№ 442
гр. Благоевград, 21.08.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, ТРЕТИ ВЪЗЗИВЕН
ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на осми август през две
хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:Петър Узунов
Членове:Е.ия Дончева
Вили Дацов
при участието на секретаря Катерина Пелтекова
като разгледа докладваното от Петър Узунов Въззивно гражданско дело №
20241200500709 по описа за 2024 година
Производството е образувано по въззивна жалба на ОУ„Св.Св. Кирил и
Методий“, с.Б., общ. Б., съд.адрес: гр.**, против решение №157/22.05.2024г на
РС-Разлог по гр.д.№954/23г по описа на с.с., подадена чрез процесуален
представител, с пр. осн.чл. 258 и сл. ГПК.
С атакуваното решение са уважени исковете по чл.344, ал.1, т.т.1, 2 и 3,
вр. с чл.225, ал.1 КТ, като с оглед изхода от делото е разпределена и
отговорността за разноските по делото.
Недоволен от уважителната част на първоинстанционното решение е
останал работодателят, който го счита за незаконосъобразен, излагайки
подробни съображения в тази насока. Иска неговата отмяна и отхвърляне на
исковите претенции.
Въззиваемата страна оспорва жалбата като неоснователна, поддържа
атакуваната част от решението и настоява за потвърждаването й, за което
също подробно се аргументира.
Съда след като прецени наведените от страните доводи, при
съобразяване на акта, чиято отмяна се иска, закона и всички останали
1
обстоятелства по делото, намира за установено от фактическа и правна страна
следното:
По делото не се спори, че с влязло в сила решение по гр.д.№971/18г на
РС-Разлог са уважени исковете на ищеца по чл.344, ал.1, т.т.1,2 и 3, вр. с
чл.225, ал.1 КТ, със всички произтичащи от това последици.
Безспорно е също, че след възстановяването му на работа същия отново
е уволнен, но с последващо влязло в сила на решение на РРС по гр.д.
№998/20г, исковете по цитираните норми отново са уважени.
Със заповед №54/25.11.22г директор на въззивното училище е
възстановил въззиваемия на длъжността „учител“, считано от 25.11.22г,
обосновавайки се с влязло в сила решение по гр.д.№998/20г на РРС и
заявление вх.№37/25.11.22г на ищеца.
Чрез заповед №56/25.11.22г директора във въззивното училище изготвил
и утвърдил длъжностно и поименно щатно разписание, като разкрил 1 щат
„ст.учител по Физика-VІІ клас и Човекът и природата-VІ клас“ за въззиваемия
и длъжностите „старши учители прогимназиален етап/І-VІІ/“ възлизат на 4
бр., а педагогическия персонал е общо 18 бр(вж.длъжностното разписание и
поименното разписание на длъжностите).
Изготвено е допълнително споразумение от 25.11.22г към трудов
договор №24/06.16, в което директора предлага на възиваемия длъжността
„учител по физика-VІІ и VІІІ клас и ЧП-VІ клас“, със съответното основно и
допълнително трудово възнаграждение, считано от 25.11.22г.Последното е
подписано единствено от директора, докато въззиваемия отказал да го
подпише, удостоверено с подписа на трима свидетели.
Представено е двустранно подписано допълнително подписано
споразумение от 25.11.22г,с което възиваемия е приел за изпълнява
възложената му от работодателя длъжността „учител по „Човекът и природата
– V и VІ клас, ХООС – VІІ клас и БЗО-VІІ клас“, при посочените условия.
Във връзка с отказа на ищеца да работи по така подписаното
допълнително споразумение, директора издава на осн.чл.118, ал.2 КТ заповед
№59/01.12.22г за преместването му от „учител по „Човекът и природата – V и
VІ клас, ХООС – VІІ клас и БЗО-VІІ клас“ на длъжността „учител по физика
VІІ и VІІІ клас и „Човекът и природата – VІ клас“.Според отбелязването
същата му е връчена на 01.12.22г при условията отказ, приподписан от трима
2
свидетели.
Според писмено искане изх.№106/02.12.22г на директора по повод
промени в длъжностното разписание, в сила от 25.11.22г и в изпълнение
предвидената процедура в КТД, от председателите на синдикалните
организации към ОУ „Св.Св.Кирил и Методий“, на осн.чл.333, ал.4 КТ е
търсено предварително становище за съкращаване длъжността „физика-7 и 8
клас и човекът и припода-6 клас“, заемана от въззиваемия и с оглед
предстоящото прекратяване на трудовия му договор по чл.328, ал.1, т.2, изр.2-
ро КТ.В същото изрично е посочено отсъствието на възможности за
предлагане друга работа, както и че няма да се извършва подбор, поради
съкращаването на единствена длъжност. По делото са представени писмени
становища на СО на КТ „Подкрепа“, СО на КНСБ и СО на НУС, и трите при
въззиванто училище.С цитираните становища от 05.12.22г и трите СО
изрично дават търсеното им съгласие.
Със заповед №63/14.12.22г директора изготвя и утвърждава длъжностно
разписание, в сила от 14.12.22г, в което броя на „старши учители
прогимназиален етап /V-VІІ/“ е намален на 3 и педагогическият персонал вече
е 17 щата, като в същото не фигурира длъжността „старши учител по Физика
VІІ клас и Човекът и природата – VІ“(вж.длъжностното разписание).
Впоследствие със заповед №175/31.07.23г на директора е изготвено и
утвърдено ново поименно разписание на длъжностите, в сила от същата дата,
в което въззиваемия липсва сред педагогическият персонал в
училището(вж.поименното разписание на длъжностите, в сила от 31.07.23г).
Междувременно с писмо изх.№124/19.01.23г, връчено на въззиваемия на
19.01.23г, във връзка с установената в чл.333 КТ предварителна закрила,
работодателя е поискал в 3-дневен срок да му представи писмена информация
относно наличието или липса на доказателства за попадането в категорията
лица от цитираната норма.Работодателя изрично му посочил, в случай на
ползвана закрила да представи удостоверяващите я документи, вкл. „член ли
сте на синдикално ръководство в предприятието, на териториален, отраслов
или национален ръководен изборен синдикален орган“.
Според искане вх.№49/06.01.23г отправено до работодателя от ищеца,
последния е приложел „копие от членска карта №14/за членство в СО на СБУ
при Общ.КС на СБУ-гр.Б.“
3
Съгласно отговор вх.№50/23.01.23г въззиваемия не се ползва от
закрилата по чл.333, ал.1 и ал.3, а единствено от ал.4, за което представя
„удостоверение за членство в СС“.
Според представения от РУО-Благоевград списък-образец 1 на ОУ
„Св.св. Кирил и Методий“-с.Б. за учебната 2022/2023г „човекът и
природата/околен свят“ и „физика и астрономия“ са заложени като
задължителни предмети.
По делото е представен и КТД за системата на предучилищното и
училищното образование №Д01-269/06.12.22г, сключен между МОН и трите
посочени синдиката-СБУ към КНСБ, СО към КНСБ и НУС към КНСБ.В
чл.10, т.3 изрично е предвидено, че прекратяването на трудовите
правоотношения по реда на чл.328, ал.1, т.2 и т.3 КТ с работници и служители,
членове на синдикатите-страни по договора, се извършва след предварително
съгласие на съответната синдикална организация в образователната
институция.
На 31.07.23г на ищеца е връчено предизвестие по чл.326, ал.2 КТ за
прекратяването на трудовият му договор на осн.чл.328, ал.1, т.2, изр.2 КТ,
считано от 31.07.23г, поради съкращаване на щата, изготвеното и утвърдено
ново длъжностно разписание в училището, в сила от 14.12.22г.
Със заповед №173/31.07.23г на директора на училището във връзка с
промяна в длъжностното разписание със заповед №63/14.12.22г със
съкращаване на длъжността „учител по Физика 7 и 8 клас и Човекът и
природата-6 клас“, поради намаляване часовете и предвид писменото съгласие
на синдикалното ръководство, трудовите правоотношения с въззиваемия на
длъжност „учител по Физика 7 и 8 клас и Човекът и природата-6 клас“, са
прекратени, считано от 31.07.23г, поради съкращаване на щата. Със същата е
разпоредено изплащането на уволнения на посочените обезщетения.
След уволнението по делото липсват данни ищеца да е работил по
трудовия правоотношения(вж.служебната бележка от АЗ).
Съдебно-счетоводната експертиза е изчислила различни варианти на
размера на дължимото обезщетение за времето от 01.08.23г до 31.01.24г:
сумата 13 141, 80лв е определена съобразно вариант 1, при среднодневно
брутно възнаграждение от 104,30лв и сумата от 14 588, 28лв, изчислена
съобразно вариант 2, при среднодневно брутно възнаграждение в размер на
4
115, 78лв.
Жалбата е допустима, но разгледана по същество е неоснователна.
По делото следва да се приеме, че между страните е налице валидно
трудово правоотношение.На това сочи решение №92/16.06.20г по гр.д.
№421/20г, ІV ГО на ВКС, формирало сила на пресъдено нещо(СПН), досежно
трансформирането на трудовия договор в безсрочен в хипотезата на чл.69 КТ
и възстановяването на въззиваемия заеманата преди това длъжност по
въпросното правоотношение.Ето защо повдигането, респ. пререшаването на
този спор, е недопустимо.Дори ответните възражения за липсата на валидно
трудово правоотношение да се разгледат по същество, то същите се явяват
неоснователни при вече изразеното становище на ВКС в цитираното решение.
От тук и неоснователността на изложените в тази насока доводи и
оплаквания.
Съкращаване на щата по см. на чл.328, ал.1, т.2 КТ означава премахване на
заеманата от въззиваемия длъжност към момента на уволнението, поради
преустановяване на съответстващите й трудови функции, което прави
невъзможно нейното запазване.Законосъобразното осъществяване на
сложният фактически състав на съкращаването на щата изисква то да е
реално, да е налице към момента на уволнението и да е извършено от
оторизирания за това орган(вж.Р1289/95г; Р1291/95 и др. на ВКС).
От събраните доказателства се установи по категоричен начин, че в
случая е налице съкращаването на длъжността „старши учител по физика VІІ
клас и Човекът и природата – VІ“.На това сочи съпоставката между
утвърдените длъжностни и поименни щатни разписания: със заповед
№63/14.12.22г директора е утвърдил длъжностно разписание, в което липсва
въпросната длъжност(разкрита с оглед възстановяване ищеца на работа по
силата на решението по гр.д.№998/20г на РРС) и броя на старшите учители е
редуциран от 4-ма на 3-ма(вж. заповед №56/25.11.22г, както и съответните
длъжностни и поименни разписания на длъжностите).След заповед
№175/31.07.23г на директора, в утвърденото с нея поименно разписание на
длъжностите въззиваемия не фигурира сред педагогическия персонал, който
от 18, е намален на 17 души.
От материалите по делото обаче се установи, че след възстановяването
му на работа въз основа на съдебното решение по цитираното дело, страните
5
са подписали допълнително споразумение(ДС) от 25.11.22г към трудовия
договор №24/06.01.16г, с което страните постигат съгласие въззиваемия да
изпълнява длъжността „учител по Човекът и природата - V и VІ клас, ХООС-
VІІ клас и БЗО-VІІ“.Настоящия състав приема именно последното за
меродавно в трудовите им правоотношения, тъй като въпросното изменение е
в съответствие с изискванията на чл.119 КТ.С него страните по взаимно
съгласие писмено са променили съществени елементи от съдържанието на
трудовото правоотношение, което от датата на подписването му(25.11.22г)
продължава да съществува в променения вид.Поради това е ирелевантно
заемането от ищеца на предходни длъжности в ответното училище.
Неподписаното ДС от 25.11.22г е без правно значение, след като
въззиваемия не е изразил съгласие да приеме предлаганата му от работодателя
длъжност „учител по физика – VІІ и VІІ клас и ЧП-VІ клас“.То има по-скоро
белезите на едностранно изменение на трудовото правоотношение от
работодателя, което не съответства на изискванията на чл.118 КТ и не е
задължително за ищеца.
Заповед №59/01.12.22г също не в състояние да обоснове
законосъобразното преместване на въззиваемия на сочената от директора
длъжност – „учител по физика VІ и VІІ клас и Човекът и природата – VІ клас“,
считано от датата на връчването му при условията на отказ – 01.12.22г.Същата
е в нарушение на чл.118 КТ, с която законодателя е предвидил едностранна
промяна от работодателя единствено при увеличение на трудовото
възнаграждение. Докато за останалите елементи, промяната е предвидена
само по взаимно писмено съгласие(арг. чл.119 КТ).
За пълнота следва да се отбележи, че отказът на въззиваемия да приеме
заповедта и ДС от 25.11.22г, е недопустимо да се удостоверява с подписи на
свидетели и техните волеизявления да са равносилни на съгласие от ищеца за
приемане на предлаганото изменение на трудовото правоотношение. Касае се
за свободни договорни отношения и в случай че работника/служителя откаже
преуреждането им, за работодателя съществува възможността да ги прекрати.
Предвид изложеното, след като директора е премахнал длъжността
„старши учител по физика VІІ клас и човекът и природата-VІ“,а в атакуваната
заповед е мотивирал уволнението със съкращаване длъжността „старши
учител по физика 7 и 8 клас и Човекът и природата-6 клас“, докато ищеца е
6
заемал длъжността „учител по Човекът и природата - V и VІ клас, ХООС-VІІ
клас и БЗО-VІІ“,работодателя процедирал разрез със закона.
Според доктрината и константна съдебна практика уволнение по чл. 328,
ал. 1, т. 2 КТ в хипотезата „съкращаване на щата“ се преценява винаги с оглед
изпълняваната от уволнения конкретна работа. То е приложимо само когато
съкращаването на щата е реално - т. е. когато е премахната не само
длъжността(като щатна бройка), но и когато съответната й трудова функция е
престанала да съществува(като съществено съдържание на отделна длъжност).
Реалността на съкращаването налага преценката за идентичност на трудовите
функции да се извършва, с оглед естеството на възложената работа.
Последната може да се установява със всички доказателствени средства и
именно от нея следва дали при едновременно закриване и създаване на
длъжности е налице реално съкращаване на щата(вж.Р№13/04.04.2017г на
ВКС по гр.д.№2239/16г, III гр.о. и др.).В случая с двустранно подписаното ДС
от 25.11.22г е постигнато съгласие ищецът да изпълнява длъжността учител
по „човек и природа V и VІ клас, ХООС-VІІ клас и БЗО-VІІ клас“. По делото
не се установи тази трудова функция да е престанала да съществува. Особено,
като се има предвид заложения в представения „списък-образец 1“
задължителен предмет „човекът и природата/околен свят“ в ответното ОУ. Ето
защо настоящ състав счита, че работодателя не е доказал,че трудовата
функция е престанала да съществува, поради което доводите и оплакванията
на работодателя за реално съкращаване са неоснователни.
Дори горното да се игнорира и действително заеманата от въззиваемия
длъжност да се счете за премахната, то уволнението е опорочено и поради
следното:
В настоящият казус е налице хипотеза, при която съкращаването на
щата засяга повече от една длъжност, поради което работодателя е дължал
извършването на подбор по см. на чл.329 КТ. Несъстоятелни са доводите на
жалбоподателя, че няма други лица, изпълняващи еднакви или подобни
трудови функции, което изключва задължителността на подбора. В тази
насока следва да се посочи, че между страните няма спор, а се установява и от
утвърденото от работодателя поименно щатно разписание от
14.12.2022г(останало непроменено с разписанието от 31.07.2023г), че към
момента на уволнението педагогическия персонал е 17 души, като две от
7
щатните бройки са за старши учител прогимназиален етап (5-7 клас), какъвто
е бил и ищеца. Предвидените часове с списък-образец 1 по „човекът и
природата“ и „физика“, макар и недостатъчни да покрият нормативите,
очевидно продължават да се преподават от други учители.Това допълнително
индицира наличието на сходни учителски длъжности, с което е ищеца е
следвало да се съпостави. Ето защо по арг. от чл.329 КТ за работодателя е било
налице задължение да извърши подбор между служителите.
Според ТР№3/16.01.2012г по тълк.д.№2/11г, ОСГКВКС при
съкращаване на една или няколко от съществуващите в щата няколко на брой
еднородни длъжности /трудови функции/ и при намаляване обема на работа,
прекратяването на трудовите договори с работниците и служителите, заемащи
съкращаваната длъжност, съответно работници и служители на длъжности в
намаления обем работа задължително се предпоставя от подбор, който става
част от правото на уволнение. В случая такъв не е извършен, поради което
уволнението е незаконосъобразно, а доводите на жалбоподателя в обратната
насока са неоснователни.Същото е възприето и в съдебните актове по
предходното гр.д.№998/20 по описа на РРС(вж. актовете на
първонистанционния и въззивния съд и касационната инстанция).При
положение, че фактическата обстановка досежно подбора е аналогична,
липсват основания подборът да се игнорира при преценка
законосъобразността на настоящото уволнение.
Що се отнася до закрилата по чл.333, ал.4 КТ, то въззиваемия не се
ползва от защита по чл.10, ал.3 КТД от 06.12.22г.Това е така, понеже
цитираната клауза обуславя уволнението по чл.328, ал.1, т.1 и 2 КТ от
предварителното съгласие на съответната синдикална организация само за
служители и работници, членуващи в синдикалните организации - страни по
договора.По делото ищеца признава членството си в „СО на СБУ при Общ.КС
при СБУ-гр.Б.“(вж.искане вх.№49/06.01.23г), не и в СБУ към КНСБ, СО към
КНСБ и НУС към КНСБ, единствени подписали КТД. Липсват и
доказателства за присъединяването му към КТД по реда на чл.57, ал.2 КТ,
както и за разширяване действието му при условията на чл.51б, ал.4
КТ.Следователно, ищеца не може да се ползва от по-благоприятните клаузи
на въпросния КТД, който по арг. на чл.57, ал.1 КТД има действие само спрямо
работниците и служителите, които са членове на синдикалните организация,
страни по договора.В това се изразява ограниченото приложение на КТД,
8
заради което исканото предварително съгласие от работодателя, респ.
представените положителни становища от трите синдиката, са ирелевантни в
случая.Изложените в тази връка доводи на ищеца не намира опора в закона и
данните поделото.
В контекста на изложеното уволнение се явява незаконосъобразно, което
налага отмяна на атакуваната заповед и възстановяване въззиваемия на
заеманата преди това длъжност.
Уважаването на горните искове обуславя основателността и на иска по
чл.225, ал.1 КТ. Както се изтъкна по-горе уволнението е незаконосъобразно,
при което и по арг. на чл.225, ал.1 КТ на въззиваемия му се следва
обезщетение за времето през което е останал без работа, но за не повече от 6м.
Трудовата книжка установява оставането на ищеца без работа след
уволнението, като липсват други данни в шестмесечния срок да е работил по
трудово правоотношение(вж. и сл.бележка от АЗ).Изхождайки от съдебно-
счетоводната експертиза РС правилно е присъдил сумата от 13 141,80лв,
представляваща обезщетение по цитираната норма за периода 01.08.23г –
31.01.24г, ведно със законните лихви от датата на предявяване на исковата
молба.
Неоснователни са ищцовите доводи за немотивираност на
уволнителната заповед. В случая не е отчетено, че мотиви се изискват
единствено при дисциплинарни уволнения(по арг. на чл.195, ал.1 КТ), докато
при прекратяване на трудовото правоотношение на посоченото по-горе
основание законодателя не е поставил императивни законови изисквания за
съдържание – мотиви или други конкретни вписвания извън фактическия
състав и текста на нормата. За едностранното упражняването на
субективното потестативно право на работодателя да прекрати трудовото
правоотношение по чл.328, ал.1, т.2 КТ е достатъчно посочването на
конкретните фактически и правни основания, мотивирали решението му за
уволнение на това основание, което в разглеждания казус е сторено(вж.
предизвестието и уволнителната заповед). В тази насока е и разбирането на
ВКС, изразено в Р69/00г, ІІІГО; Р1671/04г,ІІІ ГО на ВКС).
Неоснователни са оплакванията, че решаващия състав в разрез с
непосредственото начало се е позовавал на доказателственият материал от
гр.д.№971/18г и гр.д.998/20г на РРС.Двете дела са приобщени в цялост по
9
предвидения за това ред към настоящото и писмените доказателства в тях,вкл.
съдебните актове, няма процесуална пречка да се обсъждат в разглеждания
казус.
Не са налице данни и за злоупотреба с право от страна на работодателя.
Сами по себе си отменените до момента по съдебен ред две уволнения не
сочат автоматично на твърдяната злоупотреба. От друга страна
продължителния отпуск по болест на ищеца, лишил училището от престиране
работната му сила практически почти през цялата учебна
година(вж.експертните заключения и болничните листове), очевидно налага
търсене на решения от работодателя, с оглед оптимизиране работата в
училището. За целта законодателя предвидил достатъчно законови
възможности, които обаче следва да бъдат съблюдавани стриктно.
По изложените съображения, обжалвания съдебен акт, като краен
резултат се явява правилен и законосъобразен, поради което ще следва да се
потвърди изцяло.
В изложеното се съдържа отговор на всички останали доводи на
страните, които са от значение за правилното решаване на спора.
На осн.чл.78, ал.3 ГПК работодателя дължи на въззиваемия заплатените
от него разноски за адвокатско възнаграждение, които според доказателствата
по делото възлизат на 1 800лв (вж. договора за правна защита на л.26 от
въззивното дело).
Водим от горното, Благоевградският окръжен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение №157/22.05.2024г на РС-Разлог по гр.д.
№954/23г по описа на с.с., в атакуваната част.
ОСЪЖДА ОУ „Св.Св. Кирил и Методий“ – с.Б., общ. Б., да заплати на З.
Р. Т., ЕГН **********, с адрес: с. Б., общ. Б., сумата в размер на 1800лв,
представляващи разноски за адвокатско възнаграждение пред настоящата
инстанция.
Решението може да се обжалва пред ВКС в едномесечен срок от
връчването му на страните.
10
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
11