№ 308
гр. Варна, 28.02.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 5 СЪСТАВ, в публично заседание на първи
февруари през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Георги Митев
при участието на секретаря Калина Ив. Караджова
като разгледа докладваното от Георги Митев Административно наказателно
дело № 20213110204960 по описа за 2021 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производство по реда на чл.59 и следващите от Закона за административните
нарушения и наказания/ЗАНН/.
Образувано е по въззивна жалба от Мели транс ЕООД, Булстат 203 180 114,
представлявано от М.Ю.А., чрез адв.И.Г. срещу наказателно постановление № 23-
0000584/11.06.2021 г., издадено от П.И.Ц. - директор на Регионална дирекция
Автомобилна администрация/РДАА/ гр.Варна. Със същото на жалбоподателя за
нарушаване разпоредбата на чл.10 § 2 пр.2 от Регламент 561/06 във вр. с чл.78 ал.1 т.1
от Закона за автомобилните превози/ЗАвтП/ и на основание чл.105 ал.1 от ЗАвтП на
дружеството е наложено административно наказание имуществена санкция в размер на
200 лева.
Жалбоподателят счита наказателното постановление за незаконосъобразно
поради неправилно отразяване на фактическата обстановка, неправилно прилагане на
материалния закон и допуснати съществени нарушения на процесуалните правила.
Моли съда за цялостна отмяна на атакуваното наказателно постановление и
присъждане на направените разноски, а в условията на алтернативност да редуцира
юрисконсултското възнаграждение до минимално определения размер.
Въззивникът, редовно призован, в съдебно заседание не се явява, не се
представлява. Преди съдебното заседание е постъпила по електронната поща на съда
писмена защита от адв.И.Г., редовно упълномощен. По същество адв.Г. поддържа
жалбата, моли съда да отмени наказателното постановление като незаконосъобразно на
основанията, посочени в жалбата и да им бъдат присъдени направените разноски за
адвокатско възнаграждение. В условията на алтернативност ако е претендирано
юрисконсултско възнаграждение моли същото да бъде определено в минимален
размер.
Въззиваемата страна, редовно призована, не се явява и не се представлява от
процесуален представител в съдебно заседание. В съпроводителното писмо, с което е
изпратена преписката в съда, подписано от директора на Регионална дирекция
Автомобилна администрация-Варна, се прави възражение за прекомерност на
заплатеното възнаграждение за адвокат, моли се съда да присъди адвокатско
1
възнаграждение в минимален размер и се иска присъждане на възнаграждение за
осъществено процесуално представителство.
ОТ ФАКТИЧЕСКА СТРАНА:
Съдът, като взе предвид събраните по делото доказателства, намира за
установено следното от фактическа страна:
Мели транс ЕООД, Булстат 203 180 114, извършвало международни превози на
товари, за което притежавало лиценз № 12427/01.10.2014 г. за международен
автомобилен превоз на товари, валиден до 30.09.2024 г.
С покана рег.№ 81-00-51-60/11.01.2021 г./приложено заверено копие/ от
директора на РДАА-Варна е уведомен управителя на Мели транс ЕООД, че ще бъде
извършена проверка на територията на предприятието на документацията относно
транспортната дейност на фирмата за периода 01.07.2020 г. – 30.09.2020 г. и е указано
да се подготвят необходимите документи. Копие от поканата е получено от
упълномощеното лице Росен Русев, видно от разписката към нея.
На 18.02.2021 г. в РДАА Варна инспектор БР. Г. Г. приключил комплексна
проверка на транспортната документация на въззивното дружество Мели транс ЕООД,
което разполагало с лиценз № 12427/01.10.2014 г. на Общността за извършване на
международен обществен превоз на товари.
В хода проверката св.БР. Г. Г. установил, че на 14.09.2019 г. в гр.Варна
ж.к.Владислав Варненчик бл.203 вх.2 ет.4 ап.52 транспортното предприятие не
извършва редовни проверки за осигуряване на спазването на глава II от Регламент/ЕО/
561/2006, в резултат на което водачът Т.С.Т. ЕГН ********** при извършване на
международен автомобилен превоз на товари, видно от 2 броя CMR от 09-10.09.2020 г.
с влекач Ивеко АС 440 кат N 3, рег.№ В 0088 КТ, собственост на превозвача и на
основание на информация, извлечена за 09-10.09.2020 г. от картата на водача от
монтирания дигитален тахограф Siemens AC, тип 1381.10721, сер.№ **********,
одобрен тип е1-84, попадащ в обхвана на Регламент/ЕО/ 561/2006 за период от 24 часа
от края на предходната дневна почивка, започващ в 18:57 часа на 09.09.2020 г. не е
ползвал намалена дневна почивка от поне 9 последователни часа. Същият е ползвал
почивка от 09:45 часа на 10.09.2020 г. до 17:00 часа на 10.09.2020 г. – общо 7 часа и 15
минути, като намалението е с 1 час и 45 минути.
На 18.02.2021 г. св.БР. Г. Г. съставил акт за установяване на административно
нарушение/АУАН/ № 289276/18.02.2021 г./приложен оригинал/срещу въззивното
дружество, в който е посочено, че е нарушило разпоредбата на чл.10, параграф 2,
изречение 1, пр.2 от Регламент/ЕО/ № 561/2006 г. във вр. с чл.78 ал.1 т.1 от Закона за
автомобилните превози/ЗАвтП/, тъй като дружеството не е извършвало редовни
проверки за осигуряване спазването на Регламент/ЕО/ 561/2006 г., в резултат на което
водачът Т.С.Т. не е ползвал намалена дневна почивка от поне 9 последователни часа. В
АУАН като иззети писмени материали са записани: справка търговски регистър,
справка ИС „Лицензи“, копие на покана рег.№ 81-00-51-60/11.01.2021 г., 2 броя CMR -
09-10.09.2020 г., 6 броя разпечатки от картата на водача и тахографа, копие от
протокол № BG14 00006035/27.08.2019 г., копие от пълномощно рег.№ 9395/28.10.2020
г.
АУАН е съставен в присъствието на упълномощеното лице Р.Д.Р. ЕГН
********** съгласно пълномощно с рег.№ 9395/28.10.2020 г., на когото е предявен на
същата дата, при което не е направил възражения и му е връчен препис от акта.
Към административно-наказателната преписка е приложено заверено копие от
2
пълномощно рег.№ 9395/28.10.2020 г. по регистъра на нотариус О.Ш. от М.Ю.А. като
управител на Мели транс ЕООД за Р.Д.Р. ЕГН ********** да я представлява пред
ИААА, да получава АУАН и наказателни постановления, пълномощното е безсрочно.
На 11.06.2021 г., въз основа на АУАН административно-наказващият орган
издал атакуваното наказателно постановление№ 23-0000584/11.06.2021 г./приложен
оригинал/, като е приел изцяло фактическите констатации, изложени в АУАН, приел,
че въззивното дружество е нарушило разпоредбата на чл.10 § 2 изр.2 пр.2 от Регламент
561/06 във вр.чл.78 ал.1 т.1 от ЗАвтП и на основание чл.105 ал.1 от ЗАвтП му наложил
административно наказание имуществена санкция в размер на 200 лева.
От служебно изготвената справка за актуално състояние на Мели транс ЕООД
е видно, че управител и едноличен собственик на капитала на дружеството е М.Ю.А.
ЕГН **********.
В съдебно заседание бе разпитан в качеството на свидетел актосъставителя БР.
Г. Г.. Св.Г. потвърди отразените в АУАН обстоятелства. Тези факти установил от
предоставените на проверката файлове с изрична информация от индивидуалната карта
на водача и разтоварената памет на дигиталния тахограф на товарния автомобил.
Минималната междудневна почивка е следвало да бъде минимум 9 часа за период от
24 часа от предходната почивка, което в случая не е спазено. Превозвачът е следвало
на всеки 28 дни да сваля информация от картата на водача, да прави анализ на
дейностите, които регистрира и при подобни случаи водача да бъде предупреждаван,
отговорност следва да носи и превозвача за това, че не си е свършил работата и не е
регулирал дейността на водача. Не е регламентирано извършването на проверки от
превозвача, но писмено или устно следва да предупреди водача, това било въпрос на
организация.
Изложената фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа на
показанията на св.БР. Г. Г.; протокол за контролна проверка № BG14
00006035/27.08.2019 г./приложено заверено копие/ за периодична проверка и
калибриране на тахограф Siemens AC, тип 1381.10721, сер.№ **********, одобрен тип
е1-84; свидетелство за регистрация част I за товарен автомобил Ивеко АС 440 С 45 с
рег.№ В 0088 КТ, собственост на Мели транс ЕООД/приложено заверено копие/;
международна товарителница CMR от 09.09.2020 г. – бланка и разпечатка и от
10.09.2020 г. – бланка и разпечатка на чужд език/приложени оригинали/ за автомобил с
рег.№ В 0088 КТ с водач Т.Т.; разпечатка от програма Лицензи на Изпълнителна
агенция Автомобилна администрация; 6 броя разпечатки от картата на водач Т.Т. и
тахограф; заверено копие от пълномощно рег.№ 9395/28.10.2020 г. по регистъра на
нотариус О.Ш.; Заповед № РД-0830/24.01.2020 г. на министъра на транспорта,
информационните технологии и съобщенията; справка от Търговски регистър към
Агенцията по вписванията за Мели транс ЕООД.
Съдът кредитира свидетелските показания на св.Б.Г. като обективни и
достоверни, доколкото същите не съдържат противоречия в себе си, последователни и
логични са и съответстват на събраните по делото писмени доказателства. Съдът
кредитира така посочените писмени доказателствени средства като единни,
непротиворечиви, взаимно допълващи се, обективни и кореспондиращи с приетата от
съда фактическа обстановка и относими към основния факт, включен към предмета на
доказване по делото.
ОТ ПРАВНА СТРАНА:
3
При така установената фактическа обстановка съдът достигна до следните
правни изводи:
Наказателното постановление е изпратено с писмо с обратна разписка рег.№
52-00-51-7300/27.07.2021 г./приложен оригинал/ на адреса на дружеството гр.Варна,
ж.к.Владислав Варненчик бл.203 вх.2 ет.4 ап.52 и е връчено лично на управителя на
дружеството М.А. на 05.08.2021 г., видно от известието за доставяне/приложен
оригинал/, жалбата срещу него е входирана на 09.08.2021 г. Спазен е срокът по чл.59
ал.2 от ЗАНН, жалбата е процесуално допустима, подадена е в срока на обжалване от
надлежна страна, пред компетентния първоинстанционен съд по местоизвършване на
нарушението и следва да бъде разгледана по същество.
АУАН е изготвен от длъжностно лице със съответните компетенции, съдържа
необходимите реквизити, лимитирано изброени в чл.42 от ЗАНН и е надлежно
предявен по реда на чл.43 ал.1 от ЗАНН. Посочването в него на един свидетел не е от
категорията на абсолютните процесуални нарушения, даващи основание за отмяна.
Наказателно постановление № 23-0000584/11.06.2021 г. е издадено от
компетентен орган - П.И.Ц. - директор на Регионална дирекция Автомобилна
администрация гр.Варна към Изпълнителна агенция Автомобилна администрация,
съгласно Заповед № РД-0830/24.01.2020 г. на министъра на транспорта,
информационните технологии и съобщенията/приложено заверено копие/ в
шестмесечния преклузивен срок и е надлежно връчено по реда на чл.58 ал.1 от ЗАНН.
Съдът счита, че административно-наказващият орган правилно е установил
фактическата обстановка, като същата е еднакво отразена в АУАН и наказателното
постановление. АУАН е съставен срещу Мели транс ЕООД, наказателното
постановление е издадено срещу Мели транс ЕООД, поради което съдът прие, че
извършителят на нарушението е индивидуализиран правилно.
Относно материално-правната законосъобразност и обоснованост на
обжалвания административен акт:
Безспорно е установено, че е допуснато нарушение на разпоредбите на
Регламент/ЕО/ № 561/2006 г. на Европейския парламент и на Съвета. Съгласно чл.4
буква "п" от Регламента, "транспортно предприятие" означава всяко физическо лице,
всяко юридическо лице, всяко сдружение или група лица без юридическа
правосубектност независимо дали е с цел печалба или с идеална цел или всеки
официален орган, независимо дали притежава юридическа правосубектност или зависи
от орган, който притежава такава правосубектност, които извършват автомобилен
превоз, независимо дали под наем, срещу възнаграждение или за своя собствена
сметка. В случая от писмените доказателства по делото безспорно се установява, че
Мели транс ЕООД е транспортно предприятие. За него съобразно разпоредбата на
чл.10, параграф 2, изречение първо, предложение второ от Регламента съществува
задължение да организира работата на водачите по такъв начин, че те да са в състояние
да спазват глава II от Регламента, където са уредени условията за време на управление,
почивки по време на работа и почивки, както и надлежно инструктиране на водачите и
извършване на редовни проверки за спазването на разпоредбите на регламента. От
писмените доказателства приложени към преписката – разпечатки от дигиталната карта
на водача безспорно се установява, че е допуснато нарушение, изразяващо се в
неизползване от страна на водача Т.Т. на дневна почивка с минимална
продължителност от поне 9 часа.
Съдът намира обаче, че доколкото е била ангажирана отговорността на
транспортното предприятие за нарушение по чл.10 § 2 изр.1 пр.2 от Регламента
4
вр. чл.78 ал.1 т.1 от ЗАвтП, то следва да бъде установено кои свои задължения по
организацията на труда на водача то не е изпълнило, за да се стигне до допускане на
нарушението. В конкретния случай от АУАН и от наказателното постановление не
може да се установи това. Не са събрани доказателства дали става въпрос за липса на
инструктаж за здраве при работа или водачът не е бил запознат с изискванията на
Регламент 561/2006 г. относно условията за времето на управление, правилата за
почивките в работно време и извън него. Не са събрани доказателства и за това дали са
били извършвани редовни проверки. В АУАН и в наказателното постановление е
видно, че нарушението е извършено при управлението от водача Т.Т. на влекач Ивеко
АС 440 кат N 3, рег.№ В 0088 КТ. Нито в АУАН, нито в наказателното постановление
е направено описание на задълженията на транспортното предприятие, които
евентуално не са изпълнени. С това безспорно е допуснато съществено нарушение на
разпоредбата на чл.57 ал.1 т.5 от ЗАНН, доколкото нарушението не е описано в
пълнота от фактическа страна. Следва да се отбележи, че не е достатъчно да се
установи неизпълнение на разпоредбите за почивките от страна на водача, а следва да
се докаже по несъмнен начин, че това неизпълнение е в резултат на действие или
бездействие на превозвача, че то е в резултат от създадената организация на работата
или от липсата на такава, а не се дължи единствено на виновно поведение на водача в
следствие на неизпълнение на утвърдения от работодателя график за управление на
превозното средство и за почивките. По делото не е изследвано изобщо и няма
доказателства за това дали транспортното предприятие за посочения период е
изпълнило задължението си да изготви предварителен график за управление на
превозното средство от съответния водач, за почивките по време на работа и за
периодите, когато водачът следва да е на разположение и др. Поради гореизложеното
съдът счита, че при издаване на атакуваното наказателно постановление е било
допуснато нарушение по чл.57 ал.1 т.5 от ЗАНН и то се явява съществено, поради
нарушеното право на защита на въззивника, който не е могъл да разбере какво точно
нарушение му се вменява и въз основа на какви доказателства и съответно му е отнета
възможността да организира правилно и адекватно защитата си. По този начин
атакуваното наказателно постановление се явява незаконосъобразно и следва да бъде
отменено.
Съгласно разпоредбата на чл.19 пар.2 от Регламент № 561/2006, държавата
членка оправомощава компетентните органи да налагат санкции на предприятие и/или
водач за нарушения на същия регламент, които са установени на територията и за
които не е наложена санкция. Следователно както транспортните предприятия, така и
водачите са носители на определени задължения и всеки от тях носи отговорност за
неизпълнението на съответните задължения/в този смисъл Решение на СЕС от 9 юни
2016 г. по дело Ю, С-287/14, т. 32/. В изпълнение на задължението по чл.19 пар.2 от
Регламента по отношение отговорността на транспортните предприятия по чл.10 пар.2
от Регламента, в разпоредбата на чл.104 ал.1 от ЗАвтП е предвидено, че превозвач,
който не осигури спазване на разпоредбите за работното време и почивките на
водачите при извършване на обществени превози на пътници и товари, включително
при превози за собствена сметка, се наказва с имуществена санкция 1000 лева. За да се
приеме, че дружеството е осъществило състава на вмененото му нарушение, не е
достатъчно да се установи неизпълнение на разпоредбите за работното време и
почивките от страна на водач на предприятието, а следва да се установи, чрез
допустими по закон средства, че това неизпълнение е в резултат на действие или
бездействие на работодателя. Тъй като в случая график на водачите не се изисква -
аргумент чл.88 от ЗАвтП, неизпълнението на задълженията по глава II от Регламент №
5
561/2006 следва да е резултат от създадената от работодателя организация на работа
или от липсата на такава. Създаването на организация на трудовия процес е необходим
елемент от работодателската власт на всеки работодател и обхваща дейности по
управление и поставяне на задачи на участниците в този процес, по координация
между изпълнителите на отделни трудови функции, по контрол за ефективно,
качествено и законосъобразно изпълнение на тези трудови функции, а видно от
материалите по административно-наказателната преписка тези въпроси изобщо не са
изследвани. Това е довело до нарушение на чл. 57 ал.1 т.5 от ЗАНН, тъй като в АУАН и
в наказателното постановление не е посочено в какво точно се изразява деянието,
вменено на дружеството като административно нарушение. Посочено е само, че
превозвачът "... не извършва редовни проверки за осигуряване на спазването на глава
II от Регламент/ЕО/ 561/2006".
Но с наказателното постановление на въззивника е наложена санкция на
основание чл.105 ал.1 от ЗАвтП, което е в нарушение на материалния закон, тъй като
нормата на чл.105 ал.1 от ЗАвтП предвижда санкция за нарушения на този закон и на
подзаконовите нормативни актове, издадени въз основа на него, с изключение на
изискванията за превоз на опасни товари, за които не е предвидено друго наказание. В
случая на въззивника е повдигнато обвинение за нарушение на Регламент поради което
санкционната разпоредба на чл.105 ал.1 от ЗАвтП е изобщо неприложима.
Нарушението е установено от разпечатки от дигиталната карта на водача, от
които е констатирано, че същият на 09.09.2020 г. е ползвал намалена дневна почивка от
7 часа и 15 минути вместо предвидената минимална намалена дневна почивка от 09
часа, с което е нарушен чл.8, пар.2, изр.2 от Регламент № 561/2006 г.
Посочените в АУАН и наказателното постановление дни и часове на кормуване
и почивка от страна на водача Т.Т. се потвърждават от разпечатките от дигиталната му
карта. Същите обаче дават информация само за това, за съответния период водачът
колко време е бил в период на управление или на почивка, но нямат нищо общо с
организацията на работа, създадена от превозвача. Нарушението на правилата по глава
II от Регламент № 561/2006 може да се дължи както на виновно поведение на
превозвача, така и на виновно поведение на самия водач, който въпреки създадената от
работодателя си организация не е спазил правилата за почивките.
От друга страна и както следва от разпоредбата на чл.10, пар.2 от Регламент №
561/2006, осигуряване спазване на разпоредбите на глава II от регламента се
осъществява посредством инструктиране на водачите и извършването на редовни
проверки. Видно от АУАН и наказателното постановление липсват каквито и да било
констатации в тази връзка, респективно изводи какво конкретно е следвало да извърши
транспортното предприятие, за да осигури спазване на разпоредбите на глава II от
Регламент № 561/2006 от страна на водачите.
Съдът не приема възражението на въззивника, посочено във въззивната жалба,
че не може да се разбере разпоредбата на точно кой регламент е нарушена. В
наказателното постановление е посочено, че това е разпоредба от Регламент/ЕО/
561/2006 г., което според съда е достатъчна информация, за да се направи извода, че се
касае за Регламент (ЕО) № 561/2006 на Европейския Парламент и на Съвета, който
следва да е добре познат на занимаващите се с международен превоз на товари, поради
което съдът счита, че няма допуснато нарушение на процесуалните правила, довело до
нарушаване на правото на защита.
Съдът не приема възражението на въззивника, посочено във въззивната жалба,
6
че в случая се касае за изключение по чл.12 от Регламент № 561/2006 г., тъй като е
било наложително да се потърси паркинг със свободни места и това е довело до
привеждане в движение на автомобила и нарушаване на почивката. Действително в
чл.12 от регламента са предвидени изключения при използването на дневната почивка.
Но в такъв случая съгласно чл.12 водачът посочва причината за такова отклонение в
регистрационния лист на записващото устройство или на разпечатката от записващото
устройство или в графика на неговите дежурства най-късно при пристигането в
подходящото място за престой. Такова отбелязване в случая няма, поради което съдът
счита направеното възражение за неоснователно като недоказано.
Съдът не приема възражението на въззивника, посочено във въззивната жалба,
че е налице съществено противоречие между описаната фактическа обстановка в
АУАН и в наказателното постановление и че неправилно е определена нарушената
правна норма. В АУАН и в наказателното постановление е отразена една и съща
фактическа обстановка, съответно и в двата акта нарушението е записано като
неизвършване на редовни проверки за осигуряване на спазване на изискванията на
Регламент 561/2006 г. и правилно е посочена като нарушена разпоредбата на чл.10 § 2
изр.2 пр.2 от Регламент/ЕО/ 561/2006 във връзка с чл.78 ал.1 т.1 от ЗАвтП.
ПО РАЗНОСКИТЕ:
На основание чл.63д ал.1 от ЗАНН, страните имат право на присъждане
на разноски по реда на Административно-процесуалния кодекс/АПК/.
В настоящото производство има направено искане от въззиваемата страна в
придружителното писмо за присъждане на възнаграждение за осъществено
процесуално представителство. С огледа изхода на делото – отмяна на наказателното
постановление, това искане се явява неоснователно и бе оставено от съда без уважение.
От друга страна искането за присъждане на разноски от страна на
процесуалния представител на жалбоподателя е направено своевременно, като
последният има право на такива предвид изхода на спора – отмяна на обжалваното
наказателното постановление и с оглед разпоредбата на чл.63д ал.1 от ЗАНН,
препращаща към чл.143 от Административно-процесуалния кодекс. От съдържанието
на приложения на л.6 договор за правна защита и съдействие № 157 от 06.08.2021 г. се
установява, че жалбоподателят Мели транс ЕООД, Булстат 203 180 114,
представлявано от М.Ю.А., е възложил на адвокат И.Г. оказването на правна защита и
съдействие, изразяващи се в процесуално представителство пред Районен съд Варна по
настоящето дело. Договореното адвокатско възнаграждение е в размер на 300 лева и е
заплатено в брой при подписване на договора, т. е. разходът е направен съгласно т.1 от
Тълкувателно решение № 6 от 06.11.2013 г. по дело № 6/2012 г. на ОСГТК на
Върховния касационен съд.
Съгласно чл.36 ал.2 от Закона за адвокатурата размерът на адвокатското
възнаграждението се определя в договор между адвоката и клиента и не може да бъде
по-нисък от предвидения в наредба на Висшия адвокатски съвет размер за съответния
вид работа.
Съгласно чл.7 ал.2 от Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за минималните размери на
адвокатските възнаграждения за процесуално представителство, защита и съдействие
по дела с определен интерес възнагражденията са следните: при интерес до 1000 лв. -
300 лв.
Според чл.63 ал.4 от ЗАНН ако заплатеното от страната възнаграждение за
7
адвокат е прекомерно съобразно действителната правна и фактическа сложност на
делото, съдът може по искане на насрещната страна да присъди по-нисък размер на
разноските в тази им част, но не по-малко от минимално определения размер
съобразно чл. 36 от Закона за адвокатурата.
Съобразявайки се с всички посочени нормативни разпоредби съдът стига до
извода, че в конкретния случай минималния размер на адвокатското възнаграждение за
един адвокат е 300 лева. Въззивникът направи искане за присъждане на адвокатско
възнаграждение в размер на 300 лева. Според спецификата на настоящия случай –
отмяна на наказателното постановление наказание, неучастието на процесуален
представител на въззивника в съдебно заседание със събиране на нови доказателства,
специфичната материя, изискваща време и усилия за преглед и усвояване на
нормативната база и практиката по нея и ръководейки се от принципа за разумно
остойностяване на положения труд, прецененото с оглед на правната и фактическа
сложност на случая съдът счита, че в случая справедливо адвокатско възнаграждение
за въззивника е в размер на 300 лева.
Предвид изложеното, съдът намира, че издаденото постановление е
незаконосъобразно и подлежи на отмяна изцяло.
На основание чл.63 ал.2 т.1 от ЗАНН, съдът
РЕШИ:
Отменя наказателно постановление № 23-0000584/11.06.2021 г., издадено от
П.И.Ц. - директор на Регионална дирекция Автомобилна администрация гр.Варна, с
което на Мели транс ЕООД, Булстат 203 180 114, със седалище и адрес на управление
гр.Варна, ж.к.Владислав Варненчик бл.203 вх.2 ет.4 ап.52, представлявано от М.Ю.А.
ЕГН **********, основание чл.105 ал.1 от Закона за автомобилните превози е
наложено административно наказание имуществена санкция в размер на 200 лева за
нарушение на чл.10, § 2, пр.2 от Регламент/ЕО/ № 561/06 на Европейския парламент и
на Съвета вр.чл.78 ал.1 т.1 от Закона за автомобилните превози.
Оставя без уважение направеното от въззиваемата страна Регионална дирекция
Автомобилна администрация Варна искане за присъждане на възнаграждение за
процесуално представителство.
Осъжда Регионална дирекция Автомобилна администрация Варна да заплати на
Мели транс ЕООД, Булстат 203 180 114, сумата от 300 лева, представляваща
адвокатско възнаграждение.
Да се изпратят съобщения на Регионална дирекция Автомобилна
администрация Варна и на Мели транс ЕООД чрез адвокат И.Г..
Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен съд
Варна в 14-дневен срок от получаването на съобщение, че решението е изготвено, по
реда на глава XII от Административно-процесуалния кодекс.
След влизане в сила на съдебното решение, административно-наказателната
преписка да се върне по компетентност на Регионална дирекция Автомобилна
администрация Варна.
8
Съдия при Районен съд – Варна: _______________________
9