РЕШЕНИЕ
№ 341
гр. Смолян, 08.12.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – СМОЛЯН в публично заседание на девети ноември
през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Райна Русева
при участието на секретаря Татяна Кишанова
като разгледа докладваното от Райна Русева Гражданско дело №
20225440100595 по описа за 2022 година
За да се произнесе взе предвид следното:
Предмет на делото са предявените искове от ищцата Р. А. П. с правното основание на чл.
55, ал.1, предл.1-во от ЗЗД, а именно да бъде постановено решение, с което ответното
дружество „****" ООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: *** представлявано
от управителя В.М.И., да бъде осъдено да заплати на Р. А. П., ЕГН **********, с постоянен
адрес град ***, сумата от 90,89 лева с допуснатото изменение на претенцията в проведеното
съдебно заседание на 09.11.2022г./, представляваща недължимо платени лихва и неустойка
по Договор за паричен заем № 439529 от 15.06.2021 г., ведно със законната лихва върху
главницата от датата на предявяване на иска 27.06.2022г до окончателното й изплащане.
Твърденията на ищцата са, че на основание чл. 8 от договора за заем е начислена
неустойка за неизпълнение на задължението по чл.6 от договора за заем – като клаузата за
неустойка е нищожна на основание чл.26 ал.1 ЗЗД, както и на основание чл.146 ал.1 от
Закона за защита на потребителите във вр. чл.143 т.5 от ЗЗП, тъй като чл. 8 от договора е
неравноправна клауза, която задължава потребителя при неизпълнение на неговите
задължения да заплати необосновано високо обезщетение или неустойка. Така уговорената
неустойка излиза извън придадените й санкционна, обезщетителна и обезпечителна
функция, тъй като същата при пораждане на задължението е уговорена да бъде по
естеството си източник на неоснователно обогатяване. Клаузата на чл. 8 от процесния
договор е и неравноправна по смисъла на чл. 143 ЗЗП, поради което също нищожна на
основание чл. 146, ал. 1 ЗЗП, тъй като с договорена във вреда на потребителя и цели
единствено обогатяване на заемодателя чрез възникването в негова полза на вземане за
неустойка, като по този начин оскъпява цената на заема. Същата е уговорена с цел да се
заобиколи императивната разпоредба на чл. 19, ал.4 Закона за потребителския кредит,
уреждащ максимален размер на годишния процент на разходите, поради което на основание
чл. 21 ЗПК е нищожна и плащане по нея не се дължи. Размерът на неустойката не е взет
предвид от заемодателят при изчисляване на годишния процент на разходите по кредита,
като ако това беше направено, то ГПР би надхвърлил посочения в договора за заем и би
1
надвишил прага по чл.19 ал.4 ЗПК (петкратния размер на законната лихва).
Процесният договор за заем попада в обсега на ЗПК, поради което трябва да отговаря на
императивните разпоредби на този закон. В разпоредбата на чл.11, ал.1 ЗПК е посочено
съдържанието на договорът за кредит. Според чл.22 ЗПК когато не са спазени изискванията
на чл. 10, ал. 1, чл. И, ал. 1, т. 7 -12 и 20 и ал. 2 и чл. 12, ал. 1, т. 7 - 9, договорът за
потребителски кредит е недействителен. Следователно част от изискванията на чл.11, ал.1
от закона, досежно съдържанието на договора, са императивни и нарушаването им влече
нищожност на сключения договор. В случая са нарушени т.9 и т.10 от посочената
разпоредба. Договора за заем е недействителен съгласно чл.22 ЗПК и като последица
съгласно чл. 23 от ЗПК потребителят следва да върне само чистата стойност на кредита, без
лихви и разходи.
По Договора за паричен заем № 439529 от 15.06.2021г. ищцата твърди, че е заплатила на
ответника сумата от 833,00 лева, поради което и разликата над 500,00 лева /получената в
заем сума/ и платената сума от 833,00 лева, или сумата в размер на 333,00 лева е платена
при начална липса на основание и като недължима подлежи на връщане от ответника.
В съдебно заседание иска се поддържа от процесуалния представител на ищцата- адв.О..
Представя писмени бележки.
За ответника „****“ ООД адв. П.оспорва предявения иск. Представя писмени бележки.
С внесения в срока по ГПК отговор от ответника иска се оспорва. Оспорват се
твърденията в исковата молба, че не са спазени изискванията на цитираните правни норми.
В погасителния план към договора за заем са описано подробно размера на погасителната
вноска с включена неустойка по чл. 8 от договора и без нея, както самия размер на
разсрочената на месечни вноски неустойка по чл. 8 от договора. В погасителния план е
направено описание на падежните дати и размера на дължимите погасителни вноски по
договора за заем в зависимост от предоставените обезпечения, уговорени в чл.3, ал.9 и чл. 6
от договора за заем, сключен между страните. Заемателят се е запознал с погасителния план
към договора за заем, видно от положения под същия подпис с изписване на трите имена от
страна на Заемателя. Лихвеният процент е фиксиран към момента на сключване на
договора, без възможност за последваща промяна и не са посочени последователността на
разпределение на вноските между различните неизплатени суми, дължими при различни
лихвени проценти за целите на погасяването.
Относно изискванията на чл.11, ал.1, т.7-т.12, т. 20, и чл. 12, ал. 1, т.9 от ЗПК Видно от
чл.3 на сключения договор за заем № 439529 е направено подробно описание на
параметрите на отпуснатия заем. В договора не са посочени референтен лихвен процент,
който е свързан с първоначалния лихвен процент, както и периодите, условията и
процедурите за промяна на лихвения процент; ако при различни обстоятелства се прилагат
различни лихвени проценти, тази информация се предоставя за всички приложими лихвени
проценти, тъй като лихвеният процент е фиксиран за целия период на договора и е в
размера, посочен в чл.3 от договора. Съгласно чл.8 от ОУ към договора, ГПР на заема не
може да бъде променян. Не е необходимо и да има допускания тъй като към момента на
сключване на договора всички разходи по договора са известни и няма липсващи или
променливи параметри. В чл.3 от процесния договор е направено пълно и подробно
описание на параметрите на отпуснатия заем - главница, лихва, ГПР, дата на падеж,
периодичност на вноските, брой на погасителните вноски, искани обезпечения, вид вноска,
такса за усвояване, общ размер на кредита, дата на първо и дата на последно плащане.
Твърдението на ищцата за неизчерпателност на така посочените параметри на кредита е
неоснователно, тъй като неустойката по чл.8 от договора за заем не е част от параметрите по
отпуснатия заем. Същата има обезпечителен, обезщетителен и санкционен характер с оглед
основанието за начисляването й - не предоставяне на искано обезпечение по договора -
посочено в чл.3 и чл.6 от договора за заем. В случай, че заемателят предостави обещаното
обезпечение, то неустойката не се дължи. Клаузата на чл.8 от договора за паричен заем не е
недействителна. С нея страните уговарят неустойка за неизпълнение на задължението за
обезпечаване на заема. Лихвения процент е точно и ясно посочен в чл.3 от договора за заем
2
и не надвишава позволения от законодателя размер. Лихвата по договор за заем има
възнаградителен характер. Поради изложеното, се оспорват твърденията на ищеца за
неспазване изискванията на чл.11 от ЗПК. В чл.3 от договора са дадени точно и
изчерпателно всички параметри по договора за заем съгласно законовите изисквания в тази
връзка.
В чл.5 от договора за заем е посочена информация относно правото на заемателя при
погасяване на главницата или част от нея по договора за кредит да получи при поискване и
безвъзмездно, във всеки един момент от изпълнението на договора, извлечение по сметка
под формата на погасителен план за извършените и предстоящите плащания; погасителният
план посочва дължимите плащания и сроковете и условията за извършването на тези
плащания; планът съдържа разбивка на всяка погасителна вноска, показваща погасяването
на главницата, лихвата, изчислена на базата на лихвения процент, и когато е приложимо,
допълнителните разходи.
Относно спазване разпоредбата на чл.19, ал.4 от ЗПК Съгласно чл.3, т.5 от договора ГПР
по заема е в размер на 49.050%. Според законовата разпоредба на чл.19, ал.4 от ЗПК,
годишният процент на разходите не може да бъде по[1]висок от пет пъти размера на
законната лихва по просрочени задължения в левове и във валута, определена с
постановление на Министерския съвет на Република България. Размерът на ГПР съгласно
чл.19, ал.4 от ЗПК не може да бъде повече от 50 %. В случая ГПР по процесния договор за
заем е в размер на 49.050% и е изцяло в определената императивна законодателна рамка.
Освен това, в чл. 9 от договора и в чл.7, ал.3 от ОУ е предвидена възможност потребителят
да се откаже от договора, без да сочи причината и без да дължи обезщетение и неустойка в
14-дневен срок от сключване на договора, с което правата на потребителя са защитени.
Неустойката не се включва в размера на общия разход по кредита по смисъла п.1, т.1 от ДР
на ЗПК, условията на чл. 1., ал.4, вр. ал.5 от ЗПК по отношение на нея са неприложими.
Затова и клаузата, която урежда дължимостта й не противоречи на посочената норма.
Условията на клаузата на чл. 8 са индивидуално уговорени и това е станало с прякото
влияние на потребителя Р. А. П. във връзка с чл. 146, ал. 1 от ЗЗП, особено имайки в
предвид и факта, че е могла да предостави гарант и след сключването на договора за да не
дължи заплащане на неустойка. С договорения точен определян размер в чл.8 на
неустойката потребителя Р. А. П. е преценила икономическите последици за себе си ако се
наложи да заплати тази неустойка във връзка с чл. 143, ал. 18 от ЗЗП, както и впоследствие е
предприела действия по заплащане, като не е изпаднала в забава за да дължи на кредитора
само чистата стойност на кредита, както е предвидил законодателя в ЗЗП. Също така
условията скрепени в клаузата на чл. 8 от процесния договор са ясни и разбираеми съгласно
чл. 145,ал.2 от ЗЗП. Неустойката се дължи в нейния пълен размер още от момента на
настъпване основанията за нейното начисляване. Законната лихва за забава е уредена в
чл.86, ал.1 от ЗЗД, същата има обезщетителна функция за вредите на кредитора от забавата
при неизпълнение на парично задължение. Освен това обезщетението в размер на законната
лихва по чл. 86, ал. 1 ЗЗД не е дължимо на кредитора, ако той не е упражнил по съдебен ред
правата си, произтичащи от забавата. Съгласно Тълкувателно решение №1/2009г. на ВКС,
постановено по т. д. №1 от 2009г. на ОСТК „Условията и предпоставките за нищожност на
клаузата за неустойка произтичат от нейните функции, както и от принципа за
справедливост в гражданските и търговските правоотношения. Преценката за нищожност на
неустойката поради накърняване на добрите нрави следва да се прави за всеки конкретен
случай към момента на сключване на договора, а не към последващ момент, като могат да
бъдат използвани някои от примерно изброените критерии естеството им, дали
изпълнението е обезпечено с други правни способи, вид на уговорената неустойка и
неизпълнението- съществено или за незначителна негова част., съотношението между
уговорената неустойка и очакваните от неизпълнението вреди.
Неизпълнението на ищеца да осигури предложеното и обещано надлежно обезпечение са
релевантни обстоятелства при осъществяване на дължимата преценка по чл.145, ал.1 от
ЗЗП. Размерът на неустойката не е необосновано висок и неустоечната клауза не е
3
неравноправна по смисъла на чл.143 т.5 от ЗЗП, поради което не е и нищожна на основание
чл.146, ал.1 от ЗЗП
Съдът, след преценка на изложеното в исковата молба, отговора, писмените бележки,
становищата в съдебно заседание, и като обсъди събраните по делото писмени
доказателства, намира предявения иск за ОСНОВАТЕЛЕН по следните съображения:
Безспорно е, че между страните **** ООД – заемодател и Р. А. П.- заемател е бил
сключен договор за паричен заем №439529/15.06.2021г.
Р. А. П. е подала молба за заема на 15.06.2021г.
Според договора за паричен заем, в полза на ищцата Р. А. П. е предоставен кредит от
500,00 лева, който е следвало да се върне на 7 броя месечни погасителни вноски, с дата на
първо плащане 15.07.2021г. и последно плащане на 15.01.2022г.. Всяка погасителна вноска
е в размер на 81,47 лева, като в нея са включени част от дължимите главница и лихва.
Лихвеният процент по договора е фиксиран за срока на договора и е в размер на 3,400%
месечно. Общият размер на всички плащания е уговорен на 570,27 лева, която сума е сборът
от общия размер на заемната сума и общите разходи по кредита. ГПР е в размер на 49,050
%.
Според чл. 6 от договора, той следва да бъде обезпечен с гарант/и, отговарящ/и на
условията на чл.10, ал.2, т.1 от Общите условия към договора за заем и с още едно от
посочените обезпечения, по избор на заемателя, ипотека, обособен залог, банкова гаранция,
ценна книга, издадена в полза на заемодателя.
Според чл. 8 от договора за паричен заем, заемателят декларира, че му е известно и се
счита за уведомен, че в случай, че не предостави договореното в чл. 6 в тридневен срок от
сключването му или предоставеното обезпечение не отговаря на условията, посочени в чл.
10, ал. 2, т. 1 и т. 4 от Общите условия към договора за заем, заемателят дължи на
заемодателя неустойка в размер на 262,73 лева, с начин на разсрочено плащане, подробно
посочен в погасителен план към договора за заем.
Видно от представения с отговора погасителен план към договора за паричен заем
разсрочената неустойка по чл.8 от договора за заем при липса на обезпечение е 37,53 лева
месечно и така общия размер на погасителната месечна вноска става 119,00 лева- общо 7
броя месечни погасителни вноски /на л.36 от делото/.
С отговора си от ответната страна се представя заверено копие от справка за клиент Р. П. ,
според която общо платената сума е в размер на 590,89 лева, като вноска е отразено
плащане на 14.07.2021г. и извършено предсрочно погасяване на 16.07.2021г., съответно
сумите 120,00 лева и 470,89 лева- общо както се посочи 590,89 лева.
Предвид така представената справка в съдебно заседание страните изрично са заявили, че
безспорно платената сума по договора за кредит е в размер на 590,89 лева.
В проведеното съдебно заседание на 09.11.2022г., с оглед заявеното от процесуалните
представители на страните, съдът е приел, че се признава за безспорно между тях, че
общата заплатена сума от ищцата е в размер на 590,89 лева, както и че неустойката по чл.8
от договора не е включена при изчисляването на ГПР, посочен в договора за кредит.
4
Процесният договор за кредит попада в обхвата на ЗПК, поради което са
приложими императивните разпоредби на този закон. В разпоредбата на чл. 11, ал. 1 ЗПК
съдържанието на договора за кредит.
Според чл. 22 ЗПК когато не са спазени изискванията на чл. 10, ал. 1, чл. 11, ал. 1,
т. 7 - 12 и 20 и ал. 2 и чл. 12, ал. 1, т. 7 - 9, договорът за потребителски кредит е
недействителен. Следователно част от изискванията на чл. 11, ал. 1 от закона, касаещи
съдържанието на договора, са императивни и нарушаването им прави договора
недействителен.
Според чл.11, ал.1, т.9 и т.10 от ЗПК договорът следва да съдържа лихвения
процент по кредита, условията за прилагането му и индекс или референтен лихвен процент,
който е свързан с първоначалния лихвен процент, както и периодите, условията и
процедурите за промяна на лихвения процент; ако при различни обстоятелства се прилагат
различни лихвени проценти, тази информация се предоставя за всички приложими лихвени
проценти /т.9/ и годишния процент на разходите по кредита и общата сума, дължима от
потребителя, изчислени към момента на сключване на договора за кредит, като се посочат
взетите предвид допускания, използвани при изчисляване на годишния процент на
разходите по определения в приложение № 1 начин /т.10/. посочените разпоредби на чл.11,
ал.1 т.9 и т.10 от ЗПК съдът намира, че са нарушени.
В чл. 8 от договора за паричен заем, сключен между страните всъщност
неустойката е уговорена формално, като такава за неизпълнение за задължение на
ответника,. По- скоро обаче, представлява лихва като допълнителна печалба в полза на
кредитора. За последното съдът прави извод, отчитайки условията и предпоставките, при
които възниква това задължение в тежест на заемателя. Уговорено е за изпълнение на първо
място в много кратък срок -3-дневен срок, което заемателят не би могъл да осигури за това
време, т.е., трудно изпълнимо относно ипотека, обособен залог, банкова гаранция. Така
длъжникът реално е поставен при липса на избор дали да избегне плащането на неустойка.
Видно, неустойката е уговорена като част от дълга, а именно като чест от месечните
погасителни вноски по договора за паричен заем, на разсрочено плащане на равни вноски,
като определена част от дълга и включено в погасителния план.
Уговорена по този начин, клаузата за неустойка излиза извън присъщата й по
закон функция да обезпечи изпълнението и да обезщети и санкционира неизпълнението.
Според т. 3 от Тълкувателно решение № 1/15.06.2010 г. по т. д. № 1/2009 г. на ВКС,
нищожна, поради накърняване на добрите нрави, е тази клауза за неустойка, уговорена
извън присъщите й обезпечителна, обезщетителна и санкционна функции.
Вземането за неустойка по процесния договор за паричен заем всъщност има характер на
вземане за допълнителна печалба под условия в полза на кредитора, като се има предвид, че
е уговорено плащането също и на лихва. Поради това, съдът намира, че тази клауза относно
уговорената неустойка от договора е нищожна.
Договорът за заем противоречи на част от императивните изисквания, посочени
5
по- горе на ЗПК/чл.11, ал.1 т.9 и т.10 от ЗПК/. Съгласно разпоредбата на чл.21, ал.1 от ЗПК
всяка клауза в договор за потребителски кредит, имаща за цел или резултат заобикаляне
изискванията на този закон, е нищожна. В договора трябва да се посочи размера на
лихвения процент, и така, уговаряйки неустойката като печалба, месечният лихвен процент
няма да е 3,400%, а доколкото лихвата е част от ГПР съгласно чл.19, ал.1 от ЗПК то и
определените в договора 49,050% не е реалния ГПР.
В ГПР следва да се включва и определената сума за неустойка по изложените по-
горе съображения. По този начин не става и ясно дали ГПР не надвишава пет пъти размера
на законна лихва /чл. 19, ал. 4 ЗПК/.
По изложените съображения, отчитайки констатираното за допуснати нарушения
на чл. 11, ал. 1, т. 9 и т. 10 ЗПК, следва на основание чл.22 от ЗПК да се приеме, че
договорът за паричен заем е недействителен.
Уговорената в чл.8 от договора за паричен заем, според която се дължи неустойка
при неизпълнение на задължението за осигуряване в тридневен срок от сключването му на
обезпечение прехвърля риска от неизпълнение на задълженията за извършване на
предварителна оценка платежоспособността на длъжника върху длъжника, като това е
задължение за финансовата институция и допълнително затруднява и длъжника за
изпълнение, тъй като вземането е включено в месечната погасителна вноска.
По изложените съображения, съдът намира, че предявения иск подлежи на
уважаване. Ще следва ответникът да бъде осъден да заплати на ищцата процесната сума в
размер на 90,89 лева, на основание чл.55, ал.1, предл.първо от ЗЗД, платена без основание
по недействителен договор за паричен заем № 439529 от 15.06.2021г, ведно със законната
лихва от датата на предявяване на иска в съда.
С оглед изхода на делото, на ищцата следва да се присъдят направените съдебни
разноски по делото в размер на 50,00 лева платена държавна такса.
Ще следва също ответникът да бъде осъден да заплати на адвокат М.М. О.
адвокатско възнаграждение в размер на 300,00 лева за осъщественото процесуално
представителство по делото.
По горните мотиви, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА „****" ООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: ***
представлявано от управителя В.М.И., да заплати на Р. А. П., ЕГН **********, с адрес град
***, на основание чл.55, ал.1, предл.първо от ЗЗД сумата в размер на 90,89 лева, платена без
основание по недействителен договор за паричен заем № 439529 от 15.06.2021г, ведно със
законната лихва от 27.06.2022г до окончателното й изплащане.
ОСЪЖДА ****" ООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: ***
представлявано от управителя В.М.И., да заплати на Р. А. П., ЕГН **********, с адрес град
6
***, направените съдебни разноски по делото в размер на 50,00 лева платена държавна
такса.
ОСЪЖДА „****" ООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: ***
представлявано от управителя В.М.И., да заплати на адвокат М.М. О., с адрес **** - адвокат
в Адвокатска колегия- Смолян, адвокатско възнаграждение в размер на 300,00 лева за
осъществено процесуално представителство по гр.дело №595/2022г. по описа на РС-
Смолян.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред ОС- Смолян в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
РЕШЕНИЕТО да се връчи на страните чрез адв.О. и адв.П.
Съдия при Районен съд – Смолян: _______________________
7