ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 1232
гр. Благоевград, 29.11.2021 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, ЧЕТВЪРТИ ВЪЗЗИВЕН
ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и девети
ноември през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Николай Грънчаров
Членове:Владимир Ковачев
Габриела Тричкова
като разгледа докладваното от Владимир Ковачев Въззивно частно
гражданско дело № 20211200500995 по описа за 2021 година
взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 278 вр. чл. 279 вр. чл. 413, ал. 2 от ГПК.
Окръжният съд е сезиран с частна жалба от „П. К. Б.“ ЕООД, ЕИК 1750., седалище
и адрес на управление гр. С. район „С.“, ж. к. „М.“, бул. „Б.“ № 49, бл. 53Е, вх.
„В“, ет. 7, представлявано от С. Н. Н. и Ц.Г. С., подадена против разпореждане №
1036 от 15.10.20. г., постановено по частно гражданско дело № 2411 от 20. г. на
Районен съд Б., в частта, с която е отхвърлено заявлението на фирмата за издаване
на заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК, срещу Ж. Ж.
Т., ЕГН **********, адрес гр. Б., ул. „М.“ № 24, наследник на К. А. А. ЕГН
**********, починала на 13.03.20. г., за сумата от 599,66 лв., представляваща
неплатено възнаграждение по договор за потребителски кредит № 50027627. от
16.11.20. г., дължимо за периода 24.01.20. г. - 24.02.20. г. В жалбата се излагат
доводи за незаконосъобразност на оспорения първоинстанционен акт. Моли се за
неговата отмяна в обжалваната част и връщане на делото на районния съд със
задължителни указания за издаване на заповед по чл. 410 от ГПК и за
претендираното вземане.
В изпълнение на разпоредбата на чл. 413, ал. 2 от ГПК, копие на жалбата не е
връчвано на насрещната страна.
Частната жалба е подадена в срок, от легитимирано лице и против подлежащ на
обжалване съдебен акт, поради което е допустима и следва да се разгледа по
същество.
Съгласно Тълкувателно решение № 6 от 15.01.20. г. на ВКС по тълк. д. № 6/20. г.,
ОСГТК, докладвано от съдиите Г. Н. и В. Н., обжалването с частна жалба е пълно
въззивно. По силата на чл. 278, ал. 2 от ГПК, инстанцията, осъществяваща
1
контрол за законосъобразността на актовете, подлежащи на обжалване с частна
жалба, разполага с правомощието самостоятелно да установява фактите, относими
към приложимата процесуална норма, да взема собствено становище по предмета
на производството и да се произнася по неговото същество, без да е обвързана от
изложените в частната жалба оплаквания. Ако в частната жалба са изложени
конкретни оплаквания срещу обжалвания акт, те имат значение единствено да
ориентират съда за становището на страната. Съдът служебно проверява всички
релевантни факти и преценява събраните доказателства, за да разреши въпросите,
включени в предмета на производството. По този начин той изпълнява своето
задължение да осигури прилагането на процесуалния закон, което не е обусловено
от оплакванията на страните за незаконосъобразност.
Районният съд е отказал издаване на заповед за изпълнение за въпросното
вземане, защото е приел, че клаузите в договора, които го регламентират,
противоречат на добрите нрави и закона и са нищожни.
Окръжният съд споделя позицията на първата инстанция.
Съгласно нормата на чл. 411, ал. 2, т. 2 от ГПК, когато искането е в противоречие
със закона или добрите нрави, заповед за изпълнение не се издава. Досежно
вземането за договорно възнаграждение е налице именно тази хипотеза. По
съществото си то представлява възнаградителна лихва. Годишният лихвен
процент по договора възлиза на 76,87 и надхвърля трикратния размер на
законната лихва /последният е 30 %/. Това положение безспорно накърнява
добрите нрави, понеже със сделката неравноправно се третира икономически
слабия участник в оборота и неправомерно се използва недостига на материални
средства при него за облагодетелстване на отпусналата кредита фирма. В такава
насока е и константната практика на ВКС, обективирана в Определение № 901 от
10.07.20. г. на ВКС по гр. д. № 6295/20.г., IV г. о., ГК, докладчик съдията А. Б.
Решение № 1270 от 9.01.20. г. на ВКС по гр. д. № 5093/20. г., II г. о., ГК,
докладчик съдията В. Р. Решение № 378 от 18.05.20. г. на ВКС по гр. д. №
315/2005 г., II г. о., докладчик съдията Б. Б., и Решение № 906 от 30.12.20. г. на
ВКС по гр. д. № 1106/20. г., II г. о., докладчик съдията В. Р. Въпросната
възнаградителна лихва се включва и в годишния процент на разходите, фиксиран
в договора на 108,62. Според чл. 19, ал. 4 от ЗПК, той не може да бъде по-висок от
петкратния размер на законната лихва. Последният е 50 %. Конкретният годишен
процент на разходите значително го надхвърля. Това, съгласно чл. 19, ал. 5 от
ЗПК, води до нищожност на съответната клауза от договора поради
противоречието й със закона - така и Определение № 60451 от 3.06.20. г. на ВКС
по гр. д. № 850/20. г., III г. о., ГК, докладчик съдията Г. Н.
Частната жалба се оказа неоснователна. Разпореждането е законосъобразно в
атакуваната част. Не са налице сочените от „П. Кр. Б. ЕООД негови пороци.
Съгласно т. 5г от Тълкувателно решение № 4 от 18.06.2014 г. на ВКС по тълк. д.
№ 4/20. г., ОСГТК, докладвано от съдиите К. В. и Т. К., настоящото определение
няма да подлежи на касационна проверка.
Воден от изложените мотиви, Окръжен съд Б.
2
ОПРЕДЕЛИ:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ частната жалба на „П. К. Б.“ ЕООД, ЕИК 17..,
седалище и адрес на управление гр. С. район „С.“, ж. к. „М.“, бул. „Б.“ № 49, бл.
53Е, вх. „В“, ет. 7, представлявано от С. Н. Н. и Ц. Г. С. подадена против
разпореждане № 1036 от 15.10.20. г., постановено по частно гражданско дело №
2411 от 20. г. на Районен съд Б., в частта, с която е отхвърлено заявлението на
фирмата за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410
от ГПК, срещу Ж. Ж. Т., ЕГН **********, адрес гр. Б., ул. „М.“ № 24, наследник
на К. А. А., ЕГН **********, починала на 13.03.20.г., за сумата от 599,66 лв.,
представляваща неплатено възнаграждение по договор за потребителски кредит
№ ********** от 16.11.20. г., дължимо за периода 24.01.2013 г. - 24.02.20. г.
Определението не подлежи на касационно обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
3