№ 932
гр. София, 12.03.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 108-МИ СЪСТАВ, в публично
заседание на седемнадесети декември през две хиляди двадесет и четвърта
година в следния състав:
Председател:МАРИНА ВЛ. МАНОЛОВА
КЪНЕВА
при участието на секретаря СВЕТЛАНА ЕМ. НАНКОВА
като разгледа докладваното от МАРИНА ВЛ. МАНОЛОВА КЪНЕВА
Административно наказателно дело № 20241110208246 по описа за 2024
година
и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 58д и сл. от Закона за
административните нарушения и наказания (ЗАНН).
Образувано е по жалба на П. К. С., ЕГН **********, чрез адв. С. Д.
срещу наказателно постановление /НП/ № 24-4332-002757/13.02.2024 г.,
издадено от началник група в отдел „Пътна полиция“ в СДВР, с което на
основание чл. 175, ал. 1 т. 4 от Закона за движението по пътищата /ЗДвП/ на
жалбоподателя са наложени кумулативно административни наказания „глоба“
в размер на 200 /двеста/ лева и „лишаване от право да управлява МПС“ за
срок от 6 /шест/ месеца за нарушение на чл. 103 от ЗДвП и на основание чл.
174, ал.3 пр. 2 от ЗДвП са му наложени кумулативно административни
наказания „глоба“ в размер на 2 000 /две хиляди/ лева и „лишаване от право да
управлява МПС“ за срок от 24 /двадесет и четири/ месеца.
В жалбата се твърди, че на посочените в АУАН и НП дата и час
жалбоподателят не е управлявал посоченото МПС, поради което и за него не е
съществувало задължението да бъде изпробван за употреба на наркотични
вещества и/или техни аналози. Застъпва се тезата за липса на виновно
поведение от страна на жалбоподателя. От съда се иска отмяна на
наказателното постановление и присъждане на разноски.
В съдебно заседание редовно призованият жалбоподател не се явява.
1
Представлява се от адв. Д., надлежно упълномощен, който пледира за отмяна
на НП, тъй като счита, че не е установено по несъмнен начин, че
жалбоподателят е управлявал процесния автомобил, поради съществени
противоречия в показанията на разпитаните свидетели. Счита, че единствената
част от показанията на свидетеля Д., която следва да бъде кредитирана е
твърдението му за неговото собствено противоправно поведение, а именно, че
е управлявал МПС без правоспособност, а останалата част от показанията на
свидетеля следва да бъдат приети като защитна версия, в подкрепа на което
изтъква ангажирането на адвокат от страна на свидетеля. Според адв. Д. по
делото е неизяснено чий е процесният автомобил, като ако това обстоятелство
е било изяснено е щяло да се установи кой и на кого го е предоставил за
управление. От съда се иска отмяна на наказателното постановление и
присъждане на разноски на основание чл. 38 от Закона за адвокатурата.
Въззиваемата страна – началник група в отдел „Пътна полиция” при
СДВР, редовно призована, не изпраща процесуален представител. В
постъпили по делото писмени бележки от процесуален представител
въззиваемата страна се аргументира законосъобразността на издаденото
наказателно постановление и се прави искане същото да бъде потвърдено.
Иска се присъждане на юрисконсултско възнаграждение и се прави
възражение за прекомерност на претендираното от жалбоподателя адвокатско
възнаграждение.
Съдът, след като извърши цялостна преценка на събраните в хода
на делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност и взаимна
връзка, като обсъди доводите и възраженията на жалбоподателя, прие за
установено следното от фактическа страна:
На 21.01.2024 г. около 16:10 часа часа в гр. София жалбоподателят П.
К. С. управлявал лек автомобил марка „***“, модел „***“, с рег. № ***,
движейки се по ул. „***“ с посока на движение от бул. „***“ към ул. „***“. В
автомобила като пасажери се возели свидетелят А. Е. Д. и неустановено по
делото лице с малко име ***. По същото време свидетелят Н. Н.-командир на
отделение в ОСПС – СДВР забелязал автомобила, управляван от
жалбоподателя като подал сигнал за спиране със стоп-палка. Жалбоподателят
не се подчинил на подадения сигнал и продължил движението си. Свидетелят
Н. последвал управлявания от жалбоподателя автомобил със служебен
полицейски автомобил и подал звуков и светлинен сигнал за спиране, но
жалбоподателят отново не спрял, а продължил движението си. Тъй като
същият управлявал автомобила, навлизайки и в насрещното движение и
затруднявайки същото, свидетелят Н. подал сигнал по радиоефира и в
преследването на автомобила на жалбоподателя се включили и други
полицейски служители. В ж.к. „***“ жалбоподателят спрял автомобила,
излязъл от него и побягнал в неустановена посока. Свидетелят Д. се качил да
премести автомобила марка „***“, модел „***“, с рег. № ***, когато на място
пристигнали полицейските служители. Докато същите извършвали проверка
на свидетеля Д. на място се появил и жалбоподателят, за когото свидетелят Д.
2
заявил на полицейските служители, че е управлявал автомобила по време на
преследването. На място пристигнал и екип на ОПП-СДВР, които поискал да
изпробва жалбоподателя и свидетеля Д. за употреба на алкохол и наркотични
вещества. Двамата се съгласили да бъдат изпробвани за употреба на алкохол,
но категорично отказали да бъдат изпробвани с техническо средство за
употреба на наркотични вещества или техни аналози. На жалбоподателя С.
бил издаден талон за медицинско изследване № 0174350 с отбелязване, че
следва да се яви във ВМА до 45 минути от връчването му. Талонът бил връчен
на С. в 19:15 часа на 21.01.2024 г. В 19:45 часа жалбоподателят се явил в
болничното заведение, но отказал да даде биологични проби за изследване за
установяване употреба на алкохол и наркотични вещества.
С оглед горните обстоятелства ***, заемащ длъжност „младши
автоконтрольор“ при ОПП-СДВР съставил против жалбоподателя П. К. С. акт
за установяване на административно нарушение със сериен номер GA
№1188114/21.01.2024 г. за нарушения на чл. 103 от ЗДвП, чл. 150а от ЗДвП и
чл. 174, ал. 3 пр. 2 от ЗДвП. Актът бил предявен за запознаване на
жалбоподателя, който го подписал без възражения. Такива не били депозирани
и в срока по чл. 44, ал. 1 от ЗАНН.
Въз основа на така съставения АУАН на 13.02.2024 г. началникът на
група „АНД“ в отдел „Пътна полиция” при СДВР издал обжалваното НП,
екземпляр от който бил връчен на жалбоподателя лице на 15.05.2024 г., а на
29.05.2024 г. по пощата била депозирана и жалбата срещу него.
Изложената фактическа обстановка съдът прие за установена след
анализ на събраните по делото гласни доказателствени средства, а именно
показанията на свидетелите Н. П. Н., А. Е. Д., както и събраните по надлежния
ред на чл. 283 от НПК писмени доказателства: талон за медицинско
изследване № 0174350, протокол за медицинско изследване от 21.01.2024 г.,
справка „Картон на водача“, копие от заповед № 8121к-13180/2019 г. на
министъра на вътрешните работи и акт за встъпване в длъжност, заповед №
513з-5070/21.07.2015 г. на директора на СДВР, Заповед 8121з-
1632/02.12.2021г. на министъра на вътрешните работи, пощенски плик.
При изграждане на релевантната фактология съдът се довери на
свидетеля Н. П. Н., като прие същите за обективни и добросъвестно
депозирани. От същите се извеждат данни за мястото на управление на лек
автомобил от страна на жалбоподателя, като свидетелят посочва, че
първоначално бил подаден сигнал със стоп палка, а след като водачът не спрял
бил последван от полицейски автомобил, от който бил подаден светлинен и
звуков сигнал, но въпреки това водачът на автомобила не спрял, предприел
рисково управление на автомобила чрез навлизане в насрещното движение,
като наложило искането на съдействие от други полицейски служители.
Свидетелят е категоричен, че е имал възможност да възприеме водача на
автомобила, който не се подчинил на полицейското разпореждане и именно
водачът впоследствие бил задържан от свидетеля и самоличността му била
3
установена от служители чрез служебен таблет и това лице бил
жалбоподателят.
Данни относно самоличността на лицето, което е управлявало лекия
автомобил по време на преследването му от полицейските служители се
съдържат и в показанията на свидетеля А. Д., който се возел като пътник в
управлявания от жалбоподателя автомобил. Съдът намира, че свидетелят
добросъвестно и обективно пресъздава пред съда собствените си възприятия
относно процесните събития, като липсват данни същият да е заинтересован
от изхода от делото. Същият не декларира нито близки приятелски отношения
с жалбоподателя, нито са налице данни, от които да се заключи, че същият
иска да акцентира прекомерно върху неправомерното поведение на
жалбоподателя. Обстоятелството, че на същата дата срещу свидетеля също е
бил съставен АУАН за нарушение на ЗДвП не обуславя априори
недостоверност на неговите показания и същите не биха могли да се счетат
единствено за защитна версия, както предлага адв. Д., тъй като в настоящото
производство предмет на проверка не е наказателно постановление, с което
свидетелят е наказан и не се изследва неговото неправомерно поведение. Още
по-малко ангажирането на адвокат следва да се преценява в ущърб на
свидетеля, доколкото и самият жалбоподател също е ангажирал процесуален
представител в производството, с което е реализирал правото си на защита.
Предвид изложеното съдът не намери основания да дискредитира показанията
на свидетеля Д. в частта, в която същият разказва, че заедно със свой приятел
*** се качили в автомобил, управляван от жалбоподателя П. С. /когото
свидетелят нарича „Пацо“/, който не спрял на подаден му светлинен сигнал от
полицейски автомобил, което довело до „гонка“ с полицаите. Свидетелят
посочва, че след като автомобилът спрял, П. и *** излезли от автомобила, а
самият той се качил да го премести, когато пристигнали полицейските
служители. В показанията на свидетеля се съдържат и категорични данни,
относно отказа на жалбоподателя /а и неговия собствен/ да бъде изпробван с
техническо средство за употреба на наркотични вещества. В синхрон с тези
гласни доказателствени средства са и писмените доказателства по делото –
талонът за медицинско изследване, в което е отразено, че водачът П. К. С. е
отказал да бъде изпробван с тест за употреба на наркотични вещества или
техни аналози и под което отбелязване жалбоподателят е положил подпис.
Видно от протокола за медицинско изследване и вземане на биологични проби
от ВМА е видно, че жалбоподателят се е явил във ВМА на 21.01.2024 г. в
19:15 часа, но категорично е отказал да даде биологични проби за изследване
с цел установяване употребата на наркотични вещества или техни аналози.
От представените по делото копие от заповед № 8121к-13180/2019 г. на
министъра на вътрешните работи и акт за встъпване в длъжност, заповед №
513з-5070/21.07.2015 г. на директора на СДВР, Заповед 8121з-
1632/02.12.2021г. на министъра на вътрешните работи се установява
компетентността на актосъставителя и на административнонаказващия орган.
При така установеното от фактическа страна съдът направи
4
следните правни изводи:
Жалбата е подадена от процесуално легитимирано лице, при спазване на
преклузивния срок за обжалване и срещу акт, който подлежи на съдебен
контрол, поради което същата е процесуално допустима.
Разгледана по същество жалбата е неоснователна.
В настоящото производство районният съд следва да провери
законността на обжалваното НП, т.е. дали правилно е приложен както
процесуалният, така и материалният закон, независимо от основанията,
посочени от жалбоподателя – арг. от чл. 314, ал..1 от НПК, вр. чл. 84 от ЗАНН.
В изпълнение на това си правомощие съдът констатира, че АУАН и НП са
издадени от компетентни за това административни органи - видно от
представената по делото заповед № 513з-5070/21.07.2015 г., издадена от
директора на СДВР и т. 1.3.1 вр. т. 2.1 от Заповед №8121з-1632/02.12.2021 г. на
министъра на вътрешните работи, актосъставителят *** в качеството си на
„младши автоконтрольор” е бил компетентен да съставя АУАН на ЗДвП.
Действително в наказателното постановление е посочено единствено, че
същото се издава от *** „началник група към СДВР, отдел Пътна полиция“,
без да е уточнено коя е групата. От представения по делото акт за встъпване в
длъжност обаче се установява, че считано от 29.10.2019 г. *** е встъпила в
длъжността началник на група „Административнонаказателна дейност“ към
отдел „Пътна полиция“ при СДВР, поради което същата на основание т. 3.10
от заповед № 8121з-1632/02.12.2021 г. на министъра на вътрешните работи е
била компетентна към 13.02.2024 г. да издаде обжалваното наказателно
постановление. При съставянето на АУАН и издаването на НП не са нарушени
сроковете по чл. 34, ал. 1 и ал. 3 от ЗАНН – АУАН е съставен в деня на
извършване и установяване на нарушенията, а НП е издадено по- малко от
месец по – късно. Както в АУАН, така и в НП нарушенията са описани ясно,
точно и конкретно, като им е дадена съответстваща на фактиеското описание
правна квалификация.
По отношение нарушението по чл. 103 от ЗДвП.
Разпоредбата на чл. 103 от ЗДвП предвижда задължение за водачите на
ППС при подаден сигнал за спиране от контролните органи да спрат плавно в
най-дясната част на платното за движение или на посоченото от
представителя на службата за контрол място и да изпълняват неговите
указания. По делото категорично беше установено, че на 21.01.2024 г. около
16:10 часа жалбоподателят П. К. С. е управлявал лек автомобил и при подаден
ясен сигнал за спиране първоначално чрез стоп-палка, а впоследствие чрез
светлинна и звукова сигнализация от полицейски автомобил от страна на
полицейски служители не изпълнил указанията на контролните органи да
спре, а вместо това е продължил движението си, с което от обективна страна е
осъществил състава на вмененото му нарушение.
Нарушението е извършено виновно, при форма на вина пряк умисъл.
Жалбоподателят е съзнавал, че му е бил подаден знак за спиране от
5
полицейски служител със стоп палка, а впоследствие и със светлинна и
звукова сигнализация. Подадените знаци са били ясни и недвусмислени и са
били възприети от жалбоподателя /а така също и от пътуващия с него
свидетеля Д./. За субективната страна на деянието се съди от обективно
извършените от жалбоподателя действия – въпреки, че възприел подаденият
светлинен и звуков сигнал за спиране жалбоподателят съзнателно не изпълнил
задължението си да спре, предприел шофиране в насрещното движение, а
след спиране на автомобила излязъл от него и избягал, целейки да осуети
извършването на проверка. С оглед изложеното съдът намира за категорично
установено, че жалбоподателят П. К. С. е осъществил от обективна и
субективна страна нарушение на чл. 103 от ЗДвП.
Процесното нарушение не се отличава с по-ниска степен на
обществена опасност в сравнение с обичайните нарушения от този вид, а
напротив, разкрива типичната такава, взета предвид от законодателя при
определяне на състава на нарушението.
За извършеното нарушение на чл. 103 от ЗДвП разпоредбата на чл. 175,
ал.1 т.4 ЗДвП предвижда налагане на административно наказание „лишаване
от право да управлява МПС” за срок от един до шест месеца и глоба в размер
от 50 до 200 лева. АНО е определил и двете кумулативни наказания в
максимален размер. Съдът отчете, че до датата на извършване на
нарушението жалбоподателят е бил многократно санкциониран за нарушения
на ЗДвП с влезли в сила наказателни постановления, като наред с
нарушението по чл. 103 от ЗДвП жалбоподателят е извършил и друго
нарушение на ЗДвП, изразяващо се в отказ да бъде изпробван за употреба на
наркотични вещества. Ето защо съдът прие, че определените от АНО
административните наказания, а именно глоба в размер на 200 лева и
лишаване от право да управлява МПС за срок от 6 месеца са справедливи,
съответни на обществената опасност на извършеното и на извършителя и в
своята съвкупност ще допринесат за реализиране на целите по чл. 12 от
ЗАНН, като мотивират жалбоподателя да не извършва нарушения на
правилата за движение по пътищата, да бъде внимателен и предпазлив
шофьор.
По отношение нарушението на чл. 174, ал. 3 пр. 2 от ЗДвП.
Разпоредбата на чл. 5, ал. 3 т. 1 от ЗДвП забранява на водачите на пътни
превозни средства да управляват такива след употреба на наркотични
вещества и/или техни аналози. За установяване употребата им от водачите,
контролните органи имат правомощия да изпробват същите с технически
средства, респ. да издават талони за провеждане на медицинско изследване с
цел установяване наличието на горепосочените вещества в кръвта на водачите.
Разпоредбата на чл. 174, ал. 3 от ЗДвП е едновременно санкционна и
предписваща правила за поведение, като съгласно нея се санкционира водач
на моторно превозно средство, трамвай или самоходна машина, който откаже
да му бъде извършена проверка с техническо средство за установяване
6
употребата на алкохол в кръвта и/или с тест за установяване употребата на
наркотични вещества или техни аналози или не изпълни предписанието за
изследване с доказателствен анализатор или за медицинско изследване и
вземане на биологични проби за химическо лабораторно изследване за
установяване на концентрацията на алкохол в кръвта му, и/или химико-
токсикологично лабораторно изследване за установяване на употребата на
наркотични вещества или техни аналози.
Съдът приема, че от доказателствата, събрани по делото, може да бъде
направен категоричен извод, че от обективна страна, на посочените в
процесното НП дата и място жалбоподателят П. К. С. е осъществил състава на
нарушението по чл. 174, ал. 3 от ЗДвП. В конкретния случай безспорно се
установява (от показанията на свидетеля Д., както и от талона за медицинско
изследване и протокола за медицинско изследване и вземане на биологични
проби), че жалбоподателят С. в качеството си на водач на МПС е отказал да
бъде проверен с тест за употреба на наркотични вещества или техни аналози.
От субективна страна, жалбоподателят П. К. С. е извършил
нарушението при пряк умисъл, доколкото същият е съзнавал, че следва да
изпълни указанията на контролния орган и да бъде изпробван с тест за
употреба на наркотични вещества и/или техни аналози, но съзнателно е
отказал да стори това.
Липсват данни - смекчаващи отговорността обстоятелства, от които да
се направи извод, че извършеното от жалбоподателя нарушение разкрива
значително по-ниска степен на обществена опасност от обичайните такива
нарушения, поради което и извършеното от жалбоподателя деяние не може да
се квалифицира като маловажен случай. Законодателят е предвидил висок
размер на наказанието за това нарушение, доколкото може да се предположи,
че чрез отказа да бъде изпробван водач за употреба на алкохол, наркотични
вещества или техни аналози се прикрива извършено друго нарушение,
/управление на МПС след употреба на посочените вещества/, което пък от
своя страна сериозно застрашава здравето и живота на участниците в
движението по пътищата.
Санкционната част на чл. 174, ал.3 от ЗДвП предвижда при осъществен
състав на нарушението по цитирания законов текст кумулативното налагане
на две административни наказания „лишаване от право да управлява моторно
превозно средство” за срок от 2 години и „глоба” в размер на 2000 лева.
Законодателят е определил размерите на административните наказания в
абсолютен размер, поради което АНО не е допуснал нарушение на закона като
е наложил именно този размер на лишаването от право да управлява МПС и
глоба, поради което въпрос за намаляването им не може да се поставя.
На основание изложеното съдът намира, че при съставяне на АУАН и
издаване на НП не са допуснати съществени нарушения на процесуалните
правила, нарушенията са безспорно доказани, а наложените административни
наказания законосъобразни, поради което обжалваното наказателно
7
постановление следва да се потвърди.
С оглед изхода на делото и своевременно направеното искане от страна
на представителя на въззиваемата страна съдът следва да присъди в полза на
СДВР разноски за юрисконсултско възнаграждение на основание чл. 63д, ал. 4
ЗАНН вр. чл. 37 ЗПП вр. чл. 27е от Наредбата за заплащането на правната
помощ в размер на 80 лева, съобразявайки фактическата и правна сложност на
делото, вида и количеството на извършената от процесуалния представител
дейност.
Воден от горното и на основание чл. 63, ал. 9 от ЗАНН, Софийски
районен съд, НО, 108 състав
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА наказателно постановление № 24-4332-
002757/13.02.2024 г., издадено от началник група в отдел „Пътна полиция“ в
СДВР, с което на основание чл. 175, ал. 1 т. 4 от Закона за движението по
пътищата /ЗДвП/ на жалбоподателя П. К. С., ЕГН ********** са наложени
кумулативно административни наказания „глоба“ в размер на 200 /двеста/ лева
и „лишаване от право да управлява МПС“ за срок от 6 /шест/ месеца за
нарушение на чл. 103 от ЗДвП и на основание чл. 174, ал.3 пр. 2 от ЗДвП на
жалбоподателя са наложени кумулативно административни наказания „глоба“
в размер на 2 000 /две хиляди/ лева и „лишаване от право да управлява МПС“
за срок от 24 /двадесет и четири/ месеца.
ОСЪЖДА П. К. С., ЕГН ********** да заплати на Столична дирекция
на вътрешните работи /СДВР/ юрисконсултско възнаграждение в размер на 80
/осемдесет/ лева.
Решението подлежи на касационно обжалване по реда на Глава XII от
АПК пред Административния съд - София-град в 14-дневен срок от
съобщаването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
8