Решение по дело №1799/2021 на Административен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

 

 

№ ________

 

Варна, ______________

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Варненският административен съд, І-ви касационен състав, в публичното заседание на двадесет и трети септември две хиляди двадесет и първа година в състав:

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:		ИВЕТА ПЕКОВА
ЧЛЕНОВЕ:		ВЕСЕЛИНА ЧОЛАКОВА  ИСКРЕНА ДИМИТРОВА
при секретаря	Галина Владимирова		и с участието
на прокурора	Силвиян Иванов		изслуша докладваното
от съдията	Искрена Димитрова
адм. дело № 1799/2021г.

 

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/, вр. чл.63 от Закона за административните нарушения и наказания /ЗАНН/.

Образувано е по касационна жалба на „ДЖИ ЕН ЕР“ ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр.Д., представлявано от управителя Р.С.Г., против Решение № 93/12.07.2021г. на РС-Провадия, ІV-ти състав, постановено по НАХД № 89/2021г. по описа на същия съд, с което е потвърдено НП № 559836-F586464/09.02.2021г. на н-ка на Отдел „Оперативни дейности“- Варна в ЦУ на НАП, с което за нарушение на чл.33, ал.1 от Наредба № Н-18/2006г. на Министъра на финансите, на основание чл.185, ал.5, вр.чл.185, ал.4 от ЗДДС, на дружеството е наложена имуществена санкция в размер на 1000лв. и в полза на НАП са присъдени разноски за юрисконсултско възнаграждение в размер на 80лв.

Касаторът твърди неправилност на обжалваното решение поради нарушение на процесуалните правила и неправилно приложение на материалния закон - касационни основания по чл.348, ал.1, т.1. и т.2 от НПК. Конкретно твърди, че не е извършил нарушение на чл.33, ал.1 от Наредба № Н-18/13.12.2006г., както и че неправилно не е приложена разпоредбата на чл.28 от ЗАНН, т.к. не е налице щета и умисъл при извършване на нарушението. Сочи, че не е съобразено обстоятелството, че продавачът-консултант в магазина е съдружник в дружеството и като продавач внася в касата собствени средства с оглед възможността за разплащане с доставчиците. Твърди, че за да се наложи на търговец санкция по чл.185 ЗДДС, следва нарушението да е довело до неотразяване на приходи, факт, който е елемент от състава на нарушението и който подлежи на доказване. В случая установената разлика не е от реализирани обороти, а неизясняването на този въпрос в административнонаказателното производство е пречка за точното квалифициране на нарушението. Счита и че не е прецизирана формата на изпълнителното деяние, което е в нарушение на разпоредбата на чл.185, ал.2 ЗДДС, предвиждаща две форми на изпълнително деяние - допусне или извърши. По изложените съображения счита, че въззивният съд е бил длъжен да приложи чл.28 от ЗАНН. Иска отмяна на обжалваното решение и на потвърденото с него наказателно постановление.

Ответникът оспорва касационната жалба по съображения, изложени в писмени бележки вх.№ 12893/02.09.2021г. Счита, че нарушението по чл.33, ал.1 от Наредба
№ Н-18/2006г. на МФ е безспорно установено като фактическата обстановка е описана ясно, пълно и всестранно, не са допуснати нарушения в хода на административнонаказателното производство и материалния закон е приложен правилно. Моли обжалваното решение да бъде оставено в сила и претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

Представителят на Окръжна прокуратура-Варна дава заключение за неоснователност на касационната жалба.

Касационната жалба е подадена от надлежна страна, в законоустановения срок поради което е ДОПУСТИМА.

Разгледана по същество, жалбата е НЕОСНОВАТЕЛНА.

След преценка на събраните по делото писмени и гласни доказателства, от фактическа страна РС-Провадия е приел за установено, че на 18.01.2021г. служители на ТД на НАП-Варна извършили проверка на търговски обект - хранителен магазин, находящ се в гр.Дългопол, ул.Хан Тервел № 1, стопанисван от „Джи Ен Ер“ ООД. При проверката била установена разчетена касова наличност в размер на 63,98лв. от въведеното в експлоатация в обекта ФУ модел „TREMOL ZM KL V2“ и ИН на ФУ № ZK109718 и ИН на ФП с № 50126747, съгласно дневен финансов отчет от ФП с № 020932. При инвентаризация на касата в обекта била установена фактическа наличност в размер на 354,00лв. Фискалното устройство притежавало функциите „служебно въведени“ и „служебно изведени“ суми, поради което било прието, че установената положителна разлика от 290,02лв. представлява въвеждане на пари в касата, което не е отразено на фискалното устройство в момента на извършването. Прието било, че дружеството е извършило нарушение на чл.33, ал.1 от Наредба
№ Н-18/13.12.2006г. за регистриране и отчитане на продажби в търговските обекти чрез фискални устройства, за което е съставен АУАН № F586464/26.01.2021г., а въз основа на него НП № 559836-F586464/09.02.2021г.

За да потвърди наказателното постановление РС-Провадия е приел, че АУАН и НП са издадени от оправомощени лица, при спазване на регламентираните от ЗАНН срокове и са законосъобразни от формална страна. Както в акта, така и в наказателното постановление нарушението е достатъчно точно и ясно описано, визирани са обстоятелствата, при които е извършено, както и са посочени доказателствата, които го потвърждават. По същество
РС-Провадия е приел, че от събраните писмени и гласни доказателства се установява, че въведеното в обекта ФУ е имало възможност да извърши съответните операции. Безспорно е установено, че наличната в касата сума от 290,02лв. не е отразена като „служебно въведена“ в касата на обекта, поради което правилно е прието, че търговецът не е изпълнил задълженията си по чл.33, ал.1 от Наредба № Н-18/2006г. При проверката, както е отразено и в протокола, не е констатирано неиздаване на касови бележки и в този смисъл правилно е прието, че нарушението не е довело до неотразяване на приходи. Безспорно е установено, че е нарушен реда за отчитане на ФУ, което нарушение се санкционира по реда на чл.185, ал.5, вр.ал.4 от ЗДДС, т.к. е извършено при условията на повторност. Доколкото не е констатирано и не е описано неотразяване на приходи, правилно АНО е преценил, че санкцията следва да бъде наложена в рамките, визирани по чл.185, ал.1 от ЗДДС. Прието е и че правилно АНО не е приложил разпоредбата на чл.28 ЗАНН, т.к. нарушението не се отличава със степен на обществена опасност, различна от обичайната за съответния вид. Нарушението е формално и не изисква настъпването на съставомерен резултат, поради което липсата на вредни последици не касае извода за съставомерност.

Така постановеното решение е правилно.

РС - Провадия е установил вярно фактическата обстановка, обсъдил е поотделно и в съвкупност събраните писмени и гласни доказателства, и при правилно установени факти е стигнал до правилен и обоснован от материалния закон извод за законосъобразност на наказателното постановление.

Съгласно разпоредбата на чл.33, ал.1 от Наредба № Н-18/2006г., извън случаите на продажби/сторно операции всяка промяна на касовата наличност (начална сума, въвеждане и извеждане на пари във и извън касата) на ФУ се регистрира във ФУ чрез операциите „служебно въведени“ или „служебно изведени“ суми.

В конкретния случай при проверката на 18.01.2021г. е установена положителна разлика в касовата наличност в обекта - магазин за хранителни стоки, гр.Дългопол, ул.Хан Тервел № 1, в размер на 290,02лв. Сумата е установена при съпоставка на установените в касата парични средства - под опис, със сумата, разчетена по ФУ. Видно от показанията на актосъставителя Денислав Боев, описът на паричните средства бил изготвен от представляващия дружеството - Радка Григорова, като според собственоръчно вписаното от нея изявление в описа - е забравила да въведе сумата [поради студеното време].

Според ПИП сер.АА № 0432009/18.01.2021г. при проверката не са установени данни за неиздаване на касови бележки (проверката е започнала с контролна покупка), такива не се установяват и от събраните гласни доказателства, поради което неоснователно касаторът твърди, че не е установен произхода на разликата между фактическата и разчетената наличност, т.е. че тази разлика може да се дължи на неотчетени продажби.

Без значение от причината, наличието в касата на търговския обект на сума, различна от стойността на отчетените от ФУ продажби и която не е регистрирана чрез функцията „служебно въведени“ - с каквато безспорно разполага установеното в обекта ФУ, е достатъчно да се приеме, че е налице нарушение на чл.33, ал.1 от Наредба № Н-18/2006г. Същото е наказуемо по реда на чл.185, ал.2 ЗДДС, като в конкретния случай е установено, че за същия вид нарушение дружеството има влязло в сила наказателно постановление - № 488912-F529304/09.01.2020г., изменено по отношение размера на санкцията с влязло в сила решение на РС - Провадия № 260003/24.08.2020г. Налице е хипотезата на повторност по смисъла на §1, т.35 от ДР на ЗДДС, като поради това че нарушението по чл.33, ал.1 от Наредба
№ Н-18/2006г. не води до неотразяване на приходи, по препращане от чл.185, ал.5 ЗДДС са приложими санкциите по ал.4 на с.р., като в случая е наложена санкция в минималния размер. В този смисъл са неоснователни оплакванията в жалбата, че неправилно са определени санкционната норма и размера на санкцията.

Не са налице и основания за приложението на чл.28 от ЗАНН. Както правилно е приел РС-Провадия, в случая се касае за формално нарушение, поради което е ирелевантно обстоятелството дали от него са настъпили или не вредни последици. Обществената опасност на деянието не се различава от обичайната за съответния вид, поради което не са налице основания деянието да се квалифицира като маловажно. Следва в тази връзка да се съобрази и че разпоредбата на чл.33, ал.1 от Наредба № Н-18/2006г. е част от установения ред за регистрация и отчетност, които са задължителни за лицата, използващи фискални устройства и има за цел да се осигури проследяемост на паричните средства, постъпващи в съответния търговски обект и извършването на ефективен контрол за отчитането на продажбите. Всяка една разлика между наличните и отчетените по ФУ средства препятства проследяването на паричния поток в търговския обект и представлява нарушение на правилата за регистрация и отчетност. Ето защо и доколкото целта е да се гарантира отчитането на продажбите и защитата на фиска, нарушение по чл.33, ал.1 от Наредба № Н-18/2006г. може да се квалифицира като маловажно, само при изключителни смекчаващи обстоятелства, каквито в случая не са налице.

По така изложените съображения обжалваното решение като валидно, допустимо и правилно следва да бъде оставено в сила.

При този изход на спора на основание чл.63, ал.3 и ал.5 от ЗАНН, вр.чл.37, ал.1 от ЗПП и чл.27е от Наредба за заплащането на правната помощ, в полза на ответната страна следва да се присъди юрисконсултско възнаграждение в размер на 80 /осемдесет/ лева.

Водим от горното и на основание чл.221, ал.2 от АПК, Варненският административен съд, І-ви касационен състав

 

РЕШИ:

 

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 93/12.07.2021г. на РС-Провадия, ІV-ти състав, постановено по НАХД № 89/2021г.

 

ОСЪЖДА „ДЖИ ЕН ЕР“ ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр.Д., представлявано от управителя Р.С.Г. да заплати на Национална агенция за приходите, юрисконсултско възнаграждение за настоящата инстанция в размер на 80 (осемдесет) лв.

 

Решението е окончателно!

Председател:                                              

 

Членове:       1.                               

 

2.