Решение по дело №12697/2015 на Софийски градски съд

Номер на акта: 3287
Дата: 8 май 2019 г. (в сила от 4 юни 2020 г.)
Съдия: Таня Калоянова Орешарова
Дело: 20151100512697
Тип на делото: Въззивно гражданско дело
Дата на образуване: 8 октомври 2015 г.

Съдържание на акта

 

Р Е Ш Е Н И Е

                                               Гр.София, 08.05.2019год.

                                             

В  ИМЕТО  НА  НАРОДА

 

 

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО, ІV-Г въззивен състав, в открито съдебно заседание на пети февруари две хиляди и деветнадесета година в състав:

 

                                                     ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДЕСИСЛАВА ПОПКОЛЕВА

                                                               ЧЛЕНОВЕ: ТАНЯ ОРЕШАРОВА

                                                                                    БОРЯНА ВОДЕНИЧАРОВА

 

като разгледа докладваното от съдия Орешарова гр.дело №12697 по описа за 2015 година, за да постанови решение, взе предвид следното:

 

            Производството е по реда на чл. 193 ГПК (отм.) вр. § 2, ал. 1 ГПК.

С молба с вх. №130162/10.10.2018г. въззиваемата страна Л.Т.Б., чрез адв.Д.Г., уточнена с молба от 12.11.208год. моли съда да постанови допълнително решение  на основание чл.193 ГПК отм., като  във връзка с представено от Г.П. саморъчно завещание от 25.07.2006год., което е оспорено и е открито производство по чл.154, ал.3 ГПК отм. и при събраните по делото доказателства, че същото не е написано и подписано от първоначалната ищца А.К.Ч. да се допълни диспозитива на решението, че същото е неистински документ. Обосновава правния си интерес от това, че  е единствен наследник по закон на починалата в хода на първоинстанционното производство ищца А.К.Ч., новоконституирания пред въззивна инстанция Г.Д.П. е представил документ саморъчно завещание от 25.07.2006год. от наследодателката и е оспорил наследствените му права, но молителят е оспорил представеното саморъчно завещание с нарочна молба и в тази връзка е открито производство по чл.154 ГПК. Посочва, че по делото пред въззивна инстанция с оглед на приетите единична и тройна съдебнопочеркови експертизи е установено, че завещанието от 25.07.2006год. не е написано и подписано от А.К.Ч., поради което смята, че съдът следва да се произнесе в диспозитива на решението си като приеме, че същото е неистински документ. Позовава се на решение №66/25.04.2013год. по гр.дело №807/2012год. на ВКС, І ГО в този смисъл. В открито съдебно заседание пред въззивния съд адв. Г. поддържа молбата.

Ответникът по молбата  и виззивник С.К.К., чрез адв. А. не възразява да се допусне допълване на решението.

Ответниците по молбата, въззивници М.С., С.С. и  П. Б., всичките чрез адв. М., заявяват становище, че не следва да се уважава молбата с оглед на това, че постановеното решение не е в полза както на молителя, така и на новоконституирания на основание чл.120 ГПК/отм/ Г.П. и оспореното завещание не се отразява на правния спор.

Ответникът по молбата, въззиваема страна, ищец след като е конституиран на мястото на починалия първоначален ищец А.К.Ч. С.О., чрез адв. В. смята, че не само следва да се уважи молбата, но и съдът е  длъжен да се произнесе по оспорения документ и в който случай се смята, че се е развило производство по инцидентен установителен иск.

Ответницата по молбата и трето лице помагач по делото Г.К.Ц. в писмено становище по делото е заявила, че счита молбата за допълване на решението за основателна.

По молбата с вх. №130162/10.10.2018г. на въззиваемата страна Л.Т.Б.  за допълване на въззивното решение по реда на чл. 193 ГПК отм. съдът намира следното:

Съгласно чл. 193, ал. 1 ГПК (отм.), страната може да поиска да бъде допълнено решението, ако съдът не се е произнесъл по цялото искане. Молбата за това може да се подаде в едномесечен срок от датата на съобщението, че решението с мотивите е изготвено.    

В случая молбата за допълване на решението е подадена в преклузивния срок по чл. 193, ал. 1 ГПК (отм.)  на 10.10.2018год. след като  съобщението за решението и препис от същото е връчен на молителя на 10.09.2018год. и е допустима

 Непълно е решението, което не обхваща целия спорен предмет: липсва формирана воля на съда относно част от спорното право, един от съединените искове или относно допълнителните искания -за плодове или лихви. Съответно непълно е въззивното решение, с което съдът не се е произнесъл по целия предмет на спора, въведен с въззивната жалба. Допълва се съдебното решение, когато съдът не е формирал в мотивите и изразил в диспизитива своята правораздавателна роля по определен предмет на спора-не е разгледал предявен иск или материалноправно възражение по което се формира сила на пресъдено нещо- възражение за задържане и компеснаторно възражение, възражение, с което се упражнява право по чл.76 ЗН, респективно, с което е упражнено потестативно право по чл.30 ЗН.

По същество настоящият въззивен състав я намира за неоснователна. С въззивното решение съдът се е произнесъл по целия спорен предмет, въведен с жалбата. Исканото допълване е за произнасяне по реда на чл. 156 ГПК (отм.) по открито по реда на чл. 154 ГПК (отм.) пред  СГС производство по оспорване на саморъчно завещание от 25.07.2006год. от А.К.Ч. в полза на Г.Д.П., че не е подписано и написано от завещателя и във връзка  с това, че по искане на Г.Д.П.  именно с оглед  на представеното саморъчно завещание е конституиран  като наследник на починалата ищца.

С решение №5445 от 14.08.2018г., на СГС, ІVГ състав, постановено по настоящото  гр.дело №12697/2015год.  е отменено решение №І-043 от 09.03.2015год. на СРС, 43-ти състав, постановено по гр.дело №9715/2006год., в частта, в която е признато за установено по предявените от С.О./конституирана по реда на чл.120 ГПК (отм.) на мястото на починалата в хода на процеса първоначална ищца А.К.Ч./ срещу С.К.К.,  по иск, с правна квалификация чл. 108 ЗС, че ищецът е титуляр на правото на собственост, с обект недвижим имот, представляващ: УПИ № ХХХІ-2412а с площ от 730 кв.м. от кв. 104-3, при съседи: улица, УПИ XXXI-2412а, УПИ XXXV - 2412А, УПИ XXX-     2391 и реална част от поземлен имот с пл. № 2412а от кв. 104-3 по плана на гр. Банкя, местност „Тенев баир” с площ от 70 кв.м. при граници: улица, УПИ ХХХ-2391 и XXXI- 2412а, на основание наследяване по завет и е осъден ответникът да  предаде фактическата власт върху имота и вместо него  е постановено друго, с което са отхвърлени предявените от С.О., като правоприемник на починалата в хода на производството първоначална ищца А.К.Ч., срещу ответника С.К.К. искове с правна квалификация чл. 108 ЗС за признаване правото на собственост на ищеца, на основание реституция и наследяване по завет и осъждане на ответника да му предаде владението на следните недвижими имоти, находящи се в гр. Банкя, местността “Тенев баир”, а именно:  недвижим имот, представляващ: УПИ № ХХХІ-2412а с площ от 730 кв.м. от кв. 104-3, при съседи: улица, УПИ XXXIІ-2412а, УПИ XXXV – 2412а, УПИ XXX-  2391 и реална част от поземлен имот с пл. № 2412а от кв. 104-3 по плана на гр. Банкя, местност „Тенев баир” с площ от 70 кв.м. при граници: улица, УПИ ХХХ-2391 и XXXI- 2412а, сега поземлен имот с идентификатор 02659.2193.3261, по кадастралната карта на гр.Банкя. Първоинстанционното решението в отхвърлителната част не е обжалвано и е  влязло в сила.

С решението на въззивния съд е прекратено производството по делото по отношение на конституирания във въззивното производство на основание чл. 120 ГПК /отм./ Г.Д.П.. В мотивите на решението въззивния съд е приел, че във връзка с конституирането във въззивното производство на Г.Д.П. като страна в процеса – ищец-въззиваема страна след като същият обосновава участието си в процеса с качеството си на наследник на починалата А.Ч.въз основа на представеното саморъчно завещание от 25.07.2006г. в негова полза и след като същото е оспорено, съобразно чл. 154, ал. 3, изр. 2 ГПК  (отм.), то негова е доказателствената тежест  да докаже неговата автентичност. Посочено е, че при оспорването на саморъчно завещание в тежест на ползващия се от него е да докаже по несъмнен начин неговата автентичност, защото саморъчното завещание е частен диспозитивен документ, който, макар да е подписан от праводател на оспорващия го наследник, ползва сочения в завещанието наследник и наследникът по завещание следва да ангажира  доказателства, които по несъмнен начин, пряко и пълно да докажат, че завещателят е написал и подписал завещанието собственоръчно. Прието е, че в настоящия случай такова доказване от страна на въззиваемия П. не е проведено, като от събраните по делото доказателства единична и тричленнна съдебно-почеркови експертизи  се установява, че завещанието от 25.07.2006г. не е написано, нито е подписано от лицето А.К.Ч.. Въззивният съд е кредитирал експертизите като изготвени от компетентни  вещи лица, при пълно и ясно дадени, обосновани отговори на поставените въпроси, при задълбочени и аргументирани изводи и при липса на обстоятелства, които да поставят под съмнение правилността им. С оглед на което  след като по отношение на конституирания ищец, въззиваема страна Г.Д.П. не се установява да е универсален правоприемник на първоначалната ищца по делото А.К.Ч. и доколкото това негово качество е предпоставка за наличието на процесуалната му легитимация за участие в производството, то същият е ненадлежна страна и неправилно конституиран като страна по делото. Поради което производството по делото досежно Г.Д.П.   е прекратено.          

Съгласно чл. 156, ал. 1 ГПК (отм.), при открито производство по реда на чл. 154 ГПК (отм.) след проверката съдът с определение признава или че оспорването не е доказано, или че документът е неистински. В последния случай той изключва документа от доказателствата, като го изпраща на прокурора заедно със своето определение. Според ал. 2 на чл. 156, съдът може да се произнесе по оспорването на документа и с решението по делото.

Съдебната практика при действието на отменения ГПК от 1952г. безпротиворечиво приемаше, че в случаите, когато съдът не се произнесе с нарочно определение по оспорването преди даване ход на устните състезания, той обсъжда въпроса за истинността или неистинността на оспорения документ в мотивите на решението, като не дължи произнасяне с нарочен диспозитив по оспорването. В този смисъл е и по-новата практика на ВКС, обективирана в решение № 135/03.06.2010г. по гр.д. № 820/2009г. на ВКС, ІV ГО, постановено по реда на чл. 290 ГПК. Обратното становище, застъпено в решение № 66/25.04.2013г. по гр.д. № 807/2012г. на ВКС, І ГО, според което оспорването на документ и по реда на отменения ГПК е равнозначно на предявяване на инцидентен установителен иск и по него следва да се формира сила на пресъдено нещо, като съдът следва да се произнесе с отделен диспозитив, не се споделя от настоящия състав. Развито докрай, подобно тълкуване би довело до извод, че в случаите, когато съдът се произнася по оспорването по реда на чл. 156, ал. 1 ГПК (отм.), то той се произнася по основателността на инцидентен установителен иск с протоколно определение и преди даване ход на устните състезания по делото, което е в противоречие с разпоредбата на чл. 118 ГПК (отм.), според която по предявен инцидентен установителен иск съдът се произнася със самото решение, още повече, че в случая се иска произнасяне за първи път от въззивна инстанция. Същевременно законодателят ясно е посочил в чл. 156, ал. 1 ГПК (отм.), че по оспорването съдът се произнася с определение преди даване ход на устните състезания, което е правилото, и само ако не е направил това – с решението по делото. Също така с оглед на чл.189 ГПК отм., където е определено съдържанието на диспизитива на съдебното решение и в него не намират място определенията, свързани с изключване или не на доказателствените средства, нито тези определения подлежат на самостоятелно обжалване- в този смисъл Решение №270 от 19.02.2015год. на ВКС, по гр.дело №7175/2013год., ІV ГО на ВКС.

В случая въззивният съд се е произнесъл в диспозитива на решението си по предмета на спора, а във връзка с подадената молба от Г.Д.П. с искане да бъде конституиран като правоприемник на починалата ищца е обсъдил в мотивите си оспореното саморъчно завещание, с което се е легитимирал и което е от значение  единствено за конституиране на страни по делото  и на мястото на починалата ищца да се конституират нейните правоприемници и за което съдът е длъжен да предприеме нужните мерки, като в случая след като не е доказано, че завещанието от 25.07.2006год. от ищцата А.Ч.е написано и подписано от същата е прекратил производството по отношение на конституирания във въззивна инстанция на страната на ищеца Г.Д.П..

Поради  изложеното настоящият въззивен състав намира, че молбата за допълване на въззивното решение с произнасяне с нарочен диспозитив по откритото производства по реда на чл. 154 ГПК (отм.)  по отношение на завещанието от 25.07.2006год.,  е неоснователна и следва да бъде оставена без уважение.

            Воден от гореизложеното, Софийският  градски съд

Р Е Ш И:

 

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молбата с вх.№130162/10.10.2018г. на Л.Т.Б. за допълване по реда на чл. 193 ГПК (отм.) на постановеното по настоящото гр.д. № 12697/2015г. на СГС, ІV-Г въззивен състав решение №5445 от 14.08.2018г. с произнасяне по реда на чл. 156 ГПК (отм.) с нарочен диспозитив по оспорването на представено от Г.Д.П. и в негова полза саморъчно завещание от 25.07.2006год. от А.К.Ч., като неоснователна.

Решението може да бъде обжалвано с касационна жалба пред Върховния касационен съд в едномесечен срок от връчването му на страните при условията на чл.280, ал.1 и ал.2 ГПК.

 

 

 

 ПРЕДСЕДАТЕЛ:                      ЧЛЕНОВЕ:  1.                           2.