Р Е Ш Е Н И Е
Гр.София, 08.05.2019год.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО, ІV-Г въззивен състав, в открито съдебно заседание на пети февруари две хиляди
и деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДЕСИСЛАВА ПОПКОЛЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ТАНЯ ОРЕШАРОВА
БОРЯНА ВОДЕНИЧАРОВА
като
разгледа докладваното от съдия Орешарова гр.дело №12697 по описа за 2015
година, за да постанови решение, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 193 ГПК
(отм.) вр. § 2, ал. 1 ГПК.
С молба с вх. №130162/10.10.2018г. въззиваемата страна Л.Т.Б.,
чрез адв.Д.Г., уточнена с молба от 12.11.208год. моли съда да постанови
допълнително решение на основание чл.193 ГПК отм., като във връзка с представено
от Г.П. саморъчно завещание от 25.07.2006год., което е оспорено и е открито
производство по чл.154, ал.3 ГПК отм. и при събраните по делото доказателства,
че същото не е написано и подписано от първоначалната ищца А.К.Ч. да се допълни
диспозитива на решението, че същото е неистински документ. Обосновава правния
си интерес от това, че е единствен
наследник по закон на починалата в хода на първоинстанционното производство
ищца А.К.Ч., новоконституирания пред въззивна инстанция Г.Д.П. е представил
документ саморъчно завещание от 25.07.2006год. от наследодателката и е оспорил
наследствените му права, но молителят е оспорил представеното саморъчно
завещание с нарочна молба и в тази връзка е открито производство по чл.154 ГПК.
Посочва, че по делото пред въззивна инстанция с оглед на приетите единична и
тройна съдебнопочеркови експертизи е установено, че завещанието от
25.07.2006год. не е написано и подписано от А.К.Ч., поради което смята, че
съдът следва да се произнесе в диспозитива на решението си като приеме, че същото
е неистински документ. Позовава се на решение №66/25.04.2013год. по гр.дело
№807/2012год. на ВКС, І ГО в този смисъл. В открито съдебно заседание пред
въззивния съд адв. Г. поддържа молбата.
Ответникът по молбата и виззивник С.К.К., чрез адв. А. не възразява
да се допусне допълване на решението.
Ответниците по молбата, въззивници М.С., С.С. и П. Б., всичките чрез адв. М., заявяват
становище, че не следва да се уважава молбата с оглед на това, че постановеното
решение не е в полза както на молителя, така и на новоконституирания на
основание чл.120 ГПК/отм/ Г.П. и оспореното завещание не се отразява на правния
спор.
Ответникът по молбата, въззиваема страна, ищец след като
е конституиран на мястото на починалия първоначален ищец А.К.Ч. С.О., чрез адв.
В. смята, че не само следва да се уважи молбата, но и съдът е длъжен да се произнесе по оспорения документ
и в който случай се смята, че се е развило производство по инцидентен
установителен иск.
Ответницата по молбата и трето лице помагач по делото Г.К.Ц.
в писмено становище по делото е заявила, че счита молбата за допълване на
решението за основателна.
По молбата с вх. №130162/10.10.2018г. на въззиваемата
страна Л.Т.Б. за допълване на въззивното
решение по реда на чл. 193 ГПК отм. съдът намира следното:
Съгласно чл. 193, ал. 1 ГПК (отм.), страната може да
поиска да бъде допълнено решението, ако съдът не се е произнесъл по цялото
искане. Молбата за това може да се подаде в едномесечен срок от датата на
съобщението, че решението с мотивите е изготвено.
В случая молбата за допълване на решението е подадена в
преклузивния срок по чл. 193, ал. 1 ГПК (отм.)
на 10.10.2018год. след като
съобщението за решението и препис от същото е връчен на молителя на
10.09.2018год. и е допустима
Непълно е решението, което не обхваща целия
спорен предмет: липсва формирана воля на съда относно част от спорното право,
един от съединените искове или относно допълнителните искания -за плодове или
лихви. Съответно непълно е въззивното решение, с което съдът не се е произнесъл
по целия предмет на спора, въведен с въззивната жалба. Допълва се съдебното
решение, когато съдът не е формирал в мотивите и изразил в диспизитива своята
правораздавателна роля по определен предмет на спора-не е разгледал предявен
иск или материалноправно възражение по което се формира сила на пресъдено нещо-
възражение за задържане и компеснаторно възражение, възражение, с което се
упражнява право по чл.76 ЗН, респективно, с което е упражнено потестативно
право по чл.30 ЗН.
По същество настоящият въззивен състав я намира за
неоснователна. С въззивното решение съдът се е произнесъл по целия спорен
предмет, въведен с жалбата. Исканото допълване е за произнасяне по реда на чл. 156 ГПК (отм.) по открито по реда на чл. 154 ГПК (отм.) пред СГС производство по оспорване на саморъчно
завещание от 25.07.2006год. от А.К.Ч. в полза на Г.Д.П., че не е подписано и
написано от завещателя и във връзка с
това, че по искане на Г.Д.П. именно с
оглед на представеното саморъчно
завещание е конституиран като наследник
на починалата ищца.
С решение №5445 от 14.08.2018г., на СГС, ІVГ състав,
постановено по настоящото гр.дело
№12697/2015год. е отменено решение
№І-043 от 09.03.2015год. на СРС, 43-ти състав, постановено по гр.дело
№9715/2006год., в частта, в която е признато за установено по предявените от С.О./конституирана
по реда на чл.120 ГПК (отм.) на мястото на починалата в хода на процеса
първоначална ищца А.К.Ч./ срещу С.К.К.,
по иск, с правна квалификация чл. 108 ЗС, че ищецът е титуляр на правото
на собственост, с обект недвижим имот, представляващ: УПИ № ХХХІ-2412а с площ
от 730 кв.м. от кв. 104-3, при съседи: улица, УПИ XXXI-2412а, УПИ XXXV - 2412А,
УПИ XXX- 2391 и реална част от
поземлен имот с пл. № 2412а от кв. 104-3 по плана на гр. Банкя, местност „Тенев
баир” с площ от 70 кв.м. при граници: улица, УПИ ХХХ-2391 и XXXI- 2412а, на
основание наследяване по завет и е осъден ответникът да предаде фактическата власт върху имота и
вместо него е постановено друго, с което
са отхвърлени предявените от С.О., като правоприемник на починалата в хода на
производството първоначална ищца А.К.Ч., срещу ответника С.К.К. искове с правна
квалификация чл. 108 ЗС за признаване правото на собственост на ищеца, на
основание реституция и наследяване по завет и осъждане на ответника да му
предаде владението на следните недвижими имоти, находящи се в гр. Банкя,
местността “Тенев баир”, а именно:
недвижим имот, представляващ: УПИ № ХХХІ-2412а с площ от 730 кв.м. от
кв. 104-3, при съседи: улица, УПИ XXXIІ-2412а, УПИ XXXV – 2412а, УПИ XXX- 2391 и реална част от поземлен имот с пл. №
2412а от кв. 104-3 по плана на гр. Банкя, местност „Тенев баир” с площ от 70
кв.м. при граници: улица, УПИ ХХХ-2391 и XXXI- 2412а, сега поземлен имот с
идентификатор 02659.2193.3261, по кадастралната карта на гр.Банкя. Първоинстанционното
решението в отхвърлителната част не е обжалвано и е влязло в сила.
С решението на въззивния съд е прекратено производството
по делото по отношение на конституирания във въззивното производство на
основание чл. 120 ГПК /отм./ Г.Д.П.. В мотивите на решението въззивния съд е
приел, че във връзка с конституирането във въззивното производство
на Г.Д.П. като страна в процеса – ищец-въззиваема страна след като същият
обосновава участието си в процеса с качеството си на наследник на починалата А.Ч.въз
основа на представеното саморъчно завещание от 25.07.2006г. в негова полза и
след като същото е оспорено, съобразно чл. 154, ал. 3, изр. 2 ГПК (отм.), то негова е доказателствената
тежест да докаже неговата автентичност. Посочено
е, че при оспорването на саморъчно завещание в тежест на ползващия се от него е
да докаже по несъмнен начин неговата автентичност, защото саморъчното завещание
е частен диспозитивен документ, който, макар да е подписан от праводател на
оспорващия го наследник, ползва сочения в завещанието наследник и наследникът
по завещание следва да ангажира
доказателства, които по несъмнен начин, пряко и пълно да докажат, че
завещателят е написал и подписал завещанието собственоръчно. Прието е, че в
настоящия случай такова доказване от страна на въззиваемия П. не е проведено,
като от събраните по делото доказателства единична и тричленнна
съдебно-почеркови експертизи се
установява, че завещанието от 25.07.2006г. не е написано, нито е подписано от
лицето А.К.Ч.. Въззивният съд е кредитирал експертизите като изготвени от
компетентни вещи лица, при пълно и ясно
дадени, обосновани отговори на поставените въпроси, при задълбочени и
аргументирани изводи и при липса на обстоятелства, които да поставят под
съмнение правилността им. С оглед на което след като по отношение на конституирания ищец,
въззиваема страна Г.Д.П. не се установява да е универсален правоприемник на
първоначалната ищца по делото А.К.Ч. и доколкото това негово качество е
предпоставка за наличието на процесуалната му легитимация за участие в
производството, то същият е ненадлежна страна и неправилно конституиран като
страна по делото. Поради което производството по делото досежно Г.Д.П. е
прекратено.
Съгласно чл. 156, ал. 1 ГПК (отм.), при открито
производство по реда на чл. 154 ГПК (отм.) след проверката съдът с определение
признава или че оспорването не е доказано, или че документът е неистински. В
последния случай той изключва документа от доказателствата, като го изпраща на
прокурора заедно със своето определение. Според ал. 2 на чл. 156, съдът може да
се произнесе по оспорването на документа и с решението по делото.
Съдебната практика при действието на отменения ГПК от
1952г. безпротиворечиво приемаше, че в случаите, когато съдът не се произнесе с
нарочно определение по оспорването преди даване ход на устните състезания, той
обсъжда въпроса за истинността или неистинността на оспорения документ в
мотивите на решението, като не дължи произнасяне с нарочен диспозитив по
оспорването. В този смисъл е и по-новата практика на ВКС, обективирана в
решение № 135/03.06.2010г. по гр.д. № 820/2009г. на ВКС, ІV ГО, постановено по
реда на чл. 290 ГПК. Обратното становище, застъпено в решение № 66/25.04.2013г.
по гр.д. № 807/2012г. на ВКС, І ГО, според което оспорването на документ и по
реда на отменения ГПК е равнозначно на предявяване на инцидентен установителен
иск и по него следва да се формира сила на пресъдено нещо, като съдът следва да
се произнесе с отделен диспозитив, не се споделя от настоящия състав. Развито
докрай, подобно тълкуване би довело до извод, че в случаите, когато съдът се
произнася по оспорването по реда на чл. 156, ал. 1 ГПК (отм.), то той се
произнася по основателността на инцидентен установителен иск с протоколно
определение и преди даване ход на устните състезания по делото, което е в
противоречие с разпоредбата на чл. 118 ГПК (отм.), според която по предявен
инцидентен установителен иск съдът се произнася със самото решение, още повече,
че в случая се иска произнасяне за първи път от въззивна инстанция.
Същевременно законодателят ясно е посочил в чл. 156, ал. 1 ГПК (отм.), че по
оспорването съдът се произнася с определение преди даване ход на устните
състезания, което е правилото, и само ако не е направил това – с решението по
делото. Също така с оглед на чл.189 ГПК отм., където е определено съдържанието
на диспизитива на съдебното решение и в него не намират място определенията,
свързани с изключване или не на доказателствените средства, нито тези
определения подлежат на самостоятелно обжалване- в този смисъл Решение №270 от
19.02.2015год. на ВКС, по гр.дело №7175/2013год., ІV ГО на ВКС.
В случая въззивният съд се е произнесъл в диспозитива на
решението си по предмета на спора, а във връзка с подадената молба от Г.Д.П. с
искане да бъде конституиран като правоприемник на починалата ищца е обсъдил в
мотивите си оспореното саморъчно завещание, с което се е легитимирал и което е
от значение единствено за конституиране
на страни по делото и на мястото на
починалата ищца да се конституират нейните правоприемници и за което съдът е
длъжен да предприеме нужните мерки, като в случая след като не е доказано, че
завещанието от 25.07.2006год. от ищцата А.Ч.е написано и подписано от същата е
прекратил производството по отношение на конституирания във въззивна инстанция
на страната на ищеца Г.Д.П..
Поради изложеното настоящият
въззивен състав намира, че молбата за допълване на въззивното решение с
произнасяне с нарочен диспозитив по откритото производства по реда на чл. 154 ГПК (отм.) по отношение на завещанието
от 25.07.2006год., е неоснователна и
следва да бъде оставена без уважение.
Воден от
гореизложеното, Софийският градски съд
Р Е Ш И:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молбата
с вх.№130162/10.10.2018г. на Л.Т.Б. за допълване по реда на чл. 193 ГПК (отм.)
на постановеното по настоящото гр.д. № 12697/2015г. на СГС, ІV-Г въззивен
състав решение №5445 от 14.08.2018г. с произнасяне по реда на чл. 156 ГПК
(отм.) с нарочен диспозитив по оспорването на представено от Г.Д.П. и в негова
полза саморъчно завещание от
25.07.2006год. от А.К.Ч., като неоснователна.
Решението може да бъде обжалвано с касационна жалба пред Върховния
касационен съд в едномесечен срок от връчването му на страните при условията на
чл.280, ал.1 и ал.2 ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:
1. 2.