Р Е Ш Е Н И Е
№ ………..
гр.
София, 23.10.2017 г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
СОФИЙСКИЯТ
ГРАДСКИ СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ,
І-20 състав,
в публично заседание на девети октомври две хиляди и седемнадесета година в
състав:
СЪДИЯ: АЛБЕНА БОТЕВА
при
секретаря Екатерина Калоянова, като разгледа гр. дело № 16702/2015 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл. 124 и сл. ГПК.
Образувано е по искова молба с вх. № 160281/23.12.2015г, уточнена с молба от 27.02.2017 г., предявена от М.Й.Г., с ЕГН: **********, с адрес: ***, против Й.М.Р., с ЕГН: **********, с
обявен постоянен и настоящ адрес:***.
Ищцата М.Й.Г. твърди, че на 11.10.2014 г., около 22.00 часа, ответникът Й.М.Р. хвърлял камъни по фургона, в който ищцата
живеела, ритал с крак вратата и чукал по ламарината и стъклата му. От тези
действия на ответника ищцата изпитала
страх, стрес и притеснения за живота си, които претендира да бъдат обезщетени
със сумата от 3 000 лева, ведно със законната лихва върху сумата,
считано от 11.10.2014 г. до окончателното плащане.
Ищцата твърди, че на 12.10.2014 г., около
01.00 часа през нощта, ответникът е залял пода и вратата на фургона на ищцата с
токсични и лесно запалими течности и е заявил, че подготвя фургона за запалване.
От тези действия на ответника, М.Й.Г. изпитала
страх, стрес, притеснения за живота си и неудобства, тъй като тези действия на
ответника я принудили да напусне
фургона, в който живеела и да се премести в лек автомобил. За тези действия на
ответника, ищцата претендира обезщетение за неимуществени вреди в размер на 26
000 лева, ведно със законната лихва върху сумата, считано от 12.10.2014 г.
до окончателното плащане.
Ищцата твърди, че на 02.11.2014 г., около
10.30 часа, в ж.к. „****“, между бл.**и аптека до пицария „Фреш“, ответникът
изскочил пред ищцата, размахал нож и казал, че ще намушка ищцата. Ищцата приела
това като заплаха за убийство, изпитала силен и продължителен страх и стрес и
притеснения за живота си. За причинените ѝ неимуществени вреди от тези действия на Й.Р.
ищцата претендира обезщетение в размер на 10 000 лева, ведно със
законната лихва върху сумата, считано от 02.11.2014 г. до окончателното
плащане.
Ищцата твърди, че на 14.01.2015 г., около
12.00 часа, на 15.01.2015 г., около 14.00 часа и на 16.01.2015 г.,
около 12.00 часа, в кафе „Морени“ на ул. „*********, където ищцата работела,
пред всички клиенти в заведението ответникът казал на ищцата „Ще те убия. Ще те
унищожа. Аз няма да влеза в затвора“. От тези думи на Й.Р. ищцата получила силен стрес, уплах и страх за живота
си, защото били казани по начин, който да й въздейства силно на психиката.
Поради това и ищцата претендира, за всяко едно от тези действия на ответника, обезщетение
от по 5 000 лева, ведно със законната лихва, считано от 14.01.2015
г. от датата на съответното деяние до окончателното плащане.
В срока по чл. 131 ГПК, ответникът Й.М.Р., действащ чрез адв. З.С. - особен
представител на ответника, е депозирал отговор на исковата молба.
Ответникът оспорва исковете с възражението, че са неоснователни. Излага
съображения, че не ставало ясно къде живее ищцата, какви претърпени увреди или
заболявания има ищцата от твърдените действия на ответника. Не се изяснявала и
претендираната вина на ответника. Моли, исковете да бъдат отхвърлени.
От
фактическа страна се установява следното:
По
делото са събрани гласни доказателства чрез разпита на свидетелите Г.Г.П.и О.Т.В..
Г.Г.П.заявява,
че през втората половина на 2014 г. ищцата живеела във фургон, който е бил разположен между бетонови гаражни
клетки в ж.к. ****. Й.Р. живеел на първи етаж на блока, съседен на фургона. Свидетелят заявява, че един ден е бил във фургона с още една жена и Й.Р. ритал и подхвърлял
камъни по фургона. Искал да се махне фургона, искал наем. Според свидетеля,
това се случвало почти всяка вечер през 2013 – 2014 г., като започвало около 01:30
– 02:00 часа през нощта. Г.П.заявява, че е станал свидетел на такава случка „през 2013 – 2014 г., есента“. Ищцата
треперела от ответника, страхувала се от него, но не се преместила от фургона,
тъй като си имала номер от съвета. Според свидетеля, от четири години и към датата на разпита му (състоял се на 24.04.2017
г.), ищцата живее в лек автомобил в ж.к. „Овча купел“, защото нямало къде да
живее. Фургонът нямал решетки, покрив, врата, бил разбит.
Свидетелят О.Т.В.познава ищцата от 2-3 години.
Свидетелят заявява, че на трамвайната спирка „****“
един господин заплашително тръгнал към ищцата с нож. Ножът бил среден, не го
размахвал, първоначално ръката му била нагоре, после я свалил надолу. Ищцата носела кафета, извикала и изпуснала
кафетата. Свидетелят заявява, че не познава този човек, а името му – Й.,
разбрал впоследствие от ищцата, която му казала, че има проблеми с някакъв
фургон. Според О.В., ищцата се стреснала от мъжа с ножа. Свидетелят е заявил,
че М.Г. е била „в стресово състояние
седмица, месец“, като сочи, че това не са негови лични впечатления, а от
брат ѝ разбрал, че е получила
страхова невроза и не е била добре.
По
делото е прието заключението по извършената съдебно-психологична експертиза, изготвена от
вещото лице-психолог Д.П.. Вещото лице е
изготвило заключението след като се е запознало
с материалите по делото и е провело две психодиагностично
ориентирани сесии с ищцата. Д.П. изрично е отбелязала, че не съществува
психодиагностична методика, която да даде категорична оценка на вече преживян
стрес. До колко съответният период е бил травматичен може да се прецени към
момента на заключението по индикациите за посттравматичен стрес, както и
косвено, като се интерпретират личностните особености на съответното лице. Като
се има предвид изложеното, вещото лице е заключило, че М.Г. е предразположена
към изострена чувствителност и склонност към болезнено и продължително
преживяване на травматични събития. Според експертизата преживяното от ищцата в
периода от м. октомври 2014 г. до м януари 2015 г. е „променило тотално
статуквото ѝ, начина ѝ на живот, психоемоционалното ѝ състояние“. Това е
рефлектирало в посттравматичен стрес. Вещото лице е посочило, че статуквото на
ищцата е на емоционално инвалидизиран индивид, като е отбелязало, че това се
дължи не само на преживяното в процесния период – м.10.2014 г. – м. 01.2015 г.,
а и на непредприемането на никакви мерки впоследствие.
Други
доказателства по делото не са събрани.
При
така установената фактическа обстановка съдът приема от правна страна следното:
Предявени са обективно кумулативно съединени осъдителни искове с
правна квалификация чл. 45 от ЗЗД.
Разглежданите искове биха били основателни, ако ищецът докаже фактите, които попадат под
хипотезата на гражданския деликт - виновно и противоправно поведение, в
причинна връзка от което да са настъпили вреди. Преди всичко, следва да се
установи соченото в исковата молба противоправно поведение на ответника, тъй
като само при наличието на такова, стои въпроса за обезщетяване на
вредите, респ. и за причинната връзка. По принцип за да е налице противоправно
поведение, то следва да е предприето въпреки установен в закон запрет за
неговото извършване, който запрет охранява абсолютни субективни права, като изводът за противоправността представлява
правна преценка на деянието, вредата и причинната връзка между тях от гледна
точка на действащите разпоредби. Субективното отношение на дееца се презумира, съгласно чл. 45, ал.2 ЗЗД. Наличието на всички
останали елементи от фактическия
състав на чл. 45 ЗЗД, доколкото
същите представляват правопораждащи юридически факти за твърдяното право, трябва да се докажат от
претедиращия обезщетението, съобразно правилата за разпределение на
доказателствената тежест - при
условията на пълно и главно доказване.
Съдът приема за установено по делото, че
ответникът е хвърлял камъни по фургона, в който ищцата е живеела, че от тези му
действия ищцата изпитала силен страх, както и че преживяното от ищцата е
рефлектирало на психоемоционалното й състояние.
Не се установяват, обаче, описаните в исковата
молба конкретни деяния на ответника. Събраните доказателства в тази връзка са
показанията на Г.П.и на О.Г.. Те, макар да свидетелстват за поведение, което
съдът намира за противоправно, не съдържат данни кога точно е било извършено
то. Свидетелят Г.П.е посочил, че „един
ден“, докато е бил във фургона е възприел как ответникът рита и хвърля
камъни по фургона. Същият свидетел е заявил, че е присъствал и „друг път“ когато ответникът е
хвърлял камъни по фургона. От показанията на Г.П., обаче, не може да се
установи кога са извършени отделните деяния от Й.Р. и дали те са именно описаните
в исковата молба или не. Посоченият от него период „почти всяка вечер през 2013
г. - 2014 г.“ и „през 2013 – 2014 г., есента“ не установява, че именно на
процесната дата - 11.10.2014 г., ответникът е извършил твърдяното
деяния. Освен това, свидетелят сочи, че това се е случвало „около 01:30 – 02:00
часа през нощта“, а в исковата молба се твърди друго време - около 22.00 часа.
Поради това, съдът приема, че показанията на свидетеля П. не установяват, че
именно на процесната дата (11.10.2014 г. около 22.00 ч.), ответникът е извършил
твърдения деликт. Да се приеме противното
би означавало, че показанията на този свидетел са в състояние да установяват
посоченото деяние на която и да е дата от визирания период, което няма как да е
приемливо, тъй като би представлявало едно предположение, че и на процесната
дата ответникът е имал такова поведение. Предмет на разглеждане по делото е
претенцията за обезщетяване от конкретен деликт, индивидуализиран по време,
място и начин на извършване и именно който конкретен деликт подлежи на
доказване. Касае
се за правопораждащи правото на ищеца юридически факти (че на определено място и по определено време, ответникът е имал конкретно
противоправно поведение), а правопораждащите факти следва да са
установени по изключващ каквото и да е съмнение начин – при условията на пълно
и главно доказване. Главно доказване на
описаното
в исковата молба деяние може да се проведе и само с косвени доказателства, ако
обсъждането им в съвкупност изключва логически всеки друг възможен фактически извод. И такова
доказване, обаче, по делото не е проведено. Поради това и тези твърдения са недоказани.
Относно твърденията на ищцата, че на 02.11.2014
г., около 10.30 часа, в ж.к. „****“, между бл.**и аптека до пицария „Фреш“,
ответникът изскочил пред ищцата, размахал нож и казал, че ще намушка ищцата:
Тези твърдения не се доказват от показанията на свидетеля О.Г.. Като се остави
настрана въпросът, че свидетелятГ.не сочи кога е станало събитието, за което
свидетелства, както и че описва различно място (на трамвайната спирка в ж.к. „****“)
от посоченото от ищцата, свидетелятГ.възпроизвежда
твърдения на ищцата, които сами по себе си подлежат на доказване в исковото
производство, а именно, че мъжът с ножа е бил ответника, който
свидетелят не познава и чието име му е било казано от ищцата.
По отношение на останалите описани в исковата
молба деяния, за които се твърди че са извършени на 12.10.2014 г., на 14.01.2015
г., на 15.01.2015 г., и на 16.01.2015 г., по делото не са ангажирани каквито и да е доказателства, поради което и съдът приема, че
са недоказани.
По изложените съображения, исковете по чл. 45 ЗЗД са неоснователни и следва да бъдат отхвърлени изцяло.
Относно
разноските: С оглед изхода на спора, ищцата няма право на
разноски, каквито и не се присъждат и на процесуалния представител на ищцата за оказаната й
безплатна адвокатска помощ, тъй като насрещната страна не е
осъдена за разноски (чл. 38, ал. 2 ЗА).
Така
мотивиран, СОФИЙСКИ ГРАДСКИ
СЪД, 20 състав,
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ предявените от М.Й.Г., с ЕГН: **********, с адрес: ***, със
съдебен адрес:***2 – адв. А. Ж., против Й.М.Р.,
с ЕГН: **********, с обявен постоянен и настоящ адрес:***, действащ чрез
особен представител – адв. З.С., с адрес: ***, искове по чл. 45 от ЗЗД
за заплащане на:
-
сумата
от 3 000 лева, представляваща
обезщетение за неимуществени вреди, претърпени от ищцата, от това, че на 11.10.2014 г., около 22.00 часа,
ответникът хвърлял камъни по фургона, в който ищцата живеела, ритал с крак
вратата и чукал по ламарината и стъклата му;
-
сумата
от 26 000 лева, представляваща обезщетение за неимуществени вреди, претърпени
от ищцата, от това, че на 12.10.2014
г., около 01.00 часа през нощта, ответникът е залял пода и вратата на
фургона на ищцата с токсични и лесно запалими течности и е заявил, че подготвя
фургона за запалване;
-
сумата
от 10 000 лева, представляваща
обезщетение за неимуществени вреди, претърпени от ищцата, от това, че на 02.11.2014 г., около 10.30 часа, в
ж.к. „****“, между бл.**и аптека до пицария „Фреш“, ответникът изскочил пред
ищцата, размахал нож и казал, че ще намушка ищцата;
-
сумата от 15 000
лева,
представляваща сбора от обезщетенията (3 х 5000 лева) за неимуществени вреди,
претърпени от ищцата, от това, че на 14.01.2015
г., около 12.00 часа, на 15.01.2015 г., около 14.00 часа и на 16.01.2015
г., около 12.00 часа, в кафе „Морени“ на ул. „*********, където ищцата
работела, пред всички клиенти в заведението ответникът казал на ищцата „Ще те
убия. Ще те унищожа. Аз няма да влеза в затвора“.
РЕШЕНИЕТО може да се
обжалва с въззивна жалба пред
Софийски апелативен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
СЪДИЯ: