№ 18261
гр. София, 28.04.2024 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 173 СЪСТАВ, в закрито заседание на
двадесет и осми април през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:БОГДАН Р. РУСЕВ
като разгледа докладваното от БОГДАН Р. РУСЕВ Гражданско дело №
20211110163796 по описа за 2021 година
Производството е по общия съдопроизводствен ред на ГПК.
Образувано е въз основа на Искова молба, вх. № 83880/09.11.2021г. на СРС, подадена
от Ц. В. М. срещу Застрахователно дружество „Sogessur Assurance“ SA /Франция/. Ищецът е
насочил претенцията си срещу ответника чрез „Еврохелп България“ ЕООД, което е
представител на застрахователя за уреждане на претенции на територията на Република
България. Със Становище, вх. № 106391/27.05.2022г. на СРС, последното е възразило, че не
е легитимирано да участва в производството от името на и вместо ответника-застраховател.
В тази връзка съдът отчете обстоятелството, че по силата на чл. 503, ал. 5 КЗ представителят
на застрахователя има права само да урежда претенции по извънсъдебен ред, както и да
изпълнява задължения, които произтичат от тези претенции, но той не може да е
представител на застрахователя в процеса, нито неговите изявления ползват или не в
процеса представлявания застраховател. Такова задължение не следва непременно и от
европейското законодателство (Решение на СЕС от 15.12.2016г. по дело № С-558/15г.,
р.69/31.07.2020г.-т.д.2461/2019г.-ВКС,IIт.о.). Поради това е и разпоредено връчване на
ответника по адреса на седалището му във Франция. Преведените на френски език книжа са
изпратени за връчване по реда на Регламент 2020/1784 с изходящ номер от 30.08.2022г. Те
явно са получени от съдебния изпълнител, който следва да ги връчи в град Париж /л.198/,
без обаче да е отбелязано кога върху обратната разписка /ищецът сам е представил справки
от съответните пощенски оператори за данни за връчването на съдебния изпълнител/, нито
са представени данни за тяхното връчване на ответника. С Разпореждане от 31.07.2023г.
съдът е изискал справка от съдебния изпълнител в град Париж дали книжата са връчени на
ответника и кога. Разпореждането е връчено на френския съдебен изпълнител, който отново
не е счел за нужно да отбележи кога е станало това, още по-малко да отговори на българския
съд. В тази връзка и на основание чл. 18 от Регламент (ЕС) 2020/1784 с Разпореждане №
156932/12.12.2023г. съдът е разпоредил връчването на книжата на ответника по пощата с
обратна разписка. Същите са получени на 20.12.2023г.
Доколкото се касае за спор с международен елемент, съдът следва да извърши
служебна преценка относно своята национална компетентност и приложимото за спора
право.
Съгласно § 11, т. 1, б. „б“ от Регламент (ЕС) 1215/2012г. на Европейския парламент и
на Съвета относно компетентността, признаването и изпълнението на съдебни решения по
граждански и търговски дела, българският съд е компетентен да разгледа делото, доколкото
1
по делото липсват доказателства, позволяващи да се направи извод, че, макар и да има
регистриран постоянен/настоящ адрес в Република България, ищецът има местоживеене в
друга държава-членка.
Според правилото на чл. 4, т. 1 от Регламент (ЕО) 864/2007 г. /Рим ІІ/ приложимото
право към извъндоговорните задължения, произтичащи от непозволено увреждане, е
правото на държавата, в която е настъпила вредата, независимо от това, в коя държава е
настъпил вредоносният резултат. В този смисъл и в Решение на СЕС от 24 октомври 2012 г.
по дело С-22/12, се приема, че приложимият закон е по принцип националният закон на
държавата, на чиято територия е настъпило ПТП. В настоящия случай, вредата е настъпила
на територията Франция. Член 15, букви „а“, „б“ и „в“ от посочения регламент определят, че
обхватът на приложимото към извъндоговорни задължения право включва: основанието и
границите на отговорността; основанията за освобождаване от отговорност, както и
ограничаването и разделянето на отговорността; наличието, вида и определяне на размера
на вредите или на търсеното обезщетение. Допълнителен аргумент в тази насока е чл. 7, т. 3
от Регламент /ЕО/ 593/2008 г. /Рим I/, според който по отношение на договорите за
застраховка, за които не е предвидено приложимо право, се прилага правото на държавата, в
която е разположен рискът, според правилата на чл. 2, б. „г“ от Втора директива 88/357/ЕИО
– правото на държавата, в която е регистрирано МПС. Ето защо според настоящия съдебен
състав приложимото право относно наличието и обема на отговорността на застрахователя е
френското.
На основание чл. 140 вр. чл. 146, ал. 1 и ал. 2 ГПК, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ОБЯВЯВА Софийския районен съд за национално и местно компетентен да
разгледа правния спор, предмет на гр.д. № 63796/2021г. по описа на Софийския районен
съд.
ОБЯВЯВА, че приложимото за решаване на спора е материалното право,
регламентирано съобразно законодателството на Франция.
НАСРОЧВА делото за разглеждане в открито съдебно заседание, което ще се
проведе на:
Дата: 09 юли 2024г.
Час: 11:00
ДА СЕ ПРИЗОВАТ страните и участниците в производството за заседанието.
ОБЯВЯВА НА СТРАНИТЕ СЛЕДНИЯ ПРОЕКТ ЗА ДОКЛАД ПО ДЕЛОТО:
Ищецът Ц. В. М. чрез адв. П. З. – АК-София, е предявил срещу ответника „Sogessur
Assurance“ SA /Франция/ искове, аналогични на тези по чл. 432 КЗ, чиято правна
квалификация като цифров израз ще бъде посочена при снабдяване с данни относно
съдържанието на френското материално право, за осъждане на ответника да му заплати
обезщетения за нанесени вреди във връзка с пътно-транспортно произшествие, настъпило на
06.11.2016г. във Франция, община Роа, на път D934, на кръговото движение в посока към
Амиен, причинено от Фета Камара, управляваща лек автомобил марка „Рено“, рег. №
AH462WZ, чиято отговорност била застрахована при ответника по полица № 4340959, както
следва:
2
20000,00 лева – обезщетение за претърпени неимуществени вреди,
изразяващи се в болки и страдания, ведно със законната лихва от подаване на
исковата молба от датата на увреждането (06.11.2016г.) до окончателното ù
изплащане;
1805,39 лева – обезщетение за претърпени имуществени вреди, изразяващи се
в сторени от ищеца разходи за констатиране и възстановяване на здравословното му
състояние, ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба
(09.11.2021г.) до окончателното им изплащане.
Ищецът твърди, че на 06.11.2016г. във Франция, община Роа, на път D934, на
кръговото движение в посока към Амиен, е настъпило пътно-транспортно произшествие,
при което бил блъснат от автомобил марка „Рено“, рег. № AH462WZ, управляван от Фета
Камара, собственост на Гайе Камара. За ПТП бил съставен протокол от полицията в град
Роа, като било установено, че в кръговото движение Фета Камара, управлявайки
автомобила, блъснала движещия се в същата посока велосипедист – ищеца. Бил съставен
двустранен протокол, подписан от двамата участници в инцидента. След удара М. бил
прегледан в спешния център на болницата в Роа, тъй като се оплаквал от болки в лявото и
дясното коляно, дясното рамо, като е освободен с назначена терапия. За престоя и лечението
той заплатил 923,08 евро. В България били извършени допълнителни изследвания и лечение.
Уврежданията довели до болки и страдания, установими от медицинските документи, а
причинената травма довела до трайно отклонение от нормалната житейска дейност със
съпътстващите затруднения и отражение върху психиката. В деня на инцидента водачката
Фета Камара е представила застраховка Зелена карта, сключена с ответника и с покритие
02.08.2016г.-25.04.2017г. Ищецът подал заявление до „Еврохелп България“ ЕООД –
представител на ответника за уреждане на претенции в България, като била регистрирана
щета № 50-2017-F-10-0053. След представяне на всички изискани документи ищецът бил
уведомен, че те са изпратени на застрахователя във Франция, но към датата на изпращане на
писмото липсвало потвърждаване на валидността на полицата на френския водач, поради
което същото писмо следвало да се счита за отказ от изплащане на застрахователно
обезщетение. Били набавени допълнителни документи в тази връзка, предоставени на
застрахователя чрез „Еврохелп България“ ЕООД, като в отговор получили предложение за
авансово изплащане на 400,00 евро обезщетение, което ищецът не приел. Въпреки
уверението, че тази сума е само авансово плащане до изясняване на претенцията,
обезщетение така и не било платено.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК ответното „Sogessur Assurance“ SA /Франция/ не се е
възползвало от правото си да подаде отговор на исковата молба.
Съобразно нормата на чл. 154, ал. 1 ГПК доказателствената тежест по предявения
иск е за ищеца. Същият следва при условията на пълно и главно доказване да установи, че са
настъпили твърдените от него вреди, техният вид и характер, че те са причинени от трето
лице, чиято гражданска отговорност е била застрахована при ответника по силата на
действащо между тях застрахователно правоотношение, по което обстоятелствата, при които
3
са настъпили вредите, съставляват покрит застрахователен риск, размера на дължимото
обезщетение. В тежест на ответника е да установи, че е заплатил обезщетението, съответно
наличието на обстоятелства, които го освобождават от това задължение. Извън това в
тежест на всяка от страните е да установи фактите и обстоятелствата, от които черпи
благоприятни за себе си правни последици.
Не са налице обстоятелства, които да не се нуждаят от доказване.
По доказателствата:
ДОПУСКА представените от ищеца писмени доказателства.
ЗАДЪЛЖАВА ответника в седмодневен срок от съобщението и на основание чл.
190 ГПК да представи заверен препис от цялата преписка по щета № 50-2017-F-10-00053
/ПТП от 06.11.2016г. във Франция, община Роа, на път D934, на кръговото движение в
посока към Амиен, при което велосипедистът Ц. В. М. бил блъснат от автомобил марка
„Рено“, рег. № AH462WZ/. Неизпълнението ще се преценява съобразно чл. 161 ГПК.
ДОПУСКА по инициатива на ищеца разпит на един свидетел при режим на
довеждане за установяване на претърпените от него неимуществени вреди.
По искането за изслушване на съдебно-медицинска експертиза съдът ще се
произнесе в първото по делото заседание с оглед процесуалното поведение на страните.
ДАВА ВЪЗМОЖНОСТ НА СТРАНИТЕ в срок до първото по делото заседание и
на основание чл. 43, ал. 2 КМЧП да представят документи, установяващи съдържанието на
разпоредбите на правото на Франция, релевантни към въпросите по делото, към които с
определение на съда е прието, че същото е приложимо.
ДА СЕ ИЗИСКА по реда на Европейската конвенция за обмен на правна
информация между държави от съответните органи на Франция информация относно
съдържанието на материалното френско право към 06.11.2016г. по следните въпроси:
1. Допуска ли френското материално право предявяване на иск от увреденото
лице срещу застрахователя на водача на моторно превозно средство, причинил
увреждането?
2. Какви са предпоставките за ангажиране на отговорност на причинителя на
непозволено увреждане, респективно неговият застраховател, и как се определя
обемът на тази отговорност?
3. Как се определя размерът на обезщетението за имуществени и неимуществени
вреди?
4. Дължи ли се обезщетение за забава върху обезщетенията, откога и в какъв
размер се определя то?
5. Какви са правилата за движение на велосипедисти по пътищата във Франция,
в частност на кръстовища и в кръгово движение? Какви са задълженията на водачите
на моторни превозни средства по отношение на велосипедистите и обратно?
4
УКАЗВА на всяка от страните, че:
Страна по делото, която живее или замине за повече от един месец в чужбина,
е длъжна да посочи лице в седалището на съда, на което да се връчват съобщенията -
съдебен адресат, ако няма пълномощник по делото в Република България. Същото
задължение имат законният представител, попечителят и пълномощникът на страната.
Ако същата не стори това, всички съобщения ще се приложат по делото и ще се считат
за връчени.
Страната, която отсъства повече от един месец от адреса, който е съобщила по
делото или на който веднъж е връчено съобщение, е длъжна да уведоми съда за
новия си адрес. Това задължение важи и за хипотезата, при която страната е посочила
електронен адрес за връчване. Същото задължение имат и законният представител,
попечителят и пълномощникът на страната. При неизпълнение на това задължение,
включително и ако електронният адрес е сменен, без съдът да бъде уведомен, или той
е неверен или несъществуващ, всички съобщения ще се приложат към делото и ще се
считат за връчени.
Мястото на връчване на търговец и на юридическо лице, което е вписано в
съответния регистър, е последният посочен в регистъра адрес, а ако лицето е
напуснало адреса си и в регистъра не е вписан новият му адрес, всички съобщения се
прилагат по делото и се смятат за редовно връчени.
Ако ответникът не е представил в срок отговор на исковата молба и не се яви
в първото заседание по делото, без да е направил искане за разглеждането му в негово
отсъствие, ищецът може да поиска постановяване на неприсъствено решение срещу
ответника, което не подлежи на обжалване.
Ответникът може да поиска прекратяване на делото и присъждане на разноски
или постановяване на неприсъствено решение срещу ищеца, ако той не се яви в
първото заседание по делото, не е взел становище по отговора на исковата молба и не
е поискал разглеждане на делото в негово отсъствие. Ако ищецът предяви отново
същия иск, прилага се чл. 232, изр. 2 ГПК.
РАЗЯСНЯВА на страните възможността за сключване на съдебна спогодба,
като им указва значителните предимства на този начин за уреждане на спора, най-вече
бързото му разрешаване и по-ниските разходи (дължимата държавна такса ще бъде
намалена наполовина).
РАЗЯСНЯВА на страните възможността за решаване на спора помежду им чрез
медиация: Към Софийския районен съд е създаден и работи Център за спогодби и
медиация. Медиацията представлява способ за постигане на взаимно изгодно споразумение
в рамките на съдебното производство или извън него. Участието в процедурата по медиация
е напълно доброволно. Всяка от страните може да я напусне винаги, когато прецени. В този
случай делото в съда продължава и разглеждането му няма да бъде повлияно от
процедурата по медиация, която обаче е възможно да доведе до по-бързо, максимално
5
съобразено с желанието и интересите на страните и с по-ниски разноски разрешаване на
спора. Повече информация за възможностите за медиация и предимствата може да бъде
намерена на сайта на центъра - http://srs.justice.bg/srs/270-За_Центъра, за контакт: Център за
спогодби и медиация (ЦСМ), адрес: град София, бул. „Цар Борис ІІІ“ №54, ет. 2, ст. 204. За
връзка с координаторите на Програма „Спогодби“ - Мариана Николова - тел. 02/8955 423,
0889 515 423; Skype: Център за спогодби и медиация към СРС и СГС; Eлектронна поща:
spogodbi@srs.justice.bg. На страните да се връчат заявления за започване на процедура
по медиация.
Определението в частта си, в която съдът се е произнесъл относно националната
компетентност и приложимото право подлежи на обжалване, на основание чл. 28 и чл. 44,
ал. 2 КМЧП, пред Софийския градски съд с частна жалба, подадена чрез Софийския районен
съд в седмодневен срок от съобщението. В останалата си част определението не подлежи на
обжалване.
Препис от настоящото определение, ведно с инкорпорирания в него проект на
доклад, да се връчи на страните. Заедно с него на ищцовата страна да се връчи и
предназначеният за нея препис от отговора на исковата молба (ако такъв е подаван).
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6