Р Е Ш Е Н И Е
гр.С., 19.04.2017 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ
ГРАДСКИ СЪД, І г.о., 8-ми състав, в открито заседание на тринадесети октомври,
през две хиляди и шестнадесета година, в
състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СТЕФАН КЮРКЧИЕВ
при участието на секретаря Евгения
Гачева,
като
изслуша докладваното от съдията гр. д. №
14560 по описа на състава за 2015г., за да
се произнесе взе предвид следното:
Предявен е иск с правно основание
чл. 2, ал.1, т.3 от ЗОДОВ.
Ищцата О.К.А. твърди, че
претърпяла значителни неимуществени вреди, произтичащи от накърняване на
честта, достойнството й и доброто й име, от причиняване на чувство на
безпокойство и основателен страх от изтърпяване на наказание за повдигнатото й
обвинение в извършване на престъпление от общ характер. Актовете и действията
на органите на П. на РБ попречили на ищцата да упражнява трудова дейност.
Създадено било напрежение в семейството на ищцата, влошили се отношенията й с
нейни близки роднини и приятели, а освен това, у ищцата се появили симптоми на
общи заболявания, в следствие на преживения емоционален стрес. Вредите били
причинени от органите на П. на РБ, които
повдигнали и поддържали срещу нея неоснователно обвинение в извършването
на престъпление по чл. 206, ал. 1, пр. 2
от НК.
По повдигнатите срещу нея
обвинения, ищцата била оправдана с Присъда от 27.04.2012г. по НОХД № 5258/2008г.
по описа на 8 с-в НО при СРС, която била потвърдена с Решение от 06.10.2014г. постановено
по ВНОХ № 2696/2014г. съгласно описа на ХVІ въззивен състав на Софийски градски
съд, което потвърдило оправдателната присъда и с което наказателното
преследване срещу ищцата окончателно приключило,. При изложените фактически
твърдения, ищцата претендира за осъждане ответника да й заплати като
обезщетение за релевираните неимуществени вреди в размер на сумата от 70 000
лева, заедно със законната лихва върху претендираната сума на обезщетението,
считано от датата на влизане в сила на оправдателната присъда /06.10.2014г./,
до окончателното плащане на сумата на обезщетението. При уважаване на иска,
ищецът претендира да получи от ответника и сумата на направените съдебни
разноски за настоящия процес.
Исковата претенция е оспорена от ответника - П.
на РБ. Представляван от прокурор от
структурното звено на П. – Софийска градска П. – ответникът заявява, че не
оспорва посочените в исковата молба фактически твърдения, касателно
образуването и развитието на наказателното производство. Сочи, че наказателното
производство е приключило в разумен срок и оспорва настъпването на вредите в
посочения от ищцата обем, както и твърдението за наличие на причинно-
следствена връзка между релевираните в исковата молба вредоносни последици за
здравето на ищцата и повдигнатото обвинение. При условията на евентуалност –
ответникът поддържа становище за прекомерност на претендираното обезщетение за
вреди, като се отчита тежестта на повдигнатото обвинение и ниската степен на
въздействие на предприетата спрямо ищцата мярка за процесуална принуда. Моли за
отхвърляне на предявената претенция, респ. за присъждане на значително по-
нисък от претендирания размер на обезщетението, по съображения за справедливост.
Съдът, като прецени доводите и възраженията на
страните, взети предвид съобразно събраните по делото доказателства по реда на
чл. 235 ГПК, приема за установено от фактическа страна следното:
Съдържанието на представените от
ищцата и приети от съда без оспорване писмени доказателства: Постановление за
привличане на обвинняем и вземане на мярка за неотклонение подписка/ гаранция
от 02.10.2007г. на следовател при 04ТО на ССС- С., Постановление за привличане
на обвинняем и вземане на мярка за неотклонение подписка/ гаранция от
28.03.2008г. на следовател при 04ТО на ССС- С., Обвинителен акт от 09.04.2008г.
на прокурор при СРП, Разпореждане за насрочване на открито съдебно заседание по
НОХД № 5258/2008г. на 8 с-в НО при СРС, Присъда от 27.04.2012г. по НОХД № 5258/2008г.
по описа на 8 с-в НО при СРС и Решение от 06.10.2014г. постановено по ВНОХ №
2696/2014г. съгласно описа на ХVІ въззивен състав на Софийски градски съд
очертават следната фактическа обстановка:
С Постановление за прилвичане на
обвиняем от 02.10.2007г. на следовател при ССС срещу О.К.А. е било повдигнато обвинение
в извършването на престъпление по чл. 206,
ал. 1, пр. 2 от НК. Със същото постановление, спрямо обвиняемата е била взета
най- леката мярка за неотклонение „подписка“.
Издаденото в последствие второ
Постановление за привличане на обвинняем и вземане на мярка за неотклонение
подписка/ гаранция от 28.03.2008г. на следовател при 04ТО на ССС- С. не изменя
характера и тежестта на повдигнатото обвинение в извършване на престъпление от
общ характер, нито взетата мярка за неотклонение.
На 29.04.2008г. срещу О.К. А.е изготвен
обвинителен акт от прокурор при СРП по обвинение в извършване на престъпление
по чл. 206, ал. 1, пр. 2 от НК, за което е било повдигнато обвинението.
С Разпореждане на съдията-
докладчик от 08.07.2008г., разглеждането на делото е било насрочено в открито
зъседание.
С Присъда от 27.04.2012г. по НОХД
№ 5258/2008г. по описа на 8 с-в НО при СРС, О.К.А. е била оправдана по
повдигнатото срещу нея обвинение.
Срещу оправдателната присъда е
постъпил протест от орган на П. на РБ, поради което е било образувано ВНОХ №
2696/2014г. съгласно описа на ХVІ въззивен състав на Софийски градски съд. С Решение
от 06.10.2014г. постановено по ВНОХ № 2696/2014г. съгласно описа на ХVІ
въззивен състав на Софийски градски съд, първоинстанционната оправдателна присъда
е била потвърдена. Решението е окончателно и е влязло в сила в деня на
постановяването му.
Като доказателства по делото са
приети следните медицински документи: Епикриза № ИЗ 11759 от МБАЛ „Проф*******”
Ловеч, три броя амбулаторни листове, Медицинско направление/ искане от
23.08.2003г. резултати от медицински изследвания /стр. 31-35 от делото/.
Съдържанието на споменатите медицински документи сочат естеството на
заболяванията на ищцата: анемия, киста на десен бъбрек, алергичен контактен
дерматит, хроничен гастрит.
В дадените пред съда показания,
свидетелят А.К.И. заявява, че познава ищцата от дълъг период от време,
приблизително от 2000 година. Свидетелят узнал за образуваното срещу ищцата
наказателно производство, когато се наложило да й съдейства лично за пътуване
до сградата на Софийския районен съд. Тогава свидетелят узнал, че срещу ищцата
се води наказателно дело. Транспортът бил осъществен от с. Кирчево, където
ищцата работела като детска учителка, до гр. С. и обратно. Пред свидетеля, О.А.
заявила, че не знае за какво я викат пред съда. По време на пътуването до гр. С.,
свидетелят възприел поведението на ищцата, което описва по следния начин: тя
била силно притеснена, разстроена, отслабнала. По същото време, свидетелят и
ищцата живеели в с. Кирчево, но според дадените показания, за явяването на
ищцата пред съда, не узнали нито нейните приятели, колеги или жители на селото.
Причината за това бил факта, че ищцата „не
е споделяла нищо с никой там..“ (свидетелят има предвид живеещите и
работещи в с. Кирчево). Докато ищцата живеела в с.Кирчево, тя била в интензивни
социални контакти със свидетеля, но тези контакти намалили честотата си, след
като ищцата се преместила да живее в Германия, при дъщеря си, а преместването
било осъществено пред 2012г. Според впечатленията на свидетеля, по време на
престоя си в с. Кирчево, за около 7-8 години, ищцата си изградила авторитет на
уважаван човек и професионалист, била заместник- директор на детската градина и
според общественото мнение била добра учителка. Коментирало се, че била за
похвала и че трудно би могъл да бъде намерен друг такъв човек. Свидетелят си
спомня, че когато имала здравословни проблеми, хора от селото доброволно дарили
кръв, за да се лекува ищцата.
При така установената фактическа обстановка,
настоящият състав на съда достигна до следните правни изводи:
Предявената искова претенция за присъждане на
обезщетение за неимуществени вреди е ПРОЦЕСУАЛНО ДОПУСТИМА.
Претендира се обезщетение за неимуществени вреди,
които ищцата твърди да е претърпяла, в следствие от повдигането и поддържането на неоснователно обвинение от органите на
П. на Р.Б. за извършването на престъпление от общ характер, пред две съдебни инстанции. Самостоятелно
обезщетение за неимуществени вреди от приложената спрямо нея мярка за
неотклонение "подписка" ищцата не е материално
легитимирана да получи.
Основателността на предявената претенция за
обезщетение е предпоставена от установяването на елементите от фактическия състав
на непозволеното увреждане, които са следните: противоправно поведение на държавния
орган, който е конституиран като ответник в процеса, настъпването на конкретно твърдения
вредоносен резултат и наличието на причинно-следствена връзка между неправомерното
поведение (изразяващо се в повдигане и поддържане на неоснователно обвинение в
извършването на престъпление от общ характер) и настъпването на релевирания вредоносен
резултат. Отговорността е обективна и следва да бъде реализирана независимо от
наличието на субективно виновно поведение на съответното длъжностно лице на П.
на РБ (по арг. от чл. 4 на ЗОДОВ).
За да се
произнесе ПО ОСНОВАТЕЛНОСТТА на процесната искова претенция, съдът съобрази
наличието на гореспоменатите юридически факти, които бяха приети за установени,
както и от задължителните указания към
съдилищата, които са дадени в ТР № 3/2005г. по ТД №3/2004г. на ОСГК на ВКС.
На първо място, съдът съобрази, че основната предпоставка за отговорността на Държавата е незаконосъобразност на действия на
органите на ответника – П. на РБ. Право на обезщетение има лицето, признато за невинно с влязла в
сила присъда и/ или лицето, срещу което наказателното производство е било
прекратено поради това, че деянието не е извършено от лицето или че извършеното
деяние не съставлява престъпление.
В конкретния случай е налице
противоправно поведение от страна на
държавен орган – П. на Р.Б., тъй като
срещу ищцата е било повдигнато и поддържано обвинение в извършването на умишлено
престъпление от общ характер, по които тя е била оправдана изцяло, с влязла в
сила присъда на наказателния съд.
Оправдателната присъда определя повдигнатите
обвинения като неоснователни и в този смисъл характеризира
актовете на органите на П. на РБ като незаконосъобразни по смисъла на чл. 2 от ЗОДОВ.
На второ място, съдът
отчете, че са налице вредоносни
последици, които ищцата е търпяла, като изводите за техния обем се налагат
от събраните доказателства. Характерът
и обемът на тези последици ще бъде обсъден по- долу, в мотивите на настоящото
съдебно решение.
На трето място, съдът съобрази, че е налице пряка причинно – следствена връзка
между част от релевираните в исковата
молба вредоносни последици /които ще бъдат обсъдени подробно по- долу/ и
постановените актове на П. на РБ.
При внимателно обсъждане на събраните
доказателства, съдът намира за доказани вредоносните последици,
които са причинени в резултат от повдигането
и поддържането на обвинения в извършването на умишлено престъпление от общ
характер, което е тежко престъпление, по смисъла на чл. 93, т.7 от НК.
Вредоносните последици,
които ищцата е търпяла в резултат на тези действия на П. на РБ без съмнение са
свързани преди всичко с изпитаните от нея
притеснение, неудобство, основателен
страх от осъждане на предвиденото в закона наказание /лишаване от свобода/ и
тревожно очакване за бъдещето, продиктувани от възможността за осъждане,
респ. за влизане в сила на присъдата по повдигнатото обвинение. Страхът на ищцата
е бил основателен и доколкото тежестта на предвидената в закона санкция, никак не
би могла да бъде пренебрегната. Страхът от прилагане на наказателна санкция,
който ищцата е търпяла, трябва да се приеме за доказан, понеже е един от
възможните и твърде вероятен изход от повдигането на обвинение. Наказателната
репресия предполага възможност за осъждане е идеята за това залегнала в
основата на концепцията за генералната превенция, която се разглежда в теорията
и практиката на наказателното право.
Ето защо, съдът приема,
че изпитването на страх от осъждане не следва да бъде доказвано по някакъв
особен, специфичен начин.
Обемът на негативните
емоции обаче, подлежи на доказване, с оглед определяне на справедливия размер
на обезщетението. В конкретния случай, събраните доказателства - показанията на
свидетеля, заключението на изслушаната съдебно- психологическа експертиза подкрепят
твърдението на ищцата, че тя е изпитала силно притеснение от възможността за
осъждане по повдигнатото срещу нея обвинение.
Вредоносните последици са
се проявили в един среден по
продължителност период от време, докато е траел наказателния процес т.е.
около седем календарни години.
На второ място, съдът
намира, че ищцата е претърпяла вреди, свързани с накърняване на чувството й за достойнство, като положителна
самооценка на личността. Положителната самооценка на личността е по принцип
присъща за всяка личност а косвените данни, относно социалната реализация на
ищцата преди да й бъде повдигнато обвинение дават основание да се приеме, че тя
е имала такава положителна самооценка. Не е без значение и факта, че до
повдигане на обвинението срещу нея, ищцата не е била осъждана.
Анализът на събраните
гласни доказателствени средства не дава
основание да бъде прието за доказано твърдението на ищцата, че във връзка с
повдигнатите срещу нея обвинения било накърнено доброто й име в обществото. Показанията
на разпитания свидетел в тази насока съдът кредитира, като отчита заявените
близки приятелски отношение с ищцата. При това, прави впечатление, че според
свидетеля – ищцата се е постарала да не огласява факта на воденото срещу нея
наказателно производство („..тя нищо с никого не споделяше..“). Ккосвените
факти, съобщени от свидетеля обосновават извода, че ищцата очевидно е успяла в
този свой стремеж, понеже няма никакви данни за негативна обществена нагласа
към нея, а тъкмо обратното.
Съдът намира за недоказано
твърдението на ищцата, че във връзка с повдигнатите срещу нея обвинение за
извършено престъпление, били причинени вреди в отношенията с близки.
Всички вреди, за които
се дължи обезщетение, следва да бъдат доказани по един категоричен начин, а в
конкретния случай, ищцата не доказа наличието на пряка причинно- следствена
връзка между наказателното производство и
преместването на ищцата в друга държава /Федерална република
Германия/след неговото приключване - особено като се има предвид, че преместването
на майката при дъщеря й може да бъде мотивирано от множество различни икономически,
социални и дори емоционални причини.
Съдът намира за неоснователно
твърдението на ищцата, че е налице причинно- следствена връзка между заболяванията, за които е била
диагностицирана и извършените с нейно участие процесуално- следствените
действия, които са релевирани в исковата молба. Съдържанието на споменатите
медицински документи сочи естеството на заболяванията на ищцата- анемия, киста
на десен бъбрек, алергичен контактен дерматит, хроничен гастрит. А дори и без използване
на специални знания може да прецени, че без изключение се касае за общи
заболявания, чиято проява и давност /според данните в епикризите/ правят
твърде съмнителна или направо изключват възможността за подобна пряка причинно-
следствена връзка. Ето защо, на това
основание, на ищцата не се дължи обезщетение.
За адекватно прилагане на принципа на
справедливостта по смисъла на чл. 52 от ЗЗД, при определяне размера на обезщетението, съдът отчете комплексно
всички изложени по- горе обстоятелства относно характера и обема на вредите, но
и социално- икономическите условия в страната вкл. размера на минималната
работна заплата към момента на настъпването на вредоносния резултат. Именно икономически
критерий може да бъде основа на
обективен социален критерии (жизнения стандарт), определящ и социалните
измерения на понятието за справедливост по смисъла на чл. 52 от ЗЗД. / През
процесния период, в който са търпяни установените в хода на съдебното дирене
вреди т.е. докато е траело досъдебното и съдебно наказателно производство,
размерът на МРЗ, определяща базовия жизнен стандарт е бил средно около 260 лева
месечно (т.е. 180 лева месечно – в началото през 2007г. и 340 лева – едва в края на 2014г.)
Съгласно задължителните указания към съдилищата,
съдържащи се в т.11 от ТР № 3/2005г. на ОСГК на ВКС, съдът приема, че обезщетението
в конкретния случай следва да се определи глобално, като се отчитат от една
страна сравнително неголямата продължителност на наказателния процес, естеството и
броя на повдигнатите обвинения и броя на извършените процесуални действия с
участието на ищцата; но от друга страна – относителната тежест на повдигнатото
срещу ищцата обвинение и тежестта на предвиденото наказание;
Доказаните
в настоящия процес неимуществени
вреди – основателен страх, безпокойство, притеснение са значително по- малки по вид и обем, в
сравнение с твърдяните в исковата молба и релевирани от ищцата вредоносни
последици.
С оглед ангажираните от ищцата доказателства,
претендираното от ищцата обезщетение за неимуществени вреди действително е
прекомерно, особено като се отчита възприетата трайна съдебна практика на АС С.
и на Върховния касационен съд за присъждане на обезщетение за неимуществени вреди
в следствие на деликти по ЗОДОВ.
След анализ
на установените в хода на съдебното дирене факти и съобразно посочените по-
горе критерии за определяне на размера на обезщетението, съдът намира, че ищцата
има право да получи от ответника справедлив размер на обезщетение от 5 000 лева.
По всички изложени по-
горе съображения, съдът достигна до крайния извод, че ответникът следва да бъде
осъден да заплати на ищцата обезщетение за претърпените от нея неимуществени
вреди, в общ размер на сумата от 5 000 лева, а за горницата над определеното
обезщетение за неимуществени вреди и до пълния размер на претендираната сума от
70 000 лева, искът следва да бъде отхвърлен, като неоснователен.
Заедно с
присъденото обезщетение, ответникът следва да заплати на ищцата и законната
лихва, изчислена за периода - от датата
на влизане в сила на оправдателната присъда до окончателното плащане (съгласно задължителните указания към съдилищата,
съдържащи се в т.11 от ТР № 3/2005г. на ОСГК на ВКС).
По отношение
на разноските
С
оглед изхода на спора, при условията на чл. 10, ал.3 от ЗОДОВ, ответникът
следва да бъде осъден да
заплати по сметката на съда разноските по производството, да заплати
на ищцата сумата на внесената държавна такса и да заплати възнаграждение за един адвокат на ищцата, съразмерно с уважената част от иска.
От ответната страна не е представен списък по чл.
80 от ГПК, а при това не е представен и разходно оправдателен документ за
извършване на разноски, поради което разноски при условията на чл. 78, ал.11 от ГПК не следва да се присъждат.
Така мотивиран, съдът
Р Е Ш И :
ОСЪЖДА П. на Р.Б. с адрес: гр. С., бул ******** да
заплати на О.К.А. с ЕГН **********
и съдебен адресат – адв. Н.,***, офис № 9, на основание чл. 2, ал.1,т.3 от ЗОДОВ – сумата от 5 000 лева (пет хиляди лева), представляваща обезщетение за претърпени неимуществени
вреди, в следствие на повдигането на
обвинение в
извършване на престъпление от общ характер по НОХД
№ 5258/2008г. на 8 с-в НО при СРС, за което ищцата е била оправдана,заедно със
законната лихва върху сумата на присъденото обезщетение, считано от 06.10.2014г.,
до деня на окончателното плащане на задължението, като отхвърля претенцията за изплащане на обезщетение за
неимуществени вреди в частта - за
горницата над присъдената сума до пълния претендиран размер от 70 000 лева.
ОСЪЖДА П. на Р.Б., с адрес: гр. С., бул ******** да
заплати на О.К.А., на
основание чл. 78, ал.1 от ГПК – сумата
от 145 (сто четиридесет и пет) лева, представляваща съдебни разноски пред
Софийски градски съд.
ОСЪЖДА П. на Р.Б., с адрес: гр. С., бул ******** да
заплати по сметка на Софийски градски съд, на
основание чл. 10, ал.3 от ЗОДОВ – сумата от 400 лева (четиристотин лева),
представляващи съдебни разноски.
Решението е постановено
при участието на прокурор от Софийска градска П..
Решението подлежи на
обжалване пред Апелативен съд С., с въззивна жалба, подадена в двуседмичен срок
от връчване на препис от него.
СЪДИЯ: