РЕШЕНИЕ
№
...........
гр. Плевен, 19.09.2019год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛЕВЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД, VІІ граждански състав, в публичното
заседание на десети септември две хиляди
и деветнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:ЗОРНИЦА
БАНКОВА
при секретаря Поля Цанева, като разгледа докладваното от съдията Банкова гр.дело
№152 по описа за 2019 година и на основание данните по делото и закона, за да
се произнесе, взе предвид следното:
Пред
ПлРС е депозирана искова молба от „Е.М.“ ЕООД,
ЕИК131001375, със седалище и адрес на управление *** П.-***, чрез пълномощника адв.М.Х. ***, преупълномощена от адв.***, против Г.П.П.. В молбата се твърди, че на 21.02.2008г.
е подписан договор за потребителски кредит №FL359359/15.02.2008г. между „Юробанк И Еф Джи
България“ ЕАД и Г.П.П., като кредитополучател, по
силата на който е предоставен кредит в размер на 21300лева, който е отпуснат за
текущи нужди. Крайният срок за погасяване на кредита е 21.02.2018г.Твърди си,
че годишната лихва е 7%за първите шест месеца, а после годишната лихва е в
размер на сбора на БЛП на банката за потребителски кредити и договорна надбавка
в размер минус 0,400пункта.Твърди се, че към момента на сключване на
договора БЛП е 8,250лв.Съгласно
погасителен план се издължава в размер на 120 вноски, включваща лихва и
главница.Твърди се, че е сключено доп. споразумение
на 26.01.2015г., като длъжникът се е съгласил, че задължението е
12708,86лв.Посочва се, че при неизпълнение на определени на част от
задължението, действието на споразумението се прекратява.Твърди се, че е
прехвърлено вземането на длъжника от
стария кредитор на настоящия ищец на 18.01.2016г.Твърди се, че е изпратено
съобщение, но пратката е върнато, като непотърсено.Твърди
се, че задълженията по договор са с
падеж 21.02.2018г. Посочва се, че длъжникът е знаел за цесията, тъй като е
заплатил част от задължението на новия кредитор на 28.03.2016г. Твърди се, че
поради липса на доброволно изпълнение е заведено ч.гр.д.№8253/2018 г. на ПлРС, по което е издадена заповед за изплънение
за сумата 2878,82лв. главница, част от
общо задължение 8796,90лв. и 121,18лв.договорна лихва за периода
21.02.2008г.-15.02.2018г. срещу която длъжникът е възразил в срока по чл.414 от ГПК. В заключение моли съда да постанови
решение, с което да признае за установено вземането на ищеца срещу ответника за
посочените в заповедта суми в съда. При условията на евентуалност, ако съдът
приеме предявения установителен иск за неоснователен, се моли съда да постанови
решение, с което да осъди ответника да заплати претендираните
суми, ведно със законната лихва от датата на ИМ. Претендират се разноски в
заповедното и исковото производство.
В
срока по чл.131 от ГПК ответникът депозира писмен отговор.Сочи се също така, че
клаузите за договорната лихва са нищожни, като са посочени основания за това.
Направено е и възражение за изтекла погасителна давност на главница и лихва.
Съдът, като прецени
събраните по делото доказателства, поотделно и съобрази становището на ищеца,
намира за установено следното:
Видно от приложеното ч.гр.д.№8253/2018г. по описа на ПлРС
е, че от страна на дружеството е подадено заявление по реда на чл.410 от ГПК. Въз основа на същото е
издадена заповед №5154/16.11.2018г. за изпълнение на парично вземане спрямо
ответника за сумата 2878,82лв. – главница; договорна лихва 121,18лв. за периода 21.02.2008г.-15.02.2018г.,
ведно със законната лихва върху главницата, считано от 15.11.2018г. до
окончателното изплащане на вземането.
Вземането произтича от
следните обстоятелства: Договор за потребителски кредит №FL359359/15.02.2008г.
между „Юробанк България“ АД и длъжника, Анекс №1 към
него от 22.05.2009г. и договор за цесия от 18.01.2016г.
В законовия двуседмичен срок е подадено възражение
от страна на длъжника и е разпоредено на кредитора да предяви иск за вземането
си.
С оглед на спорните въпроси за нищожност на договора
или на отделни негови клаузи, както и за изтекла давност, съдът приема
следното:
От приложените доказателства, е
видно, че на 21.02.2008г. между „ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ" АД (предишно
наименование ЮРОБАНК И ЕФ ДЖИ БЪЛГАРИЯ АД) и ответника, е сключен Договор за потребителски
кредит №FL359359/15.02.2008г. по силата, на който кредиторът е предоставил на кредитополучателя кредит в размер на 21 300 лева. От
представеното бордеро 9277668/21.02.2008г. с референция 853147, е видно, че
кредитът е изцяло усвоен по определената с процесния договор за кредит по
банкова сметка *** Г.П.П. в деня на подписване на договора. Ответникът се е
задължил да възстанови получения кредит, ведно с договорната лихва, която за
първите шест месеца от договорния срок е фиксирана в размер на 7%, а за
останалия период е в размер на сбора на Базовия лихвен процент на банката плюс
надбавка от - 0,400 пункта /чл.З от Договора за кредит/ чрез равни /анюитетни/ месечни вноски с краен срок на погасяване -
21.02.2018г.На 26.01.2015г. между банката и Г.П.П. е сключено Допълнително
споразумение, с което ответникът е признал, че към датата на подписване на
споразумението общия размер на всички изискуеми и непогасени
вземания по Договора (състоящи се от непогасена
главница, непогасени лихви, в това число и начислена
лихва за забава, както и всички начислени и непогасени
такси и комисионни, дължими във връзка с кредита) възлиза на 12708,86 лева (общ
дълг).Със същото споразумение, страните са изменили първоначално уговорения
погасителен план, като са изменили размера на погасителните вноски и крайната
падежна дата, която съгласно цитираното по-горе допълнително споразумение е
20.01.2018г.Със споразумението е уговорено, че плащането на падеж на всяка от
вноските по погасителния план е условие за действието на споразумението.
Уговорено е, че непогасяването изцяло или частично в
срок, на която и да е вноска по Погасителния план, както и при неизпълнение на
което и да е друго задължение по споразумението, действието на последното се
прекратява.С Договор за цесия от 18.01.2016г. първоначалният кредитор „ЮРОБАНК
БЪЛГАРИЯ" АД е прехвърлил вземането си от ответника по процесния договор
за кредит на „Е.М." ЕООД, заедно с привилегиите, обезпеченията
и другите му принадлежности, включително с изтеклите лихви.На ответника е
изпратено писмено съобщение по чл.99 ЗЗД за цедирането
на дълга му, подписано от пълномощник на цедента,
адресирано до адреса на кредитополучателя, посочен от
него в Договора за потребителски кредит /***/.Писмото не е връчено на длъжника
и същото е върнато обратно на подателя с отбелязване „Непотърсено".
Видно от приложеното копия на пощенската пратка, поради невъзможност за
фактическо предаване на пратката, на адреса на получателя е залепен стикер на
25.09.2018г. и на 02.10.2018г. с информация за отправена до него пратка. Пратката
не е била потърсена в срок от 20 дни /чл.55 от Общи условия на договори с
потребители на пощенски услуги включени в обхвата на универсалната пощенска
услуга и пощенски парични преводи на „М и БМ Експрес" ООД/,поради което е
върната на подателя като непотърсена- известие за
доставяне на куриерска фирма „МиБМ Експрес" ООД
с №8100014436126.Със същата пратка на ответника е изпратено и писмено известие,
с което му е предоставен 15- дневен срок за доброволно изпълнение на непогасеното задължение по горепосочения договор за кредит.С
разпоредбата на чл. 19 от договора за кредит, страните са се споразумели, че:
„...В случай, че някоя от страните промени адреса си, посочен в началото на
договора, тя е длъжна да уведоми писмено другата страна като посочи новия си
адрес, а до получаването на такова уведомление, всички съобщения достигнали до
стария адрес ще се считат за получени", т. е. налице е фингирано
връчване.Още повоче, ч длъжниктъ
е уведомен в хода на производството за извършената цесия, а и се твърди, което
не е оборено, че е заплатил част от сумата на новия кредитор на 28.03.2016г.
По
отношение на възражението за нищожност, съдът приема, че е
неоснователно.Представеният договор за кредит, отговоря на изискванията на
закона, получен е погасителен план, който е част от договора, т.е. кредитополучателят е бил наясно с клаузите при подписване
на договора, които са уговорени индивидуално в същия и е изплащал посочената
сума.На следващо място:В разпоредбата
на чл.143,т.10 от ЗЗП е посочено, че неравноправна е клауза в договор, сключен
потребител, която позволява на търговеца или доставчика да променя едностранно
условията на договора, въз основа на непредвидено основание.Същата не се
прилага в случаите, когато доставчикът на финансови услуги, какъвто несъмнено е
банката, си запазва правото при наличие на основателна причина да промени без
предизвестие БЛП, като уведоми потребителя, който е бил запознат, с подписване
и на ДС.ВЛ е посочило подробно в с.з. и в заключението, как се е формирал и
изменял БЛП. Възнаградителната
лихва е БЛП – 0,4 % и е в рамките на допустимост по ЗПК, който е между 11,10% и
12,80%. Касае се за потребителски, а
не банков кредит.В настоящата обществено – икономическа обстановка, при която
дейността си осъществяват множество
кредитни институции, които предоставят потребителски кредити по ускорена и
опростена процедура, без изискване на доказателства за доход и имущество на кредитополучателя/ което не може да бъде вменено във вреда на потребителя, като по-слаба
икономически страна/, обективно е налице повишаване на риска от непогасяване на задължението, респ. повишаване цената на
кредитите.В тази връзка в чл.19, ал.4 от ЗПК е посочена, че ГПР не може да
надвишава петкратния размер на законната лихва, а преди изменението, е прието
съгласно съдебната практика да е три пъти размера на законната лихва.
Направено е възражение за
погасителна давност. Изискуемостта
на задължението е настъпила на 21.02.2018г., на която дата е бил окончателният
падеж на задължението. Заповедното производство, водено като частно гражданско
дело №8253/2018г. по описа на Районен съд Плевен е образувано след окончателното
падежиране на задължението. По отношение на главницата, съгласно закона и задължителната съдебна практика, е че е налице неделимо плащане и договореното
връщане на кредита на погасителни вноски не превръща договора в такъв за
периодични платежи, а представлява частични плащания по договора.При това
положение е приложим петгодишния давностен срок,
който тече от датата на настъпване на падежа 21.02.2018г. и към датата на
подаване на ИМ- не е изтекъл.Съгласно чл.114 ЗЗД давността тече от момента, в
който вземането стане изискуемо, т. е.
тъй като се касае за единно задължение, то давността започва да тече от
настъпването на изискуемостта на цялото вземане, в случая с изтичане срока на договора. договора./Решение№28/05.04.2012г.
по гр.д.№523/2011г. на ВКС по чл.290 от ГПК,Решение№261/12.07.2011г. по
гр.д.№795/2010г. по чл.290 от ГПК. При това положение, искът за главницата се
явява основателен.
По отношение на възнаградителната лихва, е прието, че същата следва да се
възприеме, като единно фиксирано или определяемо задължение представляващо
възнаграждението на Банката по предоставената услуга- паричен ресурс, което е
разсрочено е включено, заедно с главницата към общото задължение по кредита
чрез разпределянето му на отделни анюитетни вноски.Възнаградителната лихва , не е типичната законна лихва или уговорена
лихва за забавено плащане/наказателна, неустойка/ и се включва в анюитетната вноска, поради което се погасява също с общата
петгодишна давност и за нея не се прилага чл.111 от ЗЗД/Р№90/31.03.2014г. на
ВКС по гр.д.№6629/2013г. IV г.о. ГК/.При това положение, искът се явява
основателен.
Относно размера дължимите
суми е ВЛ, е дало заключение, което не оспорено, че са заявените с ИМ.
До настоящия момент остатъкът от задължението на
ответника не е погасен и е дължим. Не са налице основания за приемане, че
задължението за погасяване на кредита е отпаднало по някаква причина.Предвид
горното, следва да се уважат предявените установителни
искове като основателни и доказани.
Съгласно т.12 от ТР №4 на ОСГТК на ВКС по тълк.д.№ 4/2013г., съдът, който разглежда иска, предявен по
реда на чл. 422,
респ. чл. 415, ал.1 ГПК, следва да се произнесе за дължимостта
на разноските, направени и в заповедното производство, като съобразно изхода на
спора, разпредели отговорността за разноските както в исковото, така и в
заповедното производство. При това положение съдът приема, че дължимите
разноски в заповедното производство са 60лв.
На основание чл.78, ал.1 от ГПК ответникът следва да бъде осъден да
заплати на ищеца направените по делото разноски, предвид изхода на делото, в
размер 325,15лв.
Водим от горното, Съдът
Р Е Ш И :
ПРИЗНАВА на осн.
чл. 422 вр. чл. 124 от ГПК по отношение на ответника Г.П.П.,
ЕГН**********, че ДЪЛЖИ на кредитора “ЕОС МАТРИКС” ООД, ЕИК131001375 със
седалище ***-6, представлявано от управител ***, чрез пълномощника си адв. М.Х.Х., сумата от
2878,82лв. – главница;
договорна лихва 121,18лв. за периода 21.02.2008г.-15.02.2018г.,дължимши по Договор за потребителски кредит №FL359359/15.02.2008г.
между „Юробанк България“ АД и длъжника, Анекс №1 към
него от 22.05.2009г. и договор за цесия от 18.01.2016г. , ведно със законната лихва върху главницата,
считано от 15.11.2018г. до окончателното изплащане на вземането, за които суми е
издадена заповед за изпълнение №5154/16.11.2018г. по ч.гр.д.№8253/2018г. на ПлРС.
ОСЪЖДА на осн. чл.78, ал.1 от ГПК Г.П.П., ЕГН**********, ДА ЗАПЛАТИ на КРЕДИТОРА “ЕОС МАТРИКС” ООД, ЕИК131001375 със седалище ***-6,
сумата в размер на 325,15лв., разноски по настоящето дело.
ОСЪЖДА Г.П.П., ЕГН**********ДА
ЗАПЛАТИ на КРЕДИТОРА “ЕОС МАТРИКС” ООД,
ЕИК131001375 със седалище ***-6, сумата 60лв.- разноски по ч. гр.д.№8253/2018г. по описа на ПлРС.
Решението може да се обжалва пред ПлОС в двуседмичен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ :