№ 101784
гр. София, 17.08.2023 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 151 СЪСТАВ, в закрито заседание на
седемнадесети август през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:С Г
като разгледа докладваното от С Г Частно гражданско дело №
20231110144545 по описа за 2023 година
Производството е по реда на чл. 410 ГПК.
Депозирано е заявление от "А." ЕООД за издаване на заповед за изпълнение на парично
задължение по чл. 410 ГПК срещу Ц. Д. С. за сумата 500 лева, представляваща главница по
Договор за паричен заем от 31.01.2018 г., сумата 110,14 лева, представляваща договорна
лихва за период от 31.01.2018 г. до 31.10.2018 г., сумата 58,15 лева, представляваща
мораторна лихва за период от 31.10.2018 г. до 04.08.2023 г., сумата 261,58 лева,
представляваща такси и разноски за извънсъдебно събиране, 487,86 лева, представляваща
неустойка поради непредставяне на обезпечение в 3- дневен срок съгласно чл.6.2 от
договора.
Заповед за изпълнение е издадена за вземанията за главница, договорна и законна лихва,
обезщетение за забава, както и за част от претендираните разноски съобразно уважената част
от вземанията.
Съгласно разпоредбата на чл. 411, ал. 2, т. 2 и 3 ГПК заповедният съд е длъжен служебно да
извърши проверка дали искането не противоречи на закона и добрите нрави и дали не се
основава на неравноправна клауза в договор, сключен с потребител или е налице обоснована
вероятност за това.
Съдът намира, че претендираната сума за такси за извънсъдебно събиране представлява
допълнително задължение, несвързано с отпуснатия кредит, за което е неоправдано
длъжникът да заплаща допълнително. Наличието на подобна клауза води до значително
неравновесие в правата на длъжника и на кредитора по договора (т.е. на потребителя на
кредита и на търговеца), а следователно представлява неравноправна клауза по смисъла на
чл. 143, т. 5 ЗЗП, която норма е приложима на основание чл. 24 ЗПК.
Неравноправните клаузи са нищожни (чл. 146, ал. 1 ЗЗП), а за наличие на основание за
нищожност съдът следи служебно, включително и в производството по издаване на заповед
за изпълнение предвид изричната разпоредба на чл. 411, ал. 2, т. 3 ГПК, визираща хипотези
1
като настоящата, в които искането на заявителя е в противоречие на закона (повелителни
правни норми) и на добрите нрави.
Заявлението следва да бъде отхвърлено и в частта по претенцията за сумата 487,86 лева, за
която заявителят поддържа страните са договорили задължение за кредитополучателя в 3-
дневен срок от подписване на договора за кредит да предостави обезпечение. При
неизпълнение на задължението да предостави обезпечение в описания срок, заемателят
дължи неустойка като на длъжника е начислена такава в размер на 487,86 лева. Такава
уговорка се явява нищожна, поради противоречие с добрите нрави. Същата излиза извън
допустимите законови рамки, тъй като кредиторът по вече отпуснат заем получава
имуществена облага от насрещната страна в определен размер без обаче да се престира от
негова страна, респективно да е извършил допълнителни разходи по заема, което води до
неоснователно обогатяване и нарушава принципа на справедливост.
На практика такава клауза прехвърля риска от неизпълнение на задълженията на
финансовата институция за предварителна оценка на платежоспособността на длъжника
върху самия длъжник и води до допълнително увеличаване на размера на задълженията. По
този начин на длъжника се вменява задължение да осигури обезпечение след като кредитът
е отпуснат, като ако не го направи, дългът му нараства т.е. кредитополучателят увеличава
дълга на длъжника под формата на неустойка за неизпълнение на задължение за
предоставяне на „последващо“ - след сключване и отпускане на заема обезпечение.
Несъмнено целта на регламентираната неустойка излиза извън присъщите й обезпечителна,
обезщетителна и санкционна функции, т.е. същата противоречи на добрите нрави, което
прави уговорката за дължимостта й нищожна. В този смисъл са и задължителните
тълкувателни разяснения на Тълкувателно решение № 1/2009 г. по т.д. № 1/2009 г. на ВКС,
ОСТК, т. 3.
По отношение на разноските, съдът счита, че на основание чл. 78, ал. 8 ГПК, доколкото
производството е по реда на чл. 410 ГПК и отчитайки предмета на дейност на дружеството
заявител, че юрисконсултското възнаграждение следва да бъде в размер на 50 лв., като
съобразно уважената част от претенцията, на заявителя са присъдени разноски за държавна
такса в размер на 25 лева и юрисконсултско възнаграждение в размер на 50 лева.
Така мотивиран, Софийски районен съд
РАЗПОРЕДИ:
ОТХВЪРЛЯ заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК на "А."
ЕООД срещу Ц. Д. С. в частта за сумата 261,58 лева, представляваща такси и разноски за
извънсъдебно събиране и сумата 487,86 лева, представляваща неустойка поради
непредставяне на обезпечение в 3- дневен срок съгласно чл.6.2 от договора .
Разпореждането полежи на обжалване с частна жалба пред Софийски градски съд в
едноседмичен срок от получаване на препис от него от заявителя.
2
Препис от разпореждането да се изпрати на заявителя.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3