РЕШЕНИЕ
№ 2476
гр. Пловдив, 05.07.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XXI ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на двадесет и шести май през две хиляди двадесет и втора
година в следния състав:
Председател:Михаела Св. Боева
при участието на секретаря Малина Н. Петрова
като разгледа докладваното от Михаела Св. Боева Гражданско дело №
20215330106870 по описа за 2021 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявен е осъдителен иск от „ДЗИ – Общо застраховане” ЕАД, ЕИК *********
против Община Пловдив, ЕИК *********, с правно основание чл. 410, ал.1, т.2 КЗ.
Ищецът твърди настъпило ПТП на 17.11.2019 г. в гр. П, по бул. „И“, при което
при движение на застрахован по им. застраховка „Каско+“ при ищеца – л.а. с ДК №
......, настъпило ПТП с имуществени вреди – преминал през необозначена и
необезопасена дупка на платното.
Бил извършен ремонт, във връзка с образуваната щета, като застрахователят
платил на сервиза сумата от 368,07 лева.
Счита, че отговорност за вредите носи ответникът Община Пловдив. С плащане
на застрахователното обезщетение, в негова полза възникнало регресно вземане в
размер на платената сума, поради което претендира същата, ведно със законната
лихва от предявяване на иска – 23.04.2021 г. до окончателното погасяване и
ликвидационни разноски от 15 лева. Претендира разноски.
В срока по чл. 131 ГПК ответникът е подал отговор на исковата молба, с който
оспорва иска. Оспорва – наличието на причинна връзка между ПТП и вредите; касаело
се за виновно поведение на водача на МПС или техническа неизправност; възразява за
съпричиняване на резултата. Моли за отхвърляне на иска. Претендира разноски.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства по свое убеждение и
по реда на чл. 235, ал. 2, вр. с чл. 12 ГПК, обсъди възраженията, доводите и
исканията на страните, намира за установено от фактическа и правна страна
следното:
С плащането на застрахователното обезщетение, застрахователят встъпва в
1
правата на застрахования срещу причинителя на вредата или срещу лицето, което
отговаря за неговите виновни противоправни действия. За възникване на регресното
вземане е необходимо да се установят следните факти: сключен договор за
имуществено застраховане, в срока на застрахователното покритие на който и
вследствие виновно и противоправно поведение на лице, за което отговаря
ответникът, да е настъпило събитие, за което застрахователят носи риска, като в
изпълнение на договорното си задължение, застрахователят да е изплатил на
застрахования или на трето лице, овластено да получи плащане /респ. автомобилен
сервиз, извършил ремонт/, застрахователно обезщетение, както и посочения
механизъм на ПТП, в причинна връзка с който да са нанесени твърдените вреди на
автомобила и размера на обезщетението.
Предвид становището на страните, на основание чл. 153, във вр. чл. 146, ал. 1, т. 3
и т. 4 ГПК, като безспорни и ненуждаещи се от доказване са отделени
обстоятелствата, че: ответникът отговаря за поддръжката на пътя, където се твърди да
е настъпило ПТП; към датата, на която се посочва да е настъпило събитието, е била
налице валидна и действаща застраховка „Каско +“ между ищеца и собственика на
увредения автомобил; застрахователят е заплатил сумата от общо 368,07 лева на
автосервиза, извършил ремонт на МПС /вж. Определение по чл. 140 ГПК №
4092/18.06.2021 г. – л.46-47/.
Застрахователното правоотношение не е спорно и се установява от представения
договор за застраховка „Каско +“, обективиран в полица от 14.06.2019 г. /л.12/, ведно с
общи условия, който е действал към момента на твърдения инцидент и е покривал
съответния риск за причинени имуществени вреди в резултат на настъпило ПТП. От
страна на ответника не се оспорва фактът на плащане на дължимите вноски по
застрахователния договор, поради което следва да се приеме, че застраховката е
валидна, а оттук се установява и първата необходима предпоставка за изплащане на
застрахователно обезщетение.
В приетия протокол за ПТП /л.10/ са отразени - настъпването на инцидента,
увреденият автомобил, попадането в необезопасена дупка на платното /ремонт на
пътя/, наличните щети по МПС.
Разпитан е съставителят на протокола А.Г., който потвърждава изготвянето и
съдържанието му. След посещение на мястото на произшествието, описал
констатираните щети по МПС, а отразеното в схемата, вкл. наличната дупка,
отговаряло на установеното фактическо положение.
Протоколът е съставен след посещение от длъжностното лице на мястото на
произшествието. По отношение на възприетите от съставителя факти - наличието на
необозначена и необезопасена дупка на платното /обозначена на схемата в протокола/
и видимите щети по автомобила, документът има характер на официален
удостоверителен по смисъла на чл. 179 ГПК. Длъжностното лице е удостоверило
факти, които лично е възприел при посещението си на мястото на ПТП, поради което в
свидетелстващата си част документът обвързва съда с материална доказателствена
2
сила.
За настъпването на инцидента са събрани гласни доказателствени средства и на
водача на МПС - З.Г.. Заявява, че на процесната дата е претърпяла ПТП, при шофиране
на МПС в гр. П, след кръстовището на бул.“И“ и „К. М. Л.“. Почти цялото пътно
платно било прокопано, с изрязана настилка - дупка, около 15-20 см. в дълбочина,
вероятно за бъдещо поставяне на асфалтово покритие. Била с остри ръбове, не била
обозначена или обезопасена по какъвто и да е начин. Шофирала бавно, след
кръстовището, а при преминаване през дупката, чула „издрънчаване“ в предницата на
автомобила, след което установила, че една от гумите била увредена. МПС не можело
да се движи на собствен ход, при което била повикана Пътна помощ. Уведомила
застрахователя за случилото се. Бил съставен протокол за ПТП.
Дадените показания се кредитират, тъй като се отнасят за факти, които са пряко
възприети от свидетеля, непротиворечиви и ясни са и се подкрепят от останалите
събрани доказателства. Няма основание да не бъдат ценени.
В изпълнение на задълженията си по КЗ, застрахованият е съобщил на ищеца за
настъпилото застрахователно събитие, видно от приложените по делото уведомление
и описи по претенция. В изпълнение на задълженията си по договора за имуществено
застраховане, ищецът е обезщетил нанесените вреди върху застрахования при него
автомобил. Същите са били определени на стойност 368,07 лева.
По делото е прието и не е оспорено заключение на САТЕ, което съдът цени като
компетентно и обективно изготвено. След подробен анализ, експертът е дал
категорично становище, че от техническа гледна точка, механизмът на ПТП е свързан
именно с преминаване на МПС през дупка. Наличните щети по автомобила се намират
в причинно-следствена връзка с механизма на ПТП. Според вещото лице, пазарната
стойност, необходима за ремонтно-възстановителните дейности, възлиза на сумата от
общо 523,86 лева.
Въз основа на събраните писмени и гласни доказателства, анализирани поотделно
и в съвкупност, съдът намира, че твърдяното застрахователно събитие е настъпило
именно на посочената дата и при описаната фактическа обстановка. Възраженията на
ответника, че липсвали надлежни доказателства, от които да се установят по несъмнен
начин - мястото на произшествието и реализирането му по описания начин, не се
споделят, а и се опровергават от събраните доказателства. Няма пречка съдът да
приеме настъпването на събитието за доказано и само въз основа на свидетелските
показания, щом не са налице основания за некредитирането им и доколкото
съответствието между механизма, възпроизведен от свидетеля, посочен в
уведомлението до застрахователя, както и наличието на описаните щети, се
потвърждава и от експертното заключение. По делото е налице и съставен протокол за
ПТП.
3
Отделно, не се доказаха при условията на пълно и главно доказване и другите
възражения на ответника за такова поведение на водача на автомобила, което да се
намира в причинно- следствена връзка с настъпилото ПТП и да е допринесло за
вредоносния резултат. Точно обратното- по делото се установи, че единствената
причина за увреждането е била преминаването на МПС през необезопасена дупка на
пътното платно. Не се констатира наличие на такива вреди, които биха могли да
настъпят от друг механизъм или в резултат на неспазени от водача правила за
безопасност на движението.
Установява се, че ищецът е платил търсената сума на автосервиз, извършил
ремонт на МПС.
С оглед горното, съдът приема, че е настъпил застрахователен риск, носен от ДЗИ,
като в изпълнение на договорното си задължение същият е платил застрахователно
обезщетение в размер на търсената сума.
Налице е основание за възникване на регресното право.
Обемът на суброгационното право включва както правата срещу физическото
лице – пряк причинител по чл. 45, ал. 1 ЗЗД, така и правата на увредения по чл. 47 – 49
ЗЗД срещу лицата, които носят отговорност за чужди виновни действия – в този
смисъл р. V от ППВС № 7/4.10.1978г. Отговорността е по чл. 49 ЗЗД, доколкото се
твърди нарушение на предписано правило /неподдържане на пътя в изправност/ и
вредата не следва от обективното качество на вещта.
Установява се и е отделено за безспорно, че пътният участък, на който е
реализирано произшествието, се намира на територията на Община Пловдив и не е
част от републиканската пътна мрежа, а представлява местен път по смисъла чл. 3 ал. 3
ЗП и като такъв е публична собственост на община Пловдив /чл. 8, ал. 3 ЗП/. На
основание чл. 19, ал. 1, т. 2 и чл. 31 ЗП, именно ответникът е задължен да осъществява
дейностите по поддържането му, включително да означи съответната неравност, дупка,
с необходимите пътни знаци, с оглед предупреждаване на участниците в движението
съобразно чл. 13 ЗДвП, както и да отстрани съответни препятствия във възможно най-
кратък срок /чл. 167, ал.1 ЗДвП./. Общината като юридическо лице осъществява
дейностите по чл. 31 ЗП и чл. 13 ЗДвП, чрез своите служители или други лица, на
които е възложила изпълнението. Установената дупка по пътното платно представлява
„препятствие на пътя” по смисъла на параграф 1, т. 19 от ППЗДвП, тъй като нарушава
целостта на пътното покритие и създава опасност за движението. Доколкото нито се
твърди, нито доказа, тази дупка да е била обезопасена с нарочен пътен знак, който да
указва на водачите да я заобиколят, за да продължат движението си /аргумент от чл.
52, ал. 1 ППЗДв.П/, а и да е имало каквато и да е друга указателна табела или
сигнализация, следва, че ответникът не е изпълнил задълженията си по чл. 31 ЗП и чл.
13 ЗДвП. Налице е бездействие на служителите на Общината, натоварени със
задължението да сигнализират препятствията по пътя и да ги отстраняват, с което да
обезпечават безопасността на движението, поради което и на основание чл. 49 ЗЗД,
ответникът носи отговорност за причинените при процесното ПТП вреди.
Налице е основание за суброгация. Не се установява съпричиняване на
вредоносния резултат. Следва да се отбележи, че в дължимата грижа при управление
на МПС не се включва изискване за знание за неравностите по пътя или презумиране
4
за наличие на такива. Необозначената и несигнализирана дупка не представлява
предвидимо препятствие по смисъла на чл. 20, ал. 2 ЗДвП, за да е налице задължение
за водача да избира скоростта така, че да може да спре.
Според заключението на САТЕ, пазарната стойност на щетите към датата на
застрахователното събитие е 523,86 лв.
Обемът на регресното вземане се определя от размера на действителните вреди, но
не повече от извършеното застрахователно плащане. Ето защо, в полза на ищеца е
възникнало вземане в размер на извършеното плащане от 368,07 лева. Следва да се
присъди и претендираната сума от 15 лева - обичайни ликвидационни разноски
/чл.410, ал.1, пр.2 КЗ/. Съдът намира, че те съставляват обичаен разход за приключване
на застрахователната щета, предвид свързаната с дейността работа на застрахователя,
при което подлежат на присъждане. Искът следва да бъде уважен, като се присъди и
законната лихва от постъпване на ИМ в съда до погасяването.
По отговорността за разноски:
С оглед изхода на спора при настоящото му разглеждане, на основание чл. 78, ал.1
ГПК, разноски следва да се присъдят на ищеца. Направено е искане, представени са
списък по чл. 80 ГПК и доказателства за сторени такива в размер на: 50 лв. – ДТ; 100
лв. – деп. САТЕ; общо 50 лв. – деп. свидетели и платено адвокатско възнаграждение от
168 лева с ДДС.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА Община Пловдив, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр. Пловдив, пл. „Стефан Стамболов” № 1, да плати на „ДЗИ – Общо
застраховане“ ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. София,
бул. „Витоша“ № 89Б, следните суми: общо 383,07 лева /триста осемдесет и три лева и
седем стотинки/ - главница, представляваща сбор от регресно вземане от 368,07 лева за
изплатено застрахователно обезщетение по договор за имуществено застраховане
„Каско+”, по полица от 14.06.2019 г., за причинени щети на лек автомобил с ДК № ..., в
резултат от настъпило ПТП на 17.11.2019 г. при движение в гр. П, поради попадане на
автомобила в необезопасена и необозначена дупка на пътното платно, ведно с 15 лева –
обичайни разноски, ведно със законната лихва, считано от постъпване на исковата
молба в съда – 23.04.2021 г. до окончателното погасяване, както и общо 368 лева
/триста шестдесет и осем лева/ – разноски за настоящото производство.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд – Пловдив в двуседмичен
срок от връчването му на страните.
Банкова сметка на „ДЗИ – Общо застраховане” ЕАД /л.2 ИМ/ -...
Съдия при Районен съд – Пловдив: _______________________
5