№ 1435/25.7.2023г.
гр. Пловдив,
В И М Е Т О Н А
Н А Р О Д А
Административен съд – Пловдив – ХХХI – административен състав, в открито съдебно заседание на
двадесет и осми юни, две хиляди двадесет
и трета година в състав:
|
ПРЕДСЕДАТЕЛ: |
МАРИАНА МИХАЙЛОВА |
|
ЧЛЕНОВЕ: |
1. ДАРИНА
МАТЕЕВА |
|
При секретар
|
РОЗАЛИЯ ПЕТРОВА |
и с
участието |
|
на прокурора
|
ВЛАДИМИР ВЪЛЕВ |
изслуша докладваното |
|
от съдия |
СВЕТОМИР
БАБАКОВ |
|
|
по к.адм.
дело № 1186 по описа на съда за 2023 г. |
||
|
|
||
Производството е по реда на чл.208 и сл.
от АПК, във вр. чл.63в, ал.1 ЗАНН.
Образувано е по касационна жалба на Г.П. ***
срещу РЕШЕНИЕ 24 от 08.03.2023 г. на АСЕНОВГРАДСКИЯ РАЙОНЕН СЪД, по нах.дело № 631/2022г.
В касационната жалба са развити
съображения за неправилност на въззивния съдебен акт като поставен в нарушение
на материалния закон и при допуснати съществени нарушения на процесуалните
правила, свързани с оценка на доказателствата. Иска се отмяната на въззивния
съдебен акт.
В съдебно заседание, касаторът се
представлява от адв. Ч., която поддържа жалбата..
Ответникът по касационната жалба- РУ
Асеновград към ОДМВР Пловдив не взема становище по жалбата.
Представителят на ОКРЪЖНА ПРОКУРАТУРА
ПЛОВДИВ дава заключение за
неоснователност на жалбата и моли решението на РС да бъде потвърдено.
Административен съд- Пловдив, в
настоящия състав, като обсъди
приложените по делото доказателства, взе предвид изложените касационни
основания и доводите на страните, при спазване
разпоредбата на чл.218, ал.1 и
2 от АПК, приема за
установено следното:
Касационната жалба е ПРОЦЕСУАЛНО ДОПУСТИМА,
като подадена от надлежна страна, в законоустановения срок по чл.211, ал.1 от АПК, във вр. чл.63в от ЗАНН и срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен
акт.
Разгледана по същество е НЕОСНОВАТЕЛНА.
От фактическа страна, въззивният съд е приел
за установено следното:
С акт за установяване на административно
нарушение от 03.06.2020г. е било констатирано, че на същата дата, около 17.10
часа в гр. Асеновград на ул. „Околовръстно шосе“ касаторът е управлявал лек
автомобил „Опел Астра”. При опита му да бъде спрян от контролните органи същият
тръгнал заплашително срещу полицейския автомобил след това го заобиколил извън
пътя и с висока скорост и опасно шофиране избягал от проверката. Това наложило
преследването му със служебния автомобил и съответно задържането му след като
същият бил настигнат и установен малко по-късно от органите на полицията. При
извършената проверка от контролните органи водачът дал проба с техническо
средство за употреба на алкохол, но категорично отказал да бъде изпробван с
тест Дръг Чек 3000 за употреба на наркотични вещества или техните аналози, а
също и не е изпълнил предписанието за химико-токсилогично лабораторно
изследване за употребата на наркотични вещества или техните аналози. Бил
издаден талон за изследване № 0064122. Въпреки, че отказал да даде проба чрез
тест и техническо средство, водачът категорично отказал да даде кръв и урина за
химико-токсикологично лабораторно изследване за установяване на употребата на
наркотични вещества или техни аналози. При проверката се констатирало също, че
касатора не носи и не представя контролния талон към СУМПС. Талонът за
изследване бил връчен от контролния орган, на касатора и същият бил откаран до здравно
заведение. В бланката на талона той саморъчно отразил, че отказва да бъде
тестван и да даде кръв и урина за изследване. Отказът му да се подложи на
изследване бил заявен и пред медицинско лице, което го отразило в Протокола за
медицинско изследване – Приложение № 4 към Наредба № 1 от 19.07.2017 г. За констатираното
нарушение на П. бил съставен АУАН, като актът бил съставен в негово присъствие,
бил му предявен и същият го подписал, като в него саморъчно отразил, че няма
възражения. Писмени възражения не са били подадени и в срока по 44 ал.1 от ЗАНН.
Районният
съд коментирал събраните по делото доказателства и установил фактическа
обстановка, идентична с изложената в АУАН и НП. От правна страна районният
съд е приел, че не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила
при съставянето на АУАН и издаването на НП, същите съдържат изискуемите
реквизити, а по същество са извършени твърдяните в НП нарушения.
Решението е правилно.
При
така установеното от фактическа страна, районният съд правилно е приел за
безспорно установено и доказано извършеното от касатора административно
нарушение. В решението въззивният съд е изложил аргументи, които се споделят
напълно от касационната инстанция, поради което и на основание чл.221 от АПК се
препраща към тях. Следва да се посочи, че е даден отговор на поддържаните и в
касационното производство възражения, като не са ангажирани каквито и да било
доказателства, които да оборват вече направените законосъобразни изводи на
въззивния съд. Първоинстанционният съд в оспореното решение е отговорил на
всеки един от повдигнатите с жалбата въпроси. Според настоящата инстанция изложените
в обстоятелствената част на НП факти по никакъв начин не са въвели в
заблуждение нарушителя относно предявеното му административно нарушение и са
достатъчно ясни, за да аргументират защо се приема осъществяването на соченото
административно нарушение. Не се пораждат съмнения и относно наличието на трите
основни предпоставки в административнонаказателния процес – нарушение,
нарушител и вина. Описаното в атакуваното НП нарушение е конкретизирано в
достатъчна степен, поради което и не е нарушено правото на защита на касатора.
Както
правилно е отбелязал и районния съд, АУАН е напълно четлив, а и касаторът е
удостоверил с подписа си, че се е запознал със съдържанието му. Противно на
твърденията в касационната жалба, АУАН не само е предявен на нарушителя, за да
се запознае с него, но и препис от него му е бил връчен и няма как да се
приеме, че последния е бил в невъзможност да упражни правото си на защита. В
тази насока са и задължителните за
въззивната инстанция указания на АС Пловдив, дадени при предходното разглеждане
на делото.
Неотносим
към спора е следващия довод- че по едно и също време на касатора са били
връчени и други АУАН и той не е могъл да се ориентира кой АУАН с кое нарушение
е свързан, за да упражни правото си възражение по чл. 44 ал.1 от ЗАНН. Само ще
се отбележи, че съдебната фаза е централна фаза на процеса, там се предоставя
пълна възможност на всяка страна да ангажира съответните доказателства и да
изложи доводите си. От право на съдебно обжалване не се установява касаторът да
е бил лишен.
Представеното
в съдебно заседание решение на РС Асеновград по друго дело не сочи на
идентичност по факти или право с процесните нарушения и не може да обоснове
различен от направения вече извод за тяхната съставомерност.
По изложените съображения, съдът намира
нарушенията за доказани и правилно квалифицирани, поради което жалбата срещу
решението на районния съд следва да бъде оставена без уважение.
Така мотивиран и на основание чл.221, ал.2,
пр.1 от АПК във вр. с чл.63, ал.1, изр.второ от ЗАНН СЪДЪТ,
Р Е Ш И :
ОСТАВЯ
В СИЛА РЕШЕНИЕ 24 от 08.03.2023 г. на АСЕНОВГРАДСКИЯ РАЙОНЕН
СЪД, по нах.дело № 631/2022г.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.