Р Е Ш Е Н И Е
№……
гр.Варна, 17.05.2021г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВАРНЕНСКИ
РАЙОНЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ,
34-ти състав, в публично заседание
на дванадесети април през две хиляди
двадесет и първа година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: МАГДАЛЕНА
ДАВИДОВА
при участието на секретаря Светлана
Георгиева, като разгледа докладваното от съдията гр.дело № 4932 по описа на ВРС за 2020г., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството по делото е образувано
по предявени от „А.л.“ ЕАД срещу О.Н.С. в условията на обективно кумулативно
съединяване искове с правно основание чл. 422 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 342, ал. 2 ТЗ, за установяване
на дължимостта от ответника на сумите, за които е
издадена заповед № 7750/09.10.2019г. изпълнение на парично задължение по чл.
410 ГПК, издадена по ч.гр.д. № 14562/2019г. по описа на PC-Варна, а именно: сумата 3068.21 лева,
представляваща незаплатени лизингови вноски за периода м. август – м. декември
2018г., дължими по договор за финансов лизинг № 02000071/00001 от 16.04.2018г.
и включващи задължение за главница в размер на 690.57 лева, договорна лихва,
начислена за периода м. август 2018г. – м. декември 2018г. в размер на 1661.53
лева, вноска за разсрочено плащане на застраховка „Каско“
на МПС по застрахователна полица № 50500100001265 в размер на 578.00 лева; сумата от 8.60 лева, представляваща
дължима неустойка в размер на законната лихва за забава на неплатени лизингови
вноски с падеж 10.06.2018г. и 23.07.2018г., начислена от падежните дати до датата
на погасяване на вноските – 23.07.2018г.; сумата
от 900.00 лева, представляваща такса за временно преустановяване на
ползването на актива по договора в размер на 720 лева и 180 лева такса за
репатриране на лизинговия актив, ведно със законната лихва върху главницата,
считано от датата на подаване на заявлението в съда – 11.09.2019г. до
окончателното ѝ изплащане.
В исковата и
уточняващите молби ищецът „А.Л.“
ЕАД твърди, че на 16.04.2018
г. страните са сключили договор за финансов лизинг с № 02000071/00001,
по силата на който ищецът се е задължил да придобие лек автомобил марка „Mercedes Benz ML 420 CDI“, рама № WDC1641281A406124 и
да предостави същото за ползване на лизингополучателя
срещу възнаграждение. Излага се, че договорът е сключен за срок от 60 месеца. Активът следвало да има непрекъснато
застрахователно покритие за целия срок на договора по задължителна застраховка
„Гражданска отговорност“, както и по имуществена застраховка „Каско на МПС“, като до датата на
прехвърляне на правото на собственост върху имуществото лизингополучателят
се задължил да заплаща на лизингодателя всички
разходи по застрахователните договори, при разсрочено плащане на премията,
дължима заедно с всяка лизингова вноска. След сключването на договора лизингополучателят системно не изпълнявал задълженията си
за плащане на изискуемите задължения в срок, като в т. 7 от договора била уговорена неустойка
за забава в размер на законната лихва при просрочие в плащането на
лизингова вноска с повече от пет дни. Наред с това се твърди, че в т.
9.8 от Общите условия е предвидено право на „А.Л.“ ЕАД да преустанови временно
ползването на имуществото от лизингополучателя в
случай на неизпълнение от страна на лизингополучателя
на договора и/или на общите условия. В този случай лизингополучателят
дължи всички разходи, свързани с транспортирането на имуществото. От това право
ищецът се е възползвал като за услугата е заплатена сума общо от 900 лева,
съставляваща такса за временно преустановяване ползването на автомобила и такса
за репатриране на същия. Наред с горното се твърди, че поради неизпълнение
задълженията по договора, ищецът е прекратил правоотношението с уведомление,
връчено чрез ЧСИ Илиана Станчева по реда на чл. 47, ал. 5 ГПК на 19.12.2018г.
Тъй като ответникът не е заплатил останалите дължими суми по договора, ищецът е
депозирал заявление за издаване на заповед за изпълнение, въз основа на което е
образувано ч.гр.д. № 14562/2019г., по описа на ВРС. Издадената заповед за
изпълнение е връчена на длъжника по реда на чл. 47, ал. 5 ГПК, поради което и
за ищеца се е породил правен интерес от предявяване на настоящия иск за
установяване съществуване на вземането му. Моли за присъждане на сторените по
делото разноски.
В срока по чл. 131, ал.
1 ГПК, ответникът О.Н.С., чрез назначения му по реда на чл. 47, ал. 6 ГПК
процесуален представител, депозира писмен отговор на исковата молба, в който
изразява становище за неоснователност на иска. Прави възражение за нищожност на
клаузата за договорна лихва, като поддържа, че същата противоречи на добрите
нрави с оглед размера й. Доводи за нищожност са развити и по отношение на претендираната неустойка, поддържайки че същата е
прекомерна предвид липсата на уговорен краен момент, до който същата ще се
дължи. Оспорва и действителността на клаузата, възлагаща в тежест на ответника
да заплати и такси по репатриране на автомобила, доколкото същата позволява на
ищеца да уговори необосновано завишен разход. Наред с това поддържа и че
автомобила е доброволно предаден на ищцовото дружество.
Оспорва договорът да е надлежно прекратен. Моли за отхвърляне на предявените
искове.
След съвкупна преценка на
доказателствата по делото и съобразявайки становищата на страните и
нормативните актове регламентиращи процесните
отношения, съдът прие за установено от
фактическа страна следното:
Със заповед
№ 7750 за
изпълнение на парично задължение по чл. 410
ГПК от 09.10.2019г., поправена с
определение № 7038 от 04.06.2020г., ВРС, 39-ти
състав по ч.гр.д. № 14562/2019г., е разпоредено длъжникът О.Н.С. да заплати на „А.л.“ ЕАД
сумите, както следва: 3068.21 лева, представляваща незаплатени
лизингови вноски; договорна лихва
и вноски за разсрочено
плащане на застраховка „Каско“ на МПС по застрахователна полица „Каско“ на МПС с № 50500100001265,
за което са издадени следните
фактури: фактура № ********** с падеж 10.08.2018г., фактура № 02000004395 с падеж 10.09.2018г., фактура № ********** с падеж 10.10.2018г., фактура № ********** с падеж 10.11.2018г. и фактура № ********** с падеж 10.12.2018г., 8.60
лева, представляваща
неустойка за заплатени със забава
лизингови вноски, 900.00 лева, дължима
за временно преустановяване ползването на лизинговия актив
и репатриране на автомобила, за което са издадени
следните фактури: фактура № **********/12.12.2018г. в размер
на 720 лева
и фактура № **********/12.12.2018 в размер на 180 лева, ведно
със законната лихва върху главниците,
считано от датата на подаване
на заявлението в съда – 11.09.2019г. до окончателното изплащане на задължението. Заповедта за изпълнение е
връчена на длъжника О.Н.С. по реда на чл. 47, ал. 5 ГПК.
За установяване наличието на договорно
отношение между страните по делото е представен договор за финансов лизинг №
02000071/00001/16.04.2018г. (л. 7-15), съгласно който „А.л.“ ЕАД в качеството
си на лизингодател и О.Н.С. като лизингополучател
се съгласяват първият да придобие и предостави за ползване на втория, лизингов
обект – лек автомобил „Мерцедес Бенц МЛ 420ЦДИ“ с рама № WDС1641281А406124.
В чл. 1.1.4
и чл. 2 е договорена цена на лизинговото имущество от 20833.50 лева,
първоначална вноска от 4166.70 лева без ДДС, стойност на финансиране,
дефинирана като размер на кредита по смисъла на ЗПК, от 16666.80 лева без ДДС и
общо задължение за връщане от 39056.71 лева с ДДС, включващо главницата, такса
ангажимент 333.33 лева без ДДС, дължимата лихва, такса за услугата
регистрация/пререгистрация на актива в КАТ, такса за ЦРОЗ и такса за
застраховка Каско.
Уговорен е лихвен процент от 24.90% за
целия срок на договора, както и годишен процент на разходите по смисъла на ЗПК
от 35.545%.
В чл. 7 от договора е регламентирана
неустойка за забавено плащане в размер на законната лихва начислено за периода
на забавата за погасяване на лизингова вноска и/или застрахователна премия от
датата, на която съответната сума е станала изискуема.
В чл. 10 и 11 от договора е уговорено
лизинговото имущество да се застрахова по „Гражданска отговорност“ и „Каско“ за целия срок на договора.
Съгласно чл. 15.6 от договора страните
са се съгласили, че с подписа си под договора лизингополучателят
е декларирал, че е запознат, получил е и е приел Общите условия по договора за
финансов лизинг към момента на подписване на договора.
Съобразно чл. 15.8 от договора, лизингополучателят декларира, че преди подписване на
договора е получил и приел стандартен европейски формуляр за предоставяне на
информация за потребителски кредит, изготвен в съответствие със законовите
разпоредби, а с чл. 15.9, че в качеството си на потребител е получил подробна
информация за правата произтичащи от разпоредбите на чл. 11, ал.1, т.20 – т .24 ЗПК, както и цялата необходима информация за сравняване на различни предложения
и вземане на информирано решение за сключване на договора.
С чл. 15.10 от договора, лизингополучателят е декларирал, че с подписа си под
договора дава предварително съгласие по условията на застрахователните договори
„Каско“ и „Гражданска отговорност“, както и
декларира, че е запознат с условията по полиците с цялото им съдържание и ги
приема напълно и удостоверява, че е получил от лизингодателя
цялата информация във връзка със застрахователя, застрахователните услуги и
продукти, сключването и изпълнението на застрахователните договори за
лизинговото имущество, вкл. ОУ на застрахователя.
Съобразно представения на л. 14
погасителен план към договора за лизинг, лизингополучателят
дължи заплащане на 60 бр. месечни лизингови вноски, включващи главница, премии
по Каско и лихва, като възнаграждението на лизингодателят за целия срок на договора е уговорено на
13641.65 лева.
Видно от представеното свидетелство за
регистрация част I на л.а. „Мерцедес Бенц МЛ 420ЦДИ“ с рама № WDС1641281А406124 и рег. № В 4694 ВТ
(л.80) същото е собственост на ищеца „А.л.“ ЕАД.
По делото е приет приемо-предавателен
протокол от 18.04.2018г. (л. 16), съгласно който на тази дата лизингодателят е предал на лизингополучателят
лек автомобил „Мерцедес Бенц МЛ 420ЦДИ“ с рама № WDС1641281А406124 и рег. № В 4694 ВТ,
както и писмени документи включително полици по „Гражданска отговорност“ и „Каско“.
Като доказателства по делото са
представени на л. 18-44 двустранно подписани Общи условия към договори за
финансов лизинг на „А.л.“ ЕАД, съгласно чл. 4.1, б. „е“ от които лизингополучателят се задължава да заплати на лизингодателят в пълен размер дължимите суми за
застрахователни премии по застраховка „Каско“ и
„Гражданска отговорност“. Съгласно чл. 13.4 застраховките на лизинговото
имущество се сключват от лизингодателят за сметка за лизингополучателя.
Съобразно
т. 15.2, вр. с т. 15.1, б. „в“ от Общи условия, в
случай на неизпълнение от страна на лизингополучателя
на задължението му за плащане на изискуеми лизингови вноски, лизингодателят може да упражни правата си по т. 15.4 ОУ,
които включват и правото му по т. 15.4 да развали едностранно договора с
писмено известие до лизингополучателя. Същевременно,
т. 9.8 ОУ предоставя право на лизингодателя, в случай
на неизпълнение от страна на лизингополучателя, да
предприеме действия, за да преустанови временно ползването на имуществото от лизингополучателя. Посочено е, че в този случай всички
разходи, свързани с транспортирането на имуществото до посочения от лизингодателя адрес, където същото ще се съхранява, са за
сметка на лизингополучателя, като лизингодателят
префактурира на лизингополучателя
сумата, дължима от лизингодателя на специализираната
в тази дейност фирма, на която са възложени действията по временното
преустановяване ползването на имуществото, респ. неговото транспортиране.
С приемо-предавателен
протокол от 16.04.2018г. лизингополучателят е
декларирал, че е получил подписан екземпляр от Общите условия със съдържанието
на които е запознат и съгласен (л. 17).
По делото е приложена застрахователна
полица № 50500100001265/16.04.2018г. по застраховка „Каско“
на МПС Мерцедес Бенц МЛ 420ЦДИ“ с рама № WDС1641281А406124 и рег. № В 4694 ВТ
сключена между ищеца „А.л.“ ЕАД и застрахователя „ЗД Евроинс“
АД. Уговорена е премия за целия срок на договора 17.04.2018г.–16.04.2023г.,
както следва: 1360 лева за срок на действие 17.04.2018г. – 16.04.2019г.; 1088
лева за срок на действие 17.04.2019г. – 16.04.2020г.; 924.80 лева за срок на
действие 17.04.2020г. – 16.04.2021г.; 786.08 лева за срок на действие
17.04.2021г. – 16.04.2022г. и 668.17 лева за срок на действие 17.04.2022г. –
16.04.2023г. Застрахователната премия е уговорено да бъде заплатена на 20
тримесечни вноски.
На л. 58-60 по делото е приложен
документ наименован
„отчет_03_Варна_01.03-10.05.2018.факт“, в който фигурира графа съдържаща номера
на застрахователна полица по застраховка „Гражданска отговорност“
7118001157983, както сума на вноската от 300.64 лева, Гаранционен фонд 12.90
лева, данък 2.00 лева, сума 6.01 лева.
На л. 61-70 по делото е приложени
документи наименовани
„отчет_22_Варна_10.07-20.07.2018.факт“, „отчет_49_Варна_11.10-20.10.2018.факт“
и „отчет_76_Варна_11.01-20.01.2019.факт“ в които фигурира графа съдържаща
номера на посочената по-горе застрахователната полица по Каско
№ 50500100001265/16.04.2018г. и суми, както следва: по документ отчет 22 - сума
на вноската от 340.00 лева, данък 2.00 лева, сума 3.26 лева; по документ отчет
49 - сума на вноската от 340.00 лева, данък 2.00 лева, сума 6.80 лева; по
документ отчет 76 - сума на вноската от 340.00 лева, данък 2.00 лева, сума 6.80
лева.
По делото е представено и преводно
нареждане (л. 71-74) с наредител ищеца „А.л.“ ЕАД и
получател „ЗД Евроинс“ АД за сумите, както следва: с
преводно нарежда от 04.01.2019г. за сумата от 9818.78 лева и основание на
плащането „отчет 22, 24, 25, 27, 28 и 30“; с преводно нарежда от 29.10.2018г.
за сумата от 12925.02 лева и основание на плащането „отчет 3, 4, 5, 7, 8 и 10“;
с преводно нарежда от 12.07.2019г. за сумата от 29875.75 лева и основание на
плащането „отчет 49, 51, 54, 55, 57 и 58“; с преводно нарежда от 30.08.2019г.
за сумата от 20915.78 лева и основание на плащането „отчет 73, 75, 76, 78 и
79“.
Към доказателствения
материал по делото е представено и уведомление до лизингополучателят,
в което е посочено, че задължението на Онгян С. към
23.11.2018г. е в размер на 2462.00 лева за незаплатени лизингови вноски за
месеци и други дължими плащания. Посочено е, че това последното представлява
неизпълнение по смисъла на т. 15.1., б. „в“ от Общите условия. Посочено е на
следващо място, че дружеството няма интерес от забавеното изпълнение, поради
което и упражнява правата си по т. 15.2, изр. второ от Общите условия, като със
същото прекратява договора считано от датата на получаване на уведомлението, на
основание раздел ХVI,
т. 16.1, б. „б“, във вр. т. 15.6., б. „а“ от Общите
условия. Представени са разписки за залепени уведомления от призовкар
при ЧСИ Ил. Станчева, в които е удостоверено, че ответникът не е открит на
посочените в призовките адреси (л. 82-83).
Към доказателствения
материал по делото е приобщен и сключен от „Амиго
лизинги“ ЕАД договор за поръчка от 12.07.2018г., видно от който ищецът е
възложил на „Ем Би Кей Груп“ ЕООД извършването от името и за сметка на
доверителя всички необходими действия за доброволно събиране на неговите
вземания от длъжници, като води преговори с тях,
осъществява доброволно предаване на актива по сключени договори за финансов
лизинг и връчване на уведомителни писма и други документи, като в ал. 2 е
предвидено, че довереникът ще бъде оправомощен за
съответните действия чрез изрично писмено възлагане от страна на доверителя.
Представени е и сключен към договора Анекс № 1, с който са уговорени
възнаграждения при възстановяване на владение на актива. Видно от приложената
на л. 75 от делото заверено от страната копие на фактура № ********** от
13.11.2018г., с която „Ем Би Кей Груп“ ЕООД е фактурирало стойността по
извършени услуги, а именно: такса по коментирания по-горе договор за финансов
лизинг № 02000071/00001/ в размер на 600 лева без ДДС и за репатриране на актив
в размер на 150 лева без ДДС, или общо сумата от 900.00 лева с ДДС. С преводно
нареждане от 06.12.2018г. ищецът е превел по сметка на „Ем Би Кей Груп“ ЕООД
сумата по коментираната фактура.
Съгласно заключението
на приетата по делото ССчЕ, изготвена от вещото лице
П.И. по договора
за финансов лизинг са извършени
плащания в общ размер от 8144.61 лева, с
които са погасени задължения за заплащане на първоначална вноска, както и тези
по вноски №№ 1, 2 и част от вноска № 3 по погасителния план. Неплатените
задължения по договора за финансов лизинг експертът сочи, че възлизат общо в
размер на 3976.80 лева, формирана както следва: 3068.80 лева – непогасени
вноски за периода 10.08.2018г. – 15.12.2018г., включващо главница от 690.57
лева, 1661.52 лева – договорна лихва, 577.99 лева – премия за застраховка „Каско“ и 138.12 лева – ДДС върху главницата; 180 лева –
репатриране на лизинговия автомобил; 720 лева – такса временно преустановяване
на ползването на актив по договор за лизинг и 8.80 лева - неустойка.
При така установената фактическа
обстановка, съдът прави следните правни
изводи:
Предмет на установителния
иск е съществуване на вземането по издадената заповед и успешното му провеждане
предполага установяване дължимостта на сумите по
същата на посоченото основание. Или, в контекста на основанието, на което е
издадена заповедта, респ. се претендира вземането, в тежест на ищеца е по пътя
на главното и пълно доказване да установи наличието на валиден договор за
лизинг, изпълнението на задължението си по него да предостави на лизингополучателя лизинговия обект, размера на уговорените
лизингови вноски и настъпилите падежи за заплащането им, а така също и че е
заплатил дължимите от лизингополучателя
застрахователни премии по сключени застраховки „Каско”
и „Гражданска отговорност”, както и реализираните разходи по изземване на
автомобила. В тежест на ответника е да установи заплащането на дължимите
лизингови вноски и разходи по автомобила, изразяващи се в заплащане на
застрахователни премии по сключени застраховки, включително доброволното
предаване на автомобила.
Между страните не се спори, а и от
коментираните по-горе доказателства се установи възникналата между тях валидна
облигационна връзка по договор за финансов лизинг, по силата на който
лизинговата вещ - лек автомобил „Мерцедес Бенц МЛ 420ЦДИ“, с рама № WDС1641281А40612, е била придобита от лизингодателя и предоставена за ползване на лизингополучателя.
По силата на чл. 3, ал. 3
от Закона за потребителския кредит, разпоредбите на последния се прилагат и за
договорите за лизинг, при които се предвижда възможност за закупуване на
стоката - предмет на договора, какъвто именно е настоящия случай. Следователно клаузите на договора за лизинг следва
да бъдат преценени от съда служебно за съответствие както с императивните норми
на ЗПК насочени в защита интереса на потребителя, така и за неравноправност по
смисъла на ЗЗП, тъй като в създадената между страните облигационна обвързаност
ответникът има качеството потребител по смисъла на § 13, ал.1 от ДР на ЗЗП.
В рамките на дължимата
служебна проверка, съдът констатира, че е спазена писмената форма, шрифтът на
текста е не по-малък от 12, съгласно чл. 10 ЗПК. Договорът, в съответствие с
чл. 11, ал. 1, т. 1-10 ЗПК, съдържа дата и място на сключването му,
индивидуализация на страните, лизинговото имущество, стойност на финансирането
- 16666.80 лева без ДДС,
срок на договора – 60 месеца, размер на лихвения процент – 24.90%, годишен
процент на разходите – 35.545%, общ разход по кредита – 19056.55 лева, условия
за заплащане на лизинговите вноски, ведно с погасителен план.
Лизинговият процент по договора е
фиксиран за целия срок на действие на договора. Законодателят в Закона за
потребителския кредит е предприел регулация на предоставяните от търговците
кредитно услуги, като е ограничил размера на възнаградителната
лихва, при което е налице ограничаване волята на страните не с добрите нрави, а
с императивни правила на закона. За да защити потребителя и да избегне
неоснователно обогатяване на финансови институции, предоставящи потребителски
кредити чрез определяне на висок лихвен процент, законодателят е предвидил
същият да е компонента, която се включва при формирането на годишния процент на
разходите и съответно е определил максимален размер на последния (50% съобразно
размера на приложимата законна лихва). И след като сборът на договорната лихва,
ведно с другите разходи, не надвишава фиксирания от законодателя максимален
размер на годишния процент на разходите, то с определяне на годишен лихвен
процент от 24.90%, лизингодателят не е целял да се
обогати неоснователно за сметка на лизингополучателя.
По същите мотиви се налага изводът, че не е налице хипотезата на чл. 143, ал.
1, т. 1-19 ЗПК, тъй като клаузите относно договорната лихва не създават
възможност за облагодетелстване на кредитора за сметка на длъжника и това да го
поставя в по-неравностойно имуществено положение. В този смисъл съдът намира,
възражението на ответника за нищожност на клаузата за договорна лихва, основана
на твърдения за противоречие с добрите нрави, тъй като оскъпяване в
приблизително двукратния размер на договорната лихва е в допустимите граници на
договорната автономия.
И след като по делото се установи, че лизингователят е изпълнил основното задължение да предаде
лизинговата вещ, застраховал го е при условията на застраховки „Каско“, заплащайки дължимите застрахователни премии, то и
за ответника се е породило задължение да заплати уговорените лизингови вноски
за периода на ползване на лизинговата вещ. Доколкото по делото не се установи
лизинговото имущество да е предадено на лизингодателя
или да е иззето в период преди отправената покана за разваляне на договора, то
и съдът намира, че С. дължи заплащане на уговорените лизингови вноски до м.
12.2018г., включително. Доказателства за заплащане на последните не са
ангажирани от ответника, поради което и претенцията следва да бъде уважена в
рамките на предявения размер, ведно с лихва за забава считано от датата на
депозиране на заявлението по чл. 410 ГПК.
По претенцията за установяване
съществуване на вземането за неустойка:
В чл. 7 от договора, страните са
уговорили, че при допусната забава на плащането на лизингова вноска и/или
вноска по застрахователна премия по сключените застрахователни договори с
повече от пет дни, лизингополучателят ще дължи
неустойка в размер на законна лихва за забава върху неплатената сума, дължима
за периода на забавата, изчислена от датата, на която сумата първоначално е
станала изискуема. Така уговореният размер на неустойката кореспондира с
императивната разпоредба на чл. 33 ЗПК, поради което не са налице основания за
нейната недействителност. Поради допуснато забавено плащане на вноските с падеж
10.06.2018г. и 10.07.2018г. ответникът дължи неустойка за забава, считано от
деня следващ падежа на съответната вноска до датата на заплащането й. Размерът
на неустойката, съобразно заключението не вещото лице възлиза на 8.80 лева. С
оглед обаче диспозитивното начало претенцията следва
да бъде уважена в рамките на предявения размер от 8.60 лева.
По претенцията за установяване
съществуване на вземането за такси за преустановяване ползването на лизинговия
актив и негово репатриране:
Съгласно нормата на чл. 10а, ал. 1 ЗПК, кредиторът може да събира от потребителя такси и комисионни за
допълнителни услуги, свързани с договора за потребителски кредит. Същевременно
в ал. 4 на чл. 10а ЗПК, е предвидено, че видът, размерът и действието, за което
се събират такси и/или комисионни, трябва да бъдат ясно и точно определени в
договора за потребителски кредит.
С оглед горната императивна нормативна
уредба се налага извода, че клаузата на Общите условия – т. 9.8, предвиждаща
задължение за заплащане на такси и разходи свързани с действия по временното преустановяване ползването на
лизинговото имущество, респ. неговото транспортиране, без в договора да е посочен
ясно и точно техния размер е нищожна, като заобикаляща изискванията на ЗПК, на
основание чл. 21, ал. 1 ЗПК. Като такава същата не поражда права и задължения
за страните, породи което и предявената претенция за сумата от 900 лева, претендирана като такса за временно преустановяване
на ползването на актива и неговото репатриране следва да бъде отхвърлена.
Съгласно дадените указания в т. 12 на
ТР № 4/2013г., в полза на ищеца следва да се присъдят и сторените в заповедното
производство разноски за заплатена държавна такса и юрисконсултско
възнаграждение, които съразмерно на уважената част от исковете възлизат общо на
100.22 лева.
На основание чл. 78, ал. 1 ГПК и
направеното от ищеца искане, ответникът О.С. следва да бъде осъден да заплати
на ищеца разноски за заплатена държавна такса, депозит за особен представител и
вещо лице, които съразмерно на уважената част от исковете възлизат в размер на
719.17 лева.
Воден от горното, СЪДЪТ
Р
Е Ш И :
ПРИЕМА
ЗА УСТАНОВЕНО по иска на “А.л.”
ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление ***, срещу О.Н.С., ЕГН **********,***, че ответникът дължи на ищеца сумите,
както следва: сумата 3068.21 лева (три хиляди шестдесет и осем лева и
двадесет и една стотинки), представляваща незаплатени лизингови вноски за
периода м. август – м. декември 2018г., дължими по договор за финансов лизинг №
02000071/00001 от 16.04.2018г. и включващи задължение за главница в размер на
690.57 лева, договорна лихва, начислена за периода м. август 2018г. – м.
декември 2018г. в размер на 1661.53 лева, вноска за разсрочено плащане на
застраховка „Каско“ на МПС по застрахователна полица
№ 50500100001265 в размер на 578.00 лева, ведно със законната лихва върху
главницата, считано от датата на подаване на заявлението в съда – 11.09.2019г.
до окончателното ѝ изплащане; сумата от 8.60 лева (осем лева и шестдесет стотинки), представляваща дължима
неустойка в размер на законната лихва за забава на неплатени лизингови вноски с
падеж 10.06.2018г. и 23.07.2018г., начислена от падежните дати до датата на
погасяване на вноските – 23.07.2018г., за които
вземания е издадена заповед за изпълнение на парично задължение №
7750/09.10.2019г., поправена с определение №
7038/04.06.2020г., по ч.гр.д.
№ 14562/2019г., по описа на ВРС, 39-ти състав, на основание
чл. 422 ГПК, КАТО
ОТХВЪРЛЯ иска за
сумата от 900.00 лева, претендирана като такса за временно преустановяване на
ползването на актива по договора в размер на 720 лева и 180 лева такса за
репатриране на лизинговия актив.
ОСЪЖДА О.Н.С.,
ЕГН **********,***, да заплати на “А.л.” ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление
***,
сумата от 100.22 лева (сто лева и
двадесет и две стотинки), представляваща сторените от ищеца разноски в
заповедното производство, както и сумата от 719.17 лева (седемстотин и деветнадесет лева и седемнадесет стотинки), представляваща
сторени съдебно-деловодни разноски в настоящото производство, на основание чл.
78, ал. 1 ГПК.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с въззивна
жалба пред Варненски окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на
страните.
ДА
СЕ ИЗПЛАТИ
на адв. И.П.Г. *** възнаграждение в размер на 500.00 лева
(пестстотин лева), с оглед
осъществената защита като особен представител
в първа инстанция на ответника О.Н.С., ЕГН **********.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: