РЕШЕНИЕ
№ 9
гр. Пловдив, 03.01.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на десети ноември през две хиляди двадесет и втора
година в следния състав:
Председател:Владимир Р. Руменов
при участието на секретаря Катя Г. Грудева
като разгледа докладваното от Владимир Р. Руменов Гражданско дело №
20225330103997 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 235 от ГПК – решение по исково производство.
Искове на Т. Ц. К., ЕГН **********, от П., **************** , да се признае за установено
по отношение на ответното дружество „Вива Кредит“ ООД, ЕИК *********, със седалище
и адрес на управление в София , бул. „Джавахарлал Неру“ № 28, че са нищожни две
отделни клаузи от договор за потребителски кредит между страните от дата 20.09.2021г.
Според съдържанието на исковата молба, на 20.09.2021г. между страните бил сключен
договор за кредит „Стандарт 14„ под номер *********, по силата на който К. получил
назаем сума в размер на 2000 лв., усвоена изцяло. От своя страна, ищецът се задължил да я
върне, ведно със възнаграждение на кредитора, при фиксиран лихвен процент по заема
40.32 % и годишен процент на разходите (ГПР) 49.38 процента. Кредиторът приел
разсрочено на 14 двуседмични погасителни вноски плащане. Договорена била и
допълнителна услуга , изразяваща се в експресно разглеждане на заявката за паричен заем ,
срещу което К. се съгласил да плати още 790.16 лева.
Договорено било между страните и обезпечение, а в случай, че такова не бъде представено –
и неустойка за неизпълнение на това задължение, в размер от 526.68 лева, разсрочени като
част от вноските. Обезпечение не било представено.
Срокът на договора изтекъл с падежа на последната вноска, 04.04.2022г.
Изложени са обаче доводи, че целия договор между страните е недействителен на
основанието по чл. 22 от Закона за потребителския кредит, поради неспазване на
1
императивни правила за потребителска защита. Сама по себе, си , била недействителна –
нищожна като поради противоречие със закона и като неравноправна клауза в
потребителски договор – договорката между страните в чл. 11 ал. 1 във връзка с чл. 4 от
договора, която предвиждала задължение за заплащане на неустойка при непредставено
обезпечение. Договорката за заплащането на такса за експресното разглеждане на заявката
за отпускане на кредит също била нееквивалентна, и като такава – нищожна на основанието
по чл. 146 от Закона за защита на потребителите. Договореното с нея било и в
противоречие с добрите нрави , а договорката заобикаляла закона , тъй като, при
включването на тази такса в размера на общите разходи по кредита , същия щял да надвиши
максималния допустим от закона размер .
Затова се иска от съда да прогласи за нищожна клаузата на чл. 1 ал. 3 от договора , която
предвижда заплащане на такса за „експресно разглеждане на заявка за паричен заем „ .
С отделна искова молба , по която е било образувано гр. дело № 4219/22 , ПРС , е искано
и да се прогласи за нищожна клаузата на 4. ал. 2 от същия договор , която предвижда
неустойка при непредставено обезпечение , с изложените по – горе доводи. Съдът е
обединил двете дела за общо разглеждане по реда на чл. 213 от ГПК.
Ищецът иска и присъждане на сторените по делото разноски, включително
възнаграждение за процесуално представителство.
Ответното дружество оспорва иска като неоснователен, моли да се отхвърли и да му се
присъдят разноските по него. Не оспорва сключването на договора, но отрича пороците ,
твърдени в двете искови молби. Моли исковете да бъдат отхвърлени.
Ответното дружество е предявило и насрещен иск да се осъди първоначалния ищец да
изпълни реално неплатеното се задължение по договора – да плати на кредитора си 2000
лева главница , 240.42 лева неплатена договорна лихва за периода от 04.10.2021г. до
04.04.2022г, 526.68 лева неустойка за неизпълнение на договорно задължение за периода от
04.10.2021г. до 04.04.2022г., 790.16 лева такса „експресно разглеждане „ за същия период
(04.10.2021г. до 04.04.2022г) и 118.57 лева обезщетение за забава за периода от 05.10.2021г.
до 04.04.2022година. Претендира разноските по исковете. 526.68 Впоследствие съдът е
прекратил производството по осъдителните искове в частта , представляваща неустойка за
неизпълнение на договорно задължение за периода от 04.10.2021г. до 04.04.2022г. и 790.16
лева такса „експресно разглеждане „ за същия период (04.10.2021г. до 04.04.2022г), тъй като
„Вива Кредит „ ООД е оттеглило тези си искове.
Ц. не се ангажира със становище по насрещния иск.
Вещото лице дава заключение , че по договора са останали неплатени 2000 лева от
главницата, 240.42 лева договорна лихва 64.74 лева обезщетение за забава от дата
05.10.2021г. до 03.05.2022г.
Съединени обективно и субективно между същите страни искове с правно основание в чл.
146 от Закона за защита на потребителите , чл. 21 и 22 от Закона за потребителския кредит
и чл. 26 ал. 1 предл. 1 и трето от Закона за задълженията и договорите, и насрещен иск с
2
правно основание в чл. 79 , 86 от ЗЗД , вр. чл. 240 от същия закон и чл. 9 и следващите от
Закона за потребителския кредит – за реално изпълнение на задължения по такъв договор.
Предвид изложеното от страните и ангажираните от тях доказателства , съдът съобрази
следното:
Сключването на договора между страните не е спорно, представено и е копие от същия на
л. 6 от делото. В чл. 1 ал.3 от същия е договорено , че за „ извършената от кредитора
допълнителна услуга по експресно разглеждане на заявката за паричен заем,
заемополучателя дължи такса за експресното разглеждане на документи за отпускане на
паричен заем в размер на 790.16 лева“. В чл. 4 ал. 1 от същия е договорено , че
заемополучателя е длъжен да предостави обезпечение на вземанията на кредитора си , а в
чл. 4 ал. 2 – че при непредставяне на обезпечение в срок от три дни от датата на
сключването на договора, той дължи и неустойка в размер на 526.68 лева. Няма данни
обезпечение да е представено.
Отсъстват данни за извършени от ищеца плащания по договора. В това отношение, съдът
кредитира заключението на вещото лице.
І. Тъй като договорът попада под дефиницията на чл. 9 от Закона за потребителския
кредит, той следва да се подчинява на закрепените там правила за потребителска защита на
кредитополучателите.
Под страх от недействителност ( чл. 22 ) , договора следва да е написан на „разбираем
език“ в писмена форма, на хартиен или друг траен носител, по ясен и разбираем начин, като
всички елементи на договора се представят с еднакъв по вид, формат и размер шрифт – не
по-малък от 12, в два екземпляра – по един за всяка от страните по договора, както и да
съдържа поне реквизитите , посочени в чл. 10, ал. 1, чл. 11, ал. 1, т. 7 - 12 и 20 и ал. 2 и чл.
12, ал. 1, т. 7 – 9 от ЗПК. В случая договорът е писмен, съдържа посочване на общия размер
на кредита и условията за усвояването му, лихвения процент по кредита, и условията за
прилагането му. Тъй като лихвения процент е фиксиран за целия срок на договора,
неприложими към същия са изискванията за: посочване на индекс или референтен лихвен
процент, който е свързан с първоначалния лихвен процент, и периодите, условията и
процедурите за промяна на лихвения процент, методиката за изчисляване на референтния
лихвен процент съгласно чл. 33а. Има информация ( чл. 5 т. 5 от договора ) за правото на
потребителя при погасяване на главницата по срочен договор за кредит да получи при
поискване и безвъзмездно, във всеки един момент от изпълнението на договора, извлечение
по сметка под формата на погасителен план за извършените и предстоящите плащания,
както и за наличието или липсата на право на отказ на потребителя от договора, и срока, в
който това право може да бъде упражнено. Има, в съответствие с чл. 11 ал. 1 т. 11 от ЗПК,
погасителен план, като са посочени датите на падеж на всички отделни погасителни вноски.
Не се намериха основания за общата недействителност на договора според чл. 22 от ЗПК.
ІІ. По отношение на клаузата за заплащане на такса за експресното разглеждане на
3
документите към искането за кредит :
На основание чл. 10а ал. 2 от ЗПК, кредиторът не може да изисква заплащане на такси и
комисионни за действия, свързани с усвояване и управление на кредита, каквото
представлява експресното разглеждане на документите за кредита. Затова клаузата на чл. 1
ал.3 от договора има за резултат заобикаляне на Закона за потребителския кредит, поради
което е нищожна на основанието по чл. 21 от ЗПК. Предвид това, че тази такса не е
включена и в годишния процент на разходите по кредита, то заобиколена е и нормата на чл.
19 ал. 4 от същия закон, което е отделен довод да се прогласи нищожност на клаузата, на
основание чл. 19 ал. 5 от ЗПК; задължение на кредитора по договора е да посочи точен (
верен , коректен ) процент на общите разходи по кредита, при което всяко неточно
посочване заобикаля закона. Казаното важи дори в хипотеза, в която годишния процент на
разходите няма да надвиши законовия праг , ако в него се включат тези допълнителни
плащания по договора, както и в хипотезата, в която точния процента н а разходите е по –
нисък от посочения в договора, тъй като и в двата случая, е налице като резултат
заобикалянето на закона.
Искът да се прогласи нищожността на тази клауза е основателен.
ІІІ.Нормата на чл. 4 ал. 2 от договора – че при непредставяне на обезпечение в срок от три
дни от датата на сключването на договора, Ц. дължи и неустойка в размер на 526.68 лева, е
неравноправна по смисъла на чл. 143 от Закона за защита на потребителите. Тя води до
значително неравновесие между договорените права на страните, като облагодетелства
недобросъвестно и нееквивалентно кредитора по договора. Няма данни тази клауза да е
индивидуално договорена, ищецът не доказва такива преговори, следователно тази клауза е
нищожна и на основанието по чл. 146 от ЗЗП.
Тази клауза е недействителна и поради това , че противоречи на добрите нрави; липсата на
представени обезпечения е безспорен факт. С оглед дадените от ВКС в ТР № 1 от
15.06.2010 г. по т. д. № 1/2009 г. на ОСТК критерий, следва да се каже , че тази неустойка не
разполага с присъщите си функции. Тя не обезпечава вземане на кредитора за вреди,
каквито не биха могли да настъпят само заради неизпълнението на задължението на
ответника да представи обезпечение. Пак по същата причина, неустойката няма
възстановителна функция, а прилагането й като санкция не може да обоснове
законосъобразност, доколкото паричния й еквивалент е значителен, почти три четвърти
части от главницата. Изводът на съда е , че плащането на сумата по тази неустойка е
самоцелно, а оттам – тази клауза противоречи на добрите нрави.
Този иск на Ц. е също основателен .
ІV. В резюме, съдът следва да прогласи нищожност на двете клаузи , и да осъди
първоначалния ищец да заплати на кредитора си предвидените в договора главница,
възнаградителната лихва и обезщетение за забава.Тъй като договора не е прогласен да е
нищожен в целостта си , нормата на чл. 23 от ЗПК е неприложима , а други възражения
против дължимостта на главницата, възнаграждението и обезщетението за забава не са
4
правени.
По отношение на размера на обезщетението за забава, съдът не кредитира заключението
на вещото лице , което е изчислило тази стойност при различна крайна дата и само върху
стойността на главницата – а обезщетение се дължи и при неплащане на договорната лихва.
Изчислен от съда с помощта на интернет калкулатора calculator.bg, този размер е 113.27 лева
, до който размер иска по чл. 86 от ЗЗД е основателен. За разликата той следва да бъде
отхвърлен.
V. Разноските по исковете са присъждат в зависимост от изхода на спора по всеки от тях
поотделно. Съдът не отрича наличието на хипотеза по чл. 38 от Закона за адвокатурата по
отношение на Ц., и на адвоката му следва да бъде присъден хонорар в минимален размер за
всеки от двата иска; в тази връзка , не се споделя и възражението на ответното дружество за
прекомерност на договорения от ищеца хонорар на адвокат, тъй като такъв не е договарян
по размера си.
Ц. следва да понесе разноските, направени от кредитора по исковете му за реално
изпълнение на задълженията по договора, по списък на л. 64 от делото и след съответната
пропорционална редукция по смисъла на чл. 78 от ГПК; тук съдът следва да отчете и
първоначалния размер на исковете , доколкото ищецът няма право на разноски по
прекратено по негово искане производство. Така , дължат се на кредитодателя 467.30 лева (
730/3676.83*2353.69 лева).
Воден от изложеното и на основание чл. 235 от ГПК, съдът
РЕШИ:
Признава за установено по отношение на „Вива Кредит“ ООД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление в София, бул. „Джавахарлал Неру“ № 28, че в отношенията
му с ищеца Т. Ц. К., ЕГН **********, от ***********, **************** , е нищожна
клаузата на чл. 1 ал.3 от договор за паричен заем „Стандарт 14 „ № ********* от дата
20.09.2021г., на основание чл. 21 от Закона за потребителския кредит.
Признава за установено по отношение на „Вива Кредит“ ООД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление в София, бул. „Джавахарлал Неру“ № 28, че в отношенията
му с ищеца Т. Ц. К., ЕГН **********, от ********, ****************, е нищожна клаузата
на чл. 4 ал. 2 от договор за паричен заем „Стандарт 14 „ № ********* от дата 20.09.2021г.,
на основание чл. 146 от Закона за защита на потребителите.
Осъжда „Вива Кредит“ ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление в
София, бул. „Джавахарлал Неру“ № 28, да заплати на Т. Ц. К., ЕГН **********, от
**********, ****************, сумата от 100 лева разноски по делата – държавни такси.
Осъжда „Вива Кредит“ ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление в
София, бул. „Джавахарлал Неру“ № 28, да заплати на адвокат С. К. Н. , ЕГН **********,
сумата от 600 лева хонорар по делото ( по 300 лева за всеки от двата иска ).
5
Осъжда Т. Ц. К., ЕГН **********, от , ****************, да заплати на „Вива Кредит“
ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление в София, бул. „Джавахарлал
Неру“ № 28, следните суми по договор за паричен заем „Стандарт 14 „ № ********* от
дата 20.09.2021г.: 2000 лева – главница , ведно със законната лихва върху нея от датата на
подаването на исковата молба – 05.05.2022г. до окончателното изплащане на вземането,
240.42 лева неплатена договорна лихва за периода от 04.10.2021г. до 04.04.2022г. и 113.27
лева обезщетение за забава за периода от 05.10.2021г. до 04.04.2022година, като ОТХВЪРЛЯ
иска за обезщетение за забавата в частта над този размер до пълния предявен размер от
118.57 лева, като неоснователен.
Осъжда Т. Ц. К., ЕГН **********, от ************, ****************, да заплати на
„Вива Кредит“ ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление в София, бул.
„Джавахарлал Неру“ № 28, разноски по делото в размер на 467.30 лева.
Решението подлежи на обжалване пред ПОС с въззивна жалба в двуседмичен срок от
връчването му.
Съдия при Районен съд – Пловдив: _______________________
6