О П Р Е
Д Е Л Е Н И Е
№ 260001/16.01.2023г.
гр.Варна
Варненският
апелативен съд, гражданско отделение, в закрито съдебно заседание, в състав:
АПЕЛАТИВЕН СЪДИЯ: Росица Станчева
като
разгледа докладваното в.ч.гр.д. № 621/2019г. по описа на съда, за да се
произнесе взе предвид следното:
Постъпила
е молба /заявление/ от Н.М.Н., чрез процесуалния му представител адв.М., вх. №
260023/04.01.2023г. с искане за отвод на съдията-докладчик Р. Станчева.
Съдията-докладчик,
като взе предвид изложените доводи и обстоятелства, на които се основа искането
намира същото за неоснователно.
Липсва
лично отношение към която и да е от страните по делото, респ. факти от
действителността, които да сочат на съмнение относно безпристрастността на съда
в лицето на съдията-докладчик. Не са налице сочените в молбата връзки на
съдията с т.нар. „ислямистки структури“, „тайни служби“, познанство или родствени
отношения с лицето С. С.
Както
неколкократно съдът е подчертавал по предходни искания за отвод, направени по
настоящото дело, несъгласието на страната с извършените от съда процесуални
действия не е основание за отвод. Въпреки съдържащите се в множеството подадени
по делото молби обидни квалификации и заплахи по отношение на съдията-докладчик,
в т.ч. и в настоящата молба за отвод, постановените до този момент съдебни
актове са основавани единствено на закона при безпристрастното изпълнение на
задълженията на съда по разрешаване на правния спор, с който е сезиран и за
неговото окончателно приключване в разумни срокове, указвайки на страната нередовността
на извършените от нея действия и необходимостта от добросъвестно упражняване на
процесуалните й права. Последното е именно в изпълнение задължението на съда да
организира производството така, че то да отговаря на изискването за разглеждане
на делото в разумен срок, включително и когато страната не проявява
необходимата процесуална дисциплина – К. с/у Италия, № 9381/81, 25 юни 1987г.,
серия А № 119; Ш. с/у Германия, № 75529/01, 08 юни 2006г.; М. с/у България, №
21558/03, 02 септември 2010г.; Б. с/у Л., № 44978/98, 15 юли 2003г.; К. с/у България,
№ 44626/98, 24 март 2005г.; определение № 245/15.07.2014г. по ч.гр.д. №
3756/2014г. на ВКС, 4 г.о.; определение № 390/28.07.2017г по ч.гр.д. №
1405/2017г. на ВКС, 4 г.о./.
Водим от изложеното, съдът
О П Р Е Д Е Л И
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането
на Н.М.Н., обективирано в молба с вх. № 260023/04.01.2023г. за отвод на
съдията-докладчик, на основание чл.22 ал.2 ГПК.
Определението не подлежи на обжалване.
АПЕЛАТИВЕН
СЪДИЯ: