Р Е
Ш Е Н
И Е
Номер 260116 03.02.2022
година град Пловдив
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛОВДИВСКИЯТ
РАЙОНЕН СЪД, IV граждански състав, в открито съдебно заседание на 17.01.2022 г., в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДЕЯН ВЪТОВ
при участието на секретаря Таня Ангелова,
като разгледа докладваното от
съдията гр. дело № 13806 по описа на
съда за 2020 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявен е осъдителен иск по чл.
55, ал.1, предл. I ЗЗД на П.В. Д., ЕГН **********, чрез адв. Д. Б., против „Изи
Асет Мениджмънт“ АД, ЕИК *********, за осъждането на ответника да заплати на
ищцата сумата от 37,94 лева – недължимо платена възнаградителна лихва и 246,54
лева – недължимо платена сума за неустойка, по сключения между страните договор
за потребителски кредит № ***** от ***** г.,
ведно със законната лихва върху
двете суми от датата на исковата молба 23.10.2020 г. до окончателното им
погасяване.
Ищецът, след уточнения и
конкретизации на исковата молба, твърди, че на ***** г. между страните е
сключен договор за потребителски кредит, който е недействителен на основание
чл. 22 ЗПК.
В отговора на исковата молба
ответникът възразява за отхвърляне на иска като счита, че клаузите по силата на
които са договорени ГПР и неустойка не
са неравноправни. Възразява за прекомерност на разноските.
Съдът, като съобрази наведените
от страните твърдения, оспорвания, доводи, възражения и доказателствата по
делото, преценени по реда на чл. 235, ал. 2 ГПК, приема предявения иск за допустим и
основателен, по следните съображения:
Установява се от приетите по
делото доказателства, а и не се спори между страните, че са сключили договор за
потребителски заем/кредит № ***** от ***** г., със срок до 13.09.2016 г., за сумата от 500 лева, при посочен ГПР от 40%,
договорена възлагателна лихва и неустойка. Съдът приема, че процесният договор
за потребителски кредит е недействителен на основание чл. 22 ЗПК. Нарушена е
разпоредбата на чл. чл. 11, ал.1, т. 10 ЗПК, според която договорът за
потребителски кредит трябва да съдържа годишния процент на разходите по кредита
и общата сума, дължима от потребителя, изчислени към момента на сключване на
договора за кредит, като се посочат взетите предвид допускания, използвани при
изчисляване на годишния процент на разходите по определения в приложение № 1
начин, като неспазването на това изискване е скрепено с недействителност на
договора за кредит. Според чл. 19, ал. 1 ЗПК годишният процент на разходите по
кредита изразявa общите разходи, настоящи или бъдещи (лихви, други преки или
косвени разходи, комисиони, възнаграждения от всякакъв вид, в т.ч. тези,
дължими на посредниците за сключване на договора), изразени като годишен
процент от общия размер на предоставения кредит.
Потребителят-ищец е поел
задължение за заплащане на неустойка в размер на 246,54 лева, която съществено е
оскъпила ползвания от него паричен ресурс. Неустойката представлява скрита възнаградителна лихва,
водеща до неоправдано от гледище на закона обогатяване за заемодателя.
Потребителят е поставен в неравностойно положение от гледна точка на възможността
да влияе на клаузите на договора. Неустойката заобикаля изискването на чл. 19,
ал. 4 ЗПК относно максималния размер на годишния процент на разходите.
Преследваната от законодателя цел е договорите за потребителски кредити да не
са свръх обременителни за потребителите, като разпоредбата е императивна, в
защита на обществен интерес. Въведеното законодателно ограничение е базирано на
това, че потребителят е икономически по-слабата страна, която не може да влияе
на съдържанието и клаузите от договора. Ето защо и спрямо потребител не може да
бъде договорена клауза, която предвижда, че разходите по кредита, включващи
търговската печалба плюс всички останали разходи ще надвишат 50 процента на
годишна от база от стойността на кредита. Следва да се изтъкне, че дори и
годишният процент на разходите да е съобразен с изискването на чл. 19, ал. 4 ЗПК, след като в ГПР не фигурира разход, който е следвало да бъде включен, е
нарушена разпоредбата на чл. 11, ал. 1, т.10 ЗПК. Срокът за изпълнение на
договора е под една година, а предвидена в него неустойка надхвърля половината
от дължимата главница, т.е. ГПР по кредита със сигурност надхвърля 50 процента
на годишна база.
Недействителността по чл. 22 ЗПК
е автономно правно понятие, уредено със специални законови разпоредби. Правна
последица от нея е, че се дължи размерът на непогасената главница, т.е. тя не
води до ликвидиране на всички права и задължения по сключения договор и не е
приравнена по последици на нищожността на правните сделки. Установява се от
представените от ответника документи/л.42-43/, имащи характер на разписка, че ищецът е погасил изцяло задълженията си по
кредита. Предвид възприетата недействителност на договора, се налага извод за
основателност на предявения иск. Даденото по недействителен договор за
потребителски кредит, извън главницата, подлежи на връщане на основание, чл.
55, ал. 1, предл. I ЗЗД, като получено без основание, което да оправдава имущественото разместване.
По делото не се ангажирани доказателства за това, че клаузите от договора са
индивидуално договорени, което подлежи на установяване от ответника.
При този изход на делото,
отговорност за разноски носи ответникът, който следва да заплати на ищеца
държавна такса в размер на 100 лева и 5 лева за съдебно удостоверение. Процесуалният
представител на ищеца има право на разноски по чл. 38 ЗА за осъществената
правна защита и съдействие в минимален размер от 300 лева за осъществената в
производството правна защита и съдействие.
Така мотивиран, РС-Пловдив
Р Е Ш И:
ОСЪЖДА на основание чл.
55, ал. 1, предл. I
ЗЗД „Изи Асет Мениджмънт“ АД, ЕИК ********* да заплати на П.В. Д., ЕГН ********** сумата от 37,94 ( тридесет и
седем лева и 94 ст.) лева – недължимо платена възнаградителна лихва и 246,54 (
двеста четиридесет и шест лева и 54 ст. ) лева – недължимо платена сума за
неустойка, по сключения между страните договор за потребителски кредит № ******
от ***** г., ведно със законната лихва
върху двете суми от датата на исковата
молба 23.10.2020 г. до окончателното им погасяване.
ОСЪЖДА на основание чл.
78, ал. 1 ГПК „Изи Асет Мениджмънт“ АД, ЕИК ********* да заплати на П.В. Д., ЕГН ********** сумата от 105 (сто и пет) лева – разноски по
делото, както и да заплати на основание чл. 38 ЗА сумата от 300 (триста) лева на адв. Д.Г. ***, за осъществената в полза на ищеца правна
защита и съдействие.
Решението подлежи
на обжалване в двуседмичен срок от връчването му пред ОС-Пловдив.
СЪДИЯ: /п/ Д. Вътов
Вярно с оригинала!
Т.А.