` МОТИВИ: по НОХД №- 2229/2020г по описа на ПОС.
Срещу подс. М.Н.Г. е
повдигнато обвинение по чл. 343 ал.3 б. „б“ вр.ал.1
б. „в“ вр.чл.342 ал.1 от НК, за това, че на
30.09.2018 г., в землището на с. Костиево, обл. Пловдивска,
на път 1-8, километър 214-ти, при управление на МПС - товарен автомобил
„Мерцедес“ модел „Спринтер“ с дкн
№ *** е нарушил правилата за движение по чл. чл. 20, ал.2 от ЗДвП и по чл. 63, ал.1, ал.2, т.1,като е управлявал МПС без
да има необходимата правоспособност и по непредпазливост е причинил смъртта на
П. Г.М. с ЕГН **********.
Прокурорът
поддържа изцяло повдигнатото обвинение.
Подсъдимият Г. признава вината си и моли за приложението
на чл. 66 от НК.
Съдебното
производство е протекло по реда на гл.
27, вр. чл. 371 т.2 НПК , при което подсъдимия
е изразил становище делото да се
разглежда по реда на съкратеното съдебно следствие.Признал е изцяло
фактите изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт и се е съгласил да не се събират доказателства
за тях.
Признава
вината си и моли да му се наложи
наказание,което да се намали с една трета
и бъде освободен от ефективно
изтърпяване на наложеното му наказание лишаване от свобода.
Съдът е
одобрил изразеното съгласие и е
обявил,че при постановяване на присъдата си ще се ползва от направеното
самопризнание,без да събира доказателства
за фактите изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт.
По делото са конституирани като частни обвинители
М.И.М., Г. В.М., В.Г.М.,
както и И.Д.И. (лично и като майка и законен представител на малолетните й деца
Г. П.М. и М. П. М.), които са представлявани от поверениците адв. Т.П.Д. и адв. И.Д.И.. Те приемат доводите на държавното
обвинение и считат,че следва да бъде наложена ефективна присъда,макар и по ниска в сравнение с наказанието,което е било
наложено при предходното разглеждане на
това обвинение.
Съдът,възоснова на събраните по делото
доказателства,преценени по отделно и в тяхната съвкупност, като взе предвид становището на страните и с оглед характера
на в съдебното производство, намира и приема за установено следното:
Преди да
навърши пълнолетие М.Г. бил уличен в извършване на деяние по чл.346 ал.2 т.1 от НК, тъй като отнел противозаконно чуждо моторно превозно средство от владението
на другиго, без негово съгласие, с намерение да го ползва, последвала повреда
на превозното средство и то било изоставено без надзор. Предвид наказателната
неотговорност на Г., към онзи момент, разследването било прекратено, а случая
изпратен на местната комисия за борба с противоправните
прояви на малолетни и непълнолетни. Данните се извличат от справка за лице –
установен извършител на престъпление, който съдържа единствено номер на заявителски материал, но без дата. Съгласно чл. 61 от НК,
отразен като основание за прекратяване на преписката – прекратяването е
извършено по отношение на непълнолетен, извършил поради увлечение или
лекомислие престъпление, което не представлява голяма обществена опасност, ако
решаващият орган прецени, че спрямо него могат да се приложат успешно
възпитателни мерки по Закона за борба срещу противообществените прояви на
малолетните и непълнолетните.
Към инкриминираната дата подс. Г. не притежавал свидетелство за управление на МПС,
не бил карал курсове за това и не бил правоспособен
водач, но въпреки това бил виждан от
различни лица да управлява различни автомобили около и в село Костиево.Свидетелят А. М.,
който живеел и имал бизнес в селото, няколкократно възлагал на подсъдимия
различна работа на полето,в това число и
да превозва селскостопанска му продукция,като не се заинтересувал дали Г. има право да
управлява МПС.
На
30.09.2018 г. , подсъдимият, заедно с приятелите си свидетелите Я. и И. към 20.45 часа, минавали покрай дома
на свидетеля А. М., който ги видял.Повикал
подсъдимия и му възложил да отиде с буса до с. Цалапица и да натовари магданоз,за
което му
предоставил товарен автомобил „Мерцедес 310 Д Спринтер“
с № ***, регистриран на името на брат му, св. А. М.. Бусът
бил с десен волан. Документите били в „жабката“ и подс.
Г. се съгласил,но помолил двамата свидетели
Я. и И. да му помогнат. Тримата се качили в буса и потеглили,като подсъдимият бил зад волана,
св. И. седял на предната седалка по
средата, а св. Я. от ляво,като свидетелите били
със сложени предпазните колани, а
Г. не. Тръгнали по „Пазарджишко шосе“ за село Цалапица, малко преди 21:00
часа,ръмял дъжд, видимостта била лоша, а асфалта бил мокър.
По
същото време пострадалият П. М. ***, където живеели родителите му.По пътя се
отбил до гр. Пазарджик,като управлявал лек автомобил „Фолксваген Пасат“ с
№ *** по път 1-8 от гр. Пазарджик към гр. Пловдив, в южната лента, в посока от
запад на изток. Двете ленти на този път били разделени с единична непрекъсната линия,
като елемент на хоризонталната пътна маркировка.
В това време в посока от
изток на запад, в насрещната северна лента, подс. Г.
управлявал предоставения му бус. Подминавайки с около
34 метра Т-образно кръстовище, вляво по посока на движението си, и когато двете
МПС-та били на около 70 метра едно от друго, бусът
напуснал лентата си и навлязъл в насрещната. Подсъдимият извикал уплашено, че ще се ударят и с това
стреснал приятелите си, които в същото време си гледали в телефоните. След
около 1,7 секунди настъпил удар в предната лява част на товарния автомобил и
предната лява част на л.а. „Фолксваген Пасат“. След удара „Мерцедесът“ се
завъртял и обърнал на дясната си страна, продължавайки да се хлъзга по инерция
по посоката си на движение, до окончателното си спиране на около 32 метра от
мястото на удара,при което подсъдимият
изпаднал от него. „Фолксвагенът“ спрял на около 25 метра от мястото на
удара по посоката си на движение, извън банкета. Веднага след проишествието
подсъдимият се приближил до катастрофиралия лек автомобил,забелязал
намиращия се в него пострадал М.,но не предприел необходимите спешни мерки,за
оказване на съдействие. Преминаващите покрай проишествието
други участници в движението съобщили на тел. 112 за индицента
и установили налични данни за живот у М..
Изложената фактическа обстановка се установява от направеното
самопризнание на подсъдимия от показанията на свидетелите А. М.,
предоставил товарен автомобил „Мерцедес 310 Д Спринтер“
с № ***, свидетеля А. М. (собственик на товарен автомобил „Мерцедес 310 Д Спринтер“ с № ***), И. Я., Ю. И. Й. Д. и К. П. ,наред с показанията на близките на
пострадалия: М.М.
(майка на пострадалия), Г. М. (баща на
пострадалия), И.И. (съпруга на пострадалия), В.М.
(брат на пострадалия), Я. Ч. (родственик
на подсъдимия), Р. Х. (съсед на подсъдимия),
както и свидетелите Х., М., Б.,които
преминаващи покрай ПТП автомобили, които са видели единствено
последиците от произшествието и се обадили на тел. 112) и свидетелите П. и П.
(служители на центъра за спешна медицинска помощ Пловдив, отзовали се на
сигнала за ПТП, според които са били на местопроизшествието след не-повече от
5-6 минути след сигнала).
Всички
показания на свидетели са дадени пред орган на досъдебното
производство, прочетени по реда на чл.283 от НПК и присъединени към доказателствения материал; от приложените
по делото писмени доказателства – протокол за оглед
на местопроизшествие и скица към протокола (т.1, л.29-33 от ДП), фотоалбум (т.1, л. 35-43 от ДП), удостоверение на наследници и акт за смърт (т.2, л.2 и 11 от ДП), справки за собственост на автомобилите (т.1
л.59-62 от ДП), справка от КАТ за нарушения на водач П.
М. (т.2 л.15-17 от ДП), справка за подсъдимия от КАТ за нарушител-водач (т.1
л.27), справка съдимост на подсъдимия (т.1 л.25 от ДП), констативен протокол за
ПТП, справка за пътна маркировка (т.1 л.45-49 от ДП), справка за метеорологична
обстановка (т.1 л.51 от ДП), застраховки, писмо от РЦ 112, с приложен диск със
записи на приетите повиквания и протокол за оглед на това ВД (т.2 л.93-100 от
ДП), карта от СМП, протокол за медицински изследвания на подсъдимия (т.1
л.109-113 от ДП) медицинска документация, СМЕ на труп (т.1, л.93-97 от ДП), автотехническа експертиза (т.1 л.64-88 от ДП), химическа експертиза на
пострадалия (т.1 л.103 от ДП) и на подсъдимия( т.1 л.107 от ДП), токсико-химическа експертиза на подсъдимия (т.1 л.115-116
от ДП) и на пострадалия (т.1 л.124 от ДП) – всичко това присъединено и ползвано
от съда при постановяване на присъдата при условията на чл.373 ал.3 от НПК. Всички изброени доказателства и доказателствени средства еднопосочно, безпротиворечиво
и безпристрастно подкрепят изложената
по-горе фактическа обстановка и съответстват на признанието на подсъдимия,
направено по реда на чл.371 т.2 от НПК. Преки свидетели на инцидента няма.
Спътниците на подсъдимия свидетелите И. Я. и Ю. В. са били с отклонено
внимание, което не им е дало възможност да придобият преки впечатления от
обстоятелствата довели до пътнотранспортното произшествие.
От
заключението на съдебномедицинска експертиза причината за смъртта на П. М. е в
причинно-следствена връзка между ПТП и причинените травматични увреждания. В
следствие на удара на пострадалия М. били причинени черепно-мозъчна, гръдна,
коремна и гръбначни травми, счупвания на лява раменна и лява бедрена кост, разкъсно-контузни рани по главата и левите долен и горен
крайници, охлузвания и кръвонасядания по трупа. Той
починал веднага вследствие съчетанието на тежките черепно-мозъчна, гръдна и
коремна травми, несъвместими с живота.
От
заключението на автотехническата експертиза произшествието
е настъпило в хоризонтален, равен и прав участък от пътя, в зоната на Т-образно
кръстовище, до „Каролина Ко-база“, при движение през нощта, намалена видимост,
на изкуствена светлина от автомобилни фарове. Настилката на платното за
движение в мястото на произшествието била асфалтова, мокра от дъжда. Ударът
настъпил в южната лента на платното за движение, която била предназначена за
движение на лекия автомобил „Фолксваген“, на около 3 метра северно от южния
банкет. Скоростта на движение на л.а. „Фолксваген“ в момента на удара била
около 73 км/ч, а скоростта на движение на „Мерцедеса“ - около 71 км/ч. От
момента в който подсъдимият насочил „Мерцедеса“ в лявата насрещна за него
лента, водачът на „Фолксвагена“ – пострадалият М. нямал техническа възможност
да установи автомобила си преди мястото на удара и да избегне произшествието
чрез безопасно екстрено спиране. Според АТЕ подсъдимият е имал техническа
възможност да избегне произшествието, ако се е движил по дясната за него лента,
без да навлиза в насрещната, като основната причина за настъпилото ПТП е
допуснатото от Г. навлизане на управлявания от него автомобил в лявата насрещна
лента на място, по начин и в момент, когато това не е било безопасно – когато
там насреща се е движил управлявания от пострадалия лек автомобил „Фолксваген“.
Заключението
по химическата експертиза на пострадалия в т.1 л.103 от ДП в изпратените за
изследване проби кръв и урина било установено количество етилов алкохол 0,17
промила.
Според
заключението от химическата експертиза
на подсъдимия в т.1 л.107 от ДП, в изпратените за изследване проби кръв и урина не било установено наличие
на етилов алкохол.
Според токсико-химическа експертиза на подсъдимия (т.1 л.115-116
от ДП) в изпратените за изследване проби кръв и урина не било установено
наличие на наркотични вещества и/или техни аналози.
Според токсико-химическа експертиза на пострадалия (т.1 л.124 от
ДП) в изпратените за изследване проби кръв и урина
също не било установено наличие на алкохол и наркотични/упойващи вещества.
С оглед
характера на проведеното съдебно производство съдът не намери процесуални нарушения,които да са отстраними и
съществено да са нарушили правата на страните в наказателния процес. Събраните
гласни,писмени доказателства и доказателствени
средства не противоречат на условията и реда за тяхното събиране,
предвидени в НПК. При основанията на чл. 283 НПК същите бяха прочетени и приети,с оглед съдържащите
се в тях факти от значение за
изяснява обстоятелствата по
делото.
Съдът кредитира
посочените по-горе заключения на вещите лица и приема,че те са изготвени
професионално и с необходимия опит от съответната област на човешкото познание.
Съдът
прецени, че изразеното
от подсъдимия самопризнание по
хода на съкратеното съдебно следствие се подкрепя от събраните в досъдебното производство доказателства. То се намира в пълно съответствие
и логическа връзка с останалия доказателствен
материал.
С
оглед на така установената фактическа обстановка, съдът намира че
от обективна и от субективна страна подсъдимият Г. е осъществил съставомерните признаци на чл. 343 ал.3 б. „б“ вр.ал.1 б. „в“ вр.чл.342
ал.1 от НК, понеже на 30.09.2018
г., в землището на с. Костиево, обл. Пловдивска, на път 1-8, километър 214-ти, при управление на МПС - товарен автомобил марка „Мерцедес“ модел „Спринтер“ с peг. № *** е нарушил правилата за движение по чл. 20, ал.2 от ЗДвП и по чл.
63, ал.1, ал.2, т.1 от ППЗДвП и по непредпазливост е причинил смъртта на П. Г.М..
От обективна страна нарушенията на посочените текстове от ЗДвП и ППЗДвП се намират в пряка причинно-следствена връзка с
причинения вредоносен резултат.
От субективна страна деянието е извършено по непредпазливост. М.Г. е извършил престъплението поради допуснатата от него самонадеяност, тъй като е съзнавал, че нарушава правилата за движение
по пътищата, а именно че управлява МПС без да има
правоспособност; имал е представа,
че от това
му поведение е възможно да настъпят
вредни последици, но разчитайки неоснователно на грешната си представа за придобити
практически умения е смятал
да ги предотврати.
При така посочената правна квалификация и след като
съдът се съобрази с целите на
специалната и генералната превенция и обстоятелствата посочени в чл. 54 от НК,
намира че наказанието на подсъдимия
следва да се определи при превес на смекчаващите над отегчаващите отговорността обстоятелства Като
смекчаващи отговорността на подсъдимия, следва да се отчетат чистото му съдебно минало, съзнаването на
вината и отговорността, изразеното съжаление за това което е причинил, младата
му възраст и трудова ангажираност. Отегчаващи отговорността обстоятелства
се явяват характеристичните данни за уличаване в извършване на деяние по чл.346
ал.2 т.1 от НК, като е последвала повреда на превозното средство и то е
изоставено без надзор, Отегчаващи обстоятелства са проявената упоритост във времето преди
инкриминираното събитие подсъдимия да
управлява различни МПС без съответна правоспособност,както и броя на
допуснатите нарушения на ЗДВП.
Най
справедливо е на подс.
Г. да се определи наказание от три
години и шест месеца лишаване от свобода, което съгласно разпоредбата на чл.373 от НПК е определено във връзка
с чл.58а ал.1 от НК,възоснова
на критериите по чл.54 от НК. Това определеното наказание,предвид чл.58а ал.1 от НК следва да се намали с една трета и се наложи наказание в размер
от две години и четири месеца лишаване от свобода..
Не са
налице основанията на чл. 55 от НК,тъй като
и най-леко предвиденото в закона
би се явило несъразмерно тежко в
случая.Предвиденото минимално наказание за допуснатото нарушение е три години
лишаване от свобода. Допуснатите нарушения по ЗДвП не обосновават значително
по-ниска степен на обществена опасност на деянието и на дееца.Случаят касае
използването на МПС при липсата на
законово определена квалификация
у водача,който с тези си действия е
причинил непоправим вредоносен резултат и поставил в опасност както своето
здраве,така и на возещите се с него
други двама участници в ПТП.
По
отношение кумулативно предвиденото в закона наказание по чл.343г от НК, то
поради липса на обективни предпоставки не следва да бъде наложено.
Съдът намира,че размера на наложеното наказание лишаване от
свобода е съответен на проявената
обществена опасност на деянието и на дееца.При обсъждане начина за
изтърпяване на наказанието лишаване от свобода, съдът прие,че макар и да са налице формалните предпоставки
за прилагане на института на условното осъждане,не би следвало да се възприеме.
Нормата на чл. 66 ал.1 НК предполага
приоритет на индивидуалната превенция,но
с обсъждане обстоятелствата дали
с оглед постигане целите на наказанието и най-вече за поправянето на
подсъдимия не е наложително наказанието лишаване от свобода да бъде изтърпяно
реално и бъде приложен института на условното осъждане,то следва да се съобрази
и генералната превенция. Несъмнено отлагателното основание на чл.66 ал.1 НК
представя възможността определен изпитателен срок да постига необходимия
законосъобразен ефект, чрез който да бъдат постигнати целите на наказанието по
чл.36 от НК. Обоснования приоритет на
индивидуалната превенция при института на условното осъждане
регламентира съдът да прецени дали той
ще достигне поправителния ефект на
наказанието,ако бъде отложено. В случая
съдът не намира условното
осъждане за ефективна мярка за превъзпитание на дееца, нито за
въздействие спрямо останалите
членове на обществото. В конкретния случай вредоносния резултат от деянието не
следва да се обвързва единствено с
причинената смърт, но и с оглед големия
кръг от пострадали лица,някои от които
малолетни и които този житейски удар ще ги съпътства и създава негативи
през целият им съзнателен живот. За това
съдът счита,че не само индивидуалната,но и генералната превенция на закона следва да бъде отчетена с нужното й значение. Обективната реалност представяща състоянието на
безопасността на участниците в движението в държавата предполага, според съда необходимостта от налагането на ефективно изтърпяване на
наказанието лишаване от свобода. Това реално би
донесло постигането на преследвания от закона ефект от поправителното
спрямо дееца и превантивно въздействие
върху членовете на нашето общество.
Режимът,който
следва да се изтърпи наложеното наказание лишаване от свобода е
Общ, съгласно чл. 57 ал.1 т.3 ЗИНЗС.
На
основание чл. 59 от НК съдът приспада времето, през което подсъдимият М.Н.Г. е
бил задържан по ЗМВР за 24 часа на 30.09.2018 г.
Наведеният
от защитата довод за превъзпитателното
въздействие,което бил претърпял подсъдимия през провеждащото се наказателно
производство,тъй като не бил извършвал противообществени прояви е хипотетично.
Подобен извод предполага наред с
възприетите положителни
характеристични данни за чисто съдебно минало да се прима допълнителната бонификация, че подсъдимият изпълнява задълженията си и спазва законите на страната,
проявявайки примерно поведение,което не
се възприема от съда за обоснована от
правна и от житейска логика теза. Доводите относно семейното
положение на подсъдимия не предполагат възприемането им като смекчаващи
обстоятелства. Данните се отнасят
за отдалечена във времето
констатация за здравословно състояние и касаят млади по възраст родители.
На
основание чл. 189 ал.3 НПК на подсъдимия следва да бъдат възложени направените
по делото разноски в размер на 794.22 лева /седемстотин деветдесет и четири
лева, двадесет и две стотинки/ по сметка на ОД на МВР, а разноски направени от
частните обвинители не се установиха.
Причини
за извършване на деянието са проявената самонадеяност и липсата на
необходимата квалификация за управление
на МПС.
Предвид
изложеното съдът постанови присъдата си.
ОКРЪЖЕН СЪДИЯ: