№ 706
гр. София, 26.11.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ЧЖ-III-Б, в закрито заседание на
двадесет и шести ноември през две хиляди двадесет и първа година в следния
състав:
Председател:Теменужка Симеонова
Членове:Хрипсиме К. Мъгърдичян
Божидар Ив. Стаевски
като разгледа докладваното от Теменужка Симеонова Въззивно гражданско
дело № 20211100513856 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл.435, ал.2 и сл. от ГПК.
Образувано по жалба на Е.П. Г., чрез назначения му особен
представител адвокат Д.П.Ц., със служебен адрес: гр.София, ул.“Т*******
офис 6 срещу разпореждане от 16.04.2021 г. на ЧСИ Г.К., рег. № 924, район
на действие СГС, по изп. дело № 20199240400514, с което е оставена без
уважение молбата на особения представител по делото адвокат Д. Ц. в частта,
в която се отправя искане да не бъдат предприемани изпълнителни действия
срещу задълженото лице Е.П. Г., ЕГН **********. Моли да бъде отменено
обжалваното разпореждане и съдът да разпореди спиране на изпълнителните
действия по отношение на ипотекирания имот, срещу който е насочено
принудителното изпълнение.
Ответникът/взискател по изпълнително дело „Д.-*“ ЕООД, вписано в
регистъра на дружествата на Англия и Уелс под № 8622485 и учредено по
Закона за дружествата от 2006 г. на 24 юли 2013 г., със седалище ул.“*******,
NI, 7 GU, Лондон, Великобритания, представлявано от Директора С.Г.Ч.-Х.,
чрез пълномощника адвокат Г.Д. от САК, с адрес за съобщения: гр.София,
ул.*******, офис 3 оспорва жалбата като неоснователна.
1
По делото са постъпили и писмени обяснения от ЧСИ Г.К., рег. № 924,
район на действие СГС, досежно допустимостта и основателността на
жалбата.
Настоящият състав намира, че жалбата на Е.П. Г., чрез назначения му
особен представител се явява допустима по смисъла на чл.436, ал.1 от ГПК и
при наличието на основанията на чл.435, ал.2 ГПК, в случая на чл.435, ал.2,
т.2 ГПК.
Съгласно нормата на чл.435, от ГПК в изпълнителното производство
отделните правни субекти могат да обжалват само конкретни действия,
регламентирани в тази разпоредба.
Обстоятелството, че частният жалбоподател е длъжник в
изпълнителното производство, обсновава фактът, че допустимият по закон
предмет на жалба са само лимитивно изброените в разпоредбата на чл. 435,
ал. 2 и ал. 3 от ГПК действия на съдебния изпълнител, а именно: 1.
постановлението за глоба; 2. насочването на изпълнението върху имущество,
което смята за несеквестируемо;, 3. отнемането на движима вещ или
отстраняването му от имот, поради това, че не е уведомен надлежно за
изпълнението; 4. отказа на съдебния изпълнител да извърши нова оценка по
реда на чл. 468, ал. 4 и чл. 485; 5. определянето на трето лице за пазач, ако не
са спазени изискванията на чл. 470, както и в случаите по чл. 486, ал. 2; 6.
отказа на съдебния изпълнител да спре, да прекрати или да приключи
принудителното изпълнение; 7. разноските по изпълнението. Като според ал
(3) Постановлението за възлагане може да се обжалва само от лице, внесло
задатък до последния ден на проданта, и от взискател, участвал като
наддавач, без да дължи задатък, както и от длъжника, поради това, че
наддаването при публичната продан не е извършено надлежно или
имуществото не е възложено по най-високата предложена цена.
Видно от приложената по делото молба от особения представител
адвокат Д. Ц. до ЧСИ Г.К., същият моли ЧСИ да не бъдат предприемани
изпълнителни действия спрямо длъжника Е.П. Г.“, тъй като не може да бъде
установено качеството на кредитор на „Д.-3“ ЕООД. Твърди се, че по делото
са депозирани два договора за цесия, сключени между „Т.“ ООД, като цедент
и „Д.-3“ ЕООД, като цесионер, с идентично съдържание, но с различни дати,
като първият е от 2013 г., а вторият от 2019 г. И с двата договора за цесия „Т.“
2
ООД прехвърля на „Д.-*“ ЕООД вземането си спрямо Е.П. Г.. Сочи, че
договорът за цесия от 2013 г. не извършен в специална писмена форма с
нотариална заверка на подписите и не е вписан в имотния регистър, поради
което не е породил действия по отношение на ипотеката, обезпечаваща
цедираното вземане. Действително, по делото има доказателства за вписване
на договора за цесия от 2019 г., но този договор е нищожен и цесията изобщо
не е породила действие, тъй като към датата на сключването му през 2019 г.,
вземането, предмет на договора за цесия вече е преминало в патримониума на
„Д.-3“ ЕООД. Заявява, че изпълнението е насочен срещу единственото
жилище на длъжника, поради което се явява несеквестируемо на основание
чл.444 от ГПК и по отношение на него не може да бъдат извършвани
изпълнителни действия. В случая е неприложима роазпоредбата на чл.445 от
ГПК, тъй като договорът за цесия от 2013 г. не е вписан в имотния регистър, а
договорът за цесия от 2019 г. е нищожен. При това положение вземането не е
прехвърлено с обезпечаващата го ипотека. По делото няма доказателства за
валидно подновяване на ипотеката обезпечаваща вземането по
изпълнителното дело. Именно твърденията за несеквестируемост сочат за
процесуална допустимост на жалбата по предмет.
По съществото на спора:
От приложените писмени доказателства е видно, че изп. дело №
20199240400514 от 25.04.2019 г. е образувано въз основа на изп. лист от
16.03.2018 г., издаден в полза на „Т.“ ООД срещу длъжника Е.П. Г. за сумата
от 50 000 лв., получена от ответника на основание договор за паричен заем от
29.06.2006 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от
подаване на исковата молба на 14.01.2016 г. до окончателното плащане и
молба от „Д.-*“ ЕООД за образуване на изпълнително дело с посочване на
начин за изпълнение опис и публична продан на посочения недвижим имот,
представляващ ап******* състоящ се от две стаи, дневна, кухня и други
сервизни помещения, с площ от 76,16 кв.м. Приложени са два договаря за
цесия- от 02.09.2013 г. и от 16.01.2019 г., като и двата са с един и същи
предмет, а вторият е с нотариална заверка на подписите на страните и той е
вписан в имотния регистър. Според тези договори за цесия, сключени между
„Т.“ ООД, като цедент и „Д.-3“ ЕООД, като цесионер, с идентично
съдържание, „Т.“ ООД прехвърля на „Д.-*“ ЕООД вземането си спрямо Е.П.
3
Г. за сумата от 50 000 лв. Цесията, извършена с договора за цесия от
16.01.2019 г. е нотариална заверка на подписите на страните, вписана е в
имотния регистър, поради което е породила своето правно действие спрямо
ипотеката и в отношенията между страните. С извършеното вписване на
договора за цесия от 16.01.2019 г. в Имотния регистър на Агенция по
вписвания и върху ипотечния акт, длъжникът и всички трети лица са
уведомени за извършената цесия.
Относно твърдението за несеквестируемост на процесния недвижим
имот, СГС приема следното:
Нормата на чл.444, т.7, изр. първо сочи, че несеквестируемо е
жилището на длъжника, ако той и никой от членовете на семейството му, с
които живее заедно, нямат друго жилище, независимо от това, дали
длъжникът живее в него. По делото са налице данни за учредяване на
договорна ипотека върху недвижимия имот, както и подадена от взискателя
"Т." ООД молба от 14.05.2016 г. до АВп, с която и на основание чл.18, ал.1 от
ППв. е поискано подновяване на вписването на обезпечаващата вземането му
договорна ипотека. Ето защо, разпоредбата на чл.444 от ГПК не намира
приложение в настоящето изпълнително производство, защото учредяването
на ипотека върху собствен имот по своята същност препятства приложението
на принципа на несеквестируемостта. Жалбата е неоснователна, защото не са
налице предпоставките на чл.444, т.7 ГПК-посоченото жилище не попада под
сочената хипотеза за несеквестируемост.
Водим от гореизложеното, съдът
РЕШИ:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ жалбата на Е.П. Г., чрез назначения му особен
представител адвокат Д.П.Ц., със служебен адрес: гр.София, ул.“Т*******
офис 6 срещу разпореждане от 16.04.2021 г. на ЧСИ Г.К., рег. № 924, район
на действие СГС, по изп. дело № 20199240400514, с което е оставена без
уважение молбата на особения представител по делото адвокат Д. Ц. в частта,
в която се отправя искане да не бъдат предприемани изпълнителни действия
срещу задълженото лице Е.П. Г., ЕГН **********
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване
4
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5