РЕШЕНИЕ
№ 162
гр. гр.Мадан, 14.10.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – МАДАН в публично заседание на седемнадесети
септември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:СЛАВЧО АС. ДИМИТРОВ
при участието на секретаря Елка Ст. Алендарова
като разгледа докладваното от СЛАВЧО АС. ДИМИТРОВ Гражданско дело
№ 20255430100140 по описа за 2025 година
Производството е образувано по искова молба от Б. С. Б. против ПРОФИ
КРЕДИТ България ЕООД , с която е предявен иск с правно основание 439, ал.
1 от ГПК вр. чл. 124, ал. 1 от ГПК да бъде признато за установено в
отношенията между страните, че Б. С. Б. не дължи на „Профи Кредит
България” ЕООД, сумите: 7614,82 лева (след допуснато изменение на иска в
о.с.з.), ведно със законна лихва от постановяване на арбитражно решение от
29.02.2016г. по арб. дело № 6006/2016г.на Арбитражен съд „Арбитер
Юстициарум“ СНЦ, град София, до окончателното погасяване на
задължението; 2/ 80,00 лева платена по арбитражното производство такса; 3/
731,71 лева юрисконсултско възнаграждение за арб. производство; 4/ 350,00
лева разноски по ч. гр. д. № 17/2017г. по описа на ОС Смолян, за които суми е
издаден изпълнителен лист от 21.03.2017г. по ч.гр.д. № 17/2017г. по описа на
ОС Смолян, за събирането на които е образувано изпълнително дело №
1808/2021г. по описа на ЧСИ Г.К., поради недействителността на договора за
кредит.
В исковата молба се твърди, че на 21.03.2017 година по частно
гражданско дело № 17/2017 година по описа на Окръжен съд Смолян в полза
на ответника по настоящия иск - „Профи Кредит България” ЕООД, ЕИК *, е
издаден Изпълнителен лист, с който е разпоредено Б. С. Б. да заплати на
ответника по настоящото дело следните суми: 1/ 8034,16 лева, ведно със
законна лихва от постановяване на арбитражно решение от 29.02.2016г. по
арб. дело № 6006/2016г.на Арбитражен съд „Арбитер Юстициарум“ СНЦ,
град София, до окончателното погасяване на задължението; 2/ 80,00 лева
платена по арбитражното производство такса; 3/ 731,71 лева юрисконсултско
1
възнаграждение за арб. производство; 4/ 350,00 лева разноски по ч. гр. д. №
17/2017г. по описа на ОС Смолян. Ищецът не разполагал с препис от
решението по арб. дело № 6006/2016г. по описа на АС, но видно от исковата
молба с вх. № 6006/22.01.2016г. „Профи Кредит България“ ЕООД е
претендирал суми по Договор за потребителски кредит № *. С Решение № *г.,
постановено по гражданско дело № *г. по описа на РС Мадан, влязло в
законна сила на 21.11.2024г., е прогласен за нищожен по иска с правно
основание чл. 124 ГПК вр. чл. 26, ал. 1 ЗЗД, предявен от Б. С. Б., ЕГН
**********, адрес: *, срещу „Профи Кредит България“ ЕООД ЕИК *, със
седалище и адрес на управление: *, Договор за потребителски кредит № *.
След подаване на исковата молба по арбитражното дело, с която се признават
направените към 16.01.2016г. плащания от Б. Б. в размер на 740,66 лева,
ищецът е заплатил по договора и сумите 740,00 лева, за които разполага с
разписки от „Изи Пей“ АД, както и сумата от 600,00 лева, за които не
съхранява писмени доказателства. Тъй като в производството по арбитражно
дело № 6006/2016г. по описа на АС „Арблитрум Юстициарум“ СНЦ град
София, не е разгледано наличието на неравноправни клаузи в договора за
кредит и отражението им върху задължението на потребителя, за доверителят
ми е налице правен интерес от установяване на недължимост на сумите, за
които е издаден изпълнителен лист от 21.03.2017г. по частно гражданско дело
№ 17/2017г. по описа на ОС Смолян, въз основа на посоченото арбитражно
решение. Правният интерес на ищеца произтичал и от факта, че въз основа на
посочения изпълнителен лист срещу него било образувано изпълнително дело
№ 1808/2021г. по описа на ЧСИ Г. К., рег. № * КЧСИ. Ищецът се позовава на
практика на Съда на Европейския съюз като излага подробни съображения за
недължимост на процесните вземания. Сочи, че съдът следи служебно за чл.
11 ЗПК и ако не се разгледа тези въпроси и не изложи мотиви в тях решението
му в тази част не се ползва със сила на пресъдено нещо и съдът може да го
преразгледа в последяващо производство, каквото е настоящото. Позовава се
на Определение № 39/21.01.2025г., постановено по въззивно частно
гражданско дело № 17/2025г. Посочва, че имайки предвид последиците на
недействителността на Договора за кредит, съгласно чл. 23 ЗПК, потребителят
- ищецът по настоящото дело, би следвало да дължи връщане само на чистата
стойност по кредита, но не и лихви или други разходи. Извършените от ищеца
Б. Б. плащания по кредита в общ размер 2080,00 лева следва да се отнесат към
погасяване само на действително възникналите задължения за връщане на
усвоената сума, а именно - на главницата от 2000,00 лева. Съответно по тези
съображения липсва основание за заплащане на всички останали суми, за
които е и издаден изпълнителен лист от 21.03.2017г. по частно гражданско
дело № 17/2017г. по описа на ОС Смолян.
В срока по чл. 131 от ГПК е постъпил отговор на исковата молба от
ответника ПРОФИ КРЕДИТ България” ЕООД, с който взема становище за
недопустимост на иска. Сочи, че Арбитражното решение се приравнява по
правни последици на съдебното решение, като поражда процесуални
последици, които се състоят в сила на пресъдено нещо и в изпълнителна сила.
Твърди, че разгледаният от арбитража спор не може да се пререшава, като
2
всички възражения, които ответникът в арбитражното производство и ищец в
настоящото, е могъл да направи досежно действителността на процесния
договор. Сочи, че законът за международния търговски арбитраж урежда
специална процедура за отмяна на арбитражно решение при доказване на
изчерпателно уредени в разпоредбата на чл. 47 ЗМТА основания, като
компетентен да отмени арбитражно решение, съответно всички произтичащи
от него последици. Отделно от това твърди, че е налице още една отрицателна
процесуална предпоставка за предявяване на иск, а именно с влязъл с сила
съдебен акт, с който е разрешен настоящия спор, а именно Решение № *,
постановено по гр.д. № * по описа на PC- Мадан. Моли за прекратяване на
производството като недопустимо. Посочва, че Б. С. Б. чрез процесуалния си
представител адв. О. е подал общо 2 искови молби, касаещи Договор за
револвиращ заем № *. Счита, че ако при завеждането на първото
производство, може да се приеме, че поведението на ответника е било такова,
което е предизвикало правния спор, то към момента на образуване на
настоящото производство това не е налице - липсват доказателства за
извънсъдебно поведение на ответното дружество, което да е довело до ново,
последващо производство. Сочи, че разделянето от страна на ищцата на
исковата претенция на множество искове, какъвто е настоящия случай, не
преследва легитимен интерес, а представлява злоупотреба с право по смисъла
на чл. 3 от ГПК и има за цел единствено недобросъвестно възлагане на
разноски във вреда на ответника. Моли за отхвърляне на иска като
неоснователен и недоказан.
Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства, становищата и
доводите на страните, съгласно разпоредбата на чл.235, ал.2 от ГПК, намира за
установено от фактическа и правна страна следното:
Предявени са отрицателни установителни искове по чл. 439 ГПК вр. чл.
124, ал.1 от ГПК, с които се оспорват вземанията по изпълнителното
основание – арбитражно решение от 29.02.2016г. по арб. дело № 6006/2016г.на
Арбитражен съд „Арбитер Юстициарум“ СНЦ, град София, за които е издаден
изпълнителен лист по ч.гр.д. № 17/2017 г. по описа на ОС Смолян и за
събирането на които е предприето принудително изпълнение по изпълнително
дело № * по описа на ЧСИ Г. К., рег. № *, район на действие СГС.
Искът по чл. 439 ГПК е средство за защита на длъжника срещу
принудителното изпълнение, но при конкретно посочени от закона
предпоставки. Оспорването на изпълняемото право от длъжника може да се
основава само на факти, настъпили след приключването на съдебното дирене
в производството, по което е издадено изпълнителното основание. В случая с
предявените искове длъжникът по изпълнителното дело оспорва
съществуването на правото на принудително изпълнение в полза на
взискателя поради обстоятелството, че след образуване на изпълнително
производство с влязло в сила решение е бил прогласен за нищожен
сключеният между страните договор за потребителски кредит от 30.01.2014 г,
въз основа на който са претендирани и присъдени с арбитражно решение от
29.02.2016г. по арб. дело № 6006/2016г.на Арбитражен съд „Арбитер
Юстициарум“ СНЦ, град София процесните вземания. Противно на
3
възраженията на ответника, съдът намира че предявеният иск е допустим,
доколкото предмет на настоящото дело е законосъобразността на
принудителното изпълнение срещу ищеца, което следва да бъде преценявано
от гледна точка на правните последици, които придава прогласяване на
нищожността на сключения между страните договор с цитираното от ищеца
съдебно решение. Преценката дали договорът за кредит е действителен е била
предмет на друго производство. С оглед изложеното за ищеца е налице правен
интерес от предявяване на настоящия иск с правно основание чл. 439 ГПК вр.
чл. 124, ал.1 от ГПК като единствено средство за защита на неговите права и
законни интереси в хода на изпълнителното производство.
На 21.03.2017 г. е издаден изпълнителен лист по ч.гр.д. № 17/2017 г. по
описа на ОС Смолян въз основа на арбитражно решение от 29.02.2016 г.
постановено по арбитражно дело № 6006/2016 г. на Арбитражен съд „Арбитер
Юстициарум“ СНЦ гр. София, по силата на който Б. С. Б. е осъден да заплати
на ПРОФИ КРЕДИТ БЪЛГАРИЯ ЕООД следните суми: 8034,16 лева, ведно
със законната лихва от постановяване на арбитражното решение от 29.02.2016
г. по арб. Дело № 6006/2016 г. на Арбитражен съд „Арбитер Юстицирум“ СНЦ
гр. София до окончателно погасяване на задължението, 80 лева платена по
арбитражното производство такса, 731,71 лева юрисконсултско
възнаграждение за арб. производство, 50 лева държавна такса и 300 лева
юрисконсултско възнаграждение за производството по ч.гр.д. № 17/2017 г. на
Окръжен съд Смолян (видно от представения на л. 8 от делото изп. лист)
Въз основа на издадения изпълнителен лист е образувано изп. дело * по
описа на ЧСИ Г. К., рег. № *на КЧСИ, с район на действие Софийски районен
съд, като е предприето изпълнително действие по налагането на запор върху
получаваното от длъжника Б. С. Б. трудово възнаграждение при работодател
Юнимекс ООД (видно от представеното на л. 9 от делото запорно съобщение)
Като доказателство по делото (л. 10) е прието копие от искова молба
подадена от ПРОФИ КРЕДИТ БЪЛГАРИЯ ЕООД против Б. С. Б., подадена
пред Арбитражен съд – Арбитер Юстициарум“ СНЦ с вх. № 6006/22.01.2016
г., в която ПРОФИ КРЕДИТ БЪЛГАРИЯ ЕООД е претендирало да бъде осъден
Б. С. Б. суми, дължими по договор за потребителски кредит от 30.01.2014 г,
както и копие от извлечение по сметка за задълженията на Б. С. Б. по ДПК *
за извършени и предстоящи плащания (л. 11)
С молба вх. № 1697/12.06.2025 г. ответникът е заявил, че общо
заплатената сума от ищеца по процесния договор е 1580,66 лева, както следва
: на 19.02.2014 г. е заплатена сумата от 168,01 лева, на 18.08.2014 г. е
заплатена сумата от 172,65 лева, на 18.08.2014 г. е заплатена сумата от 200
лева, на 03.11.2014 г. е заплатена сумата от 140 лева, на 06.02.2015 г. е
заплатена сумата от 60 лева, на 07.04.2016 г. е заплатена сумата от 100 лева, на
05.05.2016 г. е заплатена сумата от 185 лева, на 06.06.2016 г. е заплатена
сумата от 185 лева, на 07.07.2016 г. е заплатена сумата от 185 лева, на
17.08.2016 г. е заплатена сумата от 185 лева. С платената сума били погасени
следните задължения: главница в размер на 20.80 лева, възнаградителна лихва
в размер на 702.24 лева, лихви за просрочие 45.91 лева, съдебни такси 811.71
лева. Към молбата е представено извлечение по сметка към Договор за
4
потребителски кредит № *, в което е посочено, че общо платената сума по
договора към 11.06.2025 г. е в размер на 1580,66 лева.
С влязло в сила Решение № *. по описа на РС Мадан е ПРОГЛАСЕН ЗА
НИЩОЖЕН по иска с правно основание чл. 124 ГПК вр. чл. 26, ал. 1 ЗЗД,
предявен от Б. С. Б., ЕГН **********, адрес: *, чрез адв. М. О. срещу „Профи
Кредит България“ ЕООД ЕИК *, със седалище и адрес на управление: *,
Договор за потребителски кредит № *. В мотивите си съдът е приел, че
сключеният между страните Договор за потребителски кредит № *., по силата
на който на ищеца е била предоставена сумата от 2000 лева е нищожен на осн.
чл. 22 вр. чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК.
На осн. чл. 297 от ГПК, съгласно която разпоредба влязлото в сила
решение е задължително за съда, който го е постановил, и за всички
съдилища, учреждения и общини в Република България, настоящият съдебен
състав приема, че Договор за потребителски кредит № * г сключен между
страните, по силата на който на ищеца е предоставена сумата от 2000 лева е
недействителен на осн. осн. чл. 22 вр. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК. Процесуално
недопустимо е обсъждането на действителността на договора от настоящия
съдебен състав предвид въведената забрана по чл. 299, ал.1 от ГПК. С оглед
изявленията на страните и представените писмени доказателства, в тази част и
приетото копие от искова молба подадена от ПРОФИ КРЕДИТ БЪЛГАРИЯ
ЕООД против Б. С. Б. пред Арбитражен съд – Арбитер Юстициарум СНЦ,
съдът приема, че предмет на арбитражно дело № 6006/2016 г. на Арбитражен
съд „Арбитер Юстициарум“ СНЦ и на постановеното по него решение от
29.02.2016 г, послужило като изпълнително основание за издаване на
процесния изпълнителен лист са претендирани вземания от ПРОФИ КРЕДИТ
БЪЛГАРИЯ ЕООД по Договор за потребителски кредит № *, прогласен за
недействителен с Решение № * по описа на РС Мадан.
Правните последици от недействителността на договора за кредит са
уредени в чл. 23 от ЗПК, съгласно която разпоредба когато договорът за
потребителски кредит е обявен за недействителен, потребителят връща само
чистата стойност на кредита, но не дължи лихва или други разходи по кредита.
Т.е. за ищеца е възникнало задължението за връщане само на чистата му
стойност, а именно на сумата от 2000 лева. На осн. чл. 23 от ЗПК ищецът не
дължи нито лихва, нито други разходи по кредита. От извършеното признание
от ответника с молба с вх. № 1697/12.06.2025 г. се установява, че заплатената
сума по договора от страна на ищеца е 1580.66 лева в периода от 19.02.2014 г.
до 17.08.2016 г., което обстоятелство се подкрепя и от представеното към
молбата извлечение по сметка към процесния договор за потребителски
кредит, в което е посочено, че заплатената сума по договора към 11.06.2025 г.
възлиза на 1580.66 лева, която сума следва да бъде приспадната от чистата
стойност на кредита. Така към настоящия момент остава дължима по
процесния договор за кредит единствено остатък от чистата стойност на
кредита, която възлиза на сумата от 419,34 лева, а за задълженията по
договора има издаден изпълнителен лист за сумата от общо 8034,16 лева, т. е.
разликата между двете суми в размер на 7 614,82 лева, както и законната
лихва е недължима от ищеца, предвид недействителността на договора и
5
правните последици, които придава разпоредбата на чл. 23 от ЗПК. Ето защо
предявеният иск е основателен в частта, в която ищецът претендира да бъде
признато за установено, че не дължи на ответника сумата от 7614,82 лева по
процесния изпълнителен лист, ведно със законна лихва от постановяване на
арбитражно решение от 29.02.2016г. по арб. дело № 6006/2016г.на
Арбитражен съд „Арбитер Юстициарум“ СНЦ, град София, до окончателното
погасяване на задължението.
В останалата част, в която ищецът претендира да бъде признато за
установено, че не дължи на ответника сумата от 80,00 лева платена по
арбитражното производство такса, 731,71 лева юрисконсултско
възнаграждение за арб. производство, 350,00 лева разноски по ч. гр. д. №
17/2017г. по описа на ОС Смолян, за които суми е издаден изпълнителен лист
от 21.03.2017г. по ч.гр.д. № 17/2017г по описа на ОС Смолян, искът е
неоснователен по следните съображения:
Според разпоредбата на чл. 23 от ЗПК при обявяване
недействителността на договора потребителят не дължи лихва или други
разходи по кредита. Разпоредбата на чл. 23 от ЗПК намира приложение за
задължения произтичащи от кредитното правоотношение между страните. От
друга страна вземането за разноски е самостоятелно вземане, основава се на
процесуалния закон и няма връзка със съществуването на дълга на длъжника.
Така в Решение №67/03.04.2014 г. по гр.д. №2944/13 г. на четвърто г.о. на ВКС
е посочено, че отговорността за разноски по делото е облигационно
правоотношение, което е уредено от процесуалния закон. Тази
материалноправна отговорност е деликтна по естеството си, безвиновна е, но
не обхваща всички вреди, а само разноските за производството, направени от
насрещната страна по делото (за останалите вреди отговорността е виновна и
се носи при злоупотреба с процесуални права - чл. 3 ГПК) и може да бъде
реализирана само във висящия исков процес. В настоящия случай е било
налице валидно процесуално правоотношение по арб. дело № 6006/2016г.на
Арбитражен съд „Арбитер Юстициарум“ СНЦ и по ч.гр.д. № 17/2017г по
описа на ОС Смолян в рамките на които са реализирани разноски и след
провеждането на които ответникът се е снабдил с изпълнителен лист от
21.03.2017г., по който и след прогласяване нищожността на процесния договор
е останала дължима и към настоящия момент сумата от 419,34 лева,
представляваща непогасен остатък от чистата стойност на кредита.
Изложените от ищеца доводи по приложението на чл. 23 от ЗПК, на които
основава претенцията си са относими единствено към произтичащите от
самия договор вземания за лихви и разходи по кредита, но не и към
инкорпорираните в изпълнителния лист деловодни разноски, поради което в
тази част предявеният иск е неоснователен и следва да бъде отхвърлен.
На осн. чл. 78, ал. 1 от ГПК в полза на ищеца следва да бъдат присъдени
разноски по съразмерност с уважената част от иска. Същите се констатираха в
размер на 312.66 лева за заплатена държавна такса. По съразмерност с
уважената част от иска в полза на ищеца следва да се присъди сумата от
258,90 лева за държавна такса.
В представения по делото договор за правна защита и съдействие е
6
посочено, че ищецът се представлява безплатно от адв. М. О. на осн. чл. 38, ал.
1, т. 2 от ЗА. Изрично в подобни хипотези законодателят е предвидил
възможността съдът да определи размер на адвокатското възнаграждение,
което с оглед ниската фактическа и правна сложност на делото следва да бъде
определено в минималния предвиден размер по дела с определен материален
размер съгласно чл. 7, ал. 2, т. 1 от Наредба № 1/2004 на ВАдс от 400 лева,
като по съразмерност с уважената част от иска в полза на пълномощника
следва да бъде присъдена сумата от 348 лева.
На осн. чл. 78, ал. 3 и ал. 4 от ГПК в полза на ответника следва да бъдат
присъдени разноски по съразмерност с отхвърлената част от иска и частта от
исковата претенция, спрямо която производството по делото е прекратено.
Ответникът е бил представляван от юрисконсулт, поради което на осн. чл. 78,
ал. 8 от ГПК съдът определя в размер от 200 лева предвид обстоятелството, че
делото е с ниска фактическа и правна сложност, събраните по делото
доказателства са в нисък обем и са проведени две съдебни заседания в
отсъствието на процесуален представител на ответника. На осн. чл. 78, ал. 3 и
ал. 4 от ГПК в полза на ответника следва да бъде присъдена сумата от 32,23
лева за юрисконсултско възнаграждение.
С оглед изложеното, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, че Б. С. Б., ЕГН **********, с адрес:
* не дължи на „Профи Кредит България” ЕООД, ЕИК *, седалище и адрес на
управление *, сумата от 7614,82 лева (седем хиляди шестстотин и
четиринадесет лева и осемдесет и две стотинки) по Договор за
потребителски кредит № *, ведно със законна лихва от постановяване на
арбитражно решение от 29.02.2016г. по арб. дело № 6006/2016г.на
Арбитражен съд „Арбитер Юстициарум“ СНЦ, град София, до окончателното
погасяване на задължението, за които е издаден изпълнителен лист от
21.03.2017г. по ч.гр.д. № 17/2017г. по описа на ОС Смолян, за събирането на
които е образувано изпълнително дело № * по описа на ЧСИ Г. К., рег. № * на
КЧСИ, поради недействителността на договора за кредит, като ОТХВЪРЛЯ
иска в частта, в която се претендира да бъде признато за установено в
отношенията между страните, че Б. С. Б., ЕГН **********, не дължи на
„Профи Кредит България” ЕООД, ЕИК *, сумите: 80,00 лева платена по
арбитражното производство такса; 731,71 лева юрисконсултско
възнаграждение за арб. производство; 350,00 лева разноски по ч. гр. д. №
17/2017г. по описа на ОС Смолян.
ОСЪЖДА „Профи Кредит България” ЕООД, ЕИК *, седалище и адрес
на управление * да заплати на Б. С. Б., ЕГН **********, с адрес: *
направените по делото разноски за заплатена държавна такса по съразмерност
с уважената част от иска в размер на 258,90 лева (двеста петдесет и осем
лева и деветдесет стотинки).
ОСЪЖДА „Профи Кредит България” ЕООД, ЕИК *, седалище и адрес
7
на управление * да заплати на адв. М. М. О., АК Смолян, служебен адрес: *,
сумата от 348 лева (триста четиридесет и осем лева)- адвокатско
възнаграждение, определено по реда на чл. 38, ал. 2 от ЗАдв и присъдено по
съразмерност с уважената част от иска.
ОСЪЖДА Б. С. Б., ЕГН **********, с адрес: * да заплати на „Профи
Кредит България” ЕООД, ЕИК *, седалище и адрес на управление * сумата от
32,23 лева (тридесет и два лева и двадесет и три стотинки) разноски за
юрисконсултско възнаграждение, определено на осн. чл. 78, ал. 8 от ГПК и
присъдено по съразмерност с отхвърлената част от иска и частта от исковата
претенция, спрямо която производството по делото е прекратено
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд Смолян в
двуседмичен срок от съобщаването му на страните.
Съдия при Районен съд – Мадан: _______________________
8