РЕШЕНИЕ № 94
гр.Русе, 27.01.2020 г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
РУСЕНСКИЯТ
РАЙОНЕН СЪД, IX гр. състав, в публично
заседание на четиринадесети януари през
две хиляди и двадесета година в състав:
Районен съдия: ВАСИЛ ПЕТКОВ
при секретаря Дарина Великова като разгледа
докладваното от съдията гр. дело № 1217 по описа за 2019 година, за да се произнесе, съобрази
Ищеца „Теленор България“ ЕАД твърди, че на
30.06.2016г. сключил с ответника А.М.А. договор за предоставяне на мобилни
услуги с клиентски номер ********* и мобилен номер 0895/811072 с избран
абонаментен план НонСтоп 30,99 лева със срок на действие на договора до
30.06.2018г., като абонатът закупил при преференциални условия мобилно
устройство Samsung Galaxy A5 Black на изплащане с 23 лизингови вноски. А. взела и втори абонаментен
план, както и второ мобилно устройство на лизинг. За потребените
от ответника услуги в периода 10.10.2016 до 09.02.2017г. ответникът издал фактури както следва:
-
За
82,21 лева с ДДС за периода 30.06.2016 до 09.07.2016г.
-
За
69,35 лева с ДДС за периода 10.07.2016 до 09.08.2016г.
-
За
67,55 лева с ДДС за периода 10.08.2016 до 09.09.2016г.
Потребените и незаплатени услуги за
посочените периоди са на обща стойност 219,11 лева. С кредитно известие била сторнирана сумата 14,66 лева
за върнати на абоната пропорционални такси и е начислена лизингова вноска в
размер на 23,58 лева, като така размера на дълга станал 228,03 лева. Поради неизпълнение на посочените
задължения мобилният оператор прекратил едностранно индивидуалните договори,
като начислил неустойка за предсрочно прекратяване на договора.
По ч.гр.д. № 6362/2018г. ищецът се снабдил
със заповед за изпълнение срещу ответницата за сумата 699 лева главница по
договор за далекосъобщителни услуги плюс лихва за забава и разноски. Заповедта
за изпълнение била връчена по реда на чл. 47 ал.5 от Гражданския процесуален
кодекс, поради което ищецът инициирал настоящото производство за установяване
на вземането си. Иска се обаче да се установи вземане по договор за далекосъобщителни
услуги само в размер на 228,03 лева, като се предявява и осъдителен иск срещу
ответницата за заплащане на сумата 471,60 лева, представляваща незаплатени
лизингови вноски по договорите за лизинг.
Ответницата не е открита на настоящия си
адрес, поради което й е назначен особен представител, който оспорва исковете за
присъждане на лизинговите вноски.
Предявените искове за установяване на
вземания са с правно основание чл. 422 от ГПК- за съществуване на вземането за
което е издадена заповед за изпълнение. Материалноправното основание на иска е
по чл. 79 ал.1 от ЗЗД- за изпълнение на парично задължение по договор.
Претенцията за законна лихва е с правно основание чл. 86 от ЗЗД. Осъдителният иск за заплащане на лизингови
вноски е с правно основание чл. 345 от ТЗ.
Предявените искове са
основателни.
А.М.А. е сключила с
„Теленор България“ ЕАД договор за мобилни услуги, като е избрала да ползва
посочените от ищеца абонаментни програми (л.9-10). Сключила е и два договора за
лизинг съответно за мобилно
устройство Samsung Galaxy A5 Black, което се изплаща на 23 месечни вноски по 16,59 лева (л.11) и за мобилно устроиство ALCATEL ONETOUCH POP STAR COLOR, което се изплаща на 23 месечни
вноски по 6,99 лева (л.13). „Теленор България“
ЕАД е издало фактури за потребените мобилно услуги, като потреблението
съответства на договорените мобилни планове. Във фактура № **********/10.11.2016г. са включени: лизингови
вноски за 471,60 лева и задължения по договор за мобилни услуги в размер на
228,03 лева.
Сумите по договор за мобилни
услуги са пряко дължими по силата на договора и не са обвързани от реалното
потребление, поради установителният иск следва да се уважи в пълния предявен
размер от 228,03 лева.
Сумите по договорите за лизинг също са дължими
пряко по силата на съответните договори, поради което и осъдителният иск за
заплащане на 471,60 лева лизингови вноски следва да се уважи.
Съгласно Тълкувателно решение № 4 от
18.06.2014 г. на ВКС по тълк. д. № 4/2013 г., ОСГТК:
„Съдът, който разглежда иска, предявен по реда на чл. 422,
респ. чл. 415, ал.
1 ГПК, следва да се произнесе за дължимостта на разноските,
направени и в заповедното производство, като съобразно изхода на спора
разпредели отговорността за разноските както в исковото, така и в заповедното
производство.
Съдът в исковото производство се произнася
с осъдителен диспозитив по дължимостта на разноските в заповедното
производство, включително и когато не изменя разноските по издадената заповед
за изпълнение.”
Заповедта за изпълнение е за сума
в общ размер 820,25 лева, като се оказва, че вземането съществува само до
размера 228,03 лева- за това в заповедното производство от направените разноски
в размер на 205 лева следва да се присъдят 56,99 лева съразмерно на
съществуващата част от вземането.
В настоящото производство исковете
са изцяло основателни, поради което разноските следва да се присъдят в пълният
им размер от 505 лева. Мотивиран така
съдът
Р
Е Ш И :
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, че
съществува вземане „ТЕЛЕНОР БЪЛГАРИЯ“ ЕАД, ЕИК ********* със седалище и адрес на управление гр. София, ж.к. „Младост 4“, Бизнес парк
София, сграда 6, против А.М.А., ЕГН ********** с адрес ***, в размер
на 228,03 лева, по договор за далекосъобщителни услуги за абонатен номер ********* за периода от 10.06.2016г. до 09.11.2016г, за което
вземане е била издадена заповед за изпълнение по ч.гр.дело № 6362/2018г. на РРС.
ОСЪЖДА А.М.А., ЕГН ********** с адрес *** да заплати на „ТЕЛЕНОР БЪЛГАРИЯ“ ЕАД, ЕИК ********* със седалище и адрес на управление гр. София, ж.к. „Младост 4“, Бизнес парк
София, сграда 6 следните суми:
- 331,80 лева – лизингови вноски
по договор за лизинг от 30.06.2016г;
- 139,80 лева – лизингови вноски
по договор за лизинг от 30.06.2016г;
- 56,99 лева разноски по ч.гр.дело № 6362/2018г. на
Русенски районен съд,
- 505 лева- разноски по
настоящото дело.
Решението може да се обжалва в
двуседмичен срок пред Русенски окръжен съд.
Районен съдия: /п/