Р Е Ш Е Н И
Е
№ 1418
гр. Пловдив,
25.06.2019г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД -
ПЛОВДИВ, пети състав, в открито заседание на 29,05,2019 година в състав
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СТОИЛ БОТЕВ
и секретар В. К., като разгледа докладваното от председателя
АД № 1058 по описа за 2019г. на Административен съд – Пловдив, намира за
установено следното:
Производството е по
реда на чл. 145, ал. 1 от АПК, във вр. с чл. 197 от ДОПК.
Жалбоподателят – Н.Г.Д. с ЕГН **********,***, Пловдивска област, ул. “***чрез
адв. П.К. обжалва Решение № 91 /14.03.2019 г. на
Директора на ТД на НАП-Пловдив, с което е потвърдено Постановление за налагане
на обезпечителни мерки издадени на основание чл.121, ал.6 от ДОПК с изх.№ С190016-139-000389 / 25.02.2019 г.,
издадено от П.Т.на длъжност публичен изпълнител в Дирекция “Събиране” при ТД на
НАП Пловдив.
В жалбата, както и в
писмената защита / л.87/ на адв. К. се твърди, че обжалваното решение е
незаконосъобразно и неправилно, като се претендират и съдебни разноски. В
жалбата се конкретизира , че предмет
на обжалване са наложеният с постановление за налагане на обезпечителни мерки
от 25.02.2019 г. запор върху банковите му сметки в «Интернешънъл асет банк» АД – за сумата 111568.70 лв. , а наложения запор
в «Уникредит Булбанк» АД не е предмет на обжалване.
Твърди се, че по една от запорираните банкови сметки
постъпват суми от ДФ „Земеделие“, представляващи целева държавна субсидия и
като такива те са несеквестируеми и не могат да се
ползват за обезпечения, съгласно цитирана съдебна практика на ВКС. Жалбоподателя
счита , че с блокиране на сумите, които
получава от ДФЗ като държавна субсидия, се препятства възможността да се
разплаща с доставчиците на стоки и услуги, свързани с дейността му като частен замеделски производител .
Ответникът - ТД на НАП – Пловдив, в свое становище / л.7/ на юк. Д. и чрез
становището на юк. Е.
оспорва жалбата и претендира
присъждане на юрисконсултско възнаграждение в
размер на 500 /петстотин/ лева.
Процесното постановление за налагане на
предварителни обезпечителни мерки е обжалвано пред контролния орган, който го е
потвърдил и така е определил предмета на настоящото разглеждане. Така постановеният резултат,
наред с подаването на жалбата в рамките на предвидения в чл. 197, ал. 2,
изречение първо от ДОПК за това процесуален срок, налагат извод за нейната ДОПУСТИМОСТ.
Пловдивският
административен съд, като прецени допустимостта на жалбата, доводите на
страните и събраните по делото доказателства, намира за установено следното от фактическа страна:
Предмет на обжалване в
настоящото съдебно производство е наложеният запор на жалбоподателя върху
банковата му сметка в «Интернешънъл асет банк» АД. Запорът е наложен като обезпечителна мярка за
обезпечаване на публично вземане на държавата по Ревизионен акт
№16001618004080-091-001/13.02.2019 г., връчен му на 27.02.2018 г. Банковата му
сметка в «Интернешънъл асет банк»
АД е с крайно салдо 6040.11 лв., към 27.12.2018 г. Тази сума представлява
получена целева субсидия, изплатена от ДФ «Земеделие». Предстои по банковата му
сметка в «Интернешънъл асет банк»
АД да бъдат преведени от ДФ «Земеделие» и други суми представляващи целева
субсидия.
Съдът установи от
приложените по делото и неоспорени от страните писмени доказателства , че на
жалбоподателя е образувано предварително
обезпечителното производство във връзка с възложена със ЗВР №
Р-16001618004080-020-001/12.07.2018 г. ревизия и на основание Искане за
предварително обезпечаване на задължения и мотиви за налагане на ПОМ №
Р-16001618004080-039-001/09.10.2018 г., издадено от ръководителя на ревизията и
отправено до Дирекция „Събиране“ към ТД на НАП Пловдив.
Въз основа на горното
искане, с Постановление изх.№С 180016-023- 0003558/ 10.10.2018г.
са наложени следните обезпечителни мерки върху имуществото на жалбоподателя:
запор върху налични н постъпващи суми но банкови сметки, по депозити, вложени
вещи в трезори, включително и съдържанието на касетите, както и суми,
предоставени на доверително управление, до размера на очакваното задължение в 2
търговски банки. Изпратени са запорни съобщения до Уникредит Булбанк АД и ***АД, както и съобщение до
Централния регистър на особените залози и е наложен запора.
Постановлението за
налагане на предварителни обезпечителни мерки е обжалвано от Д. и същото е потвърдено от Териториалния
директор с Решение № 12/04.01.2019г. На 17.01.2019г. в АС Пловдив е депозирано
Искане за продължаване срока на наложените обезпечителни мерки и съдът с
Определение №179/28.01.2019г. по чад № 147/2019г. е продължил срокът до приключване на
ревизионното производство.
Не се спори , че е издаден / л. 45/ Ревизионен акт № Р-16001618004080-091-001/13.02.2019г.
с който са установени задължения за жалбоподателя в размер на 111578,60лева.
Както се каза по-горе
предмет на оспорване в настоящото съдебно производство е Решение № 91
/14.03.2019 г. на Директора на ТД на НАП-Пловдив, с което е потвърдено
ПНОМ с изх.№ С190016-139-000389 /
25.02.2019 г.
Съдът от правна страна следва да посочи следното:
В случая спорът по същество е дали по една от запорираните
банкови сметки постъпват суми от ДФ „Земеделие“, дали представляват целева
държавна субсидия и дали те са несеквестируеми и не
могат да се ползват за обезпечения.
Следва да се
подчертае, че предприемането на мерки за предварително обезпечение по реда на
чл. 121, ал. 1 от ДОПК от страна на компетентния за това публичен изпълнител,
изисква да бъде установено проявлението на някое от обстоятелствата по чл. 121,
ал. 1 и ал. 3 от ДОПК, като при всички случаи следва да бъдат спазени и общите
правила в закона за налагане на обезпеченията. В този
смисъл и органът по чл. 121, ал. 1 от ДОПК, компетентен да разгледа искането и
да се произнесе по него, е обвързан и следва да се произнесе в неговите рамки, досежно субекта и размера на очакваните публични
задължения, както и да прецени с оглед на тези данни дали е налице необходимост
от налагане на предварително обезпечение или не. В конкретния казус в искането
за налагане на обезпечителни мерки е посочен размер на изискуемото публично
задължение от 111578,60 лева, именно тяхното събиране се твърди да се затрудни
или стане невъзможно и именно във връзка с този размер е поискано да бъдат
защитени и гарантирани правата на държавата.
При осъществената
проверка от Съда се констатира, че Решение е правилно и законосъобразно,
като издадено от компетентен орган, в
кръга на предоставените му от закона правомощия и в предписаната от закона
форма.
Административния орган
е обсъдил нормата на чл. 195 ал. 1 и 2
от ДОПК , според която подлежат на обезпечение установените и изискуеми
публични задължения, когато без него ще бъде невъзможно или значително ще се
затрудни събирането на публичните задължения. В
процесния случай не се оспорва от
жалбоподателя, че в негова тежест са установени публични задължения, които към
датата на издаване на процесното постановление са в
размер на 111578,60 лева, въз основа на
ревизионен акт 16001618004080091001/13,02,2019г.
Съдът установи, че
жалбоподателят е обжалвал ревизионен акт 16001618004080091001 от 2019г., потвърден с Решение
№291/13.05.2019г. на ДИРЕКТОР НА
ДИРЕКЦИЯ ОБЖАЛВАНЕ И ДАНЪЧНО-ОСИГУРИТЕЛНА ПРАКТИКА ПЛОВДИВ ПРИ ЦУ НА НАП, като
по жалбата е образувано адм. Дело № 1729/2019г. ,
което е насрочено за разглеждане в първо
открито съдебно заседание на
11.07.2019г. от 11.00 ч.
Съдът счита , че
възраженията на жалбоподателя за несеквестируемост на
постъпленията по процесната банкова сметка ***, тъй
като съгласно чл. 213 от ДОПК принудителното изпълнение може да се насочи срещу
цялото имущество на длъжника, а посочените от жалбоподателя постъпления по
банковата сметка не са всред изключенията предвидени с разпоредбата. Освен
това, за жалбоподателя съществува и правната възможност, установена с чл. 229
от ДОПК, при която публичният изпълнител с разпореждане до банката може са
разреши определена част от постъпилите или постъпващите по сметките суми да се
оставят на негово временно разпореждане за неотложни плащания във връзка с
дейността му. ДОПК предвижда и замяна на наложените обезпечителни мерки с друго
равностойно обезпечение. Според чл. 199 ал. 1 от ДОПК, публичният изпълнител
или съдът могат да допуснат такава замяна на обезпечителните мерки по искане на
длъжника, а според ал. 2 на същата разпоредба, без съгласието на публичният взискател, длъжникът винаги може да замени наложеното
обезпечение с пари, неотменяема банкова гаранция или държавни ценни книжа.
Съдът не споделя цитираната
съдебна практика на ВКС, тъй като е налице различна фактическа и правна основа
на разглежданите случаи.
В случая съдът счита ,
че физическите лица, занимаващи се със селскостопанска дейност не са търговци
по аргумент на чл. 2, т. 1 от ТЗ, поради което не могат да бъдат дефинирани
като предприятие по смисъла на чл. 2, т. 1 от ЗСч.
Плащанията от ДФ „Земеделие“ не съставляват несеквестируеми доходи по смисъла на чл. 94, ал. 2 от ЗДБРБ
във връзка с чл. 94, ал. 1 от ЗДБРБ, тъй като в обсега на предвидената в тази
нормативна разпоредба защита са само и единствено целево предоставяните
средства от държавния бюджет на нефинансовите предприятия за субсидии,
компенсации и капиталови трансфери за възложени от държавата дейности и услуги,
т. е в разпоредбата на чл. 94, ал. 1 от ЗДБРБ са регламентирани три кумулативни
условия: наличие на целево предоставени средства от държавен бюджет; същите да
са предоставени на нефинансови предприятия за субсидии, компенсации или
капиталови трансфери и тези средства да
са предоставени за изпълнение на възложени от държавата дейности.
Съдът счита , че в процесния случай няма данни да са налице предпоставките на
чл. 94, ал. 1 от ЗДБРБ, т.е. няма данни
за целево предоставяне на средства от държавния бюджет за изпълнение на възложени
/делегирани/ от държавата дейности. Юридически лица, еднолични търговци, както
и земеделски производители, на които се отпускат средства от ДФ „Земеделие“ за
други цели извън регламентираните в чл. 94, ал. 1 от ЗДБРБ не са натоварени с
извършване на дейности и функции по делегация на държавата, поради което същите
не са сред субектите, ползващи се с регламентираната в чл. 94, ал. 2 от ЗДБРБ
защита. Същите не получават бюджетна субсидия, а предоставените им от Държавен
фонд „Земеделие“ средства по схеми и мерки за подпомагане на земеделски
производители представляват на общо основание секвестируемо
имущество на длъжника, като същите не се явяват „нефинансови предприятия“ по
смисъла на ЗДБРБ, доколкото не са натоварени с извършване на дейности и функции
по делегация на държавата. Дейностите, за които законодателят е предвидил
подпомагане на земеделските производители са най-общо описани в чл. 2 от Закона
за подпомагане на земеделските производители. Този нормативен акт предвижда
държавно подпомагане, но не предвижда средства, отпускани на земеделците за
дейности, които принципно се извършват от държавата, но са делегирани на
земеделските производители, нито придава на тези производители качеството на
нефинансово предприятие.
Понятието „бюджетна
субсидия” е правно регламентирано в § 1, т. 3 от ДР на Закона за публичните
финанси, и е трансфер с общо или целево предназначение,
който централният бюджет предоставя безвъзмездно на бюджетна организация за
съответната бюджетна година. Самият Н.Г.Д. не само не е „нефинансово
предприятие" по смисъла на ЗДБРБ, но същият изобщо не е предприятие по
смисъла на чл. 2 от Закона за счетоводството, а още по-малко е бюджетна
организация по смисъла на §1, т. 5 от ДР на Закона за публичните финанси.
Както се каза по-горе
съдът счита, че физическите лица, занимаващи се със селскостопанска дейност не
са търговци по аргумент на чл. 2, т. 1 от ТЗ, поради което не могат да бъдат
дефинирани като предприятие по смисъла на чл. 2, т. 1 от ЗСч.
Съдът счита , че ответника
в оспореното Решение е изложил подробни мотиви и правилно е приложил
материалния закон , поради което жалбата срещу него следва да се отхвърли.
От друга страна по
настоящото съдебно производство , предвид изхода на правния спор, жалбоподателя
следва да бъде осъден да заплати на ответника юк.
Възнаграждение в размер на 100 лева. От правна страна съдът счита, че размерът
на дължимото юрисконсултско възнаграждение е в размер
на 100 лева, а не 500 лева както се претендира, тъй като производството е по
реда на АПК и възнаграждението следва да
се определи съгласно чл.78 ал.8 ГПК /ред. ДВ бр.8/24.01. 2017г./ във връзка с
чл.37 ал.1 ЗПП и чл. 24 от Наредбата за заплащането на правната помощ. В чл. 24
от Наредбата е определен минимален размер от 100 лева, като в случая тя
съответства на фактическата и правна сложност на делото , приключило в едно
открито съдебно заседание.
Ето защо и поради
мотивите, изложени по-горе Пловдивският административен съд, V-ти състав
Р Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ жалба на Н.Г.Д. с ЕГН **********,***,
Пловдивска област, ул. “***против Решение № 91 /14.03.2019 г. на Директора на
ТД на НАП-Пловдив, с което е потвърдено Постановление за налагане на
обезпечителни мерки с изх.№ С190016-139-000389 от 25.02.2019 г., издадено от П.Т.-
публичен изпълнител в Дирекция “Събиране” при ТД на НАП Пловдив.
ОСЪЖДА Н.Г.Д. с ЕГН **********,***,
Пловдивска област, ул. “***да заплати на ТД на НАП-Пловдив юк.
Възнаграждение в размер на 100 /сто/
лева.
Решението е
окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: