Решение по дело №30400/2024 на Софийски районен съд

Номер на акта: Не е посочен
Дата: 22 август 2025 г.
Съдия: Мария Николаева Стойкова
Дело: 20241110130400
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 29 май 2024 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ
№ 15849
гр. София, 22.08.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 61 СЪСТАВ, в публично заседание на
трети юни през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:МАРИЯ Н. СТОЙКОВА
при участието на секретаря ЗДРАВКА Р. ТРЕНДАФИЛОВА
като разгледа докладваното от МАРИЯ Н. СТОЙКОВА Гражданско дело №
20241110130400 по описа за 2024 година
Производството е по чл. 422 от Гражданския процесуален кодекс ГПК).
Образувано е по искова молба, подадена от собствениците на самостоятелни обекти в
сграда в режим на е с административен адрес: **, действаща чрез в срещу Министерството
на вътрешните работи, с която са предявени обективно съединени установителни искове с
правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 6, ал. 1, т. 9, вр. чл. 50, ал. 2 ЗУЕС и чл. 6, ал. 1,
т.10, вр. чл. 51, ал. 1 ЗУЕС за признаване за установено в отношенията между страните, че
ответникът дължи на ищеца сумата от 936 лв., представляваща главница за незаплатени
месечни такси за управление и поддръжка на етажната собственост за период от м.11.2017 г.
до м.11.2023 г., ведно със законната лихва, считано от подаване на заявлението по чл. 410
ГПК – 24.11.2023 г., до изплащане на вземането, сумата от 360 лв., представляваща
незаплатени вноски за фонд „Ремонт и обновяване“ за периода от м.11.2017 г. до м.11.2023 г.,
ведно със законната лихва, считано от подаване на заявлението по чл. 410 ГПК – 24.11.2023
г., за които суми е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК от 23.01.2024 г. по ч.гр.д.
№ 64644/2023 г. по описа на СРС, 61 състав.
Ищецът твърди, че ответникът е собственик на самостоятелен обект /ап. 30/ в сграда
в режим на ЕС, находяща се в **. Поддържа, че на 14.09.2017 г. на проведено ОС на ЕС е
взето решение за събиране на месечни такси за поемане на разходи за общи части на
етажната собственост в размер на 13 лв. за всеки живущ и такса в размер на 5 лв. на
апартамент за фонд „Ремонт и обновяване“. Твърди, че за периода от м. ноември 2017 г. до
м. ноември 2023 г. ответникът не е заплатил дължимите суми и на проведено ОС е взето
решение за предприемане на съдебни действия срещу ответника. Моли съда да уважи
предявените искове. Претендира разноски
1
В срока по чл. 131 ГПК ответникът е депозирал отговор на исковата молба, с който
оспорва предявените искове като недопустими, евентуално – като неоснователни. Твърди, че
на МВР е предоставено управлението на самостоятелен обект държавна собственост –
апартамент №30 със застроена площ от 46,17 кв.м. с прилежащо мазе №31, находящ се в
посочената е с адрес: гр. София, ж.к. „Красно село“, бл.188. Посочва, че въз основа на
издадена заповед № 8121з-168/26.02.2016 г. на министъра на вътрешните работи е сключен
договор за наем с рег.№ 5785р-5959/25.03.2016 г. между МВР и П. П. П., по силата на който
на последната е предоставено ползването на процесното жилище. Посочва, че последната е
влязла във владение на имота на 25.03.2016 г. съгласно чл. 5 от договора за наем, наемателят
се е задължила да заплати в срок всички разходи, свързани с ползване на наетия имот, в това
число, но не само и разноски за поддържане на общите части – портиер, чистач, асансьор и
други. Излага, че наемателят П. П. е дисциплинарно уволнена със заповед № 5785з-
802/02.05.2018 г., поради което и на основание чл. 26, ал. 1, т. 3 от договора за наем и във
връзка с чл. 24, ал. 3, т. 1 ЗДС договорът за наем е прекратен. Наемателката П. е уведомена
за прекратяване на договора за наем и е поканена да напусне процесния имот с писмо рег.№
812100-13036/16.07.2018 г. на министъра на вътрешните работи, получено от адресата на
28.09.2018 г., но въпреки това не е освободила имота, предвид на което със Заповед № ДС-
20-15/09.08.2024 г. областният управител е разпоредил изземване на процесния недвижим
имот-частна държавна собственост от П. П.. След обжалване с Определение №
15403/26.08.2024 г. по адм.д. 8443/2024 г. по описа на АССГ предварителното изпълнение на
заповедта за изземване на имота е спряно с мотивите, че изземване на жилището ще
причини на П. значителни и трудно поправими вреди, тъй като не разполага с друго жилище
и се грижи за дъщеря си, която е със заболяване. Също така посочва, че с решение №
1484/26.01.2024 г. по гр.д. 31348/2021 г. по описа на СРС, 140 състав П. П. е осъдена да
заплати обезщетение за ползване на жилището без правно основание за периода от
01.07.2018 г. до 02.06.2021 г. Излага, че посочените решения са доказателство, че в
процесния период процесния недвижим имот е бил обитаван и ползван от П. П., а също така
твърди, че посоченото обстоятелство е било известно на етажната собственост и
професионалния домоуправител в. Предвид изложеното оспорва пасивната процесуална и
материална легитимация на ответника МВР да отговаря по предявените искове. В условията
на евентуалност оспорва исковете като неоснователни и недоказани. Твърди, че МВР няма
задължение да изплаща разходите за поддържане и управление и сумите за фонд „Ремонт и
обновяване“, тъй като наемателят е длъжен да заплаща разходите за поддръжка и
управление на общите части по чл. 232, ал. 1, предл. посл. ЗЗД. Поддържа, че наемателят П.
П. е задължена да заплаща и разноските за фонд ‚Ремонт и обновяване“ на основание чл. 14
от посочения договор за наем от 25.03.2016 г. Релевира възражение за изтекла погасителна
давност. Моли съда да отхвърли предявените искове. Претендира разноски.
С отговора на исковата молба ответникът в срок е упражнил правото си да иска
привличането на трето лице помагач – П. П. П.. При условията на евентуалност /в случай, че
главният иск предявен от собствениците на самостоятелни обекти в сграда в режим на е с
административен адрес: ** срещу МВР бъде уважен/, Министерството на вътрешните
2
работи предявява срещу третото лице помагач обратен иск за сумите, предмет на главния
иск, ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на отговора на исковата
молба, с която е предявен обратния иск, до окончателното изплащане на сумата.
Съдът, като съобрази доводите на страните и обсъди събраните по делото
доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2
ГПК намира за установено от фактическа страна следното:
По делото е представен Акт за частна държавна собственост № 09470/02.05.2017 г., с
който самостоятелен обект в сграда с идентификатор 8134.207.56.4.30, с адрес: **, ет. 7, ап.
30 е актуван като имот – частна държавна собственост, като правата на управление върху
имота са предоставени на Министерството на вътрешните работи.
Представен е протокол от ОС на ЕС от 09.10.2018 г., с обективирано в него решение
за сключване на договор за възлагане на дейностите по поддържането на общите части на
сградата с в срещу възнаграждение. В изпълнение на приетото решение ЕС е сключила
договор от 15.10.2018 г. с в с предмет управление и поддръжка на общите части на сградата.
По силата на чл. 6.3 от договора на в е предоставено правото да представлява етажната
собственост пред държавни, административни и съдебни институции.
От представения по делото протокол от ОС на ЕС от 14.09.2014 г., е видно, че органът
по управление на процесната е - общото събрание, е обсъдил и взел решение за размера на
паричните вноски за управление и поддържане на общите части на сградата и за фонд
„ремонт и обновление“, а именно: за управление и поддръжка на общите части – по 13 лв.
на обитател/ползвател (за етажи 3-15) и по 11 лв. на обитател/ползвател (за етажи 1-2); за
фонд „ремонт и обновяване“ – 5 лв. месечно на самостоятелен обект.
По делото като писмено доказателство е приета Заповед № 8121з-168/26.02.2016 г. за
настаняване в държавно ведомствено жилище, включено във ведомствения жилищен фонд
на МВР, по силата на която министъра на вътрешните работи, на основание чл. 22 от ЗДС, и
чл. 25 от Правилника за прилагане на ЗДС, чл. 33, т. 9 от ЗМВР, е настанил П. П. П. и
семейството й - пп /съпруг/ и гп /дъщеря/ в държавно ведомствено жилище, находящо се на
адрес: **, ет. 7, ап. 30. На основание чл. 2 и чл. 3 е възложено на директора на ДУССД от
името на МВР да сключи писмен договор за наем с П. П. Петкова и да извърши
необходимите действия за фактическото предаване и приемане на жилището.
Представен е и договор за наем на жилище от ведомствения жилищен фонд на
Министерството на вътрешните работи, рег. № УРИ 5785 Р-5959/25.03.2016 г., сключен
между МВР като наемодател и П. П. П., въз основа на които е предоставен за временно и
възмездно ползване процесния недвижим имот. Съгласно чл. 5, ал. 1 от договора наемателят
се задължава да заплаща в срок всички разходи, свързани с ползване на наетия имот – за
студена вода, електрическа енергия, топлинна енергия за топла вода и отопление, телефон,
включително и консумативни разходи за поддържане на общите части на сградата – портиер,
чистач, асансьор.
Видно от приложения протокол-опис от 25.03.2016 г. на посочената дата П. П. е
3
въведена във владение на процесния недвижим имот.
Като доказателство по делото е прието писмо, рег. № 812100-13036/16.07.2018 г.,
адресирано до П. П., видно от съдържанието на което е обективирано изявление на
министъра на вътрешните работи за прекратяване на договора за наем, считано от 30.06.2018
г. на основание чл. 24, ал. 3, т. 1 от ЗДС.
Със Заповед № ДС-20-15/09.08.2024 г. на областния управител, на основание чл. 80,
ал. 1 ЗДС и чл. 59, ал. 1 АПК е наредено да се изземе недвижим имот държавна собственост
– апартамент № 30, находящ се в гр. София, ж.к. Красно село, бл. 188, ет. 7 от П. П..
Видно от определение № 15403/26.08.2024 г., постановено по адм. д. 8443/2024 г. по
описа на АССГ, е спряно предварителното изпълнение на заповед № ДС-20-15/09.08.2024 г.
на областния управител на област София.
От приетите писмени доказателства се установява още, че на 02.02.2018 г. ищецът е
изпратил имейл до ДУССД, с което е поискано съдействие за установяване на собственика
на апартамент 30, тъй като има натрупани задължения към ЕС в общ размер на 1196 лв.
С писмо, рег. № 578500-1036/07.02.2023 г., ответникът е уведомил ищеца, че жилище,
находящо се в ** се обитава от П. П. П., поради което същата следва да заплаща такси за
управление и поддържане на общи части на е.
По делото като писмено доказателство е приложено извлечение от книга на етажната
собственост, видно от което за ап. 30, разположен на етаж 7 е посочено, че собственик е
МВР, а като лице, живеещо в имота са посочени П. П. П., пп и гп, като за начална дата на
обитаване е посочено 2017 г.
В откритото съдебно заседание, проведено на 03.06.2025 г. третото лице-помагач П.
П. посочва, че от 3 месеца не живее в процесното жилище. Заявява, че действително дължи
разноски за е, но не е съгласна разноски да се заплащат за трима човека, защото в имота
години наред са живели само тя и дъщеря й. Посочва още, че няма възможност да плати
разноски наведнъж.
При така установената фактическа обстановка съдът намира от правна страна
следното:
По предявените първоначални искове с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 6,
ал. 1, т. 9, вр. чл. 50, ал. 2 ЗУЕС и чл. 6, ал. 1, т.10, вр. чл. 51, ал. 1 ЗУЕС:
За основателността на предявените искове е необходимо да се установи, че
ответникът е собственик/обитател на апартамент в процесната сграда, че са взети валидни и
стабилизирани по реда на чл.16, ал.7 ЗУЕС решения на общото събрание на собствениците,
въз основа на които е избран за управител на ЕС през исковия период и е сключен договор за
управление, както и че са приети валидни решения на ОС за одобряване на вноски за
поддръжка и управление на общите части и за фонд „Ремонт на ЕС“ в претендираните
размери.
При установяване от ищцовата страна на горните факти ответникът следва да докаже,
4
че е погасил процесните задължения.
По наведеното в отговора, възражение за погасяване на вземанията по давност, в
тежест на ищеца е да установи настъпването на факти и обстоятелства, водещи до спиране
и/или прекъсване течението на давностния срок по отношение на претендираните в
настоящото производство вземания.
Видно от протокол № 6 от проведено общо събрание на собствениците в е на адрес:
гр. София, ж.к. Красно село, бл. 188 от 09.10.2018 г. е прието решение на общото събрание
на етажната собственост, въз основа на което е избран 3-членен състав на контролния съвет
за сключване на договор с външен домоуправител – фирма в, за което няма данни да е
оспорено по реда и в сроковете по чл. 40 ЗУЕС. В изпълнение на приетото решение ЕС е
сключила договор от 15.10.2018 г. с професионален домоуправител в за управление и
поддръжка на общите части на ЕС. Предвид посоченото съдът намира за неоснователно
възражението на ответника в отговора на исковата молба, че ищецът е нередовно
представляван от в, доколкото е налице решение на общото събрание на етажната
собственост, което възлага сключване на договор с професионален домоуправител от името
на етажната собственост.
Възраженията за нищожност и незаконосъобразност на взетите решения на общите
събрания на ЕС не могат да се разглеждат в настоящото производство по реда на
инцидентния съдебен контрол. Същите следва да се релевират по реда на чл. 40, ал. 1 ЗУЕС
– с иск за отмяна на решението на общото събрание. Производството по отмяна на
решението на общото събрание има конститутивен характер, като за да не се приложи едно
решение, е нужно същото да бъде отменено в хода на нарочно производство и е
недопустимо неговата законосъобразност да се проверява косвено в други производства. До
отмяната на решението на общото събрание то следва да се прилага и същото обвързва
етажните собственици. След като решенията не са обжалвани в законоустановения срок или
тяхното изпълнение не е спряно от съда, те обвързват всички етажни собственици,
включително и ответника, дори когато противоречат на императивни правни норми или
процедурата за свикване и провеждане на общо събрание не е спазена – в този смисъл са
Решение № 155 от 21.06.2017 г. на ВКС по гр. д. № 4451/2016 г., IV г. о., ГК на ВКС и
Решение № 39/19.02.2013 г., по гр. д. № 657/2012 г., I г. о. на ВКС. Поради това посоченото
решение на общото събрание на етажната собственост от 09.10.2018 г. и договора за
възлагане на управление от 15.10.2018 г. доказват представителната власт на в като законен
представител на етажната собственост, който разполага с правото да представлява етажната
собственост пред съда и да завежда искове от името на етажната собственост по реда на чл.
23, ал. 4 ЗУЕС.
Между страните не се спори и се установява от събраните по делото писмени
доказателства, че процесния апартамент № 30, находящ се в сграда в режим на ЕС с
административен адрес: **, е частна държавна собственост, който е предоставен за
управление на Министерството на вътрешните работи. Установява се още, от съвкупната
преценка на събраните по делото доказателства, в т.ч. изявлението на третето-лице помагач
5
П. П. П., че през процесния период м. 11.2017 г. до м.11.2023 г. вкл. имотът е бил
предоставен за временно и възмездно ползване на П. П. П. и семейството й.
Съгласно чл. 6, ал. 1, т. 9 и 10 ЗУЕС собствениците на самостоятелни обекти са
длъжни да заплащат разходите за ремонт, реконструкция, преустройство, основен ремонт и
обновяване на общите части на сградата и да заплащат разходите за управление и
поддържане на общите части на сградата, а съгласно ал. 2 и 3 на същия член ползвателите и
обитателите имат всички задължения, както собствениците, с изключение на задължение да
плащат за ремонт, реконструкция и подновяване на общите части и на вноски за фонд
„Ремонт и обновяване“.
Съгласно § 1, т. 5 от ДР на ЗУЕС „обитатели“ са физически или юридически лица,
които не са собственици или ползватели на самостоятелни обекти в сграда в режим на е, но
пребивават в тях на друго правно основание.
Съгласно § 1, т. 11 и 11а от ДР на ЗУЕС „разходи за управление“ са разходите за
консумативни материали, свързани с управлението, за възнаграждения на членовете на
управителните и на контролните органи и на касиера, а „разходи за поддържане“ са
разходите за електрическа енергия, вода, отопление, почистване, абонаментно обслужване
на асансьор и други разноски, необходими за поддържането на общите части на сградата.
Съгласно чл. 51, ал. 1 ЗУЕС разходите за управление и разходите за поддържане на общите
части на етажната собственост се разпределят поравно според броя на собствениците,
ползвателите и обитателите и членовете на техните домакинства независимо от етажа, на
който живеят.
Видно от цитираните разпоредби, задължение за заплащане на такси за поддържане и
управление на общи части имат собствениците, ползвателите и обитателите на
самостоятелен обект в сграда-е. Този вид разноски е функционално обусловен от ползването
и отговорността за плащането им следва да бъде пропорционална на него. Разноските по
поддържане и управление на общите части с оглед нормалното функциониране и
обикновеното употребление на сградата и общите части в нея се дължат от лицето, което
фактически ползва вещта. Основание за заплащане на посочените разходи е използването на
общите части, а не притежанието на обектите, поради което се заплащат не само от етажните
собственици, но и от обитателите на сградата. В случаите, когато един имот е отдаден под
наем, съгласно чл. 51, ал. 1, 5 ЗУЕС задължено лице за месечните вноски към ЕС е
съответният наемател, което е обитател на имота по смисъла на цитираното определение от
§ 1, т.5 от ДР на ЗУЕС. В ЗС и ЗУЕС не е уредена солидарност в задълженията на наемателя
и собственика на имота. Задълженията на собственика, ползвателя и обитателя на имота
възникват паралелно, но таксата за поддържане и управление на общите части се дължи
само от този, които фактически обитава имота. Доколкото обаче обитателят ползва имота въз
основа на облигационен договор като договор за наем или заем за послужване, които
договори не е задължително да се вписват в книгите за вписвания, поддържани от Агенция
по вписванията, е възможно договорът за предоставяне на ползването да не е известен на
трети лица. За да може изобщо собственикът да се освободи от задължението си по чл. 6, ал.
6
1, т. 10 от ЗУЕС и същото да бъде възложено на обитателя, е необходимо да има изрична
уговорка между тях, която да бъде доведена до знанието на управителния орган на ЕС.
Именно затова с разпоредбата на чл. 7, ал. 1, т. 5 и 6 от ЗУЕС, се въвежда задължение в
книгата на ЕС да се вписват времето, през което собственика или ползвателя не ползват
самостоятелния обект, както и трите имена на обитателите, пребиваващи в обекта за повече
от 30 дни на валидно правно основание и посочване на датата на започване и прекратяване
на обитаването. С придаване на публичността на тези вътрешни отношения се постига целта
на законодателя да бъдат избегнати възможни неясноти кое е задълженото лице. В
процесния случай се установява, че в книгата на етажната собственост е отбелязано, че
имотът е собственост на МВР, но също така и че считано от 2017 г. като обитатели на имота
са вписани П. П. П., пп и гп. В този смисъл е и писмо, изх. № 578500-1036/07.02.2023 г., с
което МВР е уведомило управителя на в, че процесният недвижим имот се обитава от П. П.
П., поради което задължено лице за заплащане на разходите за е е именно тя. Ето защо,
съдът намира, че пасивно материално легитимиран за заплащане на таксите за поддържане и
управление на общите части е обитателят на имота П. П. П..
Предвид изложеното, искът за признаване за установено, че ответника МВР дължи на
ищеца сумата от 936 лв., представляваща такси за поемане на разходите за общи части за
периода от м. ноември 2017 г. до м. ноември 2023 г., е неоснователен и следва да бъде
отхвърлен.
От систематичното тълкуване на чл. 6, ал. 1, т. 9 във връзка с чл. 6, ал. 2 и 3 и чл. 50,
ал. 2, т. 1 ЗУЕС може да бъде направен изводът, че разноските за фонд „Ремонт и
обновяване“ се дължат от собственика на апартамент и друго самостоятелно помещение в
ЕС, без оглед на това дали тези собственици обитават или използват притежаваните от тях
обекти или ги отдават под наем на други лица изцяло или частично. По изключение
разноските за фонд „Ремонт и обновяване“ може да се дължат и от титуляра на вещно право
на ползване на самостоятелен обект в етажната собственост, в случай, че това е уговорено
изрично между собственика и ползвателя и уговорката е вписана в книгата на етажната
собственост (чл. 6, ал. 2 и чл. 7, ал. 2, т. 7 ЗУЕС).
В процесния случай се установява, че процесният недвижим имот е частна държавна
собственост, който е предоставен за оперативно управление на МВР по реда на глава втора
от Закон за държавната собственост. Съгласно чл. 14, ал. 3 ЗДС правото на управление на
имот държавна собственост включва правото на ведомствата и юридическите лица, на които
са предоставени да ги владеят, ползват и поддържат от името на държавата, за своя сметка и
на своя отговорност, а съгласно чл. 25 поддържането и управлението на имоти държавна
собственост се извършва от ведомствата, на които са предоставени за управление, а в
случай, че не са предоставени за управление – от областните управители за имотите частна
държавна собственост. Следователно, в случай, че имотът е предоставен за стопанисване и
управление на държавно ведомство по реда на глава втора от Закона за държавната
собственост, разноските за фонд „Ремонт и обновяване“ се дължат от ведомството, на което
имотът е предоставен за управление.
7
От доказателствата по делото се установява, че е прието решение на общото събрание
на етажната собственост от 14.09.2017 г. за разноски за фонд „Ремонт и обновяване“ в
размер на 5 лева на месец за апартамент.
Съобразно чл. 6, ал. 1, т. 9. и чл. 50, ал. 2, т. 1 ЗУЕС вноските за фонд „Ремонт и
обновяване“ се дължат съразмерно идеалните части на отделните собственици в общите
части на етажната собственост, но не по-малко от един процент от минималната работна
заплата за страната. В отклонение от тези разпоредби, общото събрание възприема различен
начин за определяне на вноските – равни вноски за всеки самостоятелен обект, независимо
от прилежащите му идеални части от общите части в етажната собственост. При липса на
данни за оспорване и проведен съдебен контрол за законосъобразност на решенията в тази
част по реда и в сроковете по чл. 40 ЗУЕС на посоченото решение на общото събрание,
същото следва да се приеме за стабилизирано, обвързващо страните и подлежащо на
изпълнение. Следователно за периода от месец ноември 2017 г. до месец ноември 2023 г.
ответникът МВР дължи сумата от 360 лв. – разноски за фонд „Ремонт и обновяване“
съобразно решение на общото събрание на етажната собственост от 14.09.2017 г.
По отношение на релевираното от ответника възражение за погасителна давност,
съдът намира следното:
Съгласно разясненията дадени с Тълкувателно решение от 18.05.2012 г. по тълк. дело
№ 3/2011 г. на ОСГТК на ВКС, „периодични плащания“ по смисъла на чл. 111, б. „в“ ЗЗД се
характеризират с изпълнение на повтарящи се задължения за предаване на пари или други
заместими вещи, имащи единен правопораждащ факт, чийто падеж настъпва през
предварително определени интервали от време, а размерите на плащанията са изначално
определени или определяеми, без да е необходимо периодите да са равни и плащанията да са
еднакви. Съдът намира, че вземанията за поддръжка и управление на етажната собственост,
както и вноските за фонд „Ремонт и обновяване“ са периодични /месечни/, като не са
обусловени от условия и е без значение дали и колко точно разходи са били извършени за
поддръжка на общите части. Доколкото собственикът, ползвателят или обитателят следва да
заплащат дължимите вноски ежемесечно същите са периодични и за тях е приложим
тригодишен давностен срок по чл. 111, б. „в“ ЗЗД. Предвид нормата на чл. 114 ЗЗД,
погасителната давност започва да тече от деня, в който вземането е станало изискуемо, като
теченето на давността се прекъсва на основание чл. 116 ЗЗД с предявяването на иск за
вземането. В случая, заявлението по чл. 410 ГПК е подадено в съда на 24.11.2023 г., поради
което извън погасителната давност са всички вземания, чиято изискуемост настъпва след и
на м. 11.2020 г. - арг. чл. 114, ал. 1 ЗЗД. От страна на ищеца се претендират вземания за
неплатени вноски за фонд „Ремонт и обновление“ за периода от м.11.2017 г. до м.11.2023 г.,
като с решение на общото събрание от 14.09.2017 г., етажните собственици в сградата,
находяща се в ж.к. „Красно село“, бл. 188, са предвидили, че месечните вноски се заплащат
на касиера от 25 –то число на съответния месец до 2-ро число на следващия месец, за който
се дължат. Следователно, погасени по давност се явяват вземанията за вноски за фонд
„Ремонт и обновяване“ за периода от м. 11.2017 г. до м.10.2020 г. вкл. Определен по реда на
8
чл. 162 ГПК размерът на неплатените вноски за фонд „Ремонт и управление“ за периода от
м.11.2020 г. до м.11.2023 г. възлиза на сумата от 180 лв. /36 месеца по 5 лв. на месец/.
Предвид изложеното, съдът намира, че ответникът МВР се явява задължен за сумата
от 180 лв., до който размер предявеният срещу него иск по чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл.6, ал. 1,
т. 9, вр. чл. 50, ал. 2 ЗУЕС се явява основателен и следва да бъде уважен, а за разликата над
тази сума до пълния предявен размер от 360 лв., както и за периода от м.11.2017 г. до
м.10.2020 г., подлежи на отхвърляне.
По предявените обратни искове с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр.
чл. 236, ал. 2 ЗЗД:
Доколкото исковете са предявени като евентуални, предвид изводът за
неоснователност на първоначалния иск за сумата от 936 лв. – за месечни такси за
поддържане на общите части, съдът не следва да разглежда предявения обратен иск,
доколкото не се е сбъднало вътрешно-процесуалното условие под което е предявен –
уважаване на първоначалния иск за посочената сума.
Следва да бъда разгледан обратния иск за сумата от 180 лв. – разноски за фонд
„Ремонт и обновяване“ за периода от м. ноември 2020 г. до м. ноември 2023 г. включително,
доколкото предявеният първоначален иск е уважен до посочения размер.
В тежест на ищеца по обратния иск с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл.
236, ал. 2 ЗЗД е да докаже, че ответникът по обратния иск П. П. е ползвала процесния
недвижим имот през процесния период, след прекратяване на договора за наем, както и че за
имота се дължат разноски към етажната собственост за управление и поддържане на общите
части на етажната собственост, които ищецът е заплатил или е осъден да заплати.
При доказване на горното, в тежест на ответника по обратния иск е да установи
погасяване на задълженията си за заплащане на разноски към етажната собственост.
От представените доказателства по делото безспорно се установява, че въз основа на
Заповед № 8121з-168/26.02.2016 г. за настаняване в държавно ведомствено жилище,
включено във ведомствения фонд на МВР, издадена от Министъра на вътрешните работи и
договор за наем от 25.03.2016 г., ответникът П. П. П. е била наемател на процесния
жилищен имот – апартамент № 30, находящ се в **, ет. 7, като договора за наем е бил
прекратен на основание чл. 24, ал. 3, т. 1 ЗДС, считано от 30.06.2018 г. Установява се, на
следващо място, че издадената заповед за принудително изземване на недвижимия имот по
реда на чл.80, ал. 1 ЗДС, е била обжалвана от ответницата, като с Определение №
15403/26.08.2024 г. е спряно предварителното й изпълнение, като ответницата е продължила
да живее в жилището. Посоченото обстоятелство не се оспорва и от П. П., която в открито
съдебно заседание по настоящото дело, проведено на 03.06.2025 г. признава, че до преди 3
месеца е живяла със семейството си в процесния недвижим имот.
Съгласно чл. 6, ал. 3, вр, чл. 6, ал. 1 ЗУЕС обитателите в сграда на режим на е имат
задълженията по чл. 6, ал. 1, с изключение на задълженията за заплащане на разходите за
ремонт, реконструкция, преустройство, основен ремонт и основно обновяване на общите
9
части на сградата, подмяна на общи инсталации или оборудване и вноските, определени за
фонд „Ремонт и обновяване“, съразмерно с притежаваните идеални части. Следователно
разноските за ремонт и обновяване на общите части в е са за сметка на собственика,
независимо дали живее или не в жилището и в случай на изрична уговорка, доведена до
знанието на етажната собственост чрез вписване в книгата на етажната собственост по реда
на чл. 7, ал. 2, т. 7 ЗУЕС разноски за ремонт на общи части се дължат и от титуляра на
вещното право на ползване на самостоятелен обект в етажната собственост. Законодателната
логика в посоченото разрешение е, че разноските за ремонт на общи части са свързани с
правото на собственост, а не с ползването на вещта, затова следва да останат и в тежест на
собственика и по изключение на титуляра на ограниченото вещно право на ползване, но не и
на ползващия вещта на облигационно основание – наемател или заемател.
Несъстоятелни са доводите на ищеца по обратния иск, че таксите за фонд „Ремонт и
обновяване“, се дължат от наемателя П. П. на основание чл. 14 от договора. Съгласно чл. 14
от договора за наем от 25.03.2016 г. наемателят се задължава за своя сметка да извършва в
наетия имот основните ремонти по смисъла на Закона за устройство на територията. Никъде
в сключения между МВР и П. П. договор за наем от 25.03.2016 г. няма предвидено
задължение на наемателя да заплаща разноски за ремонт на общите части и за вноски за
фонд „Ремонт и обновяване“.
По изложените аргументи, ответницата по обратния иск П. П. не дължи такси за фонд
„Ремонт и обновяване“. Ето защо предявения срещу нея иск с правно основание чл. 79, ал. 1,
пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 236, ал. 2 ЗЗД, се явява неоснователен и следва да се отхвърли.
По разноските:
На основание чл. 78, ал. 1 ГПК в полза на ищеца по главния иск ЕС на адрес: **, се
дължат разноски съразмерно на уважената част от исковете. Съобразно дадените в
Тълкувателно решение № 4/2013 г. на ВКС, ОСГТК, т. 12, настоящият състав следва да се
произнесе и по разпределението на отговорността за разноските както в исковото
производство, така и в заповедното производство. В заповедното производство ищецът е
направил разноски в общ размер на 526 лв., от които 26 лв. – заплатена държавна такса и 500
лв. – адвокатско възнаграждение. За исковото производство са представени доказателства за
сторени разноски в общ размер на 626 лв., от които 26 лв. – заплатена държавна такса и 600
лв. – адвокатско възнаграждение. Съобразно уважената част от претенции и на основание
чл. 78, ал. 1 ГПК ищецът ЕС на адрес: **има право на разноски в размер на 73,06 лв. за
заповедното производство и 86,94 лв. за исковото производство.
На основание чл. 78, ал. 3 ГПК ответникът м има право на направените в
производството разноски съразмерно с отхвърлената част на претенциите в размер на 86,11
лв. - юрисконсултско възнаграждение (при определен от съда размер на 100 лв., на
основание чл. 78, ал. 8 ГПК (изм. ДВ, бр. 8 от 2017 г.), вр. чл. 37 от Закон за правната помощ
и чл. 25, ал. 1 от Наредбата за заплащането на правната помощ).
На основание чл. 78, ал. 3 ГПК ответникът по обратните искове П. П. П. има право на
10
направените в производството разноски, доколкото не е ангажирала доказателства за
извършване на такива, поради което разноски за производството не следва да й бъдат
присъждани.
Така мотивиран, Софийски районен съд,
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, по предявения от е, находяща се на адрес: **,
срещу м, с БУЛСТАТ: **, установителен иск с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 6,
ал. 1, т. 9, вр. чл. 50, ал. 2 ЗУЕС, че м дължи на е, находяща се на адрес: **, сумата от 180
лв., представляваща незаплатени вноски за фонд „Ремонт и обновяване“ на етажната
собственост, определени с решение на общо събрание на е от 14.09.2017 г., дължими за
периода от м. 11.2020 г. до м. 11.2023 г., ведно със законната лихва, считано от подаване на
заявлението по чл. 410 ГПК – 24.11.2023 г., до изплащане на вземането, за които суми е
издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК от 23.01.2024 г. по ч.гр.д. № 64644/2023 г. по
описа на СРС, 61 състав, като ОТХВЪРЛЯ иск за горницата над 180 лв. до пълния предявен
размер от 360 лв. и за периода от м. 11.2017 г. до м. 10.2020 г.
ОТХВЪРЛЯ предявения от е, находяща се на адрес: **, срещу м, с БУЛСТАТ: **, със
седалище и адрес на управление: ** установителен иск с правно основание чл. 422, ал. 1
ГПК, вр. чл. 6, ал. 1, т. 10, вр. чл. 51, ал. 1 ЗУЕС, за признаване за установено, че ответникът
дължи на ищеца сумата от 936 лв., представляваща главница за незаплатени месечни такси
за управление и поддръжка на етажната собственост за период от м.11.2017 г. до м.11.2023 г.,
ведно със законната лихва, считано от подаване на заявлението по чл. 410 ГПК – 24.11.2023
г., до изплащане на вземането, за които суми е издадена заповед за изпълнение по чл. 410
ГПК от 23.01.2024 г. по ч.гр.д. № 64644/2023 г. по описа на СРС, 61 състав.
ОТХВЪРЛЯ предявения от м, с БУЛСТАТ: **, със седалище и адрес на управление:
** срещу П. П. П., с ЕГН: **********, с адрес: **, иск с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1
ЗЗД, вр. чл. 236, ал. 2 ЗЗД, за заплащане на сумата от 180 лв., представляваща незаплатени
вноски за фонд „Ремонт и обновяване“ на етажната собственост, определени с решение на
общо събрание на е от 14.09.2017 г., дължими за периода от м. 11.2020 г. до м. 11.2023 г.
ОСЪЖДА м, с БУЛСТАТ: **, със седалище и адрес на управление: ** да заплати на
е, находяща се на адрес: **, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата от 73,06 лв.,
представляваща разноски в производството по ч.гр.д. № 64644/2023 г. по описа на СРС, 61
състав, както и сумата от 86,94 лв., представляваща разноски в исковото производство.
ОСЪЖДА е, находяща се на адрес: **, да заплати на м, с БУЛСТАТ: **, със седалище
и адрес на управление: **, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК сумата от 86,11 лв.,
представляваща разноски по делото.
Решението е постановено при участие на трето лице - помагач на страната на
ответника – П. П. П., с ЕГН: **********.
11
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен срок от
връчване на препис на страните.


Съдия при Софийски районен съд: _______________________
12