Р Е Ш Е Н И Е
Г.Т., 04.04.2011г.
В И М Е Т О Н А
Н А Р О Д А
РАЙОНЕН СЪД Г.Т. в публично заседание, проведено на десети март
две хиляди и единадесета година в състав:
Районен съдия: Николай Николов
при секретаря Д.И.
…………………………………………
разгледа докладваното от
районния съдия гр. дело № 00514 по описа за 2010г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Постъпила е искова молба с вх.№
3367 от 22.10.2010г. от Ш.Р.М., ЕГН ********** *** чрез пълномощника адв.Е.А.Н.,
ДАК, адрес на кантората: град Г.Т., ул.”В.А.” № * срещу Община Г.Т., ул.”В. А.”
№ *, с която е предявен иск за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата
от 300 лева, представляваща платен адвокатски хонорар за две съдебни инстанции
в производството по НАХД № 41/2010г. по описа на ГТРС, в което с Решение №
18/14.05.2010г. е отменено наказателно постановление № 2/25.01.2010г., издадено
от кмета на община Г.Т., с което наказателно постановление на ищеца в
настоящото производство е била наложена „глоба” в размер на 100 лева. Решението
е оставено в сила с решение № 259/08.07.2010г. по к.адм.дело № 403/2010г. по
описа на Д.А.С. Претендират се сторените в настоящото производство разноски.
Настоящото производство е образувано, след като с определение № 329/19.10.2010г. АС – Д. е прекратил производството по адм.дело № 650/2010г. по описа на съда и го е препратил по подсъдност на Г.Т.Р.С за разглеждането му по реда на чл.2, ал.2 вр. чл. 7 ЗОДОВ предвид местожителството на увреденото лице.
В своите писмени отговори както
пред Д.А.С, така и пред Г.Т.Р.С, ответникът счита, че
исковата молба е недопустима и неоснователна, тъй като била с правно основание
чл.1 от ЗОДОВ, а освен това съгласно ТР № 7/2008г. на ВАС не се присъждат
разноски срещу решения на районни съдилища по административни дела. Прилага
като доказателства АУАН № 4/30.10.2009г. и НП № 2/25.01.2010г. Претендира се
юрисконсултско възнаграждение.
Съдът,
като обсъди събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната
съвкупност, намира за установено следното:
С АУАН
№ 4/30.10.2009г., контролен орган на длъжност „младши полицейски инспектор” при
РУ-МВР град Г.Т., е констатирал, че на 28.10.2009г. около 14,00 часа лицето Ш.Р.М.,
ЕГН ********** ***, преминава със стадо от едър рогат добитък през поле с царевични
посеви, без да има установено право на преминаване. Констатираното е
квалифицирано от контролния орган като нарушение на чл.35, ал.1 от ЗОСИ.
Въз
основа на АУАН, който нарушителят отказал да подпише, наказващият орган се е
произнесъл, издавайки НП № 2/25.01.2010г. С него кметът на община Г.Т., за
допуснато нарушение на чл.35, ал.1 вр. чл.40, ал.1, т.2 ЗОСИ му е наложил административно
наказание „глоба” в размер на 100лв.
Недоволен
от така издаденото наказателно постановление останал Ш.Р.М., който го обжалвал
пред съответния въззивен съд.
Видно
от Решение №
18/14.05.2010г. НАХД № 41/2010г. по описа на Г.Т.Р.С е отменено наказателно
постановление № 2/25.01.2010г., издадено от кмета на община Г.Т., с което
наказателно постановление на ищеца в настоящото производство е била наложена
„глоба” в размер на 100 лева.
Видно от Решение №
259/08.07.2010г. по к.адм.дело № 403/2010г. по описа на Д.А.С, решение №
18/14.05.2010г. НАХД № 41/2010г. по описа на ГТРС е било потвърдено и е влязло
в сила.
При
така установената фактическа обстановка се налагат следните правни изводи:
Предявеният иск е квалифициран в исковата молба като такъв с правно основание чл.1 от Закона за отговорността на държавата и общините за вреди /ЗОДОВ/. Съгласно чл.1, ал. 1 от ЗОДОВ държавата и общините отговарят за вредите, причинени на граждани и юридически лица от незаконосъобразни актове, действия или бездействия на техни органи и длъжностни лица при или по повод изпълнение на административна дейност. Административна е дейността на ораните, които могат да бъдат определени като административни по смисъла на § 1, т.1 от ДР на АПК - които принадлежат към системата на изпълнителната власт или са носители на административни правомощия, овластени въз основа на закон. При това дейност, свързана с издаване на индивидуален или общ нормативен акт, какъвто безспорно не е настоящия случай, като освен нормата на ал.2 изрично препраща към АПК за реда, по който се разглеждат тези искове.
Съгласно чл.2, ал.1 ЗОДОВ държавата отговаря за вредите, причинени на граждани от органите на дознанието, следствието, прокуратурата и съда от незаконните им действия, които са изчерпателно изброени. Общината не е посочена сред кръга на тези органи.
Дадената от ищеца квалификация не обвързва съда. Това е така, тъй като ищецът не е длъжен да сочи правното естество на претендираното от него право, т.е. да го квалифицира правно. И да даде такава квалификация, тя не обвързва съда, тъй като той е длъжен да я определи служебно, каквато е трайната съдебна практика /Решение № 262/2006г. по гр.дело 1361/05г. ВКС, ІV г.о./. Ищците са длъжни да изложат фактическите обстоятелства, на които основават претенциите си, а съдът е този, който дължи определянето на приложимия закон /Решение № 75 от 15.VІІІ.1988г. по гр.д. № 26/88г., ОСГК/. Ето защо, ГТРС, в този съдебен състав, след като прецени естеството на твърдяното увреждане и искането, с което е сезиран, намери, че предявеният иск не е с правно основание чл.1, респективно чл.2 от ЗОДОВ. Извън тези субекти отговорността се реализира по чл.45, вр. чл. 49 ЗЗД, ако ответника, издал поддържания като незаконосъобразен акт не е в кръга на лицата, чиято противозаконна дейност може да ангажира отговорността на държавата /Определение № 68 от 17.09.2009 г. на ВАС по адм. д. № 64/2009 г., 5-членен състав; Решение № 85 от 23.06.2010 г. на ВКС по т. д. № 780/2009 г., І т. о., ТК/. Съгласно т.7 от ПП на ВС от 30.12.1959г. държавните предприятия, учрежденията и организациите отговарят по чл.49 ЗЗД за вредите, причинени от техни работници и служители при или по повод на възложената им работа и тогава, когато не е установено кой конкретно измежду тях е причинил тези вреди.
Законът допуска
отклонение от правилото на чл.45 ЗЗД,
като този, който е възложил на друго лице някаква работа, отговаря за вредите,
причинени от него при или по повод изпълнението на тази работа /чл.49 ЗЗД/. Отговорността по чл.49 ЗЗД по своята правна същност е
различна от договорната и деликтната отговорност. Тази отговорност е такава за
чуждо противоправно и виновно деяние, с което е причинена вреда на пострадалия.
Отговорността по чл. 49 ЗЗД има
обезпечително-гаранционна функция; тя не произтича от вината на възложилия
работата и затова няма място за презумптивна виновност и за нейното
опровергаване. Отговорността по чл.49 ЗЗД
настъпва, след като натовареното лице /в случая кмета на общината/ при или по
повод изпълнението на възложената му работа причини виновно вреди на
пострадалия. А това значи, че за възникване на отговорността по чл.49 ЗЗД са необходими следните
предпоставки: вреди, причинени на пострадалия /ищеца/, вредите да са причинени
от лице, на което отговорният по чл.49 ЗЗД
/ответникът – община Г.Т./ е възложил някаква работа, вредите да са причинени
при или по повод изпълнението на работата, възложена от ответника, а работникът
да има вина за причинените вреди.
Доказателствената тежест е върху
ищеца по отношение на доказване на наличие на посочените предпоставки. Върху
ответника е доказателствената тежест да докаже, че ищецът не е претърпял вреди
или че тези вреди не са причинени от лицето, на което ответникът е възложил
някаква работа, или че вредите не са причинени виновно от натовареното лице,
или най-сетне, че не са извършени по повод или при изпълнение на работата.
Вредата може да се изразява в намаляване на
имущественото състояние на ищеца или в пропускане на сигурни ползи за него
/пропуснати ползи/. Претендираният търпян вредоносен резултат следва да бъде пряка и
непосредствена последица именно от издаване на незаконосъобразния акт, спрямо
което следва да се преценяват и настъпилите негативни вреди, т.е. трябва да има причинна
връзка между тях. За разлика от отговорността на възложителя на работата по
чл.49 ЗЗД, която е безвиновна, вината на прекия причинител на непозволеното
увреждане се презумира, т.е. предполага се до доказване на противното. Следователно за ищеца е
достатъчно да установи, че са настъпили вреди, обусловени от нарушение на
задължение на административния орган, а в негова тежест е да се оневини.
Решение № 259/08.07.2010г. по к.адм.дело №
403/2010г. по описа на ДАС на основание чл.177, ал.1 АПК е задължително за всички като конститутивните му правни
последици следва да бъдат зачетени при последващ спор относно
гражданскоправните последици, настъпили от действията на административния
орган. Вината на причинителя на вредата, като презумирана, не бе опровергана. С
оглед нормата на чл.52, ал.4 ЗАНН същият е следвало, преди да се произнесе по
преписката, да провери акта с оглед на неговата законосъобразност и
обоснованост, да прецени възраженията и събраните доказателства, а когато е
необходимо, да извърши и разследване на спорните обстоятелства чрез възлагане
на други длъжностни лица. В случая това не е било сторено, вероятно и следствие
на лошата организация на предварителната работа по издаване на наказателното
постановление, предвид резултата - неговата отмяна. Не се спори по делото, че
ищецът е извършил разноски – заплащане на адвокатско възнаграждение за
производството пред Г.Т.Р.С в размер на 150 лева и пред Д.А.С. в размер на 150
лева, които са били извършени именно във връзка с признатия за
незаконосъобразен акт, а именно НП № 2/25.01.2010г., издадено от кмета на община
Г.Т.. Съдът намира, че е налице причинна зависимост между обсъжданите
имуществени вреди в
размер на 300 лева, заплатени от ищеца по настоящото дело в производствата пред
ГТРС и ДАС, и конкретния акт - НП № 2/25.01.2010г., издадено от кмета на община Г.Т.. Оттук следва, че с постановяване
на незаконосъобразното наказателно постановление и като негова пряка последица ищецът е претърпял
загубата, която твърди, че следва да бъде възмездена. Този резултат възниква, тъй като именно поради конкретния акт - НП № 2/25.01.2010г., издадено
от кмета на община Г.Т., той е участвал в производствата пред ГТРС и ДАС и е направил
разходи, намаляващи неговото имущество.
В случая е установено, че ищецът
по делото е претърпял вреди, вследствие на издаден АУАН, по повод на което е
издадено наказателно постановление НП № 2/25.01.2010г., издадено от кмета на
община Г.Т., но то е
било отменено от съда, поради което исковата претенция следва да се уважи.
Предвид изхода на спора на
основание чл.78, ал.1 ГПК ищецът има право на разноски в размер на 550 лева, от
които 50 лева държавна такса и 500 лева заплатено адвокатско възнаграждение.
Водим от
гореизложеното РС – Г.Т.
Р Е
Ш И :
ОСЪЖДА Община Г.Т., ул.”В. А.” № * да заплати
на Ш.Р.М., ЕГН **********
*** сумата 300 /триста/ лева, представляваща обезщетение за имуществени вреди,
причинени на ищеца, вследствие на заплатен адвокатски хонорар за две съдебни инстанции в
производството - по НАХД № 41/2010г. по описа на Г.Т.Р.С в размер на 150 лева и
по к. адм. дело №403/2010 г. по описа на Административен съд – Д. в размер на
150 лева (с Решение № 18/14.05.2010г. на ГТРС, оставено в сила с Решение № 259/08.07.2010г.
по к. адм. дело № 403/2010г. на Административен съд – Добрич, е отменено
наказателно постановление № 2/25.01.2010г. на Кмета на община Г.Т. за налагане
на „глоба” на ищеца в размер на 100 /сто/ лева).
ОСЪЖДА Община Г.Т., ул.”В. А.” № * да заплати на Ш.Р.М., ЕГН ********** *** сторените
в настоящото производство съдебно-деловодни разноски в размер на 550 /петстотин
и петдесет/ лева, от които 50 лева държавна такса и 500 лева заплатено адвокатско възнаграждение.
РЕШЕНИЕТО
подлежи на обжалване в двуседмичен срок от съобщаването му на страните пред Д.О.С.
Районен
съдия: