Р Е
Ш Е Н И Е
№
гр.Плевен, 12.07.2018г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Плевенският районен съд, ХІ гр.състав, в публичното
заседание на двадесет и шести юни през
две хиляди и осемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: АСЯ ШИРКОВА
при секретаря Галина Карталска като разгледа докладваното от съдията Ширкова
гр.дело №1029 по описа за 2018г. и на основание данните по делото и закона, за
да се произнесе, взе предвид следното:
Искове с правно
основание чл.45 от ЗЗД с цена на иска 1110 лева за имуществени вреди и с правно
основание чл.45 ЗЗД с цена на иска 1000 лева за неимуществени вреди.
Делото е образувано по
искова молба от Ц.Р.Д. против С.А.М.. Ищецът твърди, че на 25.11.2017г. с баща си и още
трима познати гостувал на ловна
дружина в ***, където се провеждал лов.
Твърди, че след пристигане на ловната територия
на дружината, синхронизирал проследяващото устройство на ловното
си куче с устройството на куче, собственост на И.К., така че всеки да
вижда всички ловни кучета. Твърди,
че малко след пускането им, баща му
се обадил, че спукал гума. Ищецът отишъл да му помогне
и реално не участвал в лова, тъй като докато отстранили
повредата на автомобила, ловът бил свършил. Твърди,
че от проследяващите
устройства разбрал, че две от
кучетата преминали през реката и навлезли
в района на ловната дружина в ***. Ищецът твърди, че когато
приближил на разстояние от около
650 метра, му се обадил И.К. и му съобщил, че
чул изстрели и скимтене. Твърди, че когато приближил
кучетата видял 4 – 5 човека. До него
се отишъл ответника С.М., който
му казал, че каквото трябва
ще плати. Ищецът видял, че
кучето лежи простреляно на земята, а проследяващата каишка я нямало на врата. С автомобила си откарал
кучето във ветеринарна клиника, където лекарите констатирали три рани – на врата,
гърба и опашката. Твърди, че за извършения преглед
и хирургична намеса заплатил в клиниката сумата от 450 лева.
Твърди, че каишката заедно със системата за
проследяване се намира в ответника. Твърди, че в резултат
на инцидента претърпял психически стрес заради животоспасяването
на кучето. Твърди, че се
притеснявал за усложнения след оперативната намеса. В заключение моли съда да постанови
решение, с което да осъди ответника
да му заплати
обезщетение за причинени имуществени вреди в размер на 1100 лева и за неимуществени – в размер на 1000 лева. В съдебно заседание чрез процесуалния си представител
поддържа предявените искове и твърди, че същите са основателни и доказани. Представя
писмено становище.
Ответникът представя
писмен отговор, в който оспорва предявените
искове, като навежда доводи, че липсва противоправно поведение от негова страна.
Твърди, че от представено с отговора постановление се установява, че не са
налични данни за осъществено престъпно деяние. Твърди, че от
обстоятелството, че от един проектил
са причинени три рани говори
за случайно деяние. Твърди, че е предложил на ищеца
да помогне, с каквото може. Твърди,
че кучето не е било регистрирано.
От фактическа страна,
съдът приема за установено следното :
Установява се от
представеното копие на паспорт, че ищецът Ц.Д. е собственик на куче, порода „***“,
родено на ***г., както и че за притежанието му е заплащал данъци видно от
представената по делото приходна квитанция.
Установява се от
показанията на свидетеля Н.К. твърди, че на 25.11.2017г., заедно с брат си И.К.,
ищеца Ц.Д. и неговия баща Р.Д. били на ловен излет в *** на гости на ловната дружинка в същото село. Установява се от показанията му, че
двете кучета се отдалечили и са навлезли в ловния район на *** и по
устройствата в нашийниците им, свидетелят разбрал, че са преминали реката, а
по-късно видял кучето на ищеца простреляно.
От допуснатите до
ответника въпроси по реда на чл.176 ГПК се установява, че ответникът е произвел
изстрели, мислейки, че стреля по диво прасе, но прострелял ловното куче на
ищеца. Установява се също от въпросите кът ответника, че след като се е срещнал
с ищеца му признал, че е ранил кучето му. Установява се също от заявеното от
ответника, че на следващия ден на мястото, където е прострелял кучето, открил
повредения нашийник с проследяващото устройство и го предал на ищеца.
Установява се от
показанията на Г.А., ветеринарен лекар, че ищецът е докарал кучето в тежко
състояние с три прострелни рани, след което била
извършена операция, а впоследствие антибиотично
лечение. Установява се от показанията му, че след операцията, в продължение на
6 дни ищецът е водил кучето си два пъти дневно за поставяне на венозен
антибиотик.
Установява се от
представеното писмо от „***“ ООД, че стойността на Каишка ТТ15 с каталожен
номер *********-Е5 е в размер на 660 лева.
Така описаната
фактическа обстановка се подкрепя от събраните по делото доказателства. В
показанията си свидетелят Н.К. подробно описва кога и как са намерили двете
кучета, че едното куче е било с кървяща рана и липсващо проследяващо
устройство. В показанията си свидетелят Г.А. описва докарването на кучето в
клиниката, състоянието, лечението му и периода на възстановяване. Съдът
кредитира показанията, които кореспондират както по между си, така и с
представените по делото писмени доказателства – Епикриза
от 25.11.2017г., Фактура 296/12.12.2017г. за сумата
от 450 лева и касов бон към нея, писмо от „***“ ООД.
Така описаната
фактическа обстановка се подкрепя и от отговорите на ответника
С.М., допуснати по реда на чл.176 ГПК, както и от заключението на назначената
съдебно-техническа експертиза относно начина на повреждане на нашийника и
проследяващото устройство.
Предявените искове са
процесуално допустими. Всеки има право по съдебен ред да претендира поправянето
на вредите, които виновно са му причинени от другиму, като във всички случаи на
непозволено увреждане, вината се предполага до доказване на противното.
Отговорност за непозволено увреждане по чл.45 от ЗЗД носят само физическите
лица, които са причинили вредата чрез свои виновни действия или бездействия.
Право на ищеца е да претендира обезщетение за имуществени и неимуществени вреди
от причиненото прострелване и нараняване на кучето му. За приложимостта на
разпоредбата на чл.45 от ЗЗД следва въз основа на доказателствената
съвкупност да бъдат изведени от съда и установени по безспорен и категоричен
начин наличието на всички елементи от сложния фактически състав на
непозволеното увреждане, а именно: от обективна страна – противоправно
деяние, неговото авторство и наличието на вреди, които са пряка и
непосредствена последица от това деяние и се намират в причинно следствена
връзка с него, а от субективна страна – наличието на вина у дееца. С оглед на
установената фактическа обстановка по делото, безспорно е, че е осъществен
общия състав на непозволеното увреждане, визиран в разпоредбата на чл.45 от ЗЗД. Налице са предпоставките на закона за ангажиране отговорността на
ответника.
Изводите за
виновно и противоправно поведение на ответника
следват от всички събрани доказателства – писмени и
гласни и съдебна експертиза. Съобразно оборимата
презумпция на разпоредбата на чл.45 ал.2 от ЗДП, вината се предполага до
доказване на противното, а тази презумпция не беше оборена от ответната страна
по настоящото дело по никакъв начин. Несъмнено е налице от обективна
страна едно деяние, осъществено от ответника чрез негови противоправни
действия. Ловуването представлява правно регламентирана
дейност, представляваща източник на повишена опасност. Съгласно чл.43 ал.3 т.1
ЗЛОД „Ловуване е и престой или движение на лица извън населените места с
извадено от калъф и сглобено ловно оръжие, независимо дали е заредено или не“.
При тази своя дейност, ответникът е нарушил разпоредбата на чл.59 ал.1 ЗОБВВПИ,
съгласно която, „Лицата, получили разрешение за придобиване, съхранение, носене
и употреба на огнестрелни оръжия и боеприпаси за тях и разрешение за
придобиване и/или съхранение на взривни вещества и пиротехнически изделия са
длъжни да ги опазват от кражби, изгубване и достъп на други лица и да
предприемат мерки за недопускане на злополуки или наранявания при употребата им“.
Ответникът е нарушил и чл.17 от Инструкция за безопасност при боравенето с
ловно оръжие и боеприпаси по време на ловните излети, която гласи „Да не се
стреля в посока, където има хора или домашни животни, дори и да са далече“ и
възпроизвеждайки изстрел с огнестрелно оръжие - ловна пушка, е прострелял
ловното куче на ищеца. Това негово деяние безспорно е противоправно
и с него ответникът е причинил вреди на ищеца. Безспорно ищецът е
претърпял имуществени вреди, изразяващи се в заплащане лечението на
простреляното ловно куче. Ищецът е претърпял и имуществени вреди, изразяващи
се, в повредата на проследяващото устройство на кучето. По делото се установи
от съдебно-техническата експертиза, че повредата е причинена от преминаване на
куршум през каишката, като първоначално куршумът е откъснал антената и след
това е разкъсал и каишката. В резултат на преминаването на куршума през
каишката са били прекъснати пресованите кабели, предназначени да осъществяват
връзка между захранващото устройство и електронния блок на системата. Относно
размера на иска за имуществени вреди, то съдът счита, че безспорно е доказано,
че ищецът е заплатил лечение във ветеринарната клиника на стойност 450 лева, а
стойността на проследяващото устройство, което не може да бъде отремонтирано, както заяви вещото лице в съдебно заседание,
е 660 лева.
Деликтната отговорност може да се реализира, само когато
между действията, посочени като увреждащи и реално настъпилото увреждане /настъпването
на вредите за пострадалия/, съществува пряка и непосредствена връзка. Съдът приема, че безспорно е налице такава, тъй като именно в резултат на
боравенето с огнестрелното оръжие, ответникът е причинил нараняване на ловното
куче и е причинил вреди на ищеца.
С оглед наличието на всички елементи на състава, съдът счита, че предявения
иск за обезщетение на настъпилите за ищеца имуществени вреди е доказан по основание
и и размер и следва да бъде уважен изцяло като ответникът следва да бъде осъден
да заплати на ищеца сумата от 1100 лева ведно със законната лихва, считано от 25.11.2017г.
до изплащане на вземането.
Ищецът търси обезщетяване на претърпени от него неимуществени вреди в
размер на 1000 лева - претърпяни страдания от
прострелването на кучето. Така предявената претенция съдът намира за доказана основание
и частично доказана по размер. Безспорно се установи по делото, че ищецът е собственик
на простреляното такова куче, което е пострадало при стрелбата с ловно оръжие. В
показанията си свидетелят Н.К. заяви, че ищецът е плакал за простреляното куче.
Заяви също, че ищецът е възприемал кучето като част от семейството си и е
пътувал ежедневно до с.***, за да се грижи за ловните си кучета, както и че се
е травмирал от случилото се, защото се е страхувал, че кучето няма да оживее. В
показанията си свидетелката В.К. заяви, че в клиниката, докато е текла
операцията на кучето, ищецът е обикалял нервно и се държал арогантно, което
съдът също приема, че е било от преживявания в този момент стрес и притеснения.
При така събраните доказателства и като прецени обстоятелството, че ищецът се е
тревожил за живота на кучето си както по време на операцията, така и няколко
дни след това и го е водил два пъти дневно за поставяне на венозни антибиотици
в продължение на 5-6 дни, съдът приема, че сумата от 500 лева би възмездила
душевните притеснения на ищеца от страданията на собственото му куче.
По разноските : Предявените искове са с обща цена 2110 лева, а съдът
приема, че са основателни до сумата от 1610 лева. Съобразно уважената и
отхвърлена част на исковете, разноските на ищеца са в размер на 457,80 лева, а
на ответника в размер на 142,18 лева. При така изложеното, ответникът следва да
бъде осъден да заплати на ищеца разноски по делото в размер на 315,62 лева.
По изложените съображения съдът
Р Е
Ш И:
ОСЪЖДА на основание чл.45 от ЗЗД С.А.М. *** да заплати на Ц.Р.Д. с ЕГН ********** ***
сумата 1100 лв
представляваща обезщетение за претърпени имуществени вреди – платена сума за
лечение на ловно куче в размер на 450 лева и повреден нашийник с проследяващо
устройство в размер на 660 лева, в
резултат на прострелване на ловно куче на 25.11.2017г., ведно със законната
лихва от датата на увреждането – 25.11.2017г. до окончателното й изплащане.
ОСЪЖДА на основание чл.45 вр.
чл.52 от ЗЗД С.А.М. *** да заплати на Ц.Р.Д. с ЕГН ********** *** сумата
500 лв представляваща обезщетение за претърпени
неимуществени вреди – страдания, които е преживял от прострелване на ловното му
куче, ведно със законната лихва от датата на увреждането – 25.11.2017г. до
окончателното й изплащане като за разликата до 1000 лева ОТХВЪРЛЯ предявения иск за неимуществени вреди като неоснователен и
недоказан.
ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.1 от ГПК С.А.М. *** да заплати на Ц.Р.Д. с ЕГН ********** *** направени деловодни разноски в размер на
315,62 лева.
Решението подлежи на
въззивно обжалване пред Плевенския окръжен съд в двуседмичен срок от връчването
му на страните.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: