№ 38
гр. Ловеч, 27.02.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ЛОВЕЧ в публично заседание на тридесети януари
през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:М.А ВЪЛЧЕВА
при участието на секретаря ВЯРА ТИНКОВА
като разгледа докладваното от М.А ВЪЛЧЕВА Гражданско дело №
20244300100433 по описа за 2024 година
и за да се произнесе, съобрази:
Производство по чл. 422, ал.1, вр. с чл. 415, ал.1, т.3 ГПК.
Съдът е сезиран с искова молба от „ОБЕДИНЕНА БЪЛГАРСКА
БАНКА“ АД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр.
София - 1463, район Триадица, бул. „Витоша“ № 89Б, представлявано от
изпълнителните директори Т. В. М. и С. А. Г., чрез пълномощника
юрисконсулт Т. Т. - Л. , срещу М. Р. Б., ЕГН: **********, с адрес: гр. Л. ул. „В.
Л.“ *****, апартамент ***, с посочено правно основание чл. 124, ал. 1 от ГПК
и чл. 415, ал. 3 от ГПК, във вр. с чл. 432, ал. 1 от ТЗ, чл. 79, ал. 1 и чл.86 от
ЗЗД, за следните суми: 39 484.71 лв. – главница, ведно със законната лихва от
датата на предсрочна изискуемост до окончателното изплащане на
задълженията, 446.87 лв. – договорна лихва, 1 514.52 лв. – обезщетение за
забава и 48.00 лв. – разноски.
Твърди, че по договор за банков кредит, обезпечен с ипотека на
недвижим имот № 118 - 3110900 от 09.01.2018 г., сключен между „СИБАНК“
ЕАД, ЕИК *********, чийто универсален правоприемник е „ОББ“ АД и М. Р.
Б. - кредитополучател и длъжник, Банката е предоставила на
кредитополучателя кредит в размер на 48 000.00 лв. със срок за погасяване
1
288 месеца, който е изцяло усвоен. Излага, че с разпоредбата на чл. 9. 1 от
договора за кредит е уговорена възнаградителна договорна лихва, равна на
сбора от РЛП, който може да се променя при условията на чл. 17.3 и надбавка
в размер на 3 %. В чл. 9.2. и чл. 17.7 от Договора за кредит страните са
определили и размера на обезщетението за забава в плащането от
кредитополучателя на задължението за погасяване на главницата по кредита.
Изтъква, че с разпоредбата на чл.22.1.1 страните са уговорили условията, при
които банката има право да обяви кредита за предсрочно изискуем.
Твърди се, че „ОББ“ АД е връчила на ответника уведомление за
обявяване на задълженията по предоставения кредит за предсрочно
изискуеми чрез ЧСИ В.П. при условията на чл. 47, ал. 5 от ГПК, за което са
направени разноски в размер на 48 лв. Излага, че след датата на залепване на
уведомлението длъжникът е извършвал частични вноски по дълга, но
недостатъчни за изпълнение на условията, изрично посочени в поканата, при
които предсрочната изискуемост няма да произведе действие.
Посочва, че по подаденото от „ОББ“АД Заявление за издаване на
заповед за изпълнение по чл. 417 ГПК срещу М. Р. Б. за задълженията,
произтичащи от Договор за банков кредит, обезпечен с ипотека на недвижим
имот № 118-3110900 от 09.01. 2018 г., в ЛРС е образувано ЧГД 786/2024 г. С
Разпореждане № 1456 от 09.06.2024 г., получено в ОББ АД на 18.06.2024 г.,
Районен съд - Ловеч е разпоредил отказ за издаване на исканите заповед за
изпълнение и изпълнителен лист и указал на заявителя, че на основание чл.
415, ал. 1 т. 3 от ГПК може да предяви осъдителен иск в едномесечен срок от
получаване на разпореждането.
Поради неплащане на договорени месечни погасителни вноски с
падежи от 06.12.2023 г. до 06. 05. 2024 г., с исковата молба ищецът упражнява
правото си по чл. 22.1.1 от Договора за банков кредит, да обяви всички
неизплатени задължения за предсрочно изискуеми, считано от датата на
получаването на препис от исковата молба от ответника или негов
представител.
Моли съда да постанови решение, с което да осъди ответника М. Р. Б.
да заплати на „ОББ“ АД, (в качеството на универсален правоприемник на
„СИБАНК“ ЕАД, ЕИК *********) следните суми, дължими по Договор за
банков кредит, обезпечен с ипотека на недвижим имот № 118-3110900 от
2
09.01.2018 г.: главница в размер на 39 484.71 лв.; договорна лихва по чл. 9.1 за
периода от 06.12.2023 г. до датата на подаване на исковата молба в размер на
446.87 лв.; обезщетение за забава по чл. 9.2 от Договор за банков кредит за
периода от 06.12.2023 г. до датата на подаване на исковата молба в размер на 1
514.52 лв.; разноски за уведомяване за предсрочна изискуемост - 48.00 лв.;
законната лихва върху главницата, считано от датата на предсрочната
изискуемост до окончателното изплащане на задълженията, както и сторените
по делото съдебно- деловодни разноски за държавна такса, хонорари за вещи
лица и юрисконсултско възнаграждение.
В срока по чл. 131 от ГПК не е постъпил отговор от ответника М. Р. Б..
Ищецът не взема участие в откритото съдебно заседание чрез
представляващия го по регистрация орган или чрез процесуалния
представител по пълномощие.
Ответникът редовно призован за съдебните заседания не се явява и не
взема становище по предявения иск.
Съдът като обсъди събраните по делото писмени доказателства и
заключението на СИЕ, преценени по отделно и в тяхната съвкупност и
взаимовръзка, приема за установено следното от фактическа страна:
На 09.01.2018 г. между „СИБАНК“ ЕАД, ЕИК ********* и М. Р.
Б./длъжник/ е сключен договор за банков кредит, обезпечен с ипотека на
недвижим имот № 118 - 3110900, по силата на който банката предоставила на
ответника кредит в размер на 48 000.00 лв. с цел закупуване на готов
/завършен/ имот: самостоятелен обект в сграда с идентификатор
43952.504.132.12.1 съгласно КККР на гр.Ловеч с адрес на имота: гр.Л. ж.к.
„Червен бряг“, бл.107, вх.В, ет.1, ап.1 с площ от 75.31 кв.м., ведно с
прилежащото избено помещение № 1 с площ 5.58 кв.м., както и 1.685% ид.ч.
от общите части на сградата и отстъпено право на строеж върху мястото,
обозначено на кадастралната карта с идентификатор 43952.504.132. Съгласно
чл.6 от същия, срокът за погасяване на кредита е 288 месеца от датата на първо
усвояване на суми, като месечната анюитетна погасителна вноска включва
главница и лихва, дължими съгласно план, неразделна част от договора. В чл.4
от договора между страните е постигнато съгласие, че срокът за усвояване на
кредита е до 05.02.2018 г. Кредитополучателят се е задължил да заплаща на
банката възнаградителна лихва в размер на 3.70% /променлив годишен лихвен
процент по редовен дълг/, равен на сбора от РЛП, който може да се променя
при условията на т.17.3 и който към датата на сключване на договора е 0.70%
и надбавка в размер на 3% /чл.9.1/. Съгласно чл.9.2 от договора ГЛП по
просрочен дълг е равен на сбора от ГЛП по чл.9.1 и обезщетение за забава в
3
размер на законната лихва. ГПР на разходите по кредита е 3.88%, а общо
дължимата сума според чл.12 е в размер на 73234.18 лв. В чл.10.1 е уговорена
дължима от кредитополучателя такса за разглеждане в размер на 100.00 лв. и
120.00 лв. такса за оценка на имота, предложен като обезпечение. За
обезпечаване изпълнението на задълженията по договора за кредит между
страните е постигнато съгласие за вписване на законна ипотека върху
закупувания със средствата от кредита недвижими имот, описан по-горе. В
чл.22.1 от договора е уговорено, че банката има право едностранно, без да
дължи уведомление или покана до длъжника, да обяви кредита за предсрочно
изискуем и пристъпи към принудително сбиране на целия дълг, ако
длъжникът не издължи на съответния падеж частично или напълно която и да
е договорена анюитетна вноска по главница или дължима месечна лихва,
такса или комисион, както и при неизпълнение на което и да е от
задълженията или условията по настоящия договор.
По делото е приложено уведомително писмо-покана за доброволно
изпълнение от „ОББ“АД до ответника, с което отправя изявление, че по
Договор за банков кредит, обезпечен с ипотека от 09.01.2018 г., сключен с
„ОББ“АД, към 21.06.2023 г. дължи сумата 40 145.42 лв. – редовна главница,
52.79 лв. - редовна лихва, 658.99 лв. – просрочена главница, 523.15 лв. –
просрочена договорна лихва и 13.09 лв. – наказателна лихва. Поради
нередовно погасяване на дължимите вноски, кредитът е обявен за предсрочно
изискуем, като на длъжника е предоставена възможност в 14-дневен срок да
погаси всички просрочени задължения и вноски, чийто падеж е настъпил
междувременно, ведно с обезщетение за забава, като в противен случай
банката ще пристъпи към принудително събиране на задълженията по
кредита. Длъжникът е уведомен, че ако в указания срок просрочените
задължения бъдат погасени, решението за обявяване на предсрочната
изискуемост няма да произведе действие. Със същото уведомително писмо
ответникът е уведомен и за размера на дължимите задължения по Договор за
потребителски кредит от 15.12.2017 г.
Цитираната покана за доброволно изпълнение е връчена чрез ЧСИ
В.П.. Видно от приложените по делото разписки по Договор за потребителски
кредит от 15.12.2017 г. към 21.06.2023 г., връчителят Нели Кинтова е посетила
адреса в гр.Ловеч, ул. „В. Л.“ № 2, вх. „А“, апартамент *** на 16.08.2023 г.
/сряда/ в 12.30 ч., на 10.09.2023 г. /неделя/ в 15.20 ч. и на 25.09.2023 г.
/вторник/ в 18.40 ч., като на 25.09.2023 г. връчила уведомление. Във втората
разписка е отразено от същия връчител, че е посетил адреса в гр.Ловеч, ж.к.
„Червен бряг“, бл.107, вх.В, ет.1, ап.1 на 18.08.2023 г. /петък/ в 17.30 ч., на
03.09.2023 г. /неделя/ в 12.40 ч. и на 25.09.2023 г. /понеделник/ в 17.10 ч., като
на 25.09.2023 г. връчила уведомление.
По делото е представен протокол на ЧСИ В.П., рег. № 879 на КЧСИ, че
счита редовно връчено уведомително писмо – покана за доброволно
изпълнение по Договор за банков кредит, обезпечен с ипотека на недвижим
имот от 09.01.2028 г. до М. Р. Б., тъй като при посочените посещения не е
4
намерен на постоянния или настоящ адрес, няма действащи трудови договори,
а след залепване на уведомлението на 25.09.2023 г. не се е явил н канцеларията
на ЧСИ в двуседмичен срок да получи книжата.
От приложеното ч.гр.д. № 786/2024 г. по описа на РС - Ловеч,
образувано по повод постъпило заявление от „ОББ“ АД за издаване на заповед
за изпълнение по чл.417 от ГПК срещу длъжника М. Р. Б. се установява, че с
Разпореждане № 1465 от 09.06.2024 г., заповедният съд е отхвърлил изцяло
заявлението за издаване на заповед за изпълнение и изпълнителен лист за
сумата 38 484.71 лв. – главница, ведно със законната лихва от 08.05.2024 г. до
окончателното изплащане на задълженията, 446.87 лв. – договорна лихва за
периода 06.12.2023 г. до 05.04.2024 г., 11.29 лв. – обезщетение за забава върху
просрочените плащания за периода от 06.12.2023 г. до 05.04.2024 г., 477.37 лв.
– обезщетение за забава върху предсрочно изискуема главница за периода от
06.04.2024 г. до 07.05.2024 г. и 48.00 лв. – разходи за обявяване на кредита за
предсрочно изискуем и сторените разноски – държавна такса и
юрисконсултско възнаграждение, произтичащи от Договор за банков кредит,
обезпечен с ипотека на недвижим № 118-3110900 от 09.01.2018 г. На
основание чл.415, ал.1, т.3 от ГПК съдът е дал указания на заявителя
„ОББ“АД, че може да предяви иск срещу М. Р. Б. за присъждане на
вземанията, предмет на заявлението, в едномесечен срок от получаване на
съобщението, като представи препис от исковата молба. Същото е получено
от ищеца на 18.06.2024 г. Исковата молба е подадена на 16.07.2024 г. в рамките
на законовия срок, поради което предявените искове са допустими.
От заключението на съдебно-счетоводната експертиза, което съдът
приема като компетентно и неоспорено от страните се установява, че
предоставеният с договора кредит, обезпечен с ипотека, е усвоен еднократно
от кредитополучателя М. Р. Б. на 15.01.2018 г., чрез банков превод по неговата
разплащателна банкова сметка, посочена в договора като обслужваща дълга.
При извършената проверка вещото лице е констатирало, че до подаване на
заявлението за издаване на заповед за изпълнение общата сума, постъпила за
погасяване на задълженията е 17 052.15 лв. Това е и размерът към датата на
подаване на исковата молба, като с тях са погасени 8 515.29 лв. – главница,
8 411.21 лв. договорна лихва и 125.65 лв. – наказателна лихва. Към 12.08.2024
г. – датата на получаване на исковата молба, общата сума за погасяване на
задълженията по кредита също е 17 052.15 лв. Eкспертът дава заключение, че
5
първите 16 месечни вноски са погасени редовно по дати и суми. На
06.06.2019 г. е допуснато първото просрочие, като през следващите периоди
ответникът е продължил да внася суми за погасяване на кредита, които са
били недостатъчни за погасяване на целия размер на месечното задължение,
като за тези забавяния ищецът е начислявал наказателни лихви.Началото на
просрочието по процесния кредит е 06.12.2023 г., като на 15.02.2024 г. е
внесена последната сума в размер на 500.00 лв. за погасяване на кредитното
задължение. В заключението на СИЕ е посочено, че към датата на подаване на
заявлението за издаване на заповед за изпълнение – 08.05.2024 г.,
падежиралите и непогасени вноски са 4 в общ размер от 880.81 лв. Към датата
на подаване на исковата молба – 17.07.2024 г., падежиралите и непогасени
вноски с 8 на обща стойност 1837.33 лв., а към датата на получаване на
исковата молба – 12.08.2024 г. – 9 броя на обща стойност 2076.46 лв. След
проверка на движението на средствата по партида на ответника по процесния
кредит и анализ на начислените договорни и наказателни лихви, според
вещото лице Н. Р. размерът на дължимото непогасено задължение към дата на
получаване на исковата молба – 12.08.2024 г. е в размер на 40 420.80 лв., от
които 39 484.71 лв. – непогасена главница, 879.93 лв. – начислена непогасена
договорна лихва за периода от 06.12.2023 г. до 11.08.2024 г. и 56.16 лв. –
неплатено обезщетение за забава по чл.9 от Договора за периода от 06.12.2023
г. до 11.08.2024 г. Към датата на изготвяне на експертиза размерът на
дължимото непогасено задължение е в размер на 42 782.83 лв., от които
39 484.71 лв. – непогасена главница, 879.93 лв. – начислена непогасена
договорна лихва и 2418.19 лв. – неплатено обезщетение за забава по чл.9 от
Договора.
На поставения от съда въпрос и след извършена проверка в
счетоводството на ищеца, вещото лице е констатирало, че между страните по
делото има сключен и Договор за потребителски кредит от 15.12.2017 г., по
силата на който „Сибанк“ЕАД с правоприемник „ОББ“АД, е предоставила на
ответника М. Р. Б. кредит в размер на 10 000.00 лв. За събиране на вземането
по него ищецът е подал заявление по чл.417 ГПК, но с разпореждане,
постановено по ч.гр.д. № 785/2024 г., РС – Ловеч е отказал издаването на
заповед за изпълнение и „ОББ“АД е предявила осъдителен иск, но
образуваното гр.д. № 1289/2024 г. по описа на ЛРС не е приключило.
При така установените факти съдът приема, че е сезиран с обективно
6
кумулативно съединени осъдителни искове с пр.основание чл. 422, ал. 1 от
ГПК, вр. с чл. 415, ал.1, т.3 ГПК, вр. с чл. 430 и сл. от ТЗ, във вр. с чл. 79, ал. 1
и чл. 86 от ЗЗД.
Между страните по делото не е спорно наличието на валидно
облигационно отношение, произтичащи от Договор за банков кредит № 118-
3110900 от 09.01.2018 год. От ангажираните доказателства и неоспореното
заключение на съдебно-икономическата експертиза се установява, че банката
е изпълнила задълженията си, като е предоставила кредита на ответника,
който е усвоен изцяло на 15.01.2018 г., чрез превеждане на сумата от 48 000.00
лв. по банковата му сметка съгласно уговореното между тях. След получаване
сумата по договора за кредит, за ответника е възникнало задължението да я
върне с уговорената възнаградителна лихва на съответния брой месечни
погасителни вноски, чиито размер и падеж е установен по погасителния план
към договора. Според заключението на вещото лице, ответникът е внесъл за
погасяване на задълженията общо сумата 17 052.15 лв.,а началото на
просрочието по процесния кредит е 06.12.2023 г.
При доказаното неизпълнение на поето договорно задължение, за
банката – ищец е възникнало правото да обяви кредита за предсрочно
изискуем съгласно предвидената в чл.22.1 от договора клауза. Предсрочната
изискуемост е обусловена от два елемента: обективен - изразяващ се в
неплащане на дължими вноски по кредита и субективен - предполагащ
възможност и избор за банката да направи кредита предсрочно изискуем.
Съгласно постановката на т. 18 ТР № 4/2013 г. на ОСГКТ на ВКС вземанията,
които произтичат от договор за банков кредит, стават изискуеми, ако
кредиторът упражни правото си да направи кредита предсрочно изискуем
преди датата на подаване на заявление за издаване на заповед за изпълнение,
за което длъжникът трябва да бъде уведомен. Изявлението на кредитора се
обективира в писмен документ, който трябва да съдържа данни относно
наличието на обстоятелствата по чл. 60, ал. 2 ЗКИ и на тези в договора /брой
просрочени вноски, срок на просрочие и др./, даващи му право да упражни
правото на обявяване кредита за предсрочно изискуем.
Настоящият съдебен състав счита, че от представените по делото
доказателства не се установяват твърденията на ищеца, че на ответника е
връчено по надлежния ред уведомително писмо – покана за доброволно
7
изпълнение, тъй като от страна на ЧСИ не са спазени разпоредбите на чл. 47
от ГПК. Съгласно чл. 47, ал. 1 от ГПК, когато лицето в продължение на един
месец не може да бъде намерено на посочения по делото адрес и не се намери
лице, което е съгласно да получи съобщението, връчителят залепва
уведомление на вратата или на пощенската кутия, а когато до тях не е
осигурен достъп - на входната врата или на видно място около нея. Когато има
достъп до пощенската кутия, връчителят пуска уведомление и в нея. От своя
страна невъзможността лицето да бъде намерено на посочения по делото
адрес се констатира най-малко с три посещения на адреса, с интервал от поне
една седмица между всяко от тях, като най-малко едно от посещенията е в
неприсъствен ден. Това правило обаче не се прилага, когато връчителят е
събрал данни, че лицето не живее на адреса, след справка от управителя на
етажната собственост, от кмета на съответното населено място или по друг
начин и е удостоверил това с посочване на източника на тези данни в
съобщението. В конкретния случай връчителят е посетил постоянния и
настоящ адрес на длъжника три пъти, но никъде в разписките не е
удостоверено къде точно е залепено уведомлението – на врата на жилище или
на врата на сграда, нито дали такова е пускано в пощенска кутия, има или няма
такава на адреса. Поначало липсва и разпореждане от ЧСИ за връчване на
книжата чрез залепване на уведомление. На следващо място само в едната
разписка е посочено „Договор за потребителски кредит от 15.12.2017 г. към
21.06.2023 г., а не процесния. Посочените пороци при връчването на
уведомително писмо за обявяване на кредита за предсрочно изискуем са
достатъчни, за да се приеме, че същото не е връчена надлежно и предсрочната
изискуемост на кредита не е била обявена преди датата на подаване на
заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл.417 ГПК.
За да направи извод за основателността на предявените искове, съдът
съобрази и разясненията, дадени с Тълкувателно решение № 8 от 02.04.2019 г.
на ВКС по т. д. № 8/2017 г., ОСГТК, т. 1. В решение № 152 от 22.01.2020 г. на
ВКС по т. д. № 3131/2018 г. на ВКС, ТК, II ТО е прието, че постановките на
цитираното тълкувателно решение са приложими и за вземанията по банкови
кредити, чието изпълнение се търси по реда на заповедното производство.
Доказването на настъпилата предсрочна изискуемост ще е определящо
единствено за размера, в който ще бъде признато вземането на кредитора.
Поначало предсрочната изискуемост не може да бъде приложена по
8
отношение на вече падежиралите към момента на обявяването й вноски, а
само спрямо тези, чиято изискуемост не е настъпила.
Според установената и непротиворечива съдебна практика
обявяването на кредита за предсрочно изискуем може да бъде извършено и в
хода на исковото производство, образувано по реда на чл. 415, ал. 1 ГПК и чл.
422, ал. 1 ГПК. Когато изявлението на банката за обявяване на кредита за
предсрочно изискуем е инкорпорирано в исковата молба или в отделен
документ, представен като приложение към исковата молба, изявлението
поражда правни последици с връчването на препис от исковата молба с
приложенията към нея на ответника - кредитополучател, ако са налице
предвидените в договора за кредит обективни предпоставки. Към момента на
отправяне на волеизявлението са налице предвидените в чл.22.1.1 от договора
за кредит обективни представки за обявяване на същия за предсрочно
изискуем. Обявяването на кредита за предсрочно изискуем в исковото
производство представлява правнорелевантен факт, който трябва да бъде
съобразен от съда на основание чл. 235, ал. 3 ГПК в рамките на
претендираните суми. При положение, че правното основание на заявената
претенция е договорът за кредит и решението следва да отразява
материалноправното положение между страните по делото, каквото е към
момента на приключване на съдебното дирене, липсва основание да се отрече
настъпилата в хода на исковото производство предсрочна изискуемост на
кредита (решение № 10 от 25.02.2020 г. по т. д. № 16/2019 г. на ВКС, ТК, ІІ ТО;
решение № 142 от 30.03.2020 г. по т. д. № 2970/2018 г. на ВКС, ТК, I ТО и др.).
В разглеждания случай в исковата молба се съдържа изявление за
обявяване на предсрочната изискуемост на задължението до длъжника М. Б..
Препис от исковата молба, ведно с приложенията, включително и
уведомително писмо за обявяване на предсрочна изискуемост са връчени на
12.08.2024 г. и от този момент всички вземания на ищеца по процесния
договор за банков кредит са станали изискуеми и кредитополучателят дължи
неизплатената главница, вкл. и по вноските с ненастъпил падеж, договорната
лихва по вноските с настъпил падеж и мораторна лихва върху главницата за
периода от падежа на последната неплатена вноска до деня на връчване на
уведомлението.
Размерът на всяка от тези суми към 12.08.2024 г. според заключението
9
на вещото лице е: 39 484.71 лв. – непогасената главница; 879.93 лв. –
изискуема непогасена договорна лихва; 56.16 лв. – обезщетение за забава по
чл.9 от договора. По делото не се установи погасяване на която и да е от тези
суми – изцяло или частично до приключване на съдебното дирене, поради
което предявените осъдителни искове са основателни до тези размери. От
страна на ищеца не е направено изменение на предявените искове с оглед
констатациите на СИЕ относно размера на дължимата договорна лихва, която
е в по-голям размер от претендирания с ИМ.
По изложените съображения съдът приема, че следа да постанови
съдебно решение, с което осъди М. Р. Б., ЕГН: **********, с адрес: гр. Л. ул.
„В. Л.“ *****, апартамент *** да заплати на „ОББ“ АД, с ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление: гр. София - 1463, район Триадица, бул.
„Витоша“ № 89Б, (в качеството на универсален правоприемник на „СИБАНК“
ЕАД, ЕИК *********) следните суми, дължими по Договор за банков кредит,
обезпечен с ипотека на недвижим имот № 118-3110900 от 09.01.2018 г.:
главница в размер на 39 484.71 лв., ведно със законната лихва върху
главницата, считано от 12.08.2024 г. до окончателното изплащане на
задължението; 446.87 лв. договорна лихва по чл. 9.1 от договора за периода от
06.12.2023 г. до 11.08.2024 г. вкл., 56.16 лв. обезщетение за забава по чл. 9.2 за
периода от 06.12.2023 г. до 11.08.2024 г., като искът до пълния претендиран
размер от 1514.52 лв. бъде отхвърлен като неоснователен и недоказан, както и
48.00 лв. разноски за уведомяване за предсрочна изискуемост.
Предвид изхода на делото и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, ответникът
следва да заплати на ищеца сторените разноски с оглед уважената част от
исковете в размер общо на сумата 2735.75 лв., включваща направените
разноски за внесена ДТ в заповедното и настоящето производство, 1000.00 лв.
депозит за вещо лице и 200.00 лв. юрисконсултско възнаграждение за
настоящето производство, определено на основание чл. 78, ал. 1 и ал. 8 от
ГПК, във вр. с чл. 37 от Закона за правната помощ и чл. 25, ал.2 от Наредбата
за заплащане на правната помощ.
Водим от горното и на основание чл.235 ГПК, съдът
РЕШИ:
10
ОСЪЖДА М. Р. Б., ЕГН: **********, с адрес: гр. Л. ул. „В. Л.“ *****,
апартамент *** да заплати на „ОББ“ АД, с ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление: гр. София - 1463, район Триадица, бул. „Витоша“ № 89Б,
(в качеството на универсален правоприемник на „СИБАНК“ ЕАД, ЕИК
*********) следните суми, дължими по Договор за банков кредит, обезпечен с
ипотека на недвижим имот № 118-3110900 от 09.01.2018 г.: главница в размер
на 39 484.71 лв., ведно със законната лихва върху главницата, считано от
12.08.2024 г. до окончателното изплащане на задължението; 446.87 лв.
договорна лихва по чл. 9.1 от договора за периода от 06.12.2023 г. до
11.08.2024 г. вкл., 56.16 лв. обезщетение за забава по чл. 9.2 за периода от
06.12.2023 г. до 11.08.2024 г., като искът до пълния претендиран размер от
1514.52 лв. отхвърля като неоснователен и недоказан, както и 48.00 лв.
разноски за уведомяване за предсрочна изискуемост.
ОСЪЖДА М. Р. Б., ЕГН: **********, с адрес: гр. Ловеч, ул. „В. Л.“
*****, апартамент *** да заплати на основание чл.78, ал.1 ГПК на „ОББ“ АД,
с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. София - 1463,
район Триадица, бул. „Витоша“ № 89Б, (в качеството на универсален
правоприемник на „СИБАНК“ ЕАД, ЕИК *********) сторените разноски с
оглед уважената част от исковете в размер общо на сумата 2735.75 лв.,
включваща направените разноски за внесена ДТ в заповедното и настоящето
производство, 1000.00 лв. депозит за вещо лице и 200.00 лв. юрисконсултско
възнаграждение за настоящето производство.
Решението може да се обжалва пред АС – Велико Търново в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Окръжен съд – Ловеч: _______________________
11