ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 238
гр. Русе, 10.03.2023 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – РУСЕ, ПЪРВИ СЪСТАВ, в публично заседание на
седми март през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:Аглика Гавраилова
Членове:Мария Велкова
Антоанета Атанасова
при участието на секретаря Иванка Венкова
като разгледа докладваното от Антоанета Атанасова Въззивно гражданско
дело № 20224500500702 по описа за 2022 година
Производството е по чл. 435 и сл. ГПК.
Образувано е по жалба на Х. Е. И. против насрочен търг на движими
вещи по изп. дело № 1104/2018 г. по описа на ЧСИ В. М., рег. № *** на КЧСИ, с район
на действие ОС Русе. Твърди, че с длъжника К. Ж. Г. живеят заедно и тези вещи били в
нейно владение. Заявява, че веднъж вече били описвани по изп. дело и била
представила пред съдебния изпълнител документи, че същите са нейна собственост.
Позовава се на копия от фактури, които представя, като заема позиция, че от тях
безспорно се установявало, че била собственик на описаните вещи. Намира насрочения
търг за недопустим и иска от съда да го отмени. Претендира разноски.
По реда и в срока по чл. 436, ал. 2 ГПК не са постъпили писмени възражения от
насрещните страни по жалбата. В о. с. з. на 07.03.2023 г. взискателят „Уникредит
Булбанк“ АД чрез процесуалния си представител адв. К. Х. АК Русе взема становище
за недопустимост на жалбата, а по същество за нейната неоснователност. Длъжникът
К. Ж. Г. чрез адв. Д. Н. намира подадената жалба за основателна.
На основание чл. 436, ал. 3 ГПК съдебният изпълнител е изложил писмени
мотиви по обжалваното действие, с които намира жалбата за недопустима, а по
същество за неоснователна.
Въззивният съд като съобрази изложените в жалбата доводи, както и данните по
изпълнителното дело, намира за установено от фактическа страна следното:
Изп. дело № 1104/2018 г. по описа на ЧСИ В. М. е образувано по молба на
взискателя „Уникредит Булбанк“ АД против „СТРОЙ- КО и КО“ ЕООД и К. Ж. Г. за
1
събиране на парични задължения. С молба от 26.09.2022 г. взискателят е поискал
извършване на изп. действия, в т. ч. и опис на движими вещи, собственост на
длъжниците. На 17.10.2022 г. в дома на дл. К. Ж. Г. в гр. Р., бул. „Л.“ № **, бл. „П*“,
вх. *, ет.*, ап.* и в негово присъствие съдебният изпълнител описал следните движими
вещи: холова гарнитура, - дамаска, холова маса със стъклен плот, холова секция ПДЧ,
телевизор LG 32“ и офис стол. Назначил длъжника за техен пазач. Същите са оценени с
помощта на вещо лице и с Протокол от 21.10.2022 г. е насрочен търг с явно наддаване
за 15.11.2022 г. от 10 часа. С молба от 14.11.2022 г. Х. Е. И.- жалбоподател в
настоящото производство, заявила пред съдебния изпълнител, че вещите са нейна
собственост и поискала търгът им да бъде спрян. С Разпореждане на ЧСИ от
14.11.2022 г. молбата й е оставена без уважение. По повод на това е постъпила и жалба
от нея, която е предмет на разглеждане в настоящото прозиводство.
При така установеното от фактическа страна, се налагат следните правни
изводи:
Видно от приложеното копие от изпълнителното дело, както и от твърденията,
изложени в жалбата, жалбоподателят Х. Е. И. се явява трето лице в изпълнителното
производство. Жалбата от третото за изпълнението лице намира правното си
основание в разпоредбата на чл. 435, ал. 4 ГПК. Съгласно чл. 436, ал. 1 ГПК, за третите
лица срокът за обжалване действията на съдебния изпълнител започва да тече от
узнаване на действието. В процесния случай в жалбата са изложени твърдения, че
жалбоподателката е узнала за обжалваното действие по насочване на изпълнението
чрез налагане на запор с извършване на опис върху процесните движими вещи на
10.11.2022 г., поради което съдът приема, че жалбата е в срок.
Независимо от това обаче, подадената жалба с правно основание чл. 435, ал. 4
ГПК се явява процесуално недопустима и като такава следва да бъде оставена без
разглеждане и производството по нея прекратено, поради липса на активна
процесуална легитимация у жалбоподателката – трето лице, доколкото не се доказва
процесните движими вещи да са се намирали в нейно владение към момента на
налагане на запора с извършване на описа.
Съгласно разпоредбата на чл. 435, ал. 4 ГПК, трето лице може да обжалва
действията на съдебния изпълнител само когато изпълнението е насочено върху вещи,
които в деня на запора, възбраната или предаването, ако се отнася за движима вещ, се
намират във владение на това лице. С право на жалба срещу незаконосъобразно
предприето от съдебния изпълнител действие разполагат само тези трети за
изпълнителния процес лица, които упражняват фактическа власт върху вещите към
момента на насочване на принудително изпълнение върху тях, защото посягането
върху тяхно имущество за чужд дълг, извън случаите на чл. 429, ал. 3 ГПК, е
незаконно. /т. 2 от ТР № 4/11.03.2019 г. по тълк. д. № 4/2017 г., ОСГТК на ВКС/.
2
Следователно, една от абсолютните процесуални предпоставки, обуславящи
възникването и съществуването на правото на жалба по чл. 435, ал. 4 ГПК,
представлява обстоятелството, вещта, върху която се насочва изпълнението, да е във
владението на третото на изпълнението лице. В този случай законодателят е приел, че
се опровергава веригата от житейските и законните презумпции, обуславящи
доказването на факта, че длъжникът по изпълнението е собственик на движимите
вещи, предмет на запора – по правилото "който държи дадена движима вещ, я държи за
себе си /арг. чл. 69 ЗС/, а който я държи за себе си, е неин собственик – арг. чл. 465
ГПК", поради което с разпоредбата на чл. 435, ал. 4 ГПК се защитава владението като
вещно правомощие, включено в сложното субективно право на собственост, и което
овластява носителя на това вещно право да упражнява фактическата власт върху
определен обект /вещ/. Следователно, активно процесуално легитимиран да обжалва
насочването на изпълнението срещу чужди на длъжника по изпълнението вещи, е само
третото на изпълнението лице, което е било във владение към момента на запора. В
случай, че това трето лице е собственик на вещите, но не е упражнявало фактическа
власт върху тях към момента на налагането на обжалваната изпълнителна мярка, той
има друг път за защита на своето вещно право – по исков ред /с отрицателния
установителен иск по чл. 440, ал. 1 ГПК/. В нормата на чл. 69 ЗС е установена
оборимата презумпция, че владелецът държи вещта като своя, докато не се докаже, че я
държи за другиго.
В процесният случай запорираните с описването им от ЧСИ движими вещи са
намерени в дома на длъжника и по делото липсват доказателства, опровергаващи
презумпцията по чл. 69 ЗС, които да сочат, че той упражнява фактическа власт върху
тях не за себе си, а за друго лице, като техен държател на облигационно основание.
Недоказани останаха изложените в жалбата твърдения, че жалбоподателката и дл. К.
Ж. Г. живеят заедно и тези вещи били в нейно владение. Още повече, че длъжникът и
присъствал по време на описа, назначен е за пазач на вещите и не е направил никакви
възражения.
С оглед изложеното, жалбоподателката – трето за изпълнението лице не владее
лично или чрез другиго процесните движими вещи към момента на налагане на запора
с описа им, т. е. не упражнява фактическа власт върху тях към този релевантен момент,
поради което и не е активно процесуално легитимирана по смисъла на чл. 435, ал. 4
ГПК да обжалва насочването на изпълнението спрямо тях, предвид което подадената
жалба се явява процесуално недопустима и следва да бъде оставена без разглеждане,
респ. производството по делото в тази му част прекратено. Като трето лице
жалбоподателят не може да получи защита чрез обжалване действията на съдебния
изпълнител по реда на раздел I от глава ХХХIХ от ГПК, а следва да стори това с
отрицателния установителен иск по чл. 440 ГПК.
3
Отделно от това, жалбата е процесуално недопустима и доколкото
провеждането на публична продан не е сред лимитативно и изчерпателно изброените в
ГПК действия на съдебния изпълнител, които да подлежат самостоятелно на съдебен
контрол, в т. ч. и по жалба от трети за изпълнението лица.
В обобщение, жалбата следва да бъде оставена без разглеждане като
процесуално недопустима, респ. производството по делото – прекратено.
Изходът на делото обуславя неоснователност на претенцията на
жалбоподателката за присъждане на направените в производството съдебни разноски
Мотивиран така, Русенският окръжен съд:
ОПРЕДЕЛИ:
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ като недопустима жалба вх. №
10133/10.11.2022 г. от Х. Е. И. против действия по принудително изпълнение,
извършени по изп. дело № 1104/2018 г. по описа на ЧСИ В. М., рег. № *** на КЧСИ, с
район на действие ОС Русе, предприети с Обявление № 14251/21.10.2022 г.,
изразяващи се в провеждане на публична продан на движими вещи - холова гарнитура,
- дамаска, холова маса със стъклен плот, холова секция ПДЧ, телевизор LG 32“ и офис
стол.
ПРЕКРАТЯВА производството по в. гр. д. № 702/2022 г. по описа на Окръжен
съд Русе.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО подлежи на обжалване с частна жалба пред Апелативен
съд Велико Търново в едноседмичен срок от връчването му.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4