Р Е
Ш Е Н
И Е
№ …………….
гр. София, 20.08.2018
г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
СОФИЙСКИ
ГРАДСКИ СЪД - Наказателно отделение, 10-ти въззивен състав, в публично
съдебно заседание, проведено на шести юни две хиляди и осемнадесета година, в
състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ : АТАНАС АТАНАСОВ
ЧЛЕНОВЕ : РУСИ АЛЕКСИЕВ,
мл. с. АНДРЕЙ Г.
при секретаря Елка Григорова и в
присъствието на прокурора Анелия Неделчева, като разгледа докладваното от съдия Алексиев ВНОХД
№ 1869 по описа за 2018 г., за да се произнесе, взе предвид
следното :
Производството
е по реда на глава XXI от НПК.
С присъда от 17.02.2017 г. по НОХД №
11664/2010 г., Софийски районен съд – Наказателно отделение (СРС – НО), 22-ри
състав, е признал подс. Х.И.А. за невинен по повдигнатото му обвинение в
извършване на престъпления по чл. 159а, ал. 2, т. 1, вр. ал. 1, пр. 4, вр. чл.
20, ал. 2, вр. ал. 1 от НК и по чл. 155, ал. 5, т. 2, вр. ал. 1, пр. 1, вр. чл.
20, ал. 2, вр. ал. 1 от НК, поради което и на основание чл. 304 от НПК го е
оправдал. Със същата присъда е признал подс. А.М.И. за виновна в извършването
на престъпления по чл. 155, ал. 5, т. 2 и т. 3, вр. ал. 1, пр. 1 от НК, по чл.
159а, ал. 2, т. 1, вр. ал. 1, пр. 1 и пр. 2, вр. чл. 20, ал. 2, вр. ал. 1 от НК, по чл. 159а, ал. 2, т. 1, вр. ал. 1, пр. 2 от НК, по чл. 159а, ал. 2, т. 1,
вр. ал. 1, пр. 4, вр. чл. 20, ал. 2, вр. ал. 1 от НК и по чл. 155, ал. 5, т. 2,
вр. ал. 1, пр. 1, вр. чл. 20, ал. 2, вр. ал. 1 от НК, като същевременно я е
оправдал за това, че е извършила престъплението по чл. 159а, ал. 2, т. 1, вр. ал.
1, пр. 1 и пр. 2, вр. чл. 20, ал. 2, вр. ал. 1 от НК, в съучастие с Р.Р.Ю.,
като съизвършител, а престъпленията по чл. 159а, ал. 2, т. 1, вр. ал. 1, пр. 4,
вр. чл. 20, ал. 2, вр. ал. 1 от НК и по чл. 155, ал. 5, т. 2, вр. ал. 1, пр. 1,
вр. чл. 20, ал. 2, вр. ал. 1 от НК – в съучастие с Х.И.А., като съизвършител,
както и относно фактическото обстоятелство в обвинението по чл. 155, ал. 5, т.
2, вр. ал. 1, пр. 1, вр. чл. 20, ал. 2, вр. ал. 1 от НК да е казала на А.Х.получените
пари да дава на Х.И.А.. За всяко едно от престъпленията, за които е признал
подс. А.И. за виновна, я е осъдил на наказание „лишаване от свобода”, за срок
от три години, чието изпълнение, на основание чл. 66, ал. 1 от НК, е отложил за
срок от пет години, както и на наказание „глоба”, в размер на пет хиляди лева.
Наложил е на признатата за виновна подс. А.И., на основание чл. 23, ал. 1 от НК
(неправилно посочено в диспозитива на присъдата като НПК), едно общо, най-тежко
от така определените ѝ наказания, а именно наказанието „лишаване от
свобода”, в размер на три години, чието изпълнение е отложил за срок от пет
години, както и наказанието „глоба”, в размер на пет хиляди лева. Също така е
осъдил, на основание чл. 189, ал. 3 от НПК, подс. А.И. да заплати направените
по делото разноски, от които 290 лева, сторени на досъдебното производство
разноски – в полза на държавата, а 300 лева – разноски, направени в хода на
съдебното производство – в полза на бюджета на съдебната власт, по сметка на
СРС, както и, на основание чл. 190, ал. 2 от НПК, по пет лева са служебно
издаване на всеки един брой изпълнителен лист, отново в полза на бюджета на
съдебната власт, по сметка на СРС.
Недоволен от така постановената
присъда е останал прокурор при Софийска районна прокуратура (СРП), който, в
срока по чл. 319, ал. 1 от НПК, е депозирал протест. В него се твърди, че
присъдата е неправилна. Застъпва се становище, че от показанията на свидетелите
Т. Т., С. Х.и още един, разпитан в съдебно заседание на 11.06.2015 г.,
обвинението срещу подс. Х.А. е доказано. Желае се отмяна на първоинстанционната
присъда в частта ѝ, в която подс. Х.А. е оправдан и постановяването
спрямо него на нова, осъдителна, за обвинението, което е повдигнато с внесения
в СРС обвинителен акт.
С подадения въззивен протест не се
правят искания за събиране на доказателства от въззивния съд.
Недоволен е останал и служебно
назначеният защитник на подс. А.И. – адв. К.Г., САК, който също, в срока по чл.
319, ал. 1 от НПК, подава въззивна жалба с допълнение. Обобщено, в тях се
твърди, че присъдата е неправилна и несправедлива. Сочи се, че от събраните
доказателства не може да се направи категоричен извод за виновността на подс. И..
В подкрепа на това становище се ангажират показанията на свидетелите Д.И. и Е.К..
Изтъква се противоречие в мотивите на първоинстанционната присъда, досежно
оправдаването на подс. Х.А. и осъждането на подс. А.И. въз основа на една и
съща приета от съда фактическа обстановка. Желае се отмяна на присъдата на
първия съд, в осъдителната ѝ част спрямо подс. А.И., и постановяване по
отношение на същата на нова, оправдателна.
С подадената въззивна жалба не се
правят искания за събиране на доказателства от въззивния съд.
В разпоредително заседание на
08.05.2018 г., въззивният
съд, по реда на чл. 327 от НПК, след като се запозна с протеста, с въззивната
жалба с допълнение и с приложените материА. към делото, намери, че за изясняване на обстоятелствата по
делото не се налага разпит на подсъдимите лица. Намери, също така, че не се налага провеждането на
въззивно съдебно следствие, за обезпечаване на правомощието на въззивната
инстанция по чл. 313 и чл. 314 от НПК и правилното решаване на делото.
С оглед разпоредбата на чл. 329, ал.
2 от НПК и повдигнатото срещу всяко едно от подсъдимите лица обвинение за
престъпление, което се явява тежко, по смисъла на чл. 93, т. 7 от НК, а именно
наказуемо с наказание „лишаване от свобода” повече от пет години, въззивният
съд намери присъствието им в съдебното заседание е задължително.
В
откритото съдебно заседание, проведено на 06.06.2018 г., представителят на СГП
поддържа протеста, по изложените в него съображения, като намира, че
обвинението срещу подс. Х.А. се доказва от събраните по делото доказателства и
в частност – от показанията на свидетелите Т., М.и Д.А.. Предлага присъдата на районния
съд, в наказателнооправдателната ѝ
част по отношение на подс. Х.А., да бъде отменена и да бъде постановена друга,
осъдителна по отношение на този подсъдим, а в останалата ѝ част – да бъде потвърдена.
Назначеният
служебен защитник на подсъдимата А.И. – адв. Г., САК, поддържа въззивната
жалба, по съображенията, изложени в нея. Акцентира, че СРС се е произнесъл, без
да отчете обстоятелството, че в съдебно заседание прокурорът не е поддържал
обвинението. Намира подсъдимата за невинна по повдигнатите ѝ обвинения, като сочи, че осъдителната присъда почива само
въз основа на показанията на св. С.Х., която няма впечатление за случилото се на
02.10.2007 г.с нейната сестра А.Х.. Отправя искане към съда да отмени присъдата
на първоинстанционния съд и да постанови нова, оправдателна за подзащитната му.
Подсъдимата
И., редовно призована, се явява пред въззивния съд. В правото си на лична
защита и последна дума желае да бъде оправдана.
Защитникът
на подс. Х.И.А. – адв. С., САК, посочва, че подсъдимият не се признава за
виновен по повдигнатото му обвинение, като твърди, че не познава сестрите А.и С.,
не е имал намерение да ползва непълнолетната А.за развратни действия, не е
приемал същата, заедно с подс. И., в негов апартамент и не ги е посрещал на ж. п.
гарата в гр. София, за да ги настани в апартамента си. Заявява, че по делото
няма доказателства подзащитният му да е склонявал непълнолетната А.към
проституция и да е приемал А.и подс. И. в дома си, с цел А.да бъде използвА.за
развратни действия. Желае потвърждаване на първоинстанционната присъда, в наказателнооправдателната
ѝ част.
Подсъдимият
А., редовно призован, не се явява и не взема отношение по фактите и
обстоятелствата, включени в предмета на доказване и по постъпилите въззивни
жалба и протест.
Софийски градски съд, като прецени събраните по делото доказателства, атакувания
първоинстанционен съдебен акт, изложените от страните доводи и възражения и
след като въз основа на императивно вмененото му задължение извърши цялостна
служебна проверка на присъдата на първия съд, по отношение на нейната законосъобразност,
обоснованост и справедливост, съобразно изискванията на чл. 314 от НПК, намира,
че същата страда от съществени процесуални пороци, по смисъла на чл. 348, ал.
3, т. 1 от НПК, които не могат да бъдат отстранени от въззивната инстанция, но са
отстраними при ново разглеждане на делото. Тези пороци се състоят в допуснати
две самостоятелни, съществени нарушения на процесуалните правила в хода на досъдебното
и съдебното производство по делото. Конкретно, това са, от една страна,
приемане за разглеждане на обвинителен акт, който не отговаря на изискванията
по чл. 246, ал. 1 от НПК, а от друга, в произнасяне от съда по непредявено
обвинение, което е довело до ограничаване на процесуалните права на подс. А.М.И.,
в частност на правото ѝ на защита. Констатирането на горното обуславя отмяна на
първоинстанционната присъда и връщане на делото на СРС, за ново разглеждане от
друг състав.
Доколкото въззивният съд намира,
че са допуснати неотстраними на въззивната инстанция процесуални нарушения от
категорията на съществените, обуславящи отмяна на постановената
първоинстанционна присъда и връщане на делото на СРС на това основание, то в
настоящото решение е безпредметно излагане на фактическа обстановка и обсъждане
на въпросите по съществото на делото.
С депозирания в СРС – НО обвинителен
акт, срещу подс. Х.И.А. е подигнато обвинение за това, че:
1. На 02.10.2007 г., в гр. София, в
съучастие с обв. А.М.И., като съизвършител, приел непълнолетната А.Я.Х., на 16
години (чрез осигуряване на квартира и я заплашил, че ще я остави на улицата,
ако не проституира), с цел да бъде използвА.за развратни действия, независимо
от съгласието ѝ,
като деянието е извършено спрямо лице, ненавършило 18 години – престъпление по
чл. 159а, ал. 2, т. 1, вр. ал. 1, пр. 4, вр. чл. 20, ал. 2, вр. ал. 1 от НК ;
2. За времето от 02.10.2007 г. до
неустановена дата на м. октомври 2007 г., в гр. София, в съучастие с обв. А.М.И.,
като съизвършител, склонява непълнолетната А.Я.Х., на 16 години, към
проституция (като я отвежда на магистралата и ѝ казва за взема от
клиентите за орален секс 10 лева и за стандартен секс 20 лева и получените пари
да дава на него), като деянието е извършено спрямо лице, ненавършило 18 години
– престъпление по чл. 155, ал. 5, т. 2, вр. ал. 1, пр. 1, вр. чл. 20, ал. 2,
вр. ал. 1 от НК.
Срещу подс. А.М.И. е подигнато
обвинение за това, че :
1. На 01.10.2007 г., в гр. Русе, на
автогарата, склонява непълнолетната А.Я.Х., на 16 години, и малолетната С. Я.Х.,
на 13 години, към проституция, като предлага и на двете да правят секс на магистралата
за Букурещ, като за орален секс да взимат по 10 лева и за стандартен секс 20
лева и получените пари да дава на нея, като деянието е извършено по отношение
на две лице, ненавършили 18 години – престъпление по чл. 155, ал. 5, т. 2 и т.
3, вр. ал. 1, пр. 1 от НК ;
2. На 02.10.2007 г., в гр. Русе, на
магистралата за Букурещ, в съучастие с Р.Р.Ю., като съизвършител, набирала
двете сестри - малолетната С. Я.Х., на 13 години, и непълнолетната А.Я.Х., на
16 години (чрез директна договорка да извършват сексуални услуги срещу
заплащане в гр. София) и транспортирала непълнолетната А.Я.Х.от гр. Русе до гр.
София, с нощния влак, с цел да бъдат използвани за развратни действия,
независимо от съгласието им, като деянието е извършено спрямо лица, ненавършили
18 години – престъпление по чл. 159а, ал. 2, т. 1, вр. ал. 1, пр. 1 и пр. 2,
вр. чл. 20, ал. 2, вр. ал. 1 от НК.
Така изложеното сочи, че внесеният в
СРС обвинителен акт изначално не е отговарял на изискванията за
законосъобразност, съгласно разпоредбата на чл. 246, ал. 2 от НПК, тъй като е нА.це
противоречиво обвинение, повдигнато по отношение на двете подсъдими лица.
По-конкретно, по отношение на подс. Х.А.
е предявено обвинение за това да е извършил престъпленията по чл. 159а, ал. 2,
т. 1, вр. ал. 1, пр. 4, вр. чл. 20, ал. 2, вр. ал. 1 от НК и по чл. 155, ал. 5,
т. 2, вр. ал. 1, пр. 1, вр. чл. 20, ал. 2, вр. ал. 1 от НК, от които се явява
пострадала св. А.Х., в съучастие с подс.
А.И., като съизвършители, докато обвинение срещу подс. И. за извършване на
престъпления с посочената правна квА.фикация, в съучастие с подс. А. не е повдигнато. Същевременно, по
досъдебното производство не са нА.це данни материА. от същото, касаещи
обвинения срещу подс. И. за престъпления по чл. 159а, ал. 2, т. 1, вр. ал. 1,
пр. 4, вр. чл. 20, ал. 2, вр. ал. 1 от НК и по чл. 155, ал. 5, т. 2, вр. ал. 1,
пр. 1, вр. чл. 20, ал. 2, вр. ал. 1 от НК, от които се явява пострадала св. А.Х.,
извършени в съучастие с подс. А., да са били отделяни в друго наказателно
производство или по отношение на тази подсъдима да е влязла в сила присъда, с
която да е осъдена по такива обвинения.
За да се гарантира правото на защита
на обвиняемото/подсъдимото лице в производството, е необходимо да има пълно и
точно съответствие, от една страна, между описанието на инкриминираното деяние
в обстоятелствената част и в диспозитива на обвинението и на обвинителния акт,
а от друга – между текстовото и цифрово формулиране на обвинението срещу
обвиняемото/подсъдимото лице в диспозитива. Когато е повдигнато обвинение за
престъпление, извършено от две лица, в съучастие помежду им, под формата на
съизвършителство, е необходимо да е нА.це съгласуваност между обвиненията,
повдигнати по отношение на всяко от подсъдимите лица, поне по отношение на
приложимия основен престъпен състав, ако не е нА.це ексцес на умисъла на някой
от съизвършителите, какъвто в конкретния случай не се твърди. В конкретния по
делото случай, изискуемото единство между обстоятелствената част и диспозитива
на обвинението и на обвинителния акт не е нА.це, тъй като подс. А.И. е
поставена в невъзможност да разбере дА. да се защитата и срещу обстоятелството,
че в съучастие с подс. Х.А. е извършила престъпленията, за които на него му е
повдигнато обвинение, а на нея – не. Избраният от представителя на държавното
обвинение начин за текстово и цифрово формулиране на обвинението срещу
подсъдимото лице оставя съмнение, кое от лицата, според обвинението, е
съпричастно към престъпленията с посочената правна квА.фикация и по какви
съображения.
Основната процесуална функция на
обвинителния акт е да очертае по недвусмислен начин престъплението, в което се
обвинява лицето (всяко от лицата), с всички негови обективни и субективни
признаци, съобразно приетата правна квА.фикация и тяхната максимална
конкретизация, а тази на неговата обстоятелствена част – да се опише
престъплението, начинът, времето и мястото на извършването му, както и другите
обстоятелства, визирани в чл. 246, ал. 2 НПК. В конкретния случай е допуснато
двусмислие и неяснота в обстоятелствената част на обвинителния акт и в
диспозитива на същия, която обуславя невъзможността на подс. И. да разбере
фактическите и правни рамки на вмененото ѝ обвинение по начин, който да ѝ
позволи да организира адекватно защитата си. Налага се изводът, че при
изготвяне на внесения за разглеждане в СРС – НО обвинителен акт не са били
спазени всички изисквания на процесуалния закон, визирани в разпоредбата на чл.
246, ал. 2 от НПК, конкретизирани в Тълкувателно решение № 2/2002 г. на ОСНК на ВКС, относно нА.чните
реквизити на обвинителния акт от гледна точка на преценката за допуснато
съществено нарушение на процесуалните правила.
Следователно, на досъдебното производство е
допуснато отстранимо, съществено процесуално нарушение, което, от една страна,
е довело до ограничаване на процесуалното право на подс. И. да и бъде предявено
ясно и разбираемо обвинение в досъдебната фаза на процеса, а от друга –
нарушило е съществено процесуалните права на подсъдимата и защитника ѝ в
наказателното производство, в неговата съдебна фаза, да разберат окончателното
повдигнато с внесения в СРС обвинителен акт обвинение, срещу което да могат
адекватно да организират своята защита.
Вероятно
с оглед отстраняване на изначално допуснатото процесуално нарушение, в открито съдебно заседание пред първия съд, проведено на
07.10.2014 г., прокурорът при СРП е направил изявление за изменение на
обвинението, по реда на чл. 287, ал. 1 от НПК, като е повдигнал обвинение срещу
подс. А.М.И. за това, че :
1. На 02.10.2007 г., транспортирала
от гр. Русе до гр. София отделно лице – А.Я.Х., на 16 години, с цел да бъде
използвА.за развратни действия, независимо от съгласието на лицето, и деянието
е извършено спрямо лице, ненавършило 18 години – престъпление по чл. 159а, ал.
2, т. 1, вр. ал. 1, пр. 2 от НК ;
2. На 02.10.2007 г., в гр. София, в
съучастие, като извършител, с Х.И.А. – извършител, приела непълнолетната А.Я.Х.,
на 16 години (чрез осигуряване на квартира и я заплашила, че ще я остави на
улицата, ако не проституира), с цел да бъде използвА.за развратни действия,
независимо от съгласието на лицето, и деянието е извършено спрямо лице,
ненавършило 18 години – престъпление по чл. 159а, ал. 2, т. 1, вр. ал. 1, пр.
4, вр. чл. 20, ал. 2, вр. ал. 1 от НК ;
3. За времето от 02.10.2007 г. до
неустановена дата на м. октомври 2007 г., в гр. София, в съучастие, като
извършител, с Х.И.А. – извършител, склонила непълнолетната А.Я.Х., на 16
години, към проституция (като я отвежда на магистралата и ѝ казва да
взема от клиентите за орален секс 10 лева и за стандартен секс 20 лева и
получените пари да дава на Х.И.А.), като деянието е извършено спрямо лице,
ненавършило 18 години – престъпление по чл. 155, ал. 5, т. 2, вр. ал. 1, пр. 1,
вр. чл. 20, ал. 2, вр. ал. 1 от НК.
С присъдата подс. Х.И.А. е признат
за невинен и оправдан по повдигнатите му с обвинителния акт обвинения.
Подсъдимата А.М.И. е призната за
виновна в това, че :
1. На 01.10.2007 г., в гр. Русе, на
автогарата, склонява непълнолетната А.Я.Х., на 16 години, и малолетната С. Я.Х.,
на 13 години, към проституция, като предлага на двете да правят секс на
магистралата за Букурещ, като за орален секс да взимат по 10 лв. и за
стандартен секс 20 лв. и получените пари да дават на нея, като деянието е
извършено по отношение на две лица, ненавършили 18 години - престъпление по
чл.155, ал. 5, т. 2 и т. 3, вр. ал. 1 пр. 1 от НК ;
2. На 02.10.2007 г., в гр. Русе, на
магистралата за Букурещ, набирала двете сестри - малолетната С. Я.Х., на 13
години, и непълнолетната А.Я.Х., на 16 години (чрез директна договорка да
извършват сексуални услуги срещу заплащане в гр. София) транспортирала
непълнолетната А.Я.Х.от гр. Русе до гр. София с нощния влак, с цел да бъдат
използвани за развратни действия, независимо от съгласието им, като деянието е
извършено спрямо лица, ненавършили 18 години – престъпление по чл. 159а, ал. 2,
т. 1, вр. ал. 1, пр. 1 и пр. 2, вр. чл. 20, ал. 2, вр. ал. 1 от НК, като е оправдА.в
частта, да е сторила това в съучастие с Р.Р.Ю.,
като съизвършител ;
3. На 02.10.2007 г., транспортирала
от гр. Русе до гр. София отделно лице – А.Я.Х., на 16 години, с цел да бъде
използвА.за развратни действия, независимо от съгласието на лицето, и деянието
е извършено спрямо лице, ненавършило 18 години – престъпление по чл. 159а, ал.
2, т. 1, вр. ал. 1, пр. 2 от НК ;
4. На 02.10.2007 г., в гр. София,
приела непълнолетната А.Я.Х., на 16 години (чрез осигуряване на квартира и я
заплашила, че ще я остави на улицата, ако не проституира), с цел да бъде
използвА.за развратни действия, независимо от съгласието на лицето, и деянието
е извършено спрямо лице, ненавършило 18 години – престъпление по чл. 159а, ал.
2, т. 1, вр. ал. 1, пр. 4, вр. чл. 20, ал. 2, вр. ал. 1 от НК, като е оправдА.по
обвинението да е сторила това в съучастие, като извършител, с Х.И.А. –
извършител ;
5. За времето от 0210.2007 г. до
неустановена дата на м. октомври 2007 г., в гр. София, склонила непълнолетната А.Я.Х.,
на 16 години, към проституция (като я отвежда на магистралата и ѝ казва
да взема от клиентите за орален секс 10 лева и за стандартен секс 20 лева и
получените пари да дава на Х.И.А.), като деянието е извършено спрямо лице,
ненавършило 18 години – престъпление по чл. 155, ал. 5, т. 2, вр. ал. 1, пр. 1,
вр. чл. 20, ал. 2, вр. ал. 1 от НК, като е оправдА.по обвинението да е сторила
това в съучастие, като извършител, с Х.И.А. – извършител, и да е казала на А.Х.получените
пари да дава на Х.И.А..
За
всяко едно от престъпленията, за които е признал подс. А.И. за виновна, районният
съд я е осъдил на наказание „лишаване от свобода”, за срок от три години, чието
изпълнение, на основание чл. 66, ал. 1 от НК, е отложил за срок от пет години,
както и на наказание „глоба”, в размер на пет хиляди лева. Наложил е на
признатата за виновна подс. А.И., на основание чл. 23, ал. 1 от НК (неправилно
посочено в диспозитива на присъдата като НПК), едно общо, най-тежко от така
определените ѝ наказания, а именно наказанието „лишаване от свобода”, в
размер на три години, чието изпълнение е отложил за срок от пет години, както и
наказанието „глоба”, в размер на пет хиляди лева.
Осъдил
е подсъдимата да заплати и направените по делото разноски.
При
това следва да се приеме, че в хода на съдебното производство по делото е
допуснато друго, съществено и неотстранимо от настоящата инстанция нарушение на
съдопроизводствените правила, а именно осъждане на подс. И. по непредявено ѝ
по надлежния процесуален ред обвинение.
Съгласно
разпоредбата на чл. 287, ал. 1 от НПК, прокурорът повдига ново обвинение,
когато на съдебното следствие установи основания за съществено изменение на
обстоятелствената част на обвинението или за прилагане на закон за по-тежко
наказуемо престъпление. В конкретния по делото случай, нито една от визираните
в закона предпоставки за изменение на обвинението в хода на съдебното следствие
пред първата инстанция не е била нА.це. С изявлението на представителя на
държавното обвинение не е изменена обстоятелствената част на вече повдигнатото,
по реда на чл. 246, ал. 1 от НПК обвинение срещу подс. И., нито същото е квА.фицирано
по по-тежко наказуем престъпен състав, а на практика прокурорът е вменил на подсъдимата три нови, съвсем различни и отделни
обвинения спрямо подс. И., като две от тях – по пункт втори и трети от
„измененото“ обвинение, са идентични с обвиненията спрямо подс. А..
Вместо
да се произнесе изрично по направеното от прокурора изменение на обвинението,
като откаже да го допусне, респективно да приеме процесът да се движи по
измененото обвинение, съдът „мълчА.во“ е приел производството да продължи не
само по измененото обвинение, а както по обвинението, повдигнато с обвинителния
акт, така и по това, „изменено“ от прокурора, като е осъдил подс. И. по пет
самостоятелни обвинения.
Липсата
на произнасяне на съда, дА. приема или не изменението на обвинението, е
самостоятелно съществено нарушение на съдопроизводствените правила, в случая
ясно видимо и от неяснотата за страните в процеса дА. и в какъв обем в крайна
сметка са повдигнатите, включително чрез направеното „изменение“, обвинения
спрямо всяко от подсъдимите лица. Отговор на този въпрос, а именно какво
обвинение е приел да разгледа първият съд, е даден едва с присъдата – в
нарушение на процесуалния закон, тъй като от момента на направеното изявление
от прокурора за изменение на обвинението, до момента на произнасяне на
окончателния съдебен акт на първата инстанция, за страните не е бил ясен в нито
един момент обемът на повдигнатото срещу подс. И. обвинение (в този смисъл и решение
№ 576/09.01.2013 г. по дело № 2108/2012 г. на ВКС, ІІІ н. о.). На страните
не е било ясно, дА. съдът не е приел направеното от прокурора „изменение на обвинението“,
респективно делото е продължило срещу подс. И. по възведените ѝ с
обвинителния акт обвинения, или е приел изменение на обвинението, независимо от
липсата на процесуалните предпоставки, визирани в чл. 287, ал. 1 от НПК, и
производството е продължило по обвинението срещу подсъдимата в три пункта, два
от които идентични с обвиненията срещу подс. А.. Допуснатото от първия съд
процесуално нарушение – непроизнасяне по направеното от прокурора изменение на
обвинението, е резултирало в произнасяне както по изначално повдигнатите с
обвинителния акт обвинения, така и по тези след изменението от прокурора, а
именно по пет пункта, по три от които подсъдимата никога не се е защитавала в
производството.
Осъждането
по непредявено обвинение винаги съставлява съществено нарушение на
процесуалните правила, гарантиращи правото на защита на подсъдимото лице, тъй
като е лишено от възможността да даде обяснения, да посочи и изиска
доказателства или да предприеме друго процесуално поведение.
Изложените съображения
мотивират въззивния съд да приеме, че констатираните от него, допуснати от
първоинстанционния съд процесуални нарушения са съществени, доколкото
ограничават в сериозна степен правото на защита на подс. И..
Присъдата следва да бъде отменена
изцяло – и по отношение на подс. Х.И.А., поради изначално допуснатото – още с
внесения за разглеждане в СРС – НО обвинителен акт, съществено процесуално
нарушение спрямо лицето, сочено като съизвършител на подсъдимия – подс. И..
Същевременно, независимо от обстоятелството, че въззивният съд констатира
допуснато нарушение на процесуалните правила още на фазата на досъдебното
производство, предвид изменението на разпоредбата на чл. 334, т. 1 от НПК (със
ЗИДНПК, обн. ДВ, бр. 44/2018 г.), съдът намери, че следва да върне делото на
първия съд, който да се произнесе по въпросите, визирани в чл. 248, ал. 1, т. 3
от НПК, от стадия на разпоредителното открито заседание.
При
този изход на делото, съдебният състав намира, че не следва да бъдат обсъждани
другите наведени възраженията на защита, които биха могли да бъдат разгледани в
случай, че въззивният съд се занимае с въпросите по съществото на делото, което
се явява безпредметно, на настоящия етап от развитието на процеса, с оглед
отмяната на първоинстанционната присъда.
Воден
от гореизложеното и на основание чл. 334, т. 1, вр. чл. 335, ал. 2, вр. чл.
348, ал. 1, т. 2, вр. ал. 3, т. 1 от НПК, СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД
Р Е
Ш И :
ОТМЕНЯ присъда от
17.02.2017 г. по НОХД № 11664/2010 г.
на СРС – НО, 22-ри състав.
ВРЪЩА делото за
ново разглеждане от друг състав на СРС – НО.
Решението е окончателно
и не подлежи на обжалване и/или протест.
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ : 1. 2.