Решение по дело №348/2019 на Районен съд - Несебър

Номер на акта: 154
Дата: 21 юни 2019 г. (в сила от 17 юли 2019 г.)
Съдия: Нина Русева Моллова-Белчева
Дело: 20192150200348
Тип на делото: Административно наказателно дело
Дата на образуване: 25 април 2019 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ

 

№154                                                            21.06.2019 г.                                               гр. Несебър

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Несебърският районен съд                                                                       наказателен състав

на двадесет и втори май през две хиляди и деветнадесета година            

в публично заседание в следния състав:

                                                                        Председател: Нина Моллова- Белчева

секретар Мая Деянова

като разгледа докладваното от с. Моллова- Белчева

АНД № 348 по описа за 2019 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството по делото е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН.

Образувано е по жалба на „Г.8.” ЕООД, ЕИК *****, против Наказателно постановление № 02-0002040 от 08.04.2019г. на Директор на Д. „И.п.т.”***, с което за нарушение по чл. 62, ал. 1 вр. с чл. 1, ал. 2 от КТ, на основание чл. 416, ал. 5 вр. чл. 414, ал. 3 от КТ, на жалбоподателя е наложено наказание „имуществена санкция” в размер на 2000 лв. Навеждат се доводи за издаване на НП при непълна фактическа обстановка и немотивираност. Сочи се, че лицето М. не е работило като общ работник в обекта и дружеството не е имало качеството „работодател”. Твърди се, че М. е имал сключен граждански договор с „Г.8.” ЕООД. Излага, че М. не е юридически грамотно лице, поради кеото описаното от него в представената от служителите на наказващия орган декларация не е вярно. Моли се да бъде отменено атакуваното наказателно постановление, а при условията на евентуалност- намалена наложената санкция.

Процесуалният представител на ДИТ-гр.Бургас, в съдебно заседание изразява становище за неоснователност на жалбата и законосъобразност на атакувания акт.

Съдът, като взе предвид становищата на страните, събрания по делото доказателствен материал и като съобрази разпоредбите на закона, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

На 20.02.2019г., около 11:45 часа, свидетелката И., заедно с колегата си Д., в качеството им на служители в ДИТ- Бургас, извършили проверка в строителен обект- хотел „П.”, находящ се в гр. Свети Влас, УПИ I-202, 203, кв. 1, местност „Юрта Балкана”, местност „Скеля”. В една от стаите установили няколко лица, измежду които и М.М.М., които полагали подова замазка. Пред проверяващите лицата обяснили, че работят за „Г.8.” ЕООД. На същите бил предоставен за попълване списък на работещите в „Гладиатор”, в който М.М.собственоръчно попълнил трите си имена и ЕГН, длъжност „общ работник”, работно време от 8 до 17 часа, и се подписал. При това положение от проверяващите била връчена призовка на представител на търговеца, който да се яви на 26.02.2019г. в 11:30 часа в ДИТ Бургас и да представи относими документи, сред които трудови досиета на работниците. На 26.02.2019 г., във връзка с Муса М., бил предоставен граждански договор от датата на проверката- 20.02.2019г., с който дружеството- жалбоподател му възложило да изпълнява монтажна дейност, зададена му от възложителя във връзка с поставяне на под, служебна бележка за проведен инструктаж по безопасност и здраве, извадка от книга за инструктаж по безопасност и здраве при работа, идентификационна карта. Не бил представен сключен трудов договор с това лице, като видно от приложения към жалбата трудов договор № 297/01.03.2019г., такъв бил сключен с М. на посочената дата. Въз основа на така представените документи бил съставен АУАН № 02-0002040 от 11.03.2019г. срещу жалбоподателя за нарушение на чл. 62, ал. 1 КТ вр. чл. 1, ал. 2 КТ, връчен на управителя. В предвиденият срок срещу АУАН било депозирано възражение с твърдения, че М. е работил в обекта по силата на граждански договор, който отново е представен. Въз основа на АУАН е издаденото и процесното НП, предмет на проверка в настоящото производство.

Съдът в контекста на правомощията си на съдебния контрол, след като провери изцяло и служебно законосъобразността на акта за установяване на административно нарушение и обжалваното наказателно постановление, без да се ограничава с обсъждане на посочените в жалбата доводи, намери, че не са допуснати съществени процесуални нарушения.

Актът за установяване на административно нарушение и наказателното постановление са издадени от надлежните органи в рамките на тяхната компетентност видно от приложените заповеди.

Съгласно нормата на чл.62 от Кодекса на труда, преди постъпване на работа следва да се сключи трудов договор в писмена форма, който трябва да съдържа определени от закона елементи. Преди сключването на договора работникът следва да се запознае с него и да разбере какви са трудовите му задължения, които произтичат от заеманата длъжност или изпълняваната работа. От разпита на свидетелката И. се установи, че на 20.02.2019 г. извършили проверка в посочения обект, където установили на место лицето Муса М., който собственоръчно попълнил данните в дадения му списък. На място в обекта било констатирано, че М. престира труд без сключен трудов договор с дружеството- жалбоподател. От страна на последното се твърди, че между страните бил сключен граждански договор, което изключвало задължението за подписване на трудов такъв. Наред с това се оспорва и приложеният по делото списък като се твърди, че М. не притежавал юридически познания и не знаел какво попълва.

С оглед на така изложеното съдът намира, че жалбоподателят е извършил вмененото му във вина административно нарушение, поради което е бил законосъобразно санкциониран. Доколкото гражданският договор не изисква нотариална заверка на подписа и съдържанието, съдът намира, че същия не може да се противопостави на наказващия орган от датата, на която е отбелязано, че е сключен. За достоверна дата на сключване следва да се приеме датата, на която същия е бил представен в ДИТ, което е след извършената проверка на място. Ето защо правилно и законосъобразно наказващият орган е приел, че към датата на проверката на място М. е полагал труд без със същия да е имало сключен писмен трудов договор. Представеният такъв е с дата 01.03.2019 г., т.е. след проверката. Наред с това, видно от представеният граждански договор, в същия е посочено, че дружеството е възложило на изпълнителя М. да изпълнява монтажна дейност, зададена му от възложителя във връзка с поставяне на под, уговорено е било заплащането, както и срока за изпълнение. В същият обаче не е посочено къде следва да бъде извършена тази дейност от страна на М.. В тази връзка съдът намира, че не може да се установи по категоричен начин връзката на работника с конкретния обект, на който е бил установен да полага труд. Местоизпълнението на възложената работа е съществен реквизит на един такъв договор, поради което и приложеният по делото не може да докаже наличието на валидно уредени правоотношения между страните по договора за този обект. На следващо място М. собственоръчно е попълнил списък, в който е отбелязал, че е работещ за дружеството- жалбоподател и е отразил конкретни елементи на трудово правоотношение (длъжност, работно време), които не са характерни за договора за изработка, както се твърди в жалбата. Следва да се отбележи, че за попълването на този списък не се изискват някакви специални знания, още по- малко юридическа грамотност. На следващо място посоченото в гражданският договор, че е сключен в гр. Бургас, противоречи на показанията на св. М., че са подписали „някакви документи” непосредствено преди започване на деня, на обекта- последният се намира в гр. Свети Влас. Ето защо съдът приема, че от страна на дружеството, в качеството му на работодател, е следвало да има сключен писмен трудов договор, какъвто към датата на проверката не се спори, че е нямало.

По отношение наложеното наказание, съдът като взе предвид, че по делото няма доказателства за допуснати други нарушения от страна на жалбоподателя, санкцията следва да бъде намалена до предвидения в закона минимален размер от 1500 лв.

Мотивиран от горното и на основание чл.63, ал.1 от ЗАНН, Несебърски районен съд

РЕШИ:

 

ИЗМЕНЯ Наказателно постановление № 02-0002040 от 08.04.2019г. на Директор на Д. „И.п.т.”***, с което за нарушение по чл. 62, ал. 1 вр. с чл. 1, ал. 2 от КТ, на основание чл. 416, ал. 5 вр. чл. 414, ал. 3 от КТ, на „Г.8.” ЕООД, ЕИК *****, е наложено наказание „имуществена санкция”, като НАМАЛЯВА размера на същото от 2000 лв. на 1500 лв.

Решението подлежи на обжалване в 14- дневен срок от съобщаването му на страните пред Административен съд- гр. Бургас.

        

 РАЙОНЕН СЪДИЯ: