№ 6433
гр. София, 14.06.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 32 СЪСТАВ, в публично заседание на
тринадесети май през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:МАРИЯ М. ЗАПРЯНОВА
при участието на секретаря КАМЕЛИЯ Й. ЙОТОВА КУПЕНОВА
като разгледа докладваното от МАРИЯ М. ЗАПРЯНОВА Гражданско дело №
20211110170879 по описа за 2021 година
Р Е Ш Е Н И Е
В ИМЕТО НА НАРОДА
гр. София, 14.6.2022г.
-ри
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, I ГО, 32 състав, в открито съдебно заседание на
13.05.2022 година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: МАРИЯ ЗАПРЯНОВА
При секретаря Камелия Купенова, като разгледа гр.дело №70879/2021 г. по описа на съда,
взе предвид следното:
Ищецът ***, ЕИК ***, представляван от ***, с адрес ГР.СОФИЯ, УЛ.УИЛЯМ
ГЛАДСТОН, №20-22, ЕТ. 6, ОФИС 18, е предявил установителни искове срещу ответника
***., ЕГН **********, с адрес ГР.СОФИЯ, УЛ.ЛОЗИЩЕ, №6.
Предявени са установителни искове по чл.422 ГПК, вр. 79 ЗЗД, вр. чл.432 ТЗ и чл.86 ЗЗД за
сумите, за които е издадена заповед за изпълнение по ч.гр.д. № 29126/2020г. на СРС, 32
състав, а именно:
- 700 лв., представляваща регресно вземане за платена главница по договор за
1
потребителски кредит от 5.4.2018г., ведно със законна лихва от 7.7.2020 г. до изплащане на
вземането,
- 283,89 лв. - договорна лихва за периода от 5.4.2018 г. до 5.4.2019 г.,
- 159,44 лв. – обезщетение за забава за периода от 6.4.2019 г. /съгласно заявеното в исковата
молба/ до 3.7.2020 г.
Ответникът оспорва предявените искове – твърди, че не е уведомен за предсрочната
изискуемост и че договорът за заплащане на възнаграждение на поръчителя е нищожен.
Ищецът следва да докаже при условията на пълно и главно доказване: сключване на
договор за кредит, сключване на договор за поръчителство, предаване на сумата по кредита;
плащане на сумите от поръчителя.
Представено е копие от извадка от системата за администриране на заявки за кредит и
отпуснати кредити *** – клон София относно кредит с идентификационен № 000-КН-
45341943/05.04.2018 г., договор за кредит № 000-КН-45341943/05.04.2018 г., погасителен
план към договора за кредит, както и приложимите към договора общи условия Съгласно
уговореното по договора заемателят се е задължил да ползва заетата сума и да върне сума в
общ размер от 862,59 лв. на 12 равни погасителни вноски с падеж всеки месец от 05.05.2018
г. до 05.04.2019 г. Сумата по договора включва договорна лихва в общ размер за срока на
договора от 162,59 лв. или 40,00 % и получената в заем главница от 700 лв. Представено е
също така и копие от разписка за извършено плащане № 2000000149344775/05.04.2018 г. с
наредител *** и получател СТ. СТ. ИВ. в размер на 700 лв., с дата 05.04.2018 г. и основание
„Паричен превод към Изипей; Превод по договор 000-КН-45341943/05042018“. Представено
е също и копие от договор за предоставяне на поръчителство от 05.04.2018 г. между *** и
СТ. СТ. ИВ. и Договор за поръчителство от 16.12.2016 г. между *** и *** и Приложение №
1 към него и Анекс към договор за поръчителство от 16.12.2016 г. с дата 30.04.2018 г., от
които е видно, че ищцовото дружество е поръчител по договор за кредит № 000-КН-
45341943/05042018, с кредитополучател: СТ. СТ. ИВ..
Страните не спорят относно фактите: на 5.4.2018г. между *** – клон София и С.И. е
сключен договор за кредит от разстояние за сумата 700лв. и възнаградителна лихва в размер
на 162,59лв., при ГПР 49,02%. Сумата следвало да се върне в срок 12 месеца. За
обезпечаване на кредита бил сключен договор за поръчителство от същата дата между *** и
С.И., с който ищецът се задължил да отговаря солидарно за дълга със С.И., при
възнаграждение от 750лв. Кредитополучателят не изпълнил задължението си да върне
сумата по кредита, като срокът на договора за кредит изтекъл на 5.4.2019г. След отправена
покана от кредитодателя, ищецът изпълнил задължението по договора за кредит, като
платил на кредитодателя исковите суми.
Съдът намира, че договор за кредит № 000-КН-45341943/05042018 е потребителски – страни
по него са потребител по смисъла на § 13, т. 1 ЗЗП (ответникът е физическо лице, което
използва заетата сума за свои лични нужди), и небанкова финансова институция – търговец
по смисъла на § 13, т. 2 ЗЗП. Според легалната дефиниция, дадена в разпоредба на чл. 9
2
ЗПК, въз основа на договора за потребителски кредит кредиторът предоставя или се
задължава да предостави на потребителя кредит под формата на заем, разсрочено плащане и
всяка друга подобна форма на улеснение за плащане срещу задължение на длъжника-
потребител да върне предоставената парична сума. Условие за неговата действителност е
писмената форма- чл. 10, ал. 1 ЗПК. В случая обаче договорът е сключен по електронен път,
поради което се прилага ЗПФУР. Съгласно чл. 18, ал. 2 ЗПФУР доставчикът може да докаже
предоставянето на преддоговорна информация, както и на изявления, отправени съгласно
този закон по реда на чл. 293 ТЗ, а за електронните изявления – по реда на ЗЕДЕУУ. В
случая чрез приложеното веществено доказателствено средство – компактдиск (CD),
съдържащ информация от системата за администриране на заявки за нови кредити и от
копията от информацията на хартиен носител се установява сключването на процесния
договор за кредит.
Съгласно процесния договор за потребителски кредит общия размер на
предоставената сума е 700 лв., срока за издължаване на сумата е 360 дни, броя погасителни
вноски, дължими от кредитополучателя е 12 броя, всяка вноска по 71,88 лв., дължими до 5-
то число на съответния месец. Лихвеният процент по кредита е 40,00%, а ГПР по кредита е
49,02%. Общият размер на плащанията по кредита е 862,59 лв., а общият размер на
договорната лихва за процесния период е 162,59 лв.
Относно възнаградителната лихва: В процесния договор за кредит на ищеца е предоставена
в заем сума от 700 лева, при уговорен ГЛП в размер на 40,00 %. Към датата на сключване на
договора за кредит липсват императивни разпоредби на закона по отношение размера на
възнаградителната лихва. При положение обаче, че се касае за потребителски договор, при
който едната страна е по-слаба икономически, поради което се ползва със засилената защита
на ЗЗП и ЗПК, следва да се приеме, че максималният размер на лихвата (било
възнаградителна, било за забава) е ограничен. Обратното би означавало икономически по-
слаби участници в оборота да бъдат третирани неравноправно, като недостигът на
материални средства за един субект се използва за облагодетелстване на друг. Поради това в
съдебната практика трайно се приема, че противоречаща на добрите нрави е уговорка,
предвиждаща възнаградителна лихва, надвишаваща трикратния размер на законната лихва
/а за обезпечени кредити – двукратния размер на законната лихва/. В този смисъл е Решение
№ 378 от 18.05.2006 г. на ВКС по гр. д. № 315/2005 г., II г. о., Решение № 906 от 30.12.2004
г. на ВКС по гр. д. № 1106/2003 г., II г. о.; Определение № 901/10.07.2015 г. по гр. д. гр. дело
№ 6295 по описа за 2014 г на ВКС. Следователно при преценка съответствието на спорната
договорна клауза с добрите нрави, следва да се вземе предвид съотношението между
уговорения с нея размер на възнаградителна лихва и законната лихва. Размерът на
последната е общоизвестен – към основния лихвен процент на БНБ се прибавят десет
пункта и към датата на сключване на договора размерът на законната лихва е 10, 00%.
Следователно, уговорената с процесния договор възнаградителна лихва в размер на 40, 00%
годишно е четирикратно по-висок от размера на законната лихва. Затова тази уговорката
противоречи на добрите нрави /критерии за норми на поведение, установени в обществото/
3
и се явява нищожна. Поради това, че нищожните уговорки не произвеждат никакво
действие, следва да се приеме, че лихва не е уговорена между страните по процесния
договор и такова задължение не е възникнало за ищеца.
В случая ищецът е платил задължение по нищожна уговорка, тоест без основание и може да
претендира сумата от обогатилия се, т.е. от кредитодателя ***, а не от ответника. В
подкрепа на този извод е и разпоредбата на чл. 138, ал. 2, изр. 1 ЗЗД, съгласно която
поръчителството може да съществува само за действително задължение.
Предвид изложеното искът в частта относно заплатената от *** договорна лихва в размер на
283,89 лв. следва да се отхвърли като неоснователен.
Относно възражението за липса на уведомление за предсрочна изискуемост: Ответникът
възразява, че предсрочната изискуемост не е била обявена на кредитополучателя преди
предявяване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение от кредитора и поради
това плащането, извършено от поръчителя *** е непротивопоставимо на длъжника. Съдът
намира, че обявяването на предсрочна изискуемост не е задължение на кредитора по
договор за кредит, както навежда ответникът, а е негово субективно потестативно право и от
неговата воля зависи дали ще го упражни или ще изчака изискуемостта на сумите съобразно
уговореното по договора за кредит. В случая кредитодателят *** – клон София не е
обявявал кредита за предсрочно изискуем, а е изчакал настъпване на изискуемостта на
последната вноска по договора и неизпълнение от страна на длъжника на съответната
падежна дата, уговорена в договора за кредит. Това се установява от изпратената Покана за
доброволно плащане от страна на *** до *** с дата 29.05.2020 г., т.е. след датата на
настъпване на падежа на последната погасителна вноска по договор за кредит № 000-КН-
45341943/05042018, а именно – 05.04.2019 г. По действащото българско право
отговорността на поръчителя не е субсидиарна и кредиторът не е длъжен да се обърне за
изпълнение първо към длъжника и едва след това да ангажира отговорността на поръчителя.
Поради това поръчителят е изпълнил свое изискуемо задължение по договора за
поръчителство и съдът намира иска на поръчителя за основателен в частта относно
заплатената главница.
Относно обезщетението за забава: С исковата молба поръчителят претендира сумата от
159,44 лева, представляваща обезщетение за забава от датата на изтичане на договора за
кредит до 03.07.2020 г. По делото обаче не се установява обезщетение за забава да е платено
на кредитодателя от поръчителя. Поръчителят е платил само главницата и
възнаградителната лихва. Съгласно чл.143, изр.2 ЗЗД поръчителят има право и на законни
лихви върху заплатените суми от деня на плащането – в този смисъл е и уговорката в чл.4,
ал.2, т.2 от договора за поръчителство. В случая плащането е направено на 24.6.2020г. и от
този момент кредитополучателят следва да дължи законна лихва за забава. В процесния
случай за коректно изчисляване на срока на давността следва да се съобрази разпоредбата на
чл. 6 от Закон за мерките и действията по време на извънредното положение, обявено с
решение на Народното събрание от 13 март 2020 г. и за преодоляване на последиците (в
сила от 13.03.2020 г.), съобразно която по време на извънредното положение и до два месеца
4
след отмяната му при забава за плащане на задължения на частноправни субекти, длъжници
по договори за кредит и други форми на финансиране, предоставени от финансови
институции по чл. 3 от Закона за кредитните институции не се начисляват лихви за забава,
обезщетения и неустойки. Извънредното положение в Република България е обявено с
Решение за обявяване на извънредно положение, обнародвано в ДВ, бр. 22, от дата 13.3.2020
г. за периода от 13.03.2020 г. до 13.04.2020 г., като е удължено до 13.5.2020 г. (с Решение за
удължаване на срока на обявеното извънредно положение, обн. ДВ – брой: 33, от дата
7.4.2020 г.). Следователно, в процесния случай, за периода до 14.07.2020 г. не се дължи
обезщетение за забава (доколкото поръчителят встъпва в правата на кредитора – арг. чл. 146,
изр. 1 ГПК), поради което законната лихва за забава трябва да се присъди от 14.7.2020г., а не
от датата на заявлението по чл.410 ГПК /7.7.2020г./, а искът за обезщетение за забава за
периода от 06.04.2019 г. до 03.07.2020 г. следва да се отхвърли изцяло.
Относно разноските: разноски се дължат на ищеца съобразно представените доказателства.
Съдът намира, че юрисконсултското възнаграждение е прекомерно и следва да бъде
намалено, като съдът намира, че справедливият размер на възнаграждението в исковото
производство е 100 лв. Така определен общият размер на разноските на ищеца в исковото и
заповедното производство е 660 лв. На ищеца следва да се присъди сумата 244,01лв.
разноски в исковото и заповедното производство, съразмерно с уважената част от исковете.
На ответника също се дължат разноски съобразно отхвърлената част от иска. По делото
адвокатът е предоставял на ответника безплатна правна помощ като материално затруднено
лице и поради това претендира присъждане на възнаграждение по ред на чл. 38, ал. 2 ЗАдв.,
както и адвокатско възнаграждение за заповедното производство в размер на 500 лв.
Настоящият състав намира, че разноски за предявяване на възражението по чл. 414 ГПК не
се дължат, доколкото възражението срещу издадена заповед за изпълнение не се предявява
в самостоятелно състезателно производство, а е само формална предпоставка за предявяване
на материалното право на кредитора по исков път и поради това изходът на правния спор не
зависи от материалната законосъобразност или незаконосъобразност на възражението по чл.
414 ГПК (в този смисъл Определение №45/23.01.2019 по дело №3074/2018 на ВКС, ТК, I
т.о.). Поради това на ответника се дължат разноски единствено в исковото производство
съобразно отхвърлената част от иска. Съдът намира, че справедливият размер на адвокатско
възнаграждение по чл. 38, ал. 2 ЗАдв. на процесуалния представител на ответника е 370 лв.
Съобразно отхвърлената част от иска на основание чл. 78, ал. 3 ГПК му се дължи от ищеца
възнаграждение в размер на 233,20 лв.
Воден от горното, Софийски районен съд
5
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, че СТ. СТ. ИВ., ЕГН **********, с адрес ГР.СОФИЯ,
УЛ.ЛОЗИЩЕ, №6, дължи на ***, ЕИК ***, представляван от ***, с адрес: ГР.СОФИЯ, УЛ.
УИЛЯМ ГЛАДСТОН, №20-22, ЕТ. 6, ОФИС 18, сумите, за които е издадена заповед за
изп.ълнение по чл.410 ГПК по ч.гр.д. № 29126/2020г.. на СРС, 32 състав, а именно 700 лв.,
представляваща регресно вземане за платена главница по договор за потребителски кредит
от 5.4.2018г., ведно със законна лихва от 14.7.2020г. до изплащане на вземането
ОТХВЪРЛЯ предявените от ***, ЕИК ***, представляван от ***, с адрес: ГР.СОФИЯ,
УЛ. УИЛЯМ ГЛАДСТОН, №20-22, ЕТ. 6, ОФИС 18 срещу искове за сумата от 283,89 лв. –
договорна лихва за периода от 5.4.2018 г. до 5.4.2019 г. и 159,44 лв., представляваща
обезщетение за забава за периода от 6.4.2019 г. до 3.7.2020 г.
ОСЪЖДА СТ. СТ. ИВ., ЕГН **********, с адрес ГР.СОФИЯ, УЛ.ЛОЗИЩЕ, №6,
да плати на ***, ЕИК ***, представляван от ***, с адрес: ГР.СОФИЯ, УЛ. УИЛЯМ
ГЛАДСТОН, №20-22, ЕТ. 6, ОФИС 18, сумата 244,01лв. – разноски в исковото и
заповедното производство.
ОСЪЖДА ***, ЕИК ***, представляван от ***, с адрес: ГР.СОФИЯ, УЛ. УИЛЯМ
ГЛАДСТОН, №20-22, ЕТ. 6, ОФИС 18 да плати на адв. Й.В. П., САК, служебен адрес:
София, ул. „Генерал Йосиф Гурко“ № 49А, ет.3, ап.9 сумата 233,20 лв. – разноски в
исковото производство по гр.д. 70879/2021 г., СРС, 32 с-в.
Решението подлежи на обжалване в двуседмичен срок от връчването му на страните
с въззивна жалба пред Софийски градски съд.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6