Р Е Ш Е Н И Е
гр.София, 23.04.2020 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ
ГРАДСКИ СЪД, І г.о., 8 с-в в открито заседание на четиринадесети февруари, през
две хиляди и деветнадесета година, в състав
:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СТЕФАН КЮРКЧИЕВ
при участието на секретаря Ваня
Ружина,
като
изслуша докладваното от съдията гр. д. №
383 по описа на състава за 2019г., за да
се произнесе взе предвид следното:
Предявени са обективно съединени
искове с правно основание чл. 226, ал.1 КЗ /отм./.
Ищцата Ц.Д.С. и ищецът В.П.Г.
поддържат твърдение, че всеки от тях претърпял значителни по обем неимуществени
вреди, поради подробно описаните в исковата молба травматичните увреждания,
които всеки от тях получил в резултат от настъпилото на 05.03.2016г. пътно-
транспортно произшествие. Пътният инцидент бил осъществен в гр. София, на около
сто метра от кръстовището на ул. „Каменоделска“ и бул. „Първа българска армия“,
когато пресичащите пътното платно пешеходци – ищците, били ударени на пътното
платно от извършващия маневра за обратен завой лек автомобил „ПЕЖО 106” с рег. № СА ******, управляван от водача В.Х.М.. Гражданската
отговорност на причинилият вредата водач била застрахована от ответното
дружество, поради което именно ответникът бил длъжен да заплати на ищците
застрахователно обезщетение за болките и страданията, които те понесли в
резултат от травматичните увреждания. При изложените фактически твърдения, ищцата
Ц.Д.С. претендира за осъждане на ответника да и заплати застрахователно
обезщетение в размер на сумата от 42 000 лева - за претърпените от нея неимуществени
вреди, заедно със законната лихва, върху всяка от посочените суми, считано от
настъпването на увреждането на 05.03.2016г. до окончателното изпълнение на
задължението, Ищецът В.П.Г. претендира за осъждане на ответника да му заплати
застрахователно обезщетение в размер на сумата от 10 000 лева за претърпените
от него неимуществени вреди, заедно със законната лихва, върху всяка от
посочените суми, считано от настъпването на увреждането на 05.03.2016г. до
окончателното изпълнение на задължението. С оглед очаквания от тях благоприятен
изход на процеса- ищците претендират за осъждане на ответника да им заплати и
направените съдебни разноски.
Исковата претенция е оспорена от
ответника ЗД „Б.И.”АД, както по основание, така и по размер. Чрез процесуалния
си представител, ответникът не оспорва нито твърдението за настъпване на
посоченото в исковата молба пътно- транспортно произшествие, нито твърдението
за наличие на валидно застрахователно правоотношение по задължителна
застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите” между него и водача на
лекия автомобил „ПЕЖО 106” с рег. № СА ******,
но категорично оспорва посочения от ищците механизъм на настъпването на пътния
инцидент, вкл. и твърденията за виновно противоправно поведение на водача на
лек автомобил „ПЕЖО 106” с рег. № СА ******.
В тази връзка,
ответникът оспорва съдържанието на представения от ищците официален
удостоверителен документ - констативен протокол за настъпването на процесното
ПТП и твърди, че процесното произшествие е било предизвикано поради
неправомерното поведение на пострадалите, които предприели пресичане на пътното
платно внезапно и на необозначено място за пресичане. При същите твърдения, но
при условие на евентуалност, ответникът твърди, че ищците допринесли в
значителна степен за настъпването на вредоносния резултат, поради което
следвало да намери приложение разпоредбата на чл. 51, ал.2 от ЗЗД. Оспорва
твърденията, свързани с обема на вредоносните последици, като навежда доводи за
прекомерност на претендираното от всеки от двамата ищци обезщетение. Моли за
отхвърляне на предявените искове и за присъждане на направените съдебни разноски.
Съдът, като прецени доводите и възраженията на
страните, взети предвид съобразно събраните по делото доказателства по реда на
чл. 235 ГПК, приема за установено от фактическа страна следното:
Приетият като доказателство (но с оспорено от
ответника съдържание) Протокол за ПТП с пострадали лица № К-184/05.03.2016г.
изд. от ПП при СДВР сочи, че на 05.03.2016г. около 9.00 часа, на пътен участък
от ул. „Каменоделска“ в гр. София, на около 100 метра от кръстовището с бул.
„Първа българска армия“ е настъпило пътно- транспортно произшествие между лек автомобил „ПЕЖО 106”
с рег. № СА ******, управляван от В.Х.М.
и пресичещите пътното платно пешеходци Ц.Д.С. и В.П.Г.. В констативно-
съобразителната част на документа се посочва, че механизмът на настъпване на
произшествието е бил реализиран, след като по време на движение, водачът на
лекия автомобил „ПЕЖО 106” е предприел маневра за завиване в обратна посока и е
реализирал удар с намиращите се на пътното платно пешеходци, причинявайки им
телесни увреждания. Уврежданията по лекия автомобил са върху предното панорамно
стъкло. В заключителната част от
документа се посочва, че е образувано административно- наказателно производство
спрямо водача на автомобила и с оглед на това е съставен акт за установяване на
административно нарушение на Закона за движение по пътищата.
Приетото като
доказателство Постановление за прекратяване на наказателното производство от
14.05.2016г. на прокурор при СРП установява, че по повод настъпването на
процесното ПТП е образувано ДП № ЗМ-11105/2016г. пр.пр. № 11670/2016г. по описа
на СРП, което е било прекратено.
Приетите като доказателство по делото Протокол за
оглед на местопроизшествие от 05.03.2016г. и Скица /на стр.13-16 от делото/ съдържа
констатациите на разследващите органи, при установяване на фактите при
настъпване на процесното ПТП. Тези факти са обект на анализ от допуснатата
съдебна- авто-техническа експертиза.
В дадените пред съда показания, свидетелят В.Х.М.
заявява, че бил участник в настъпването на процесния пътен инцидент, тъй като
управлявал лекиа автомобил. Според впечатленията на свидетеля, механизма на
инцидента може да бъде обяснен с поведението на цит. „жената“ /ищцата/, която
цит. „изскочила между колите“ /паркирали автомобили/, където „няма пешеходна
пътека“, докато свидетелят управлявал своя автомобил със скорост от около 20
км/ч. и се подготвял да паркира. Свидетелят твърди, че не е ударил ищеца Г., а
само „жената“, която била ниска на ръст и по тази причина – трудно забележима
за него, като водач. Пострадалата ударила с дясното си рамо предното стъкло на
автомобила на свидетеля. После пристигнали органи на КАТ –СДВР и извършили
оглед на мястото на инцидента. За инцидента свидетелят понесъл административно
наказание.
Заключението на изслушаната съдебна авто-
техническа експертиза (основно и допълнително), което е изготвено от вещо лице Й.Д.Й.,
предоставя изводи за механизма на настъпване на произшествието и причинно-
следствената връзка между сблъсъка между двете МПС и поведението на участниците
в него. След анализ на данните от протокола за оглед и останалите данни от
досъдебното производство, експертизата приема, че пътно- транспортното
произшествие е настъпило, когато водачът на лек автомобил „ПЕЖО 106” с рег. № СА ****** предприел маневра за движение в
обратна посока /т.нар. „обратен завой“/, преминавайки плавно и контролирано
през лявата попътна лента, а след това и през трамвайното трасе и после
навлязъл в платното за движение в обратна посока, престроявайки се в крайна
дясна лента на това пътно платно. Скоростта на движение на автомобила е била
около 20 км/ч., а в този момент пешеходката Ц.С. се е намирала на тротоара и е
предприела пресичане пред автомобила с посока: от дясно – наляво, спрямо
посоката на движение на автомобила. Настъпил удар между предната част на
автомобила и пешеходката С., която паднала на земята, в следствие на сблъсъка. Съгласно аналитичните
изводи на вещото лице - произшествието е било
предотвратимо както за водача на лекия автомобил „Пежо 106” - ако неговия водач бе пропуснал пешеходците и след това да продължи движението, така и от страна на пешеходците
- ако те биха изчакали
преминаването на лекия автомобил „Пежо 106” и след
това да предприемат пресичане, респективно - ако не са
предприемали пресичане на необозначено за целта място, каквото е мястото на настъпване на инцидента.
Като доказателства по делото са приети следните медицински
документи, които съдържат констатирани
данни за здравословното състояние на ищците, след настъпването на
процесното ПТП: Съдебно-медицинско удостоверение № 45.03./2016г. издадено от
д-р А. Х. на Ц.С. и Съдебно-медицинско удостоверение № 46.03./2016г. издадено
от д-р А. Х. на В.Г., Епикриза на ищцата Ц.С., изд УМБАЛСМ „Н.И. Пирогов“ ЕАД. Доказателствената стойност на тези документи
не се обсъжда отделно от съда, доколкото е обект на анализ от допуснатата специализирана
съдебно–медицинска експертиза.
Заключението на изслушаната съдебно- медицинска
експертиза, която е изготвена от вещото лице д-р Ц.Г.(ортопедия и
травматология) мотивира следните изводи:
- В следствие на процесното пътно-
транспортно произшествие, ищцата Ц.С. е получила следните медицински
диагностицирани травматични увреждания:
закрито счупване на лява ключица, къвонасядане на широка площ в областта
на лявата ключица и прилежащо по предната и задната повърхности на гръдния
кош; кръвонасядане в тилната област на главата срединно (описано като
хематом); кръвонасядане на широка площ по външната повърхност на лявото коляно
и прилежащо на лявата подбедрица; охлузвания по външната повърхност на
левия лакът. Счупването изисква прилагане
на имобилизация на лявата ръка, за срок от 4 - 5 седмици, с мека превръзка
тип „Дезо“. С оглед възрастта на пострадалата и приложеното лечение, при
подобна травма средностатистически, след благоприятно протичане на
оздравителния процес, функционално възстановяване трябва да настъпи за
около 2 месеца, но в конкретния случай е настъпило усложнение – незарастнало счупване
/т.нар. псевдоартроза/ с разместване на лявата ключица и разместване на лявата раменна става. От травмите пострадалата е изпитвала силни болки, които в
първата седмица- две след инцидента, са налагали прием на обезболяващи медикаменти. В резултат от травмата, като се има предвид
настъпилото усложнение, към момента на изготвяне на заключението,
здравословното състояние на пострадалата реализира признаците на постоянно
разстройство на здравето, неопасно за живота.
- При преглед на В.П.Г. от съдебен лекар
на 09.03.2016 г. (четири дни след инцидента), на В.П.Г. е установено
масивно кръвонасядане по външната повърхност на лява подбедрица в горната
й трета. Описаната травма сама за себе си е с характер - да реализира
критериите на медико-биологичния признак временно разстройство на
здравето, неопасно за живота и е съпътствана от болки и страдания. При
засягане само на подкожните меки тъкани за каквито са нали данни в
конкретния случай оплакванията след подобна травма следва да отшумят до 2
- 3 седмици.
- Травмите и при двамата пострадали са
причинени от действието на твърди тъпи предмети и получаването им добре
може да се обясни по време и начин с описаното в исковата
молба ПТП.
В дадените
пред съда показания, свидетелката М.С.П.заявява, че има преки и непосредствени
впечатления за здравословното състояние на пострадалите, след настъпване на
пътния инцидент. Свидетелката била дъщеря на ищцата С., която пък била съпруга
на ищеца В.Г.. След постъпването на Ц.С. в УМБАЛСМ „Н.И. Пирогов“, лекарите извършили контролни прегледи, но не
предприели операция за наместване на счупването, поради напредналата възраст на
пострадалата и множеството придружаващи заболявания. В разултат от това,
ключицата зарастнала накриво и пострадалата не могла да си вдига ръката.
Свидетелката оказвала активно помощ на пострадалата в продължение на четири
месеца от инцидента, приемайки я за тази цел в дома си. Свидетелката не била
полагала грижи за възстановяването на В.Г., който в резулта от инцидента бил „насинен в областта на краката“. Г.
се прибрал в дома си и се лекувал сам, а възстановяването му било с
продължителност от около един месец.
Приетата като доказателство справка- извлечение от
ИЦ на Гаранционен фонд
(електронен документ,
представен в заверен препис) сочи, че към датата на настъпване на процесното
ПТП, гражданската отговорност на собственика и водача на лекия автомобил „ПЕЖО 106” с рег. № СА ******, управляван от В.Х.М. е била застрахована от ответника.
При така установената фактическа обстановка,
настоящият състав на съда достигна до следните правни изводи:
Съдът е сезиран с обективно съединени искове, всеки от които се основава на
твърдението, че при наличие на предпоставките по чл. 226, ал.1 КЗ / отм. / - ответникът, в качество на застраховател по задължителна застраховка „Гражданска
отговорност на автомобилистите”, е задължен чрез плащане на застрахователно
обезщетение, да покрие деликтната
отговорност на прекия причинител на вредите, чиято отговорност е застраховал.
Доколкото не се спори за наличие на валидно застрахователно правоотношение,
покриващо гражданската отговорност на водача на лекия автомобил „ПЕЖО 106” с рег. № СА ****** – то въпросът за основателността на предявените искови претенции е
предпоставен преди всичко от установяване наличието на всички елементи от
фактическия състав на непозволеното увреждане (деяние, противоправност на
деянието, вреда, причинно - следствена връзка).
Съдържанието на приетите писмени доказателства, както и заключението на изслушаната съдебна авто-
техническа експертиза мотивират категоричния извод относно всички обективни
обстоятелства, които са определили механизма на настъпване на процесното ПТП,
включително и поведението на участниците в инцидента. Кредитирайки изцяло
изводите на съдебната авто-техническа експертиза, съдът приема, че
действителният механизъм на настъпване пътния инцидент е изяснен обективно и достоверно
именно посредством изводите на автотехническата експертиза.
Доколкото изводите на споменатата експертиза не се
различават съществено от написаното в съдържанието на приетия като
доказателство протокол ПТП - съдът
намира за неоснователно оспорването на Протокол за ПТП с пострадали лица №
К-184/05.03.2016г. изд. от ПП при СДВР. Съдът счита, че тезата на оспорването на
съдържанието на протокола за ПТП бе опровергана посредством приетия като
доказателство Протокол за оглед на местопроизшествие и аналитичните изводи на
експертизата.
Пътният инцидент очевидно е обусловен на първо
място от поведението на водача на лекият автомобил „ПЕЖО 106”, който несъмнено
е нарушил разпоредбата на чл.116 от ЗДвП. Ако такова нарушение не би било
допуснато, инцидентът не би настъпил. Пострадалите пешеходци със сигурност също
са допуснали груби нарушения на правилата за движение – чл.113, ал.1, т.1 от ЗДвП и чл.114, ал.1 от ЗДвП. - като са навлезли внезапно на пътното платно, при
това – очевидно без да се съобразяват с приближаващото се пътно превозно
средство лекия автомобил „ПЕЖО 106” с рег. № СА ******, управляван от В.Х.М.. Сравнително
ниската скорост на автомобила, която е била около 20 км/ч. обективно е позволявала
на пострадалите, да избегнат настъпването на удара - но ако бяха положили дължимата
елементарна грижа за собствената си безопасност, каквото задължение им вменяват
посочените по- горени императивни правни норми. А изводите за сравнително ниска
скорост на автомобила в момента на настъпване на инцидента, се потвърждават
дори от емпирична страна - ако скоростта
на автомобила е била по- висока, би трябвало травмите на пострадалите да са
значително по- тежки/.
При това, съдът намира за основателно възражението
на ответника за съпричиняване на
вредоносния резултат от страна на ищците,
доколкото в хода на съдебното дирене се установи по категоричен начин, че те очевидно
са нарушили нормативно установеното от ЗДвП свое задължение, в следствие на
което са настъпили процесните травми. Съпричиняването, е в значителна степен -
според съда, в конкретния случай, приносът
на пострадалите следва да бъде адекватно оценен на 1/4 част и обуславя приложното поле на редукцията в
хипотезата на чл. 51, ал.2 от ЗЗД.
По
претенциите за присъждане на обезщетение за неимуществени вреди:
С оглед направените по- горе изводи, относно
наличието на разгледаните предпоставки за изплащане на застрахователно
обезщетение по задължителна застраховка „Гражданска отговорност на
автомобилистите”, съдът приема за установена надлежната пасивна материална
легитимация на ищците в процеса - да претендират от ответника изплащане на
обезщетение за претърпените от тях неимуществени вреди – болки и страдания в
резултат на причинените при ПТП телесни
увреждания.
За размера на дължимото застрахователно обезщетение на В.П.Г., съдът приема следното становище: Пострадалият Г., е
претърпял сравнително леки, травматични увреди, които съществено не са повлияли
толкова съществено върху здравословното му състояние, нито пък са били лекувани
през продължителен период от време. Става въпрос за мекотъканни увреждания и
хематоми. По тази причина, вредите при този ищец не са тежки. Този факт обаче,
не изключва необходимостта – тези вреди да бъдат адекватно и справедливо
обезщетени. С помощта на събраните доказателства, съдът установи, че след настъпването
на процесното ПТП при което е пострадало, ищецът Г. е търпял болки в рамките на
около един месец, през който период обаче не се е наложило да бъдат извършвани никакви
медицински интервенции и манипулации. Важно е да се отбележи, че лечебният и
възстановителен период е бил кратък и че е бил успешен.
Обезщетението за неимуществени вреди се определя от съда по справедливост,
а в конкретния случай, за да прецени справедливия размер на обезщетението,
съдът съобрази преди всичко характера на преживените от увреденото лице
негативни емоции, болки и страдания за времето от причиняването на вредоносния
резултат. С оглед адекватно прилагане на принципа на справедливостта, като
отчете изложените по- горе обстоятелства и съобрази социално - икономическите условия
в страната, определящи критерия за жизнен стандарт - съдът приема, че
компенсирането в пълен обем на всички установени негативни последици от
причинените травми, при максимално справедливо отчитане на тяхната тежест е
оценимо общо на сумата от 4 000 лева. За да достигне до този извод,
съдът съобрази, че понятието за справедливост има не само разгледаните по-горе
субективни (свързани с негативните преживявания на пострадалото лице), но и
обективни икономически измерения, които следва да са съобразени със средния
жизнен стандарт в страната. Показателен за него е не само максималния лимит на
застрахователното обезщетение по задължителната застраховка „Гражданска отговорност”
за съответния период, но и размера на
минималната работна заплата за страната, към момента на настъпването на вредите
(420 лева
съгласно ПМС № 375/28.12.2015 г.), както и размерът на средната работна заплата за
страната за същия период. Така, определеното застрахователно обезщетение на
практика е равно по размер на минималната месечна работната заплата, към
момента на настъпване на увреждането, за
период от около седем месеца, докато болките и страданията на пострадалия
са траели около един месец. В тази
насока, съдът приема за основателно и възражението на ответната страна,
касателно прекомерността на претендираното застрахователно обезщетение, като
отчита константната съдебна практика на съдилищата и на ВКС по подобен тип дела.
Справедливият размер на обезщетението от
4 000 лева следва да бъде редуциран с 1/4 част, на основание чл. 51, ал.2
от ЗЗД – до размер на сумата от 3 000 лева. За горницата - над посочената сума от 3 000 лева, до пълния размер на
претенцията от 10 000 лева, искът следва да бъде отхвърлен, като неоснователен.
На основание чл. 223, ал. 2 от КЗ / отм./, ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца и законната
лихва върху присъдената сума на обезщетението за неимуществени вреди, за
периода - считано от датата на причиняването на вредите до окончателното
изплащане.
За размера на дължимото застрахователно обезщетение на Ц.Д.С., съдът приема следното становище: Пострадалата С. е
претърпяла счупване на лявата ключица и мекотъканни увреждания с травматичен
характер. Лечебният и възстановителен период при нея е протекъл със средна тежест
и продължителност, а през този период пострадалата е била принудена да понесе
физически болки и страдания, както и битови
неудобства. Мекотъканните увреждания са били възстановени, но настъпилите
усложнения при счупената ключица способстват за формиране на извод за
относително по- висока тежест на вредоносния резултат.
По отношение размера на платимото застрахователно обезщетение, съдът
съобрази, че обезщетението за неимуществени вреди се определя от съда, по
справедливост (чл. 52 от ЗЗД). В конкретния случай, за да прецени справедливия
размер на обезщетението, съдът съобрази преди всичко характера на преживените
от увреденото лице негативни емоции, болки и страдания, за времето от
причиняването на вредоносния резултат, до приключване на устните състезания в
настоящата съдебна инстанция.
С оглед адекватно прилагане на принципа на справедливостта, като отчете
изложените по- горе обстоятелства и съобрази социално - икономическите условия
в страната, определящи критерия за жизнен стандарт - съдът приема, че компенсирането
в пълен обем на всички установени негативни последици от причинените травми,
при максимално справедливо отчитане на тяхната тежест е оценимо общо на сумата
от 20 000 лева.
За да достигне до този извод, съдът съобрази, че понятието за справедливост
има не само разгледаните по-горе субективни (свързани с негативните
преживявания на пострадалото лице), но и обективни икономически измерения,
които следва да са съобразени със средния жизнен стандарт в страната.
Показателен за този стандарт е не само максималния лимит на застрахователното
обезщетение по задължителната застраховка „Гражданска отговорност” за съответния период, но и размера на минималната работна заплата за
страната, към момента на настъпването на вредите, както и размерът на средната работна заплата за
страната за същия период. Определеното от съда застрахователно обезщетение на
практика е равно на минималната месечна работната заплата, каквато е била към
момента на уврежданено, за период от около
четири години. В тази насока,
съдът приема за основателно и възражението на ответната страна, касателно
прекомерността на претендираното застрахователно обезщетение в размер на
42 000 лева, като отчита константната съдебна практика на съдилищата и на ВКС по подобен тип дела.
Определеният размер на обезщетението следва да
бъде редуциран на основание чл. 51, ал.2 от ЗЗД, съответно на приноса, който
пострадалата има за настъпване на травмите т.е. обезщетението следва да бъде
намалено с 1/4 до размер на сумата от 15
хиляди лева.
За горницата - над посочената сума от 15 000 лева
до пълния размер на претенцията от 42 000 лева - искът следва да бъде
отхвърлен, като неоснователен.
Значителните болки и страдания, които пострадалата е търпяла и търпи, не
могат да бъдат основание - да се игнорира значителният принос на пострадалата
за настъпването на вредите.
На основание чл. 223, ал. 2 от КЗ / отм./, ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищцата и законната
лихва върху присъдената сума на обезщетението, за периода - считано от датата
на причиняването на вредите до окончателното изплащане на сумата.
По
претенцията на страните за съдебни разноски;
С оглед изхода на спора и на основание чл. 78, ал.1
от ГПК - всеки ищец има право да получи и сумата на направените от него съдебни
разноски, съразмерно с уважената част от предявения от него иск.
Ищците обаче са били освободени от задължението за
заплащане на съдебни такси и разноски, поради което на основание чл. 78, ал.6
от ГПК – ответникът следва да бъде осъден да заплати по сметка на Софийски градски
съда сумата на понесените от бюджета на съда разноски и държавната такса-
съразмерно с уважената част от исковете. Тази сума възлиза общо на 1300 лева.
Претенция за присъждане на разноски, по чл. 38 от
ЗА са направени от процесуалния представител на ищците, поради което и на това
основание, ответникът следва да бъде осъден да заплати на адвокат Б.Е. от САК –
общо сумата от 1420 лева /вкл. 980 лева за процесуално представителство на ищцата
Ц.С. и 440 лева за процесуално представителство на ищеца В.Г./.
На основание чл. 78, ал. 3 от ГПК, в полза на
ответника следва да бъдат присъдени направените от него разноски, съобразно с
отхвърлената част от иска. Изчислената от съда, обща сума на разноските, които е
направил ответника е в размер на 3130 лева, а съразмерно с отхвърлената част от
исковете, той е легитимиран да получи общо 1971 лева. Споменатата сума обаче,
следва да бъде разпределена съответно в тежест между двамата ответници,
доколкото исковете им са предявени в различен размер и при това са уважени в
различен размер. Ето защо, ищцата Ц.С. следва да бъде осъдена да заплати на
ответника сумата от 1092 лева, а ищеца В.Г. – сумата от 879 лева.
Така мотивиран, съдът
Р Е Ш И :
ОСЪЖДА ЗД „Б.И.“ АД с ЕИК********и със седалище ***, да
заплати на Ц.Д.С. с ЕГН **********
със съдебен адресат: адв. Б.Е.,***,
офис 19, на основание чл. 226, ал.1 КЗ
/отм./ – сумата от 15 000 лева (петнадесет хиляди лева), представляваща застрахователно
обезщетение по застраховка „Гражданска отговорност” на водача на лек автомобил на водача на лек автомобил
„ПЕЖО 106” с рег. № СА ****** за неимуществени
вреди, в следствие на телесни увреди, причинени при ПТП от 05.03.2016г., заедно
със законната лихва върху присъдената сума, считано от 05.03.2016г. до
окончателното плащане, като отхвърля същия
иск в частта - над присъдената сума до пълния претендиран размер на
обезщетението от 42 000 лева.
ОСЪЖДА ЗД „Б.И.“ АД с ЕИК********и със седалище ***, да
заплати на В.П.Г. с ЕГН ********** и със съдебен адресат: адв. Б.Е.,***, офис
19, на основание чл. 226, ал.1 КЗ / отм./ – сумата от 3 000 лева (три хиляди лева), представляваща застрахователно обезщетение по застраховка
„Гражданска отговорност” на водача на лек автомобил на водача на лек
автомобил „ПЕЖО 106” с рег. № СА ****** за неимуществени
вреди, в следствие на телесни увреди, причинени при ПТП от 05.03.2016г.,
заедно със законната лихва върху присъдената сума, считано от 05.03.2016г. до
окончателното плащане, като отхвърля същия
иск в частта - над присъдената сума до пълния претендиран размер на
обезщетението от 10 000 лева.
ОСЪЖДА ЗД „Б.И.“ АД да заплати на адв. Б.Е. от САК, с
адрес ***, офис 19, на основание чл. 38
от ЗА – сумата от 1420 лева (хиляда четиристотин и двадесет лева) за процесуално представителство на
ищците пред Софийски градски съд, включваща: сумата от 980 лева, за осъществено
процесуално представителство на ищцата Ц.Д.С. и сумата от 440 лева, за
осъществено процесуално представителство на ищеца В.П.Г..
ОСЪЖДА Ц.Д.С. ***” АД, на основание чл. 78, ал.3 от ГПК - сумата от
1092 лева ( хиляда и деветдесет и два лева), представляваща съдебни разноски за настоящето производство.
ОСЪЖДА В.П.Г. ***” АД, на основание чл. 78, ал.3 от ГПК - сумата
от 879 лева (осемстотин седемдесет и девет лева), представляваща съдебни разноски за настоящето производство.
ОСЪЖДА ЗД „Б.И.” АД да заплати по сметката на Софийски градски съд, на основание чл. 78, ал.6 от ГПК - сумата
от 1300 лева (хиляда и триста лева) за държавни такси и съдебни разноски, съобразно
уважената част от исковете, от заплащането на които ищците са били освободени.
Решението подлежи на
обжалване пред Софийски Апелативен съд, с въззивна жалба, която следва да бъде
подадена в двуседмичен срок от връчване на препис от него.
СЪДИЯ: