Р Е Ш Е Н И Е
260031/28.9.2020г.
В И М Е Т О Н А
Н А Р О Д А
Шуменският районен съд, петнадесети състав
На седемнадесети
септември две хиляди и двадесета година,
В публично
заседание в следния състав:
Председател: Пл.Недялкова
Секретар: Цв.К.
Като разгледа
докладваното от районния съдия
АНД №351 по описа за 2020г.
За да се произнесе взе
предвид следното:
Производство по чл.59 и сл. от ЗАНН.
Обжалвано е Наказателно постановление №19 – 0869 -004200/06.01.2020г. на Началник
сектор “ПП” към ОДМВР – Шумен, с което
на основание чл.53 от ЗАНН и чл.183 ал.2
т.11 от ЗДвП и чл.175 ал.1 т.5 от ЗДвП на Н.К.Г., ЕГН ********** *** са наложени съответно - административно
наказание “глоба” в размер на 20 лева, за нарушение на чл.40 ал.1 от ЗДвП, “глоба” в размер на 50
лева и лишаване от право да управлява МПС за 1 месец, за нарушение на чл.123
ал.1 т.1 от ЗДвП, “глоба” в размер на 50 лева и лишаване от право да управлява
МПС за 1 месец, за нарушение на чл.123
ал.2 от ЗДвП. Жалбоподателят моли съда да постанови решение, с което да отмени
наказателното постановление като неправилно, незаконосъобразно ,
необосновано, постановено при съществени
процесуални нарушения. В съдебно заседание редовно призован, явява се лично. Моли
НП да бъде отменено, тъй като счита че няма вина за настъпилото ПТП, причината
на което била настъпила неизправност в спирачната система на превозното
средство.
Процесуалния представител на въззиваемата страна оспорва
жалбата като неоснователна. Моли НП да бъде потвърдено като излага подробно
доводите си за това. Прави искане за присъждане на
юрисконсултско възнаграждение.
Жалбата е подадена в срока по чл.59 ал.2 от ЗАНН, поради което е
процесуално допустима.
От
събраните по делото доказателства и становища на страните, преценени поотделно
и в тяхната съвкупност, съдът намира за установено следното:
Св. А.Й.Д., в качеството си на пълномощник на баща си Й.Д. Д., закупил т.а.
„МАЗ КС 3577“ с рег. № В4024 КХ, от фирма, която била собственост на съпругата
на св. Ч.Д.. Тъй като автомобилът се намирал в гр.Варна, св.А.Д. и св. Ч.Д. се
уговорили, последния да намери човек, който да го придвижи на собствен ход от гр.Варна до база ползвана от св. А.Д.,***.
За целта св. Ч.Д. се свързал с жалб. Н.Г., който се съгласил да откара
автомобила до базата. На 05.12.2019г. двамата предприели пътуване, като
жалбоподателят управлявал товарния автомобил, а св. Ч.Д. го придружавал с лек
автомобил. Тъй като двамата не знаели
местонахождението на базата, св. А.Д. изпратил св. К.П. да ги посрещне
при влизане в гр.Шумен и да ги отведе до базата в кв.Дивдядово. При влизане в
кв.Дивдядово, св. П., който бил от гр.Велико Търново и също не се познавал
добре маршрута, объркал пресечките, поради което спрели на ул.“Фридрих Енгелс“
в кв.Дивдядово. След като изяснили посоката, в която да продължат, при
потеглянето на жалбоподателя с товарния автомобил, последния тръгнал назад и се
ударил в дърво разположено на тротоара, което се наклонило, в резултата на
което клоните се опрели в
ел.проводниците, а корените на дървото разместили няколко тротоарни плочки и
бордюри. На место пристигнал и св. А.Д.,
който бил уведомен от св. К.П. за инцидента.
В 15.42 часа в ЕРП Север постъпил
сигнал от гражданин за инцидент с електроразпределителната мрежа,
причинен от ПТП, а в 15.45 часа бил
получен втори сигнал, подаден от тел.112. Първоначално на мястото отишъл св. Г.Д.
В.около 16.00 часа. При пристигането му товарния автомобил тръгвал от мястото
на ПТП, поради което св. В.заснел регистрационната му табела. Впоследствие отишъл
и авариен екип на ЕРП Север.
Около 16.15 часа свидетелите П.П. и Е.Б.
– служители на сектор ПП при ОДМР – Шумен, били изпратени от ОДЧ, във връзка с
постъпил сигнал за ПТП в кв.Дивдядово, ул. „Фридрих Енгелс“ №12. При
пристигането им на место заварили екипа на ЕРП Север, който ги уведомил, че ПТП
било причинено от товарен автомобил, който при тяхното пристигане е напуснал
мястото на произшествието. Предоставили регистрационния му номер. Свидетелите П.
и Б. обиколили района, но не установили автомобила, след което се върнали на
мястото на ПТП. По регистрационния номер установили чия собственост е автомобила, както и
обстоятелството, че същият бил продаден. След осъществен контакт по телефона с
новия собственик – Й.Д. Д., последният ги насочил към сина си св. А.Д., с
когото също се свързали по телефона. Св. А.Д. отишъл на мястото на ПТП. В този
момент Св. С.К. – гл.специалист в кв.Дивдядово минавайки през посочения пътен участък, разбрала за
настъпилото ПТП. В този момент на мястото на ПТП били екип на ЕРП Север,
органите на сектор ПП, св. А.Д. и съпругата му. При проведения разговор със св.
А.Д. разбрала от свидетеля, че ПТП било причинено от негов автомобил, който в
този момент вече не бил на мястото на ПТП. Уверил я, че ще ги възстанови
причинените щети по тротоара.
Св. А.Д. съдействал на контролните
органи като осъществил контакт по телефона с жалбоподателя и св. Ч.Д., които
вече пътували към гр.Варна,за да се
върнат. Също така завел свидетелите П. и
Б. на мястото, където впоследствие след ПТП, бил оставен товарния автомобил.
Свидетелите П. и Б. изготвили снимков материал, снели обяснения от лицата,
които заварили на мястото на ПТП, както и докладна записка. Поради изтичане на
работната им смяна, работата по случая продължили свидетелите Р.Н. и Г.
И.. Св. И. снел писмени обяснения от жалбоподателя при явяването му в
сектор ПП. На база снетите сведения, обяснения, изготвената докладна записка, св. Р.Н. съставил протокол за ПТП и схема
на произшествието, в който протокол относно механизма на настъпване на ПТП приел, че жалбоподателят при
движение назад не се е убедил, че пътят
зад МПС е свободен и блъска дърво, което се изкоренява и нанася щети
на електропреносната мрежа и тротоарната
настилка. В същия протокол
е отразено, че няма видими щети
по МПС. Съставил срещу жалбоподателя АУАН №GA**********/05.12.2019г. за нарушения на чл.40 ал.1 от ЗДвП,
чл.123 ал.1 т.1 от ЗДвП и чл.123 ал.2 от ЗДвП изразяващи се в това, че при извършване на
маневра на заден ход не се е убедил, че пътят зад МПС е свободен и блъска
дърво, с което става причина за ПТП,
като участник в ПТП не е останал на място за да установи какви са последиците от произшествието и
напуска мястото, и не е уведомил
собствениците на имуществото, което е повредил. Жалбоподателят депозирал
възражение, за което не може да бъде установено от съда дали е в подадено в
срок. Същото е разгледано от контролните органи и е прието за неоснователно.
Във възражението жалбоподателя не оспорва настъпилото ПТП, но не е съгласен с
приетите от актосъставителя обстоятелства, при които е причинено. Сочи, че при
потегляне с товарния автомобил, спирачките внезапно отказали и автомобилът
тръгнал назад по наклона. Зад него имало дърво и успял да го насочи към него,
задната част се ударила в дървото и автомобилът спрял. Твърди, че не е бягал от
мястото на произшествието. На место изчакал пристигането на св.А.Д., след което закарал автомобила на
посочено от свидетеля място по негово
настояване. В момента на тръгването му от мястото на ПТП, дошъл човек на
енергото, който снимал автомобила.
Въз основа на съставения акт, административно-наказващият орган издал обжалваното НП като възприел констатациите съдържащи се в АУАН. На основание
и чл.183 ал.2 т.11 от ЗДвП и чл.175
ал.1 т.5 от ЗДвП на Н.К.Г., ЕГН **********
*** са наложени съответно -
административно наказание “глоба” в размер на 20 лева, за нарушение на чл.40 ал.1 от ЗДвП, “глоба” в размер на 50
лева и лишаване от право да управлява МПС за 1 месец, за нарушение на чл.123
ал.1 т.1 от ЗДвП, “глоба” в размер на 50 лева и лишаване от право да управлява
МПС за 1 месец, за нарушение на чл.123
ал.2 от ЗДвП.
Така изложената фактическа обстановка се потвърждава от
събраните по делото писмени доказателства,
както и от показанията на разпитаните в съдебно заседание свидетели.
При така изяснената фактическа обстановка, съдът приема от правна страна
следното:
За да се произнесе по съществото на правния спор съдът съобрази, че
настоящото производство е от административно - наказателен характер и
същественото при него е да се установи има ли извършено административно
нарушение от лицето посочено в АУАН и НП. В тежест на административно -
наказващия орган, тъй като именно той е субекта на административно -
наказателното обвинение, е да докаже по безспорен начин пред съда, с всички
допустими доказателства, че има извършено конкретно административно нарушение и
че то е извършено виновно от лицето, посочено като нарушител.
Административно – наказателната отговорност на жалбоподателя е
ангажирана на основание чл.183 ал.2 т.11
от ЗДвП и чл.175 ал.1 т.5 от ЗДвП, за нарушения на чл.40 ал.1 от ЗДвП,
чл.123 ал.1 т.1 от ЗДвП и чл.123 ал.2 от
ЗДвП.
По
отношение на наложеното на основание чл.183 ал.2 т.11 от ЗДвП
наказание
за извършено нарушение по чл.40 ал.1 от ЗДвП съдът
намира, че НП в тази му част е издадено при неправилно приложение на
материалния закон и като такова се явява незаконосъобразно, поради следните
съображения:
Съдът приема за безспорно установено от фактическа страна , че на
визираната в АУАН и в НП дата, време и място е възникнало ПТП , което е било
причинено от жалбоподателя, при
управление на т.а. „МАЗ КС 3577“ с рег. № В4024 КХ. Самият жалбоподател не отрича тези обстоятелства.
Приложената санкционна разпоредба, предвижда санкция при нарушаване правилата за движение назад. В акта и в НП е прието, че
жалбоподателят виновно е нарушил – чл. 40
ал.1 от ЗДвП, която разпоредба
вменява в задължение на водачите на МПС преди да започнат движение назад да се убедят, че пътят зад
превозното средство е свободен. В обстоятелствената част на акта и
НП е посочено, че жалбоподателят при извършване на маневра на заден ход не се е
убедил, че пътят зад МПС е свободен и блъска дърво.
От показанията на служителите на сектор ПП при ОДМВР – Шумен -свидетелите Р.Н.,
Е.Б., Г.И. и П.П. е видно, че същите не са очевидци на настъпилото ПТП. Според
показанията на свидетелите Е.Б., П.П. и
Г.И., водачът обяснил, че поради проблем със спирачната система е изтървал
автомобила, който се е задвижил назад. В тази насока са и показанията на св. А.Д.,
който също не е очевидец на ПТП, но е пристигнал веднага след настъпването му и
е разговарял с жалбоподателя и свидетелите Ч.Д. и К.П., които са присъствали и
са очевидци на произшествието. От показанията на свидетелите Ч.Д. и К.П. се установява, че след като
жалбоподателят спрял автомобилът за да уточнят маршрута, впоследствие когато направил
опит да потегли, изведнъж автомобилът тръгнал назад и се спрял в дървото.
Впоследствие било установено, че се бил спукал маркуч и спирачките неработели.
При така установеното съдът намира, че въз основа на събраните по делото
доказателства не се установява, по безспорен начин , че ПТП е възникнало в
резултат на нарушение на чл.40 ал.1 от ЗДвП. Не се доказва, че жалбоподателя е нарушил правилата за движение назад, неизпълнявайки задължението си преди
да започне
движение назад да се убеди, че пътят
зад преевозното средство е свободен. Не се установява безспорно от доказателствата по делото, той да е
предприел извършване на маневра „движение назад“. ПТП би могло да се дължи на това,
че жалбоподателят е изгубил контрол върху управлението на ППС, което по принцип е нарушение на чл.20 ал.1 от ЗДвП,
а също така ПТП би могло да се дължи и на внезапно възникнала техническа
повреда на товарния автомобил, т.е. да се касае за случайно деяние. При съпоставянето на небрежността - като вид
непредпазлива вина и случайното деяние - като изключващо вината обстоятелство,
общото между тях е, че деецът обективно
е причинил резултата, без субективно да съзнава това. Различното е, че при
небрежността деецът е бил длъжен и е могъл да предвиди общественоопасния
резултат, а при случайното деяние - не е бил длъжен или ако е бил, то не е
могъл да предвиди резултата.
В процесния случай наказващият орган не е установил
по безспорен и несъмнен начин, с допустимите средства и способи за доказване,
че водачът е предприел маневра „движение назад“, при изпълнението на която да е
нарушил задължението си регламентирано в чл.40 ал.1 от ЗДвП и именно в резултат
на това негово виновно поведение ДА е настъпило и ПТП. В този смисъл нарушението
не е несъмнено доказано и по тази причина административнонаказателната
отговорност на жалбоподателя не е следвало да бъде ангажирана, съобразно
посочената разпоредба.
По
отношение на наложените на основание чл.175 ал.1
т.5 от ЗДвП наказания
за извършени нарушения по чл.123 ал.1 т.1 от ЗДвП и чл.123
ал.2 от ЗДвП, съдът намира следното:
Разпоредбата
на чл. 175 ал.1
т.5 от ЗДвП санкционира поведение, при което водачът на МПС е нарушил
задълженията си като участник в ПТП, регламентирани в чл. 123 ЗДвП. В т.1 на чл.123 ал.1 от ЗДвП е регламентирано първото и основно задължение на водачите при настъпване на ПТП, а
именно - без да създава опасност за движението по пътя,
да спре, за да установи какви са последиците от произшествието. В този смисъл, при всяко ПТП водачът, който е участник в това ПТП, първо трябва да спре и да установи какви са последиците от произшествието. В т.3 на чл.123 ал.1 от ЗДвП са
определени останалите задължения за поведение на водачите при ПТП, при което има
настъпили само материални щети, а
именно -
б.а) да окаже съдействие за установяване на вредите
от произшествието; б.б)
ако между участниците в произшествието има съгласие относно обстоятелствата,
свързани с него, те преместват превозните средства, така че да не
възпрепятстват движението и попълват своите данни в двустранен констативен
протокол за пътнотранспортното произшествие и б.в)
ако между участниците в произшествието няма съгласие относно обстоятелствата,
свързани с него, те, без да напускат местопроизшествието, уведомяват
съответната служба за контрол на Министерството на вътрешните работи на
територията, на която е настъпило произшествието, и изпълняват дадените им
указания. В ал.2 на чл.123 от ЗДвП е регламентирано и задължението на водачите да
предоставят при поискване от други участници в движението данни за
самоличността си и за задължителната си застраховка "Гражданска
отговорност" на автомобилистите, а в зависимост от последиците от
произшествието и да уведомят собствениците на имуществото, което са повредили в
резултат на произшествието.
В
конкретният случай на жалбоподателя е вменено
нарушение на чл.123 ал.1 т.1
от ЗДвП. В съставеният акт , актосъставителят е посочил, че същото се
изразява в това, че жалбоподателят като участник в ПТП не е останал на място за
да установи какви са последиците от
произшествието и напуска мястото. В обстоятелствената
част на НП наказващият орган при
посочване на обстоятелствата, също е приел, че жалбоподателят като участник в
ПТП не е останал на място за да установи какви са последиците от произшествието и напуска мястото, след което е направил
извод /т.2 от НП/, че е извършил нарушение на чл.123 ал.1 т.1 от ЗДвП, тъй като
«не спира и не установява последиците от
ПТП». Налице е противоречие в издаденото НП. Приетото от наказващият орган, че
жалбоподателят не е останал на място за да установи какви са последиците от произшествието и напуска мястото, не е равнозначно на «не спира и не установява последиците от ПТП». В настоящият случай безспорно се установи, че след настъпване на ПТП жалбоподателят и товарният
автомобил са останали на место до идването на св. А. Д. и на св. Г. В. Установили са, че в
резултат на удара дървото се е наклонило и клоните му са се допрели до ел.
проводниците, както и че имало повреди и по тротоара. Други видими повреди не е
имало. Жалбоподателят е напуснал мястото на ПТП в момента на пристигане на служителя на ЕРП Север - св. Г. В. Предвид
изложеното, което по безспорен начин се установява въз основа на събраните
доказателства, съдът намира, че жалбоподателят не е
нарушил задължението да спре, за да установи какви
са последиците от произшествието, поради което не е
консумирал състава на чл.123 ал.1 т.1
от ЗДвП, тъй като е спрял и известно време е останал на мястото
на произшествието. Посочената
за нарушена норма задължава водача
единствено да спре за да установи последиците,
но не го задължава да остане на място. Доколкото си касае за ПТП с материални
щети чл.123 ал.1 т.3 б.в от ЗДвП
задържава водача при липса на съгласие да остане на място и да уведоми
контролните органи. Цитираните норми правят разграничиние между различните
модели на поведение на водачите участвали в ПТП – задължение да спрат,
задължение да не напускат местопроизшествието и задължение да окажат съдействие
за установяване последиците от ПТП. Именно предвид това, неспирането на
местопроизшествието и напускането му не са
приравнени - те представляват
различни състави на нарушения, с различни изпълнителни деяния. Административно – наказващият орган не се е съобразил с действителната
фактическа обстановка и неправилно е квалифицирал нарушението, поради което наложеното
наказание се явява незаконосъобразно и НП следва да бъде отменено в тази част.
На жалбоподателят е вменено и нарушение на чл.123 ал.2 от ЗДвП. В
съставеният акт , актосъставителят е посочил, че същото се изразява в това, че
жалбоподателят като участник в ПТП не е уведомил собствениците на имуществото,
което е повредил. В обстоятелствената част на НП наказващият орган е приел същото, след което е направил
извод /т.3 от НП/, че е извършил нарушение на чл.123 ал.2 от ЗДвП, с това, че
«като участник в ПТП не дава данни за самоличността си на другите участници в движението, данни за задължителна
застраховка «ГО», както и не уведомява собствениците на имуществото, което е
повредил». Наказващият орган е приел, че са
налице всички хипотези на чл.123 ал.2 от ЗДвП, което води до противоречие в издаденото НП, тъй
като в НП не са описани фактически обстоятелства,въз основа на които да се направи
извод, че жалбоподателят е осъществил
всички хипотези включени в правната норма. В цитираната разпоредба ясно е посочено, че всеки участник в ПТП е длъжен при поискване от други участници в
движението да дава данни за самоличността си и за задължителната си застраховка
"Гражданска отговорност" на автомобилистите, което означава, че административнонаказващия
орган е приел, че някой е поискал съответните документи от жалбоподателя, след
причиняване на ПТП и той не ги е предоставил. Задължението за предоставяне на данни възниква при поискването им от
другите участници в движението. Отразявайки
всички възможни изпълнителни деяния, разписани в чл. 123, ал. 2 от ЗДвП,
наказващият орган е допуснал нарушение на чл. 57 ал. 1 т. 5 от
ЗАНН, съобразно който текст наказващият орган
дължи точно, ясно и недвусмислено описание на нарушението от фактическа и правна страна. В случая това не е сторено,
като неяснотата на описаното нарушение и смесването на различните хипотези на
чл. 123 ал.2 от ЗДвП води до
накърняване правото на защита на жалбоподателя, доколкото същият е поставен в
положение на неяснота досежно съставомерните белези на вмененото му нарушение и
дали следва да организира защитата си срещу една или всички хипотези на чл. 123 ал.2 от
ЗДвП.
Предвид на гореизложеното, съдът намира, че обжалваното наказателно
постановление следва
да бъде отменено в своята цялост като незаконосъобразно.
Предвид изхода на делото искането за присъждане на юрисконсултско
възнаграждение е неоснователно.
Водим от горното и на основание чл.63 ал.1 предл.Първо от ЗАНН, съдът
Р
Е Ш И :
ОТМЕНЯ Наказателно постановление №19 – 0869 -004200/06.01.2020г. на Началник
сектор “ПП” към ОДМВР – Шумен, с което
на основание чл.53 от ЗАНН и чл.183 ал.2
т.11 от ЗДвП и чл.175 ал.1 т.5 от ЗДвП на Н.К.Г., ЕГН ********** *** са наложени съответно - административно
наказание “глоба” в размер на 20 лева, за нарушение на чл.40 ал.1 от ЗДвП, “глоба” в размер на 50
лева и лишаване от право да управлява МПС за 1 месец, за нарушение на чл.123
ал.1 т.1 от ЗДвП, “глоба” в размер на 50 лева и лишаване от право да управлява
МПС за 1 месец, за нарушение на чл.123
ал.2 от ЗДвП.
Отхвърля искането на ОДМВР – Шумен за присъждане на юрисконсултско
възнаграждение като неоснователно.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен съд –
гр.Шумен на основанията, предвидени в
НПК и по реда на глава 12 от АПК в 14-дневен срок от съобщаването му на
страните, че е изготвено.
Районен съдия: