№ 1018
гр. Варна, 14.10.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, IV СЪСТАВ ТО, в публично заседание на
седемнадесети септември през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:Мила Й. Колева
Членове:Тони Кръстев
Десислава Г. Жекова
при участието на секретаря Мария Д. Манолова
като разгледа докладваното от Мила Й. Колева Въззивно гражданско дело №
20253100501562 по описа за 2025 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.
Образувано е по въззивна жалба вх. № 47186/28.05.2025 г. от „НОВО
ФИНАНС“ ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр.
Варна, ул. „Цар Иван Страцимир“ № 2A, чрез адв. Д. Т., срещу Решение №
1303/14.04.2025 г., постановено по гр.д. № 4251/2024 г. по описа на Районен
съд – Варна, с която въззивникът е осъден да заплати на насрещната страна –
„КРЕДИТ СОЛЮШЪНС“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр. Стара Загора, бул. „Княз Александър Батенберг“ № 28, ет. 3,
ап. 23, следните суми: 651.11 лева, представляваща недължимо платени суми
по Договор за заем № 981-ПВ-07.06.2021 г.; 4762.50 лева – недължимо
платени суми по Договор за заем № 982/ПВ-08.06.2021 г.; 403.32 лева –
недължимо платени суми по Договор за заем № 1095-ПВ-08.02.2022 г. и
1706.68 лева – недължимо платени суми по Договор за заем № 1098-ПВ-
09.02.2022 г., на основание чл. 55, ал. 1, предл. 1 ЗЗД.
Във въззивната жалба са изложени съображения за неправилност и
незаконосъобразност на оспореното решение като постановено при
нарушения на материалния закон и на съдопроизводствените правила.
Изразява несъгласие с възприетия извод от решаващия състав досежно
размера на ГПР и начина на неговото формиране в представеното експертно
1
заключение. Сочи, че сключените договори за заем отговаряли на законовите
изисквания. Поддържа, че други разходи и разходи за заличаване на ипотека,
извън възнаградителната лихва, не били включени във формулата за
изчисляване на ГПР. Счита, че лихвеният процент оставал непроменен в
размер на 20% до издължаването на кредитополучателя. Твърди, че лихвеният
процент не надхвърлял максимално допустимия размер по чл. 29, ал. 9
ЗКНИП. Посочва съдебна практика в подкрепа на позицията си. Оспорва
извода на решаващия състав, че гаранционната вноска следвало да бъде
включена в ГПР, тъй като същата била пряко свързана с отпускането на
кредита и липсата на изрично посочване дали тази вноска е включена в ГПР,
или не, представлявало нарушение на чл. 24, ал. 1, т. 9 ЗКНИП. Твърди, че
гаранционната вноска целяла да обезпечи погасяването на кредита през
първите 12 месеца от сключването на договора. Сочи, че кредитодателят
снабдил потребителя с необходимата информация за финансовия продукт
касателно погасяването на кредита, размер на вноските и т. н. Моли съдът да
отмени първоинстанционното решение и да постанови ново, с което бъдат
отхвърлени предявените искове. Претендира разноски.
В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК въззиваемата страна – „КРЕДИТ
СОЛЮШЪНС“ ЕООД депозира писмен отговор на въззивната жалба, в който
излага становище правилност на решението. Оспорва всички наведени от
въззивника твърдения и доводи. Счита, че предоставената на потребителя
информация за параметрите на кредита не била възприета напълно от
последния, като според заключението на вещото лице на кредитополучателя
не бил предоставен и пълният размер на отпуснатите суми по четирите
договора, но начисляваната лихва била върху пълния размер на главницата по
кредита. Посочва реален размер на възнаградителната лихва от 25%, а не
твърдените от въззивника 20%, а като действителна стойност на ГПР излага
28.07%. Посочва съдебна практика в подкрепа на становището си. Счита, че
поради незаконосъобразността на договорите кредитополучателят следвало да
върне единствено чистата стойност на кредита, без лихва или други разходи
по него. Въззиваемият твърди, че от експертизата се установявали различни
размери на ГПР по четирите договора, които надхвърляли твърдените от
жалбоподателя 20%. Поддържа, че гаранционната вноска излизала извън
обезпечителната си функция за покриване на лихви. Сочи нищожност на
договорите на основание чл. 39 ЗКНИП. Твърди, че гаранционната вноска
била пряко свързана с отпускането на кредита. Излага, че кредитодателят
следвало да извърши обстойна оценка на кредитоспособността на
потребителя. На изложените в отговора мотиви отправя искане за
потвърждаване на първоинстанционното решение. Претендира разноски.
В съдебно заседание и с писмено становище въззивникът „НОВО
ФИНАНС“ ООД, чрез процесуалния представител адв. Д. Т., моли съда да
уважи подадената въззивна жалба, като отмени изцяло като неправилно
решението на първоинстанционния съд и постанови друго, с което
предявените срещу него искове да бъдат отхвърлени. Претендира присъждане
2
на разноски за двете инстанции. Прави възражение за прекомерност на
претендираните разноски от насрещната страна за адвокатско възнаграждение.
В откритото съдебно заседание въззиваемият „КРЕДИТ
СОЛЮШЪНС“ ЕООД не изпраща представител. По делото е постъпило
писмено становище от същия, чрез процесуалния представител адв. М. М., с
което оспорват жалбата и поддържат подадения отговор. Моли за
потвърждаване на решението и присъждане на разноски. Релевира възражение
за прекомерност на претендираните разноски от насрещната страна за
адвокатско възнаграждение.
За да се произнесе по спора, Варненският окръжен съд съобрази
следното:
Производството пред ВРС е образувано по предявени обективно
кумулативно съединени искове с правно основание чл. 55, ал.1, пр. 1 от ЗЗД от
„КРЕДИТ СОЛЮШЪН" ООД, ЕИК *********, гр. Стара Загора, чрез
процесуалния му представител - адв. М. М., срещу „НОВО ФИНАНС" ООД,
ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. Варна, ул. „Цар
Иван Страцимир“ № 2А, както следва: за осъждане ответникът да върне
сумата от 400,00 лева, като платена без основание във връзка с Договор за
заем № 981-ПВ-07.06.2021 ; за осъждане ответникът да върне сумата от
400,00 лева, като платена без основание във връзка с Договор за заем № 982-
ПВ-08.06.2021; за осъждане ответникът да върне сумата от 400,00 лева, като
платена без основание във връзка с Договор за заем № 1095-ПВ- 08.02.2022; за
осъждане ответникът да върне сумата от 400,00 лева, като платена без
основание във връзка с Договор за заем № 1098-ПВ-09.02.2022.
В рамките на преклузивния срок по чл. 214, ал. 1 от ГПК е допуснато
изменение на размера на исковете, както следва:
По отношение на Договор за заем № 982-ПВ-08.06.2021 г.,
първоначално предявеният иск с правно основание чл. 55, ал. 1, пр. 1 от ЗЗД за
връщане на сумата от 400 лева, като платена без основание от В.Х.М., е
увеличен на 4762,50 лева. Тази сума се състои от възнаградителна лихва по
договора в размер на 4512,50 лева, на основание чл. 2.2., т. 6 „ж" от договора,
такса за референция в размер на 25 лева, съгласно общите условия към
кредита, и такса за заличаване на ипотека в размер на 225 лева, съгласно
същите общи условия.
По отношение на Договор за заем № 1095-ПВ-08.02.2022 г.,
първоначално предявеният иск за връщане на сумата от 400 лева, като платена
без основание, е увеличен на 403,32 лева. Тази сума включва възнаградителна
лихва по договора в размер на 133,32 лева, на основание чл. 2.2., т. 6 „ж" от
договора, такса за референция в размер на 25 лева, такса за заличаване на
ипотека в размер на 225 лева и такса за предсрочно погасяване в размер на 20
лева, всички съгласно общите условия към кредита. Увеличението се основава
на установеното, че В.Х.М. е извършила плащания в общ размер на 2403,32
лева, като надвнесената сума по кредита възлиза на 403,32 лева.
3
По отношение на Договор за заем № 1098-ПВ-09.02.2022 г.,
първоначално предявеният иск за връщане на сумата от 400 лева, като платена
без основание, е увеличен на 1706,68 лева. Тази сума се състои от
възнаградителна лихва по договора в размер на 1466,68 лева, на основание чл.
2.2., т. 6 „ж" от договора, такса за референция в размер на 25 лева, такса за
заличаване на ипотека в размер на 225 лева и такса за предсрочно погасяване в
размер на 190 лева, всички съгласно общите условия към кредита.
Увеличението се дължи на установеното, че В.Х.М. е извършила плащания в
общ размер на 20706,68 лева, като надвнесената сума по кредита възлиза на
1706,68 лева.
По отношение на Договор за заем № 981-ПВ-07.06.2021 предявеният
иск в размер на 400 лева увеличен до сумата от 651,11 лева.
В исковата си молба ищецът излага, че на 07.06.2021 г. в гр. Пловдив
между В.Х.М., ЕГН: **********, в качеството й на заемополучател и
ипотекарен длъжник и „НОВО ФИНАНС" ООД, с ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление: гр. Варна, р-н Одесос, бул. „Цар Иван
Страцимир“ № 2А, в качеството си на заемодател, е сключен Договор за заем
№ 981-ПВ-07.06.2021. По силата на този договор, последният се задължил да
предостави заемни средства в размер на 2000 лв. на Варга Милкиян, а тя се
задължила да ги възстанови при условията на подписания договор. Сочи, че
заемната сума съгласно чл.4.1. от договора е предоставена в брой, като е
уговорено, че договорът служи за разписка за предаването на сумата, но само
при условие, че бъдат заплатени от заемополучателя 20% от стойността на
предоставените заемни средства, в срок от 5 (пет) дни от датата на подписване
на договора. Съобразно чл. 2.2. т. „ж" от Договора, годишният лихвен процент
на заема е 20%, с годишен процент на разходите също от 20 %, а срокът на
договора бил 60 месеца. Видно от чл. 2.2., б. „з" страните се договорили в
месечните вноските да се дължи само възнаградителна лихва, а в края на
договора, да се заплати цялата предоставена главница, а разпоредбата на чл.
2.6. от договора предвиждала възможност за неустойка в размер на 5%
месечно или иначе казано, неустойка в размер на 60% на година върху
главницата, в случай че има забава на плащане с един ден. Твърди, че пълният
размер на заемната сума се предоставя само при условие, че заемополучателя
плати на заемодателя гаранционна вноска в размер на 20 % /двадесет
процента/ от стойността на предоставената заемна сума в срок от 5 /пет/ дни
от датата на подписване на договора. В чл. 7.1. от Договора страните
уговорили, че заемът следва да бъде обезпечен чрез договорна ипотека върху
недвижим имот, собственост на заемополучателя.
В същия ден, В.Х.М., с ЕГН: **********, издала запис на заповед, чрез
който безусловно и неотменно се задължила да изплати на Б.К.П., в
качеството му на представляващ НОВО ФИНАНС ООД, с ЕИК *********,
сумата от 2720 лв., като задължението за плащане на сумата е с падеж
04.07.2021 г.
4
Твърди още, че ден по-късно, на 08.06.2021 г., отново между В.Х.М., в
качеството й на заемополучател и ипотекарен длъжник и „НОВО ФИНАНС"
ООД, с ЕИК *********, в качеството си на заемодател, е сключен втори
Договор за заем № 982-ПВ-08.06.2021. По силата на този договор,
заемодателят се задължава да предостави заемни средства в размер на 22 500
лв. на В.М., а тя се задължава да ги възстанови при условията на подписания
договор. Като предвид разпоредбата на чл. 4.1. от договора и размера на заема,
е прието, че сумата от 22 500 лв., се усвоява на заемополучастеля на части,
въпреки че условието за усвояването на тази главница е едно и също, а именно
да се впише договорна ипотека върху посочения в чл. 7.1. ипотека.
Параметрите на втория договор са почти идентични с тези на договора от
07.6.2021 г., като уговорката за етапи на договора е направена, по начина в чл.
4.1., за да може заемодателя да представи сумата от 4 500 лв. на
заемополучателя, той да му я възстанови по сметката и едва след това да
усвои останалите 18 000 лв. Уговорено е този заем, също да бъде обезпечен с
договорна ипотека върху недвижим имот, собственост на заемополучателя.
Ищецът сочи, че в изпълнение на поетото задължение по Договор за
заем № 981/ПВ-07.06.2021 и по Договор за заем № 982-ПВ/08.06.2021,
В.Х.М., учредява договорна ипотека в полза на ответника, служеща за
обезпечаване в пълен размер на всяко и всички вземания на заемодателя по
двата процесии договора за заем върху собствен на заемополучателя
недвижим имот, а именно: САМОСТОЯТЕЛЕН ОБЕКТ В СГРАДА с
идентификатор № 56784.526.38.1.96 по кадастралната карта и кадастралните
регистри на гр. Пловдив, общ. Пловдив, обл. Пловдив, одобрени със Заповед
№ РД-18-48/03.06.2009 г. на Изпълнителния директор на АГКК. Адрес на
имота по кадастрална схема: ***** , самостоятелният обект се намира на етаж
5 в сграда с идентификатор 56784.526.38.1 с предназначение: Жилищна сграда
- многофамилна, разположена в поземлен имот с идентификатор №
56784.526.38 с предназначение на самостоятелния обект - Жилище,
апартамент, брой нива на обекта - 1, с площ от 61,00 кв.м., състоящ се
съгласно документ за собственост от: две стаи, кухня и баня-тоалетна, при
съседни самостоятелни обекти в сградата, съгласно кадастрална схема: на
същия етаж: № 56784.526.38.1.95, под обекта: № 56784.526.38.1.93, над
обекта: № 56784.526.38.1.99, ведно с ИЗБЕНО ПОМЕЩЕНИЕ № 15, без
посочена площ и съседи в документа за собственост, както и 0,950 % идеални
части от общите части на сградата и от правото на строеж. Договорната
ипотека била вписана в Агенция по вписвания с вх. peг. № 18653 от 08.06.2021
г., дв. вх. рeг. № 18456 от 08.06.2021 г., акт № 150, том 7, дело № 10478.
Излага твърдения, че на 08.02.2022 г., в гр. Пловдив между същите
страни е сключен трети договора за заем, а именно Договор за заем № 1095-
ПВ/08.02.2022. По силата на този договор, „НОВО ФИНАНС" ООД се
задължава да предостави заемни средства в размер на 2000 лв. на В.М., която
се задължава да ги възстанови при условия на подписания договор, който
съответстват на предходно сключените договори. На 09.02.2022 г., е сключен
5
втори договор за заем между същите страни с № 1098- ПВ/09.02.2022 за
главница в размер на 19 000 лв. и срок от 60 месеца при условията на
предходните договори, като в чл.4.1., за да може заемодателя да представи
сумата от 3 800 лв. на заемополучателя, тя да я възстанови по сметката и едва
след това да усвои останалите 15 200 лв. Сочи, че за обезпечаване на поетите
задължения по Договор за заем № 1095- ПВ/08.02.2022 и Договор за заем №
1098-ПВ-09.02.2022 е учредена договорна ипотека, вписана в Агенция по
вписвания с вх. рeг. № 3355 от 09.02.2022 г., дв. вх. per № 3270 от 09.02.2022
г., акт № 34, том 2, дело № 1565, като имотът, служещ като обезпечение е
същият, както при предната ипотека.
Ищецът посочва още, че на 09.06.2022 г. е сключен и договор за
покупко-продажба на недвижим имот, вписан под № 705 в регистъра на
Нотариалната камара, с район на действие в района на Районен съд гр.
Пловдив, вписан в Агенция по вписвания с вх. per. № 19353 от 09.06.2022 г.,
дв. вх. рeг. № 19020 от 09.06.2022 г., акт№ 152, том 55, дело № 11284.
Съгласно нотариалния акт, В.М. продава на „СПЕДИЯ" ЕООД, ЕИК
*********, същия недвижим имот, а именно: САМОСТОЯТЕЛЕН ОБЕКТ В
СГРАДА с идентификатор № 56784.526.38.1.96 за сумата от 64 000 лв. от
които 46 725 лв. се превеждат директно по Б.а сметка на „НОВО ФИНАНС"
ООД, с ЕИК *********, с основание погасяване в пълен размер на вземанията,
които последното дружество има към В.Х.М., във връзка с Договор за заем №
981-ПВ-07.06.2021., Договор за заем № 982-ПВ-08.06.2021г., Договор за заем
№ 1095-ПВ/08.02.2022 и Договор за заем с № 1098-ПВ-09.02.2022, а остатъка
от продажната цена в размер на 17 275 лв. се превежда по посочена от
продавача Б.а сметка.
Сочи, че на 27.02.2024 г. госпожа В.М., прехвърля всички свои
вземания от „НОВО ФИНАНС" ООД, възникнали на основание
неравноправни клаузи, недействителност на целите ипотечни договори за заем
и/или платени суми без основание или на неосъществено или отпаднало
основание във връзка с Договор за заем № 981-ПВ-07.06.2021, Договор за заем
№ 982-ПВ-08.06.2021, Договор за заем № 1095-ПВ-08.02.2022 и Договор за
заем с № 1098-ПВ-09.02.2022 на цесионера „Кредит Солюшън" ООД, срещу
изплащане на възнаграждение, тъй като цесионера няма финансова
възможност и никога не би имала такава, за да потърси правата си по съдебен
ред.
Счита, че В.Х.М. е платила повече от дължимото във връзка с четирите
процесни договора за кредит, тъй като и четирите са изцяло недействителни,
поради обстоятелството, че са сключени в противоречие с императивните
разпоредби на ЗКНИП.
Поради изложеното обоснова становище, че процесните четири
договора за кредит са нищожни, предвид че не е усвоен пълният размер на
главницата, като преди усвояване на целия заем, част от него е възстановен на
кредитора и лихва върху тази главницата не се дължи, респективно не се
6
дължи възстановяване и на неусвоената част от главницата. Твърди, че
погасителните планове на договорите, последните не са с гратисен период от 1
година, в която В.М. да не е заплащала своята вноска, а тя ги е дължала
ежемесечно, като счита че гаранционната вноска е събирана с цел да се
олихвява по-голяма главница, отколкото е предоставена на заемополучателя.
Посочва, че ответника не е спазил изискването на чл. 24, ал. 1, т. 9 от
ЗКНИК в Договор за заем № 981-ПВ-07.06.2021, Договор за заем № 982- ПВ-
08.06.2021, Договор за заем № 1095-ПВ-08.02.2022 и Договор за заем № 1098-
ПВ-09.02.2022, които договори са обезпечени с ипотеката, като в следствие на
това, процесиите договори са нищожни на основание чл. 38 от ЗКНИП. Сочи,
че процесната неустойка е неравноправна по смисъла на чл. 145 от ЗЗП и
нищожна на основание чл. 146 от ЗЗП, като противоречи на добрите нрави и
целта на тази клауза е свръх печалба и натоварване на заемополучателя с
повече разноски.
В срока по чл. 131 от ГПК е постъпил отговор от ответното дружество,
с който се твърди, че предявеният иск е неоснователен, тъй като ищцовото
дружество претендира чужди права, като няма доказателства, че сключеният
между „Кредит Солюшън" ООД, ЕИК: ********* и В.Х.М. договор за цесия е
породил действие спрямо дружеството ни. Дружество „НОВО ФИНАНС"
ООД не е получавало от В.М. уведомление за сключен договор за цесия на
27.02.2024 г. с ищеца „Кредит Солюшън" ООД.
Излага, че за да се сключи цесия вземането, което ще се прехвърля,
следва да съществува към момента на сключване на договора, да е
прехвърлимо и да е индивидуализирано, като цедентът отговаря за
съществуването на вземането по време на сключването на договора за цесия.
Сочи, че мужду страните „Ново Финанс" ООД - заемодател и В.Х.М. -
заемополучател са сключени следните договори за заем: Договор за заем
№981-ПВ-07.06.2021; Договор за заем №982-ПВ-08.06.2021; Договор за заем
№1098-ПВ-09.02.2022 и Договор за заем №1095-ПВ-08.02.2022, които били
погасени в цялост преди 2 години, а именно на 09.06.2022 г.
Оспорва получаването на суми без правно основание, като визира
получената ответника сума, чрез дружество „Спедия" ЕООД в размер на 46
725,00 лв., включваща главниците по четирите договора за заем, ведно с
разноски, такси и такси заличаване на учредените в полза на дружеството ни
две договорни ипотеки.
Оспорва, че са налице предпоставките на чл. 55 ЗЗД, за връщане на
недължимо платена сума.
Оспорва, че и по четирите договора за заем не е усвоен пълният размер
на главницата, като излага че при сключване на Договор за заем №1098-ПВ-
09.02.2022, на 10.06.2022г. В.М. се е задължила за преведе по Б.ата сметка на
ответника сумата от 4 200,00 лв., представляваща „гаранционна" вноска,
съгласно договореностите между страните.
7
След сключване на Договора за покупко-продажба между „Спедия"
ЕООД и В.М. на 09.06.2022 г., сумата от 46 725,00 лв. е постъпила по Б.ата
сметка на „Ново Финанс" ООД, на основание следните договори за заем:
Договор за заем №1095-ПВ-08.02.2022 и Договор за заем №1098-ПВ-
09.02.2022, като на 10.06.2022г. ответника е върнал по Б.ата сметка на В.М.
сума в размер на 2 800,00лв., представляващи остатък от внесени гаранционни
вноски по двата договора за заем, внесени на основание § 3 от сключените
договори за заем. Сумата от 2 800,00 лв. представлява остатък от платените 4
броя вноски само за възнаградителна лихва, дължими на основание
договореностите между страните, обективирани в сключените два договора за
заем, а именно: Договор за заем №1095-ПВ-08.02.2022 и Договор за заем
№1098-ПВ-09.02.2022 на 10.06.2022г.
Излага, че характерът на уговорената в договорите за заем
„гаранционна вноска" е гаранционно-обезпечителна и подлежи на връщане на
заемополучателя след изтичане на определен между страните срок, като
същата се освобождава при условие, че всички дължими суми по него са
погасени, към момента в който същата подлежи на такова връщане.
Оспорва възраженията на ищеца за недействителност, респ. изцяло
нищожност на сключените между В.М. и ответника четири договора за заем,
като твърди, че ответното дружество е регистрирано като финансова
институция и за тази си дейност следва стриктно да спазва текстовете на
ЗКНИП, е изпълнило всички свои задължения по предоставяне на
информация на потребителя преди сключването на процесиите договори.
Сочи, че тази преддоговорна информация е предоставена 14 дни преди датата
на сключване на същинските договори за заем, за което са сключени и четири
броя „предварителни договори за заем", като до датата на сключване на
основните договори В.М. е разполагала с необходимото време от 14 дни,
съгласно чл. 9, ал. 3 ЗКНИП.
Посочва, че клаузите на договорите за заем, са индивидуално
уговорени и не страдат от твърдените от ищеца пороци, поради което счита, че
не е налице основание за обявяване на сделките за недействителни, поради
противоречие с нормативно изискване по основното им съдържание, при
което предявеният от ищеца иск за прогласяване на нищожността на
договорите е неоснователен.
Счита за неоснователно възражението за нищожност на клаузата на
чл.2.2 б „ж" от процесните четири договора за заем, доколкото същата
съответства на нормативната уредба на чл. 29, ал. 3 ЗКНИП.
По отношение на възражението направено от ищеца за нищожност на
клаузите на чл. 2.6. по четири договора за заем, излага че тази клауза не е
прилагана в отношенията между страните, доколкото видно от договорите за
заем клаузата на чл. 2.6. от договорите е приложима, само при условие, че е
налице забава в погасяването на дължима вноска. Видно от сключените
четири договора за заем, заемополучателя В.М. не е изпадала в забава,
8
доколкото съгласно договореностите между страните, обективирани в
четирите сключени договора за заем, от гаранционните вноски, внесени от
ищеца са покривани дължимите вноски, съгласно погасителните планове към
договорите за заем.
По отношение на възражението нищожност на клаузата на чл. 2.7. от
договорите за заем, сочи в Договор за заем №1095-ПВ-08.02.2022 и Договор за
заем №1098-ПВ-09.02.2022, липсва клауза с текста посочен от ищеца в
исковата молба. Излага, че клаузата на 2.7. от четирите договора за заем, при
предсрочно погасяване на всички вземания от страна на В.М. е неприложима
в случаят, доколкото изрично в клаузата на чл. 2.7. е посочено, че само в
случай на обявена от страна на кредитора на предсрочна изискуемост на
договорите за заем, предвид четирите договора за заем са предсрочно
погасени изцяло още на 09.06.2022 г. от В.М..
Счита подадената от ищеца „Кредит Солюшън" ООД искова молба за
неоснователна, а доводите за нищожност изцяло на процесиите четири
договора за заем, в евентуалност на отделни клаузи от тях за абсурдни и в
противоречие с ЗКНИП и трайно установената съдебна практика. Моли да му
се присъдят сторените в производството разноски.
Подадена е писмена защита от ищеца „Кредит Солошън" ООД, с която
твърди, че четирите договора за заем, сключени между В.Х.М. и „Ново
Финанс" ООД, са нищожни поради неспазване на императивните изисквания
на Закона за кредитите за недвижими имоти на потребители (ЗКНИП), по-
специално чл. 24, ал. 1, т. 9, относно неправилно посочване на годишния
процент на разходите (ГПР). Според ищеца, реалният ГПР надвишава
уговорения 20%, което води до недействителност на договорите на основание
чл. 38 от ЗКНИП. Освен това се твърди, че уговорената гаранционна вноска от
20% от заемната сума създава заблуда у заемополучателя, тъй като се
олихвява по-голяма сума от реално предоставената, а лихвата се начислява
върху неусвоена част от главницата. Ищецът поддържа, че В.М. е
некредитоспособна, което прави договорите нищожни и на основание чл. 14
от ЗКНИП, тъй като отпускането на кредит без адекватна оценка на
кредитоспособността нарушава закона. Претендира се връщане на недължимо
платени суми над главниците по договорите, включващи лихви и такси, в общ
размер от 651,11 лв., 4762,50 лв., 403,32 лв. и 1706,68 лв. за всеки от
договорите, както и присъждане на съдебни разноски.
В писмените бележки на ответника „Ново Финанс" ООД се оспорва
основателността на исковете, като се твърди, че договорите са валидни и не
страдат от посочените пороци. Ответникът заявява, че пълният размер на
заемните суми е предоставен, което е потвърдено от платежни нареждания и
заключението на вещото лице. Гаранционната вноска е определена като
обезпечителна, а не като разход по кредита, и подлежи на връщане след
изтичане на определен срок, ако задълженията са погасени, поради което не
влияе на ГПР. Твърди се, че ГПР от 20% е коректно посочен, включващ само
9
фиксирана лихва, и не надвишава допустимия праг по ЗКНИП (пет пъти
законната лихва). Ответникът оспорва твърденията за нищожност на
договорите, като посочва, че са спазени изискванията на чл. 23, чл. 24 и чл. 25
от ЗКНИП, а преддоговорната информация е предоставена чрез
предварителни договори и стандартни европейски формуляри. Относно
кредитоспособността се заявява, че неспазването на чл. 13 от ЗКНИП не води
до нищожност, а уговорките са индивидуално договорени. Ответникът моли
исковете да бъдат отхвърлени като неоснователни и да му бъдат присъдени
разноски, включително адвокатско възнаграждение.
Съдът, след преценка на събраните доказателства, касаещи
предмета на спора, по вътрешно убеждение и въз основа на закона,
предметните предели на въззивното производство, очертани с жалбата,
приема за установено следното:
Жалбата, инициирала настоящото въззивно произнасяне, е подадена в
срок, от надлежно легитимирана страна, при наличието на правен интерес от
обжалване, поради което е допустима и следва да бъде разгледана по
същество.
Съгласно чл. 269 от ГПК въззивният съд се произнася служебно по
валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част. При
изпълнение на задълженията, вменени му с разпоредбата на чл. 269 и чл. 270
ГПК, въззивният съд намира, че произнасянето на съда съответства на
заявената за разглеждане претенция и е постановено от родово компетентен
съд, поради което решението е валидно и допустимо.
По отношение на правилността на първоинстанционния съдебен акт,
съобразно разпореждането на чл. 269, изр.второ от ГПК, въззивният съд е
ограничен от посочените в жалбата оплаквания.
Както е приел първоинстанционният съд от фактическа страна, от
приложения по делото Договор за заем № 981-ПВ-07.06.2021 г. се установява,
че на 07.06.2021 г. в гр. Пловдив между „Ново Финанс" ООД, представлявано
чрез пълномощник Д. М. Т., в качеството на заемодател, и В.Х.М., в
качеството на заемополучател и ипотекарен длъжник, е сключен договор за
паричен заем. По силата на този договор е уговорено на заемополучателя да
бъде предоставена заемна сума в размер на 2000,00 лева в брой при
подписване на договора, с краен срок за връщане на заема до 08.06.2026 г.
Договорът предвижда фиксиран годишен лихвен процент от 20%, дължим
ежемесечно до 8-мо число на месеца, като главницата се погасява в края на
срока. Заемът е обезпечен с договорна ипотека върху недвижим имот,
собственост на заемополучателя, а именно самостоятелен обект в сграда с
идентификатор № 56784.526.38.1.96 в гр. Пловдив.
От Договор за заем № 982-ПВ-08.06.2021 г., на 08.06.2021 г. в гр.
Пловдив между „Ново Финанс" ООД, представлявано чрез пълномощник Д.
М. Т., в качеството на заемодател, и В.Х.М., в качеството на заемополучател и
ипотекарен длъжник, се установява, че между страните е уговорено на
10
заемополучателя да бъде предоставена заемна сума в размер на 22 500,00
лева, изплащана на части по Б. път: 4500,00 лева след вписване на договорна
ипотека и 18 000,00 лева след заплащане на гаранционна вноска от 20% от
заемната сума, с краен срок за връщане на заема до 08.06.2026 г. Договорът
предвижда фиксиран годишен лихвен процент от 20%, дължим ежемесечно до
8-мо число на месеца, като главницата се погасява в края на срока. Заемът е
обезпечен с договорна ипотека върху същия недвижим имот с идентификатор
№ 56784.526.38.1.96 в гр. Пловдив.
Видно от представения Договор за заем № 1095-ПВ-08.02.2022 г., на
08.02.2022 г. в гр. Пловдив между „Ново Финанс" ООД, представлявано чрез
пълномощник Д. М. Т., в качеството на заемодател, и В.Х.М., в качеството на
заемополучател и ипотекарен длъжник, е че по силата на договора е уговорено
заемополучателят да бъде предоставена заемна сума в размер на 2000,00 лева
в брой при подписване на договора, с краен срок за връщане на заема до
08.02.2027 г. Договорът предвижда фиксиран годишен лихвен процент от 20%,
дължим ежемесечно до 8-мо число на месеца, като главницата се погасява в
края на срока. Заемът е обезпечен с договорна ипотека върху същия недвижим
имот с идентификатор № 56784.526.38.1.96 в гр. Пловдив.
От представения Договор за заем № 1098-ПВ-09.02.2022 г., на
09.02.2022 г. в гр. Пловдив между „Ново Финанс" ООД, представлявано чрез
пълномощник Д. М. Т., в качеството на заемодател, и В.Х.М., в качеството на
заемополучател и ипотекарен длъжник, се установява, че между страните е
уговорено на заемополучателя да бъде предоставена заемна сума в размер на
19 000,00 лева, изплащана на три части по Б. път: 3800,00 лева, 8000,00 лева и
7200,00 лева, при условие за вписване на договорна ипотека и заплащане на
гаранционна вноска от 20% от заемната сума, с краен срок за връщане на
заема до 09.02.2027 г. Договорът предвижда фиксиран годишен лихвен
процент от 20%, дължим ежемесечно до 9-то число на месеца, като
главницата се погасява в края на срока. Заемът е обезпечен с договорна
ипотека върху същия недвижим имот с идентификатор № 56784.526.38.1.96 в
гр. Пловдив.
В раздел I „Предмет на договора", член 1.2 от всеки от договорите се
установява, че заемът се предоставя само при условие, че заемополучателят
заплати гаранционната вноска в размер на 20% от заемната сума в срок от пет
дни от подписването на договора. Член 1.2, точка 1 уточнява, че вноската
служи на заемодателя за прихващане на лихви, неустойки, наказателни лихви,
такси и такси за заличаване на ипотека в посочената последователност.
Според член 1.2, точка 2, неизползваната част от гаранционната вноска
подлежи на връщане след изтичането на дванадесетия месец от срока на
договора, тоест след 25 май 2022 година. Член 1.2, точка 3 допълва, че при
прекратяване на договора поради пълно връщане на заемната сума преди
изтичането на първите дванадесет месеца, заемодателят има право да
приспадне от вноската дължимите до момента лихви, неустойка от 1% върху
заемната сума съгласно член 2.2, буква „й", такса за заличаване на ипотека и
11
други изискуеми вземания, произтичащи от договора или общите условия.
В раздел II „Индивидуални условия на договора", член 2.13 позволява
на заемодателя да прихваща дължимите месечни вноски за първите
дванадесет месеца от гаранционната вноска до нейното изчерпване. Член
2.13.1 изрично посочва, че докато вноската не е изчерпана, заемодателят няма
право да начислява наказателна лихва за забава съгласно член 2.6, която иначе
е в размер на 5% месечно върху остатъчната заемна сума. Член 2.13.2
уточнява, че след изчерпване на гаранционната вноска, заемополучателят
дължи всички лихви, наказателни лихви, неустойки и такси, предвидени в
договора. Член 2.14 повтаря условието от параграф 4, че при неплащане на
вноската в срок от пет дни, договорът се прекратява автоматично, като
заемополучателят дължи връщане на заемната сума и всички свързани разходи
и санкции.
В раздел IV „Права и задължения на заемодателя", член 4.7 предвижда,
че неплащането на гаранционната вноска в уговорения срок води до
автоматично прекратяване на договора без необходимост от уведомяване, като
последиците влизат в сила от деня след изтичането на срока за плащане, тоест
от 31 май 2021 г. Член 4.8 допълва, че при такова прекратяване
заемополучателят дължи връщане на изплатената част от заемната сума,
заедно с неустойка в размер на 60% от предоставената сума. В раздел V
„Права и задължения на заемополучателя", член 5.1 уточнява, че
заемополучателят има право да получи заемната сума само след внасяне на
уговорената гаранционна вноска.
Видно от Погасителен план към договор за заем от 25.05.2021 г. е, че са
предвидени 60 месечни вноски в размер на 33,33 лева, покриващи лихвата
през гратисния период от 59 месеца, без задължение за плащане по главницата
до 08.06.2026 г. Планът регламентира неустойки при забава или такси при
предсрочно погасяване, включително неустойка от 1% при погасяване през
първите 12 месеца. В „Договор за заем - предварителен", сключен на 25 май
2021 г. между „НОВО ФИНАНС" ООД като заемодател и В.Х.М. като
заемополучател, гаранционната вноска е регламентирана в няколко ключови
разпоредби. Според параграф 2, сключването на договора е обусловено от
заплащането на гаранционна вноска от заемополучателя на заемодателя.
Параграф 3 предоставя дефиниция и условия за вноската, като уточнява, че тя
представлява сума в размер на 20% от стойността на заемната сума, в случая
400 лева за заем от 2000 лева, и служи за обезпечаване на изплащането на
кредита и лихвите по него през първите дванадесет месеца от действието на
договора. Изрично се посочва, че гаранционната вноска не е предплатена
лихва и трябва да бъде заплатена в срок до пет дни от датата на подписване на
договора, тоест до 30 май 2021 година, по Б.ата сметка на заемодателя в Банка
ОББ АД с IBAN: BG62UBBS80021039755140 и Б. код: UBBSBGSF. Параграф
4 предвижда, че при неплащане на гаранционната вноска в този срок,
договорът се прекратява автоматично, като заемополучателят дължи връщане
на предоставената заемна сума, заедно с всички произтичащи лихви, такси и
12
неустойки, съгласно клаузите за прекратяване на договора.
От представените по делото Общите условия на „НОВО ФИНАНС"
ООД, приложими отношенията по заемни договори с физически лица в
България, се установява, че заемите се отпускат в български левове с
фиксиран валутен курс спрямо еврото, определен на 1 евро равно на 1.95583
лева. Тези заеми могат да бъдат ипотечни или потребителски, като се
характеризират с фиксирана лихва. Годишният процент на разходите включва
договорената лихва, както и различни такси, сред които такса за обработка на
документите, годишни или месечни такси за обслужване, както и
допълнителни разходи за услуги като експресно разглеждане на молбата за
заем, струваща 50 лева, или удължаване на срока на договора. При ипотечните
заеми се начисляват и нотариални такси, както и разходи за вписване на
ипотека, които зависят от размера на отпуснатата сума. Заемополучателят е
задължен да внесе гаранционна вноска в размер на 20% от стойността на заема
в срок от пет дни след подписването на договора. Тази вноска служи като
обезпечение на заема и покрива лихвените плащания за първите дванадесет
месеца, като остатъкът от нея се възстановява на заемополучателя след
пълното погасяване на задълженията, след приспадане на евентуални
неуредени суми. Погасяването на заема се извършва чрез месечни вноски,
покриващи единствено лихвата през целия срок на договора, докато
главницата се изплаща в края, освен ако не е договорено друго.
Заемополучателят има право да погаси заема предсрочно, без да дължи
наказателни такси, освен начислените до момента лихви и направените
разходи от заемодателя. В случай на неизпълнение, като например забавяне на
плащанията с повече от тридесет дни, заемодателят може да поиска незабавно
изплащане на целия дълг, да наложи наказателна такса в размер на 60% от
сумата на заема и да предприеме правни действия, включително прехвърляне
на задължението към агенции за събиране на вземания или споделяне на
информация с кредитни бюра. Обработката на личните данни на
заемополучателите се извършва в съответствие с българското законодателство,
като данните се съхраняват за срок от пет години след погасяването на заема, а
поверителността им се спазва, освен в случаите на законово изискване за
разкриване.
От заключението на първоначалната експертиза установява, че
годишният процент на разходите по четирите договора е фиксиран на 20%,
отразявайки единствено договорената лихва. Въпреки това, действителните
разходи за заемополучателя надвишават този процент поради допълнителни
такси, като например гаранционна вноска в размер на 20% от сумата на заема,
която за заем от 2000 лева възлиза на 400 лева, както и нотариални такси,
свързани с учредяването на ипотека. Гаранционната вноска се задържа от
заемодателя и се използва за покриване на лихвите през първата година, като
остатъкът се връща след пълното погасяване на заема, съгласно договорните
условия. Експертизата предоставя детайлна разбивка на плащанията,
включваща разпределението на сумите за главница, лихва в размер на 20%,
13
наказателни такси за предсрочно погасяване и други разходи, като например
такси за заличаване на ипотека, базирана на счетоводните записи и
дневниците за транзакциите на заемополучателя В.М.. В заключение се
отбелязва, че обявеният годишен процент на разходите отговаря на
договорените условия, но изключването на допълнителните такси от
изчислението му води до подценяване на реалната финансова тежест за
заемополучателя, което е в съответствие с българското законодателство за
потребителските кредити.
Проведената по делото допълнителна съдебно-счетоводна експертиза
изследва ефективния годишен процент на разходите при хипотезата, че
заемополучателят разполага само с 80% от отпуснатата сума поради
задържането на 20% като гаранционна вноска. Разгледани са два варианта за
изчисление. В първия вариант, при запазване на лихва от 20% върху
използваната сума, например 1600 лева от заем от 2000 лева, ефективният
годишен процент на разходите се увеличава до приблизително 21.94% за
всички анализирани договори, като точните стойности варират леко между
тях - 21.9421% за два от договорите и 21.9391% и 21.9388% за останалите.
Това увеличение се дължи на намалените месечни лихвени плащания, които
например за заем от 2000 лева падат от 33.33 лева на 26.67 лева. Във втория
вариант, за да се запазят оригиналните месечни лихвени плащания, например
33.33 лева за един от договорите, лихвата върху използваната сума трябва да
се увеличи до 25%, което значително повишава общите лихвени разходи,
достигащи например 2000 лева за срок от 60 месеца. Изчисленията са
подкрепени с графици на погасяване и счетоводни данни, потвърждаващи, че
гаранционната вноска увеличава действителната цена на заема над обявения
20% годишен процент на разходите, което оказва допълнителна финансова
тежест върху заемополучателя.
При така установената фактическа обстановка, настоящият въззивен
състав намира, че спорен по делото е въпросът относно това дали в четирите
договора за заем е посочен правилно годишния процент на разходите /ГПР/.
От заключението на изслушаната по делото съдебно-икономическа експертиза
с вещо лице Б. С. Б., а и от самите договори се установява, че в същите е
записано, че ГПР е в размер на 20%, който процент съвпада с процента на
дължимата се по договорите възнаградителна лихва в размер на 20% годишно.
В същото заключение обаче е посочено, че в случаите, когато като единствен
разход по договорите се калкулира възнаградителна лихва в размер на 20%, то
ГПР по Договор за заем № 981-ПВ-07.06.2021 г. и Договор за заем № 1095-
ПВ-08.02.2022 г. се равнява на 21,9367%. Съответно по Договор за заем №
982/ПВ-08.06.2021 г. ГПР е 21,9391% и по Договор за заем № 1098-ПВ-
09.02.2022 г. ГПР е 21,9394%, като тези стойности надвишават посочените в
договорите размери от по 20%. Съгласно §1, т.17 от ДРЗКНИП, "Общ разход
по кредита за потребителя" са всички разходи по кредита, включително лихви,
комисиони, такси, възнаграждение за кредитни посредници и всички други
видове разходи, пряко свързани с договора за кредит за недвижим имот, които
14
са известни на кредитора и които потребителят трябва да заплати,
включително разходите за допълнителни услуги, свързани с договора за
кредит, и по-специално застрахователните премии, в случаите, когато
сключването на договора за допълнителна услуга е задължително условие за
получаване на кредита или за получаване на кредита при предлаганите
условия. Общият разход по кредита за потребителя включва и разходите за
извършване на оценка на недвижим имот, когато такава оценка е необходима
за получаване на кредита. Общият разход по кредита за потребителя не
включва нотариалните такси, както и таксите за вписване при прехвърлянето
на собствеността на недвижим имот и разходите, които потребителят заплаща
при неизпълнение на задълженията си по договора за кредит.“ В тази връзка,
по делото е спорен и въпросът за характера на уговорената и по четирите
договора за заем гаранционна вноска. И в четирите договора е посочено, че
заемателят дължи гаранционна вноска в размер на 20% от стойността на
заемната сума, която служи за обезпечаване на кредита и лихвите по него през
първите 12 месеца от неговото действие, като тази вноска не представлява
предплатена лихва. Същата е следвало да бъде внесена по сметка на
заемодателя в срок от 5 дни от подписването на договора, като това действие е
условие да му бъде отпусната заетата сума. Изрично е посочено, че ако тази
гаранционна вноска не бъде внесена, то действието на договора се прекратява,
като заемателя дължи на заемодателя всички произтичащи от договора лихви,
такси и неустойки, ведно с предоставената заемна сума съобразно
последиците и неустойките, произтичащи от клаузите на договора, свързани с
неговото прекратяване. Съгласно договорите, предоставената гаранция служи
за обезпечаване на вземането на заемодателя за първата година от действието
на договора, като при неплащане на дължимите се за този период вноски
сумата се прихваща срещу същите. В случай, че задължението на заемателя за
първата година от действието на договора бъде изпълнено надлежно, то
внесената сума подлежи на връщане на заемателя.
Въз основа на тези уговорки, „НОВО ФИНАНС“ ООД твърди, че
гаранционната вноска от 20% от стойността на заема не представлява разход
по договора за кредит, а е само допълнително обезпечение на задължението по
него. В тази връзка обаче следва да бъде отчетено, че на първо място,
предоставянето на тази сума е задължително условие за отпускане на сумите
по договорите на заемателя. По този начин на практика се получава намаление
на реалната сума, която заемодателя предоставя по договорите. Това е така,
тъй като срещу част от тази сума той е получил насрещна такава от заемателя,
с която може да разполага по своя преценка. Внесената от заемателя сума ще
му бъде евентуално възстановена след изтичането на една година от датата на
сключване на договора, като в този момент той ще е получил пълния размер
на уговорения заем, но нуждата от него вече няма да е налице. Сключването
на договора за заем от страна на заемателя е обусловена от нуждата от
парични средства именно към момента на сключване на договора, а не в един
последващ момент. Същевременно обаче „НОВО ФИНАНС“ ООД като
15
заемодател по договора начислява дължимата се възнаградителна лихва върху
пълния размер на предоставената в заем сума. По този начин чрез уговорки,
които формално отговарят на законовите изисквания, заемодателят се
освобождава от задължението си да предостави част от уговорените в
договорите за заем суми на заемателя, като наред с това го задължава да
заплаща възнаградителна лихва и за тази част от сумите. Отчитайки това и
предвид обстоятелството, че внасянето на тези гаранционни суми е
задължително условие за отпускането на сумите по договорите за заем, както
и че с внасянето им заемателят се лишава от възможността да ползва тези
суми за период от 12 месеца от сключването на договорите, то настоящият
съдебен състав намира, че се касае за допълнителен разход, който заемателя
трябва да направи и който е свързан със сключването на договорите за заем и
усвояването на сумите по тях, което съгласно основното и допълнителното
заключение на изслушаната по делото съдебно-икономическа експертиза
увеличава дължимия се ГПР над 20%. Този извод не се променя от
обстоятелството, че след изтичането на 12-месечния срок от сключването на
договорите сумите евентуално биха били възстановени на заемателя,
доколкото задължението на заемодателя не е да възстанови именно тези
парични знаци, които са му предоставени, а други такива, но в същия размер,
тъй като внасянето на сумите не е по специална сметка, която да е
предназначена за обезпечаване на заемодателя. Затова тази гаранционна
вноска следва да бъде разглеждана като разход на заемателя, който следва да
бъде отразен в ГПР по договорите, в който смисъл е и т. 1 от Решение на СЕС
/девети състав/ от 21.03.2024 г. по дело С-714/22. В случая обаче, видно от
данните по делото, това не е направено, като посочения в договорите за заем
размер на ГРП отразява само дължимата се възнаградителна лихва на годишна
база. С оглед на това, и четирите договора за заем не отговарят на изискването
на чл. 24, ал. 1, т. 9 от ЗКНИП, който изисква в договора да бъде посочен
годишния процент на разходите по кредита заедно с подробна информация за
всички разходи, включени в общите разходи, което прави същите
недействителни по смисъла на чл. 38 от Закона. Освен това, следва да се
посочи, че съгласно чл. 40 от ЗКНИП, за сключените по този закон договори се
прилагат и разпоредбите на чл. 143 – 148а от ЗЗП. Както се посочи по-горе,
внасянето на гаранционните вноски е задължително условие за отпускане на
сумите по договорите за заем, което на практика води до освобождаване на
заемодателя от задължението му да предостави пълния размер на уговорената
в договорите сума, като наред с това обаче възлага на заемателя да заплати
договорна лихва за тази част, т.е. касае се за плащане на цена на неполучена
услуга. Отделно от това, от събраните по делото доказателства е видно, че и
четирите договора за заем са обезпечени чрез първа и втора ипотека, учредени
с Нотариален акт № 61, том 2, рег. № 2460, дело № 229/2021 г. и Нотариален
акт № 44, том 1, рег. № 617, дело № 43/2022 г., двата на Р.Г.К. – нотариус,
вписан под № 705 в регистъра на Нотариалната камара, върху недвижим имот,
собственост на заемателя, подробно описан в актовете. Изискването за
16
внасяне на гаранционни вноски е въведено без за тях да има каквото и да е
значение дали вече предоставеното от заемателя обезпечение е достатъчно, за
да гарантира вземането на заемодателя, като по този начин се създава
възможност за свръхобезпечение. Чрез последното се налага на заемателя да
търпи по-големи ограничения от необходимото в случаите, когато вече
предоставеното обезпечение е било напълно достатъчно. Наред с това, следва
да бъдат отчетено и това, че само по себе си внасянето на гаранцията не
освобождава заемателя от задължението му да заплаща обезпечените с нея
вноски по договорите за заем. При това, тези вноски обхващат само
дължимите се по договорите възнаградителни лихви, но не и дължимите се
главници, които се дължат еднократно при изтичане на срока на договорите. В
случай, че заемателят забави плащането на една дължима се вноска с повече
от 90 дни, цялото задължение по договорите става предсрочно изискуемо,
като заемодателя освен възможността да начисли наказателна лихва върху
неплатената сума, има възможността да обяви целия заем да предсрочно
изискуем, като в този случай заемателя дължи и неустойки, достигащи до 15%
от главницата /чл. 2.7 от договорите, 60% за Договор за заем № 981-ПВ-
07.06.2021 г./. В нито един от договорите не е посочено как тази възможност
на заемодателя се съгласува с предоставените гаранционни суми, доколкото
предсрочното прекратяване на договорите може да бъде извършено и в
периода, който е обезпечен от тези вноски. Затова заемателят е поставен в по-
неблагоприятно положения спрямо заемодателя, тъй като ще е принуден да
търпи последиците от прекратяването на договора, независимо от това, че е
налице предоставено от него обезпечение, което е на разположение на
заемодателя. Това по-неблагоприятно положение произтича и от това, че
невнасянето на гаранционната вноска води до прекратяване на договорите,
като заемателя дължи на заемодателя всички лихви, такси и неустойки, ведно
с предоставената заемна сума, съобразно последиците и неустойките,
произтичащи от клаузите на договора, свързани с неговото прекратяване. В
този случай заемателят дължи на практика сума, която не е получавал,
доколкото предоставянето на гаранция е условие за предоставянето на сумата,
а освен това не се отчита обстоятелството, че договорите са обезпечени с
ипотека върху недвижим имот. При посочената хипотеза заемателят ще търпи
неблагоприятните последици от прекратяването на договора, независимо от
това, че неизпълнението му може да е незначително с оглед интересите на
заемодателя.
С оглед на това, договорите следва да се считат недействителни по
силата на чл. 143-146 от ЗЗП, във вр. с чл. 40 от ЗКНИП, като в този случай
заемодателят дължи връщане само на чистата стойност на получените суми.
От заключението на изслушаната по делото съдебно-икономическа експертиза
с вещо лице Б. С. Б. се установява, че по четирите договора са надвнесени
суми в размер така, както е посочено в решението на първоинстанционния съд
и за които суми исковете са уважени. Тези суми подлежат на възстановяване
от страна на заемодателя „НОВО ФИНАНС“ ООД като получени без
17
основание, поради което исковете са основателни и следва да бъдат уважени
така, както са предявени, като сумите следва да бъдат присъдени на „КРЕДИТ
СОЛЮШЪНС“ ЕООД, който е правоприемник на заемателя по договорите
В.Х.М.. Предвид съвпадане на крайните изводи на двете съдебни инстанции
обжалваното решение ще бъде потвърдено.
По отношение на разноските:
За въззивното производство въззиваемят – ищец в
първоинстанционното производство е направил разноски за адвокатско
възнаграждение в размер общо на 2400 лв., за което е представен списък на
разноските по чл. 80 от ГПК и доказателства за извършването им /л. 41-44 от
делото на ВОС/.
Своевременно насрещната страна е релевирала възражение с правно
основание чл. 78, ал. 5 ГПК, което съдът преценява като основателно, след
съобразяване фактическата и правна сложност на делото във въззивно
производство, като възнаграждението следва да бъде редуцирано до 1200,00
лева, което се явява в справедлив размер. Следователно и предвид изхода на
спора, на въззиваемата страна следва да бъдат присъдени разноски за
въззивното производство в размер на 1200,00 лв., на основание чл. 78, ал. 1 от
ГПК.
Въз основа на изложените мотиви и на основание чл. 271, ал. 1 от ГПК,
съдебният състав на Варненски окръжен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 1303/14.04.2025 г., постановено по гр.д.
№ 4251/2024 г. по описа на Районен съд – Варна, 7 състав.
ОСЪЖДА „НОВО ФИНАНС“ ООД, ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление: гр. Варна, ул. „Цар Иван Страцимир“ № 2A, да заплати
на „КРЕДИТ СОЛЮШЪНС“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр. Стара Загора, бул. „Княз Александър Батенберг“ № 28, ет. 3,
ап. 23, сумата от 1200,00 лв. (хиляда и двеста лева), представляваща
направени по делото разноски за адвокатско възнаграждение за въззивната
инстанция, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК.
РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на касационно обжалване
по аргумент от чл. 280, ал. 3, т. 1 от ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
18
19