№ 17946
гр. С., 06.10.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 31 СЪСТАВ, в публично заседание на
осми юли през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:МИРОСЛАВ В. СТОЯНОВ
при участието на секретаря ГЕРГАНА Н. БАРАКОВА
като разгледа докладваното от МИРОСЛАВ В. СТОЯНОВ Гражданско дело
№ 20241110113408 по описа за 2024 година
Предявени са по реда на чл. 422 ГПК искове по чл. 411 КЗ от ЗК „Л. И.“ АД,
ЕИК: ******, седалище и адрес на управление: гр. С., бул. „С. Ш.“ № 67А, срещу ЗАД
„ОЗК. З.“, ЕИК: ******, седалище и адрес на управление: гр. С., ул. „Света С.“ № 7, ет.
5, за установяване дължимостта на сумата от 2 891,21 лв., представляваща регресно
вземане по застрахователно обезщетение по щета № ********** с включени 15 лв.
ликвидационни разноски за произшествие на 15.11.2018 г. в гр. С. на главен път I-9,
194-ти км, при което са причинени щети на лек автомобил „Ш. К.“, рег. № НОМЕР,
ведно със законната лихва от 22.12.2023 г. до окончателното изплащане, за които суми
е издадена заповед за изпълнение по ч.гр.д. № 71393/2023 г. на СРС.
Твърди, че процесният автомобил бил застрахован при ищеца по имуществена
застраховка „Каско“, валидна към датата на произшествието, на чийто собственик е
изплатено обезщетение от 2876,21 лв.
Извън срока по чл. 131 ГПК ответникът е подал отговор на исковата молба, с
който не оспорва, че лек автомобил О. З. е застрахован по риска „Гражданска
отговорност“ при него към датата на процесното ПТП, а другият автомобил е със
застраховка „Каско“ при ищеца, че е извършено плащане на сумата от 2876,21 лв. от
страна на ищеца и че е получил покана за доброволно изпълнение. Оспорва, че
размерът на вредите е на стойност 2876,21 лв., както и механизма на процесното ПТП.
В преклузивния срок по чл. 131 ГПК ответникът следва да направи всички
възражения с правоотблъскващ ефект, които водят до погасяване на ищцовата
претенция, а след този преклузивен срок – в първото по делото открито съдебно
заседание съгласно чл. 143, ал. 3 ГПК, но само когато възражението се основава на
твърдения за новонастъпили факти – такива, които са включени в основанието на иска
и са се осъществили след датата на подаването на отговора на исковата молба. Тази
принципна процесуална постановка е в пълно съответствие и със задължителните
разяснения, дадени с т. 4 от ТР № 1 от 09.12.2013 г. по тълк.д. № 1/2013 г., ОСГТК на
ВКС, съгласно които възраженията на ответника поначало се преклудират с изтичането
1
на срока по чл. 131 от ГПК за подаването на отговора на исковата молба (Решение №
82 от 24.06.2019 г. на ВКС по гр. д. № 2911/2018 г., III г. о.; Определение № 66 от
11.02.2021 г. на ВКС по гр. д. № 3153/2020 г., IV г. о.; Определение № 243 от 29.03.2012
г. на ВКС по гр. д. № 1165/2011 г., I г. о.). Въпреки че възраженията за пълно
съпричиняване и за недоказан механизъм на ПТП имат правоотблъскващ ефект, съдът
ги разглежда, като подчертава, че същите са изцяло неоснователни по съответни
съображения.
Съдът, като обсъди събраните доказателства и доводите на страните,
приема за установено следното от фактическа и правна страна:
По допустимостта на исковете
Исковете са предявени от заявителя в заповедното производство и настоящ
ищец по реда и в срока по чл. 415, ал. 1 ГПК след възражение в срок от длъжника, на
основание чл. 422, ал. 1 ГПК за суми и периоди, за които е издадена процесната
заповед за изпълнение.
Ищецът следва да докаже наличие на валидно застрахователно правоотношение
по имуществено застраховане между ищеца и водача на увредения автомобил;
настъпило в срока на застраховката застрахователно събитие вследствие виновно и
противоправно поведение на ответника; претърпени от застрахования вреди в резултат
на настъпилото застрахователно събитие; изплатено застрахователно обезщетение в
размер на действителните вреди, изискуемост на вземането, както и че ответникът е
изпаднал в забава и размера на обезщетението за забава, а ответникът – възраженията
си, включително възражението за пълно причиняване от страна на водача на увредения
автомобил.
По делото са отделени за безспорни между страните следните обстоятелства:
наличието на валидно застрахователно правоотношение, възникнало по силата на
договор за имуществена застраховка „Каско“ по застрахователна полица №
************* със срок на застрахователно покритие 23.07.2018-22.07.2019 г. по
отношение на увредения автомобил Ш. К., рег. № НОМЕР, рег. № НОМЕР, както и че
на 15.11.2018 г. в гр. С., около 09,00 ч, на главен път I-9 на 194-ти км е настъпило
произшествие. Не се спори между страните и че увреждащият автомобил О. З. бил
застрахован по риска „Гражданска отговорност на автомобилистите“ в ответното
дружество към момента на настъпване на процесното ПТП.
Не е спорно между страните и се установява от платежен документ от
11.05.2019 г., че ищецът изплатил на доверения сервиз „*******“ ООД сумата от
2876,21 лв. във връзка с ремонта на процесния автомобил Ш. К., която сума
представлява и действителната стойност на разходите, необходими за възстановяване
на уврежданията по процесния автомобил, определена по средни пазарни цени към
датата на настъпване на процесното ПТП според неоспореното от страните заключение
на съдебна автотехническа експертиза, което съдът цени като компетентно и
обективно изготвено.
Съгласно разпоредбата на чл. 400, ал. 2 КЗ за възстановителна застрахователна
стойност се смята стойността за възстановяване на имуществото с ново от същия вид
и качество, в това число всички присъщи разходи за доставка, монтаж и други, без
прилагане на обезценка. Размерът на дължимото застрахователно обезщетение се
определя в рамките на договорената максимална застрахователна сума съобразно
стойността на претърпяната вреда, който не може да надхвърля действителната
стойност на увреденото имущество, определена като пазарната му стойност към същия
2
момент (Решение № 59 от 6.07.2017 г. по т. д. № 2367/2015 г. на ВКС, I т. о.; Решение
№ 235 от 27.12.2013 г. по т. д. № 1586/2013 г. на ВКС, II т. о.).
Съдът съобразява и съдебната практика, постановена от ВКС при действието на
отменения КЗ, но актуална и при действащия такъв, съгласно която при съдебно
предявена претенция съдът следва да определи застрахователното обезщетение по
действителната стойност на вредата към момента на настъпване на застрахователното
събитие съгласно чл. 208, ал. 3 КЗ (отм.), като ползва заключение на вещо лице, без да
е обвързан при кредитирането му да проверява дали не се надвишават минималните
размери по Методиката към Наредба № 24/8.03.2006 г. (Решение № 165 от 24.10.2013 г.
по т. д. № 469/2012 г. на ВКС, II т.о. Решение № 52 от 08.07.2010 г. по т. д. №
652/2009г. на ВКС, I т.о.; Решение № 109 от 14.11.2011 г. по т. д. № 870/2010 г. на ВКС,
I т.о.; Решение № 52 от 08.07.2010 г. по т. д. № 652/2009 г. на ВКС, І т.о.).
Поради това е неоснователно възражението на ответника, че претендираното
обезщетение било в завишен размер, имайки предвид, че ответникът не е оспорил
приетото по делото горепосочено заключение, нито е ангажирал други доказателства
по делото във връзка с така направеното възражение.
Неоснователно е оспорването на ответника, че описаният в исковата молба
механизъм на процесното ПТП не отговарял на обективната истина. Същият
механизъм по начина, описан в исковата молба, се установява с положителност от
протокол за ПТП от 15.11.2018 г., както и от показанията на свид. А. и свид. М. и
заключението на съдебната автотехническа експертиза, според което на 15.11.2018 г.,
около 09,00 ч лек автомобил Ш. К., управляван от Т. А. се движи по влажен участък от
пътя I-9 в посока от гр. В. към гр. Б. в района на 194-ти км, като същевременно зад
него и в същата посока се движи автомобил О. З., управляван от Т. М., а пред
автомобил Ш. К. – лек автомобил Нисан Микра, който не успява да вземе десен завой,
влиза в платното на движещия се срещу нея камион и се удря челно в същия камион.
При това положение водачът на автомобил Шкода спира рязко, а движещият се зад
него О. З. се блъска в неговата задна част, а от удара автомобил Шкода се отмества
напред и се блъска в намиращия се там автомобил Нисан. Според вещото лице е
налице причинно-следствена връзка между описания в протокала за ПТП механизъм
на процесното ПТП и настъпилите щети върху автомобила Ш. К., но в заключението е
изведено, че потенциална възможност за предотвратяване на процесното ПТП между
автомобилите О. З. и Ш. К. притежава само водачът на автомобил Опел чрез по-бърза
реакция или чрез поддържане на по-голяма дистанция, за което ответникът не е
ангажирал доказателства по делото. Водачът на автомобил Опел не е проявил
дължимата грижа да спазва дистанция и съответно да се движи със скорост, която би
му позволила да спре безопасно зад процесния автомобил, имайки предвид и че от
показанията на двамата свидетели еднозначно се установява, че пътната настилка в
участъка на процесното ПТП е била влажна. Сам свид. М., управлявал автомобил О. З.
по време на ПТП, признава, че не е имало спор по отношение на вината, която според
протокола за ПТП от 15.11.2018 г. е у водача Т. М., по отношение на който е
отбелязано, че не е спазил необходимата минимална дистанция, като му е бил съставен
АУАН № ****** за нарушаване на разпоредбата на чл. 23, ал. 1 ЗДвП, в която е
предвидено задължение за спазване на такава дистанция от движещия се отпред
автомобил, че да може да се избегне удряне в него, когато същият автомобил намали
скоростта или спре рязко, каквото рязко спиране е установено с категоричност по
делото от страна на процесния автомобил.
Предвид изложеното, следва уважаване на иска с оглед доказване на всички
3
елементи от фактическия състав на чл. 411 КЗ.
По разноските
С оглед изхода на делото и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК ищецът има право на
разноски за исковото производство от 407,85 лв., от които 57,85 лв. – държавна такса,
250 лв. – депозит САТЕ, 50 лв. – депозит свидетел и 50 лв. – юрисконсултско
възнаграждение, а за заповедното производство – 57,85 лв. – държавна такса и 15 лв.
юрисконсултско възнаграждение.
По изложените съображения, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО на основание чл. 411 КЗ, че ЗАД „ОЗК. З.“,
ЕИК: ******, седалище и адрес на управление: гр. С., ул. „Света С.“ № 7, ет. 5, дължи
на ЗК „Л. И.“ АД, ЕИК: ******, седалище и адрес на управление: гр. С., бул. „С. Ш.“
№ 67А, сумата от 2 891,21 лв., представляваща регресно вземане по застрахователно
обезщетение по щета № ********** с включени 15 лв. ликвидационни разноски за
произшествие на 15.11.2018 г. в гр. С. на главен път I-9, 194-ти км, при което са
причинени щети на лек автомобил „Ш. К.“, рег. № НОМЕР, ведно със законната лихва
от 22.12.2023 г. до окончателното изплащане, за които суми е издадена заповед за
изпълнение по ч.гр.д. № 71393/2023 г. на СРС.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 ГПК ЗАД „ОЗК. З.“, ЕИК: ******,
седалище и адрес на управление: гр. С., ул. „Света С.“ № 7, ет. 5, да заплати на ЗК „Л.
И.“ АД, ЕИК: ******, седалище и адрес на управление: гр. С., бул. „С. Ш.“ № 67А,
следните суми:
407,85 лв. – разноски по исковото производство;
72,85 лв. – разноски по заповедното производство.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен
срок от връчването.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4