Р Е Ш
Е Н И Е
№ 117/13.04.2020 год. град
Перник
В И М Е Т О Н
А Н А Р О Д А
Пернишкият окръжен съд,, гражданска колегия, в публично заседание на 12.03.2020 год. / дeветнадесети ноември
през две хиляди и двадесета година / в следния състав:
Председател: Рени Ковачка Маринов
Членове: Кристиан Петров
Антон
Николов
Секретар: Златка Стоянова
Като разгледа докладваното от съдия Ковачка въззивно гр.дело № 758 по описа
за 2019 год., за да се произнесе взе предвид следното:
С Решение № 1253/02.08.2019год.,
постановено по гр.дело № 00425/2019 год., Пернишкият районен съд е отхвърлил като неоснователни предявените искове на Л.А.Б. срещу М.Б.М. за
предоставяне упражняването на родителските права върху децата В. М. Б., ЕГН
********** и Б. М. Б., ЕГН ********** и определяне тяхното местоживеене, за
които е постановено решение по гр. д. № 06513 по описа за 2014 г. на Пернишки
районен съд, както и е отхвърлил като неоснователен и предявения иск от Л.А.Б.
срещу М.Б.М. за осъждане на ответника да заплаща месечна издръжка в размер на
по 140 лева в полза на В. М. Б., ЕГН ********** и Б. М. Б., ЕГН **********.
Със същото решение съдът е определил режим на лични отношения между майката
Л.А.Б., ЕГН ********** и децата В. М. Б., ЕГН ********** и Б. М. Б., ЕГН
**********, като майката има право да взема децата с преспиване със задължение
да върне децата на адреса на бащата, следния смисъл:
- всеки първи и
трети петък от месеца от 19:00 ч. на петъчния ден до 19:00 ч. на съответния
неделен ден;
- 40 дни през лятото,
считано от 1 август на съответната година и на личния празник на майката
(рожден ден и имен ден).
- коледните,
новогодишните, великденските празници и личните празници на децата (рожден ден
и имен ден) на всяка нечетна година.
- половината дни от
зимната и пролетната ваканция на децата (несъвпадащи с коледните, новогодишните
и респ. великденските празници).
С решението си съдът е разрешил издаването на
паспорт на малолетните В. М. Б. и Б. М. Б. по искане на тяхната майка Л.А.Б.
като последната да замества съгласието на бащата М.Б.М., ЕГН **********.
С решението си
съдът е заместил съгласието, на основание чл. 127а, ал. 2 СК, вр. чл.
76, т. 9 ЗБЛД, на бащата М.Б.М., ЕГН **********, за пътуване на детето В. М. Б.
ЕГН ********** извън пределите на Република България до ***, включително и във
всички други държави – членки на Европейския съюз, както и в Република *** и
обратно от тези държави до България, придружавано от неговата майка Л.А.Б., ЕГН
**********, за период от пет години, считано от влизане в сила на решението,
както и съгласието му за пътуване на детето Б. М. Б., ЕГН ********** извън
пределите на Република България до ***, включително и във всички други държави
– членки на Европейския съюз, както и в Република *** и обратно от тези държави
до България, придружавано от неговата майка Л.А.Б., ЕГН **********, за период
от пет години, считано от влизане в сила на решението.
Постановил
е, на основание чл. 127а, ал. 4 СК, предварително изпълнение на решението в
частта, в която се замества съгласието на родителя М.Б.М., ЕГН **********.
Недоволна от така постановеното решение е останала ищцата Л.А., която го обжалва в частта му, с
която е отхвърлена претенцията да й бъде предоставено упражняването на родителските права върху децата В. Б. и Б. Б., в частта, в която е отхвърлена
претенцията й местожителството на децата да бъде определено при нея, както и в
частта, в която са отхвърлени исковете й против М.М. по чл 159 от СК за
заплащане на издръжка на двете деца. По изложени в жалбата доводи за
неправилност и необоснованост на решението в обжалваните му части,
жалбоподателката моли то да бъде отменено и постановено ново за уважаване на
исковите и претенции. При уважаване на жалбата претендира и присъждане на
направените по делото разноски.
В срока по
чл.263, ал.1 от ГПК, въззиваемият М. М. не е подал писмен отговор. В съдебно
заседание изразява становище, че жалбата е неоснователна и моли съда да не я
уважава.
Дирекция
„Социално подпомагане„ гр.Перник моли съда при постановяване на решението да се
съобрази с волята и желанието на децата, а именно да живеят при своята
майка.
При извършената служебна проверка по реда на чл.269 от ГПК съдът
констатира, че атакуваното
първоинстанционно решение е валидно и допустимо. Предвид на това следва да бъде
извършена проверка за неговата законосъобразност по наведените в жалбата
оплаквания:
Производството пред районния съд е образувано въз основа
на искова молба, подадена от Л.Б. против
М.М.. По изложените в исковата молба съображения ищцата е поискала от съда да й
бъде предоставено на нея упражняването на родителските права върху децата на
страните- Б., роден на ***год. и В., родена на ***год., да се определи
местоживеенето им на нейния адрес, да се
предостави на бащата режим на лични контакти с децата, както и същият да бъде
осъден да им заплаща по 140 лева
ежемесечна издръжка, считано от влизане на решението в сила до настъпване на
обстоятелства, изменящи или прекратяващи това задължение, ведно със законната
лихва върху всяка просрочена вноска от датата на просрочието до окончателното й
изплащане. Алтернативно е поискала, в случай на неуважаване на исковата
претенция и непостигане на споразумение, да й се предостави разширен режим на
лични контакти с децата, да й се даде решение, заместващо съгласието на бащата
за издаване на задграничен паспорт на децата и да й бъде разгрешено извеждането
от страната и пътуване им до ***. Ищцата е поискала да й бъде предоставено
упражняването на родителските права като е твърдяла, че децата не се отглеждат от ответника, а от неговата майка, както и че ответникът е
създал ново семейство, в което децата й не са желани. Твърдяла е, че
отношенията между ответника и синът им са се влошили, поради нанесен побой от
бащата на детето, както и че финансовото й състояние е стабилно и й дава
възможност да се грижи и задоволява потребностите на децата.
В срока по чл.131, ал.1 от ГПК ответникът е депозирал
писмен отговор, с който е оспорил иска. Твърди, че ищцата е изоставила децата
си в най- ранната им възраст, че той и майка му единствено са се грижили за
тях, че не им плаща издръжка и че от 8 години е извън страната. Твърди, че работи, поради което е нормално да бъде
подпомаган в грижите за децата от своята
майка, както и че ищцата има възможност, но съзнателно не заплаща издръжката.
Моли исковете да бъдат отхвърлени.
Районният съд е приел, че и двамата родители притежават
необходимите възпитателни качества, че и
двамата полагат и продъжават да полагат адекватни родителски грижи като бащата
полага непосрествените такива лично и чрез своята майка, а майката- изпращайки
редовно парични следства, осъществявайки редовни контакти с децата, когато е в
България, а в останалото време -по
терефон или скайп. Приел е за недоказано твърдението на майката за нанесен
върху сина им побой от ответника, както и е приел че децата са училищна
възраст, не владеят *** език, което ще бъде пречка за тяхната адаптация, ако
заминат да живея с нея в Република ***. Посочил е, че децата се отглеждат от
бащата в обстановка без рискови фактори, застрашаващи тяхната физическо и
психично развитие, че имат достъп до образование и че въпреки наличието на известен дефицит в
емоционалното отношение между бащата и сина, то в техен интерес е бащата
продължи да упражнява родителските права спрямо тях.
Настоящият съдебен
състав намира, че горният извод съответства на събраните в първоинстанционното
производство доказателства и на
материалния закон. В
производството пред районния съд е установено, че страните по делото нямат скючен граждански
брак и че от съвместното им съжителстване са родени децата Б. М. Б., роден на
***год. и В. М. Б., родена на ***год. Установено е също така, че с Решение №
712/15.06.2015год., постановено по гр.дело № 06513/2014год. на ПРС е утвърдено,
постигнато между страните споразумение, по силата на което упражняването на
родителските права спрямо двете деца е предоставено на бащата- М.М., на неговия
адрес е определено и тяхното местоживеене, определени са мерки за осъществяване
на лични контакти на децат с тяхната майка и последната е осъдена да им
заплащане ежемесечна издръжка по 90 лева
месечно на детето Б. и по 50лева месечно
за детето В.. Установено е, че от влизане на решението в сила на
15.06.2015год., а и преди този момент децата живеят в дома на своя баща, че
той, с помощта на своята майка /баба на децата по бащина линия /, се грижи за
тях като им е осигурил необходимите материални условия и среда за живее и
учене. Установено е също така, че независимо от липсата на изразена и силна
емоционална привързаност между баща и деца, техните потребности са задоволени,
ходят на училище и се развиват нормално като липсват рискови фактори,
застрашаващи тяхното физическо и емоционално развитие. Установено е, че от 2016год. майката живее с
друг мъж на семейни начала в Република ***, където двамата работят, но въпреки
което не е прекъсвала връзката и преустановявала грижата за своите деца.
Изпращала им е пари и е контактувала с тях дистанционно по телефон или скайп, а
при връщането си в България са контактували лично и са ходили на почивка.
Установено е, че и двамата родители имат желание и възможност да се грижат и
отглеждат децата си, че децата са привързани към тях, както и че детето В. категорично желае да живее със своята майка в
чужбина, а детето Б. е раздвоен по този въпрос.
От събраните във
въззивното производство доказателства се установява, че след постановяване на
решението на районния съд, именно 02.08.2019год. са настъпили нови
обстоятелства, които съдът е дължен да
съобрази съгласно чл.235, ал.3 от ГПК и които налагат противен извод относно
наличието на законови предпоставки за промяна на мерките относно упражняване на
родителските права спрямо децата Б. и В., респ. тяхното местоживеене от
направения от районния съд.
Пред въззивната
инстанция са представени Трудов договор № *** и № ***., от които се установява,
че жалбоподателката и мъжът, с който живее на семейни начала- Н.А. са назначени на работа в *** със срок за
изпитване от 6 месеца. Трудовият договор на жалбоподателката е прекратен по
взаимно съгласие на *** и това е видно от представената заповед № ***.
На *** е сключен нов трудов договор между *** и Л.А., от който е видно че последната е назначена на длъжността „*** /.
Договорът е сключен за неопределено време, като нито се твърди, нито има данни
той да е прекратен.
От приложеното Удостоверение от *** е видно, че
въззиваемият М. е напускал пределите на Република България двукратно- на ***,
като се е завърнал на *** и на ***, без да са налице данни кога се е завърнал
отново.
На ***
въззиваемият е сключил на
основание чл. 67, ал.1, т.1 от КТ трудов договор със ***, по силата на който е
назначен на длъжност „***“ .
Въз въззивната инстанция е представено и Решение №
1303/05.09.2019год., постановено по гр.дело № 03679/2019год. на ПРС, с което са
наложени мерки за защита по ЗЗДН по отношение на Р.Л.В. и малолетната Р. М. Б.
срещу осъществено спрямо тях от въззиваемия М. домашно насилие. Решението е
влязло в сила на 08.11.2019год.
От приложената служебна бележка от 27.01.2020 год. е
видно, че детето Б. е ученик в *** клас в *** гр.***, а от представеното извлечение от електронния
дневник- че през първия учебен срок е завършил със среден успех Мн.добър- ***.
В производството
пред въззивната инстанция е разпитана като свидетел Ц. А.- майка на въззиваемия
М., която сочи, че от лятото на 2019год. децата Б. и В. живеят при майка им,
която се е завърнала от Република ***. Свидетелката знае, че майката живее на
семейни начала с Н.А. в неговия дом, където живеят и двете деца. Сочи, че с
детето В. са се видяли по коледните празници, когато е преспала при тях, докато
детето Б. постоянно ги посещава и преспива при тях, дори и по няколко вечери.
При всяко идване детето получава по 5 лева, като свидетелката заключава че не
му стигат парите. Разказва, че според внукът й жалбоподателката и мъжът, с
който живее го притискат, но не и е
посочил причината за това. Счита, че децата са в опасност при майката, тъй като са заобиколени с чужди
хора-семейството на Н. и се намират на чуждо място. Твърди, че майката
ограничава срещите между нея и детето В., поради което е ходила в училището за
да вижда. Разказва за случай, при който детето Б. не им е гостувал, тъй е
трябвало да остане в къщата на Н., за да пази сестра си през нощта, защото
майка му и Н. били нощна смяна. Свидетелката сочи, че в къщата, в която живее
нейното семейство има пет стаи, както и че синът й никога не е посягал на
жалбоподателката. Твърди, че децата са изоставени от майката в най-ранна детска
възраст, което е нанесло сериозни психологически травми на детето Б.. Сочи, че
синът й е живял на семейни начала с две жени, с едната от които има дете на
почти две годишна възраст, които го били напуснали,тъй като „не му искали „
децата. Посочва, че синът й бил взел решение да не се жени, тъй като искал да
се отдаде единствено на децата си В. и
Б.. Свидетелката сочи, че работи „по график„ в болница в гр. ***, че
мъжът й работи обща смяна, както и че в момента в къщата живеят двамата, задно
със сина й.
Във въззивното производство е разпитана М.И.М., която е
класен ръководител на детето Б. от *** клас. Същата твърди, че го познава лично
добре, както и неговата житейска история. Свидетелката говори за два периода в
живота на Б.- този преди завръщането на майка му от Република *** и този, след
нейното завръщане. Свидетелката разяснява, че преди завръщане на майката от
чужбина детето Б. /когато е живеело при баща си/ е бил слаб и кофликтен ученик,
бягал и закъснявал за час и идвал с неподготвени уроци и домашни. За неговото
положение в училище се изнересувала предимно неговата баба по бащина линия, а
бащата се появявал при наличие на конкретен проблем с детето и проявявал
заядливо отношение към нея. Такъв бил случая и с извършена от Б. кражба, по
който повод бащата заявил, че не може да се занимава с детето и ако се налага
детето да лежи в полицията. Свидетелката
е посещавала дома, в който Б. и сестра му са живеели с бащата, като счита че в
него няма условия за учене на децата. Посочва, че в този период Б. е бил нахранен и добре облечен, но това се дължи
основно на грижите на бабата по бащина линия. Свидетелката знае, че Б. е посещавал психолог, но не знае
какво е неговото становище. Сочи, че до установяването си в България майката на
Б. не се е интересувала от успеха и поведението на детото, тъй като не е имала
нейния телефон, но от детето знае,че им е изпращала пари и дрехи.
Свидетелката сочи, че Б. и В. живеят при своята майка от
лятото на 2019год., когато жалбоподателката я уведомила за това и се поинтересувала
за поведението и успеха на Б.. Установява, че със започване на учебната година
Б. се променил- започнал да споделя с нея, бил по-спокоен и видимо по –щастлив.
Повишел успеха си, започнал да получава спипендия, не бягал и не закъснявал за
училище, идвал с подготвени уроци и домашни. Свидетелката установява, че децата
живеят с майка си при много добри битови условия, в уютна и спокойна семейна
среда. Сочи, че мъжът, с
когото живее майката на децата се грижи добре за тях и държи на образованието
им, като се разбира прекрасно с децата. Според нея, майката не възпрепятства
контактите на бащата с Б., а от детето
знае, че нощува както при
майка си, така и при баща си.
Във въззивното производство е разпитан и свидетеля Н. А.,
който установява, че от лятото на 2019год. децата Б. и В. живеят с него и майка
им в неговата къща, където разполагат с всичко необходимо за живеене и учене.
Свидетелят твърди, че с жалбоподателката живеят
съвместно от 2015год.,
първоначално в Република ***, а сега в
България, където се върнали единствено и само заради децата на
жалбоподателката. Сочи, че в началото на м.август 2019год. са се прибрали в
България и тогава за първи път въззиваемият им предоставил децата без проблем, като им заявил че
се „отказва от тях“. Тъй като получили съдебно разрешение, завели децата на
екскурзия в Република ***, като при връщането си в България, не ги върнали на
бащата, тъй като същият се
намирал по същото време в Република ***. От този момент и поради тази причина
децата останали при тях, като същевременно променили и адресната им
регистрация, тъй като детето Б.
бил навършил ** години и трябвало да му се извади лична карта.
Свидетелят посочва, че с жалбоподателката работят на смени, като по този начин
и само за един час и половина децата остават сами. Никога не били оставали сами
за по-дълго време или нощем. Посочва също така, че детето В. е отличничка и че
Б. е повишил успеха си откакто живее с тях като има планове и за бъдещото си
образование. Според свидетеля бащата тормози
психически дъщеря си, дава й обещания, които не изпълнява и когато
говори с нея по телефона, обижда майка й. Твърди, че спрямо бащата има издадена
ограничителна заповед, поради което баща и дъщеря не осъществяват контакти
помежду си. Сочи, че преди този момент са завели детето В. в дома на баща му, за да
пренощува, от където тя се е върнала плачеща,защото баба й постоянно обиждала майка й. Посочва също
така, че докато са били в чужбина постоянно са поддържали връзка с децата по
телефон и скайп и са им изпращали пари и дрехи. За да осъществяват връзка с
тях им купували многократно и телефонни
апарати.
По делото е изготвен
актуален социален доклад, от който се установява, че двете деца нямат
специфични образователни потребности, че посещават редовно учебни занятия и че в тях има
съществена положителна промяна откакто живеят при своята майка. В него е посочено,
че детето В. не е променила желанието си да живее при своята майка, като детето
Б. проявява колебание за това. Социалният работник обяснява това негово
колебание като проява на лоялност и към
двамата си родители и уведомява съда със
заявлението му, че ще се съобрази с решението на съда. В социалния доклад е
отразена вече направената в предходния такъв констатация за наличието на силна
емоционална връзка между децата и майката и невъзможността на бащата да
задоволява потребностите на децата в емоционален план.
За да се променят мерките относно упражняването на
родителските права или да се предпишат
нови-каквото е искането в настоящия случай, следва да е налице промяна на
обстоятелствата. Съгласно дадените в ППВС № 1 / 12.11.1974год. разяснения,
промяна на обстоятелствата ще бъде
налице когато се променят обстоятелствата, които са взети предвид при определяне на първоначалните
мерки, когато измененията произтичат от изгубил смисъл на мерките по упражняване на родителски
права, както и когато на практика мерките са променени. И в трите случая следва
да бъде съобразено как тези обстоятелства се отразяват на положението на детето
и ефективността на мерките.
В настоящия случай по категоричен начин се установи, че
от лятото на 2019год. до датата на провеждане на съдебното последното съдебно
засезание пред въззивната инстанция -12.03.2020год. децата Б. и В. са с
променено местоживеене, а именно при тяхната майка, която се е установила да
живее в *** след завръщането й от Република ***. По този начин
определените с Решение №712/15.06.2015год. мерки относно упражняването на
родителските права са практически променени, поради което са налице предпоставки
на чл.59, ал.9 от СК за тяхната промяна. Показанията на разпитаните във
въззивното производство свидетели, макар и разминаващи се относно някои други факти и
обстоятелства, са категорични
относно промененото местоживеене на децата и началния му момент. Установи се,
че от лятото на 2019год. децата Б. и В. живеят при своята майка, която ги
отглежда и възпитава заедно с мъжът, с когото живее на семейни начала. Установи се, че при
майката на децата са им осигурени много добрите материални условия за живеене и
учене, както и че се отглеждат от нея в
спокойна и уютна семейна среда. Това се е отразило положително както
върху успеха им в училище, така и върху психичното им състояние-чувстват се
по-спокойни, по-обичани и по-щастливи. Най -явно това проличава при детето Б.,
който не само е подобрил успеха и дисциплината в училище, но и е станал
по-спокоен, щастлив и усмихнат. В този смисъл са показанията на св. М.М., негов
класен ръководител. Съдът кредитира нейните показания като неизаинтересовани
и обективни, произтичащи от нейни ежедневни и лични впечатления от детето Б. и
кореспондиращи, в тази връзка, освен с показанията на св. А., така и с писмени
доказателства по делото, касаещи успеваемостта на детето в училище /извлечение от електронния
дневеник/. Тези показания не се опровергават от показанията на св. А., която като заинтересовано лице от изхода от
спора интерпретира споделеното й от детето Б. и изразява нейни лични изводи и съждения.
Извършената
промяна в местоживеенето на децата, освен че е положителна за децата е и желана
от тях и това се установява както от изслушването им, проведено в
първоинстанционното производство на основание чл.15 от Закона за закрила на
детето, така и от изготвения по делото
социален доклад. В с.з. на 29.май.2019год. и двете деца са заявили пред съда
категоричното си желание да живеят при своята майка. Дори и към онзи момент трайното
местоживеене на майката в Република *** и незнанието на чешки език от
децата, предполагащо трудна адаптация в
чужда държава, да е създавало известно колебание в детето Б., то към настоящия
момент тази пречка е отпаднала със завръщането на майката и установяването й
в Република България. Към настоящия
момент е налице колебливост в Б. по този въпрос, но тази колебливост се дължи на проявявана, с оглед
съзнателната му вече възраст, лоялност към своя баща.
Тук следва да се отбележи, че майката е й родителят, с
когото децата имат по - силно изградена емоционална връзка, независимо от
продължително й отсъствие от страната. Това се установява както от излушването
на децата по чл.15 от Закона за закрила на детето, така и от констатациите на
изготвената в първоинстанционното производство съдебно-психологическа
експертиза и социален доклад. Според вещото лице-психолог децата са привързани
към баща си, но проявяват отбягващо или
неутрално поведение. Между тях комуникацията е нарушена, като са формирани подтиснати емоции.
Майката е
подпомагана в отглеждането и възпитанието на децата от мъжът, с когото живее на
семейни начала. И двамата са организирали работния си процес по начин, по който да обезпечат присъствието поне на
един от тях при децата и така да осъществяват постоянен надзор
върху тях. Същевременно не ограничават и не препятстват контактите на децата с баща им, при желание
от тяхна страна и при липса на други,
основателни и законови пречки за това. Такава би съставлявала издадена
заповед за защита в полза на някое от децата, каквато въпреки че не е представена по делото, не се
спори между страните, че е налице спрямо детето В.. Не се спори по делото, а и
това се установява от събраните доказателства, че детето Б. не само посещава
дома на баща си, но и нощува безпрепятствено в дома му, като по този начин
общува и със своите баба и дядо по бащина линия. Това опровергава твърденията,
че е ограничаван от майката в тези контакти.
Предвид на гореизложеното настоящият състав намира, че
след постановяване на Решение № 712/15.06.2015год. по гр.дело № 06513/2014год.
на ПРС са настъпили нови обстоятелства, налагащи промяна на режима на лични
отношения спрямо децата Б. и В., поради
което предявеният от тяхната майка иск по чл.127, ал.2 от СК във вр с чл.59,
ал.9 от СК се явява основателен и следва
да бъде уважен. Достигайки до противен извод районния съд е постановил
неправилно решение, което следва да бъде отменено и постановено ново, с което
упражняването на родителските права спрямо децата Б. и В. следва да бъде
предоставено на майката, като на нейния адрес бъде определено и тяхното
местоживеене.
Първоинстанционното
решение следва да се отмени и останалите обжалвани части, тъй като с оглед
предоставяне упражняването на родителските права на майката, бащата е
родителят, но когото следва да се определи режим на лични отношения с
двете му деца. По този начин от една
страна ще бъде осигурена възможност на бащата да участва в живота на децата си
и от друга- ще бъдат посрещнати
емоционалните нужди на децата от
общуването и с двамата родители. Последното е от значение за нормалното
развитие и на двете деца, особено за детето Б., което като момче на ** години има нужда
от мъжко присъствие в живота си и бащина подкрепа и опора. Съдът намира, че в
интерес на децата е те да имат пълноценно общуване с родителя, комуто не са
предоставени родителските права и това
общуване ще бъде обезпечено в най-голяма
степен, ако се осъществява между двете деца и баща им по начина, определен от
районния съд в обжалваното решение. Макар и определен по отношение на майката,
този режим е адекватен и по отношение на бащата. При така определения
режим, децата Б. и В., преспивайки в
дома на баща си, ще имат възможност да общуват освен със своя баща, но и със
своите баба и дядо, които са ги отгледали и към които са привързани. Бащата
ще има възможност да прекара част от лятната, зимна и пролетна ваканция с тях,
както и коледните, новогодишни,
великденски и лични празници на децата.
Същевременно
следва да се посочи, че определеният режим на лични отношения на бащата с
децата няма как да бъде осъществен без активното съдействие и на двамата
родители. За да изпълни функциите си,
той трябва да бъде стриктно спазван, а за целта всеки от тях трябва да положи
усилия за нормална комуникация помежду си и осъзнае необходимостта на децата да
контактуват и с двамата си родители и че това е в техен интерес.
Така определения режим не е пречка, при постигнато
разбирателство между родителите, бащата да контактува и полага грижи за децата
си над обема, предвиден в решението на съда,
което се явява дори препоръчително. Децата до момента са живеели със
своя баща, имат постигната комуникация и
отношения с него, които задължително следва да продължат и да надграждат.
Като последица от
предоставяне на родителските права на майката, бащата следва да бъде осъден да
заплаща ежемесечна издръжка на децата си Б. и В., поради което обжалваното решение следва да се отмени и в
частта, в която предявеният
от жалбоподателката иск по чл. 143 от СК е отхвърлен.
Съгласно чл. 143,
ал.2 от СК родителите дължат издръжка на ненавършилите си пълнолетие дете, независимо дали са
работоспособни и дали се издържат от имуществото си като издръжката не може да бъде по – малка от една
четвърт от минималната работна заплата за страната.
Към настоящия момент детето Б. е на ** години, а детето
В.-на ** години като и двамата са
ученици.
От приложения по делото трудов договор от *** е видно, че
майката на децата получава 830 лева основно месечно трудово възнаграждение и
допълнително възнаграждение за придобит трудов стаж и професионален опит в
размер на 0.6 % на година. В самият трудов договор е посочено, че към датата на
сключването му жалбоподателката има чети месеца и три дни трудов стаж и
професионален опит.
От представения трудов договор № *** е видно, че бащата
получава основно месечно възнаграждение в размер на 600 лева, към което е
уговорено допълнително възнаграждение за придобит трудов стаж и професионален
опит в размер на 0.6 % на година.
Не е спорно по делото, че бащата има и друго дете- Р., на което също
дължи издръжка.
В чл.142, ал.2 от СК е посочен само минималният размер на издръжката на едно дете, който не може
да бъде под една четвърт от минималната работна заплата, която в момента е в
размер на 610 лева / ПМС № 350/19.12.2019год./
Конкретният размер на издръжката се определя съобразно нуждите на детето
и възможностите на родителя. Съобразявайки възрастта на децата, съдът намира, че за
издръжката на детето Б. е необходимо средномесечно по 280 лева, които да
задоволяват обичайните му нужди включващи храна, облекло, лекарства, учебни и т.н., а за детето В. -
260лева месечно. Част от тези суми, а именно по 152.50 за всяко едно от децата
следва да бъде осигурявана от бащата, а останалата част - от майката, която осъществява непосредственото им
отглеждане и възпитание. Това е минималния размер на издръжката, под който
размер законът не допуска да бъде определяна такава.Този размер е съобразен и с
конкретните финансови възможности на бащата, а и с факта, че същият има и друго
малолетно дете, към което има задължение за заплащане на издръжка. Предвид
получаваното от него месечно трудово възнаграждение, заплащането на сумата от
305 лева като издръжка на двете му деца, няма да затрудни начина му на живот и
да попречи на собствената му издръжка. Получаваният от него месечен доход и
задължението му за издръжка към още едно дете прави невъзможно да отдели повече
средства за издръжката на децата си Б. и В. от минимално предвидената по закон.
Така определената ежемесечна издръжка следва да се
присъди като дължима считано от влизане на решението в сила. Това е така, тъй като от влизане на решението в сила
по иска за промяна упражняването на родителските права се променя и
местоживеенето на детето и оттогава за родителят, при когото до този момент детето е живяло ще
дължи издръжка занапред. В този смисъл е и възприетото в ППВС № 5/
16.11.1979год..
Предвид изхода от спора въззиваемият следва да заплати на
жалбоподателката направените по делото разноски, които в първоинстанционното
производство са в размер на 600 лева, а във въззивното производство- в размер
на 335лева, както и 439.20 лева
държавна такса върху размера на присъдената издръжка ведно със законната
лихва върху държавни вземания, считано от влизане на решението в сила до окончателното й
изплащане.
Водим от горното и в същия смисъл, Пернишкият окръжен
съд
Р Е Ш
И :
ОТМЕНЯ Решение №
1253/02.08.2019год., постановено по гр.дело № 00425/2019год. по описа на
Районен съд- Перник, в частта му, В КОЯТО са отхвърлени предявените искове на Л.А.Б. срещу М.Б.М. за предоставяне упражняването на родителските права върху
децата В. М. Б., ЕГН ********** и Б. М. Б., ЕГН ********** и определяне тяхното
местоживеене, за които е постановено решение по гр. д. № 06513 по описа за 2014
г. на Пернишки районен съд, както и В ЧАСТТА, в която е отхвърлен предявения иск от Л.А.Б. срещу М.Б.М. за осъждане на ответника да
заплаща месечна издръжка в размер на по 140 лева в полза на В. М. Б., ЕГН **********
и Б. М. Б., ЕГН ********** и вместо него ПОСТАНОВЯВА:
ПРЕДОСТАВЯ упражняването на родителските права
спрямо детето Б. М. Б., ЕГН ********** и детето В. М. Б., ЕГН ********** на майката
Л.А.Б. с ЕГН ********** *** и определя местоживеенето на детето в дома на
майката.
ОПРЕДЕЛЯ режим за осъществяване на лични отношения
между децата В. М. Б., ЕГН ********** и Б. М. Б., ЕГН **********, като бащата
М.Б.М. с ЕГН ********** *** има право да
взема децата с преспиване със задължение да върне децата на адреса на майката –
***, по следния начин :
- всеки първи и трети петък от месеца от 19:00 ч. на петъчния ден до 19:00
ч. на съответния неделен ден;
- 40 дни през лятото, считано от 1 август на съответната година и на личния
празник на бащата (рожден ден и имен
ден).
- коледните, новогодишните, великденските празници и личните празници на
децата (рожден ден и имен ден) на всяка нечетна година.
- половината дни от зимната и пролетната ваканция на децата (несъвпадащи с
коледните, новогодишните и респ. великденските празници).
ОСЪЖДА М.Б.М. с ЕГН ********** *** да заплаща на
непълнолетното дете Б. М. Б. с
ЕГН **********, действащо със съгласието на своята майка Л. А.Б. с ЕГН
********** *** ежемесечна издръжка в размер на 152.50лева, считано от влизане в
сила на решението до настъпване на обстоятелства, обуславяща изменение или
прекратяване на издръжката, ведно със законната лихва върху всяка просрочена
месечна вноска до окончателното й изплащане.
ОСЪЖДА М.Б.М. с ЕГН ********** *** да заплаща на малолетното дете В. М. Б. с ЕГН ********** чрез нейната майка и
особен представител Л.А.Б. с ЕГН ********** *** ежемесечна издръжка в размер на
152.50лева, считано от влизане в сила на решението до настъпване на
обстоятелства, обуславяща изменение или прекратяване на издръжката, ведно със
законната лихва върху всяка просрочена
месечна вноска до окончателното й изплащане.
ОСЪЖДА М.Б.М. с ЕГН ********** *** да заплати
на Л.А.Б. с ЕГН ********** *** направените по делото разноски в размер на
935лева разноски по делото.
ОСЪЖДА М.Б.М. с ЕГН **********
*** да заплати по сметка на Окръжен съд –Перник сумата от 439.20 лева държавна такса върху размера на
присъдената издръжка, ведно със законната лихва върху държавни вземания,
считано от влизане на решението в сила до окончателното й изплащане.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Върховния касационен
съд едномесечен срок от връчването му.
Председател:
Членове:
|
|