Номер 22702.10.2020 г.Град София
В ИМЕТО НА НАРОДА
Апелативен съд - София8-ми наказателен
На 02.10.2020 година в публично заседание в следния състав:
Председател:Камен Иванов
Членове:Пламен Дацов
Светла Букова
Прокурор:Ангел Попколев
като разгледа докладваното от Камен Иванов Наказателно дело за
възобновяване № 20201000600794 по описа за 2020 година
Производството е по реда на чл.424 ал.1 вр.чл.422 ал.1 НПК,като е образувано по
искане вх.№1035520/15.07.2020 година на Д. С. С. ,с установена самоличност и ЕГН
**********,чрез защитник адв.П. Ч. от САК,с посочен съдебен адрес и надлежно
упълномощен,за възобновяване на наказателното производство по внохд №4011/2019
година на Софийски градски съд и нохд №1015/2018 година по описа на РС гр.София.
В подаденото искане се сочи наличие на основания,разписани в чл.422 ал.1 т.5-та НПК
вр.чл.348 ал.1 т.2 НПК-съществено нарушение на процесуалните правила,допуснато от
въззивната съдебна инстанция,довело до ограничаване правото на защита на осъденото лице
Д. С..
Твърди се,че мотивите и на първостепенния съд,и на въззивния съд,са незадълбочени
,неясни и повърхностни,което по същество е довело до липса на мотиви.Твърди,че мотивите
на първия съд не отговарят на изискването на чл.305 ал.3 НПК,като не е посочено кои
доказателства и доказателствени средства са кредитирани от съда и кои-не, както и поради
какви причини е изведена и приета фактическа обстановка,послужила за извеждане на
правните изводи на съда.Сочи се,че не са анализирани противоречията в доказателствения
обем и не е посочено поради какви причини са кредитирани показанията на св.Кр.К. и на
св.Р.Д.,страдаща от същинско психично заболяване.
Сочи,че тази липса на мотиви не е отчетена от въззивния съд,който за първи път е
„мотивирал“ първоинстанционния съдебен акт.
На тази основа обосновава извод за превратно тълкуване на доказателствения обем,
1
неяснота на мотиви и нарушено право на защита на осъденото лице.
Оспорват се действията на въззивният съд,който се е опитал да „санира“ пропуските на
първия съд,отговарял е със своя съдебен акт на релевантни правни въпроси,вместо да отмени
атакувания пред него съдебен акт и да върне делото за ново разглеждане от друг съдебен
състав.В тази насока защитата твърди,че за първи път въззивният съд е посочил и описал
писмените доказателства по делото,анализирал е подробно събраните гласни
доказателствени средства,давайки подробен анализ на онези от тях,които са поставени в
основата на фактическите му и правни изводи.
Претендира се,при условията на чл.425 ал.1,т.1 НПК,отмяна на постановеното
въззивно решение и възобновяване на производството по внохд №4011/2019 година на
Софийски градски съд и нохд №1015/2018 година по описа на РС гр.София.
Пред настоящия съд защитникът на осъдения С.,адв.Ч.,поддържа доводите,изложени в
искането на осъдения и поддържа сторените искания.
Осъденият С. поддържа конкретните оплаквания и сторените искания от защитата си.
В хода на съдебните прения прокурорът от САП изразява становище за
неоснователност на искането.
След като прецени изложените в искането доводи и съобрази наведените за
възобновяване основания,Софийският апелативен съд намери за установено следното:
С присъда без номер от 04.04.2019 година,постановена по нохд №1015/2018 година по
описа на Районен съд гр.София подсъдимият Д. С. С. ,роден на ******** година в
гр.София,българин български гражданин,неосъждан,ЕГН ********** е признат за виновен в
това,че на 01.03.2017 година,около 20,00 часа в гр.София на бул. “Самоковско шосе“,с
посока на движение от „Околовръстен път“ към бул.“Цариградско шосе“ е нарушил
правилата по чл.119 ал.1 от ЗДвП и по непредпазливост е причинил средна телесна повреда
на Р. И. Д.,поради което на основание чл.343 ал.3 пр. последно,б.“а“,пр.2 вр.ал.1 б.“б“,пр.2
вр.чл.342 ал.1 пр.3 НК и чл.54 НК му е наложил наказание „лишаване от свобода“ за срок от
1/една/ година,като на основание чл.66 ал.1 НК е отложил изпълнението на наказанието за
срок от ТРИ години,считано от влизане в сила на присъдата.
На основание чл.343г вр.чл.343 ал.3 пр.последно,б.“а“,пр.2 вр.ал.1 б.“б“,пр.2 вр. чл.342
ал.1 пр.3 НК съдът е лишил подсъдимия Д. С. С. от право да управлява МПС за срок от
1/една/година,считано от влизане в сила на присъдата.
Подсъдимият е осъден да заплати сторените по делото разноски.
С Решение №90/28.01.2020 година,постановено по внохд №4011/2019 година по описа
на Софийски градски съд,постановена присъда е потвърдена изцяло.
2
Съдът намира искането за възобновяване за допустимо,депозирано от процесуално
легитимирана страна в рамките на предвидения от Закона 6–месечен срок,и е срещу акт,
подлежащ на проверка по реда на глава ХХХІІІ НПК,влязъл в сила съдебен акт,не
проверяван по касационен ред.
Разгледано по същество искането е неоснователно.
По делото първостепенният съд е възприел фактическа обстановка,която макар и
лаконично,ясно е изложена в мотивите към постановената присъда,л.103-л.104 от делото.В
мотивите си първият съд,след оценка на доказателствения обем е обобщил,че възприетите
от него факти и обстоятелства съответстват на фактическите положения,отразени в
обвинителния акт.
Следва да се подчертае,че настоящата извънредна инстанция няма правомощие да
проверява приетите по делото фактически положения,а предмет на извънредната проверка е
начина,по който е изградено вътрешното убеждение на решаващия съд и преценка дали то е
основано на обективно,всестранно и пълно изследване на всички правно релевантни факти и
обстоятелства по делото.В този смисъл право на конкретната съдебна инстанция по
същество е да кредитира едни доказателствени източници за сметка на други, поставяйки ги
в основата на фактическите си констатации,като съществено нарушение на процесуалните
правила ще е налице тогава,когато не са изложени съображения,относно оценката на
доказателствените материали,когато са оценени едностранчиво и тенденциозно или са
сторени изводи на основата на негодна или несъществуваща доказателствена основа.След
проведеното съдебно следствие пред първия съд на основа на събран и надлежно проверен
доказателствен обем ,първият съд е възприел за установени следните факти:
На 01.03.2017 година около 20,00 часа подсъдимият Д. С.,с установена по делото
самоличност,управлявал лек автомобил марка “Дачия”,модел “Сандеро” с peг.№******** в
гр.София,движейки се по бул.“Самоковско шосе“ с посока на движение от
ул.“Околовръстен път“към бул.“Цариградско шосе“.При движението си приближил
пешеходна пътека,означена по широчина на пътното платно преди кръстовище,образувано с
ул.“Петър Дипларов“.Управлявал автомобила със скорост около 41 км/час в лентата за
движение,предназначена за движение в описаната посока. Установява се,че пътното платно
било покрито с дребнозърнест асфалт,без неравности, мокро,разделено с непрекъсната
разделителна линия,с по една лента за всяка от посоките за движение.
В момента,в който подс.Д.С. приближавал описаното кръстовище с ул. “Петър
Дипларов“,свидетелят Р. Д. предприела пресичане на пътното платно на бул.“Самоковско
шосе“по описаната пешеходна пътека,с посока на пресичане на платното от ляво на дясно
спрямо посоката на движение на автомобила,управляван от С..Движела се с нормален
ход,като на около метър пред нея по пешеходната пътека се придвижвал св.К. К..Установява
се,че двамата свидетели-Д. и К. се познавали,живеели на семейни начала от известно
3
време.Свидетелят К. пресичал пътното платно на описаната пешеходна пътека,движейки се
с нормален ход,като св.К. възприел,че автомобилите от двете му страни били установени в
покой,за да осигурят безпрепятствено пресичане по пешеходната пътека.Следвайки на около
метър разстояние св.К.,св.Д. стигнала до средата на пътното платно,като продължила
движението си по пешеходната пътека в зоната,очертана от лентата за движение на подс.
С..Подсъдимият осигурил предимство и пропуснал преминаващия по пешеходната пътека
К. К.,но не предприел действия да намали скоростта или да спре,за да пропусне движещата
се след него свидетелка Д..В резултат на бездействието си подсъдимия навлязъл с
управлявания от него автомобил в зоната на пешеходната пътека и ударил с предна лява
част на автомобила св.Д. в дясната страна на тялото й. Вследствие на удара Д. била
отхвърлена напред по посока на движението на автомобила,падайки по очи на пътното
платно.Свидетелят К. чул удара между автомобила и тялото на Д. зад гърба си,обърнал се и
видял автомобила на подсъдимия да се установява върху пешеходната пътека.Опитал се да
помогне на св.Д.,като я вдигнал от пътното платно.
Състоянието на пострадалата било лошо,кървяла и не можела да познае св.К..
Подсъдимият Д. С. излязъл от автомобила си и се обърнал към св. К.,казвайки-
,,Видяхте ли какво стана? Аз без да искам!“,след което със св.К. качили пострадалата в
автомобила.Изчакали на място пристигане на екип на „Бърза помощ“ и полиция.
На място бил извършен оглед на местопроизшествието,били отразени обективните
констатации на разследващ орган,като били констатирани щетите по лек автомобил марка
“Дачия“,модел“Сандеро”,peг. № ********-счупен преден ляв фар с мигач, деформиран
преден капак и деформация на предна броня.
Експертно заключение,прието и кредитирано от първия съд сочи,че удара между
автомобила,управляван от подсъдимия Д.С. и св.Д. е станал на самата пешеходна
пътека.При приближаването към пешеходната пътека автомобилът се е движел със скорост
от 41 км/час, а в момента на удара скоростта на автомобила е била от порядъка на 29
км/час.Експертно се установява,че при скорост на автомобила,управляван от подсъдимия С.
със 41 км/час,ударът за водача му е бил предотвратим от момента на стъпването на
пешеходката Д. на платното за движение.От техническа гледна точка причина за
произшествието е субективното поведение на С.,който не възприел /или ако е възприел,не е
реагирал своевременно с аварийно спиране/на движещата се по пешеходната пътека
Д..Безспорно се установява,че С. е имал техническа възможност да спре преди мястото на
удара.
В резултат на удара от автомобила и последвалото падане на Д. върху пътното
платно,пострадалата /вж.СМЕ/ получила следните травматични увреждания:
-шийни увреждания,проявени в контузия на гръбначно-мозъчните нерви в шийния
отдел на гръбначния стълб;
4
-навяхване на шията /разтягане на свързващия съединително-тъканен апарат на
шийния отдел на гръбначния стълб/;
-съмнение за сублуксация /непълно вътреставно изместване/ на първи шиен прешлен;
-счупване на пети шиен прешлен;
-рентгенови данни за листеза /изместване на прешлени един спрямо друг/ на ниво
пети-шести шийни прешлени.
Описаните травматични увреждания реализират медико-биологичен признак „трайно
затруднение на движението на шията за срок по-дълъг от 30 дни“.
За изясняване на факти по делото,включително свидетелска годност на пострадалата
Д.,първият съд е назначил и приел комплексна съдебно-психиатрична и психологична
експертиза /КСППЕ/,като е установено,че св.Р. Д. страда от рецидивиращо депресивно
разстройство.Терапевтична ремисия.Експертното заключение е категорично,че притежава
психични годности правилно да възприема фактите от значение на делото и да дава
достоверни свидетелски показания за обстоятелства,които е възприела при описаната
злополука на 01.03.2017 година.
Съдът е приобщил по реда на чл.283 НПК писмените доказателства по делото.
Подсъдимият С. се е възползвал от правото си да даде обяснения по повдигнатото му
обвинение,излагайки своя теза.
При ясно възприета фактическа обстановка,описана,макар и лаконично в мотивите към
постановената присъда,се е произнесъл първоинстанционния съд.
По оплакванията за допуснати съществени процесуални нарушения.
САС споделя изложените от защитата на молителя принципни съображения,че
съдебният акт следва да почива на пълно,всестранно и обективно изследване на релевантни
за предмета на доказване факти и обстоятелства,включени в нормата на чл.102 НПК,които
да се подложат на задълбочен анализ във взаимовръзката им при спазване на процесуалните
стандарти,разписани от Законодателя.В конкретния наказателно-правен спор крайният
резултат на доказателствения процес е обективиран по ясен,несъмнен и убедителен
начин.Волята и вътрешното убеждение на първостепенния съд е възможно да бъдат
проследени в еднаква степен от страните в процеса и от настоящия извънреден
състав.Поради това настоящият съд обобщително намира,че по никакъв начин не са
накърнени процесуалните права на молителя,предвид спазване процесуалните изисквания за
оценката на доказателствената съвкупност,а така също и с осигуряване възможност за
ангажиране доказателства,подкрепящи защитната им теза.
5
Не може да се сподели като основателно оплакването на защитата на осъдения,че
мотивите на първостепенния съд,/за разлика от тези на въззивния съд,които настоящият
състав ще акцентира отделно/,са незадълбочени,неясни и повърхностни,което по същество е
довело до липса на мотиви.Веднага следва да се посочи от настоящият съд,че е налице
съответност на обвинителния акт с нормата на чл.246 ал.2 НПК,в който акт подробно са
описани релевантни за предмета на доказване факти и обстоятелства,участието на осъденото
лице С. в изпълнителното деяние по чл.343 ал.3, предл. Последно ,б.„а“,предл.2 вр.ал.1,б.
„б“, предл.2 вр.чл.342 ал.1, предл.3 НК,условията на време,място и обстановка на
реализирането на престъпната деятелност,причинените вреди и формата на вина.Подробно
са изложени в обвинителния акт съображения за реализиране признаците на престъплението
от обективна и субективна страна.
По-късно,видно от мотивите на първия съд към постановената присъда и от самата
присъда,те са възприети в основата си от решаващия съд.
Безспорно е,че първостепенният съд е провел съдебно следствие в съответствие с
изискванията на Закона,като е събрал и проверил възможния доказателствения обем при
стриктно спазване правата на страните в процеса.Събирането на доказателствения обем е
последвано от анализ,макар и изключително лаконичен,на доказателства и доказателствени
средства поотделно и в съвкупност,като вътрешното убеждение на съда е изградено при
спазване изискването на чл.14 НПК.
Формирането му е ясно проследимо.
При условията на чл.305 ал.3 изр.1 НПК съдът е посочил въз основа на кои
доказателства и доказателствени средства извежда фактическите си изводи и защо и
изрично ги е посочил в мотивите си,изброявайки ги подробно/вж.л.103,посл.абзац и л.104
,първи абзац от мотивите/.Първият съд е приел по същество,че доказателствения обем е
еднопосочен по своята доказателствена установимост,отнесена към т.н.“главен факт на
доказване“ ,като /вж. мотиви на първия съд,“от правна страна“,последен абзац,л.104,гърба/ е
дискредитирал единствено част от дадените обяснения от подсъдимия С.,в които твърди,че
самата Д. се е ударила в управлявания от него автомобил.Противоречия в доказателствения
обем са констатирани и преодолени надлежно от първия съд.
С този обобщаващ извод на първия съд настоящия съдебен състав се съгласява изцяло.
Безспорно вярно е твърдението на защитата,че в мотивите си първия съд е бил
изключително лаконичен при анализа на доказателствата и доказателствените средства,но
едновременно с това следва да се подчертае липсата на задължение съдът да прецитира и
преразказва събраните по делото гласни доказателствени средства,писмени доказателства и
писмени доказателствени средства,включително изготвените експертни заключения.
Това не е и необходимо.
6
В мотивите си,л.103,гърба и л.104 от делото,решаващият съд е посочил въз основа на
кои доказателства и доказателствени средства изгражда фактическите изводи и защо не
приема за обоснована защитната теза/вж.л.104,гърба,5-ти абзац/ на осъдения С..
Последователно е сочил,л.103,гърба,защо приема еднопосочност на доказателствения обем и
еднопосочност на доказателствената му обоснованост.В мотивите си съдът се е позовал
изрично на заявеното от св.К.,на св.Д.,анализирайки лаконично и изготвеното медицинско
изследване за психическа и свидетелска годността на пострадалата,анализирал е заявеното
от св.А.,включително приобщените гласни доказателствени средства по реда на чл.281 ал.5
вр.ал.1 т.2 НПК,потвърдени от него.В мотивите си съдът подробно изрично е посочил кой е
доказателствения обем,на основата на който изгражда вътрешното си
убеждение/вж.описаното л.103,посл.абзац и л.104,първи абзац/.Изрично е посочил
последователността в предаване на фактите от свидетелите,включително от психически
годната за това Д.,съответствието на гласните доказателствени средства /за обясненията на
подс.С. в отделна част се посочи по-горе/ с писмените доказателствени средства и с
приобщените писмени доказателства.Съдът се е позовал на изготвените експертни
изследвания,описвайки във фактическата част на мотивите констатираното от експертите и
вътрешната непротиворечивост на доказателствения обем.
Липсва основание настоящият съд да приеме,че първия съд е изградил фактическите
си изводи въз основа на едностранчиво и/или тенденциозно тълкуване,нито може да
възприеме тезата,че тези фактически изводи са изведени на базата на негодна или
несъществуваща доказателствена основа.
Поради това като неоснователно се приема твърдението,че мотивите на първия съд не
отговарят на изискването на чл.305 ал.3 НПК,доколкото не е посочено кои доказателства и
доказателствени средства са кредитирани от съда и кои-не,както и поради какви причини е
изведена и приета фактическа обстановка,послужила за извеждане на правните изводи на
съда.Вярно е,че са лаконични,но тази лаконичност не води до извод за наличие на допуснато
съществено процесуално нарушение по чл.348 ал.3 т.2 вр.ал.1 т.2 НПК.
Неоснователно е оплакването за допуснато съществено процесуално нарушение от
първия съд,свързано с твърдение за липса на анализ на противоречия в доказателствения
обем,без да се сочи поради какви причини са кредитирани показанията на св.К. и на
св.Д.,страдаща от същинско психично заболяване.Видно е,че в мотивите си първият съд е
подчертал ясната последователност на съобщените факти от свидетелите А. и К.,като е
посочил ясно-“Доказано бе,че основният свидетел-очевидец Д. притежава необходимата
свидетелска годност и нейните показания не са изолирани,а подкрепени от показанията на
още двама свидетели и множество писмени доказателства“.
В обобщение настоящият съд намира,че извън критиката за изключителна лаконичност
в мотивите на първия съд при анализа на доказателстения обем,не се констатират допуснати
нарушения на съдопроизводствените правила,още по-малко такива ,които да се
7
характеризират като съществени по своя характер и да са увредили правото на защита на
осъдения.
Поради това се налага извод,че довода в искането за възобновяване по реда на чл.422
НПК,касателно допуснати съществени процесуални нарушения,е неоснователен.
Въззивният съд намира искането за неоснователно и по още една причина.
В искането си защитата на осъдения С. сочи,че твърдяната липса на мотиви не е
отчетена от въззивния съд,който за първи път е „мотивирал“ първоинстанционния съдебен
акт,като се оспорват действията на въззивният съд,който се е опитал да „санира“ пропуските
на първия съд,отговарял е със своя съдебен акт на релевантни правни въпроси ,вместо да
отмени атакувания пред него съдебен акт и да върне делото за ново разглеждане от друг
съдебен състав.В искането си защитата на осъдения не отрича,че въззивният съд е посочил и
описал писмените доказателства по делото,анализирал е подробно събраните гласни
доказателствени средства,дал е подробен анализ на онези от тях,които са поставени в
основата на фактическите му и правни изводи,едновременно с това твърдейки,че този
анализ е сторен от въззивния съд за „първи път“.
В тази насока настоящият съд не открива нарушение на процесуални правила,
разписани от Закона.Въззивният съд е съд по фактите и правото.Пределите на въззивната
проверка са очертани изрично в чл.314 НПК,като ясно са разписани и правата на въззивната
съдебна инстанция.В изпълнение на правомощията си по чл.339 ал.2 НПК въззивният съд е
посочил основанията,поради които не приема основателност на доводите на
защитата,изложени в подкрепа на въззивната жалба.В тази насока коректно и сам
молителя,чрез защитата си твърди,че въззивният съд е дал отговори на всички поставени
пред него въпроси във въззивната жалба.
По този начин въззивния съд не е нарушил,а стриктно е изпълнил Закона.
Видно е,че въззивният съд е бил изключително обстоятелствен,обсъждайки фактите по
делото и доказателствените източници,които ги установяват.По същество е възприел тезата
на първия съд,но е развил пространно доводите си,дали му основание да потвърди изцяло
атакувания първоинстанционен съдебен акт.В мотивите към въззивното решение
съдът,описвайки приетите факти и доказателствените източници,изрично е обсъдил
гласните доказателствени средства-показанията на свидетелите Д.,К. и А..Анализирал е
заявеното по фактите от осъденото лице в дадените от него обяснения.Съпоставил е изрично
заявеното от св.Д.,преценено на основата на доказаната и свидетелска годност,като всички
гласни доказателстени средства са оценявани във взаимовръзката им и с корелацията с
останалите доказателствени източници-факт,признат и от защитата на осъденото лице.В
подкрепа на този извод следва да се почертае внимателния анализ на изготвената по делото
АТЕ,на изготвените СМЕ и КСППЕ за св.Д.,на писмените доказателствени средства и
писмените доказателства ,приобщени по реда на чл.283 НПК.
8
С оглед правилата,по които се развива настоящото производство,съдът намира,че не
следва да се занимава с доводи и не дължи отговори на въпроси,непоставени на вниманието
на съда за разглеждане в това наказателно производство.Поради това не дължи отговори за
това допуснато ли е нарушение на материалния закон и налице ли е явна несправедливост
на наложеното наказание/по арг. на чл.347,чл.348 НПК и чл.426 НПК/.
РЕШИ:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на осъдения Д. С. С. ,с установена
самоличност,ЕГН **********,чрез защитник адв.П. Ч. от САК,за възобновяване на
наказателното производство по внохд №4011/2019 година на Софийски градски съд и нохд
№1015/2018 година по описа на РС гр.София.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
9