№ 2811
гр. София, 08.05.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-Ж СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесет и шести февруари през две хиляди двадесет и пета
година в следния състав:
Председател:Калина Анастасова
Членове:Темислав М. Димитров
Ина Бр. Маринова
при участието на секретаря Мария Б. Тошева
като разгледа докладваното от Ина Бр. Маринова Въззивно гражданско дело
№ 20241100510543 по описа за 2024 година
и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 258 – чл. 273 ГПК.
С решение № 12607 от 25.06.2024 г., постановено по гр. д. № 65907/2023 г. по описа на
СРС, 174- ти състав, Прокуратурата на Република България е осъдена да заплати на Р. В. М.
на основание чл. 2, ал. 1, т. 3 ЗОДОВ сумата от 5 000 лева, представляваща обезщетение за
претърпени неимуществени вреди в резултат на незаконно обвинение по ДП № 138/2019 г.
на СлСП, пр. пр. № 127/2019 г. по описа на Специализирана прокуратура и НОХД №
2639/2021 г. по описа на СпНС, 19- ти състав, ведно със законната лихва от 24.03.2023 г. –
дата на влизане в сила на оправдателната присъда, до окончателно изплащане на сумата,
както и сумата в размер на 7800 лв., представляваща имуществени вреди за заплатени
адвокатски възнаграждения, ведно със законната лихва от 24.03.2023 г. – дата на влизане в
сила на оправдателната присъда, до окончателно изплащане на сумата, и сумата в размер на
274,99 лв., представляваща имуществени вреди за пътни разходи, ведно със законната лихва
от 24.03.2023 г. – дата на влизане в сила на оправдателната присъда, до окончателно
изплащане на сумата, като е отхвърлен предявеният от Р. В. М. срещу Прокуратурата на
Република България иск с правно основание чл. 2, ал. 1, т. 3 ЗОДОВ за сумата над 5000 лв.
до пълния предявен размер, представляваща обезщетение за претърпени неимуществени
вреди в резултат на незаконно обвинение по ДП № 138/2019 г на СлСП, пр. пр. № 127/2019 г.
по описа на Специализирана прокуратура и НОХД № 2639/2021 г. по описа на СпНС, 19-ти
състав.
1
В срока по чл. 259, ал. 1 ГПК е подадена въззивна жалба от ответника Прокуратурата
на Република България с изложени подробни оплаквания за неправилност на решението в
осъдителната му част. Твърди се, че първоинстанционният съд не в достатъчна степен е
съобразил всички факти, дали отражение върху спорното правоотношение – че по делото не
се установява ищецът да е търпял други вреди от воденото наказателно производство, освен
житейски нормалните; че наказателното производство е приключило в разумен срок; че
спрямо ищеца е взета мярка за неотклонение „подписка“, а не друга по- тежка; че по делото
не се установяват причинени трайни вреди върху физическото и психическото здраве на
ищеца, както и че не се установява наказателното дело да е било медийно разгласено; че
ищецът е бил оправдан още на първа инстанция, поради което присъденият размер на
обезщетението за неимуществени вреди е завишен. Посочва се, че присъденият размер на
обезщетението за имуществени вреди, изразяващи се в заплатени адвокатски хонорари за
процесуално представителство в наказателното производство, е завишен, като разходът за
адвокатска защита трябва да е съответен на правната защита, необходима на лицето с оглед
повдигнатото обвинение, което в случая не е налице. Изразява се несъгласие с изводите на
съда досежно достоверността на разходооправдателните документи, въз основа на които е
присъдено обезщетение за имуществени вреди, изразяващи се в пътни разходи. Моли се
съдът да отмени първоинстанционния акт в посочената част, а при условията на
евентуалност – да намали размера на присъдените обезщетения.
В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК е подаден писмен отговор на въззивната жалба от
ищеца Р. В. М., в който е изразено становище за нейната неоснователност. Моли се съдът да
отхвърли въззивната жалба.
В срока по чл. 259, ал. 1 ГПК е подадена въззивна жалба от ищеца Р. В. М. с изложени
подробни оплаквания за неправилност на решението в отхвърлителната му част. Твърди се,
че първоинстанционният съд е присъдил обезщетение за претърпените от ищеца
неимуществени вреди в занижен размер. Сочи се, че не са взети предвид повдигнатото
обвинение, качеството на ищеца, извършената полицейска регистрация, множеството
проверки на прокуратурата за събиране на информация за ищеца, участието на ищеца в
процесуално- следствени действия и необходимостта от пътуване във връзка с тях от гр.
Козлодуй до гр. София, продължителното време, което ищецът е отделил за организиране на
защитата си, както и притесненията, тревогите и страха от обвинението. Излагат се
съображения, че неправилно първоинстанционният съд е приел, че продължителността на
производството е била кратка, като не е отчел и обстоятелството, че повдигнатото
обвинение е засегнало професионалната реализация на ищеца. Моли се съдът да отмени
първоинстанционния акт в посочената част и да постанови ново решение, с което да уважи
изцяло предявения иск за неимуществени вреди. Претендират се разноски.
В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК не е постъпил отговор на въззивната жалба от ответника
Прокуратурата на Република България.
Съдът, като обсъди доводите във въззивните жалби относно атакувания съдебен акт и
събраните по делото доказателства, достигна до следните фактически и правни изводи:
2
Жалбите са подадени в срок от легитимирани страни, поради което същите са
допустими.
Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по
валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите
въпроси е ограничен от посоченото в жалбата с изключение на случаите, когато следва да
приложи императивна материалноправна норма, както и когато следи служебно за интереса
на някоя от страните – т. 1 от ТР № 1/09.12.2013 г. по тълк. д. № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС.
След извършена служебна проверка въззивният съд установи, че
първоинстанционното решение е валидно и допустимо в обжалваната част.
По правилността на решението въззивният съд намира следното:
Съгласно чл. 2, ал. 1, т. 3 ЗОДОВ държавата отговаря за вредите, причинени на
граждани от разследващите органи, прокуратурата или съда, при обвинение в извършване на
престъпление, ако лицето бъде оправдано или ако образуваното наказателно производство
бъде прекратено поради това, че деянието не е извършено от лицето или че извършеното
деяние не е престъпление, или поради това, че наказателното производство е образувано,
след като наказателното преследване е погасено по давност или деянието е амнистирано.
В разглеждания случай за основателността на предявените искове в тежест на ищеца
е да докаже: настъпването на посочените в исковата молба неимуществени и имуществени
вреди, техния размер, както и причинната им връзка с повдигнатото обвинение в
извършване на престъпление, за което ищецът е бил оправдан с влязъл в сила съдебен акт.
Между страните във въззивното производство не се спори, а и от събраните по делото
писмени доказателства се установява, че с постановление от 11.02.2021 г. ищецът е
привлечен в качеството на обвиняем по досъдебно производство № 138/2019 г. по описа на
СО-СП, пр. пр. № 127/2019 г. по описа на СП за извършено престъпление по чл. 219, ал. 4
вр. ал. 3 вр. ал. 1 НК и му е взета мярка за неотклонение „подписка“, като ищецът е разпитан
в качеството на обвиняем.
От представените по делото писмени доказателства се установява, че 25.02.2021 г. на
ищеца е извършена полицейска регистрация, както и че на 09.03.2021 г. на ищеца и неговия
защитник е предявено разследването по досъдебно производство № 138/2019 г. по описа на
СО-СП, пр. пр. № 127/2019 г. по описа на СП.
Не е спорно между страните във въззивното производство, а и от представените по
делото решение № 288р-5555 от 07.05.2021 г. на началник РУ Козлодуй и предавателно-
приемателен протокол се установява, че разрешението на ищеца за носене и съхранение на
късо огнестрелно оръжие е отнето заради повдигнатото обвинение, като оръжието и
боеприпасите са предадени на съхранение в служба КОС при РУ гр. Козлодуй.
Между страните във въззивното производство не се спори, а и от събраните по делото
писмени доказателства се установява, че в съда е внесен обвинителен акт срещу ищеца за
престъпление по чл. 219, ал. 4 вр. ал. 3 вр. ал. 1 НК и е образувано НОХД № 1383/2021 г. по
описа на СпНС, 19- ти състав, което е прекратено с протоколно определение от 31.05.2021 г.,
3
а делото – върнато на прокуратурата. Така постановеното протоколно определение е
протестирано от прокуратурата, като с определение № 128 от 01.07.2021 г., постановено по
ВЧНД № 267/2021 г. по описа на АСпНС, IV състав, същото е потвърдено.
Чрез събраните пред първоинстанционния съд писмени доказателства се установява,
че с постановление от 03.08.2021 г. ищецът повторно е привлечен като обвиняем и е
разпитан в това качество, както и че на 19.08.2021 г. на ищеца и неговия защитник повторно
са предявени материалите по разследването, като с обвинителен акт от 01.09.2021 г. на
ищеца е повдигнато обвинение пред съд за извършено престъпление по чл. 219, ал. 4 вр. ал.
3 вр. ал. 1 НК, въз основа на който е образувано НОХД № 2639/2021 г. по описа на СпНС, 19-
ти състав.
Видно от представената по делото присъда № 30000 от 25.10.2022 г., постановена по
НОХД № 2639/2021 г. по описа на СГС – СНС /закрит/, 19- ти състав, ищецът е признат за
невинен и е оправдан по повдигнатото му обвинение за престъпление по чл. 219, ал. 4 вр. ал.
3 вр. ал. 1 НК, а с протоколно определение от 25.10.2022 г. е отменена взетата мярка за
неотклонение „подписка“.
Не е спорно между страните във въззивното производство, а и от събраните по делото
писмени доказателства се установява, че постановената оправдателна присъда е
протестирана от СГП, като впоследствие прокурорът е оттеглил подадения протест, поради
което образуваното въззивно наказателно производство по ВНОХД № 221/2023 г. е
прекратено с определение № 213/10.03.2023 г. на САС, НО, IV въззивен състав, и присъдата
е влязла в сила на 24.03.2023 г.
Не е спорно, а и от представените по делото договор № 5187/25.02.2021 г., фактура №
**********/25.02.2021 г., приходен касов ордер № 1260/25.02.2021 г., договор №
5264/25.05.2021 г., фактура № **********/26.05.2021 г. и банкови извлечения от 28.05.2021 г.
и 02.06.2021 г. се установява, че ищецът е заплатил адвокатски възнаграждения в общ
размер на 7 800 лева за процесуално представителство в наказателното производство, от
които 600 лева за досъдебната фаза и 7 200 лева за съдебната фаза.
Страните във въззивното производство не спорят, че местоживеенето на ищеца по
време на наказателното производство е било в гр. Козлодуй, а от материалите на приетото
по делото НОХД № 2639/2021 г. описа на СпНС, 19- ти състав се установява, че ищецът се е
явявал за извършване на процесуални действия с негово участие в хода на досъдебното
производство /привличане в качеството на обвиняем, разпити и предявяване на
разследването/, както и в откритите съдебни заседания в Специализирания наказателен съд
в гр. София в хода на съдебното производство.
Между страните във въззивното производство не се спори, че ищецът е с юридическо
образование, както и че от 1994 г. до 1998 г. е съдия в Районен съд – Козлодуй, впоследствие
от 2007 г. до 2015 г. – кмет на община Козлодуй, а към момента на повдигане на процесното
обвинение – адвокат.
Влизането в сила на оправдателна присъда обосновава извод за незаконност на
4
обвинението, като доколкото същото е било повдигнато от ответника, несъмнено е, че
неговото поведение е било противоправно. Незаконността на обвинението съставлява
основание за носене на имуществена отговорност от държавата в лицето на нейните
правозащитни органи по чл. 2, ал. 1, т. 3 ЗОДОВ за обезщетяване на претърпените от ищеца
вреди, доколкото такива са настъпили като пряка и непосредствена последица от
незаконното обвинение.
Относно причинените неимуществени вреди и връзката им с воденото срещу ищеца
наказателно производство пред първоинстанционния съд са разпитани свидетелите Х.М.И. и
М.И.М., чиито показания въззивният съд кредитира като последователни, непротиворечиви
и логични. Същевременно същите не разкриват недостоверност, преднамереност и/или
непълнота. От показанията на разпитаните свидетели се установява, че ищецът е изживял
негативни емоции, изразяващи се в емоционални и психически терзания на личността на
последния, в резултат на воденото наказателно производство за посоченото по- горе
престъпление, а именно – ищецът от весел и спокоен човек е станал тревожен, нервен и
припрян, преживял е силни безпокойство и дискомфорт от воденото срещу него наказателно
производство, а пътуванията му от гр. Козлодуй до гр. София във връзка с наказателното
дело са му създали допълнителни стрес и нервност. От показанията на разпитаните
свидетели се установява още, че ищецът като човек, заемал длъжността съдия в РС –
Козлодуй, впоследствие – кмет на община Козлодуй, а към момента на повдигане на
процесното обвинение – адвокат, се е ползвал с авторитет сред обществото, а информацията
за участието му в процесното наказателно производство се е разпространила сред жителите
на гр. Козлодуй, за които промяната в поведението му е станала явна, като някои от тях са
били учудени и дори притеснени от случващото се с ищеца, а други /извън приятелския му
кръг/ – са се отдръпнали от него. Освен това, от събраните гласни доказателства се
установява, че ищецът е бил възмутен и обиден, като в него допълнително се е нагнетявало
безпокойство от това какво отражение ще даде делото върху семейството му.
Във връзка с горното анализът на събраните по делото доказателства обосновава
несъмнен извод, че ищецът е претърпял неимуществени вреди, които са пряка и
непосредствена последица от незаконното обвинение и подлежат на обезщетяване от
ответника – Прокуратурата на Република България, на основание чл. 2, ал. 1, т. 3 ЗОДОВ,
независимо от това дали са причинени виновно от длъжностното лице – чл. 4 ЗОДОВ. В
тази връзка спорен пред настоящата инстанция е въпросът относно размера на присъденото
обезщетение за неимуществени вреди.
Обезщетението за претърпени неимуществени вреди от незаконно повдигнатото и
поддържано обвинение в извършено престъпление се определя съгласно чл. 52 ЗЗД – по
справедливост. Справедливостта по смисъла на чл. 52 ЗЗД не е абстрактно понятие, а е
свързана с преценката на редица конкретни обективно съществуващи обстоятелства, които
трябва да се имат предвид от съда при определяне на размера на дължимото обезщетение –
тежестта на повдигнатото обвинение, продължителността на наказателното преследване,
вида и продължителността на наложената мярка за неотклонение, данните за личността на
5
подсъдимия с оглед на това доколко повдигнатото обвинение за деяние, което не е
извършил, респ. което не съставлява престъпление, се е отразило негативно на физическото
му здраве, психиката му, на контактите и социалния му живот, на положението му в
обществото, работата му, в това число върху възможностите му за професионални изяви и
развитие в служебен план, както и всички други обстоятелства, имащи отношение към
претърпените морални страдания.
Във връзка с горното следва да се отчете обстоятелството, че ищецът е бил обект на
разследване във връзка с извършено умишлено престъпление от общ характер, което е тежко
по смисъла на чл. 93, т. 7 НК и за което се предвиждат наказание „лишаване от свобода“ от
три до дванадесет години, както и кумулативни наказания – „лишаване от право да се заема
определена държавна или обществена длъжност“ и „лишаване от право да се упражнява
определена професия или дейност“.
Отделно от това, както вече беше посочено, във връзка с образуваното наказателно
производство на 11.02.2021 г. на ищеца е взета мярка за неотклонение „подписка“, отменена
с протоколно определение от 25.10.2022 г.; заради повдигнатото обвинение е било отнето
разрешението на ищеца за носене и съхранение на късо огнестрелно оръжие; на ищеца е
била извършена полицейска регистрация, както и множество проверки за събиране на
информация, които действия допълнително са нанесли морални вреди и ограничения на
последния.
Наказателното производство е продължило 2 години, 1 месец и 13 дни, като
настоящият въззивен състав намира, че макар същото да се е развило и приключило в
разумен срок, несъмнено се е отразило негативно на психиката и на личността на ищеца,
доколкото в посочения период от време последният е живял в неизвестност дали ще бъде
признат за виновен в извършването на престъплението, за което е бил обвинен.
Същевременно не се установява продължителността на наказателното преследване да се
дължи на недобросъвестно процесуално поведение от страна на ищеца.
На следващо място, при определяне на размера на обезщетението настоящият
въззивен състав взе предвид и характеристичните данни на увредения. По делото се
установява, че последният не е осъждан, поради което несъмнено воденото наказателно
производство се е отразило негативно върху психиката му като неосъждан човек.
Отделно от изложеното дотук, както вече беше посочено, от събраните в
производството гласни доказатества се установява, че ищецът е преживял емоционални
страдания във връзка с неоснователното обвинение, които са се отразили на психическото
му състояние. Следва да се отчете и обстоятелството, че доброто име и репутация на ищеца
са били засегнати, доколкото същият е бил привлечен като обвиняем във връзка с
изпълняваната от него длъжност на кмет на община Козлодуй.
Съобразявайки всички изложени по- горе обстоятелства, свързани с тежестта на
повдигнатото обвинение, продължителността на наказателното производство,
интензивността на упражнената репресия, степента на засягане на емоционалния, личния и
професионалния живот на увредения, данните за личността му, предвид общото социално и
6
икономическо състояние на обществото, въззивният съд намира, че обезщетение за
неимуществени вреди в размер на 20 000 лева отговаря на критериите, предвидени в чл. 52
ЗЗД, поради което се явява справедливо.
Ето защо, първоинстанционното решение следва да се отмени в частта, с която
предявеният иск с правно основание чл. 2, ал. 1, т. 3 ЗОДОВ е отхвърлен за разликата над
присъдената сума от 5 000 лева до пълния предявен размер от 20 000 лева, като вместо него
следва да се постанови ново, с което искът следва да се уважи и за сумата от 15 000 лева.
Първоинстанционното решение следва да се потвърди в частта, с която предявеният иск е
уважен.
Относно причинените имуществени вреди и връзката им с воденото срещу ищеца
наказателно производство по делото са приети писмени доказателства /договор №
5187/25.02.2021 г., фактура № **********/25.02.2021 г., приходен касов ордер №
1260/25.02.2021 г., договор № 5264/25.05.2021 г., фактура № **********/26.05.2021 г. и
банкови извлечения от 28.05.2021 г. и 02.06.2021 г./, от които се установява, че ищецът е
заплатил адвокатски възнаграждения в общ размер на 7 800 лева за процесуално
представителство в наказателното производство, от които 600 лева за досъдебната фаза и
7 200 лева за съдебната фаза. Анализът на посочените доказателства обосновава несъмнен
извод, че ищецът е претърпял имуществени вреди, които са пряка и непосредствена
последица от незаконното обвинение и подлежат на обезщетяване от ответника. Спорен
пред настоящата инстанция е въпросът относно размера на присъденото обезщетение за
имуществени вреди, изразяващи се в заплатени адвокатски възнаграждения за процесуално
представителство в наказателното производство.
Настоящата инстанция се солидаризира с изводите на първоинстанционния съд, че
така заплатените адвокатски възнаграждения не са прекомерни, доколкото същите са
съобразени с фактическата и правна сложност на наказателното дело и са съответни на
извършената от процесуалния представител работа. В действителност процесното
наказателно дело е многотомно, като съдържа значителен по обем доказателствен материал,
а повдигнатото обвинение е за квалифициран състав на престъпление. Ето защо, въззивният
съд намира, че уговорените и реално заплатени от ищеца адвокатски възнаграждения за
процесуално представителство в хода на цялото наказателно производство /досъдебна и
съдебна фаза/ са съответни, разумни и справедливи възнаграждения за оказаната
процесуална защита.
Предвид изложеното, предявеният иск с правно основание чл. 2, ал. 1, т. 3 ЗОДОВ за
сумата в размер на 7 800 лева, представляваща имуществени вреди за заплатени адвокатски
възнаграждения, ведно със законната лихва от 24.03.2023 г. – дата на влизане в сила на
оправдателната присъда, до окончателно изплащане на сумата, следва да бъде изцяло
уважен.
На следващо място, изразеното от ответника във въззивната жалба несъгласие с
изводите на съда досежно достоверността на разходооправдателните документи, въз основа
на които е присъдено обезщетение за имуществени вреди, изразяващи се в пътни разходи, е
7
неоснователно. Както вече беше посочено, страните във въззивното производство не спорят,
че местоживеенето на ищеца по време на наказателното производство е било в гр. Козлодуй,
а от материалите на приетото по делото НОХД № 2639/2021 г. описа на СНС, 19- ти състав
се установява, че ищецът се е явявал за извършване на процесуални действия с негово
участие в хода на досъдебното производство /привличане в качеството на обвиняем, разпити
и предявяване на разследването/, както и в откритите съдебни заседания в Специализирания
наказателен съд в гр. София в хода на съдебното производство. От показанията на
разпитаните по делото свидетели също се установява, че ищецът е пътувал от гр. Козлодуй
до гр. София, за да вземе участие във воденото срещу него наказателно производство. По
делото са представени касови бележки за гориво на обща стойност 274,99 лева, от които е
видно, че посочените в тях суми са заплащани непосредствено преди провеждане на
процесуални действия с участието на ищеца, в т. ч. и съдебни заседания.
Ето защо, въззивният съд счита, че представените касови бележки за гориво
установяват реално претърпени от ищеца имуществени вреди, изразяващи се в пътни
разходи, направени в причинно- следствена връзка с процесното наказателно производство.
Освен това, както вече беше посочено, представените и приети по делото
разходооправдателни документи се подкрепят и от останалия събран по делото
доказателствен материал.
Предвид изложеното, искът с правно основание чл. 2, ал. 1, т. 3 ЗОДОВ за сумата в
размер на 274,99 лв., представляваща имуществени вреди за пътни разходи, ведно със
законната лихва от 24.03.2023 г. – дата на влизане в сила на оправдателната присъда, до
окончателно изплащане на сумата, следва да бъде уважен.
По разноските:
С оглед изхода на делото разноските следва да се разпределят съобразно уважената
част от исковете. На ответника разноски не следва да бъдат присъждани, доколкото такива
не са претендирани нито за първата, нито за въззивната инстанция. За първоинстанционното
производство ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца сумата от още 1101
лева с включено ДДС, представляваща заплатено адвокатско възнаграждение за иска за
неимуществени вреди. Във въззивното производство ищецът е претендирал разноски в
размер на 1445 лева, от които 5 лева за държавна такса и 1440 лева с ДДС за заплатено
адвокатско възнаграждение. Съдът намира своевременно направеното от страна на
въззивника ответник възражение за прекомерност на претендираното адвокатско
възнаграждение за неоснователно с оглед на обстоятелството, че размерът на последното
кореспондира с фактическата и правна сложност на делото, както и с реално извършената от
адвоката работа. Ето защо, ответникът следва да бъде осъден за заплати на ищеца сумата в
размер на 5 лева за заплатена държавна такса и сумата в размер на 1440 лева за уговорено и
реално заплатено адвокатско възнаграждение или общо сумата в размер на 1445 лева.
Така мотивиран, Софийски градски съд
РЕШИ:
8
ОТМЕНЯ решение № 12607 от 25.06.2024 г., постановено по гр. д. № 65907/2023 г. по
описа на СРС, 174- ти състав, в частта, с която е отхвърлен предявеният от Р. В. М., ЕГН
********** срещу Прокуратурата на Република България /ПРБ/ иск с правно основание чл.
2, ал. 1, т. 3 ЗОДОВ за сумата над 5 000 лв. до пълния предявен размер от 20 000 лева,
представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди в резултат на незаконно
обвинение по ДП № 138/2019 г на СлСП, пр. пр. № 127/2019 г. по описа на Специализирана
прокуратура и НОХД № 2639/2021 г. по описа на СпНС, 19-ти състав, като ВМЕСТО НЕГО
ПОСТАНОВЯВА:
ОСЪЖДА Прокуратурата на Република България да заплати на Р. В. М., ЕГН:
**********, със съдебен адрес: гр. София, ул. „Марко Балабанов“ № 4а, ет. 4 на основание
чл. 2, ал. 1, т. 3 ЗОДОВ сумата в размер на 15 000 лв., представляваща обезщетение за
претърпени неимуществени вреди в резултат на незаконно обвинение по ДП № 138/2019 г на
СлСП, пр. пр. № 127/2019 г. по описа на Специализирана прокуратура и НОХД № 2639/2021
г. по описа на СпНС, 19-ти състав, ведно със законната лихва от 24.03.2023 г. – дата на
влизане в сила на оправдателната присъда, до окончателно изплащане на сумата.
ПОТВЪРЖДАВА решение № 12607 от 25.06.2024 г., постановено по гр. д. №
65907/2023 г. по описа на СРС, 174- ти състав, в частта, с която Прокуратурата на
Република България /ПРБ/ е осъдена да заплати на Р. В. М., ЕГН ********** на основание
чл. 2, ал. 1, т. 3 ЗОДОВ сумата от 5 000 лева, представляваща обезщетение за претърпени
неимуществени вреди в резултат на незаконно обвинение по ДП № 138/2019 г. на СлСП, пр.
пр. № 127/2019 г. по описа на Специализирана прокуратура и НОХД № 2639/2021 г. по описа
на СпНС, 19- ти състав, ведно със законната лихва от 24.03.2023 г. – дата на влизане в сила
на оправдателната присъда, до окончателно изплащане на сумата, както и сумата в размер
на 7 800 лв., представляваща имуществени вреди за заплатени адвокатски възнаграждения,
ведно със законната лихва от 24.03.2023 г. – дата на влизане в сила на оправдателната
присъда, до окончателно изплащане на сумата, и сумата в размер на 274,99 лв.,
представляваща имуществени вреди за пътни разходи, ведно със законната лихва от
24.03.2023 г. – дата на влизане в сила на оправдателната присъда, до окончателно изплащане
на сумата.
ОСЪЖДА Прокуратурата на Република България да заплати на Р. В. М., ЕГН:
**********, със съдебен адрес: гр. София, ул. „Марко Балабанов“ № 4а, ет. 4 на основание
чл. 78, ал. 1 ГПК сумата от още 1101 лв., представляваща разноски за първата инстанция,
както и сумата в размер на 1445 лв., представляваща разноски за въззивната инстанция.
Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред ВКС при условията на чл.
280 ГПК в едномесечен срок от връчването му на страните.
Председател: _______________________
Членове:
9
1._______________________
2._______________________
10