Р Е Ш Е Н И Е
Номер: 62 19.06.2020 г. Град Разград
В ИМЕТО НА НАРОДА
Разградският административен съд, в публично заседание
на осми юни две хиляди и двадесета година, в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИН МАРИНОВ
при секретаря Ралица Вълчева, като разгледа докладваното от съдията Марин Маринов
административно дело № 31 по описа за 2020, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 145 – 178 от Административно
процесуалния кодекс (АПК) във вр. с чл. 124, ал. 1 и с чл. 121, ал. 1, т. 1 от
Закона за държавния служител /ЗДСл/.
Образувано е
по жалба на С. А. С. от гр. К., улица „********”
№ **, срещу заповед № 2 от 03.02.2020 год., на
Кмета на Община Кубрат, с която на основание чл. 106, ал. 1, т. 2 от Закона за
държавния служител е прекратено служебното му правоотношение считано от
03.02.2020 год. В жалбата се твърди, че
заповедта е недействителен административен акт, тъй като е материално
незаконосъобразен, издаден при превратно упражняване на власт, в нарушение на административно-производствените
правила и в нарушение на изискванията за форма. Излагат се подробни доводи, че
заповедта е издадена в противоречие на чл. 20 и чл. 21 от Закона за защита на
квалифицираната информация, че не са налице предпоставките на чл. 20, ал. 2 от
ЗЗКИ както и че заповедта на отговаря на изискванията за форма, тъй като в
нарушение на чл. 108, ал. 1 от ЗДСл не се съдържа разпореждане за дължимото
обезщетение, както и не е посочен придобитият ранг. Оспорващият иска от съда да отмени оспорената заповед и да му
бъдат присъдени сторените по делото разноски.
Ответната страна – кметът на община Кубрат, в писмен
отговор и чрез процесуалния си представител – главен юрисконсулт Г., счита оспорването за неоснователна. Моли съда да отхвърли жалбата, като претендира
заплащане на юрисконсултско възнаграждение.
Съдът, като обсъди становищата на страните,
доказателствата по делото поотделно и в тяхната съвкупност, и като направи
проверка по реда на чл.168 от АПК, приема за установено следното:
Оспорващият
С. е назначен за държавен служител на длъжността
„Служител по сигурността на информацията” в общинска администрация – Кубрат със
заповед № 28 от 10.01.2018 год. /л.122/. Същата длъжност а заемал и към датата
на издаване на оспорената заповед.
С Решение № 602 по протокол № 57 от 23.07.2019
год. Общински съвет Кубрат е одобрил общата численост от 84,5 щатни бройки и структурата на Общинска администрация –
Кубрат в сила от 01.08.2019 год.
Съгласно това решение в структурата на общинската администрация в
Раздел А „Управление”, подраздел
„ А2 Назначаеми” /л.188/ е вписана една щатна длъжност „ Служител по
сигурността на информацията”.
В съответствие с това решение със заповед №
722 от 13.08.2019 год. /л.184/ кметът на
Община Кубрат е утвърдил устройствения правилник на Общинска администрация – Кубрат. В чл. 17 от
този правилник /л.199/ е описана йерархичното място и задълженията на щатната
длъжност „Служител по сигурността на информацията”. Длъжността и минималните
изисквания за нея е посочена и на ред 7 в
утвърденото от кмета Длъжностно разписание /л.241/, като в
поименното разписание на длъжностите на
ред 23 /л. 237/ като заемащ длъжността е посочен оспорващият С. С.
С решение № 11 по протокол № 2 от 28.11.2019
год. /л.20-25/ Общински съвет Кубрат е одобрил новата численост на Общинска
администрация Кубрат от 83 щатни бройки и нова структура на общинската
администрация. Съгласно това решение в
структурата на общинската администрация длъжността „Служител по сигурността на
информацията” не фигурира като наименование (нормативно определена позиция).
Въз основа на това решение кметът на общината е утвърдил / виж заповедите на л.
146-150/ длъжностно разписание /л. 65-67/,
поименно разписание на длъжностите / л.68-л.72/ и Устройствения правилник на общинска
администрация – Кубрат / л.43- л. 62/. в сила от 23.12.2019 год. От същите е видно, че
длъжността „Служител по сигурността на информацията” е премахната фактически
като нормативно определена позиция, както и като система от функции, задължения
и изисквания.
На 03.01.2020 год. органът по назначението е
връчил на оспорващия едномесечно предизвестие за прекратяване на служебното
правоотношение
На 03.02.2020 год. кметът на общината е издал
оспорената заповед, с която е прекратил
служебното правоотношение на С. на основание чл. 106, ал. 1, т. 2 от ЗДСл, поради
съкращаване на заеманата от него длъжност „Служител по сигурността на
информацията”. Заповедта е връчена на оспорващия на 03.02.2020 год. Със заповед № 99 от 12.02.2020 год. кметът на
общината е допълнил оспорената заповед като е посочил придобитият от С. ранг и правото му на обезщетение /л. 153/.
Оспорващият е отказал да получи заповедта
на 10.03.2020 год., което е удостоверено с подписа на свидетел.
С оглед на така установените факти по делото,
съдът прави следните правни изводи:
Оспорената заповед е издадена от компетентен
орган – Кмета на Община Кубрат, съгласно правомощията му по чл. 44, ал. 1, т. 3
от Закона за местното самоуправление и местната администрация.
Тя е в надлежната писмена форма и съдържа
предвидените в чл. 108, ал. 1 от ЗДСл реквизити - правното основание за
прекратяване на служебното правоотношение. В заповедта е посочено фактическото и правно основание за
прекратяване на служебното правоотношение, които в случая съвпадат –
съкращаване на щата. Вярно е, че в
оспорената заповед не се съдържа разпореждане за дължимите обезщетения по ЗДСл
и не е посочен придобития ранг на държавна служба, но в случая съдът намира, че
това не е съществено нарушение на изискването за форма, което да води до
незаконосъобразност на заповедта. В оспорената заповед също така не е посочено
пред кой орган и в какъв срок може да се оспори заповедта, но това също не е основание за отмяна на същата. Това
обстоятелство е от значение за спазване на срока за обжалване на заповедта, но
в случая оспорващият А. е депозирал жалбата си
пред надлежния съд и в предвидения срок. Наред с това следва да се посочи,
че в последствие административният орган
е издал заповед № 99 от 12.02.2020 год.
, с която е допълнил оспорената заповед, като е посочил дължимите обезщетения и
придобития ранг на държавна служба. Оспорващият
твърди, че заповедта за допълване
на оспорената заповед не е издадена на посочената в нея дата, а е антидатирана,
но това негово твърдение остана
недоказано от посочените от него и събрани по делото доказателства. От
представените доказателства се установява само, че пощенската пратка, с която
заповед № 99 от 12.02.2020 год. е изпратена на оспорващия, е постъпила в
„Български пощи” ЕАД на 18.02.2020 год., но
това обстоятелство не опровергава датата на издаване, посочена в
заповедта.
Ето защо твърдението на С., че оспорената заповед е издадена в нарушение на
изискванията за форма, което обосновава отмяната ѝ, е неоснователно и
недоказано.
Съдът намира, че при издаване на оспорената
заповед не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените
правила. Оспорващият обосновава наличието на такова с твърдението, че
заповед № 99 от 12.02.2020 год. , с
която е допълнил оспорената заповед, е издадена след срока за обжалване на
допълнената заповед, който е изтекъл на 17.02.2020 год. Това твърдение остана
недоказано от представените по делото доказателства. Отделно от това то би
имало значение при евентуално обжалване
законосъобразността на заповед № 99 от 12.02.2020 год. с оглед разпоредбата
на чл. 62, ал. 1, изречение последно от АПК. По
делото няма данни, а и оспорващият не твърди, че е обжалвал тази заповед
за допълване на оспорената заповед.
Основното възражение на оспорващия за незаконосъобразност
на атакувания акт е противоречието му с материалноправните разпоредби.
Съгласно разпоредбата на чл. 21, ал.1, т. 2 от ЗМСМА, общинският съвет одобрява общата
численост и структурата на общинската администрация в общината по предложение
на кмета на общината, а съгласно чл. 44,
ал. 1, т. 3, т. 7 кметът на общината организира изпълнението на
актовете на общинския съвет и той назначава и освобождава от длъжност
служителите в общинската администрация.
Съгласно чл. 106, ал. 1, т. 2 от ЗДСл, органът
по назначаване може да прекрати служебното правоотношение с едномесечно
предизвестие при съкращаване на длъжността. Легално определение на понятието
"длъжност в администрацията" се съдържа в чл. 2, ал. 1 от НПЕКДА,
съгласно която „Длъжност в администрацията” е нормативно определена позиция,
която се заема по служебно или по трудово правоотношение въз основа на
определени изисквания и критерии, свързана е с конкретен вид дейност на лицето,
което я заема, и се изразява в система от функции, задължения и изисквания,
утвърдени с длъжностна характеристика. Следователно характеристиките на
понятието "длъжност в администрацията" са две: на първо място -
нормативно определена позиция, и на второ място - изразяваща се в система от
функции, задължения и изисквания, утвърдени с длъжностната характеристика.
Когато органът по назначаването твърди, че една длъжност е съкратена по смисъла
на чл. 106, ал. 1, т. 2 от ЗДСл, трябва да установи, че тази длъжност вече не
фигурира и като наименование (нормативно определена позиция) в длъжностното
разписание на съответната администрация, както и като система от функции,
задължения и изисквания, утвърдени с длъжностната характеристика. И двете
обстоятелства следва да бъдат установени кумулативно.
В настоящия случай първото изискване е налице
– длъжността „Служител по сигурността на информацията” като нормативно
определена позиция липсва в новото щатно разписание на Общинска администрация
Кубрат считано от 23.12.2019 год., съгласно
Решение № 11 по протокол № 2 от 28.11.2019 год. /л.20-25/ на Общински
съвет Кубрат и одобреното от кмета на общината Длъжностно разписание /л.
65-67/,
Налице е и второто кумулативно изискване -
липсата на система от функции, задължения и изисквания, утвърдени с
длъжностната характеристика за длъжността на оспорващия. Видно от утвърдения Устройствения правилник
на общинска администрация – Кубрат в сила от 23.12.2019 год./ л.43- л. 62/ и
длъжностно разписание /л. 65-67/,
длъжността „Служител по сигурността на информацията” като система от
функции, задължения и изисквания не е възпроизведена в нова щатна бройка, нито
са възложени на съществуваща щатна бройка, а и оспорващия не твърди такива
обстоятелства. В писмения си отговор /л.
144 ред 32/ Кметът на Община Кубрат е заявил, че лично упражнява правомощията
си по чл. 20 от ЗЗКИ.
Ето защо съдът приема, че е налице
действително съкращаване на длъжността „Служител по сигурността на
информацията” и оспорената заповед, с което е прекратено служебното
правоотношение на С., съответства на материалния закон.
Твърдението на оспорващия, че заповедта е издадена в нарушение на чл. 20 и
чл. 21 от ЗЗКИ е без значение в
настоящия правен спор.
Безспорно чл. 20, ал.2 от ЗЗКИ предвижда назначаване на служител по сигурността на информацията,
отговарящ на определени условия. Съществуването на такава отделна обособена
длъжност в организацията обаче, е въпрос на преценка на необходимостта от
съществуването ѝ. Това следва и от текста на чл. 20, ал.3 ЗЗКИ,
който допуска като възможност ръководителят на организацията да изпълнява
функциите на служител по сигурността на информацията. Въпросите дали кметът на общината отговаря на изискванията
на чл. 21 от ЗЗКИ също е без значение за законосъобразността на оспорената
заповед. Ако кметът на общината не отговаря на изискванията на чл. 21, както и
ако не изпълнява задълженията си като ръководител на организационна единица той
ще носи съответната отговорност по ЗАНН или НК, но това не води до
несъответствие на оспорената заповед с материалния закон. За материалната
законосъобразност на оспорената заповед е от значение дали е налице
действително съкращаване на щата по смисъла на чл. 106, ал. 1, т. 2 от ЗДСл,
или не е налице. В случая то е налице, поради което оспорената заповед е
материално законосъобразна. В този смисъл е и практиката на ВАС изразена в Решение
№ 13140 от 05.12.2016 г. на ВАС по адм. д. № 10312/2015 г., V о., Решение №
14952 от 11.12.2014 г. на ВАС по адм. д. № 6388/2014 г., V о.Решение № 13875 от 23.10.2013 г. на ВАС по
адм. д. № 11351/2012 г., V о.
На следващо
място съдът намира, че оспорената заповед не противоречи на целта на закона,
каквито са възраженията на оспорващия. Целта на закона безспорно е държавната
служба да бъде изпълнявана от необходимия и достатъчен брой квалифицирани и
притежаващи професионални умения служители. За постигане на тази цел на
административния орган е предоставена възможност да определя както структурата
на администрацията и длъжностите в нея, така и тяхната численост. В случая
заеманата от оспорващия щатна длъжност е премахната от структурата на
общинската администрация с решение на Общинския съвет по предложение на кмета
на общината. В изпълнение на това решение кметът на общината е утвърдил и
новото щатно разписание. Преценката коя длъжност да бъде съкратена е
предоставена изцяло на органа по назначението, който при условията на
оперативна самостоятелност, неподлежаща на съдебен контрол, е в правото си да
вземе решение дали да отпадне определена длъжност и точно коя длъжност да
отпадне, включително и в случаите, когато длъжността е единствена. В ЗДСл
липсва задължение за органа по назначаване да предлага друга длъжност на
съкратените държавни служители или да извършва подбор.
Предвид
изложеното, съдът намира, че оспореният административен акт е издаден от компетентен орган, в
предвидената от закона форма, без да са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените
правила, в съответствие с материално правните разпоредби и съобразно целта на
закона, поради което същият е валиден и законосъобразен, а оспорването му е
неоснователно и следва да се отхвърли.
С оглед изхода на
делото искането на ответника за присъждане на юрисконсултско възнаграждение,
като своевременно направено, е допустимо и основателно. Същото следва да се
определи на основание чл. 78, ал. 8 от ГПК във връзка с чл. 143, ал. 4 и чл. 144 от АПК вр. с чл. 37, ал. 1 от Закона за правната помощ и чл. 24
от Наредбата за
заплащането на правната помощ в размер на 100 / сто/ лева.
Воден от горното и на основание чл. 172, ал. 2
от АПК, съдът
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ
ОСПОРВАНЕТО на С. А. С. от гр. К., улица „********”
№ **, срещу заповед № 2 от 03.02.2020 год., на
Кмета на Община Кубрат
ОСЪЖДА С. А. С. от гр. К., улица „*******”
№ **, да заплати на Община Кубрат
100 лв. /сто лева/ юрисконсултско възнаграждение.
Решението може да се обжалва с касационна
жалба в 14-дневен срок от съобщаването му пред Върховен
административен съд.
СЪДИЯ:/п/