№ /25.06.2021 година, гр.Варна
ВАРНЕНСКИЯТ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, ХХVІ
състав, в закрито заседание на двадесет и пети юни две хиляди двадесет и
първа година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РАЛИЦА АНДОНОВА
като
разгледа докладваното от съдията адм.дело
№382 по описа за 2021 год., за да се произнесе, взе
предвид следното:
Настоящото
производство е по реда на чл.248 от ГПК, приложим съгласно изричното препращане
на чл.144 от АПК.
Производството
по делото е приключило с решение №644/14.05.2021г, с което е отменено Решение №ЛДЖ-20-8/2020г от 09.02.2021г на
инспектор С.М. в Инспектората към ВСС, с което е отхвърлена като неоснователна
жалба №ЛДЖ-20-08/03.11.2020г на Н. с твърдяно нарушение на ЗЗЛД при обработване
на личните му данни по пр.пр.№4967/2020г на РП-Варна, ДП №540/2020г на Трето РУ
при ОДМВР-Варна, и делото е върнато като преписка на Инспектора на ВСС за ново
разглеждане при спазване на задължителните указания по тълкуването и
прилагането на закона, дадени с настоящото решение. С решението Инспектората на
ВСС са осъдени да заплатят по сметката на Административен съд – Варна държавна
такса от 10 лв. за образуване на настоящото производство.
В
срока за обжалване ведно с касационната жалба е постъпила и молба
с.д.№7201/17.05.2021г от Н.Н. с искане решението да бъде допълнено в частта му
за разноските, като в тежест на Инспектората на ВСС да се възложи минимално
адвокатско възнаграждение за определения му от НБПП служебен адвокат, което
администрацията да заплати по сметката на Бюрото. Липсват изложени правни
аргументи в подкрепа на това искане.
Молбата
е връчена на администрацията – ответник на 09.06.2021г, но те не са се
възползвали от правото си на отговор в срока по чл.248 ал.2 от ГПК.
За да се произнесе, съдът съобрази
следното:
Искането
за изменение на решението по делото в частта за разноските е депозирано
своевременно, но от субект без материалноправна
легитимация, поради което е недопустимо.
Съгл.чл.2 от ЗПП правната помощ по този закон се
осъществява от адвокати и се финансира от държавата, а съгл.чл.4 от Закона
средствата за правна помощ се осигуряват от държавния бюджет. По-нататък
съгл.чл.39 от ЗПП заплащането на предоставената правна помощ се извършва от
НБПП по банков път въз основа на отчета на адвоката по чл.38 и решение на
председателя на НБПП. Според изричната забрана на чл.40 от ЗПП адвокатът, който осъществява правна помощ,
няма право да получава от лицето, на което е предоставена правна помощ,
възнаграждение и средства за покриване на разходи. От анализа на тези правни
норми явства, че размера на възнаграждението на служебния адвокат се определя
от отчета
му и въз основа на решение на председателя на НБПП, като съгл.чл.3 ал.1 т.2 от
Наредбата за заплащането на правната помощ, възнагражденията се заплащат след
приключване на производството пред съответната инстанция, както и при спиране
или прекратяване на производството.
Доколкото
възнагражденията се изплащат на служебния адвокат от държавния бюджет, лицето,
на когото такава помощ е предоставена, няма материална и процесуална
легитимация да претендира присъждане на такова възнаграждение в полза на НБПП.
В този смисъл молбата на Н.Н. е процесуално недопустима и следва да бъде
оставена без разглеждане.
Само
за пълнота на изложението – тази молба е и неоснователна към настоящия момент
предвид липсата на решение за председателя на НБПП за определяне размера на
възнаграждението на адв.М..
Така мотивиран и на осн.чл.248 ал.3
от ГПК вр.чл.144 от АПК, съдът
О
П Р Е Д Е Л И :
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ като процесуално
недопустима молба
с.д.№7201/17.05.2021г от Н.Н. с искане решение № 644/14.05.2021г по
адм.д.№382/21г на АС – Варна, ХХVІ с-в, да бъде допълнено в частта му за
разноските чрез осъждане Инспектората на ВСС да заплати в полза на НБПП
минимално адвокатско възнаграждение за определения му от Бюрото служебен
адвокат.
Определението
подлежи на обжалване в 14-дневен срок от съобщаването му на страните пред
Върховния административен съд-София.
Преписи
от определението да се връчат на страните.
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪДИЯ: