Р Е Ш Е Н И Е
№......
гр.В.Търново, 11.11.2019г.
В И
М Е Т О Н
А Н А
Р О Д А
ВЕЛИКОТЪРНОВСКИЯТ районен съд, дванадесети състав, в публично заседание на единадесети октомври през две хиляди и деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЛЮБКА МИЛКОВА
при участието на секретаря Албена Шишманова и в присъствието на прокурора …, като разгледа докладваното от съдията Милкова Гр.д. № 3573 по описа за 2018 година, за да се произнесе, взе предвид следното:
Пряк иск на увредено лице с правно основание чл.432 ал.1 от КЗ, ведно с акцесорна претенция за законна лихва върху главницата, считано от деня на увреждането до окончателното изплащане.
Ищецът А.Д.Г. ***, чрез пълномощника си адв.К. от ВТАК, излага твърдения в ИМ, че на 01.04.2018г. около 07,00ч. на път от републиканската пътна мрежа І-4 при км.87+485 е реализирано ПТП при което л.а. с рег.№*, марка "Фолксваген", модел "Пасат", управляван от М. Б. М., напуска отредената му за движение пътна лента и навлиза в насрещната такава, където се реализира удар между този л.а. и автобус с марка "Ивеко" с рег.№*, управляван от И. Г. Д., в резултат на който почива водачът на л.а. М. М.. Твърди, че в автобуса са пътували група ученици от ПГАТ "*" гр.*, сред които и той, придружени от своите учители и ръководители, при което ПТП на пътниците, сред които и ищецът по делото, са причинени травматични увреждания и било увредено психическото им здраве, част от които посетили ЦСП в гр.*. Сочи, че виновен за ПТП е М. М., както и че застраховател по застраховка "ГО" на управлявания от М. л.а. е ответното ЗД по застрахователна полица №*, валидна към датата на ПТП. Твърди, че от процесното ПТП е увредено физическото и психическото му здраве и е претърпял описаните в ИМ неимуществени вреди - травма в пръстите на лявата ръка, интензивни болки в тях и лявото рамо, множество натъртвания и контузия на главата без загуба на съзнание, поставена от личния му лекар диагноза "неуточнено тревожно разстройство", силно емоционално преживяване на инцидента, неспокоен сън, трудно заспиване, стряскане по време на сън, потене интензивно, постоянно сънуване на ПТП, изпитване на страх от возене с МПС, поставена му диагноза от специалист - психиатър" посттравматично стресово разстройство" и свързаните с нея обективни находки:психомоторна напрегнатост, плашливост, емоционална лабилност и хиподепресивност, назначена му психотерапия. За претърпените от ПТП, описани по-горе неимуществени вреди, моли съда, да постанови съдебно решение, с което да осъди ответния застраховател да му заплати обезщетение в размер на 7000лв., ведно със законна лихва върху главницата, считано от датата на увреждането 01.04.2018г. до окончателното погасяване на задължението. Сочи, че е отправил претенция към ответника по реда на чл.380 от КЗ, по която е образувана щета №*********/28.06.2018г., по която е последвал отказ от ответния застраховател за заплащане на обезщетение, което обуславя и правния интерес у ищеца от предявяване на настоящия осъдителен иск. С ИМ претендира присъждане на съдебни разноски.
В СЗ, ищецът, чрез пълномощниците си адв.Й.Й. и адв.К., двамата от ВТАК, поддържа предявеният иск. С ИМ съдът е сезиран с искане по чл.38 ал.2 от ЗА за присъждане на адв. възнаграждение в полза на "Адвокатско дружество **" или на адв.К. от ВТАК, което е уточнено в последно СЗ, че се претендира присъждане на такова в хипотеза по чл.38 ал.1 т.2 от ЗА в полза на представлявалия ищеца в процеса адв.Й.Й. от ВТАК.
Ответникът "*" АД със седалище гр.*в срока по чл.131 ал.1 от ГПК,, чрез пълномощника си ЮК Т., депозира писмен отговор, с който заема становище за процесуална допустимост, но неоснователност на предявеният иск, който оспорва изцяло, както по основание, така и по размер. Оспорва твърдяните в ИМ причини, обстоятелства и механизъм на настъпване на процесното ПТП, както и че за настъпването на същото отговорност носи застрахован в ответното ЗАД по ЗЗ "Гражданска отговорност" на автомобилистите, водач. Изрично оспорва и твърдението, че ищеца е бил пътник в процесният автобус към момента на ПТП, както и че е претърпял вреди като последица от това ПТП. Оспорва прекия иск на увреденото лице и по размер като силно завишен и неотговарящ на реално претърпените душевни болки и страдания. Навежда и че не всички претендирани вреди са последица от процесното ПТП, поради което оспорва пряката причинно -следствена връзка между ПТП и всички сочени в ИМ последици. Релевира възражение за съпричиняване от страна на ищеца на вредоносния резултат с твърдение, че последния към момента на ПТП е пътувал без поставен задължителен обезопасителен колан, с който процесното МПС е фабрично оборудвано. Оспорва като неоснователна и претенцията за законна лихва, с оглед акцесорният й характер. В условията на алтернативност, оспорва претенцията за законна лихва относно началната дата на претенцията за присъждането й на основание чл.429 ал.3 от КЗ, с довод, че ответното ЗАД е било уведомено за процесното ПТП на 28.06.2018г. С писмения отговор претендира направените по делото съдебни разноски, в т.ч. ЮК възнаграждение. В случай, че претендираното от процесуалния представител на ищеца адв.възнаграждение по чл.38 ал.2 от ЗА надхвърля минималния размер по Наредба №1/09.07.2004г. за минималните размери на адв. възнаграждения, релевира възражение за прекомерност по чл.78 ал.5 от ГПК.
Съдът, след като съобрази становищата на страните, прецени събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съобразно изискванията на чл.235 ал.2 от ГПК, приема за установено от фактическа страна следното:
От съвкупният
анализ на събраните по делото писмени и гласни, в т.ч. приобщени материали от
водено ДП №166/2018г. по описа на РУ - С. и писмено заключение на ВЛ инж.С. по
изслушаната САВтЕ, безспорно се установи факта на реализирано на 01.04.2018г.,
около 06,55ч. на главен път І-
По делото е приет като писмено доказателство КП за ПТП с пострадали лица №142/01.04.2018г., в който ищецът не е вписан като пострадало лице.
Безспорно по делото се установи, в т. ч. и от уверение изх.№1110/23.01.2019г., изд. от ПГАТ "*" гр.*, че в процесния автобус "Ивеко" с рег.№* в деня на процесното ПТП са пътували група ученици от ПГАТ "*"гр.*, вкл. и ищеца по делото А.Д.Г., придружени от техните учители и ръководители, като пътували към Република Италия с ангажименти по програма "Еразъм" на ЕС. Към датата на ПТП ищецът е бил на 18г., като, видно от служебна бележка №АД-02-1004/04.12.2018г., изд. от ПГАТ "*"гр.*, за уч.2018/2019г. е бил записан като ученик в ХІІб клас, или към датата на ПТП е бил в ХІ клас за уч. 2017/2018г. уч. година.
По делото не е спорен факта, че застраховател по застраховка "Гражданска отговорност" на управлявания от М. Б. М. при процесното ПТП л.а. "Фолксваген Пасат" с рег.№*, е ответното застрахователно дружество "*" АД гр.*, което е издател на полица №*, валидна към датата на процесното ПТП, което се удостоверява и от приетата като доказателство по делото справка от интернет страницата на Гаранционен фонд.
Установи се, че в резултат на процесното ПТП ищецът е претърпял физически травми и е било увредено психическото му здраве. Видно от Амб. лист №001107/11.04.2018г., изд. от д-р Д.К., на ищеца е поставена основна диагноза "тревожно разстройство, неуточнено", данните от снетата анамнеза са, че е претърпял на 01.04.2018г. процесното ПТП, получил е множество натъртвания и контузия на главата без загуба на съзнание, в резултат на инцидента е изпаднал в стрес и е получил тревожно разстройство. Вписаното в Амб. лист №001107/11.04.2018г. обективно състояние на пациента - ищец е: множество натъртвания и контузия на главата без загуба на съзнание, като не са назначени от лекаря изследвания и терапия. На следващия ден /12.04.2018г./ на ищеца е издаден Амб. лист №000366/12.04.2018г. от д-р Ал. Л., като му е поставена основна диагноза "посттравматично стресово разстройство", данните от анамнезата са: за ПТП и остра стресова реакция, има и леки физически травми, споделя диссомния и страх да пътува, получил е отделни панически симптоми при пътуване с автобус, а данните от обективното състояние са:психомоторно напрегнат, уплашен, емоционално лабилен, хиподепресивен, назначена е психотерапия.
Видно от писменото заключение на ВЛ д-р Г. по назначената по делото СМЕ, изготвена въз основа на данните от Амб. лист №001107/11.04.2018г., ищецът е получил множество натъртвания и контузия на главата, без загуба на съзнание, които травматични увреждания не са описани детайлно по местоположение, вид и размер и е възможно да са и в областите, описани в ИМ. Видно от СМЕ, няма данни при лечението и възстановяването на ищеца да са настъпили усложнения, срокът на лечение и възстановяване е около две седмици, като е възможно травматичните увреждания да са получени по твърдяния в ИМ начин - травми в купето на автобус, като пътник. Видно от СМЕ, установените травматични увреждания са сравнително леки и не може да се отговори категорично на въпроса дали пострадалият е бил с поставен предпазен колан, но роди и с поставен колан е възможно да получи същите травматични увреждания. От СМЕ се установи, че няма установени травми у ищеца от използването на обезопасителен колан.
Разпитан по реда на чл.176 ал.1 от ГПК ищецът лично заяви, че не е видял процесния автобус да е оборудван с обезопасителни колани в пътническия салон, потърсил е колан, но е нямало.
За доказване претърпените от ищеца неимуществени вреди от процесното ПТП по делото са събрани гласни доказателства чрез разпит на двама свидетели - И. Г. /брат на ищеца/, чийто показания съдът прецени по реда на чл.172 от ГПК, но които кредитира, доколкото се подкрепят от останалите събрани по делото доказателства, и М. И. - класен ръководител на ищеца от 4г.
Свидетелят И. установи, че след процесното ПТП настъпила промяна в поведението на ищеца - станал по-затворен, необщителен, по-стресиран, по-трудно се концентрирал в часовете и имал понижаване на оценките по някои предмети, което са споделили и нейни колеги, като това състояние продължило до края на уч.2017/2018г., като понастоящем А. е както си е бил преди ПТП.
Свидетелят И. Г., брат на ищеца, установи, че вечерта в деня на ПТП след като си прибрал А. уплашен, оплаквал се от болки в лявата ръка, а пръстите му били охлузени, лявото му рамо било синьо и се оплаквал от болки в него, от силно главоболие, било му лошо. Свидетелят Г. установи, че брат му получавал кошмари, голям стрес,който продължил месец и половина - два след случая, през нощта бълнувал, скачал, викал, че ще се убият, имал стрес от виновния за ПТП водач на л.а., че сега също изпитва стрес, не иска да се качва на автобус, плаши се, "все това му е в акъла", с кола го возят до училище, не се е качвал на автобус, че след ПТП ищеца имал забавяне в ученето, не асимилирал урока, имал слаби оценки, при среден по принцип успех, пречело му това, че постоянно мислел за инцидента.
Ищецът отправил застрахователна претенция вх.№31013053688/28.06.2018г. до ответния застраховател по застраховка "Гражданска отговорност" на виновния за ПТП водач М. М., управлявал в деня на ПТП л.а. "Фолксваген пасат" с рег.№*, като с предявяване на претенцията предоставил пълни и точни данни и за банковата сметка, по която да се извършат плащанията от страна на застрахователя, по която ответното дружество регистрирало щета №21-0350933/28.06.2018г. С писмо изх.№*********/29.06.2018г. ответникът изискал представяне на допълнителни доказателства от ищеца, с оглед произнасяне от застрахователя по претенцията - постановление за прекратяване на НП или друго доказателство за вината на водача М. М., съответно с писмо изх.№31070193/27.09.2018г. "*" АД отказало на ищеца изплащане на обезщетение по щетата.
При така установената фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:
Предявеният от ищеца пряк иск на увредено лице с правно основание чл.432 ал.1 от КЗ /в сила от 01.01.2016г./, ведно с акцесорна претенция за законна лихва върху главницата, считано от деня на увредата - 01.04.2018г. до окончателното изплащане, е процесуално допустим, доколкото е налице правен интерес у ищеца от предявяването му. Процесуалната допустимост на предявеният пряк иск по чл.432 ал.1 от КЗ е предпоставена и от спазване от ищеца като увредено лице, което желае да получи застрахователно обезщетение, на задължението му по чл.498 ал.1 от КЗ преди предявяване на настоящият иск да отправи към ответника - застраховател по застраховка "Гражданска отговорност" на виновния за ПТП, от което е претърпял неимуществени вреди, водач, писмена застрахователна претенция по реда на чл.380 от ГПК, получена от ответния застраховател на 28.06.2018г. Налице са и специалните предпоставки по чл.498 ал.3 от КЗ за процесуална допустимост на предявеният от ищеца пряк иск на увредено лице и доколкото същият предявява претенцията си за плащане пред съда, след отказ на ответния застраховател да плати обезщетение.
Разгледан по същество прекият иск на ищеца с правно основание чл.432 ал.1 от КЗ се явява частично основателен и доказан.
На основание чл.432 ал.1 от КЗ /в сила от 01.01.2016г./, увреденото лице, спрямо което застрахованият е отговорен, има право да иска обезщетението пряко от застрахователя по застраховка "Гражданска отговорност" при спазване на изискванията на чл.380 от КЗ. За основателността на прекия иск по чл.432 ал.1 от КЗ в тежест на ищеца е да докаже при условията на пълно и главно доказване, че в пряка причинно - следствена връзка от виновно противоправно деяние на застраховано лице по задължителна застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите при ответния застраховател, настъпило в срока на действие на застраховката, е претърпял твърдяните в процеса неимуществени вреди, изразени в претърпени болки и страдания от физически травми и в увреда на психическото му здраве, както и иска си по размер. Отговорността на ответника е функционална и предположена от тази за непозволено увреждане на делинквента - застраховано лице.
В процесният
случай от ищеца в хода на процеса е проведено пълно и главно доказване на
всички посочени по-горе кумулативно изискуеми предпоставки за основателност на
предявеният пряк иск на увредено лице, обуславящи доказаност на същия по
основание. Безспорно по делото се установи, че в срока на действие на сключена
с полица №* задължителна застраховка "Гражданска отговорност" на
автомобилистите за л.а. "Фолксваген пасат" с рег.№*, застраховано
лице по която по смисъла на чл.477 ал.2 от КЗ е М. Б. М., по негова вина е
настъпило на 01.04.2018г. ПТП около 06,55ч. на път от републиканската пътна
мрежа І-4 при км.87+485, чийто механизъм, съвпадащ с посочения в ИМ, се
установи от материалите по приобщеното като доказателство ДП №166/2018г. по
описа на РУ - гр.*, както и от писменото заключение на ВЛ по изслушаната по
делото САвТЕ и се свежда до напускане от застрахованото лице при ответника и
водач на л.а. "Фолксваген Пасат" с рег.№* М. Б. М. на отредената му
за движение пътна лента и навлизане с висока скорост от около
Безспорно по делото, /в т.ч. уверение №1110/23.01.2019г., изд. от ПГАТ "Ц. Ц." гр.* и гласните доказателства/, се установи и че ищецът, на датата на ПТП, като ученик в ХІ кл. в ПГАТ "*"гр.*, е бил пътник в процесния автобус "Ивеко", както и че в пряка причинно - следствена връзка с реализираното по вина на застрахованото при ответника лице по задължителна застраховка ГО на автомобилистите и водач на л.а. "Фолксваген - Пасат" М. М. ПТП е претърпял описаните в ИМ неимуществени вреди - болки и страдания от получените увреждания на физическото му здраве - множество натъртвания и контузия на главата, без загуба на съзнание /лека телесна повреда/, както и увреда на психическото му здраве, диагностицирана като посттравматично стресово разстройство. Налице са всички елементи от ФС на непозволено увреждане, ангажиращи деликтната отговорност на застраховането при ответния застраховател лице по задължителна застраховка ГО на автомобилистите и водач на л.а. "Фолксваген Пасат" М. М. при процесното ПТП, от където следва, че са налице елементите по чл.432 ал.1 от КЗ за ангажиране и функционалната от нея отговорност на ответния застраховател по прекия иск на ищеца - увредено лице, спрямо което застрахованият е отговорен, с което предявеният иск се явява доказан по основание. Ирелевантно за изхода по иска е обстоятелството, че ищецът не е вписан като пострадало лице в съставения КП за ПТП с пострадали лица №142/01.04.2018г., доколкото по делото при условията на пълно и главно доказване е установено качеството му на увредено лице при процесното ПТП, спрямо което застрахованият при ответника е отговорен, още повече, че КП за ПТП с пострадали лица №142/01.04.2018г. в частта относно констатациите за пострадали лица не се ползва с обвързваща съда материална доказателствена сила, с каквато, съгласно чл.179 ал.1 от ГПК, се ползват официалните документи само за изявленията пред съставилото ги длъжностно лице и за извършените от него и пред него действия, в които не се включва констатацията за пострадали лица. Фактът, че претърпените от ищеца телесни увреждания, посочени в Амб. лист №001107/11.04.2018г., са в пряка - причинно следствена връзка с настъпилото ПТП се доказва безспорно от писменото заключение на ВЛ по СМЕ, като получени травми от ищеца в купето на автобус, като пътник. С оглед писменото заключение на СМЕ, причинно - следствената връзка на получените от ищеца телесни увреждания в резултат от процесното ПТП не е прекъсната, поради факта, че са диагностицирани при първичен преглед 10 дни след ПТП. Същите в Амб. лист №001107/11.04.2018г. са описани, освен като анамнеза, и като констатирано от лекаря обективно състояние на пациента - ищец. Свидетелските показания на брата на ищеца И. Г. установяват и получените в резултат от ПТП от ищеца травма в пръстите на лявата ръка, които са били охлузени, болки в тях и лявото му рамо, което било синьо, като причинно - следствената връзка се извежда от съответствието им с описания механизъм на ПТП и заявеното от ВЛ по СМЕ в СЗ, че свидетелските показания са в резон. Гласните доказателства безспорно установиха получените от ищеца в резултат от ПТП симптоми на посттравматично стресово разстройство, продължили, според свидетеля Г. месец и половина - два след ПТП, а, според св.Илиева - до края на уч. 2017/2018г. /или почти три месеца след ПТП/. Обстоятелството, че диагнозата "посттравматично стресово разстройство" е поставена на ищеца 11 дни след ПТП не опровергава наличието на причинно - следствена връзка с ПТП, доколкото симптоматиката при това заболяване се проявява и разгръща по-късно.
Претърпените от ищеца обсъдени по-горе неимуществени вреди - телесни болки и посттравматично стресово разстройство в пряка причинно - следствена връзка с процесното ПТП, за което е отговорен водача на л.а "Фолксваген Пасат", в качеството му на застраховано лице при ответния застраховател по задължителна застраховка "ГО" на автомобилистите и обстоятелството, че ПТП е реализирано в срока на действие на застраховката "ГО", обуславят доказаност на прекия иск на ищеца по чл.432 ал.1 от КЗ за претендирано застрахователно обезщетение за неимуществени вреди по основание.
На основание чл.52 от ЗЗД обезщетението за неимуществени вреди се определя от съда по справедливост. Справедливостта, като критерий за определяне паричния еквивалент на неимуществените вреди, включва винаги конкретни факти, относими към стойността, която засегнатите блага са имали за своя притежател. В този смисъл справедливостта по см. на чл.52 от ЗЗД не е абстрактно понятие, а тя се извежда от преценката на конкретните обстоятелства, които носят обективни характеристики - характер и степен на увреждане, начин и обстоятелства, при които е получено, последици, продължителност и степен на интензитет, възраст на увредения, обществено и социално положение. Принципът на справедливост включва в най-пълна степен обезщетяване на вредите на увреденото лице от вредоносното действие, и е нужно съдът да съобрази всички доказателства от значение за реално претърпените от увреденото лице морални, неимуществени вреди /в случая телесни болки и душевни страдания/.
В процесният случай, съдът, след като прецени характера и степента на претърпените от ищеца, в резултат от ПТП, телесни болки - травма в пръстите на лявата ръка, интензивни болки в тях и лявото рамо, множество натъртвания и контузия на главата без загуба на съзнание и свързаните с тях болки и страдания, факта, че се касае, съгласно СМЕ, до сравнително леки увреждания, съставляващи лека телесна повреда, съобрази, че срокът на лечение и възстановяването им е кратък - около две седмици, които не са наложили провеждането на изследвания и назначаване на терапия, липсата на данни при лечението и възстановяването да са настъпили усложнения, както и преживените от ищеца, вследствие от ПТП душевни страдания - посттравматично стресово разстройство и данните от обективното му състояние - психомоторно напрегнат, уплашен, емоционално лабилен, хиподепресивен, преживян стрес, нарушена концентрация, дала отражение в негативна насока в учебния му процес, нарушения в съня, страх да пътува в автобус, който изпитва и към момента на устните състезания, след като съобрази и периода на проявление на признаците на посттравматично стресово разстройство при ищеца с максимална продължителност до края на уч. 2017/2018г. за ХІ клас - 29.06.2018г. /почти три месеца след ПТП/, като взема предвид и възрастта на ищеца от 18г. към датата на ПТП, предполагаща по-лабилна психика, и икономическите условия в страната към м.01.04.2018г. и съобрази принципът, залегнал в чл.52 от ЗЗД, счита, че искът по чл.432 ал.1 от КЗ на ищеца е доказан, освен по основание, и в размер от 3000лв., в който следва да бъде уважен, респ. отхвърлен за разликата от 4000лв. до пълният предявен размер от 7000лв., като неоснователен и недоказан. С оглед извода за частична основателност на иска, съдът следва да се произнесе и по евентуалното възражение на ответника за съпричиняване от ищеца на вредоносния резултат, в резултат от неизползване на обезопасителен колан, което се явява неоснователно. На първо място по делото, с оглед САвТЕ и дадените обяснения от ищеца по реда на чл.176 ал.1 от ГПК, не се установи пътническия салон на процесния автобус "Ивеко" да е бил оборудван с обезопасителни колани, поради което ответникът, в чиято тежест е, не е доказал, налична техническа възможност в пътническия салон на автобус "Ивеко" за поставяне на обезопасителни колани и съответно неизпълнение от ищеца на задължението му за поставяне на обезопасителен колан. На следващо място, с оглед СМЕ, дори и с поставен колан, е възможно пострадалият да получи същите травматични увреждания, следователно не е налице съпричиняване от ищеца на настъпилия вредоносен резултат.
По акцесорната претенция на ищеца за законна лихва върху главницата, считано от датата на увредата - 01.04.2018г. до окончателното изплащане:
По отношение началния момент на претенцията за законна лихва позоваването от ищеца на приложимост на общия текст на чл.84 ал.3 от ЗЗД по отношение на застрахователя е в разрез със специалната уредба, съдържаща се КЗ, която изключва приложението на общия текст на чл.84 ал.3 ЗЗД по отношение на застрахователя /по отношение на делинквента правилото по чл.84 ал.3 от ЗЗД, съгласно който при задължение от непозволено увреждане длъжникът се смята в забава и без покана, важи/. Съгласно чл.429 ал.1 от КЗ, в договора за застраховка "ГО" застрахователят се задължава да покрие в границите на определената в застрахователния договор застрахователна сума отговорността на застрахования за причинените от него на трети лица имуществени и неимуществени вреди, които са пряк и непосредствен резултат от застрахователното събитие. Съгласно чл.429 ал.2 т.2 от КЗ, в застрахователното обезщетение се включват и лихви за забава, когато застрахованият отговаря за тяхното плащане пред увреденото лице при условията на ал.3. Съгласно чл.429 ал.3 от КЗ, лихвите за забава на застрахования по ал.2 т.2, за които той отговаря пред увреденото лице, се плащат от застрахователя в рамките на застрахователната сума /лимита на отговорност/. Нормата на чл.429 ал.3 изр.2 от КЗ визира, че в този случай от застрахователя се плащат само лихвите за забава, дължими от застрахования, считано от датата на уведомяването от застрахования за настъпването на застрахователното събитие по реда на чл.430 ал.1 т.2 или от датата на уведомяване или на предявяване на застрахователната претенция от увреденото лице, която от датите е най-ранна. От нормата на чл.429 ал.3 изр.2 от КЗ и предвид настъпила смърт на застрахованото лице в деня на процесното застрахователно събитие, следва, че законната лихва за забава е дължима от ответния застраховател от датата на уведомяване или на предявяване на застрахователната претенция от увреденото лице - ищец по делото - 28.06.2018г., предвид което акцесорната претенция на ищеца за законна лихва върху главницата, следва да се уважи за периода от датата на предявяване на застрахователната претенция от увреденото лице - ищец по делото - 28.06.2018г. до окончателното изплащане, респ. следва да бъде отхвърлена за периода от датата на увреждането 01.04.2018г. до 28.06.2018г., като неоснователна. Ищецът с предявяване на писмената застрахователна претенция пред застрахователя, съобразно чл.380 ал.1 от КЗ, е предоставил пълни и точни данни за банковата си сметка, поради което не е налице забава на кредитора по отношение на плащането, и застрахователят, по арг. на противното от чл.380 ал.3 от КЗ, дължи лихва по чл.409 КЗ за уважения период.
На основание чл.236 ал.1 т.7 от ГПК банковата сметка, по която следва да се преведат присъдените суми е: IBAN: ***, с титуляр А.Д.Г..
Ищецът е освободен по реда на чл.83 ал.2 от ГПК от заплащането на ДТ и разноски за производството, поради което не е направил съдебни разноски по делото, съответно такива не следва да му бъдат присъждани.
Доколкото ищецът е освободен от внасяне на ДТ за производството, в негова тежест не следва да бъде възлагана ДТ, съразмерно с отхвърлената част от иска.
Изходът на делото и нормата на чл.78 ал.3 от ГПК обуславя основателност на ответната претенция за съдебни разноски / в т.ч. 100лв. ЮК възнаграждение, определено от съда на основание чл.78 ал.8 ГПК вр. чл.37 ЗПП вр. чл.25 ал.1 от Наредба за заплащането на правната помощ, 60лв. за ВЛ по СМЕ и 75лв. за ВЛ по САвТЕ/, съразмерно с отхвърлената част от иска, в доказан размер от 134,29лв.
На основание чл.78 ал.6 от ГПК ответникът следва да бъде осъден да заплати в полза на бюджета на съдебната власт, по сметка на ВТРС, сума в размер на 120лв., представляваща дължима, съгласно чл.1 от ТДТКССГПК, ДТ за производството, върху уважения размер на иска.
На основание чл.78 ал.6 от ГПК ответникът следва да бъде осъден да заплати в полза на бюджета на съдебната власт, по сметка на ВТРС, сума в общ размер на 70,71лв., представляваща направени по делото съдебни разноски за ВЛ-а по СМЕ /90лв./ и САвТЕ /75лв./, съразмерно с уважения иск.
На основание чл.38 ал.2 от ЗА и доколкото насрещната страна е осъдена за разноски в полза на бюджета на съдебната власт, в полза на адв.Й.Й. следва да бъде присъдено адв. възнаграждение за оказаната от него на ищеца безплатна адв. помощ в хипотеза по чл.38 ал.1 т.2 от ЗА, определено по реда на чл.7 ал.2 т.3 от Наредба №1/09.07.2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения /680лв./, чл.7 ал.8 от същата Наредба - 200лв. за защита по настоящото дело с повече от две СЗ /по 100лв. за трето и четвърто СЗ/ или общо минимален размер адв. възнаграждение от 880лв., от което, съразмерно с уважения иск, в полза на адв.Й. от ВТАК следва да бъде присъдено адв. възнаграждение в размер на 377,14лв. Отговорността на ответника, осъдена за разноски страна, съобразно правилото на чл.78 ал.1 от ГПК, е за разноски за адв. възнаграждение за един адвокат, съразмерно с уважената част от иска, поради което и в хипотеза по чл.38 ал.2 от ЗА дължи адв. възнаграждение на оказалия безплатна правна помощ на ищеца в производството адвокат, в размер, съразмерно с уважената част от иска. В полза на оказалия на ищеца безплатна адв. помощ в производството адвокат не следва да бъде присъждано адв. възнаграждение на основание чл.6 т.13 от Наредба №1/09.07.2004г., доколкото същото е дължимо на адвоката в хипотеза на извършена от него самостоятелно услуга по чл.6 т.13 от Наредба №1/09.07.2004г., а в настоящата хипотеза на осъществено по делото безплатно процесуално представителство на ищеца дължимото на адвоката адв. възнаграждение, в случая, съгласно чл.7 ал.2 т.3 от Наредба №1/09.07.2004г., го поглъща.
Водим от горното и на основание чл.432 ал.1 от КЗ, съдът
Р
Е Ш И:
ОСЪЖДА "*" АД със седалище и адрес на управление ***, с ЕИК *, ДА ЗАПЛАТИ на А.Д.Г. с постоянен адрес ***., ** с ЕГН *, сума в размер на 3000 лв. /три хиляди лева/, представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди от ПТП, реализирано на дата 01.04.2018г. около 06,55ч. на път от републиканската пътна мрежа І-4 при км.87+485, ведно със законната лихва върху главницата, считано от 28.06.2018г. до окончателното изплащане.
На основание чл.236 ал.1 т.7 от ГПК банковата сметка, по която следва да се преведат присъдените суми е: IBAN: ***, с титуляр А.Д.Г..
ОТХВЪРЛЯ предявения от А.Д.Г. против "*" АД със седалище гр.* пряк иск на увредено лице с правно основание чл.432 ал.1 от КЗ за разликата от 4000лв. над уважения до пълния предявен размер от 7000лв., ведно с акцесорната претенция за законна лихва върху главницата, считано от деня на увредата 01.04.2018г. до 28.06.2018г., като НЕОСНОВАТЕЛЕН и НЕДОКАЗАН.
ОСЪЖДА А.Д.Г. с постоянен адрес ***.Търново, **с ЕГН **********, ДА ЗАПЛАТИ на "*" АД със седалище и адрес на управление ***, с ЕИК *, сума в размер на 134,29 лв. /сто тридесет и четири лева и двадесет и девет стотинки/, представляваща направени по делото съдебни разноски, съразмерно с отхвърлената част от иска.
На основание
чл.78 ал.6 от ГПК ОСЪЖДА "*"
АД със седалище и адрес на управление ***, с ЕИК *, ДА ЗАПЛАТИ в полза на
бюджета на съдебната власт, по сметка на ВТРС, сума в размер на 120 лв. /сто и двадесет лева/, представляваща ДТ за производството, върху
уважения размер на иска, ведно с 5 лв.
/ пет лева/, в случай на служебно издаване на ИЛ.
На основание чл.78 ал.6 от ГПК ОСЪЖДА "*" АД със седалище и адрес на управление ***, с ЕИК *, ДА ЗАПЛАТИ в полза на бюджета на съдебната власт, по сметка на ВТРС, сума в размер на 70,71лв. /седемдесет лева и седемдесет и една стотинки/, представляваща направени по делото съдебни разноски /за СМЕ и САвТЕ/, съразмерно с уважената част от иска, ведно с 5 лв. / пет лева/, в случай на служебно издаване на ИЛ.
На основание чл.38 ал.2 от ЗА ОСЪЖДА "*" АД със седалище и адрес на управление ***, с ЕИК *, ДА ЗАПЛАТИ на адв.Й.Ц.Й. от ВТАК, с личен № в ЕРАРБ:*, с адвокатска кантора в гр.*, **, сума в размер на 377,14лв. /триста седемдесет и седем лева и четиринадесет стотинки/, представляваща адв. възнаграждение за оказана на ищеца безплатна адвокатска помощ в хипотеза по чл.38 ал.1 т.2 от ЗА.
Решението подлежи на въззивно обжалване от страните в двуседмичен срок от връчването му пред Великотърновски окръжен съд.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:...........