РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ
Административен съд Пловдив
Р Е Ш Е Н И Е
№
1693
Град
Пловдив, 07 октомври 2020 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪД ПЛОВДИВ, І отделение, ХІV състав,
в открито заседание на двадесет и пети септември през две хиляди и двадесетата
година в състав:
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: ВЕЛИЧКА ГЕОРГИЕВА
при
секретаря НЕДЯЛКА ПЕТКОВА, като разгледа докладваното от съдията административно дело № 1589 по описа на
съда за 2020 година, за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по реда на Дял Трети, Глава Десета, Раздел Първи от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/
във връзка с чл.172, ал.5 от Закона
за движението по пътищата /ЗДвП/.
Образувано е по жалба на Т.И.Н., ЕГН
**********, с адрес: ***2, чрез адв. С. Г., против заповед за прилагане на
принудителна административна мярка № 20-1030-001478 от 05.06.2020г. на началник
група към ОД на МВР – Пловдив, сектор „Пътна полиция“.
Твърди се незаконосъобразност на заповедта.
Твърди се, че резултатите от положителната проба, установена с техническо
средство GrugCheck 3000 с № ARNB-0781, са били
оспорени на място. На лицето са взети проба за кръв и урина, като
резултатите от тези изследвания са показали, че водачът не е употребил
наркотични вещества. В този смисъл е и постановеното постановление за
прекратяване на досъдебното производство от 16.07.2020 г. на прокурор при
Районна прокуратура – Пловдив. В съдебно заседание процесуалният представител
на жалбоподателя моли да се уважи жалбата.
Ответникът по жалбата – началник група в сектор „Пътна полиция“ към ОД
на МВР – Пловдив в нарочно становище намира жалбата за неоснователна и моли да
бъде оставена без уважение. Прави възражение за прекомерност на адвокатското
възнаграждение и моли да бъде намалено до минималното такова, съгласно Наредба
№ 1 от 2004 г. на ВАС.
Административен съд – Пловдив в настоящия си състав, като обсъди
доводите на страните и събраните по делото доказателства, намира жалбата за
допустима като подадена в законоустановения срок. Видно от заповедта, същата е
връчена на 26.06.2020 г., а жалбата е подадена на 02.07.2020 г., при наличието
на правен интерес, а по същество е основателна, предвид следното установено
от фактическа и правна страна:
Предмет на процесното оспорване е заповед за прилагане на принудителна
административна мярка /ПАМ/ № 20-1030-001478 от 05.06.2020г. на началник група
към ОД на МВР – Пловдив, сектор „Пътна полиция“, с която на жалбоподателя е
наложена принудителна административна мярка по чл.171, т.1, б.“б“ от ЗДвП –
временно отнемане на свидетелството за правоуправление на моторно превозно
средство на водач до решаване на въпроса за отговорността, но не повече от 18
месеца за нарушение на чл.5, ал.3, т.1 пр.2 от ЗДвП.
Съгласно чл. 172, ал.1 от ЗДвП, принудителните административни мерки по чл. 171, т. 1
, 2, 2а, 4, т. 5, буква "а", т. 6 и 7 се прилагат с мотивирана заповед от ръководителите на службите за контрол по този закон съобразно тяхната компетентност или от оправомощени от тях длъжностни лица.В оспорената заповед е посочено, че същата е издадена от М.В.М. на
длъжност началник група в сектор „Пътна полиция“ към ОД на МВР – Пловдив. По
делото е приложена заповед № 317з-391 от 06.02.2017 г. на директора на ОД на
МВР - Пловдив, по силата на която и в изпълнение на заповед № 8121з-1524 от 09.12.2016
г. на министъра на вътрешните работи /л.20 по делото/, са определени групите
длъжностни лица, сред които и „началниците на групи в сектор „Пътна полиция“,
които са упълномощени да прилагат административните мерки по чл. 171, т. 1, 2,
2а, 4, т. 5, буква "а" и т. 6 от ЗДвП. Поради това съдът приема, че
заповедта е издадена от компетентен орган и в кръга на неговите правомощия.
Относно възраженията за нищожност, развити от процесуалния представител
на жалбоподателя досежно положения подпис, съдът намира, че твърденията остават
недоказани. Процесната заповед не е оспорена по
надлежния ред, нито е поискано извършването на графологична
експертиза, която да установи, че положеният подпис на заповедта не е на
соченото за издател лице. Евентуалната близка прилика с подписа на друг
административен орган не е достатъчен, за да се приеме, че подписът не е на
сочения издател. Сочените обстоятелства не могат да се предполагат, а следва да
бъдат доказани по категоричен и безспорен начин, още повече, че се касае за
официален документ.
По същество съдът намира, че издадената заповед е незаконосъобразна,
предвид събраните по делото доказателства.
В издадената заповед е посочено, че на 05.06.220 г. около 00.00ч. в гр.
Пловдив, на кръстовището на бул.“Христо Ботев“ и ул. „Авксентий
Велешки“ - в
посока кръстовището с ул.“Костаки Пеевски“,
като водач на Опел Корса с гел.“
***, лицето Т.И.Н. управлява собствения си лек автомоби
под възействието на наркотични вещества или техните
аналози, установено с тест с техническо средство GrugCheck
3000 с № ARNB-0781, като пробата била с положителен резултат за амфетамин. Издаден е талон за изследване № 089611. Посочено
е, че на лицето бил съставен и АУАН за нарушение на чл.5, ал.3, т.1, пр.2 от ЗДвП, с който са отнети СУМПС и контролен талон.
Съдът
намира заповедта за незаконосъобразна.
По делото
се събраха доказателства с административната преписка, от които е видно, че
твърдяното от компетентния орган нарушение не е безспорно установено. От
представеното прокурорско постановление за прекратяване на досъдебното
производство № 214 от 2020 г. от 16.07.2020 г. на прокурор при Районна
прокуратура – Пловдив, е видно, че след извършения тест на място за употребата
на наркотични вещества или техни аналози, лицето е било съпроводено до на
Четвърто РУ Пловдив, където му састъвили акт за
административно нарушение, а по-късно и до УМБАЛ „Св.Георги“ ЕАД за вземане на
проби от кръв и урина за изследване. За да прекрати образуваното досъдебно
производство, прокурорът се е позовал на изготвената по делото съдебна токсико-химическа експертиза, която установявала
отрицателни резултати на тетрахидрокарбинол/ метаболити, опиати, метадон, амфетамин, метаамфетамен,
екстази, кокаин, барбитурати и бензодиазепини
или техни аналози. От заключението на Специализираната химикотоксилогична
лаборатория към ВМА – гр. София ставало ясно, че липсват в представените проби
за кръв и урина от лицето Т.Н. на наркотични вещества и техните аналози.
Съдът
кредитира представените доказателства по делото, които са официални документи,
изготвени от съответните длъжностни лица в кръга на техните правомощия. Същите
установяват, че на сочената дата на проверката жалбоподателят не е употребил наркотични
вещества или психоактивни медикаменти.
Посочените
обстоятелства са безспорно установени, поради което издадената заповед съдът
намира за незаконосъобразна. Поради това жалбата против нея да бъде уважена, а процесната
заповед следва да бъде отменена.
От жалбоподателя
се претендират разноски, които следва да му се присъдят, предвид изхода от
делото. Същите се констатират в размер на 1000 лв. адвокатско възнаграждение и
10лв. държавна такса по делото. Предвид възражението на ответника за
прекомерност на заплатения адвокатски хонорар, съдът намира, че следва да
намали същия до размера на минимума, предвид липсата на фактическа и правна
сложност на делото. Съгласно чл.8, ар. 3 от Наредба № 1 от 09.07.2004 г. на
ВАС за процесуално представителство,
защита и съдействие по административни дела без определен материален интерес,
извън случаите по ал. 2, възнаграждението е 500 лв. Поради което на
жалбоподателя следва да бъде присъдена сумата от 510 лв., от които 10 лв.
държавна такса и 500 лв. за адвокатско възнаграждение.
Ето
защо, Съдът
Р Е Ш
И :
ОТМЕНЯ заповед за прилагане на принудителна административна мярка
/ПАМ/ № № 20-1030-001478 от 05.06.2020г. на началник група към ОД на МВР – Пловдив,
сектор „Пътна полиция“, с която на жалбоподателя Т.И.Н., ЕГН **********, с
адрес: ***, е наложена принудителна административна мярка по чл.171, т.1, б.“б“
от ЗДвП – временно отнемане на свидетелството за правоуправление на моторно
превозно средство на водач до решаване на въпроса за отговорността, но не
повече от 18 месеца за нарушение на чл.5, ал.3, т.1 пр.2 от ЗДвП.
ОСЪЖДА ОД на МВР – Пловдив да заплати на Т.И.Н., ЕГН **********, с адрес: ***, сумата от 510
/петстотин и десет/ лева разноски по делото.
Решението
не подлежи на обжалване.
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪДИЯ: