№ 1679
гр. София, 03.04.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. IV-А СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесет и седми март през две хиляди двадесет и трета година в
следния състав:
Председател:Стела Кацарова
Членове:Г. Ташева
Георги Ст. Чехларов
при участието на секретаря Цветелина П. Добрева Кочовски
като разгледа докладваното от Георги Ст. Чехларов Въззивно гражданско
дело № 20221100504671 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 258 – чл. 273 ГПК.
С решение № 888/08.02.2022 г., постановено по гр.д. № 40375 по описа
за 2021 г. на СРС, 43 състав, е отхвърлен предявеният от Г. Д. Е., ЕГН
********** против Столична община, с адрес: гр.София, ул.“**** иск с
правно основание чл.50 ЗЗД, вр.чл.45, ал.1 ЗЗД – за осъждане на ответника да
заплати на ищцата сумата от 3000 лева, представляваща обезщетение за
претърпени неимуществени вреди през периода от 20.06.2021 г. до 09.07.2021
г., пряка и непосредствена последица от непозволено увреждане, причинено
от вещ, собственост или поставена под надзор на ответника – решетка на
шахта, находяща се пред подлез, намиращ се пред Румънското посолство в
София, на кръстовището на бул.“Шипченски проход“ и ул.“Михай
Еминеску“, ведно със законната лихва, считано от датата на увреждането до
окончателното изплащане.
Със същото решение Столична община, с адрес: гр.София, ул.“**** е
осъдена на основание чл.49, вр.чл.45, ал.1 ЗЗД да заплати на Г. Д. Е., ЕГН
********** сумата от 2000 лева, представляваща обезщетение за претърпени
неимуществени вреди през периода от 20.06.2021 г. до 09.07.2021 г., пряка и
непосредствена последица от непозволено увреждане, причинено от
бездействие на служители на ответника да поддържат в изправно състояние
вещта – решетка на шахта, находяща се пред подлез, намиращ се пред
Румънското посолство в София, на кръстовището на бул.“Шипченски
1
проход“ и ул.“Михай Еминеску“, ведно със законната лихва, считано от
датата на увреждането до окончателното изплащане, като искът е отхвърлен
за сумата над 2000 до пълния предявен размер от 3000 лева.
Срещу решението в частта, в която предявеният иск с правно основание
чл.49, вр.чл.45, ал.1 ЗЗД е уважен, е постъпила въззивна жалба от ответника
Столична община. Счита постановеното решение за неправилно,
незаконосъобразно и необосновано, постановено в противоречие на
материалния закон и в нарушение на процесуалните правила. Сочи, че по
делото не се установило пряката и непосредствена отговорност на СО за
претърпяната от ищеца злополука, като не се доказало да е имало нарушение
на шахтата, вградена в най-горното стъпало на подлеза пред Румънското
посолство на кръстовището на бул. „Шипченски проход“ и ул. „Михай
Еминеску“ към 20.06.2021 г., което да стане причина за настъпване на
инцидента. Във въззивната жалба се поддържа, че липсата на нарушение на
процесната шахта обуславя липсата на виновно действие или бездействие на
Столична община, както и причинно – следствена връзка с настъпилото
увреждане. Твърди се, че процесният участък е поддържан в много добро
състояние, годно и безопасно за гражданите, като не са били констатирани и
не са постъпвали сигнали за копрометирана тротоарна настилка. Въззивникът
твърди, че свидетелските показания са противоречиви и дадени поради
приятелски и финансови стимули. Сочи, че размерът на присъденото
обезщетение е силно завишен и не съответства на принципа на
справедливост, като ищцата се е върнала на работа още 15 дни след
инцидента. Отделно се поддържа, че размерът на обезщетението следва да се
определи като се отчете степента на съпричиняване. Моли се за отмяна на
решението в обжалваната част, отхвърляне в цялост на предявения иск и
присъждане на сторените разноски.
Въззиваемият Г. Д. Е. е депозирал отговор на въззивната жалба, с който
същата се оспорва. Поддържа се, че от показанията на свидетеля Вера Б. се
установило мястото на настъпване на процесното събитие на територията на
Столична община – подлеза на кръстовището на бул. „Шипченски проход“ и
ул. „Михай Еминеску“. Въззиваемият сочи, че е задължение на общините да
осъществяват ремонт и поддръжка на подземните съоръжения и тротоарите,
като от свидетелските показания се установило причинно – следствената
връзка между противоправното деяние и настъпилите неимуществени вреди.
Поддържа, че ответникът не успял да докаже наведеното възражение за
съпричиняване.
Софийски градски съд, като прецени събраните по делото
доказателства и взе предвид наведените във въззивната жалба доводи за
пороци на атакувания съдебен акт, приема следното:
2
Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася
служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната
му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.
Настоящият съдебен състав намира, че обжалваното решение е валидно
и е допустимо. Не са допуснати нарушения на императивни материални
норми, за приложението на които въззивният съд е длъжен да следи
служебно. По доводите за неправилност на решението въззивният съд намира
следното:
За да бъде ангажирана отговорността на възложителя по чл. 49 ЗЗД, е
необходимо наличието на следните предпоставки: 1) правоотношение по
възлагане на работа, 2) осъществен фактически състав по чл. 45 ЗЗД от
физическото лице – пряк изпълнител на работата с необходимите елементи
(деяние – в случая бездействие, вреда – имуществена и/или неимуществена,
причинна връзка между деянието и вредата, противоправност и вина), 3)
вредите да са причинени от изпълнителя при или по повод извършването на
възложената му работа – чрез действие/бездействие, което пряко съставляват
извършването на възложената работа, чрез бездействия за изпълнение на
задължения, които произтичат от закона, техническите и други правила или
характера на работата, или чрез действия, които не съставляват изпълнение на
самата работа, но са пряко свързани с него (арг. ППВС № 9/1966 г.).
Във всички случаи на непозволено увреждане вината се предполага до
доказване на противното (чл. 45, ал. 2 ЗЗД), като в тежест на ответника е при
оспорване да обори презумпцията, доказвайки по несъмнен начин липсата на
вина на делинквента.
Основен спорен момент между страните, във вр. с който въззивникът е
навел подробни доводи във въззивната жалба, е обстоятелства, при които е
настъпил процеснияt инцидент. За изясняване на това обстоятелство е
разпитан Б., която твърди, че преди 20.06.2021 г. не е познавала ищцата, като
на посочената дата, около 14:50 часа, ищцата е вървяла пред нея, когато при
подлеза на Румънското посолство кракът й попаднал в счупена шахта, която
се намирала на най-горното стъпало на подлеза. Свидетелят поддържа, че
ищцата паднала странично, а ходилото на левия й крак останало заклещено
поне 5 минути, като същата лежала няколко минути на земята. Сочи, че
решетката била широка около педя и дълбока до човешки глезен, ръждясала,
3
а върху нея имало боклуци, които пречели да се вижда дупката. Разказва още,
че Г. Д. Е. била притеснена и стресирана, личало си, че изпитва болка и не
можела да стъпва самостоятелно, имала рана с кръв. Поддържа, че при
инцидента ищцата не носила багаж, а само дамска чанта, като било във
видимо адекватно състояние.
От показанията на свидетеля Г. се установява, че на 20.06.2021 г.
ищцата й се обадила по телефона, за да й каже, че е претърпяла инцидент и се
намира в Пирогов с молба да отиде прие нея. Когато отишла на място в
болницата, ищцата излязла от вътре куцукайки, кракът й бил увит в ластичен
бинт и разказала, че си заклещила крака в шахта до Румънското посолство, а
кракът бил много лошо изкълчен с разтегнати връзки. Свидетелят Г. сочи, че
взела ищцата със себе си в апартамента на дъщеря си, като същия ден
правили компрес с риванол и лед, а на следващия ден взели ортеза – ботуш,
закопчаващ се с няколко ленти за обездвижване на крака. Ищцата се
оплаквало от силни болки, независимо от обезболяващите. След 5-6 дни
заминала за Англия, където живеела, а след това се чували по телефона.
Съдът намира, че от събраните по делото свидетелски показания
безспорно се установява, че ищцата е претърпяла травматично увреждане,
отговарящо на описаното в исковата молба. Съдът кредитира показанията и
на двамата разпитани свидетели, доколкото същите са логични,
последователни, кореспондиращи напълно едни с други и с всички
доказателства по делото. Свидетелят Б. е била пряк свидетел на инцидента,
намирала се в близост до ищцата е обективно е могла да възприеме
случилото се, като същата не е познавала ищцата преди 20.06.2021 г., което
изключва вероятна нейна заинтересованост от изхода на делото, в какъвто
смисъл са наведени доводи във въззивната жалба. Свидетеля Г. от своя страна
е възприела нараняванията на ищцата непосредствено след проведеното й
лечение в МБАЛ „Пирогов“.
Представената по делото медицинска документация подкрепя в пълна
степен показанията на свидетелите: от представения по делото лист за
преглед на пациент се установява, че на 20.06.2021 г. в 17:06 часа на ищцата е
извършен преглед в УМБАЛСМ „Н.И.Пирогов“, при който е констатирано, че
Г. Е. е с болка и оток, като е поставена е диагноза „Изкълчване, навяхване и
разтягане на ставите и ставните връзка на ниво глезен и стъпало“ и е
4
предписана е терапия с ортеза и рецепта с медикаменти. Приетата и
неоспорена пред първоинстанционния съд съдебно-медицинска експертиза
установява, че настъпилото увреждане може да се случи по време и начин,
описан в исковата молба.
С оглед на гореизложеното се установява, че ищцата е претърпяла
увреждане на здравето в причинна връзка с падане на общински подлез,
настъпило поради неравност /дупка/ в пътната настилка. Според разпоредбите
на чл. 30, ал. 4 от Закона за пътищата (ЗП): “Изграждането, ремонтът и
поддържането на подземните съоръжения, тротоарите, велосипедните алеи,
паркингите, пешеходните подлези, осветлението и крайпътното озеленяване
по републиканските пътища в границите на урбанизираните територии се
организират от съответната община”. В този смисъл поддръжката на
пешеходния подлез е вменена като задължение на ответника по силата на
закон. В допълнение това се вменява още и от разпоредбите на чл. 48, т. 2, б)
от ППЗП, който повтаря изложеното в чл. 30, ал. 4 от ЗП, както и в чл. 11, ал
1 от Закона за общинската собственост, гласящ: “Имоти и вещи - общинска
собственост, се управляват в интерес на населението в общината съобразно
разпоредбите на закона и с грижата на добър стопанин”. Следователно
общината не е изпълнила законовото си задължение да поддържа в
изправност общинските подлези. По отношение на наведения във въззивната
жалба довод, че липсвало констатации за компрометирана тротоарна настилка
в процесния участък, съдът намира следното: обстоятелството, че ищцата е
попаднала в необезопасена шахта, само по себе си означава, че общината чрез
своите органи не е изпълнила надлежно законовите си задължения за
поддържане на съответния подлез, т.е. самото реализиране на вредоносното
събитие доказва наличието на неизпълнение от страна на ответника на тези
законови задължения.
Ето защо искът за заплащане на обезщетение неимуществени вреди се
явява доказан по основание, доколкото процесното събитие е от такъв
характер, че винаги причинява вреди от неимуществен характер. По
отношение заявеното от въззиника още с отговора на исковата молба и
поддържано в подадената въззивна жалба възражение за съпричиняване,
съдът намира същото за неоснователно предвид липсата на каквито и да е
било извършени действия от ищцата, които да са допринесли за настъпване
на вредоносния резултат, още повече шахтата, в която е настъпил
5
инцидентът, е била покрита с боклуци, което препятствало възможността на
ищцата да възприеме намиращата се върху нея дупка и да я избегне.
Тъй като претърпените от ищеца неимуществени вреди представляват
неблагоприятно засягане на лични, нематериални блага, те не биха могли да
бъдат възстановени, а следва да бъдат обезщетени посредством заместваща
имуществена облага, чийто размер съдът определя съобразно критериите,
предписани в разпоредбата на чл. 52 ЗЗД – по справедливост. Съгласно
ППВС № 4/1968 г. понятието „справедливост” по смисъла на чл. 52 ЗЗД не е
абстрактно понятие, а е свързано с преценката на редица конкретни
обективно съществуващи обстоятелства, които трябва да се имат предвид от
съда при определяне на размера на обезщетението. Т.е. критериите за
определяне на този размер са видът и обемът на причинените неимуществени
вреди, интензивността и продължителността на претърпените вреди,
общовъзприетото понятие за справедливост и общото икономическо
състояние на обществото, което е от значение за номиналния размер на
обезщетението. Обезщетението за неимуществени вреди следва да се
определи съвкупно като обезвреда за цялостните последици за ищцата, като
се вземат предвид конкретните обстоятелства по делото. Съдът, при
определяне на обезщетението, което да репарира причинените
неимуществени вреди следва да отчете характера и степента на увреждането,
начина и обстоятелствата, при които е получено, последици,
продължителността и интензитета на търпените болки.
В настоящия случай следва да се вземе предвид начина на извършване
на противоправното деяние и характера на претърпените телесни увреждания
–изкълчване, навяхване и разтягане на ставите и ставните връзка на ниво
глезен и стъпало, нуждата от имобилизация на крайника и използването на
помощни средства. От показанията на свидетеля Г. е видно, че ищцата е била
на легло 3 дни, а болката е продължила около 2 месеца след инцидента, като
ищцата изпитва все още болка в глезена при влажно време и застудяване.
С оглед на изложеното, и при съобразяване на всички посочени
критерии и конкретните обстоятелства по делото, които установяват
преживяно физическо и психическо страдание от ищцата, въззивната
инстанция счита, че справедливото обезщетение за претърпените
неимуществени вреди в размер от 2000 лв., до какъвто идентичен извод е
6
достигнал и първоинстанционният съд.
С оглед съвпадението на крайните изводи на двете съдебни инстанции,
решението на първоинстанционния съд следва да бъде потвърдено.
По разноските:
При този изхода на спора, на въззиваемия следва да се присъдят
разноски за адвокатско възнаграждение в размер от 600 лв. за въззивното
производство.
Мотивиран от изложеното, Софийски градски съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 888/08.02.2022 г., постановено по гр.д. №
40375 по описа за 2021 г. на СРС, 43 състав, в частта, в която Столична
община, с адрес: гр.София, ул.“**** е осъдена на основание чл.49, вр.чл.45,
ал.1 ЗЗД да заплати на Г. Д. Е., ЕГН **********, сумата от 2000 лева,
представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди през
периода от 20.06.2021 г. до 09.07.2021 г., пряка и непосредствена последица
от непозволено увреждане, причинено от бездействие на служители на
ответника да поддържат в изправно състояние вещта – решетка на шахта,
находяща се пред подлез, намиращ се пред Румънското посолство в София, на
кръстовището на бул.“Шипченски проход“ и ул.“Михай Еминеску“, ведно със
законната лихва, считано от датата на увреждането до окончателното
изплащане.
В останалата част първоинстанционното решение като необжалвано е
влязло в сила.
ОСЪЖДА Столична община, с адрес: гр.София, ул.“****, да заплати на
основание чл. 78, ал. 1 ГПК на Г. Д. Е., ЕГН **********, разноски за
въззивното производство в размер от 600 лева.
Решението не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
7