РЕШЕНИЕ
Номер ІІ- 8 22.06.2021 г. гр.Бургас
В ИМЕТО НА НАРОДА
БУРГАСКИЯТ ОКРЪЖЕН
СЪД втори въззивен граждански състав
На: двадесет и шести януари две
хиляди двадесет и първа година
В
публично заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАНЯ РУСЕВА-МАРКОВА
ЧЛЕНОВЕ: ЕЛЕОНОРА КРАЛЕВА
Мл.с.
АЛЕКСАНДЪР МУРТЕВ
Секретар Стойка Вълкова
Прокурор
като
разгледа докладваното от съдия Елеонора Кралева
въззивно
гражданско дело номер 2813 по описа за 2020 година
Производството по делото е по реда на чл.258 и сл. ГПК.
Постъпила е въззивна жалба от И.Я.Б. и Ж. Д. Б., двамата от гр.Б., ул.“К. П. В.“ № *, подадена чрез пълномощник адв.Константин
Тончев, против решение № 260354/06.10.2020 г., постановено по гр.д.№ 3045/2019
г. по описа на РС-Бургас, В ЧАСТТА, с която е прието за установено на основание чл.124, ал.1, вр.
чл.422 ГПК, че ответниците И.Я.Б. и Ж. Д. Б. дължат
на ищеца „Банка ДСК” ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление
гр.София, ул.“Московска” № 19, следните суми: по 4385.17
лв. за всеки от тях – главница по договор
за кредит за текущо потребление от 29.12.2014 г., по 744.29 лв. за всеки от тях – договорна лихва за периода
20.02.2017 г. – 16.07.2018 г., и по 352.38 лв. за всеки от тях – обезщетение за забавено плащане на
главницата за периода 08.07.2016г. – 16.07.2018г., както и обезщетение в размер
на законната лихва за забавено плащане на главниците от 4385.17 лв., считано от
17.07.2018г. до окончателното изплащане, които вземания съставляват част от
предмета на Заповед за изпълнение на парични задължения по чл.417 ГПК с №
2794/18.07.2018 г. по ч.гр.д.№ 5380/2018 г. на БРС.
Във въззивната жалба се изразява недоволство от
първоинстанционното решение в обжалваната му част, като същото се счита за неправилно и незаконосъобразно. Счита се, че
по делото не е установено по категоричен и безспорен начин авторството на
положените подписи за „получател“ в двете уведомления на „Банка ДСК“ ЕАД до
ответниците, като в тази връзка в жалбата се анализира приетата пред първата
инстанция СГЕ. Сочи се, че Банката не е доказала да е изпълнила задължението си
да уведоми поотделно двамата длъжници и да им даде срок за изпълнение преди да започне
действия по предсрочна изискуемост на кредита, в т.ч. чрез заповедно
производство, доколкото предвидената в ОУ предсрочна изискуемост не настъпва
автоматично, а зависи от волята на Банката, поради което ищецът е бил длъжен да
уведоми кредитополучателя, респ. неговите наследници, че ще обяви кредита за
предсрочно изискуем. Поради това се счита, че районният съд се е произнесъл по
едно вземане, чиято изискуемост не е настъпила. Моли въззивния
съд да отмени решението на първата инстанция в обжалваната му установителна
част и да отхвърли предявения иск. Не се правят доказателствени искания.
Претендират се разноски за двете инстанции.
В срока по
чл.263, ал.1 ГПК не е постъпил писмен отговор от въззиваемата страна „Банка ДСК“ ЕАД, не се взема становище по въззивната жалба. В съдебно заседание, чрез процесуалния си
представител ю.к.Папазова, ответникът оспорва въззивната
жалба като неоснователна и моли за потвърждаване на решението на БРС в
обжалваната част. Претендира присъждане на юрисконсултско
възнаграждение.
Въззивната жалба е
подадена в законоустановения срок по чл.259 ГПК и от легитимирани лица с правен
интерес от обжалването, поради което е допустима.
С оглед
изложените във въззивната жалба доводи и становищата на страните, като прецени събраните
по делото доказателства и разпоредбите на закона, Бургаският окръжен съд приема
за установено следното:
Производството пред БРС е образувано по исковата молба на „Банка
ДСК“ ЕАД, допълнително уточнена в съдебно заседание, против И.Я.Б. и Ж. Д. Б.,
за приемане за установено, че ответниците в качеството им на наследници на
кредитополучателя Д. Ж. Б.и поели неговия дълг, дължат на ищеца разделно – в равни части от
по 1/2, следните суми: 8770,33 лв. – главница по
договор за кредит за текущо
потребление от 29.12.2014
г., сключен между „Банка ДСК“ ЕАД и
наследодателя на ответниците Д. Ж. Б.и заявление с
вх.№ 368/26.05.2016 г. за поемане на дълга от наследниците, 1488,58 лв. – договорна лихва за периода 20.02.2017 г. – 16.07.2018
г., 120 лв.
– заемни такси, и 704,76 лв.
– обезщетение за забавено плащане на главницата за
периода 08.07.2016
г. –
16.07.2018 г., ведно
със законната лихва върху главницата, считано от
17.07.2018 г. до изплащане, които вземания съставляват част от предмета на Заповед
за изпълнение на парични задължения по чл.417 ГПК с № 2794/18.07.2018 г. по
ч.гр.д.№ 5380/2018 г. на БРС.
В исковата молба са изложени
твърдения, че с договор за кредит
за текущо потребление от 29.12.2014 г. „Банка ДСК“ ЕАД
е отпуснала кредит на Д. Ж. Б.в размер на 10 000 лв., със срок на
издължаване от 120 месеца, съгласно погасителен план, като кредитът се погасява
чрез разплащателната му сметка №
***9. Кредитополучателя е починал на 20.04.2016 г. и негови
наследници са И.Я.Б. и Ж. Д. Б., негови родители, които със заявление вх.№ 368/26.05.2016 г. са поели изплащането на дълга,
след което същите са погасявали
кредита чрез разплащателна сметка № */***58 с титуляр И.Б.. Твърди се, че след
усвояването на кредита (30.12.2014 г.) кредитополучателят и поелите дълга
негови наследници са заплащали дължимите месечни вноски до м.февруари 2017 г.,
след която дата са преустановили плащането, поради което на основание т.19.2 от
ОУ целия остатък от кредита е станал предсрочно изискуем. В тази връзка, до
ответниците са били изпратени писмени уведомления, връчени им на 30.09.2017 г.,
за обявената от Банката предсрочна изискуемост на дълга, като последната е
настъпила на 03.10.2017 г., поради допусната забава в плащанията на главницата
и лихвите над 90 дни, а именно 8 броя месечни вноски. За вземанията си против
наследниците И.Я.Б. и Ж. Д. Б. ищецът се снабдил със заповед за изпълнение по
чл.417 ГПК, издадена по ч.гр.д.№ 5380/2018 г. на БРС, срещу която били подадени
писмени възражения от двамата длъжници, поради което и в изпълнение указанията
на съда бил предявен и настоящия иск.
В депозирания по чл.131 ГПК
писмен отговор от ответниците И. Б. и Ж. Б., исковата
претенция е оспорена като недопустима и неоснователна. Възразява се, че двамата
ответници не са били страна по договора за кредит при неговото сключване, като
на тях единствено им е било поднесено заявление за поемане на дълг, но не им е
бил представен погасителен план, нито информация за размера на оставащия дълг,
погасителните вноски и техния падеж, поради което се счита, че Банката е
следвало първо да уведоми ответниците за неизплатената част от кредита и едва
тогава да обяви същия за предсрочно изискуем. Ответниците са възразили също, че
Банката не е упражнила надлежно правото си да обяви вземането си за предсрочно
изискуемо, тъй като покани за това не са им били връчени, а представените към
исковата молба товарителници не са подписани от тях, поради което исковата
претенция е недопустима и преждевременно предявена, респ. неоснователна, поради
ненастъпил падеж за плащане. Направено е и възражение, че договорът за кредит,
ОУ и Тарифата на Банката са нищожни на основание чл.146 ЗЗП, тъй като е
използвана предварително изготвена бланка и потребителят не е имал възможност
да влияе върху съдържанието им. Отделно, искът е оспорен като недоказан по
размер, тъй като вноските не съответстват на договорената лихва и другите
разходи, но в съдебно заседание ответниците чрез процесуалният им представител
са заявили изрично, че не оспорват претенциите по размер.
По делото страните са ангажирали
писмени доказателства и експертизи за установяване на изложените от тях
твърдения и възражения.
С първоинстанционното решение
съдът е приел, че облигационната връзка между
страните във връзка със сключения
договор за банков кредит е безспорен факт; не е спорно и наследственото
правоприемство между кредитополучателя и наследниците му при равни квоти
съгласно чл.6 ЗН. Прието е, че договорът за кредит, погасителния план
и ОУ,
не противоречат на императивните изисквания на ЗПК и ЗЗП, поради което обвързват
страните.
Погасителният план е подписан
от длъжника Д. Б.към момента на
възникване на облигационната връзка, поради което не
е налице основание за приподписването му от двамата
наследници след правоприемството, нито за връчването му
от банката на ответниците след смъртта на
първоначалния длъжник, като тези възражения на ответниците са счетени за
неоснователни. БРС е приел, че в съответствие с договорните клаузи банката е обявила предсрочната изискуемост на вземанията си,
предвид пълното бездействие на двамата длъжници за плащане на
погасителните вноски след м.февруари 2017 г., като по делото не са доказани от ответниците
твърденията им за липса на предпоставки за обявяване
от банката на предсрочна изискуемост
на основание т.19.2 от ОУ. В тази връзка, съдът е приел, че предсрочната
изискуемост е обявена надлежно по волята
на изправната страна-кредитор и е породила действие за насрещните
страни,
като ищецът е изразил волята си писмено и тя
е достигнала до адресатите-съпрузи, съгласно представените
покани, връчени на ответника И.Б., за което съдът се е позовал на приетите
експертни заключения, установяващи автентичността на подписа на
посочената страна. Предвид това и с оглед липсата на спор относно правилното определяне размерите на дължимите вземания, БРС е приел, че сумите за
главница, договорна лихва и обезщетение за забава за
доказани по размер, като всеки
от ответниците дължи по 1/2 част
от тях, съобразно
квотата си в наследството на Д. Б., поради което е уважил иска за дължимост
на тези вземания в претендираните размери. По
отношение на претенцията за дължимост
на заемни такси, съдът е преценил, че по делото не се съдържа
данни каква престация на банката
следва да бъде заплатена с посочената такса,
нито как е формирано вземането, поради което е отхвърли тази претенция като
неоснователна.
Съгласно разпоредбата на чл.269 ГПК, въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, по допустимостта му –
в обжалваната част, а по останалите
въпроси е ограничен от посоченото
в жалбата,
т.е. правилността на първоинстанционното решение се проверява само в рамките на
наведените оплаквания. При
тази служебна проверка, Бургаският окръжен съд намира, че първоинстанционното
решение е валиден и допустим съдебен акт.
Предмет на въззивна проверка е
решението на БРС единствено в установителната му част за уважаване на иска по
чл.422, ал.1 ГПК за дължимост на сумите за главница
по договора за кредит, договорна лихва и обезщетение за забава. В останалата
част решението като необжалвано от страните е влязло в законна сила.
С оглед събраните
по делото доказателства и приложимите разпоредбите на закона, БОС намира въззивната жалба за неоснователна, като споделя
окончателните правни изводи на районния съд и счита, че решението му следва да
бъде потвърдено като правилно и законосъобразно в обжалваната част. Фактическата обстановка по делото не се оспорва от
страните и същата се установява такава, каквато е изложена в обжалваното решение,
поради което БОС
я възприема изцяло и препраща към нея на основание чл.272 ГПК и затова не е необходимо събраните пред първата
инстанция доказателства да се преповтарят и от въззивния
съд.
Настоящата инстанция напълно споделя и решаващите правни изводи на БРС за
основателност на иска по чл.422 ГПК за дължимост на
сумите за главница, договорна лихва и обезщетение за забава, поради настъпила предсрочна
изискуемост на кредита, за което ответниците са били надлежно уведомени. Тези изводи
са формирани въз основа на установената по делото фактическа обстановка, същите
за правилни и в съответствие със закона, поради което въззивният
съд препраща към мотивите на първоинстанционното решение на основание чл.272 ГПК и по този начин те стават част и от настоящия съдебен акт.
По изложените във въззивната жалба оплаквания и в допълнение към
съображенията на районния съд, следва да се отбележи следното:
Наведените във въззивната
жалба възражения са насочени против изводите на районния съд, че е настъпила
предсрочна изискуемост на вземанията по кредита, за което ответниците са били
надлежно уведомени от ищеца, като въззивниците считат,
че по делото не е установено авторството
на положените подписи за „получател“ в двете уведомления и Банката не е
доказала да е изпълнила задължението си да уведоми поотделно двамата длъжници и
да им даде срок за изпълнение, поради което районният съд се е произнесъл по
едно вземане, чиято изискуемост не е настъпила.
Бургаският
окръжен съд не споделя така изложените от въззивника
доводи и намира възраженията в жалбата му за неоснователни. Съображенията на
съда на следните:
Безспорно е по делото, че по
силата на договор за кредит за текущо потребление от 29.12.2014 г. „Банка ДСК“
ЕАД е отпуснала на Д. Ж. Б.кредит в размер на 10 000 лв., за срок от 120
месеца, който е следвало да бъде погасяван на месечни вноски, съгласно
погасителен план, неразделна част от договора. Установено е, че
кредитополучателят Д. Ж. Б.е починал на 20.04.2016 г. и негови единствени
наследници са родителите му И.Я.Б. и Ж. Д. Б.. От представеното по делото
заявление № 308/26.05.2016 г. е видно, че наследниците са декларирали пред
банката, че са приели наследството на починалия кредитополучател и поемат издължаването
на кредитните му задължения по сключения от него договор за кредит за текущо
потребление от 29.12.2014 г., както и че са получили копия от договора за
кредит, допълнителните споразумения и приложения към него. Предвид това, съдът
намира, че ответниците-наследници са обвързани от сключения договор и не е
необходимо неговото подписване и от тях, доколкото договорът за кредит и общите
условия са били подписани от кредитополучателя техен наследодател.
Съгласно клаузата на т.19.2 от ОУ към процесния
договор, при допусната
забава в плащането на главница и/или
лихва над 90 дни,
целият остатък от кредита става
предсрочно изискуем. Доколкото по делото не се спори, че след смъртта на кредитополучателя
ответниците са извършвали плащания на погасителни вноски по договора и кредитът
е бил обслужван от тях до м.февруари 2017 г., след което са преустановили
плащанията, съдът намира, че ищцовата банка е имала основание
да обяви кредита за предсрочно
изискуем. Според задължителните разяснения на ВКС, дадени в т.18 от ТР
№ 4/2013 от 18.06.2014 г. по
тълк.д.№ 4/2013 г. на ОСГТК на ВКС, предсрочната изискуемост не може да
настъпи автоматично, а настъпва с едностранно волеизявление само на едната от
страните (кредитора)
при наличие на две
предпоставки – обективният факт
на неплащането и упражненото от кредитора право да обяви кредита
за предсрочно изискуем. Обявяването на предсрочната изискуемост предполага изрично изявление на кредитора,
че ще счита
целия кредит или непогасения остатък от него
за предсрочно изискуем, вкл. и за вноските
с ненастъпил падеж, които към момента
на изявлението не са били
изискуеми. Предсрочната изискуемост има действие от момента
на получаване от длъжника на
волеизявлението на кредитора.
В случая, както правилно е приел и районния съд, банката е упражнила правото си
да обяви кредита за предсрочно
изискуем чрез нарочно уведомление и това нейно изявление
е достигало до длъжниците, което се установява от представените уведомления изх.№
02-20-01096 и № 02-20-01095 от 28.09.2017 г., връчени на ответниците на
30.09.2017 г. В тази връзка, БОС намира за неоснователни възраженията във въззивната жалба, че по делото не е установено авторството
на положените за получател подписи в уведомленията. От изготвената пред първата
инстанция съдебно-графологична експертиза е
установено, че и двете уведомления за подписани за получател от И.Я.Б., както и
ръкописния текст в тях е изпълнен от ответницата, която има и използва два
различни варианта подписи в документите. Съдът намира, експертното заключение
за обективно, обосновано и дадено от лице със специални знания, поради което
същото правилно е кредитирано от районния съд. Следователно, по делото е
установено по категоричен начин, че и двете уведомления са получени и подписани
от ответницата Б. – лично за себе си и за съпруга й Д.Б.. Предвид това и тъй
като връчването на пълнолетен член от семейството е редовно, следва да се
приеме, че ответниците са надлежно уведомени от банката
за настъпилата предсрочна изискуемост на кредита, поради което възраженията на въззивниците
в този смисъл са неоснователни.
Неоснователни са и възраженията във въззивната
жалба, че ищецът е следвало предварително да ги уведоми и да им даде срок за
изпълнение преди да започне действия по предсрочна изискуемост на кредита. По
същността си това възражение се отнася до
приложението на нормата на чл.84, ал.1 ЗЗД, съгласно която, когато денят
за изпълнение на задължението е изтекъл след смъртта на
длъжника, неговите наследници изпадат в забава след изтичане
на 7 дни от поканата. Това обаче в никакъв
случай не означава, че до изпадането на наследниците в забава
задължението им не е съществувало, тъй като целта на предвидената
в чл.84, ал.1 ЗЗД покана е наследниците на длъжника да
узнаят за наличието и размера на задължението на техния наследодател.
Следва да се има предвид също, че
договорът за кредит не се
прекратява със смъртта на кредитополучателя,
а
запазва действието си по отношение на неговите
наследници, които придобиват права и задължения по него
в качеството си на универсални правоприемници. Поради това,
предвидената в
чл.84, ал.1 ЗЗД покана се
отнася за задълженията, настъпили след смъртта на
кредитополучателя, за които обаче наследниците
не знаят. При наличие на
знание за задълженията по кредита, наследниците на
кредитополучателя са длъжни да погасяват съответните погасителни вноски на
съответния падеж, съгласно договорните клаузи. В горния смисъл е съдебната практика – Решение №
63/29.07.2019 г. по т.д.№ 1528/2018 г. на ВКС, ІІ т.о., която се споделя от
настоящия съдебен състав. В случая, от представеното по делото
заявление вх.№ 368/26.05.2016 г. е видно, че ответниците И.Б. и Ж. Б.,
родители на починалия кредитополучател Д.Б., изрично са заявили пред
кредитора
„Банка ДСК“ ЕАД,
че поемат издължаването
на кредитните задължения на техния наследодател по договор за кредит за текущо
потребление от 29.12.2014 г., като
кредитът ще бъде погасяван чрез разплащателната сметка на ответницата Б.. Със
същото заявление, двамата ответници са декларирали, че са получили копия от
договора за кредит и приложенията към него, т.е. погасителен план и ОУ, като от
данните по делото е безспорно, че след този момент те са започнали да погасяват
задълженията по кредита. Предвид това, следва да се приеме, че ответниците за
знаели за договора за кредит, сключен от техния наследодател и за задълженията
му по него, поради което са били длъжни да
погасяват съответните месечни вноски
на съответния падеж,
съгласно договорните клаузи. Ето защо, настоящият съд намира за неоснователни
възраженията на въззивниците, че банката е била
длъжна да ги уведоми предварително за задълженията и да им даде срок за
изпълнение, след изтичането на който би се стигнало до предсрочна изискуемост
на кредита, както и че БРС се е произнесъл по вземане, чиято изискуемост не е
била настъпила.
Предвид изложеното и с оглед
липсата на спор между страните относно неизпълнение от ответниците на
задълженията им по договора за кредит и техния размер, въззивният
съд намира, че ищецът е доказал по делото настъпването
на предсрочната изискуемост на кредита
след надлежно упражнено право на банката по чл.60, ал.2 ЗКИ
да обяви кредита за предсрочно
изискуем и уведомяването за това на длъжниците. Ето защо, ответниците дължат претендираните
суми за главницата по договора за кредит от 29.12.2014 г., договорната лихва и
обезщетението за забава, съобразно наследствения им дял, а именно по 1/2 част
от тях, поради което предявеният иск по чл.422 ГПК за дължимост
на претендираните суми е основателен и правилно е бил
уважен от районния съд, като изложените в този смисъл възражения от въззивниците са изцяло неоснователни.
В тази връзка и доколкото други възражения не са
направени във въззивната жалба, БОС намира същата за
неоснователна, като постановеното от БРС решение следва да бъде потвърдено като
правилно и законосъобразно в обжалваната му част.
С оглед изхода на делото и искането на въззиваемата страна за разноски, на основание чл.78, ал.1 и
ал.8 ГПК въззивниците И.Б. и Ж. Б. следва да заплатят
на „Банка ДСК“ ЕАД сумата от 100 лв. за юрисконсултско
възнаграждение за въззивното производство, съгласно
чл.78, ал.8 ГПК, вр. чл.37, ЗПП, вр. чл.25, ал.1 НЗПП.
Мотивиран от горното, Бургаският окръжен съд
Р Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА съдебно
решение № 260354/06.10.2020 г., постановено по гр.д.№ 3045/2019 г. по описа на
Районен съд – Бургас, в обжалваната част.
ОСЪЖДА И.Я.Б. с ЕГН **********
и Ж. Д. Б. с ЕГН **********,***, да заплатят на „Банка ДСК” ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес
на управление гр.София, ул.“Московска” № 19, сумата от 100 лв. (сто лева) – юрисконсултско
възнаграждение за въззивното производство пред БОС.
РЕШЕНИЕТО е
окончателно и не подлежи на обжалване (чл.280, ал.3 ГПК).
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.