Р
Е Ш Е
Н И Е
№…….....................
гр. София, 23.07.2020 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, IV – Б състав, в публичното заседание на втори
юли, две хиляди и двадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РЕНИ КОДЖАБАШЕВА
ЧЛЕНОВЕ: СТАНИМИРА ИВАНОВА
мл.с.ЛОРА ДИМОВА
при
секретаря К. Лозева, като разгледа докладваното от младши съдия Димова въззивно гр. дело № 12545 по описа за 2019 г.
на СГС, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.
С Решение № 140470
от 13.06.2019 г. по гр.д. № 70194 по описа за 2018 г. на Софийски районен съд,
157 с-в е отхвърлен като неоснователен предявеният от Е.Г.С. с ЕГН **********,
със съдебен адрес *** срещу „С.в.“ АД с ЕИК ********, със седалище и адрес на
управление *** 4, Бизнес парк **** отрицателен установителен иск с правно
основание чл. 124, ал. 1 ГПК във вр. чл. 203 ЗВ във вр. чл. 79, ал. 1, предл. 1 ЗЗД за признаване за установено, че ищцата не дължи на ответното дружество
сумата от 432, 17 лв. – главница, представляваща цена на услуга за доставка на
питейна вода, отвеждане и пречистване на отпадъчни води по фактура №
**********/16.07.2018 г., като на основание чл. 78, ал. 3 ГПК Е.Г.С. е осъдена
да заплати на „С.в.“ АД сумата от 300, 00 лв. – разноски за производството за
юрисконсултско възнаграждение.
Срещу
постановеното решение е постъпила въззивна жалба с вх. № 5117925/09.07.2019 г.
на ищцата в първоинстанционното производство Е.Г.С., подадена чрез адв. К.Б..
Наведени са оплаквания за неправилност на атакуваното решение поради нарушения
на материалния и процесуалния закон и необоснованост. Изложени са подробни
съображения, че ответникът в първоинстанционното производство „С.в.“ АД не е
установил по безспорен начин в условията на пълно и главно доказване нито
наличието на валидна облигационна връзка между страните, нито реална доставка.
Въззивникът поддържа, че няма качеството „потребител на ВиК услуги“, а
вписванията в Имотния регистър, на които се позовава водоснабдителното
дружество имат само оповестително действие. Сочи, че ВиК операторът има право
да получи заплащане на реално доставена до потребителя питейна вода след
отчитане на водомера, тъй като основанието за заплащането на цената е
измереното количество потребена вода. Според жалбоподателката „С.в.“ АД не е спазило
разпоредбите на Наредба № 4 от 14.09.2004 г. за условията и реда за присъединяване
на потребителите и за ползване на водоснабдителните и канализационните системи по
отношение на разпределянето на количествата вода между отделните потребители в
етажната собственост. Акцентира, че пред първоинстанционния съд не са представени
никакви доказателства, от които да е видно, че са извършени реални доставки в
обема, за които са начислени процесните суми. ВиК дружеството не е доказало и
че е спазило чл. 21 от Общите си условия. Сочи още, че операторът има право да
получи заплащане на презумирано количество вода единствено при отказа на
потребителя да осигури достъп съгласно чл. 36, ал. 6 от Наредбата, а такива
твърдения и доказателства по делото липсват.
В срока по
чл. 263 ГПК въззиваемата страна – ответното дружество „С.в.“ АД не е подало
писмен отговор на въззивната жалба.
В откритото съдебно заседание на 02.07.2020 г. въззивникът не се явява,
представлява се от адв. Илчев, който поддържа жалбата. Заявява, че ответното
дружество „С.в.“ АД не е изпълнило задълженията си, предвидени в Общите условия
във връзка със своевременното уведомяване за констатирания теч. Поддържа още,
че в сградата не са инсталирани електронни водомери, а по делото липсват
представени карнети. По същество се иска отмяна на атакуваното решение, уважаване
на предявения отрицателен установителен иск и присъждане на разноски.
Въззивмата страна „С.в.“ АД не се явява и не изпраща представител.
Съдът, след като прецени доводите на
страните и събраните по делото доказателства, намира за установено от
фактическа страна следното:
Производството
пред първоинстанционния съд е образувано по искова молба на Е.Г.С., ЕГН **********
против „С.в.“ АД, ЕИК *******, с която е предявен отрицателен установителен иск
за признаване на установено, че ищцата не дължи на ответника сума по партида с
абонатен номер № ********** в общ размер на 432, 17 лв., претендирана по
Фактура № ********** от 16.07.2018 г. за имот, находящ се в гр. София, кв.
„Манастирски ливади“, ул. „*******. Наведени са твърдения, че между Е.Г.С. и „С.в.“
АД липсва валидна облигационна връзка, доколкото ищцата не е собственик на
процесния апартамент, не е титуляр на вещно право на ползване, нито ползва
имота на облигационно основание, поради което няма качеството „потребител“ по
см. на пар. 1, т. 2, б. „б“ ЗРВКУ. Твърди се още, че обективираната в процесната
фактура сума не се дължи поради недоставена, неотговаряща на българските
стандарти и нормативни изисквания услуга, която не е потребена от ищцата. Заявява
се, че имотът не е водоснабден, уредите, които се използват за отчет не са
изрядни и не са минали необходимите проверки и сертификати. Навежда и възражение
за изтекла погасителна давност. Според ищцата ответното дружество не е спазило
реда за отчитане на общото потребление.
Ответното
дружество „С.в.“ АД, представлявано от юрисконсулт П.И., оспорва предявения
иск. Твърди, че между страните по делото е налице валидна облигационна връзка,
а Е.Г.С. притежава качеството „потребител“, тъй като видно от справка в Имотния
регистър, която представя, същата е придобила собствеността върху имота по
силата на договор за дарение от 30.05.2008 г. Поддържа, че в сградата, в която
се намира апартаментът на ищцата е водоснабдена. При посещение на служител на
ответното дружество на 01.02.2018 г. е установена завишена консумация на общия
водомер, за който е открита партида с клиентски номер № **********. На
05.04.2018 г. длъжностни лица на „С.в.“ АД са извършили проверка на място, от
която с оглед още по-завишения отчет на водомера се установило наличието на теч
с голям дебит между двете сгради – вх. А и вх. Б. Водоснабдителното дружество е
начислило отчетените количества на общия водомер по индивидуалните партиди на
обектите в сградата етажна собственост, но след постъпили множество възражения
и проведена среща със съсобствениците в етажната собственост е взето решение в
полза на потребителите да се анулират таксуваните за периода от 27.10.2017 г.
до 08.05.2018 г. количества общо потребление по всички индивидуални партиди и
да се таксува и разпределя между тях само установената за времето от 27.10.2017
г. до 01.02.2018 г. разлика между консумация по общия водомер и сумата от отчетените
количества вода по индивидуалните измервателни уреди. На основание изложеното е
издадено и процесното дебитно известие от 16.07.2018 г. за сумата от 432, 17
лв. При тези съображения ответното дружество счита, че предявеният иск е неоснователен
и като такъв следва да бъде отхвърлен, претендира разноски.
По делото е
прието неоспорено от страните дебитно известие № **********/16.07.2018 г., в
което е отразена като дължима сума по фактура в размер на 432, 17 лв., издадено
на Е.Г.С. за обект с клиентски номер **********, адрес в гр. София, кв.
Манастирски ливади, ул. „*******. В същото е начислена е и сумата от 80, 04
лв., представляваща старо салдо.
Приета е справка
по лице от Имотен регистър за Е.Г.С., от която е видно, че на 30.05.2008 г. Е. Т.В.и
В.В.В.са дарили на Е.Г.С. самостоятелен обект в сграда, пл. № 404, парцел 2 ,
площ по документи – 108, 560 кв.м., представляващ апартамент, стара имотна
партида 504321, с адрес в гр. София,
община *******. По реда на чл. 192 ГПК по делото е приложена справка от
„Географска информационна система – София“ ЕООД, видно от която в поземлен имот
с идентификатор 68134.1932.410 в кадастралната карта и кадастралните регистри,
одобрени със Заповед № РД-18-68 от 02.12.2010 г. на изпълнителния директор на
Агенция по геодезия, картография и кадастър, стар номер УПИ II-404, кв. 35
по плана на м. „Манастирски ливади – Запад“, находящ се на ул. „Ралевица“,
район Витоша – Столична община, са построени две многофамилни жилищни сгради –
блок А, отразен с идентификатор 68124.1932.410.1 в одобрените КККР – ул.
„Ралевица“ № 83 А и блок Б, отразен с идентификатор 68134.1932.410.2 в
одобрените КККР – ул. „*******.
Приет като
доказателство по делото е Приемо-предавателен протокол № 0100937/03.11.2016 г.
за поставяне на нов водомер със сериен номер № ********** с показание 00000 и
първоначална проверка през 2016 г. на адрес в гр. София, „Манастирски ливади“,
ул. „Ралевица“ № 83. Протоколът не е подписан от клиент, а единствено са
отразени имена на двама изпълнители.
Като
доказателство по делото е приет Контролен лист № 0234285 от 05.04.2018 г.,
издаден от служители в „С.в.“ АД, в присъствието на А. Цолов, за проверка на
обект в „Манастирски ливади“, ул. Ралевица“ № 83. В документа е посочено, че
при извършена проверка със спиране на водата, водомерът не спира да работи на
силен дебит и е открит теч между двата блока /вх. А и вх. Б на адрес гр. София,
ул. „Ралевица“ № 83/.
По реда на
чл. 190 ГПК по делото е приложена справка „Синтезиран баланс на установения
разход по общия водомер и сумата на отчетените водни количества по
индивидуалните водомери в жилищата и обектите в бл. А и бл. Б на адрес в гр.
София, кв. „Манастирски ливади“ ул.
„Ралевица“ № 83, за периода от 01.02.2018 г. до 03.08.2018 г.
На
04.07.2018 г. е проведена среща между собственици в етажна собственост на ул.
„Ралевица“ № 83 и служители на „Софийска вода“, видно от нарочно съставния
протокол приет като доказателство по делото. Уговорено е да се анулират
сметките за вода за периода от 27.10.2017 г. до 08.05.2018 г. и да се фактурира
вода за общо потребление само за периода от 27.10.2017 г. до 01.02.2018 г.,
като по този начин загубите от теча 585, 118 куб.м. са намалени на 194, 436
куб.м. На срещата не е присъствала ищцата Е.Г.С.. Приложени са кредитно
известие дубликат № ********** към фактура № ********** от 16.07.2018 г. за
клиентски номер **********, издадена на Е.Г.С. и дебитно известие дубликат №
********** от 16.07.2018 г. за извършена корекция и известяване за задължение в
размер на 432, 17 лв.
С приетото по делото заключение по съдебно-техническата експертиза, неоспорено от страните, вещото лице е отговорило на поставени
въпроси, че процесният имот с административен адрес в гр. София, кв.
„Манасирски ливади“, ул. „******* е водоснабден. Съгласно изискванията на
Закона за измерванията и Заповеди № А-333/29.05.2014 г. и № А-616/11.09.2018 г.
на Председателя на Държавната агенция за метрологичен и технически надзор,
изискванията за периодични проверки на общия водомер са през пет години, т.е.
уредът е в метрология, а съгласно Наредба № 4 от 14.09.2004 г. периодичните
проверки на индивидуалните водомери са през десет години, т.е. уредът е
метрология. При преценка на предоставените от „С.в.“ АД документи в електронен
вид, а именно: Справка за формирани задължения по партида с клиентски №
**********, титуляр Е.Г.С. за имот на адрес в кв. „Манастирски ливади“, ул. „*******
за периода от 13.11.2017 г. до 13.08.2018 г., Електронни отчети на индивидуалния
и общия водомер, Приемо-предавателен протокол № 0400771/10.01.2013 г. за монтаж
и пломбиране на индивидуалния водомер и снимка на общия водомер с отчета от
01.02.2018 г., вещото лице е достигнало до извод, че общото изразходвано количество
вода за процесния период 27.10.2017 г. -01.02.2018 г. по индивидуалната партида
на ищцата е 194, 436 куб.м., от които 48 куб.м. в жилището и 146, 436 куб.м.
общи нужди. Експертът сочи, че измерваните и отчитаните водни количества в процесния
имот са според показанията на индивидуалния водомер. Задължението на ищцата по
процесната фактура е 432, 17 лв. плюс старо салдо 80, 04. лв. или общо 512, 21
лв., като тези цени са в съответствие с цитираните цени, определени от КЕВР. При
разпит в открито съдебно заседание, експертът е уточнил, че е получил отчетите
на водомерите от „С.в.“ АД, както и че няма карнети.
С оглед на така
установената фактическа обстановка, съдът намира от правна страна
следното:
Съгласно
разпоредбата на чл. 269 от ГПК въззивния съд се произнася служебно по
валидността на решението, а по допустимостта му – в обжалваната част. По
останалите въпроси въззивния съд е ограничен от посоченото в жалбата.
В конкретния
случай постановеното по делото решение е валидно и допустимо, същото обаче е
неправилно и следва да бъде отмененo.
Предявен е
отрицателен установителен иск е с правно основание чл.124, ал. 1 ГПК във вр. чл. 203 във
вр. чл. 79, ал. 1, предл. 1 ЗЗД за признаване на установено, че ищцата не дължи
на ответното дружество сумата от 432, 17 лв. – главница, представляваща цена на
услуга за доставка на питейна вода, отвеждане и пречистване на отпадъчни води.
При този иск ищцата следва да установи наличието на правен интерес, а
ответникът следва да докаже правопораждащите вземането си факти, а именно – сключен
договор за доставка на питейна вода, доставено количество услуги до имота и
размер на цената на услугата, срещу които ищцата следва да се защитава и
доказва възраженията си.
Правният
интерес от предявяването на отрицателния установителен иск, като абсолютна
процесуална предпоставка за неговата допустимост съгласно чл. 124, ал.1 ГПК, е
налице тогава, когато ответникът по иска претендира отричаното от ищеца право.
В случая „С.в.“ АД извънсъдебно е предявила за плащане процесната сума по
фактура от 16.07.2018 г., а в съдебното производството ответното дружество се е
защитавало по иска, като е твърдяло и доказвало съществуването на отреченото
право, поради което липсва необходимост ищецът да доказва правния си интерес.
Начисляването
на процесната сума от 432, 17 лв. по Фактура № ********** от 16.07.2018 г. не
се оспорва от страните, спорно е дали вземането на водоснабдителното дружество
почива на правно основание.
Настоящият
състав намира, че между страните по делото е налице валидно облигационно
правоотношение по договор за доставка на ВиК услуги. В този смисъл правилни са
изводите на първоинстанционния съд, че договорното отношение възниква от
качеството на ищеца на собственик, което се установява от представените по
делото писмени доказателства – справка от Имотен регистър и писмо от
„Географска информационна система – София“ ЕООД. Съгласно пар. 1, ал. 1, т. 2,
б. "а" от ДР на ЗРВКУ потребители са юридически или физически лица -
собственици или ползватели на съответните имоти, за които се предоставят В и К
услуги, а според чл. 3, ал. 1, т. 2 от Наредба № 4 от 14.09.2004 г.,
потребители на услугите В и К са собствениците и лицата, на които е учредено
вещно право на строеж или право на ползване на жилища и нежилищни имоти в
сгради - етажна собственост. Тоест страни по неформалния договор за доставка на
В и К услуги при общи условия са конкретно така посочените лица - собственици,
вещни ползватели или суперфициарни собственици на присъединените обекти в
сградата. Не могат да бъдат споделени доводите на въззивника относно
недоказване на качеството му на потребител при оспорване на представените
документи, още повече, че в уточнението на исковата молба, изходящо от Е.Г.С. изрично
се сочи, че предмет на спора не е старото салдо от 80, 04 лв., сформирано за
незаплатени четири фактури за имота, а се твърди, че не се дължи сумата от 432,
17 лв., т.е. индиректно страната признава, че притежава качеството потребител
за процесния имот и дължи изпълнение по договора за доставяне на ВиК услуги.
Обстоятелствата, че имотът е водоснабден се установяват и от приетото като
доказателство по делото заключение по изслушаната съдебно-техническа
експертиза. Не са представени и никакви доказателства от страна на ищцата,
които да разколебават извода на съда за качеството ѝ на потребител по
договор за предоставяне на ВиК услуга.
На следващо
място съобразно разпределената по делото доказателствена тежест, ответното
дружество е следвало да установи при условията на пълно и главно доказване, че
е доставило ВиК услуги в количество и на стойност, съобразно описаните в
дебитното известие суми. Съгласно чл. 32 от Наредба № 4 от 14.09.2004 г., В и К
услугите се заплащат въз основа на измереното количество изразходвана вода от
водоснабдителната система на оператора, отчетено чрез монтираните водомери на
всяко водопроводно отклонение. За сгради - етажна собственост, или за
водопроводно отклонение с повече от един потребител изразходваното количество
вода се заплаща въз основа на измереното количество, отчетено по общия водомер
на водопроводното отклонение за определен период от време. Отчитането на
водомерите се извършва, като се прави отчет на общия водомер, а след това се
отчитат индивидуалните водомери. В конкретния случай се установява, че на
03.11.2016 г. е монтиран и пломбиран нов водомер. В приложения по делото
приемо-предавателен протокол е отбелязано, че измервателното средство е с
показание 00000 куб.м., но документът не е подписан от представители на
етажната собственост в процесната сграда. Последващо отчитане на общия водомер следва
да се извършва в присъствието на представител на потребителите. Съгласно
нормите на чл. 32 от Наредба № 4 от 14.09.2004 г. датата и часът на отчитане на
общия водомер и на индивидуалните водомери се обявяват с писмено съобщение,
поставено на подходящо място в сградата, в срок не по-кратък от три работни дни
преди деня на отчитането. Според ответното дружество „С.в.“ АД извършва отчети
по график на процесния адрес, като обектът се посещава от длъжностно лице
проверител, на което се осигурява достъп от собствениците. Въззиваемият
обосновава претенцията си за заплащане на начислената сума въз основа на
констатирана при отчитане на 01.02.2018 г. завишена консумация на вода по общия
водомер. Липсват каквито и да било твърдения и доказателства относно изпълнението
на предвидените в чл. 21, т. 4 и 5 от Общите условия на водоснабдителното
дружество изисквания отчитането на водомерите да се извършва в присъствието на
потребителя или на негов представител, при съобщаване в срок не по-кратък от три
работни дни преди отчитането.
Установяването
на извършения отчет и резултатите от него се извършва по определен в Наредбата
начин. Съгласно чл. 32, ал. 4 от Наредбата, отчетените данни по ал. 2 и 3 се
установяват чрез отбелязване в карнета, заедно с датата на отчитане на общия
водомер и на индивидуалните водомери и подписа на потребителя или негов
представител, освен в случаите на отчитане по електронен път. Относно случаите,
в които потребителят на В и К услуги не е изпълнил задължението си да осигури
достъп до имота за извършване на отчет, редът за констатиране на това
обстоятелство е определен в чл. 35, ал. 4 и ал. 5 от Наредбата. При изготвяне
на приетата по делото съдебно-техничска ексртиза вещото лице се е позовало
предоставени от „С.в.“ АД електронни документи. Изготвените в електронен
вариант справки обаче не водят до извода за отчитане на индивидуалните и общия
водомер по електронен път, напротив от приложената към експертизата снимка се
установява, че процесният общ водомер подлежи на реален, а не на електронен
отчет. Следователно доставянето на определени количества услуги се установява с
представяне на документи (карнети) за отчет на главния водомер на сградата и
индивидуалния водомер в съответния имот и техните показания. В случаите на
самоотчет, следва да бъдат представени резултатите от самоотчета, а в случаите
на служебно начисляване поради неосигурен достъп, следва да бъде представен
съответният протокол за неосигурен достъп, предвиден в чл. 35, ал. 5 от
Наредбата. Във връзка с изложените съображения съдът намира, че по делото
липсва доказателство за извършване на отчет на индивидуалните измервателни
уреди в процесното жилище, както и за отчет на общия водомер през процесния
период. Липсват и доказателства какво е наложило извършването на проверката на
05.04.2018 г., а именно данни за несъответствие между отчетеното количество
вода по общия водомер и индивидуалните водомери. Едва в Контролен лист от
05.04.2018 г., издаден след процесния период е констатирано и отчетено количество
потребена вода, но в този документ липсват данни за това дали А. Ц.е
упълномощен да представлява етажната собственост. Справката - извлечение от
счетоводната програма на ответника, предоставена за работа на вещото лице и
синтезираната справка за отчет на общия водомер са частни свидетелстващи
документи, издадени едностранно от ответника, поради което не могат да послужат
за установяване на доставените количества вода, независимо от това дали
счетоводните записи са редовно водени или не. Ответното дружество не твърди, че
в процесния имот се извършва електронен отчет, не представя и такива
доказателства, а по отношение на общия водомер заявява, че отчетът се извършва
при посещения по график. Ето защо и не могат да бъдат кредитирани с доверие
изводите на вещото лице относно посоченото общо количество В и К услуги, както
и че тези количества и стойности отговарят на фактурираните.
По изложените съображения настоящият състав достига до извод, че не е
доказано и количеството и стойността на реално доставените и отчетени ВиК
услуги за процесния период. Ето защо съдът
намира, че ответното дружество не е доказало съществуването на
вземането, за което е издадено процесното дебитно
известие, поради което първоинстанционното решение следва да бъде отменено, а предявеният отрицателен установителен иск да бъде
уважен изцяло.
По отговорността за разноски:
С оглед изхода на делото и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК съдът приема, че отговорността за разноски следва да
се постави в тежест на въззиваемата страна. „С.в.“ АД следва да заплати на Е.Г.С.
сумата от 75 лв., представляваща заплатени държавни такси за производството на
основание чл. 78, ал. 1 ГПК. По силата на сключен договор за правна помощ и
съдействие страната е защитавана пред първоинстанционния съд от адв. В.Т.и адв.
Н.И.при условията на чл. 38, ал. 1, т. 2 ГПК. В приложения на л. 57 /гръб/от
първоинстанционното дело списък на разноски е поискано да се присъди адвокатско
възнаграждение в размер на 360 лв. на всеки от двамата адвокати, а при
условията на евентуалност да се определи едно общо възнаграждение, което да се
присъди на двамата адвокати поравно. Съдът намира, че съгласно чл. 78, ал. 1 ГПК
за съдебно признати разноски в производство се счита сумата за възнаграждение
на един адвокат, поради което се дължи едно възнаграждение на един адвокат. Съгласно
чл. 38, ал. 2 ЗАдв в случаите по ал. 1, ако насрещната страна е осъдена за
разноски съдът определя възнаграждението на адвоката в размер не по-нисък от
предвидения в НМРАВ по чл. 36, ал. 2 ЗАдв и осъжда другата страна да го
заплати. На основание чл. 7, ал. 2, т. 1 НМРАВ при интерес до 1000 лв. размерът
на възнаграждението за защита е 100 лв., следователно ответникът „С.в.“ АД
следва да бъде осъден да заплати на адв. Н.И.възнаграждение от 100 лв.
Въззивната жалба на Е.Г.С. е подадена чрез адв. Б., а в приложен към нея
договор за правна помощ и съдействие е уговорено безплатно представителство по
реда на чл. 38, ал. 1, т. 2 ЗАдв. Съгласно чл. 38, ал. 2 вр. чл. 36 ЗАдв вр.
чл. 7, ал. 2, т. 1 НМРАВ за защита по въззивно гражданско дело възнаграждението
е 100 лв., поради което също следва да бъде присъдено на адв. К.Б..
Така
мотивиран, Софийският градски съд
Р
Е Ш И :
ОТМЕНЯ Решение № 140470/13.06.2019г.
по гр.д. № 70194 по описа за 2018 г. на Софийски районен съд, 157-ми състав и вместо това ПОСТАНОВЯВА:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявения
от Е.Г.С. с ЕГН **********, със съдебен
адрес *** против „С.в.“ АД с ЕИК *******, със седалище и адрес на управление ***,
„Бизнес парк“ № *******отрицателен установителен иск с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК във вр. чл. 203 ЗВ вр.
чл. 79, ал. 1, предл. 1 ЗЗД, че Е.Г.С. с ЕГН **********, със съдебен адрес ***
не дължи на „С.в.“ АД с ЕИК *******, със седалище и адрес на управление ***,
„Бизнес парк“ № **** сумата от 432, 17 лв., представляваща цена на услуга за
доставена питейна вода, отвеждане и пречистване на отпадъчни води по Фактура №
**********/16.07.2018 г.
ОСЪЖДА „С.в.“ АД с ЕИК *******, със
седалище и адрес на управление ***, „Бизнес парк“ № *******да заплати на Е.Г.С.
с ЕГН **********, със съдебен адрес *** от 50, 00 лв. – разноски в
първоинстанционното производство на основание чл. 78, ал. 1 ГПК и сумата от 25
лв. – разноски за въззивното производство на основание чл. 273 вр. чл. 78, ал. 1 ГПК.
ОСЪЖДА „С.в.“ АД с ЕИК *******, със
седалище и адрес на управление ***, „Бизнес парк“ № *******да заплати на адв. Н.И.Илчев
с ЕГН ********** сумата от 100 лв. на основание чл.78, ал. 1 ГПК във вр. чл.
38, ал. 2 ЗАдв, представляваща адвокатско възнаграждение за защита пред първа
инстанция.
ОСЪЖДА „С.в.“ АД с ЕИК *******, със
седалище и адрес на управление ***, „Бизнес парк“ № *******да заплати на адв. К.Б.
с ЕГН ********** сумата от 100 лв. на основание чл. 78, ал. 1 във вр. 38, ал. 2
ЗАдв, представляваща адвокатско възнаграждение за защита пред въззивна
инстанция инстанция.
Решението е
окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.