Р Е Ш Е Н И Е
№260012 17.08.2020г. гр. Несебър
В ИМЕТО НА НАРОДА
НЕСЕБЪРСКИ РАЙОНЕН СЪД НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ
на двадесет и девети юни
две хиляди и двадесета година
в публично заседание в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
Мария Берберова-Георгиева
Секретар: Диана Каравасилева
като разгледа докладваното от съдия М.Берберова-Георгиева
административно наказателно дело № 357 по описа за 2020г.
и за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството по делото е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН.
Образувано е по повод жалбата на Р.И.К., с качеството му на управител на
„К.Ч.“ ООД с ЕИК ***, със седалище и адрес на управление:*** против Наказателно
постановление № 29-0000533 от 07.02.2020г. на Главния директор на Главна
дирекция „Инспекция по труда” на Изпълнителна агенция „Главна инспекция по
труда“, с което за административно нарушение на чл.75а, ал.2 от Закона за
трудовата миграция и трудовата мобилност /ЗТМТМ/, на основание същата
разпоредба на дружеството-жалбоподател е наложено административно наказание – имуществена
санкция в размер на 2000 /две хиляди/ лева. Моли се съдът да отмени атакуваното
наказателното постановление, като незаконосъобразно и постановено при
съществени нарушения на административно-производствените правила.
В съдебно заседание, процесуалният
представител на дружеството-жалбоподател поддържа жалбата от името на
доверителя си. Представя нови писмени доказателства, които не са приети по
делото, поради неотносимостта им към разглеждания случай. Представя писмено становище. Претендира
присъждане на заплатените по делото разноски.
Процесуалният представител на ИА
„Главна инспекция по труда“ оспорва жалбата, като неоснователна. Пледира за
потвърждаване на наказателното постановление, като правилно и законосъобразно. Представя
писмени и ангажира гласни доказателства. Също претендира присъждане на
юрисконсултско възнаграждение.
Съдът
намира, че жалбата е подадена в законоустановения срок пред надлежната
инстанция от лице, което има правен интерес, поради което е процесуално
допустима.
Като взе
предвид исканията на страните, събрания по делото доказателствен материал и
като съобрази закона, настоящата инстанция намери за установено от фактическа и
правна страна следното:
При
извършена проверка по спазване на трудовото законодателство и на ЗТМТМ на
06.08.2019г., на обект на контрол: обменно бюро „КРАУН ЧЕЙНЧ“, находящ се в
гр.Несебър, КК Слънчев бряг, възела „Перлен бряг“, стопанисван от
дружеството-жалбоподател и на 08.08.2019г. по документи в изнесен офис на ИА
ГИТ в КК Слънчев бряг, хотел „Б.Р.“, инспекторите от ГИТ установили, че
дружеството-жалбоподател, в качеството му на работодател, е приело лицето С.Р.гражданин
на Узбекистан, роден на ***г., чужденец-гражданин на трета държава по смисъла
на §1, т.4 от ДР на ЗТМТМ, да предоставя работна сила, без съответната
регистрация в Агенцията по заетостта. За така установеното нарушение, на
дружеството-жалбоподател е съставен АУАН, въз основа на който е издадено
атакуваното пред настоящата инстанция наказателно постановление.
Недоволен от така издаденото
наказателно постановление е останал управителят на дружеството-жалбоподател,
който е сезирал съда с жалба, предмет на разглеждане в производството пред
настоящата инстанция. В жалбата си същият сочи, че липсва състав на
административно нарушение, който да е осъществен от дружеството, тъй като в
случая се касае за провеждане на стажантска програма, по силата на която
студенти-граждани на трета държава, пристигали на законно основание на
територията на РБългария. Твърди се, че били налице всички документи за
законното реализиране на програмата и за участието на тези лица в нея.
Независимо от горното се сочи, че липсвало точно описаните на нарушената правна
норма и на самото нарушение, като се твърди, че описанието на нарушението е
непълно, неточно и противоречиво. На следващо място се сочи, че не е посочена
дата на извършване на твърдяното нарушение. Излагат се и съображения за
приложение на разпоредбата на чл.28 от ЗАНН.
Съдът, в контекста на правомощията
си по съдебен контрол, след като провери изцяло и служебно атакуваното
наказателно постановление, без да се ограничава с обсъждане на посочените в
жалбата доводи, съобрази следното:
Отговорността
на работодателя „К.Ч.“
ООД е ангажирана за това, че на 06.08.2019г. е
допуснал лицето С.Р.роден на ***г., гражданин на Узбекистан, да предоставя работна сила, като „касиер“ в стопанисвания от дружеството-жалбоподател обект – обменно бюро „Краун Чейнч“, находящ се в КК Слънчев Бряг,
възела „Перлен бряг“, без съответната
регистрация в Агенцията по заетостта. Деянието е квалифицирано като
нарушение на чл.75а, ал.2 от
ЗТМТМ. Според посочената разпоредба на работодател, за който чужденец от трета
страна предоставя работна сила без разрешение за работа или без регистрация в
Агенцията по заетостта се налага глоба, съответно имуществена санкция в размер
определен по чл.75а,
ал.2, предл.2 от ЗТМТМ, освен ако не подлежи на по-тежко наказание.
От данните по делото безспорно се установява, че на 06.08.2019г. лицето Сайдирасул Ражабов е престирал труд в процесния обект, обстоятелство, което не се оспорва и от
самия жалбоподател. В подкрепа на това са показанията на актосъставителя К.Я.,
която непосредствено е възприела полагания от Ражабов труд в горепосоченото
обменно бюро.
Независимо от това, лицето собственоръчно е декларирало в декларация по чл.68,
ал.1, т.3 от ЗТМТМ, че работи в „К.Ч.“ ООД от 14.06.2019г. на длъжност „касиер“
, с работно време от 14.30 часа до 23.00 часа, с два почивни дни в седмицата и
30 минути през деня, с трудово възнаграждение от 600 лева /л.10/. Представен е
и трудов договор № 95 от 13.06.2019г., сключен между дружеството-жалбоподател и
лицето Сайди Расул на основание чл.233б, ал.2 от КТ, т.е. за стажуване и Анекс
към същия от 12.07.2019г. /л.11-13 вкл./. Представена е и виза „с“, издадена на
Ражабов за обучение /л.15/.
В ЗТМТМ
подробно са регламентирани хипотезите, при които се издава разрешение за
работа, както и хипотезите, при които се изисква регистрация в Агенцията по
заетостта. Принципът е, че в случаите на престиране на труд от
чуждестранно лице от трета страна при български работодател се изисква
разрешение за работа, което се издава по реда, определен в Глава втора „Трудова
миграция от трети държави“, Раздел VІІ „Разрешение за работа“ от този закон.
Там са регламентирани подробно хипотезите, при които се изисква разрешение за
работа, органът, който го издава, срокът за който се издава, предпоставките при
които се отнема. От цялостния анализ на разпоредбите в този закон,
регламентиращи полагането на труд на лица от трети държави (държава нечленка на
Европейския съюз) може да се направи извод, че за престирането на
труд от работник и служител от трета държава се изисква издаване на разрешение
за работа от изпълнителния директор на Агенцията по заетостта по искане на
местен работодател или местно лице, приемащо на работа командирован или
изпратен работник или служител от трета държава – чл. 40, ал.1 от ЗТМТМ. Същият закон
само в някои изключителни случаи не изисква такова разрешение, а вместо него е
предвидил нуждата от регистрация в Агенцията по заетостта. Това са хипотезите на чл.38, ал.1, когато гражданите на трети държави
са студенти в редовна форма на обучение във висше училище в РБ и упражняват
краткосрочна заетост. Тя може да се осъществява след регистрация от
работодателя в Агенцията по заетостта.
По делото не се оспорва, че към 06.08.2019г. работодателят е нямал регистрация в Агенцията по заетостта по отношение на лицето Сайдирасул Ражабов - гражданин
на трета държава по смисъла на закона. Този факт се установява от приложеното по
делото Решение № 22 от 12.07.2019г. на Директора на Дирекция „Регионална служба
по заетостта“ – Бургас, с което се отменя Регистрация № 11 от 21.07.2019г. на
Директора на ДБТ Поморие, с която на основание чл.38а от ЗТМТМ във връзка с
чл.34а от ППЗТМТМ е извършена регистрация на краткосрочна заетост на 9 броя
чужденци, наети по срочен договор с „К.Ч.“ ООД, поради констатирани нарушения
на разпоредбите на ЗТМТМ при сключване на трудовите договори / л.18-л.25 вкл./.
На основание чл.60, ал.1 от АПК е допуснато предварително изпълнение на
решението. Видно от приложения по делото Анекс към Трудов договор № 95 от
13.06.2019г., същият е сключен на основание „Решение от 12.07.2019г. на
Агенцията по заетостта“, което налага извода, че към датата на проверката –
06.08.2019г., жалбоподателят е бил запознат с решението на Агенцията по
заетостта, с което е отменена регистрацията на Ражабов, с което се прекратява
правото на работодателя да го приеме на работа. До приключване на проверката, наказаното лице също не е
представило доказателства за наличието на нова регистрация в Агенцията по заетостта. Изводът, който се
налага е, че жалбоподателят е бил законосъобразно санкциониран за извършеното
от него нарушение.
При извършената от служебна
проверка, съдът не установи наличието на съществени процесуални нарушения при
съставянето на акта, съответно при издаване на атакуваното наказателно
постановление. Изложените в акта за установяване на административното нарушение
фактически констатации съответстват изцяло на тези в издаденото въз основа на
него наказателно постановление. При
съставяне на АУАН и издаване на атакуваното НП са спазени изискванията, визирани
в разпоредбите на чл. 42 и чл. 57 от ЗАНН. Актът е съставен изцяло в
съответствие с разпоредбата на чл. 42 от ЗАНН, като нарушението е изключително
изчерпателно описано и подробно са посочени обстоятелствата, при които е
извършено то. Актът е съставен от компетентно лице при спазване на процедурата
за съставянето му по чл. 40 и 43 от ЗАНН. Наказателното постановление е
издадено от компетентен орган в кръга на неговите правомощия, за което е
представена и съответната заповед на Министъра на културата, в предвидената от
закона форма. Спазен е срокът по чл. 34 от ЗАНН. В съдържанието му се съдържат
задължителните реквизити. Нарушенията са описани надлежно в НП от фактическа
страна, като административнонаказващият орган е посочил ясно и подробно в
обстоятелствената част всичките им индивидуализиращи белези (време,
място, авторство и обстоятелства, при които са извършени). Затова не може да се
приеме, че е засегнато правото на защита на нарушителя и последният е имал
пълната възможност да разбере за какво точно е ангажирана отговорността му –
приемане на лице гражданин на трета държава, да предоставя работна сила на
територията на Рбългария, без съответната регистрация в Агенцията по заетостта.
Законосъобразно наказващият орган е квалифицирал
установеното нарушение по чл.75, ал.2 от ЗТМТМ и в съответствие на същата
разпоредба е определил наложеното на жалбоподателя административно наказание.
Що се отнася до възражението на
процесуалния представител на жалбоподателя, че в настоящият случай приложение
следва да намери нормата на чл.28 от ЗАНН, съдът намира същото за
неоснователно. При определяне на маловажните случаи при административните
нарушения съгласно ТР № 1 от 12.12.2007г. на ВКС по н. д. № 1/2007г., ОСНК
следва да се съобрази чл. 93, т. 9 от НК, съгласно която разпоредба маловажен
случай е този, при който извършеното престъпление с оглед на липсата или
незначителността на вредните последици или с оглед на други смекчаващи
обстоятелства, представлява по-ниска степен на обществена опасност в сравнение
с обикновените случаи на престъпление от съответния вид. Като се вземе предвид
високата значимост на обществените отношения, свързани с трудовата ангажираност
на лицата, съдът намира, че самото нарушение не може да се характеризира като
такова с ниска обществена опасност. Предвид гореизложеното, наказващият орган
законосъобразно не е приложил чл.28 от ЗАНН.
Досежно
наложеното на жалбоподателя административно наказание, съдът като взе предвид,
че същото съвпада с посочения в ЗТМТМ минимален размер счита, че съответства на
извършеното административно нарушение и в максимална степен съдейства за
постигане целите на специалната и генералната превенция, залегнали в чл.12 от ЗАНН.
Предвид изхода по
делото и на основание чл.63, ал.3 от ЗАНН, съдът счита, че в тежест на жалбоподателя
следва да се възложат направените от наказващият орган по делото разноски за юрисконсултско
възнграждение в размер на 100 /сто/ лева.
Мотивиран от горното и на
основание чл. 79, ал. 4 от ЗТМТМ, Несебърският районен съд
Р Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 29-0000533 от 07.02.2020г. на Главния директор
на Главна дирекция „Инспекция по труда” на Изпълнителна агенция „Главна
инспекция по труда“, с което за административно нарушение на чл.75а, ал.2 от
Закона за трудовата миграция и трудовата мобилност /ЗТМТМ/, на основание същата
разпоредба, на „К.Ч.“ ООД с ЕИК ***, със седалище и адрес на управление:***,
представлявано от управителя Р.И.К., е наложено административно наказание –
имуществена санкция в размер на 2000 /две хиляди/ лева.
ОСЪЖДА „К.Ч.“ ООД с ЕИК ***, със
седалище и адрес на управление:***, представлявано от управителя Р.И.К. да заплати на Главна инспекция по труда,
сумата в размер на 100 /сто/ лева,
представляваща направени по делото разноски за юрисконсултско възнаграждение.
Решението подлежи на обжалване с касационна жалба в 14-дневен срок от
съобщаването му на страните пред Административен съд-гр. Бургас.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: