Определение по дело №2016/2023 на Административен съд - Пловдив

Производството е образувано по искова молба (и "Тъжба 2", с която са отстранени нередовности по първоначалната искова молба) от И.Р.Я..

В исковата молба и Тъжба 2 се твърди, че ищецът е бил подложен на побой нанесен от надзирателите от Второ отделение на 03.08.2023 г. около 19,20ч., поради което вдигнал кръвно 195/101, пулс 101, както и над 35 единици кръвна захар. Наложило се два пъти да идва Бърза помощ, била му бита инжекция.

Поради изложеното се претендира обезщетение от 2500 лв. платими от ответника - ГД“ИН“

Редовно призован, ищецът не се явява, не се представлява.

Ответникът - Главна дирекция „Изпълнение на наказанията”, чрез процесуалния си представител ст.юрк.Ч., оспорва предявената искова претенция по основание и размер.

Представителят на Окръжна прокуратура – Пловдив дава заключение за неоснователност на исковата претенция.

Настоящият състав, като разгледа становището на страните, представени по делото доказателства, намира исковата молба - "Тъжба 2" за недопустима по следните правни съображения:

Съдът като е изискал да се очертаят предметните характеристики на иска, със свое Разпореждане от 09.08.2023 г. е задължил ищеца четливо, подредено и конкретно да посочи и конкретизира срещу кой точно ответник е насочена претенцията. Какво се иска с жалбата. Да уточни какви са точно действията и/или бездействията и от кой точно са извършени, така че да обосновават конкретна претенция за оспорване. Да уточни предявява ли се иск за обезщетение, в следствие на какви вреди и срещу кого, в какъв размер.

Освен формалното посочване на ответника и цената на иска, не са отстранени другите нередовности на исковата молба, по начин такъв, че да водят до извод за редовно предявен иск по ЗОДОВ или ЗИНЗС.

Обстоятелството, че се претендират неимуществени вреди в следствие на някакви действия на затворническата администрация, не води до извод за допустим иск. Ако се претендира обезщетение в следствие на незаконосъобразни актове на органите на администрацията, то такъв не е налице, не се твърди и не е посочен административен акт, който да е бил обявен за незаконосъобразен. Тези твърдяни фактически действия по отношение на извършена физическа увреда на ищеца не следва да се квалифицират като такива за причиняване на неимуществени вреди. Доказването на телесна повреда на личността на ищеца е деяние, което евентуално би било престъпление според НК. Същото се преследва по общ или частен характер, но не в хода на настоящото производство.

От твърденията за фактическата обстановка, видно от исковата молба и уточненията към нея, не може да се направи извод за наличие на твърдения /макар и формално изведени такива/ за извършено от служители на ГД“ИН“ бездействие, при и по повод на изпълнение на служебни задължения и административна дейност. Представените писмени доказателства са също в тази насока.

С оглед използвания от ищеца процесуален ред за защита по чл. 284-285, вр. чл. 3 от ЗИНЗС (ал. 1 - осъдените и задържаните под стража не могат да бъдат подлагани на изтезания, на жестоко, нечовешко или унизително отношение, както и ал. 2 - други подобни действия, бездействия или обстоятелства, които уронват човешкото достойнство или пораждат чувство на страх, незащитеност или малоценност), съдът намира, че следва да съобрази изработените стандарти на Европейския съд по правата на човека (ЕСПЧ) по приложението на чл. 3 ЕКПЧ.

Според тях, за да бъде ефективно дадено средство за защита, вътрешният орган или съдът трябва да разгледат твърдените действия или бездействия, за които се предполага, че са довели до нарушаване на чл. 3 от ЕКПЧ, в съответствие с принципите и стандартите, определени от ЕСПЧ в неговата практика. Един от тях изисква от националните съдилища да разглеждат твърдените действия или бездействия като довеждащи до нарушаване на чл. 3 от ЕКПЧ кумулативно, т. е. да съобразят съвкупното въздействие на множество фактори върху правното положение на лицето и кумулативното въздействие на всички условия върху неговото състояние.

Сезирането на съда с множество различни искови молби, тъжби, всяка една неконкретизира и нередовна, би могло да доведе до извод за злоупотреба с право, а такова е налице когато правото се упражнява недобросъвестно - за да бъдат увредени права и законни интереси на други, или в противоречие с интересите на обществото, т. е. не в защита на признати от закона права и интереси на оспорващия, а за постигане на неправомерни цели, което от своя страна е основание за ангажиране на отговорността на злоупотребилия спрямо насрещната страна за вредите, които е претърпяла от това действие – в този смисъл Определение № 10473 от 17.11.2022 г. по адм. д. № 10374/2022 г., V отд. на ВАС.

По изложените съображения подадената искова молба следва да бъде оставена без разглеждане.

Водим от горното, Административен съд Пловдив, Второ отделение, 10 състав,

ОПРЕДЕЛИ:

ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ исковата молба (и "Тъжба 2", с която са отстранени нередовности по първоначалната искова молба) от И.Р.Я., с която се претендира обезщетение от 2500 лв. платими от ответника - ГД“ИН“, поради побой нанесен от надзирателите от Второ отделение на 03.08.2023 г. около 19,20ч.

ПРЕКРАТЯВА производството по адм. дело № 2016/2023 г. по описа на Административен съд Пловдив, Второ отделение, 10 състав,

Определението може да се обжалва с частна жалба в 7 дневен срок от съобщението до ищеца за постановяването му пред тричленен състав на Административен съд Пловдив.

Преписи от определението да се връчат на страните.

Съдия: