ОПРЕДЕЛЕНИЕ

 

№99/04.02.2022г., гр.Хасково

 

Административен съд - Хасково, в закрито заседание на четвърти февруари, две хиляди двадесет и втора година, в състав:

                                                                                                                                                                                          

                                                                                                Съдия:  Ива Байнова                                                                                       

разгледа докладваното от съдия  Байнова Адм. д. №1145 по описа за 2021 година и за да се произнесе взе предвид следното:                                                              

 

Делото е образувано по жалба от ЕТ„ШАНС – Г.Д.“***, с посочен съдебен адрес:***, подадена чрез пълномощник, против Акт за установяване на публично държавно вземане №02-260-6500/8784#4 от 08.10.2021г., издаден от Зам. изпълнителния директор на Държавен фонд „Земеделие“. В жалбата е обективирано искане по чл.166 от АПК за спиране предварителното изпълнение на обжалвания акт, което е оставено без уважение с Определение от 06.12.2021г . , оставено в сила с Определение №747/28.01.2022г. , постановено по адм.д.№695/2022г. по описа на ВАС.

В съдебно заседание , проведено на 03.02.2022г. от жалбоподателя е направено второ искане за спиране предварителното изпълнение на обжалвания АУПДВ, което се обосновава с наличие на ново обстоятелство, възникнало след издаване на обжалвания АУПДВ  – наложен запор върху банковите сметки на жалбоподателя, във връзка с образувано изпълнително дело №*********/21.01.2022г. на публичен изпълнител при ТД на НАП, офис Хасково. В тази връзка се твърди, че с наложения запор се ограничава възможността на жалбоподателя да оперира със средствата, необходими за нуждите на стопанството. Сочи се, че предстои и нова стопанска година, което предполага множество разходи, свързани със засяване на пролетници, агротехнически мероприятия и др., а липсата на финансови средства през есенно-зимния и пролетния сезон би довела до невъзможност да се реализират неотложните агротехнически мероприятия, необходими за поддържане на трайните насаждения. Счита се, че е налице обективна необходимост предварителното изпълнение на акта да бъде спряно, тъй като с наложения запор финансово положение на жалбоподателя силно се влошава, а разплащанията във връзка с дейностите в стопанството изключително много се затрудняват. Сочи се, че сумата, получена като финансово подпомагане, чието връщане е постановено с обжалвания акт е в значителен размер, а освен това е вложена в стопанството . Излагат се съображения относно основателността и законосъобразността на АУПДВ като се твърди, че са изключително спорни, както и че в случая не са налице основания по смисъла на чл.60, ал.1 от АПК, за да е допустимо предварителното изпълнение на акта. Счита се, че вредата, която ЕТ търпи е фактически установена, предвид наличието на доказателства за предприети след издаване на АУПДВ действия, както и предвид изрично волеизявление, че по отношение на  жалбоподателя е налице опасност предварителното изпълнение на акта да му причини значителна или труднопоправима вреда.

Предвид изложеното, се прави искане на основание чл.166, ал.4 вр. ал.2 от АПК предварителното изпълнение на обжалвания АУПДВ да бъде спряно. Към искането е приложено заверено копие от Запорно съобщение до Банка ДСК изх.№С220026-003-0001216/21.01.2022г. , изпратено във връзка с Постановление за налагане на обезпечителни мерки №  С220026-022-0001479/21.01.2022г. на главен публичен изпълнител  в ТД на НАП-Пловдив, офис Хасково по и.д. №*********/21.01.2022г. 

Искането е допустимо, а разгледано по същество е неоснователно, по следните съображения:

Оспореният АУПДВ е издаден по реда на чл. 27 от ЗПЗП и чл. 162 и сл. от ДОПК. Съгласно специалната разпоредба на чл. 27, ал. 8 от ЗПЗП, обжалването на издадените от изпълнителния директор на ДФ „Земеделие“ или от оправомощените от него длъжностни лица актове за установяване на публични държавни вземания не спира изпълнението им. Допуснатото предварително изпълнение по силата на закона може да бъде спряно по реда на чл. 166, ал. 4 от АПК – по искане на оспорващия и при условията на чл. 166, ал. 2 от АПК, когато не е предвидена изрична забрана за съдебен контрол, каквато в случая разпоредбата на чл. 27 от ЗПЗП не съдържа. За да са налице условията за спиране на допуснатото по силата на закона предварително изпълнение, в тежест на оспорващия е да установи наличието на предпоставките по чл. 166, ал. 2 от АПК. Следователно земеделският стопанин следва да докаже наличието на значителна или трудно поправима вреда като изпълнението може да се спре само въз основа на нови обстоятелства.

Съдът счита, че в конкретния случай не са налице доказателства за настъпили след издаване на акта нови факти и обстоятелства, които да обосноват настъпването на значителни или трудно поправими вреди от предварителното му изпълнение. Предприетите действия за принудително изпълнение на оспорения акт чрез налагане на обезпечителни мерки и по-конкретно запор върху банковите сметки на жалбоподателя, не представляват  ново обстоятелство по смисъла на чл.166, ал.2 от АПК. Изпращането на запорно съобщение, респ. издаването на Постановление за налагане на обезпечителни мерки от публичния изпълнител по образуваното изпълнително дело действително следват във времето издаването на оспорения АУПДВ, но тези действия са последица от допуснатото по закон предварително изпълнение на акта. Всички факти и обстоятелства, които са пряко следствие на акта, са ирелевантни за основателността на искането / в т.см. Определение №6193/25.01.2021г. по адм.д. №5110/2021г. на ВАС, Определение №9163/13.08.2021г. по адм.д. №7994/2021г. на ВАС и др./.

Останалите съображения на жалбоподателя, свързани с размера на сумата, постановена за връщане, с разходите по поддържане на стопанството през новата стопанска година - засяване на пролетници, агротехнически мероприятия и др., с липсата на предпоставките по чл.60, ал.1 от АПК, както и със спорната законосъобразност на АУПДВ , са били излагани в предходното искане за спиране на предварителното изпълнение на акта, обсъдени са при произнасяне по същото като не са възприети за основателни, поради което не следва повторно да се обсъждат.

Предвид гореизложеното, искането за спиране на допуснатото по закон предварително изпълнение на обжалвания акт следва да бъде оставено без уважение.

Водим от горното , съдът

 

ОПРЕДЕЛИ:

 

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането от 03.02.2022г. на ЕТ„ШАНС – Г.Д.“ - с.К. А., за спиране предварителното изпълнение на Акт за установяване на публично държавно вземане №02-260-6500/8784#4 от 08.10.2021г., издаден от Зам. изпълнителния директор на Държавен фонд „Земеделие“.

Определението подлежи на обжалване пред Върховния административен съд, в 7-дневен срок от съобщаването му на страните.

                           

                                                                                      

                                                                           Съдия: