Решение по дело №33/2023 на Административен съд - Враца

Номер на акта: 291
Дата: 31 юли 2023 г.
Съдия: Миглена Раденкова
Дело: 20237080700033
Тип на делото: Административно дело
Дата на образуване: 16 януари 2023 г.

Съдържание на акта Свали акта

Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

№ 291

 

гр. Враца,  31.07.2023 г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД ВРАЦА, V състав, в публично заседание на 10.05.2023 г. /десети май две хиляди двадесет и трета година/ в състав:

 

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: МИГЛЕНА РАДЕНКОВА

 

при секретаря МАРГАРИТКА АЛИПИЕВА и с участието на прокурора НИКОЛАЙ ЛАЛОВ, като разгледа докладваното от съдия Раденкова адм. дело № 33 по описа на АдмС – Враца за 2023 г., и за да се произнесе, взе предвид следното:

 

            Производството е по реда на чл. 156 и сл. от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК).

Образувано е след отмяна на Решение № 111/10.01.2022 г., постановено по адм. дело № 579/2022 г. по описа на АдмС – Враца, с Решение № 349/12.01.2023 г., постановено по адм. Дело № 2641/2022 г. на ВАС, Първо отделение и връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на АдмС - Враца. 

С цитираното решение на ВАС е отменено Решение № 111/10.01.2022 г., постановено по адм. дело № 579/2022 г. по описа на АдмС – Враца, с което е отхвърлена жалбата на Ц.К.Ч. *** против Ревизионен   акт  № Р-04000620004945-091-001/17.06.2021г. , издаден от органи по приходите при  ТД на НАП – Велико Търново, относно установените с него задължения за данък по чл. 48, ал. 2 от ЗДДФЛ за 2014 г. и ДДС за данъчни периоди м. декември 2014 г. и м. февруари 2015 г., със съответните лихви, както и в частта за разноските.

С Решение № 349/12.01.2023 г., постановено по адм. Дело № 2641/2022 г. на ВАС е отменено и Определение № 86/18.02.2022 г. на АдмС – Враца по адм. дело № 579/2021 г., с което е отхвърлена молбата на Директора на Дирекция „ ОДОП“ – Велико Търново за изменение на Решение № 111/10.01.2022 г. в частта за разноските.

С жалбата се оспорва се наличието на обстоятелства по  чл. 122, ал. 1, т. 2 и т. 4 от ДОПК, за което се излагат подробни доводи. Твърди, че ревизионният акт е немотивиран и незаконосъобразен, а установените задължения са неоснователни и недължими, поради направената от страна на АО неправилна оценка на събраните по преписката писмени доказателства. Излагат се  съображения  по отношение на  всяко от определените задължения за 2014 г. и 2015 г., като се твърди, че същите са недължими. Органите по приходите не са доказали по безспорен начин сочените обстоятелства по чл.122, ал.1, т.2 и т.4 от ДОПК, поради което констатациите им са неправилни и незаконосъобразни. Иска се отмяна на оспорения РА, като незаконосъобразен. Претендират се разноски по делото.

В съдебно заседание, жалбоподателят, чрез процесуалния си представител адв. П.,  развива съображения за незаконосъобразност на оспорения ревизионен акт. Претендират се разноски по делото, съгласно представен списък.

            Ответникът - Директор на Дирекция „ОДОП“ – Велико Търново, чрез процесуалния си представител гл.ю.к. Е.У., оспорва жалбата като неоснователна. Излага подробни съображения относно наличието на доказани обстоятелства по  чл. 122, ал. 1, т. 2 и т. 4 от ДОПК, поради което данъчните основи на задълженията на лицето са правилно определени с оглед обстоятелствата по чл. 122, ал. 2 от ДОПК. Моли жалбата да бъде отхвърлена, като претендира за разноски, включително юрисконсултско възнаграждение в размер на 5517,64 лева. В представената по делото писмена защита са изложени подробни доводи, във връзка с твърденията в жалбата и събраните по делото доказателства.

Прокурорът дава становище за основателност на жалбата, по съображения, че оспореният Ревизионен акт е валиден, но обективираните в него резултати са оборени от събраните по делото доказателства.

Съдът, като взе предвид констатациите в обжалвания ревизионен акт, становищата на страните и представените по делото доказателства, приема за установено следното:

Съгласно  чл. 156, ал. 1 от ДОПК, ревизионния акт, в частта, която не е отменена с решението по чл.155, може да се обжалва чрез органа пред административния съд по местонахождението му, в 14 дневен срок от получаването на решението.

Жалбата е депозирана в законния срок, видно от данните по делото, подадена е от надлежна страна адресат на акта, срещу подлежащ на обжалване административен акт, след изчерпване на фазата на административния контрол, поради което същата е допустима.

При извършване на задължителната проверка по чл. 160, ал. 2 ДОПК, съдът констатира, че ревизията е възложена от компетентен орган - изрично определен в заповед № 6/03.01.2017 г. и е приключила в определения от него срок. Ревизионният акт е издаден от компетентни органи- орган по приходите, възложил ревизията и ръководителя на ревизията, в предвидената от закона форма и определя данъчни задължения за периода, за който е възложена ревизията, поради което обжалваният акт не страда от пороци водещи до неговата нищожност.

От данните по преписката е видно, че от Ц.Ч. е подадена декларация по чл. 29а от ЗДДФЛ с вх. № 065171400102620/30.01.2014 г. по описа на ТД на НАП-В.Търново, офис Враца, с която е избрал да определя облагаемия си доход от стопанска дейност, като земеделски стопанин по реда на чл. 26 от ЗДДФЛ, считано от 2014г. Същият е регистриран и по ЗДДС от 05.05.2010 г. по реда на чл. 100, ал. 1 от ЗДДС с идентификационен номер по ЗДДС - BG**********. Налице  са и подени декларации по ЗДДС  за 2014 и 2015 г.

Ревизионно производство е образувано със Заповед за възлагане на ревизия /ЗВР/ № Р-04000620004945-020-001/14.08.2020 г. /л. 90 от адм. дело № 579/2022 г./, издадена от  В.Г.П. и. д. Началник сектор „Ревизии“ при ТД на НАП Велико Търново, надлежно оправомощен за това, съгласно представената  Заповед № 6/03.01.2017 г.  на  Директора  на ТД на НАП Велико Търново /л. 105 от адм. дело № 579/2022 г./.  С посочената  ЗВР е определен обхват на ревизията – годишен и авансов данък  по ЗДДФЛ за периода от 01.01.2014 г. до 31.12.2014 г. и  ДДС за периода от 01.12.2014 г.  до  31.01.2016 г. Със заповедта е разпоредено ревизията да бъде извършена от С.Г. Г. – гл. инспектор по приходите, ръководител на ревизията и М. Х. Т. - главен инспектор по приходите. Заповедта е връчена по електронен път на Ц.Ч. на дата 21.08.2020 г.

С   последваща  заповед за изменение на ЗВР № Р-04000620004945-020-002/19.11.2020 г.  е  продължен срокът за извършване на ревизията от същия ревизиращ екип до 21.01.2021 г., връчена по електронен път на лицето на 24.11.2020 г.

По искане на ревизираното лице  с молба вх. № 82/06.01.2021 г. ревизията е била спряна със заповед № Р-04000620004945-023-001/11.01.2021 г. /л. 98/ и  възобновена със заповед № Р-04000620004945-143-001/12.04.2021 г. /л.102/ на същия орган по приходите, връчена на лицето на 21.04.2021 г., видно от приложената разписка.

  В  хода  на  ревизионното производство  са  събрани  доказателства, във връзка с установените задължения, като  с  писма/искания са изискани документи от ответника, от ОД „Земеделие“, ДФ „Земеделие“, МЗХГ, РУ-Бяла Слатина,  ОП-Враца, КПКОНПИ, като проверяваното лице и органите са предоставили съответната информация, приложена към преписката.

 Изискани са документи и обяснения от дружества-клиенти на жалбоподателя – „П. ТТ“ ЕООД, „В.К.-М.“ ЕООД, „Е-П-Г.***“ ЕООД, „Ч.Т.“ ЕООД и „С.“ ООД относно закупена продукция от ЗП Ц.Ч., като същите  са  предоставили такива.

 На ревизираното лице са изпратени ИПДПОЗЛ № Р-04000620004945-040-001/15.09.2020 г. и  ИПДПОЗЛ № Р-04000620004945-040-002/04.12.2020 г., с които е изискана  счетоводната  и търговската документация за ревизираните периоди, като подробно са посочени документите които следва да бъдат представени на органите по приходите.

 С протокол  сер. АА № 1327500/04.09.2020 г., протокол сер. АА № 1327499/19.11.2020 г. и протокол сер. АА № 1327498/21.12.2020 г. на орган на приходите са приобщени доказателства, подробно описани в протокола  от данъчно осигурително досие на жалбоподателя  относими към ревизионното производство, като част  от тях са събрани при предходно издаден ревизионен акт.

Съгласно констативен протокол № 1312/22.08.2014 г. на ОД „Земеделие“ гр.Враца, ОС “Земеделие“ - Б.Слатина са установени унищожени на 100%  площи с люцерна на 13,13 ха.  Съгласно  протокол  със същия номер и дата - № 1312/22.08.2014 г. ОД „Земеделие“ гр.Враца, ОС “Земеделие“ - Б.Слатина, са установени нанесени щети и на площи засети с царевица, люцерна и мека пшеница, причинени от наводнения и проливни дъждове -  общо 70,7 ха, от които -  засети  с царевица за зърно 16,28 ха, люцерна 44,18 ха  и мека пшеница 10,24 ха, са унищожени. В  протокола на стр. 2 са посочени отново тези площи, с уточнение, че вследствие на обилни количества валежи през последните месеци се наблюдават увреждания с типични следи върху растенията от преминали бури, проливни и продължителни валежи, поради което се очаква намаляване на добива от царевица на зърно, люцерна и мека пшеница, предвидени като очакван  среден  добив. Налице е и представен протокол № 1312/22.08.2014 г. за нанесени щети по култури на площи от общо 46,43 ха, засети с царевица за зърно -16,28 ха, люцерна - 26,95 ха и мека пшеница - 3,2 ха, като при сравнение на двата протокола е видно, че описаните в него номера на парцели се съдържат и в протокол №1312/22.08.2014г. за нанесени щети на 70,7 ха, като тези площи се дублират с втория.

В тази връзка по делото е разпитан свидетеля И.Т.И., присъствал на проверките, резултатите от които са обективирани в цитираните в предходния абзац протоколи.

Според свидетелят, проверката е осъществена от ОС „Земеделие“ гр.  Бяла Слатина, за да се констатират унищожени площи вследствие наводнение през  м. август  2014 г. на земеделския производител Ц.Ч.. Самият свидетел е изготвих тези документи, на база  формуляр на ОС „Земеделие“, който е стандартен. Комисията се е състояла от трима човека, като всички да подписали изготвените протоколи. Разказва, че след голямото наводнение през м. август 2014 г., по поречието на река Скът е имало голямо заливане на площи и комисията е преценявала щетите. Установили са площите, които са на 100%  унищожени, и тези които са засегнати частично. Имало е места,  които са унищожени на 100% и такива, по които имало само частични щети.

На свидетеля бе предявен Протокол № 1312/22.08.2014 г. намиращ се на стр. № 108, в папка № 2, и същият заяви, че положеният в Протокола подпис е негов.

Допълва, че преценката, която е обективирана в протокола е тази от момента на проверката, като допълва, че впоследствие е възможно да погине и по-голяма част от  посевите. Твърди, че когато е станало това произшествие (голямото наводнение в гр.Мизия, когато р.Скът, преминаваща и през землището на с.Галиче, е заляла града) е издадена заповед на министъра на земеделието да се обособят комисии, включващи служители на ОС „Земеделие“, арендатори и съюза на производителите, които да направят проверка, като в това му качество е бил там и свидетеля.

На въпроса по каква причина са създадени два протокола, с една и съща дата и номер – л. 107 от папка № 2 и  каква е целта на тези протоколи, свидетелят заяви, че единия протокол касае на 100% засегнати и унищожени площи, а в другия протокол са отразени частично унищожените, като е отразено, че това са различни парцели. Според него целта на проверките е обезщетяване на собствениците и ползвателите.

Налице е уведомление до жалбоподателя Ч. по чл. 122, ал. 1 от ДОПК  № Р-04000620004945-113-001/12.04.2021 г., с което лицето е уведомено, че данъчните основи за облагане с ДДС за периода 01.12.2014 г.-31.01.2016 г. и с годишен данък върху доходите от стопанска дейност като ЕТ за периода 01.01.2014 г.-31.12.2014 г., ще бъдат определени по реда на чл. 122-124 от ДОПК; Уведомление по чл. 17, ал. 1, т. 2 от ДОПК № Р-04000620004945-139-001/12.04.2021 г. и ИПДПОЗЛ № Р-04000620004945-040-003/12.04.2021 г., с което е изискано представяне на декларация по чл. 124, ал. 3 от ДОПК и на всички непредставени документи по предходните две искания, както и на други документи имащи отношение към ревизирания период /папка 2/.

Във връзка с отправените искания, жалбоподателя е представил част от исканите документи, видно от приложените от него отговори ведно с доказателства.

Съставен е Ревизионен доклад № Р-04000620004945-092-001/29.04.2021 г. /л. 71/ от  определения ревизиращ екип, с който са установени задължения  за  внасяне и лихви върху тях, подробно отразени в доклада. В доклада са изброени събраните доказателства в хода на ревизионното производство, като същите са приложени към РД, от приложение № 1 до приложение № 22, неразделна част от същия.

 Срещу съставения  РД  от  Ц.  Ч. е подадено  възражение по  чл. 117, ал. 5 от ДОПК /л. 69/. Към възражението не са приложени допълнителни доказателства.

 Ревизията  е  завършила с издаването на Ревизионен акт № Р-04000620004945-091-001/17.06.2021 г. /л. 20 от адм. дело № 579/2022 г./  от  В.Г. П. на длъжност Началник сектор, възложил ревизията и С. Г. Г. на длъжност Гл. инспектор по приходите, ръководител на ревизията, на основание чл. 119, ал. 2 от ДОПК.  С  РА  са  определени допълнителни  задължения в размер на 102 231,30 лева, в т.ч. за годишен и авансов данък по  ЗДДФЛ  на  ЕТ за 2014 г.  в  размер  на  14 506,00 лева и лихви в размер на 9 029,07 лева  и  за  ДДС за  данъчен  период  м.12.2014 г. в размер на 13 388,98 лева и лихви върху него в размер на 8 728,48 лева и м. 02.2015 г. ДДС за внасяне в размер на 9 292,61 лева и лихви в размер на 5 900,36 лева.

 В РА са посочени, както правни така и фактическите основания за издаването му, обсъдени са събраните доказателства в хода на производството, както  и  подаденото възражение от жалбоподателя срещу РД, като  същото е прието за частично основателно. Изложени са мотиви, във връзка със събраните доказателства, установените задължения и определения размер на същите, посочени са и обстоятелствата за провеждане на ревизионното производство по реда на чл. 122 от ДОПК, като такива са посочени и в РД, който е неразделна част от РА. Обсъдени са и възраженията на жалбоподателя. Мотиви за издаване на РА се съдържат и в РД, който е неразделна част от него.

Задълженото лице е обжалвало РА по административен ред с жалба вх. № 8628/08.07.2021 г., като същият е потвърден с Решение № 108/13.09.2021 г. на Директора на Дирекция „ОДОП“ – Велико Търново, в обжалваната му част. В  решението са посочени, както правни, така и фактически основания, в резултат на които е потвърден РА в обжалваната му част, обсъдени са и възраженията на оспорващия в депозираната жалба, като същите са приети за неоснователни, като е прието наличието на обстоятелствата по чл. 122 от ДОПК. Решението е връчено на представителя на оспорващия на дата 15.09.2021 г., видно от приложената обратна разписка, а жалбата до съда е депозирана на 28.09.2021 г. пред административния орган, видно от вх. номер на същата.  

  С  Решение за поправка на очевидна фактическа грешка № 108 А/04.10.2021 г.  на  Директора на Дирекция „ОДОП“ – Велико Търново, на основание  чл. 155, ал. 9,  вр. чл. 133, ал .3 от ДОПК е  допусната поправка на ОФГ в  Решение № 108/13.09.2021 г., както следва на стр. 13, ред 26 в диспозитива да се чете ДДС за данъчен период м.12.2015 г. в размер на 26 692,93 лева и лихви в размер на 14 692,87 лева.

Според заключението на вещото лице, по отношение на отглежданата през 2014 г. земеделска култура Царевица, ревизираното лице няма недекларирани приходи от този вид продукция.

След направените за финансовата 2015 г. изчисления на база засети площи с Царевица, формиран среден добив от декар и средна продажна цена за килограм продукция, ССЕ посочва 133 451,00 лева недекларирани приходи от продажби.

По отношение на добива от Пшеница за 2014 г. и за 2015 г., деклариран от ревизираното лице и съобразен от ревизията, след изключване от изчисленията погиналите площи в размер на 102,4 дка, констатирани с Протокол № 1312 от 22.08.2014 г., вещото лице не е установило недекларирани приходи от продажба за този вид продукция.

Относно добива на Люцерна за 2014 г., съобразно декларираните от ревизираното лице засети площи, след като е изключило  от изчисленията унищожените от наводненията площи в размер на 573,1 декара, експертизата е установила, че за 2014 г. недекларираните приходи за селскостопанската култура Люцерна са в размер на 62 527,80 лева.

За финансовата 2015 г., след направените изчисления експертизата не е установила недекларирани приходи от Люцерна.

Експертизата е установила, че за 2014 г. Ц.К.Ч. дължи данък по чл. 48, ал. 2 от ЗДДФЛ, върху годишна данъчна основа по чл. 17 от ЗДДФЛ в окончателен размер на 6 874,00 лева.

Крайната дата, на която данъчно задълженото лице е следвало да внесе в полза на бюджета данъка по сметките на ТД на НАП е 30.04.2015 г., при което за периода на забава, считано от 01.05.2015 г. (датата на възникване на задължението за внасяне на данъка) до 17.06.2021 г. (датата на издаване на Ревизионния акт № Р-04000620004945-091- 001/17.06.2021 г.) върху дължимия данък по чл. 48, ал. 2 от ЗДДФЛ, върху годишна данъчна основа по чл. 17 от ЗДДФЛ в размер на 6 874,00 лева вещото лице е изчислило лихва за забава в размер на 4 274,56 лева.

Предвид определената стойност на недекларирания приход за 2014 г., който експерта е изчислил в размер на 62 527,80 лева, в данъчен период м.12.2014 г. е определил, че следва да се начисли 20% ДДС дължим данък добавена стойност (62 527,80 лева х 20% = 12 505,56 лева). Допълнително начислената сума в размер на 12 505,56 лева е намалена със сумата от 9 292,61 лева, представляваща деклариран и признат от ревизията данъчен кредит за възстановяване, като дължимият ДДС за периода от 01.12.2014 г. до 31.12.2014 г. е определен в размер на 3 212, 95 лева (12 505,56 лева - 9 292,61 лева).

За данъчен период 01.2015 г., вещото лице посочва, че в резултат на извършените корекции за м.12.2014 г. този период се явява първи период на възникване на процедура по възстановяване на ДДС.

За периода от 01.02.2015 г. до 28.02.2015 г. е подадена справка декларация с деклариран резултат ДДС за внасяне в размер на 12 650,21 лева. От посочената сума следва да се приспадне ДДС за възстановяване в размер на 3 054,68 лева, деклариран в данъчен период м.01.2015 г. Следва да бъде приспаднат и ефективно внесения данък в размер на 302,92 лева, който е внесен в приход на бюджета на 12.03.2015 г.

За м.02.2015 г. експертизата изчислява окончателен резултат ДДС за внасяне в размер на 9 292,61 лева (12 650,21 лева - 3 054,68 лева – 302,92лева).

Според вещото лице данъкът следва да бъде деклариран в справката декларация за периода от 01.02.2015 г. до 28.02.2015 г., като срока за погасяване на задължението е до 14.03.2015 г. включително. За периода от 15.03.2015 г. до 17.06.2021 г. следва да се начисли лихва за забава върху главницата от 12 505,56 лева, представляваща сбор от определената стойност на ДДС за данъчен период м.12.2014 г. (3 212,95 лева) и задължението за ДДС за м.02.2015 г. (9 292,61 лева).

Според размера на главницата, периода на забава, ОЛП определен от БНБ и правилата за изчисляване на законна лихва, експертизата изчислила законна лихва върху главницата на преизчисленото и дължимо ДДС за периода от 17.03.2015 г. (началната дата от която данъкът е изискуем) до 17.06.2021 г. (датата на издаване на Ревизионния акт № Р-04000620004945-091-001/17.06.2021г.) в размер на 5 894,83 лева.

При така установеното от фактическа страна съдът намира следното:

Законосъобразността на ревизионното производство по реда на чл. 122 от ДОПК е установена при първото разглеждане на делото. 

Предмет на делото по същество са установените с РА задължения за данък по чл. 122 от ДОПК, вр. чл. 48, ал. 2 от ЗДДФЛ върху годишната данъчна основа по чл. 17 от ЗДДФЛ за 2014 г., общо в размер на 14 506,00 лева и лихви в размер на 9 029,07 лева; ДДС за данъчните периоди м.декември 2014 г. в размер на 13 338,98 лева и лихви върху него в размер на 8 728,48 лева и м.февруари 2015 г. в размер на 9 292,61 лева и лихви върху него в размер на 5 900,36 лева.

Съдът кредитира показанията на свидетеля Иванов, тъй като същите съответстват на представените писмени доказателства, както и са подкрепени от заключението на изготвената съдебно-счетоводна експертиза. Съдът кредитира изцяло заключението на вещото лице по допуснатата експертиза, като обективно, професионално и безпристрастно изготвено, отговарящо в пълнота на поставените въпроси, съобразно относимите и приложими за спора обстоятелства.

По тази причина, съдът приема, че жалбоподателят опровергава по смисъла на чл. 124, ал. 2 от ДОПК размера на определените с РА задължения за данъка по чл. 48, ал. 2 от ЗДДФЛ и ДДС за м. декември 2014 г., ведно със следващите се лихви, и същите следва да бъдат коригирани по приетото заключение на ССЕ.

Така, за 2014 г. данъкът по чл. 48, ал. 2 от ЗДДФЛ следва да бъде редуциран от 14 506,00 лева на 6 874,00 лева, а лихвата върху него – от 9 029,07 лева на 4 274,56 лева.

ДДС за м.декември 2014 г. в размер на 13 338,98 лева следва да бъде намален на 3 212,95 лева, а лихвата върху него в размер на 8 728,48 лева – на 2 091,76 лева.

ДДС за м.февруари 2015 г. в размер на 9 292,61 лева и лихви върху него в размер на 5 900,36 лева са правилно установени от приходната администрация, при което жалбата в тази и част следва да бъде отхвърлена.

При посочения изход на спора, на основание чл. 161, ал. 1 от ДОПК на жалбоподателя следва да бъдат присъдени сторените разноски, съобразно уважената част от жалбата в размер на 3572,55 лева, от общо претендираният размер 7 444,00 лева, съгласно представеният списък, включващ заплатено адвокатско възнаграждение в размер на 6 624,00 лева, с вкл. ДДС и 820,00 лева депозит за вещо лице.

На ответника се следва присъждане на сторените разноски за юрисконсултска защита съобразно отхвърлената част от жалбата в размер на 2 869,59 лева, от общо претендираният размер 5 517,64 лева, съгласно представеният списък.

Водим  от  горното  и  на  основание  и  чл. 160, ал. 1 от ДОПК, съдът

 

РЕШИ:

 

ОТМЕНЯ по жалба на Ц.К.Ч. *** Ревизионен   акт  № Р-04000620004945-091-001/17.06.2021г. , издаден от органи по приходите при  ТД на НАП – Велико Търново, потвърден с Решение № 108/13.09.2021 г.  на  Директора на Дирекция „ОДОП“– Велико Търново, В ЧАСТТА, с която са установени задължения за данък по чл. 48, ал. 2 от ЗДДФЛ за 2014 г. в размер над 6 874,00 лева и лихви в размер над 4 274,56 лева и ДДС за м.декември 2014 г. в размер над 3 212,95 лева и лихви върху него в размер над 2 091,76 лева.

 

ОТХВЪРЛЯ жалбата в останалата част.

 

ОСЪЖДА Дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика“ - гр. Велико Търново при ЦУ на НАП ДА ЗАПЛАТИ на Ц.К.Ч. *** сторените разноски в размер на 3572,55 лева.

 

ОСЪЖДА Ц.К.Ч. *** ДА ЗАПЛАТИ на Дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика“ - гр. Велико Търново при ЦУ на НАП сторените разноски в размер на 2 869,59 лева.

 

Решението подлежи на обжалване пред ВАС в 14-дневен срок от уведомяване на страните, на които на основание чл. 138 от АПК да се изпрати препис от същото.

 

 

 

АДМ. СЪДИЯ: