№ 360
гр. Варна , 15.07.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – * 32 СЪСТАВ в публично заседание на дванадесети май,
през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Албена Славова
като разгледа докладваното от Албена Славова Административно
наказателно дело № 20213110201111 по описа за 2021 година
УСТАНОВИ:
Производството е образувано на основание чл.59 и сл. от ЗАНН въз основа на
жалба предявена от ЛЮДМ. Н. Д. , представлявана от адв. Н. Й. при САК против НП
№ Р-10-599/04.11.2020 г., издадено от Зам.председателя на КФН, ръководещ
управление „Надзор на инвестиционната дейност“ , с което на основание чл. 221 ал.1
т.4 от Закона за публичното предлагане на ценни книжа/ЗППЦК/ й е наложено
административно наказание „Глоба“ в размер на 7 000 /седем хиляди/ лева.
В жалбата се твърди, че НП е неправилно и незаконосъобразно, при неговото
издаване са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила като е
извършена неправилна преценка относно приложимостта на чл. 28 б.а. от ЗАНН.
Излага се становище, че след като в §2 от ПРЗ на ЗДИСЦ не се съдържа изрично
препращане по отношение на вида на нарушението и наказанието за нарушение на
ЗППЦК от дружество със специална инвестиционна цел, а в административно-
наказателните разпоредби на закона, регламентиращ дейността на ДСИЦ-ЗДСИЦ
също не са предвидени такива нарушения и наказания, то наложената от АНО глоба в
размер на 7000 лева на физическо лице се явява незаконосъобразна. Излагат се доводи
за издаването на НП от некомпетентен орган, доколкото нормата на чл. 31 ал.6 пр.1 от
ЗДСИЦ възлага административно-наказателната компетентност в процесните случаи
на председателя на КФН. Сочи се, че описаното в НП деяние е несъставомерно и
неправилно е определена датата на извършването му. Излагат се съображения, че
въвеждането на неверни данни, съгласно разпоредбата, която се сочи, че е нарушена , а
именно чл. 100м ал.1, изр.2 от ЗППЦК се реализира със съставянето на отчета, с оглед
1
на което на посочената дата се явява извършено нарушението, а не на датата на
разкриването му на обществеността, което се сочи, че е извършено чрез единната
система за предоставяне на информация, чрез интернет портала на информационната
агенция „Инфосток“АД. Сочи се, че в случай, че се приеме, че датата на извършване на
деянието е датата на обявяване на отчета, следва да се приеме, че неправилно е
определено населеното място на извършване на нарушението, вместо в гр. * в гр. *
Поддържат се възраженията, депозирани срещу акта за установяване на
административно нарушение на основание чл. 44 от ЗАНН. Сочи се, че е допуснато
процесуално нарушение в хода на административно-наказателното производство
доколкото не е издаден и връчен на въззивника констативен протокол , в който да е
отразено извършеното нарушение и не е представяна на въззивника цитираната в акта
Заповед № 87/2020 г. Излага се становище, че случаят е маловажен такъв по смисъла на
чл. 28 от ЗАНН, доколкото от деянието не са произлезли общественоопасни последици,
съотв. още преди издаването на АУАН регистрираният одитор „Одит Корект“ООД е
приел, че приложения отчет дава вярна и честна представа за финансовото състояние
на „*“АДСИЦ, гр.*към 31.12.2018 г. Иска се НП да бъде отменено като
незаконосъобразно и необосновано.
В съдебно заседание жалбоподателката редовно призована, се представлява от
адв. Й., редовно упълномощена и приета от съда. В хода на съдебното производство
същата поддържа жалбата. В заседание по същество пледира НП да бъде отменено с
оглед на изложените в жалбата доводи.
В съдебно заседание въззиваемата страна, редовно призована се представлява от
Началник на отдел „Съдебна защита“ при КМН – *. В съдебно заседание същата
оспорва жалбата и моли НП да бъде потвърдено като законосъобразно и обосновано.
Поддържа доводите изложени в обжалваното НП срещу възражението, депозирано
срещу АУАН на основание чл. 44 от ЗАНН. Във връзка с доводите за маловажност на
извършеното нарушение се сочи, че със същото за засегнати обществените отношения,
свързани с гарантиране интересите на настоящите и бъдещите инвеститори, с оглед на
което ненапразно законодателят е въвел всички завишени изисквания към публичните
дружества да представят периодични отчети за финансовото си състояние , защото
трябва да бъде гарантирана стабилността на капиталовия пазар в страната. Не се
спори, че на 25.01.2019 г. е проведено заседание на Съвета на директорите на
дружествоjf, но се излага становище, че правилно е ангажирана административно-
наказателната отговорност на жалбоподателката за извършване на деянието на датата
на обявяване на отчета, съгласно изискването на нормата на чл. 100м ал.2 от ЗППЦК,
за която се сочи, че е нарушена единствено в случая, че отчета, който съдържа невярна
информация бъде разкрит публично. Иска се НП да бъде потвърдено и да бъде
присъдено в полза на АНО юрисконсултско възнаграждение.
2
След преценка на доводите на жалбоподателя и с оглед събраните по
делото доказателства, съдът прие за установено от фактическа и правна страна
следното:
При извършена документална проверка съгласно Заповед № 3-44 от 13.02.2020 г. и
Заповед № 3-87 от 15.04.2020 г. на заместник-председателя на КФН, ръководещ
Управление „Надзор на инвестиционната дейност", е установено, че междинният
финансов отчет за дейността на „*" АДСИЦ за четвърто тримесечие на 2018 г. съдържа
неверни данни, предвид което е налице нарушение на разпоредбата на чл. 100м ал.1
изр. първо от Закона за публичното предлагане на ценни книжа (ЗППЦК).
„*" АДСИЦ е вписано под № РГ-05-1328 в регистъра на публичните дружества и други
емитенти на ценни книжа, воден от КФН, притежава статут на дружество със
специална инвестиционна цел (ДСИЦ) и като такова е адресат на нормите на ЗДСИЦ и
на подзаконовите актове по прилагането му.
Прегледът на междинния финансов отчет за четвърто тримесечие за 2018 г. е
установил, че в междинния финансов отчет към 31.12.2018 г., в междинния доклад за
периода, приключващ на 31.12.2018 г., на стр. 5 в частта „Сключени съществени
сделки и такива между свързани лица" е посочено, че „през отчетния период „ *"
АДСИЦ има вземания от дъщерните дружества „*" ЕООД и „ *" ЕООД в размер на 34
200 хил. лв." В допълнение, в Поясненията към финансовия отчет в т. 8 „Вземания от
свързани лица" са посочени 25 000 хил. лв. вземания от „*" ЕООД.
Горните обстоятелства са изследвани в документална проверка съгласно
цитираните по-горе заповеди. В хода на същата проверка по документи е представен
протокол от заседание на СД на „*" АДСИЦ, проведено на 25.01.2019 г. (с писмо, вх. №
РГ-05-1328-9 от 22.04.2020 г.). От него е видно, че членовете на СД единодушно са
одобрили междинния финансов отчет за четвърто тримесечие на 2018 г. на публичното
дружество. Протоколът е подписан от всички членове на СД, както следва: ЛЮДМ. Н.
Д., *, чрез упълномощеното лице ЛЮДМ. Н. Д., и * (понастоящем *, съгласно
направена проверка по ЕГН в национална база данни „Население", изградена към
единната система за гражданска регистрация и административно обслужване на
населението).
От представен в хода на проверката с писмо с вх. № РГ-05-1328-1 от 09.03.2020
г., протокол от проведено на 29.12.2018 г. заседание на СД на „*" АДСИЦ е видно, че
на същото заседание е прието решение за сключване на договор за покупко-продажба
на вземане (цесия) със „*" ЕООД, ЕИК *********. Съгласно този договор „*" АДСИЦ
прехвърля на „*" ЕООД вземането си срещу длъжниците „*" ЕООД (ЕИК ********* -
в несъстоятелност) и „*" ЕООД (ЕИК ********* - в несъстоятелност) на цена от 25 000
000 лв. Съгласно същия договор цената се заплаща от „*" ЕООД в срок до 31.12.2027
3
г., като „*" ЕООД дължи годишна лихва в размер на 2,2 % върху дължимата сума,
която се капитализира на годишна база. Със същото писмо (вх. № РГ-05-1328-1 от
09.03.2020 г.) е представен и протокол от проведено на 31.12.2018 г. заседание на СД
на „*" АДСИЦ, от който е видно, че СД е взел решение да сключи анекс към
горепосочения договор за цесия, по силата на който се променя продажната цена по
договора, а именно - новата цена е в размер на 17 375 760 лв.
На 31.12.2018 г. в гр. *е сключен договор за цесия (представен в КФН с писмо,
вх. № 05-1328-1/21.01.2020 г.), съгласно който „*" АДСИЦ прехвърля на „*" ЕООД
вземането си срещу длъжниците „*" ЕООД и „*" ЕООД. Това вземане произтича от
Договор за банков инвестиционен кредит № 001/11.12.2007 г. и анекси към него,
сключен с „Уникредит Булбанк" АД, по силата на който „*" ЕООД е
кредитополучател, а „*" ЕООД - солидарен длъжник. Цедираното вземане съгласно чл.
1 от договора за цесия е в размер на 27 656 981,54 евро (просрочена главница 13 882
136,86 евро, договорни лихви в размер на 9 618 916,32 евро, законна лихва 4 123 214,88
евро, разноски 63 682 лева и други разходи 300 лв.).
Вземането по цитирания договор за цесия е обезпечено с договорна ипотека
върху право на строеж върху урегулиран поземлен имот (УПИ), собственост на
длъжника „*" ЕООД и съдлъжника „*" ЕООД. Цедентът прехвърля цедираното вземане
за сумата от 25 000 000 лв. Договорът за цесия е с нотариална заверка peг. № 11632 от
31.12.2018 г. на нотариус Светлана Димова, нотариус с район на действие PC - * с peг.
№ 363.
Отново на 31.12.2018 г., „*" АДСИЦ и „*" ЕООД сключват анекс към цитирания
договор за цесия (представен в КФН с писмо, вх. № 05-1328-1/21.01.2020 г.), съгласно
който страните се споразумяват да намалят продажната цена по договора за цесия на 17
735 760 лв. Анексът е с нотариална заверка per. № 11644 от 31.12.2018 г. на същия
нотариус Светлана Димова, нотариус с район на действие PC * с per. № 363.
Сделката, с която „*" АДСИЦ е продало на „*" ЕООД вземането от „*" ЕООД, е
оповестена в междинния финансов отчет на „*" АДСИЦ за четвърто тримесечие на
2018 г. в поясненията към финансовия отчет, в т. 8 „Вземания от свързани лица" - от
„*" ЕООД в размер на 25 000 хил. лв.
С писмо, вх. № 05-1328-1/21.01.2020 г., в КФН е представена аналитична
ведомост на сметка 498-1-4 за периода 01.01.2018 г. - 31.12.2018 г., от която е видно, че
вземането от „*" ЕООД е в размер 17 735 760 лв.
В междинния тримесечен финансов отчет за четвърто тримесечие на 2018 г. на
„*" АДСИЦ прехвърленото вземане е осчетоводено в размер на 25 000 хил. лв., който
отговаря на първоначално договорения размер на цесията съгласно договор от
4
31.12.2018 г., без да отразява корекцията съгласно Анекса към договора за цесия от
31.12.2018 г. Констатирано е, че горното противоречи на основния счетоводен
принцип на текущо начисляване - приходите и разходите, произтичащи от сделки и
събития, се начисляват към момента на тяхното възникване, независимо от момента на
получаването или плащането на паричните средства или техните еквиваленти, и се
включват във финансовите отчети за периода, за който се отнасят. Установено е, че и
договорът, и анексът са заверени нотариално на 31.12.2018 г., а съгласно разпоредбите
на ЗЗД договор, който е променен по силата на анекс и е по взаимно съгласие,
надлежно подписан от заинтересованите страни, влиза в сила и има действие от
посочената в него дата и съгласно разписаните клаузи, т.е. от 31.12.2018 г. Тъй като
посочените по-горе договор за цесия и анекс към него са от една и съща дата, с
нотариална заверка със същата дата и доколкото анексът намалява първоначалната
стойност на вземането на 17 735 760 лв., е формиран извод, че отразеното в
междинния финансов отчет за четвърто тримесечие на 2018 г. салдо към „*" ЕООД в
първоначалния размер от 25 000 000 лв. вместо в размер от 17 735 760 лв. представлява
невярна информация. Констатирано е, че невярно отразената стойност и
произтичащите от това последствия в съставните части на финансовия отчет
противоречи на чл. 4 от ЗСч, както и на чл. 15 от МСС 1, и е в разрез с параграфи Ц17,
КХ 12, 4.37 от КРФО.
Предвид гореизложеното е констатирано, че одобреният на 25.01.2019 г.
единодушно от членовете на СД на „*" АДСИЦ, представен в КФН на 30.01.2019 г. и
разкрит на обществеността на 30.01.2019 г.
междинен финансов отчет за дейността за четвърто тримесечие на 2018 г. съдържа
неверни данни.
Формиран е извод, че отговорни за съставянето и публичното разкриване на
финансовия отчет съгласно разпоредбата на чл. 100м, ал. 2 от ЗППЦК са членовете на
управителния орган на емитента, а видно от представения в хода на проверката
протокол от заседание на СД на „*" АДСИЦ, проведено на 25.01.2019 г.,
жалбоподателката ЛЮДМ. Н. Д. е гласувала за одобряването на междинния финансов
отчет за дейността на дружеството за четвърто тримесечие на 2018 г., който е разкрит
на обществеността и представен в КФН на 30.01.2019 г., като отчетът съдържа неверни
данни. Констатирано е, че по посочения начин лицето е извършило нарушение на чл.
100м, ал. 1, изречение второ, предложение първо, хипотеза първа, във връзка с ал. 2,
предложение второ от ЗППЦК.
С писмо, изх. № РГ-05-1328-11 от 09.06.2020 г., жалбоподателката Л.Д., в
качеството й на член на СД на „*" АДСИЦ, е поканена да се яви в КФН за съставяне и
връчване на АУАН в срок до пет работни дни. В указания срок за явяване в КФН г-жа
5
Л.Д. с писмо, вх. № РГ-05-1328-11/15.06.2020 г., информира, че е в невъзможност
поради служебни ангажименти да се яви лично в сградата КФН за съставяне,
подписване и връчване на АУАН № Р-06-444/17.06.2020 г., поради което актът е
изготвен на 17.06.2020 г. в отсъствие на нарушителя, при условията на чл. 40, ал. 2 от
ЗАНН.
Актът е съставен за нарушение на чл. 100 м ал.1, изречение второ, предл. първо,
хипотеза първа във вр. с ал.2 пр.2 от ЗППЦК, за това, че на 25.01.2019 г. в гр. *
жалбоподателката в качеството си на член на съвета на директорите на *“АДСИЦ е
гласувала одобряването на междинния финансов отчет за дейността на дружеството за
четвъртото тримесечие нна 2018 г., който е разкрит на обществеността на 30.01.2019 г.
, като отчетът съдържа неверни данни.
Впоследствие въз основа на акта е издадено обжалваното НП, с което на
основание чл. 221 ал.1 т.4 от ЗППЦК е ангажирана административно-наказателната
отговорност на жалбоподателката за извършено нарушение на чл. 100м ал.1 от
ЗППЦК.
В хода на съдебното производство са приобщени към материалите по делото
материалите по АНП .
Гореописаната фактическа обстановка се установява от събраните в хода на
съдебното производство писмени доказателства по АНП, както и от гласните
доказателства, приобщени към делото .
Съдът, въз основа на императивно вмененото му задължение за цялостна
проверка на издаденото наказателно постановление относно законосъобразност,
обоснованост и справедливост на наложеното административно наказание прави
следните изводи:
Жалбата е процесуално допустима, подадена е от надлежна страна в
законоустановения срок за обжалване и е приета от съда за разглеждане, но по
същество е неоснователна.
Наказателното постановление № Р-10-599/04.11.2020 г., е издадено от
компетентен орган – заместник –председателя на КФН, съгласно чл. 222 ал.1 от
ЗППЦК. С оглед същата разпоредба и приложеното към АНП копие на Заповед № 3-
87/15.04.2020 г. актът е съставен от надлежно упълномощено лице.
В хода на административно-наказателното производство не са били допуснати
съществени процесуални нарушения. Наказателното постановление е било издадено в
шестмесечния преклузивен срок, като същото е съобразено с нормата на чл. 57 от
ЗАНН, а при издаването на административния акт е спазена разпоредбата на чл. 42 от
6
ЗАНН. Вмененото във вина на въззивника нарушение е индивидуализирано в степен,
позволяваща му да разбере в какво е обвинен и срещу какво да се защитава.Посочени
са нарушените материално правни норми, като наказанията за нарушенията са
индивидуализирани.
Като неоснователни бяха оценени доводите на въззивника за допуснати
съществени нарушения на процесуалните правила, довели до ограничаване на правото
му на защита, свързани с липсата на съставен констативен протокол във връзка с
извършената проверка и непредявяването на същия на доказателство по делото, а
именно – на Заповед № 3-87/15.04.2020 на Зам.председателя на КФН. Доколкото
посочената заповед е цитирана в обжалваното НП и е приложена към АНП,
жалбоподателката е имала възможност да се запознае с нейното съдържание и да
упражни пълноценно правото си на защита в хода на съдебното производство.
Същевременно административно-наказателното производство се образува със
съставянето на АУАН и единствено нарушаването на разпоредбите, поставящи
изискване към неговото съдържание и надлежното му предявяване са свързани от
съдебната практика с опорочаване на административното производство, като
обстоятелството дали е съставен констативен протокол и какво е неговото съдържание
е неотносим към процесуалната законосъобразност на това производство.
Като разгледа жалбата по същество, съдът установи от правна страна
следното:
От събраните по делото доказателства безспорно се установява фактическата
обстановка, описана в обжалваното НП, като същата не се оспорва и от въззивника. С
оглед на така установените факти, съдът намира, че правилно е ангажирана
отговорността на жалбоподателката на основание чл. 221 ал.1 т.4 от ЗППЦК за
нарушение на чл. 100м ал.1 от ЗППЦК.
Съгласно § 2 от Преходните и заключителните разпоредби на ЗДСИЦ, за
неуредените в този закон случаи се прилагат съответно разпоредбите на ЗППЦК. С
оглед на обстоятелството, че ЗДСИЦ не предвижда специален ред за представяне на
отчет/публично уведомление за финансовото състояние на дружеството и доколкото
„*" АДСИЦ има статут на публично дружество, то е адресат на нормите на ЗППЦК и
на подзаконовите нормативни актове по прилагането му относно разкриването на
финансово отчетна информация.
Съгласно разпоредбата на чл. 100м, ал. 1, изр. първо от ЗППЦК, отчетите,
уведомленията и другата информация, които се разкриват публично по глава шеста „а"
от закона, трябва да съдържат информацията, необходима на инвеститорите, за да
вземат обосновано инвестиционно решение, а съгласно изр. второ на същата норма
7
отчетите, уведомленията и информацията не могат да съдържат неверни, подвеждащи
или непълни данни. В чл. 100м, ал. 2, предл. второ от ЗППЦК се посочва, че членовете
на управителния орган на емитента отговарят за съставянето и публичното разкриване
на финансовите отчети. Съгласно разпоредбата на чл. 100т, ал. 1, изр. първо от
ЗППЦК, дружеството е длъжно да разкрива публично регулирана информация, част от
която е публичното уведомление за финансовото състояние, съгласно § 1, т. 41 от
Допълнителните разпоредби на ЗППЦК, чрез предоставянето й на комисията и на
обществеността. В случай че емитентът разкрива публично тримесечни финансови
отчети за дейността си, в срок от края на първо, трето и четвърто тримесечие, със
съответното съдържание на чл. 100о, ал. 4 и при съответното прилагане на чл. 100о, ал.
2, 5, 6 и 7, то той не дължи публично уведомление за финансовото си състояние по чл.
ЮОо1 от ЗППЦК.
Съдържанието на тримесечните финансови отчети е определено в чл. 100о, ал. 4
от ЗППЦК по следния начин:
1. комплект финансови отчети, съставени съгласно приложимите
счетоводни стандарти;
2. междинен доклад за дейността, съдържащ информация за важни събития,
настъпили през шестмесечието, и за тяхното влияние върху резултатите във
финансовия отчет, както и описание на основните рискове и несигурности, пред които
е изправен емитентът през останалата част от финансовата година; за емитентите на
акции докладът трябва да съдържа информация за сключените големи сделки между
свързани лица, чието минимално съдържание се определя с наредба;
3. декларации от отговорните в рамките на емитента лица с посочване на
техните имена и функции, удостоверяващи, че доколкото им е известно:
а) комплектът финансови отчети, съставени съгласно приложимите
счетоводни
стандарти, отразяват вярно и честно информацията за активите и пасивите,
финансовото състояние и печалбата или загубата на емитента или на
дружествата,
включени в консолидацията;
б) междинният доклад за дейността съдържа достоверен преглед на
информацията по т. 2;
8
4. друга информация, определена с наредба.
Съгласно чл. 20а от Закона за задълженията и договорите ЗЗД) договорите имат
сила на закон за тези, които са ги сключили, а съгласно чл. 21 от същия закон
договорите могат да бъдат изменени, прекратени, разваляни или отменени само по
взаимно съгласие на страните или на основания, предвидени в закона.
Нормата на чл. 4, ал. 1, т. 1 от Закона за счетоводството (отм., ДВ. бр. 95 от 8
Декември 2015 г.) определя, че финансовите отчети се съставят в съответствие с
изискванията на закона и при съобразяването с основния счетоводен принцип на
текущо начисляване - приходите и разходите, произтичащи от сделки и събития, се
начисляват към момента на тяхното възникване, независимо от момента на
получаването или плащането на паричните средства или техните еквиваленти, и се
включват във финансовите отчети за периода, за който се отнасят. Към датата на
нарушението посоченият текст е поместен в чл. 26, ал. 1, т. 4 от Закона за
счетоводството, който гласи, че „предприятието изготвя финансовите си отчети, с
изключение на отчетите, свързани с паричните потоци, на базата на принципа на
начисляването - ефектите от сделки и други събития се признават в момента на
тяхното възникване, независимо от момента на получаването или плащането на
паричните средства или техните еквиваленти, и се включват във финансовите отчети за
периода, за който се отнасят".
Съгласно § 1, т. 8 от Допълнителните разпоредби на ЗСч, приложим в България е
терминът „МСФО, приети от ЕС", които представляват Международните счетоводни
стандарти (МСС), приети в съответствие с Регламент (ЕО) 1606/2002 на Европейския
парламент и на Съвета.
Съгласно чл. 15 от Международен счетоводен стандарт 1 „Представяне на
финансовите отчети", финансовите отчети трябва да представят честно финансовото
състояние, финансовите резултати от дейността и паричните потоци на дадено
предприятие. Честното представяне изисква достоверно представяне на ефектите от
операциите, други събития и условия в съответствие с дефинициите и критериите за
признаване на активи, пасиви, приходи и разходи, заложени в Общите положения.
Приемайки „Концептуална рамка за финансово отчитане" (КРФО), Съветът по
международни счетоводни стандарти цели не само да хармонизира различните правила
за счетоводно отчитане, но и да подпомогне съставителите на финансови отчети при
прилагането на МСФО. Макар нито един елемент от приетата концептуална рамка да
няма по-голяма сила от конкретен МСФО, същата пояснява целите на финансовото
отчитане, както и необходимите качествени характеристики на полезната финансова
информация, представена на ползвателите на финансови отчети.
9
Съгласно § Ц17 от КРФО от 2018 г. на Съвета по международни счетоводни
стандарти, счетоводното отчитане на базата на начисляването описва ефектите от
сделки и други събития и обстоятелства върху икономическите ресурси на отчитащото
се предприятие и претенциите срещу него в периодите, в които настъпват тези ефекти,
дори ако произтичащите от това парични постъпления и плащания възникват в
различен период.
Следва да се има предвид и § КХ12 от КРФО, който определя, че финансовите
отчети представят икономическите явления описателно и в цифров вид. За да бъде
полезна, финансовата информация трябва не само да представя съответните явления,
но тя трябва да представя достоверно явленията, които претендира, че представя. За да
бъде съвършено достоверно, дадено представяне трябва да притежава три характерни
черти. То трябва да бъде пълно, неутрално и да не съдържа грешки.
В допълнение, § 4.37 от КРФО дефинира, че признаване е процесът на
включване в баланса или отчета за доходите на позиция, която отговаря на
дефиницията на елемент и удовлетворява критериите за признаване, посочени в
параграф 4.38. То включва представянето на позиция с думи и чрез парична сума и
включването на тази сума в общите суми на баланса или отчета за доходите. Позиции,
които удовлетворяват критериите за признаване, следва да се признават в баланса или
отчета за доходите.
От приобщения по делото доказателствен материал се установява, че „*"
АДСИЦ е представило в КФН тримесечен финансов отчет за четвърто тримесечие на
2018 г. чрез единната система за предоставяне на информация по електронен път,
изградена и поддържана от КФН - е-Register, с електронна форма, вх. 10-05-521 от
30.01.2019 г. Отчетът е разкрит публично на обществеността по реда на глава шеста „а"
от ЗППЦК на 30.01.2019 г. чрез интернет портала, достъпен на адрес
http://www.infostock.bg/. Към отчета е приложена декларация по чл. 100 о, ал. 4, т. 3 от
ЗППЦК, подписана от изпълнител директор и от съставителя на финансовия отчет. В
нея изрично е декларирано, че комплектът междинен съкратен финансов отчет към
31.12.2018 г., съставен съгласно приложимите счетоводни стандарти, отразява вярно и
честно информацията за активите и пасивите, финансовото състояние и финансовия
резултат на „*" АДСИЦ.
Видно от представения в КФН и на обществеността финансов отчет на
дружеството за четвърто тримесечие на 2018 г., същият е съставен в съответствие с
международните стандарти за финансово отчитане. Съгласно § 1, т. 8 от
Допълнителните разпоредби на ЗСч, приложимият в България термин „МСФО, приети
от ЕС" представлява Международните счетоводни стандарти (МСС), приети в
съответствие с Регламент (ЕО) 1606/2002 на Европейския парламент и на Съвета.
10
Съдът намира за неоснователни доводите на въззивника за неправилно
приложение на материалния закон. Разпоредбите на чл. 31 от ЗДСИЦ уреждат
административнонаказателната отговорност единствено за нарушения на посочения
закон. В случая отговорността на нарушителя е за нарушение на нормите на ЗППЦК и
тя възниква на основание § 2 от Преходните и заключителните-разпоредби на ЗДСИЦ,
който препраща към ЗППЦК за неуредените в закона въпроси, както е посочено в
АУАН.
Несъстоятелни са и аргументите за неправилно посочване на датата на
извършеното нарушение. Действително по делото е установено, че финансовият отчет,
съдържащ невярна информация, е съставен преди посочената дата 30.01.2019 г. и е
одобрен от съвета на директорите на заседание на 25.01.2019 г. Деянието обаче се
явява довършено именно на 30.01.2019 г., доколкото нормата на ал. 2 на чл. 100м от
ЗППЦК, предвижда публичното разгласяването на отчета като елемент от състава на
нарушението на същата.
Не се споделят и доводите за неправилно определяне мястото на извършване на
нарушението. Съгласно съдебната практика, в случаите когято изпълнителното деяние
се изразява в разпространение на определен факт, което се осъществява чрез интернет
мрежата и не е възможно да бъде установено къде е настъпил резултатът,
местоизвършването на нарушението се явява мястото, където е реализирано деянието,
което в случая се изразява във въвеждането на неверните данни в интернет мрежата,
съотв. явява се осъществено по седалище на дружеството в гр. *
Правилно е определен и субектът на извършване на нарушението. Това е така,
доколкото отговорността по чл. 100 м, ал. 2 във връзка с ал. 1 от ЗППЦК е за всеки от
членовете на управителния орган на дружеството. В този смисъл, наличието или не на
АУАН срещу другите членове на СД е неотносимо към настоящото производство.
Отговорността на жалбоподателката възниква на собствено основание от качеството й
на член на СД, одобрил финансов отчет с неверни данни. Действително, в предишната
редакция текстът на разпоредбата е различен, като отговорността за съставянето и
публичното разкриване на уведомленията и финансовите отчети е на управителния
орган на дружеството. В сегашната си редакция обаче, ал. 2 вменява отговорност на
всеки от членовете на управителния орган поотделно.
Относно възражението срещу АУАН, поддържано и в съдебно заседание,
свързано с двукратното гласуване от страна на жалбоподателката й , веднъж в
качеството й на член на СД на дружеството и втори път, в качеството й на
упълномощено от Зорница Ботинова лице, следва да се отбележи, че съгласно чл. 24,
ал. 1 от ЗАНН, административнонаказателната отговорност е лична. В случая АУАН е
11
съставен срещу Д. за извършено нарушение в качеството й на член на СД на „*"
АДСИЦ. Видно от представеното пълномощно, вх. № РГ-05-1328-9 от 22.04.2020 г.,
Л.Д. е упълномощена да представлява Ботинова на заседанията на СД и да гласува от
нейно име и за нейна сметка. Следователно, с второто гласуване от страна на г-жа Д. за
одобряването на междинния финансов отчет за дейността на дружеството за четвърто
тримесечие на 2018 г., съдържащ неверни данни, тя е действала от името и за сметка на
упълномощителя си, т.е. последиците от това гласуване възникват в правната сфера на
г-жа Ботинова, като Д. не носи отговорност за извършените в качеството й на
представител действия, а единствено за действията си, извършени в лично качество.
Предвид гореизложеното, считам, че АУАН е надлежно съставен, като нарушението и
обстоятелствата, при които е било извършено, са достатъчно подробно и ясно описани.
Неоснователни са и доводите за маловажност на нарушението, по смисъла на
чл. 28 от ЗАНН. Това е така, доколкото публичното огласяване на междинен финансов
отчет за дейността на дружеството, съдържащ неверни данни, е обстоятелство, което
сериозно накърнява, както интересите на акционерите на дружеството, така и тези на
бъдещите инвеститори, като дава отражение върху стабилността на капиталовия пазар.
Основни цели на ЗППЦК са осигуряване защита на инвеститорите в ценните книжа и
създаване на условия за развитието на справедлив, открит и ефективен капиталов
пазар, като задължително условие за постигането им е осигуряване на възможност
отчетите и уведомленията, които се разкриват публично, да съдържат информацията,
необходима на инвеститорите, за да вземат обосновано инвестиционно решение, и тази
информация да е вярна. С оглед на изложеното, деянието не представлява маловажен
случай по смисъла на чл. 28 от ЗАНН, тъй като се характеризира със съответната
степен на обществена опасност , доколкото с осъществяването му се нарушават
интересите на всички акционери на публично дружество и се застрашават интересите
на потенциалните инвеститори.
От субективна страна нарушението е извършено виновно, при непредпазлива
форма на вината - небрежност. Жалбоподателката не е предвиждала настъпването на
общественоопасните последици, но е била длъжна и е могла да ги предвиди. Л.Д. е
била длъжна и е имала възможност да съобрази поведението си с разпоредбата на чл.
100 м, ал. 1, изречение второ, предложение първо, хипотеза първа, във връзка с ал. 2,
предложение второ от ЗППЦК, но независимо от това не го е сторила, с което е
осъществила състава на описаното в АУАН № Р-06-444 от 17.06.2020 г.
административно нарушение.
Като взе предвид, че административното наказание е наложено в минималия,
предвиден в закона размер, съдът намери, че не следва да се произнася по въпроса за
индивидуалризацията на същото.
12
Предвид гореизложеното ,съдът счита, че обжалваното наказателно
постановление е правилно, законосъобразно и обосновано, с оглед на което следва да
бъде потвърдено.
Предвид направеното искане от процесуалния представител на
въззивниваемата страна за присъждане на юрисконсултско възнаграждение,
съдът установи от правна страна следното:
Съгласно разпоредбата на чл. 63 ал.3 от ЗАНН в съдебните производства по
обжалване на издадени НП пред районния съд страните имат право на присъждане на
разноски по реда на Административнопроцесуалния кодекс. Разпоредбата на чл. 63
ал.4 от ЗАНН предвижда, че в полза на юридически лица или еднолични търговци се
присъжда и възнаграждение в размер, определен от съда, ако те са били защитавани от
юрисконсулт. Размерът на присъденото възнаграждение не може да надхвърля
максималния размер за съответния вид дело, определен по реда на чл. 37 от Закона за
правната помощ.
Съгласно чл.37, ал.1 от ЗПП заплащането на правната помощ е съобразно вида и
количеството на извършената дейност и се определя в наредба на Министерския съвет
по предложение на НБПП. Като взе предвид, че производството по делото е
приключило в едно съдебно заседание, в което процесуалният представител на
въззиваемата страна е взел участие, съотв. същото не представлява фактическа и
правна сложност намира, че следва да му бъде присъдено възнаграждение към
минималния размер, предвиден в нормата на чл.27е от Наредбата, а именно за сумата
от 100 /сто/ лева.
Водим от горното и на основание чл. 63, ал. 1 от ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА НП № Р-10-599/04.11.2020 г., издадено от Зам.председателя на
КФН, ръководещ управление „Надзор на инвестиционната дейност“ , с което на
ЛЮДМ. Н. Д. на основание чл. 221 ал.1 т.4 от Закона за публичното предлагане на
ценни книжа/ЗППЦК/ й е наложено административно наказание „Глоба“ в размер на 7
000 /седем хиляди/ лева.
ОСЪЖДА ЛЮДМ. Н. Д. по сметка на КОМИСИЯТА ЗА ФИНАНСОВ
НАДЗОР сумата от 100 /сто/лева за юрисконсултско възнаграждение, на осн. чл. 37,
ал.1 от ЗПП, вр. чл. 24 от Наредбата за заплащане на правната помощ.
Решението подлежи на касационно обжалване в 14-дневен срок от получаване на
съобщението за изготвянето му пред Административен съд- *
13
След влизане в сила на съдебното решение, АНП да се върне на наказващия
орган по компетентност.
Съдия при Районен съд – * _______________________
14